Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36
20. Август 1931 год.
В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.
Адрес: Сава Калименов,
Севлиево
Съдържание:
Дайте амнистия!
Проф. Айнщайн против войната (Писмо, изпратено до конференцията на Интернационала на борците против войната, състояла се в Лион от 1 до 4 т. м.)
Прераждането (Ирвинг С. Купър), продължение от бр. 35
Науката и окултизма
Разоръжението, и бъдещето но човечеството
* * *
Читатели, които съчувствате на идеите, изнасяни от в. „Братство“, помогнете ни да разпространим нашето вестниче нашироко всред българския народ. Изпращайте ни нови, платили абонати. — Всеки може да даде поне 20 лева за подкрепата на едно вестниче, което ратува за мир, братство и истинска просвета.
Всеки платил абонат получава безплатно книгата „Човек и Бог“
Дайте амнистия!
Във вихъра на гражданската война, която България преживя, паднаха много невинни жертви на нашите жестоки нрави; жертви преди всичко на една варварска власт, която имаше като най-сигурни средства за борба със своите политически противници насилията, изтезанията, убийствата, затвора.
Като резултат от една такава безогледно насилническа политика, вън от безвъзвратно изгубените за народа тайно и явно убити и „безследно изчезнали“ негови синове, и днес още затворите ни са препълнени с „политически престъпници“, а вън от границите на страната ни се скитат немили недраги прокудени от домовете си добри български граждани.
Лъжа е обвинението, с което те бяха нападани през време на миналия режим, че били предатели, престъпници и т. н. Не! Тия хора на са предатели! Те не са и престъпници. Тяхната най голяма вина се състои в това, че се опитаха да защитят правата на народа, противопоставяйки се на насилственото и незаконно присвояване на властта от хора самоналожили се за властници.
Както емигрантите, така и политическите затворници са станали такива през време на един режим, който не допускаше свободната, легална проява на противни нему убеждения, те са станали такива под ударите на един изключителен закон, чието съществуване е вече ненужно при изменилите се условия. България е страна, в която, според основния й закон, Конституцията, всеки гражданин има право свободно да изразява и разпространява своите убеждения, и затова престъпление ще бъде ла се държат още в затворите хора, само затова, защото са написали някоя статия, изразяваща техните убеждения по един или друг въпрос, или защото са упражнили даденото им от конституцията право да принадлежат към някоя нарочена от бившата власт партия или организация.
Нека се премахне тъй наречения „Закон за защита на държавата“, който сам създава престъпления и после ги наказва и автоматично ще престанат да съществуват престъпленията на мнозина политически затворници, както и да се явяват нови процеси по 3. 3. Д.
Дайте право за свободно проявление на всички, и с разумно управление, с правда и истински грижи за широките народни маси, умиротворете страната, която достатъчно е страдала.
Българската държава трябва да престане да бъде кръвожадно чудовище, което с убийства, затвори и изгнание пази своята сигурност. Българската държава не се нуждае от страданията на семействата и на самите свои затворени и прокудени синове, за да бъде осигурено нейното съществуване Нека тя стане майка за всички, майка, еднакво любяща и грижеща се за всичките си деца, и тогава нейното съществуване ще бъде хиляди пъти по добре осигурено, отколкото с помощта на изключителни закони.
По-рано, при току що падналата власт, беше безмислено да се иска амнистия от тези, които сами създаваха престъпленията и после ги наказваха. Днес, когато имаме нова власт, изразяваща донякъде народната воля, ние издигаме повика:
Управници, ако искате да умиротворите страната, чието управление се намира днес в ръцете ви, ако искате да изтриете, доколкото това е възможно, спомена за преживените ужасни дни, ако искате да поведете народа ни по нов път към напредък, мир и братство, — премахнете „Закона за защита на държавата“, дайте пълна, всеобща и безусловна амнистия за всички политически затворници, подпомогнете семействата на пострадалите през време на юнските, септемврийски и априлски дни и спуснете по този начин завесата на забравата върху това, което е преживяно и което никога вече не трябва да се повтаря.
Проф. Айнщайн против войната
Писмо, изпратено до конференцията на Интернационала на борците против войната, състояла се в Лион от 1 до 4 т. м.
Обръщам се към вас, делегати на Интернационала на борците против войната, събрани на конференция в Лион, защото вие представлявате движението, което най-сигурно ще тури край на войната. Ако вие действате мъдро и смело, вие можете да станете най-значителното ядро от мъже и жени, в най-благородното от всички човешки усилия. Тези, които вие представлявате от 56 страни в света, имат скритата сила, много по-могъща от силата на меча.
Всички народи в света говорят за разоръжение. Вие трябва да ги поведете, за да преминат от думи към дела. Народът трябва да вземе това дело от ръцете на дипломатите в свои ръце.
Тези които мислят, че опасността от война е преминала, живеят в рая на лудите. Днес ние има да се борим с един милитаризъм, който е много по мощен и разрушителен. отколкото милитаризмът, който създаде опустошенията па голямата война.
Това положение е дело на правителствата. Но между народите идеята за бойкот на войната се разпространява. Вие трябва смело и безстрашно да сеете тази идея. Вие трябва да убедите народите да поемат в свои ръце разоръжението и да заявят, че те няма да вземат участие във войната или приготовлението за война. Вие трябва да апелирате към работниците от всички страни единодушно да откажат да стават инструменти на кръвожадни интереси. Днес в 12 страни има младежи, които са въставали против задължителната военна служба, отказвайки се да служат. Те са пионери на Новия свят, в който няма да има войни. Всеки искрен приятел на Мира трябва да ги подкрепи и подпомогне за пробуждането па световното обществено мнение против задължителната военна служба.
Аз особено апелирам към интелигенцията в целия свят. Аз апелирам към другарите си — учените, да се откажат да правят изследвания и изобретения за военни цели. Аз апелирам към проповедниците да дирят истината и да отхвърлят националните предразсъдъци. Апелирам към хората на перото да се определят категорично.
Аз моля всеки вестник, който е в защита на мира, да насърчава народните маси да се отказват от военна служба. Нека редакторите поставят на знаменитите хора във всяка страна открито въпроса: „На чия страна сте вие? Трябва ли да чакате всички да сложат оръжие, та чак тогава и вие да сложите вашите и да подадете ръка за приятелство?“
Днес няма време за отлагане. Вие или сте за войната или сте против войната. Ако сте за войната вие трябва да насърчавате науката, финансите, индустрията, религията и работничеството да напрегнат силите си, за да направят националното въоръжение толкова ефикасно и смъртоносно, колкото е възможно. Ако вие сте против войната, вие трябва да ги окуражавате да й се противопоставят с всичките си сили. Аз моля всеки който прочете тези редове, да направи това важно решение.
Нека това поколение направи най-голямата стъпка напред, която до сега човечеството е правило. Нека то помогне на следващото поколение да се създаде новия свят, в който варварството на войната ще бъде премахнато во веки. Ние можем да сторим това, ако желаем. Иска се само щото всеки, който мрази войната, да има куража да заяви, че иска да няма войни.
Аз апелирам -към всички мъже и жени, били те знаменити или неизвестни, да заявят преди Конференцията за разоръжението да се събере в Женева през февруари 1932 год., че те се отказват да участват в бъдеще в каквато и да била война и подготвяне за такава. Аз ги моля да заявят това на правителствата си писмено, и да ме осведомят за стореното.
Аз ще очаквам да получа хиляди отговори на този апел. Отговорите трябва да ми се отправят чрез Цент. бюро на Интернационала на борците против войната (Н. R. Brown, 11 Abbey Road, Enfield Middlesex, England). За посрещане разходите по тази важна акция аз дадох съгласието си за създаването специален фонд на мое име при бюрото на И. Б. В. Даренията на този фонд да се отправят на посочения по-горе адрес.
А. Айнщайн
Ирвинг С. Купър
ПРЕРАЖДАНЕТО
(продължение от бр. 35)
Прераждането обяснява защо се появяват наново характерните черти на древните раси.
Изучавайки темперамента на разните народи, взети в тяхната цялост, ние сме понякога учудени от голямото сходство с известни древни цивилизации. Например, има голяма прилика между Британската Империя и древния Рим. У англичаните, в частност, се забелязва същия стремеж към колонизиране, същия инстинкт към законодателство, същата съзнателност в дейността, същия масивен стил в архитектурата, същата склонност да се жертва красотата заради ползата и силата; и нека го признаем, същата липса на въображение в изкуството, религията и философията.
Във Франция, напротив, характерните черти на расата изобщо много повече схождат с тези на древна Гърция. Тук имаме същата сила на въображението, същата любов към красотата, същото обожаване на формата и израза, същата интелектуална изтънченост, същата подвижност. Естествено, и у англичаните има понякога нещо от гръцкия темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо? Не е ли затова че душите обитаващи някога древна Гърция са се поселили предимно във Франция и че душите на римляните са в Англия?
Това възобновяване на характера на една минала раса е още по-очебийно у отделните индивиди. Китс би трябвало да бъде въплъщение на някой поет от древна Гърция, докато пък големият талант на старите римски историци се проявява в Маколей, Хюм и Ги-бои. Духът на ведантската философия на Индия се възобновява в творенията на Хегел, Фихте и Кант, докато пък Шопенхауер е запазил безсъмнено спомени от будистката философия, познавана в един предишен живот. С право е казано че „винаги, когато едно човешко същество дава на света това, което е най-ценно и най-дълбоко в него, под формата на едно философско, литературно, художествено или научно произведение, винаги в такива случаи корена на това произхожда от минали животи“.
Прераждането обяснява защо великите хора идват на групи.
Когато изучаваме от хронологична гледна точка появата на хората, които са помогнали за напредъка на науките и изкуствата, на философията и религията, интересно е да се отбележи, че те като че ли идат на групи и че тези групи имат поотделно един общ характер. Особено ясно изпъква това при хората на изкуството. Ботичели, Микел Анджело, Тициан, Рафаел и Холбайн съставляват една хронологична група. Скоро след тях идват Рубенс, Веласкес, Рембранд, Карло Долчи и Мурильо. След изтичането на известно време се раждат Хогарт, Рейнолдс, Гейнсбору, Ромней и Рибърн, които са последвани пък, по късно от Уотс, Хохман Хунт, Росети и Миле. Създателите на модерна музика са родени също по този странен начин. Изпърво идват Хендел и Бах, после Менделсон, Моцарт и Бетховен и най-сетне, в една бърза последователност, идва една многобройна група съставена от Шуберт, Шопен, Шуман, Лист, Вагнер, Рубинщайн Брамс и Григ. Появата на една изолирана група от поети и философи в Америка е също интересна, особено като се вземе пред вид, че те са родени в една и съща част на Съединените Щати и че мнозина от тях са били интимни приятели. Членовете на тази група беха Брайант, Емерсон, Лонгфелоу, Уайтиер, По, Торо, Уитман и Лоуел, като цитираме само най-значителните.
Не сме ли ний ентусиазирани от идеята, че при всички тези едновременни съществувания са се въплътили заедно близки приятели и сътрудници, за да продължат дейността си? Не се ли изпълняме с радост знаейки, че ний ще дойдем пак заедно в бъдещето да работим за да направим по-щастлив и по-красив стария свят? Не намираме ли утеха в сигурността, че звуците на Бетховен изкуството на един Рафаел, философията на един Емерсон не са загубени за света, но ще бъдат отново дадени на човечеството, в една бъдеща цивилизация, с още по-голям талант и разбиране, от същите тези души които са вече придобили адмирацията на света?
(следва)
Науката и окултизма
Стъпка по стъпка, в своите издирвания, съвременната наука достига до такива открития, които ясно и категорично потвърждават истините на окултизма.
Що е „шестото чувство“, за което известния френски учен, професор Шарл Рише, е написал цял том съдържащ многобройни и обстойни изследвания и доказателства, ако не ясновидството, за което окултната наука ни говори от хилядолетия насам? Какво представляват от себе си явленията на т. н. „метапсихика" изложени и проучени в десетици томове от компетентни учени, ако не потвърждение на голяма част от основните твърдения на окултизма относно силите и способностите на човешкия дух, независим от физическото тяло, и продължаващ съществуването си след неговото разлагане?
"Какво представляват търпеливите и поставени па строго научна база изследвания на великия учен Уйлям Крукс, който доказа, въпреки това, че мнозинството учени си затваряха и днес продължават да си затварят очите и ушите за да не видят фактите, че спиритическите явления са една реалност, която събаря издъно материалистическия възглед за човека?
Не ни ли заяви ясно и категорично. Сър Оливър Лодж, професор по физика и доскорошен ректор на Бирмингамския университет, че, въз основа на голямо число факти, проучени от него и от други учени, той твърди, че съществуването на човека след смъртта на неговото физическо тяло е напълно доказано?
Наскоро някои вестници съобщиха, че в края на м. юли т. г. френският лекар Шарл Борд докладвал във френския метапсихически институт за изобретения от него нов апарат, с помощта на който се откриват и измерват лъчите, излизали от човешкото тяло, наречен биоскоп. По-нататък съобщава, че за положителност на това откритие между учения свят не съществувало съмнение, защото твърденията му се доказват от изследванията на редица учени като Райхенбах, Блондло и др.“
Ето че, според горното съобщение, съвременната наука е на път да признае още една истина от областта на окултната наука — съществуването на човешката аура, която се състои от излъчвания, които човешкото тяло дава във всички направления и които образуват един вид магнетичната или силова дреха на тялото.
Неотдавна във Франция е излязла една нова книга, написана от двама учени, които разглеждат живота на окултиста Нострадамус, живял в 1б-ия век. Тия учени открили, че при своите изчисления по звездното небе, Нострадамус употребявал системата на Кеплер, макар че последния се родил 5 години след смъртта му. Разглеждайки една написана от него книга, съдържаща пророчества за бъдещето на европейските народи, тия учени намират, че „предвиденото за времето от 1555 година до днешно време отговаря точно на историческите и политически събития. Нострадамус е точно предвидил световната война, първите победи на германската армия и погрома й; описва подводната война; войната във въздуха; аеропланите; далекобойните оръдия; ноемврийската революция и накрай образуването на Обществото на Народите.
Видни учени се занимават сега усилено с личността и пророчеството на този тайнствен „магьосник" на шестнадесетото столетие“.
Също така неотдавна, след абдикацията на испанския крал Алфонс XIII, испанските учени са били изненадани от осъществяването на още едно предсказание, съдържащо се в една стара испанска пророческа книга, написана още в средните викове, всички предсказания на която, засягащи досегашните събития са се сбъднали и в която между другото пишело, че Алфонс XIII ще бъде последния испански крал".
Ето доказателства, че ясновидството и предсказанията са факти. Ще продължаваме ли още да си затваряме очите пред действителността и да се самозаблуждаваме в илюзиите на материализма? Истината си е истина, и тя трябва да бъде търсена и възприета въпреки всичко. Може да не ни е приятна, може да обърне с главата надолу нашите теории, но ние сме длъжни да я приемем. А най-вече тези, чиято длъжност и призвание е да търсят истината, нашите учени, ще трябва да престанат да се правят на глухи и слепи.
Разоръжението, и бъдещето но човечеството
Според някои вестници, наскоро Председателя на Съединените Щати, Хувър, е заявил, че ако се пристъпи към истинско разоръжение, за народите ще бъдат спестявани годишно 10,000,000,000 долари или около 1,400,000,000,000 лева.
Ако тези грамадни суми се дадеха за творчески цели, за подигане общото благосъстояние на народите, то лицето на целия свят би се изменило само в една година. Всякакви кризи, безработица, мизерия, глад и т. н. биха се избегнали. Само с парите на едногодишен военен бюджет всяка една държава би могла да построи десетки хиляди нови хигиенични домове, работилници, училища, болници и т. н., би могла да създаде работа за безработните, да подобри икономическото положение на народа си, да стабилизира своите финанси. Изобщо, с премахването на военния си бюджет, всяка една държава, разбира се в това число и България, би могла още в първата година да стъпи здраво на пътя към икономическо възраждане и разцвет.
Кажете това на държавниците в която и да било страна и те ще ви отговорят, че това е невъзможно да се осъществи, защото има външна опасност — от нападението на чужди народи, и вътрешна — от революционерите и като така всяка държава трябва навреме да промисли за своята защита. Да предположим че това е така, но ако тия държавници истински се грижеха за своите народи, не биха ли могли да се съгласят помежду си, та всички държави едновременно да се разоръжат и да заличат военните си бюджети? Разбира се, това е възможно, напълно възможно, но за държавници пропити с духа на новото време, държавници, готови на смели постъпки за доброто на своите народи, държавници, които са се издигнали над тесните схващания за „силна нация" крепяща се на насилието.
Имаме ли днес такива управници някъде по света? За съжаление, ще трябва да признаем че няма. Даже Хувър не е такъв, защото и той, макар че ясно вижда злото, не иска да направи първата крачка сам, като обезоръжи своята държава и с това даде пример на другите, а ги кани на конференции, които, както знаем, са или напълно или почти безплодни.
Не конференции, а дела чакат народите, дела — примери, които веднъж дадени от една страна, ще бъдат последвани от всички по силата на народната воля.
Да видим сега дали един народ, при днешните международни условия и отношения, би могъл сам да се разоръжи без да чака другите. Преди всичко важно е дали този народ има заграбени чужди земи, населени с жители от друга народност, които искат да се освободят. Ако той наистина владее такива части от други народи, нека сам доброволно ги освободи, да им даде право да се самоопределят или като независима държава или като се присъединят към свободната част от своя народ. В такъв случай, след като този народ даде свобода на поробените от него населения и след това премахне от себе си товара на военния бюджет като се разоръжи напълно, ще има ли тогава опасност да бъде нападан от други народи, щом той е уредил сметките си с тях? — Разбира се че не. Каквото и да говорят военолюбците, при днешните международни условия никога един мирен народ няма да бъде нападнат от своите съседи, щом той не дава никакви поводи за това. Ако пък един народ не владее чужди земи, както е напр. България, то кой ще дойде да го напада ако той си стои мирен? Но, ще кажат държавниците и „здравомислещите“ военолюбци, — армията и военните разходи са нужни, за да можем, когато му дойде времето, да освободим с тях своите поробени братя. — Ето, тук е най-голямото заблуждение, от което страдаме и ще продължаваме да страдаме много. Това е цял един отделен и много важен въпрос, който тук с няколко реда не можем разгледа напълно, а ще се задоволим да заявим само, като заключение по него, своето дълбоко убеждение, че България хиляди пъти по-лесно и по-скоро ще постигне освобождението на своите поробени днес братя по мирен път, чрез лоялни, братски отношения със своите съседи, чрез работа за всеобщо побратимяване, за Балканска Федерация и т. н., отколкото със силата на оръжието!
Най-сетне — последния довод на противниците на пълното безусловно разоръжение — армията била потребна да пази страната от вътрешни врагове. В същност, това не е така. - Много по-право би било да се каже, че в случая армията пази истинските вътрешни врагове на народа — привилегированите съсловия и класи — от самия народ. А за да няма нужда от това, нека се подобри положението на този, народ, нека се тръгне с бързи и смели крачки към обединение и преобразуване на икономическия живот така, че да има справедливост в разпределение благата на живота, нека се направи една безкръвна революция, колективизация, обединение на цялото народно стопанство, така, че от неговите плодове да се ползват еднакво всички, да няма социални противоречия, мизерия, глад, безработица, насилия, потисничество, да няма привилегировани и обезправени и тогава, от само себе си „вътрешните врагове“ на държавата ще се превърнат в нейни приятели.
Да! Но за това е нужна пълна, коренна промяна на целия политико-икономически строй на днешния живот. Нужна е, и ако не се намерят достатъчно далновидни, разумни и честни управници да направят тая промяна по мирен път, постепенно, без насилия но и без мекушавост, то тя по необходимост ще дойде по други път, по пътя на насилието и революцията, но тогава толкова по-зле за тези, които не са могли да се издигнат над късогледството на личния, национален и класов егоизъм.
И така, разумните хора трябва да работят за една мирна, безкръвна революция, която да обедини цялото човечество в едно семейство от народи, да премахне завинаги всякакви войни и въоръжения, да премахне, чрез постепенно но смело и неуклонно колективизиране на стопанския живот, днешната социална несправедливост, и по такъв начин да осигури свобода и благоденствие за всички хора на земята. Не дойде ли тя, тогава процеса става много по-сложен, много по-труден, много по-страшен: в кръв ще се окъпе цялата земя и със своята собствена кръв човечеството ще изкупи грешките си, късогледството си, егоизма си!
Нека с всички сили работим щото човечеството да мине по първия път, за да не става нужда да тръгва по втория, от което ще бъде по-зле за всички.
