ИЗДАДЕНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ
В БЕСЕДИТЕ ИМА РАЗНООБРАЗИЕ, КАКВОТО ИМА В САМАТА ПРИРОДА.
В ТОВА РАЗНООБРАЗИЕ ИМА ЕДНА ВЪТРЕШНА ЗАКОНОМЕРНОСТ. АЗ ПРЕВЕЖДАМ ПРИРОДАТА ОТ САМИЯ ОРИГИНАЛ.
УЧИТЕЛЯТ
Повече от четиридесет години, в началото по-рядко, а после почти всеки ден Живото Слово се е проектирало тук при нас, с единствената цел да избави душите от временния им затвор - материята, и да ги направи свободни граждани на Големия Живот. Съвършен проводник на тази Висша Космична енергия е бил Учителят, който с най-велико търпение и постоянство е поддържал установения ред на своите беседи и лекции. Изнасял ги е регулярно, независимо от сезоните, външните условния, обстановката и дори от вътрешното състояния на слушателите си. Нищо не е било в състояние да попречи на Словото да се изяви. Инсталацията по която то е слизало е била така стабилна и мощна, че е издържала на всички земни сили, опълчили се срещу нея. Вибрациите са прониквали в спящата материя и са внасяли пробудните слова, а там където материята се е оказвала по-силна, те са оставали да звучат по Законите на една духовна акустика. Проектирано на земята, в умовете на хората, това Слово е било свидетелство за Света на Светлината, за истинския реален живот на Духа.
Наистина е трудно да се облече в дрехата на несъвършената човешка реч онова Велико Знание за Живота, което съдържа Словото. Да обясниш невидимото, абстрактното с човешки понятия, да разкажеш за Реалността, скрита във външните форми на заобикалящия свят, да дадеш понятие за богатия живот на човешката душа -това не е ли свещен подвиг? И всичко казано да е разбираемо за различните нива на съзнание, да е съобразено с разностранните интереси на слушателите и същевременно да дава отговор на въпросите, които ги вълнуват.
Словото на Учителя отразява богатото разнообразие на един невидим свят, който се е проектирал чрез него. На пръв поглед човешката логика го намира неподредено, с дълги отклонения от основната мисъл, скачащо от тема на тема и понякога недоизяснявайки я, поемащо към друга. Мнозина от слушателите на Учителя в миналото са се спъвали в тази обикновена човешка логика, очаквайки Словото да се движи в посока, която те предвиждат. Но в живота на Духа цари Законът на Свободата, за който човек още няма истинска представа. И наистина, можеш ли да променяш по своя воля картините в природата? Можеш ли да очакваш, че в планината ще видиш нещо, което предварително си проектирал във въображението си? В планината най-привлекателното е това, че често погледът ти бива пленяван от красотата и разнообразието на природните картини. Те са, които изпълват душата с благоговение пред Великото. Така е и в Словото! Всяка беседа на Учителя образно представлява една екскурзия в красива планинска местност, където всеки един от слушателите вижда, и запомня само онова, което неговата душа цени и търси. За някого цветята, със своите багри и разнообразни форми са извор на знания, за друг далечен връх е желаната цел, за трети кристалните води на езерото са повод за най-дълбок размисъл. Всъщност, човек не може да види изведнъж всичко. Той трябва да върви, да наблюдава, да изучава, да размишлява. Разнообразието и постоянните промени в планината са израз на един по-висш живот. На този живот всеки реагира по своему. Но, в нея все пак има нещо, което вълнува по еднакъв начин всички. И това е усещането, че там човек се докосва до нещо велико, до нещо мистично, което го изпълва със сила и му дава живот.
На такава екскурзия из Словото на Учителя бихме искали да поведем и нашите читатели в този момент. Издаденото Слово на Учителя е най-богатата природна картина за очите на търсещия. Но тя се открива само на онзи, който е оставил прашния и шумен град и се е качил горе в Планината, за да приеме от нейната сила, за да внесе красотата й в душата си, за да се пречисти!
