БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 89 - год. VI.
Севлиево, 8 април, 1934 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 40 лева
За странство - ½ долар
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Основният закон на здравето“
от Е. Г. Оуен
----------------
Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Сава Калименов
Съдържание:
Дишането – най-важният процес в природата. Учителя (Из сп. „Житно Зърно“)
Вчера, днес и утре (Г. Събев)
Христовото учение (Т. Ч.)
Читателите за „Братство“ (Ч-в)
Копривата като храна и лекарство (Из в. „Добро здраве“)
Словото на Учителя. Основите на новата култура (По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.)
Любовта, като път за разрешение на социалната криза (Из беседите)
За една сказка на Михаил Стоицев
Вести
Обичаш ли? (стих. от В. С. Недев)
Дишането – най-важният процес в природата
В старо време най-напредналите същества са изучавали живия език. Учителите, гениите, светиите са изучавали този език на природата. И всеки, който иска да има правилно разбиране на живота, той трябва да изучава езика на природата. Той е езикът на човешкото самосъзнание и свръхсъзнание.
Така както хората сега живеят, това е един минал живот. Сега хората преживяват най-висшия живот на животните. Ако човек разбира езика на природата, той никога няма да страда.
Единственото нещо, което никога няма да се подчини на хората, това е природата. Единственото нещо, което може да им се противопостави, това е природата. Единственото нещо, което може да създаде всичкото щастие на хората, това е природата. Щом, не я признаваш и болести ще има, и глад ще има, и сиромашия ще има.
Животът се обуславя от един процес, който наричаме дишане. Всички почти болести си водят началото от дишането. Човек, който не диша добре, е сприхав, нервен, дразни се. А пък онзи, който диша правилно, дайте му най-голямата сиромашия, той пак е силен. Той знае, че неговото богатство седи в дишането. Източните народи казват: „Ако знаеш, как да дишаш, ти ще оправиш работите си, а ако не знаеш, как да дишаш, ти ще ги забъркаш." Хората търсят лекарство, а пък лекарството е в въздуха.
Това е жизненият еликсир или праната. Той е истинският цяр за всички болести. Съзнанието, и здравето, и всичко зависи от живота, който ще придобием чрез дишането.
Ние от въздуха изваждаме малко количество жизнен еликсир или така нареченият етер, който е проводник на живота. Ако ти от въздуха не приемеш етера, който го прониква, не можеш да живееш.
Трябва да спазваш известни правила при дишането. Преди всичко трябва да правиш упражнения за дълбоко дишане!
Първо, научете се да дишате дълбоко. Има горно, средно, долно и пълно дишане. И дишайте през носа си, а не през устата. После, когато дишаш, ти трябва да си спокоен; не трябва да се смущаваш.
В старо време препоръчваха да се става рано и да се диша при изгрев слънце.
Помнете, че вашите религиозни, вашите научни разбирания и всичко друго зависи от дишането. Дишането е един от най-големите трансформатори между природата и нас.
Онези, които се занимават с физиология, казват, че отслабването на паметта се дължи на пикочна киселина, а пък източните народи, източната философия казва, че слабата памет се дължи на слабото дишане, на малкото прана, която прониква в мозъка.
Между тези две схващания няма противоречие, защото при слабото дишане храносмилането и кръвообращението не стават правилно и изобщо тогаз обмяната на веществата не е правилна и се образува повече пикочна киселина. При слабото дишане прониква по-малко прана в мозъка и тогава мозъкът ти гладува. Нахрани го и ще почнат клетките му да помнят. Ако мозъчното вещество го храниш, то в мозъка се развива грамадна енергия, която ще се справи с всички мъчнотии.
Та трябва една нова философия, за да се освободим. Ако дишате добре, ще станете здрав човек, който може да използва ония условия, които природата е дала, понеже природата е определила онзи възможности, при които можеш да живееш и да се развиваш. Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго. Но ти не си използвал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми. А за да стане светия, трябва да мине през 2000 форми.
Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането.
Има три процеса: хранене, дишане, мислене. Източните народи турят най-първо дишането. И в техните школи, които са тайни, първото нещо, на което учат учениците, които приемат, е да ги научат, как да дишат.
Най-първо се е явило храненето в живота. Защото и самият процес на дишане е процес на хранене. Най-първо детето в майчината утроба не диша. Майка му диша за него. Дишането е останало назад. понеже в майчината утроба майката е дишала заради детето и последното като излезе, тогаз започва да диша.
Процесите на дишане и хранене едновременно трябва да вървят. Между тях има взаимна зависимост, взаимно влияние. Защото ако вземеш храна, която не можеш да смелиш, ти вече не можеш да дишаш правилно. И обратното е вярно. Храненето също зависи от процеса на дишането.
Западът, европейските народи са обърнали повече внимание на храненето, отколкото на дишането И вследствие на това са пренебрегнали някои страни на дишането. И трябва сега да се насочи вниманието и към дишането.
И наистина, днес обръщат по-малко внимание сравнително на дишането. Даже най-елементарните правила: за дишане на чист въздух, не се спазват от мнозина: днес много хора дишат нечист въздух и тогаз, когато при малко усилия това би могло да се избегне.
Разумните хора едно време са дишали правилно, понеже са знаели законите на природата. Но сега хората са позабравили някои закони и вследствие на това съвременното човечество се е отклонило. Животът, който сега минават, ги е отклонил от правилното дишане.
В дишането им няма ритъм. После, вследствие на това отклонение те не могат да използуват правилно и по-дълбоките сили, които проникват въздуха.
Трябва едно вътрешно знание. Не е време за обезсърчение, да мислим да умрем, да се оплакваме от болести. Ако дишаш правилно, всички тези неща не могат да те хванат, но ако не дишаш така, те ще те хванат Ние говорим за неща, които сме опитали. Човек трябва да разбира живата природа. Като почнете да дишате правилно, ще се подобри изведнъж всичко. Ако човек знае, къде да прекара праната, която прониква въздуха и как, веднага у него ще се зародят нови идеи, той ще ги възприеме отвън.
За науката на дишането трябва да се създаде една колегия. Хората трябва да се научат да дишат правилно. Дишането трябва да се тури в свръзка с човешките мисли и чувства, да се свърже с правата мисъл . И всички мисли трябва да се опитат и да се види, кои са прави и кои не. Можеш да опиташ, дали една мисъл е права или не: прекарай я през съзнанието си и почни да дишаш; ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права.
Правилното дишане е свързано с правилното мислене, с правилното чувствуване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Преди всичко се нарушава нормалният му ритъм. От друга страна тогаз и въздухът, който приемаме, не се използува, както трябва. Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействат на дишането:
Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки! Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално. Това, е един от основните закони на дишането.
При всяка права мисъл, изпратена от нас в пространството, всички разумни същества, които са завършили своята еволюция, веднага се притичат да ти помогнат. Те се, наричат помощници на човечеството.
Но щом не живееш правилно, тогаз ще дойдат низши същества, небето ще ти се затвори, ще мислиш, че имаш връшник на главата си, ще имаш лоши сънища: гонят те, почват да се явяват в сънищата ти слонове, змии, разбойници. И лекарите ще ти кажат: концерти, развлечения. Не, дишане ти трябва. Приеми въздуха и кажи: „Аз мога да бъда здрав". Съсредоточи ума си към Бога и кажи: „Да бъде така, както ти си устроил. Да бъде волята ти".
Ние говорим за любовта. Че любовта може да се прояви само при един здрав човек! Не че не съществува тя и у другия, но в здравия човек може да се прояви в своята красота. Тя е като едно цвете, което трябва да цъфне. Любовта, знанието и свободата могат да се проявят само в един човек, който е здрав. Болните хора могат да се ползуват от тях, но само здравият може да живее в тях. Чрез закона на дишането можеш да поправиш много погрешки.
Проявеният Бог, природата е вложила всички блага в живота. И сега хората трябва да се учат да възприемат благата. Едно хилаво поколение, което не диша правилно, ще се изроди.
Онзи, който диша правилно, той не може да има несрети в живота си. Нали казахме, че Любовта се проявява само при здрав човек? А Любовта е едно богатство, което носиш. На този красивия човек ти си разположен да му услужиш. Като погледне той, ти си разположен да се жертвуваш.
Трябва да четете, да учите. Направете тези малки опити. Те ще отворят път за други.
И така, нужен е живот в хармония със законите на природата, Само тогаз ще използуваме изобилните ù блага! И по отношение на дишането, и по отношение на другите области на живота, изучи природните закони и нареди живота си в съгласие с тях!
Като завладеем дишането, като се домогнем до правилното прилагане на дишането, ще имаме големи постижения, ще се отворят обширни простори за мисълта.
Свободен е онзи, който обича Истината.
Знание има онзи, който обича Мъдростта.
Живее онзи, който държи Любовта в сърцето си.
Учителя
(Из сп. „Житно Зърно“)
Вчера, днес и утре
В живота има три важни момента: вчера (миналото), днес (настоящето), и утре (бъдещето).
Правилно е човек да се произнася само върху завършените неща, върху завършените процеси в живота.
От това гледище, само миналото е завършено, заедно с всички успехи и не успехи, върху които единствено имаме да се произнасяме като лоши или добри. Но колкото се отнася до настоящето, за това което сега се формира и определя, и до бъдещето. което е далече, небива да прибързваме с преценката или присъдата си. Защото еднакво престъпление е. както прибързването. тъй и закъснението.
Ако човек незнае вчерашното, не може да даде правилна насока не настоящата си мисъл и деятелност.
Ние трябва да знаем миналото, безразлично по какъв начин ще го научим, а от това ни знание зависи днешното ни ориентиране по отношение на политиката, религията или науката.
А успеха и щастието ни зависят както от правилното ни ориентиране в живота с оглед на нашите способности, тъй и от постоянството ни в доброто.
Доброто не е в това, което мислиш, че трябва да се направи някога, а е в най-малкото, което „сега“ правиш.
Усилията, които прави „днес“ човек за да живее по-добре и по-разумно от вчера, ще дадат своя плод. Те са, които ще създадат и увеличат утрешните му добри, благоприятни възможности.
Миналото е далеч, бъдещето неизвестно, а единственото — възможно седи мълком пред нас: казва се „настояще“.
„Настоящето“ е май доброто време за работа, за творчество.
„Настоящето" е граница между миналото и бъдещето. То е само миг. Тури ръка на този миг, като направиш нещо добро, макар малко на глед и незначително по съдържание. Направи го. Бог — разумното работи чрез „малкото добро“ в „настоящето“.
Защото доброто седи в качеството, е не в количеството. Днешното ни добро може да бъде малко като зрънце, но нека бъде чисто като сълза.
Мисли за миналото т. е. за причините на нещата, но живей в настоящето посредством делото — доброто.
Вчерашният ден е вече отлетял, отнасяйки със себе си много неизползвани възможности.
Не съжалявай за пропуснатото, защото никога няма де се върне.
„Не губи настоящето" което е по важно.
„Не заспивай над успехите", а пред неуспехите не скланяй глава.
„Прави всякога най-възвишеното, на което си способен“, но одобрение и похвали не очаквай.
Върви напред: не прибързвай, нито закъснявай. „Полека бързай“ казва народната мъдрост.
Преди да почнеш нещо. обмисли го добре, но вземеш ли решение, следвай го неотклонно.
Само така младия човек (утрешният учител, родител, държавник, възпитател), ще си съгради един положителен характер (а той е едно съчетание на добродетели), на който може всеки всякога да разчита. Както златната монета не губи стойността си, тъй и хората с характер всякога и всякъде са полезни.
Само така. всички поотделно, ще създадем ония солидни основи, на които единствено ще се опре. положи и изгради новото, което иде.
Доброто, положителното, което съгражда и осмисля живота, всякога е плод на дълги, съзнателни и системни усилия.
В света и в живота въобще няма нищо случайно, нищо произволно.
Нещата се взаимно обуславят. Има една причинна връзка между нещата. която трябва да се долови, схване и разбере.
„Възможностите на човека са безкрайни“, — тъй говорят великите Учители: при условие, той да съблюдава законите на висшата си природа и да хармонизира живота си с тях.
Всичко около нас постоянно се видоизменя. Видоизменението е резултат на оня скрит потик към усъвършенстване. Човек до като достигне до сегашното си състояние е минал през безброй много фази, през много етапи на развитие, като постепенно е придобивал разните сетива и сетивни органи, които днес има, (зрение, осезание, вкус, слух и обоняние); с който днес той опознава света.
„Настоящето“ е плод на едно дълго развитие. Било е време когато човек е имал не пет а четири сетива. и по-малко, а днес има пет. Следва, че утре ще има шест, седем и т. н. с които нови сетива, света — живота ще му се разкрие още по-пълно, в съвършено нова светлина. Неизвестностите, пред които днес безпомощно вдигаме рамене — утре, при разширени сетивни възможности, ще ни бъдат ясни, като бял ден. Тогава ще се чудим на сегашната си умствена слепота.
Радиото, телеграфа, телефона, това са три от великите завоевания на човешкия гений, които дълго време живееха само като проблясъци в умовете на най-будните хора на онова време, без те да се осмеляваха да ги споделят с някого, дори и с най близките си, за да не ги считат за луди или най-малко побъркани. Но това беше не твърде отдавна. Едва са се изминали няколко десетки години, и тези умствени проблясъци и фантазии днес са една жива действителност Само слепците отричат слънцето и само закъснелите в своето развитие още се съмнява. Също такъв е случая с телепатията, психометрията, интуицията и ясновидството.
Това са явления познати на всички окултисти. Окултистите знаят тяхната същина. Това са действителни многократно проверени явления, чиято реалност е безспорна. Късно е да ги отричаме, понеже всеки ден в пресата се изнасят все нови и нови факти. Остава само едно: да ги приемем и да почнем да ги проучваме с нужната сериозност.
Телепатията, интуицията, ясновидството и пр. са нови средства, принадлежности на утрешния ден, чрез които човек още по-пълно ще може да изучава живота, който сега изглежда тъй много загадъчен, а за мнозина и безсмислен.
„Утрешният ден“ носи и нещо друго. В човека се крие една възвишена природа, която сега е съвсем слабо проявена и то само у малцина.
Утрешният ден ще представлява едно постепенно събуждане и проявяване на тая скрита за сега природа на човека. Тогава човек ще има едно съвсем ново отношение към окръжаващите същества. Той ще почувства своето единство с всички същества. Ще чувства, че всички същества живеят вътре в него и той живее в тях. Всеки човек към каквато и раса и народности да принадлежи, всяко цвете, всяка тревица, птица или мушица и даже всички същества на звездите, той ще ги счита близки до своето сърце. Той ще чувства, че всички те заедно с него са членове на едно велико семейство.
Тогава, в утрешния ден, в човека ще стане зазоряване на онова съзнание, което с Любовта си ще обгръща всички същества.
Какъв ще бъде утрешния ден? Той е плод, който ще узрее в почвата на миналото, откърмен от соковете на настоящите колективни и съзнателни усилия на цялото човечество, да възприемат и приложат в живота си Любовта по най-съвършен начин. Да приложим, да реализираме Любовта в най-чистия й и възвишен смисъл. Това е задачата на настоящето и бъдещето. Какви ще бъдат утре семейството, обществото, държавата, и какви ще бъдем ние ?
„Човек е това, казва Учителят, което преди стотици и хиляди години е мислил и желал. И утре ще бъде това. което сега мисли, желае и прави“.
Добрите възможности на утрешният ден, зависят, както от количеството на днешните ни усилия, тъй също и от интензивността на мисълта ми и от чистотата и непорочността на желанията ни в настоящето.
Човекът на утрешния ден ще въплъщава в себе си две важни качества: доброта и разумност, които всякога трябва да бъдат неразделни, понеже доброто ражда жертва (пожертвувателност), а разумността дава метод, начин за проявяване на тази жертва.
Г. Събев
Христовото учение
Нс говоря за църковното християнство. Не. В по-голямата си част, то е сбор от обреди, обичаи и суеверия, повечето от които съществуват още от преди Христа. То е само църковно и езическо учение.
Христовото учение е наука за живота. То учи човека как да живее, за да бъде добре, за да бъде здрав, щастлив и свободен. То е ръководство по пътя към всестранно развитие и засилване, към съвършенство.
Ако хората заживеят по правилата и наставленията, дадени от Христа, те постепенно ще се освобождават от всички слабости и пороци, от всички лоши мисли, желания, стремежи и дела и ще стават все по-разумни и добри, все по благородни и щастливи. Ще се възраждат и обновяват. Ще се издигнат тая мрачна и тъмна действителност, над тоя нещастен и мъченически живот, над тоя ад от омраза, егоизъм, диви борби, измами, насилия, робство, отчаяния, безсмислица. Ще дойдат до Любовта, която ще ги неправи благи и смирени, ще ги вдъхнови към работа за общ напредък, за общо щастие, за обща свобода. И ще заживеят оня нов, оня мирен и братски, оня благ и светъл живот, за какъвто са говорили великите учители: ще настане Царството Божие на земята, към което зовеше Христос.
Токова с Христовото учение.
То е наука, която напътва към върховете на истинските радости и блага.
Чрез тая най висша наука човечеството ще се освободи от всичко, що го мъчи, заробва и унищожава, и ще дойде до онова състояние, когато живота ще бъде: все по-чиста радост, все по-трайно благо, все по-пълна свобода.
Т. Ч.
Читателите за „Братство“
Все повече и повече се радвам на „Братство“. Силите на разума и любовта се съсредоточават около него. От никое списание, нито вестник, които тъй много са наводнили книжния пазар днес, не грее тая светлина и не лъха тая топлина, които се излъчват от словото на Учителя. А и другите статии дават наистина нещо ново. Това се забелязва особено след като започна своя живот „Братската задруга“ и след като „Братство“ стана седмичник.
Четейки многото вестници и списания, аз дишам въздуха на тая печална действителност, която ни заобикаля, аз вкусвам отровата на извратения, обезобразен и неестествен живот — живота на омразата и дивите борби, живота на суетата, греха и престъпността. А четейки „Братство“ мене ме лъха аромата на цветя, които цъфтят през първите дни на пролетта — цветя, които говорят, че зимата си отива, че топло слънце ще грейне над живота, че пролет и радост иде.
Ч-в
Копривата като храна и лекарство
Копривата е била позната като отлична храна още в древно време. Има два вида коприва — едра и дребна. Младите стебла и листа се употребяват за храна, като спанакът, за супа, пюре, кюфтета и т. н. Коренът й съдържа някои вещества, които го правят доста ценен при лекуването на някои болести, като диария, задържане на пикочта, водянка, падане на косата, възпаление на гърлото и пр. Косата закрепва и не пада, като се измива с вода от варена коприва. Чай от прясна или сушена коприва овлажнява лигавите ципи и с това се смята като лечебно средство при възпаление на дихателната тръба за отделяне на храчките. Чаша чай от варена коприва сутрин и чаша вечер облекчават болките при трудно кашляне; помагат за намаляване на отока, вследствие на набиране на вода в тъканта. Чай от семената на едрата коприва действа добре при диария у децата и възрастните, при водянка и при трудно уриниране. Сокът от изстискана коприва се пие за усилване дейността на стомаха и за пречистване на кръвта.
Следната смес от копривена вода и оцет е добро средство при пърхот и косопад:
Вземат се 50 грама корени от коприва, нарязани на дребно и се варят в 250 грама вода и 500 грама оцет до кипване, след което сместа се оставя на страна половин час. С получената вода се измива главата всяка сутрин.
Следната пък настойка е прекрасно средство против ухапване от пчели:
30 грама коприва се нарязва на дребно, залива се с 100 гр. спирт и се оставя да кисне в продължение на 3 седмици в добре затворен съд. След изтичането на това време течността се прецежда, налива се в стъкло, запушва се и се вдига, за да се намокри при нужда.
(Из в. „Добро здраве“)
Словото на Учителя
Основите на новата култура
За обикновеното човешко съзнание материалният свят е най-съществен, т.е. видимото и осезаемото, а невидимото едва сега започват да го проучват обикновените хора. Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота. Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена. За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е. своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота.
Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят. Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба.
Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно.
Сегашните хора, като не разбират законите на живота, измислят си външен, формален морал и който човек не върви по него, казват: „Той не живее добре.“ Но добрият живот иде след като човек има придобито знанието и почне да работи с него. Човек като почне да работи разумно, тогава в резултат на неговата работа ще дойде животът. Резултатът на работата е живота; а резултатът на учението е работата; само чрез работата ние можем да оценим какво нещо е животът. Сега има много определения за живота, но според мене има само едно вярно определение. Животът произтича само от Любовта, а Любовта е великата реалност в Битието. Животът е онзи творчески принцип в Битието, който организира и създава всички форми в Природата. А съвременните хора, със своите криви схващания за живота, очакват своето благо да дойде оттам, откъдето никога няма да дойде. Жената очаква своето благо от мъжа, а мъжът очаква своето благо от държавата; следствие на това неразбиране законите на живота, се раждат всички разочарования.
Като става въпрос за мъжа и жената, трябва да ви дам едно ново определение за тяхното предназначение и цел. Мъжът е мъж само при жената; и жената е жена само при мъжа. Но това определение още не е ясно; затова ще го доизясня с едно по-широко обяснение. Мъжът без жената нищо не е - той е една картина без сенки; като се турят сенките на картината, тя тогава става ценна. Жената представлява всички възможности и условия, при които може да се повдигне мъжът. Жената, следователно, не живее за себе си, а за мъжа, той да се повдигне. Това трябва да бъде идеалът на жената. Тя не трябва да мисли за своето повдигане, а да гледа мъжът да се повдигне. Това е предназначението на жената. По същия закон - мъжът представлява всичките възможности и условия за повдигането на жената. Мъжът не трябва да мисли за себе си, а за повдигането на жената, и когато тя се повдигне, той е изпълнил своето предназначение. Ако тя не се повдигне, неговата работа не е свършена. Разбран така, животът има смисъл. А сега жената казва: аз мога сама да се повдигна, без мъжа, не ми трябва мъж. Мъжът казва: аз мога да се повдигна без жената, не ми трябва жена. Не, това са невъзможни работи. Това са схващания и разбирания на хората, които са още деца, суетни и горди, които не разбират същността на живота.
Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него; чрез нея той ще се повдигне в живота. Затова, когато един мъж погледне една жена, тя трябва да благодари на Бога, защото е станала едно условие за повдигането на този мъж. А като се повдигне той, тогава и тя ще се повдигне чрез него. Това са новите схващания за мъжа и жената и за техните взаимни отношения. Ако искаме нова култура и ново човечество, трябва да имаме тези нови възгледи за мъжа и жената. Без тези възгледи никаква Любов не може да има и никакво знание не може да бъде стабилно и полезно; никаква истина в света не може да се разбере. И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени.
За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него. За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез. По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея. Тази материя може да спъне човека във всяко отношение. Но ако човек знае как да се справи с нея, всичко ще може да се постигне. Тази инертна материя, за да може да я преработим, трябва да знаем, как да употребяваме светлината. Така, както са построени къщите и прозорците на хората, не може да се възприема правилно светлината. Ако наблюдаваме Природата, ще видим, че тя ни е дала известни указания в това отношение. Така например, при голямата светлина очите се свиват, а при малката се разширяват. Трябва да имаме известни приспособления за събиране на светлината, и трябва да знаем тази светлина, как да я обработим. После не само светлината, но и мислите и чувствата на хората могат да се събират, както светлината; вие мислите, че имате някакво чувство, а в същност може да сте под влиянието на чувства, които не са ваши; такива чужди чувства могат да дават насока на живота ви. Същото става и с мислите.
В съвременния живот има много явления, които не могат да се обяснят със сегашните разбирания на хората. Например, на някого нему се живее. Причината на това негово състояние е някаква инертна материя вътре в организма му; тя се намира или в черния му дроб, или в стомаха му, или пък в кръвоносната му и дихателна система, или в мозъка му. За да може да се отстрани това противоестествено състояние, което го кара да не му се живее, трябва да се открие, къде се намира тази инертна материя в организма му и да се премахне. Всичките отрицателни състояния в живота на човека се дължат на присъствието на инертната материя в един или друг орган на тялото му. И щом някой орган започне да не функционира вече правилно, непременно се явява и някакво анормално психично състояние. Така например, ако на един човек е развален черният му дроб, то на него му е необходима повече лимонена киселина, а тя може да се възприеме от светлината, като знаете кои лъчи да употребите. Трябва да знаете как да съберете тази светлина и да я пратите в черния си дроб.
За да можем да живеем един разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание, за приложението на всички онези методи, чрез които можем да постигнем нашите копнежи и идеали. Сегашните хора имат известни благородни копнежи в живота си, но нямат методите, чрез които да ги приложат. И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят. Но онзи свят е само за разумните души. Трябва да знаете законите и методите, как се работи в онзи свят, за да останете като гражданин в него. Хората трябва да имат правилно разбиране за живота в онзи свят, защото сега не го разбират, а казват: „Е, то ще се мре, но като дойдем втори път на земята, тогава ще знаем как да живеем. Това е криво схващане на една велика философия; с такова разбиране нищо не се постига в живота. Както за растенията важи правилото, че всяко семе, за да даде плод, трябва да бъде посято навреме, така и в нашия живот трябва да спазваме времето за реализирането на всяка благородна мисъл, на всяко благородно чувство и на всяка благородна постъпка, т.е. да знаем кога и как да ги реализираме.
Защото мислите, чувствата и постъпките на хората растат и се развиват като семената. Когато се разбере този дълбок закон, хората съзнателно ще си създават онези братски и любовни отношения, които са желателни от всички. Сега обаче и мъжете и жените, като не разбират този закон, живеят постоянно в недоразумения, изисквайки един от друг това, което нямат. Така например, мъжът иска от жена си да го обича така силно, че винаги да бъде готова да умре за него; същото иска и жената от мъжа си. Но това е погрешно схващане на една велика идея. Мъжът не трябва да иска от жената да умре за него от любов, а да живее, понеже тя е едно условие за неговото повдигане в живота, а той сам, без тя да изисква, трябва да бъде готов да жертва всичко за нея, за да живее тя и да се повдигне чрез него. И жената, от своя страна, не трябва да изисква от мъжа да умира за нея от любов. Но да иска да живее, понеже той е условие за нейното повдигане в живота; а тя самата трябва да бъде готова от своя страна да жертва всичко за мъжа, за да се повдигне той. Законът е: Жената трябва да забрави себе си и да живее само с мисълта за повдигане на мъжа си; и мъжът трябва да забрави себе си и да живее само с мисълта за повдигането на жената. Само при такива разбирания животът на хората ще се осмисли. По същия закон учителят е условия за повдигането на учениците си, а учениците са възможности за повдигането на учителя си.Богатите са условия за повдигането на бедните, а бедните са условия за повдигането на богатите. Сега всички хора искат да бъдат богати. Това, обаче, не може да се реализира при сегашното разбиране на хората за живота. Когато човек иска другите хора да станат възможност и условие за неговото повдигане, то и той сам трябва да е готов да стане условие и възможност за повдигане на другите. Ако човек не носи едновременно и двете тези идеи в ума си, той не може да постигне нищо красиво, полезно и смислено в живота си. Това трябва да се разбере от всички. Само по този път хората ще могат да разрешат правилно задачите в живота си, и ще могат да влязат във връзка с Природата, за да използват неизчерпаемите й богатства.
Всички хора сега се нуждаят от възвишени мисли, топли чувства и красиви постъпки. Всеки трябва да работи за повдигането на ближните си. Богатството, което днес търсят хората, е само едно външно условие за живота; богатството, както и всички други външни условия са само временни пособия за живота на земята, което е едно училище. Трябва да знаете, че тези, които са ви дали условията за живота един ден ще си ги вземат обратно.
Сега, с какво трябва да се помогне на човечеството, за да излезе от това положение, в което се намира? - Ще кажете - с Любовта. Да, но Любовта си има закони и методи, по които може да се проявява. За условията, при които сега живеем, най-първо трябва да проучим, какво влияние оказва светлината върху нас. Всеки човек трябва да намери време, за да се подложи най-първо на влиянието на светлината, а след туй да се изучава влиянието на въздуха, както и начините за неговото възприемане. Защото нашето здравословно състояние и нашият прогрес зависят изключително от правилното възприемане на светлината, на въздуха и на храната. Но всичко това много зависи и от мозъка на човека, как е устроен, дали може да акумулира светлината, и също така зависи и от дробовете как възприемат въздуха и как акумулират жизнената енергия, която е скрита в него. След светлината и въздуха, от най-голямо значение е храната; и най- после идат постоянните и систематични упражнения. Вие не знаете също така какво грамадно влияние упражнява начинът на ходенето на човека върху състоянието му и въобще на неговия живот. Ако вие не знаете правилно да ходите, ще развалите всички благоприятни условия, които светлината, въздухът и храната ви донасят. Затова е необходимо човек да знае, как правилно да стъпва. В Природата съществуват известни закони, които са валидни за цялото органическо царство, включително и за човека, за спазването на известни линии и начини на движение, за да не се изгубват условията, които се доставят от светлината, въздуха и храната.
Има големи запаси от блага, които Природата е предоставила на наше разположение, но трябва да изучаваме нейните порядки, за да можем да се ползваме от благата й. Всички страдания, които сега преживява човечеството, имат за цел да ни заставят да мислим, за да се научим да можем да използваме благата на Природата. Сега обаче, хората имат една философия, според която всичко в Природата е произволно. Но произволът седи само в нас, че не искаме доброволно да се подчиним на един естествен ред на живота.
Но ще кажете - нали трябва да бъдем свободни. Да, няма нищо по-хубаво от това, да бъдем свободни, но свободата е последното богатство, което човек трябва да придобие в природата. И като го придобие, трябва да го цени. Човек като придобие вече свободата, трябва да я употреби и за свое благо, и за благото на ближните си. След като станем свободни, трябва да приложим великото знание за своето повдигане и за повдигането на другите.
Сега светът се намира в едно преходно състояние и трябва много разумни хора да работят едновременно, за да се излезе от това тежко положение, което хората от неразбиране на живота сами са си създали. Учените казват, че сега се увеличава вулканическата дейност на земята, обаче, не се знаят причините затова. Трябва да знаете, че неестествените мисли на хората са оказали известно влияние върху строежа на земните пластове и са ги разместили неправилно, и затова може да се очаква, ако хората не се оправят, да станат земетресения, от които главите на хората ще побелеят. Хората трябва да изменят своята разрушителна мисъл, за да се спасят, защото трябва да знаете, че земята е жива и разумна и ще реагира на неестествените мисли и желания на хората. Има една страна на земята, която е неразумна, но има и една страна, която е разумна. Има нещо разумно в Природата, но има и нещо неразумно. Тези двете сили едновременно работят в човека и Природата и всяка една от тях носи съответните последици.
На човека е дадена свобода да вземе едната или другата страна и в зависимост от избора му ще има съответните му последствия. Ако отиде на страната на неразумното начало, очакват го само страдания и нищо друго - никакво щастие, никакъв прогрес, а само движение в един омагьосан кръг от страдания, страдания и страдания. А ако отиде на страната на разумното начало, очакват го свобода, щастие и вечен прогрес. Затова ви казвам, че вашата съдба, т.е. вашето щастие и вашето нещастие са във вашите ръце. Вашето щастие зависи от вашето разбиране за правилното дишане, от вашето правилно ядене, от вашето правилно ходене и от правилното ви гледане. Вашето щастие зависи още от вашата смърт и от вашето раждане. Смъртта и раждането е за старите, а за младите - възкресението и изучаването на живота и Природата. Навсякъде изучавайте доброто и това, което може да ви бъде полезно в живота, за да направите една реформа в себе си.
И тогава жената да стане условие за повдигането на мъжа, а мъжът да стане условие за повдигането на жената; децата да станат условие за повдигането на родителите си, а родителите да станат условие за повдигането на децата си. Учениците да станат условие за повдигането на учителите си, и учителите да станат условие за повдигането и развитието на учениците си. Бедните да станат условие за повдигането на богатите, а богатите да станат условие за повдигането на бедните. Така ще се образува една вътрешна връзка и разбирателство между всички хора, които ще разберат дълбокия вътрешен смисъл на живота по лицето на земята, която ще се измени и ще реализираме царството на разумността, братството и свободата по цялата земя.
По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.
Любовта
като път за разрешение на социалната криза
Много пъти хората четат и разправят за разни социални програми и много социални теории има в света, но според нас в света съществува само една социална система, която може да обнови света. Единствената обновяваща сила в света, това е колективната Любов, която трябва да действа и се проявява между хилядите и милиони хора. Ако могат да се убедят богатите и бедните, че те са части на едно цяло и са полезни едни за други, преди всичко със своята мисъл, а не с техните капитали (защото капитала е един резултат на човешката мисъл) то задачата е разрешена.
Бедния човек е богат в своята мисъл и когато и двамата дойдат до положението да мислят и съзнаят, че са части на едно цяло и интересите им са едни, те ще могат еднакво да се ползват от благата на живота, от резултатите на мисълта — капитала. Човек, който мисли, не е беден. Ако ти можеш да предизвикаш в себе си любов към своите приятели, тази любов ще уреди твоя живот. И ако се подобри любовта в душата на всички хора, живота ще добие съвсем друг изглед, защото само в любовта благата могат да бъдат общо достояние, тъй като в любовта няма дележ, а единство. С това ние не искаме да кажем, че човек трябва да се остави да ограбват неговия труд и благата, които природата и живота му дават, но казваме че само любовта може да ни даде всички блага и само тя може да уреди отношенията между хората. За нас любовта е само това, което поддържа живота и му дава всички блага — всяка любов която не поддържа живота, е едно временно чувство.
Любовта е една всеобемаща сила, която обновява живота и премахва всички прегради, стопява всички ледове. Тя не признава никакви правила и закони, защото е закон и правило сама за себе си. И когато обичаш, трябва да обичаш с всичката си сила, че да можеш да предизвикаш същата любов към себе си — в това е силата на Любовта. Ако имате любов към някого и не можете да предизвикате същото чувство у него тогаз едно от двете е вярно: или че вашата любов не е силна както трябва, или че онзи когото любите не е в състояние да възприеме тази любов. Любовта си има свое практическо приложение. И за да се оправи съвременния живот трябва да се приложи Любовта като една обществена сила, да обнови индивидуалния и колективен живот и мисъл и да внесе братството между хората. Аз опитвам моята любов по следния начин — ако моята любов обновява моя ум и сърце — това е любовта която действа в живота. Любов която може да внесе смърт в моето сърце е времена. Има една времена любов, която е наследствена и е едно временно чувство; не говоря за нея. Разликата между двата вида любов е каквато е разликата между извора и щернята.
(Из беседите)
За една сказка
На 28 м. м., от името на народния университет при читалище „Развитие“ в гр. Севлиево, г. Михаил Стоицев, зъболекар от Пловдив, държа сказка на много интересна тема: „Моралните ценности на човека, необходими за живота му, от френологическо и духовно гледище“
Сказката беше придружена с нагледно обяснение (с помощта на френологически картини) на духовното развитие на човека и на паралелното с това развитие изменяне черепа и изобщо външността на човека.
Сказчика не се ограничи само във френолегията. Той засегне много страни на човешкия живот, изясни много истини и събуди ценни мисли в слушателите си които го изслушаха с притаен дъх, с пълно внимание.
Интересно с да се отбележи в тоя случай силата на искреността и дълбоката вяра: обикновено, млади и стари, не могат да търпят да им се говори за морал, и въпросите свързани с него. Сказката на г. Стоицев показа. че важното в случая е кой говори. Хората чувстват фалшивото и го отблъсквате, а искреността завладява, защото действа направо на душата.
Слушателите останаха изненадани и трогнати, като мнозина от тях изказаха лично на сказчика благодарността си и пожелаха да ни посети пак.
Вести
Излезе от печат и се разпрати на платилите абонати безплатното приложение на в. –„Братство“ — „Основния закон на здравето“.
Нека всички неплатили абонати побързат да платят абонамента си, за да го получат.
Редакцията на в. „Братство“ честити Възкресение Христово на своите абонати и читатели.
Цената на „Основния закон на здравето“ за не абонати е 5 лева. Който изпише поне 10 екземпляра в предплата, отстъпват му се по 3 лв. единия екземпляр.
Побързайте със записването абонати за „Неука за дишането“, за да се улесни нейното издаване. Подпомогнете в този случай и подпомагайте винаги нашето начинаещо книгоиздателство, защото само с тази ваша помощ то ще може да закрепне и да ви даде още много ценни книги.
Обичаш ли?
Обичаш ли ти в небеса звездите
Тук ширните поля;
На птичките песните
Сред горските цветя?
Обичаш ли ти радостта, игрите
През пролетните дни;
Да бродиш в планините;
И в китни долини?
Обичаш ли във утро да посрещаш
Ти пурпурни зари;
Във трепет да приветстваш
Мил, първите лъчи?
Обичаш ли ти ширните морета,
Безбрежни океан;
Да сещаш мир в душата,
Отдавна възжелан?
Обичай братко, пей за красотата,
Със чувства накипели,
И слей се с пулса на живота
В мирови предели.
Обичай вечно всички хора — братя
Природните закони
Узнай, в природните обятия
Намирай ти подслони.
В неспир разбулвай всяка власт и тайна
И с радост във душата
Пей свойта песен благодарна
Прославяй небесата.
В. С. Недев
