СПОДЕЛЕНО КАТО С БРАТЯ
Редове от писмата на художника
27 юни 1992
Тежка задача ми се падна. Дано бъдещето разбере това, което донесохме тука. Книгите пътуват. Жетвата ще бъде по-късно.
26 юли 1992
Обичам да се жертвам когато това дава резултат. Тук достигнахме до извода, че да се прави добро е нещо странно и ненормално. Когато предлагам да служа безплатно, да знаете как ме гледат. Но, спри сърце! Небето знае как да оправи човешкото отклонение от закона. Като гледам как живеят хората виждам, че това, което липсва е ЛЮБОВ,- нищо повече!
Г. Куртев "Брат, запали свещта си,
защото който върви без светлина, не знае къде отива"
24 октомври 1992
Това учение е Божествено, но трябва да се прилага! Колкото по-големи идеалисти сме, толкова повече страдаме, за да разбием търпението и прошката.
24 декември 1992
Тази раса е много свободолюбива и недисциплинира. Това го беше казал брат Бертоли от Париж. Освен това е емоционална и непостоянна, но с голямо мнение за себе си. Новото учение, което предаваме, ще се разбере от следващото поколение. Засега ще сеем.
Много ми харесва начина по който Учителя отговаря на въпросите в книгата „Изборът на Доброто“. Така трябва да бъде. Учителите от Индия имат друга система, която прави хората да хвърчат преди да са се научили да вървят по земята.
1 май 1993
Хубаво е да се отворят очите на ученика, но каква сила е необходима да се издържи онова що виждат отворените очи на един идеалист!
15 декември 1993
Когато човек се приближи безкористно към възвишения свят, енергията идва сама, защото има по-големи Бели Братя, които знаят да ценят усилието на малките братя на земята. При всяка творба,когато съм работил 10-15 дена, накрая винаги съм получавал повече енергия, защото идеалът произвежда енергия.
19 декември 1993
Виждам, че законите, за които говори Учителя в книгата „Сила Жива“, респективно пеене и свирене, са универсални и върху тези закони аз съм работил без да ги зная, а сега работя съзнателно.
19 април 1994
Този народ (аржентинския - бел. ред.) няма бъдеще! Ние работим без да държим сметка за средата.
16 май 1994
Страдайки от средата веднъж попитах Учителя защо ни кара да страдаме, а Той ми отговори в гърдите: - Мисли, че ние Учителите страдаме 1000 пъти повече от тебе!
18 юни 1994
Все ми казва вътрешният глас, че ще изпълня задачата си. Да имам вяра и със същия идеализъм да продължавам в същата посока. За нас е важно с какъв духовен капитал си оставяме тялото. С какъв вечен капитал си заминаваме в другия живот. Това е единствената ни собственост.
14 юни 1994
Хората не чувстват красотата в даването, а само искат да получават. Егоизмът им е разбит до крайност. Трудно е човек да си даде сам сметка, до каква степен е егоист. Самолюбието му не позволява да се срещне със себе си.
Велико нещо е човек да е ученик на Бялото Братство - това е привилегия. Да се служи също е привилегия. Учителят е казал: „Бялото Братство е горе, не е на земята. Вие сте само ученици на това Братство.“
6 юли 1994
Прочетох книгата на брат Боян. Там гдето описва опитностите на братята учители ми просълзи очите. Този е моят мечтан свят! Четях и сравнявах днешната образователна система и не намерих допирни точки! Не ги интересува създаването на новия човек! Те разбраха, че моят музей ще се използва за събуждане на съвестта, а това е опасно за тях!
20 август 1994
Учението не може да се натрапва, защото не дава резултат. Само оня, който гори, може да се изкачи до върха.
4 януари 1995
Преди да си легна помолих се и в гърдите почувствах следното: какъв би бил светът ако всички добри хора се откажеха да работят? Би се превърнал в ад! Тогава продължавай да работиш!
Така че да мълчим и да работим!
24 януари 1995
Засега не се събираме с малката група, защото всички се разпръснаха далече да прекарат ваканцията си, с изключение на нас двамата. Комунитарното съзнание още спи! Но няма да спрем работата!
Мислим за бъдещето. Всякога новото се разбира след няколко генерации.
Историята се повтаря... Казваше брат Борис, че Учителят е страдал много виждайки че Учението не се прилага.
Георги Куртев
"Трите свещи символ на Мъдростта, Любовта и Истината"
6 февруари 1995
Имам в душата си прекрасна опитност - идеи от шестата раса, от Учителя. Но средата ме задушава. Защо не мога да се „разтоваря“! Трябва да се даде! Да! Но не го искат! Насила не може да се даде!
3 април 1995
Нямаме друг идеал, освен да се отдадем до края на живота си, да служим безкористно на волята Божия!
28 юни 1995
Всеки, където се намира, зависи от неговото ниво на развитие. В духовния път само може да пребивава една събудена душа. Никой не може да направи повече от това, което има в себе си, събрано през дългия живот. С приказки нищо не става!
14 август 1995
Братя, да знаете как трудно се оре камениста почва!
Хората със слабо разбит ум, имат нужда от драматичното, от външното, от цирка, за да добият импулс за работа и за живеене. Това се вижда навред по света! (Ценни са ония ученици, които могат да вървят сами!
Да мълчим и да работим! Това е прекрасно! Злото може да се победи само с Доброто!
Единственото оръжие, разрешено от Бога, е Любовта!
20 октомври 1995
Моята работа тук не е лесна, но вече дава резултати! Работата няма да спре никога!
16 ноември 1995
Трябва да изпълня поръката на Учителя! Трябва да издържа изпита си!
11 декември 1995
С този Някой се срещнах когато живях в Андите. Един ден при размишление с две приятелки и жена ми, прави в салона със затворени очи, очаквахме нещо. На разстояние на две ръце пред мене изпъкна Учителят в атомно тяло и ме попита: Георги, идваш ли с мене? - Да. Учителю, предавам се безусловно, каквото ще да става. Като казах това, мигновено Учителят изчезна. Не казах че ми подаде ръката си. Обилни сълзи обливаха страните ми. Неземно щастие! Мислех, че не съм достоен за това.
Веднъж, когато търсих връзка с Учителя, съсредоточен, попитах го: - Защо не можах да те видя физически? Той ми отговори в центъра на гърдите ми: Исках да видя дали след като не си ме видял, ще се върнеш при мене. Не можах да го видя поради мобилизацията, нямах отпуск. Това са скъпи спомени...
Г.Куртев "Учителю, заведи ме в Царството на Светлината."
26 декември 1995
Говорят добре за нас, но бягат от нас - не се чувстват добре в наша среда. В последно време ни остави лекарят, който четеше много, но не го практикуваше. Не е лесно да се предаде Новото учение на такава каша.
За мене това е най-големия изпит в живота ми. Моля се всяка вечер на Учителя да ме води и да ме инструктира какво да правя за да успея. Вътрешният ми глас ми казва, че ще изпълня идеала на душата си да предам Словото. Гласът ми казва: Давай, давай и не мисли повече. Един ден, вглъбен в душата си, запитах Учителя: Добре ли работя, добре ли е това, което правя? Гласът ми отговори малко повелително: - Ти знаеш ли добре какво правиш? - Да, зная. - Знаеш ли накъде отиваш? - Да, зная. - Щом е така, не питай повече. Ако аз ти кажа какво трябва да правиш, това ще е моя заслуга. Продължавай както досега, даже ако светът се опълчи против тебе!
Различавам гласа на Учителя по това, че е малко строг с мене. Ученикът се изпитва когато има трудности. Без съпротива лесно се работи, но умът не се развива и волята не се закалява.
Г. Куртев
"Учителят помага да скъсаме веригите, които ни държат здраво за земята.
За да продължим по тесния път до върха, където гори Божественият огън."
26 януари 1996
Като гледам онези, които практикуват Хата Йога, не съм срещнал един от тях, да е станал нов човек, да е изменил коренно живота си и да е напътил децата си по новия път.
12 февруари 1996
След обяд ще има събиране в един салон, където ще се представи музикална и балетна програма. Това се е правило с векове наред. Няма нищо ново. Няма в срещите тук никаква тенденция да се създаде нещо ново. Например,в литературата им, да се пише върху новия човек, върху новото разбиране на живота, върху новото възпитание, върху събуждане на съвестта на човека. Да се предаде Учението при тази обстановка е подвиг. Ако бях слаб, отдавна щях да изоставя публикуването, но Гласът на Учителя ми казва: "Давай, давай, не мисли за последствията..."
Моето впечатление за Братството в България е все по-печално. Така както са приели двете ваши списания, ме натъжава. Има ли в България Бяло Братство? Като че ли няма. Усещам го като една външна човешка организация. Винаги е било така. Какво остана от Учението на Христа? Какво остана от Братството на Питагор? Защо изгориха Ян Хус? Защото казваше истината! Защо изгориха Джордано Бруно? За същото. Бъдете здрави и силни, да свършите работата си както диктуват душите ви.
4 март 1996
Всяка вечер се моля на Учителя да ме води, да ме коригира и да ми даде съвет. Повтарям, че средата спи дълбок сън и не е готова да приеме Новото Учение. Работата ни продължава, жетвата ще е след 2000 години. Всичко доказва, че старата култура си отива. Бъдете всички здрави да издържите напрежението в света. Работете за радост на Учителя!
