ЛЪЧИ, КОИТО БУДЯТ

В ума на всеки човек, рано или късно, още в млади години или в късна старост, в момент на размисъл или внезапно идва ключовата мисъл: "Кой съм аз и защо съм се родил тук на земята?" Откъде идва тази мисъл едва ли някой с точност знае, а и не това е същественото. За човека е по- важно как той ще възприеме тази мисъл - като светлина, или като тревога. Ако тя го разтревожи и той махне с ръка да я пропъди, това значи, че неговият час за духовно пробуждане още не е дошъл Но ако тази мисъл блесне в ума му като светлина и събуди неговия интерес към дълбоките тайни на живота, тогава той е отворил вече вратата към Познанието - вратата, която до този момент е била заключена за него. Веднъж отворил тази врата, той вече се е събудил за реалния живот, за живота на Светлината. Посветените определят този момент в живота на човека с израза "раждане изново".

Човешката душа, откликнала на този зов "отвътре", поема един нов път - път към светлината на Знанието. Търсейки отговор на житейските въпроси, тя усеща лъчите на едно духовно Слънце, които осветяват пътя й нагоре.

Тази картина не е само една отвлечена представа. Тя има свой реален израз в окултната школа на Учителя. Дошли по различен път до нея, родените изново са срещали в лицето на Учителя онова духовно Слънце, чиито лъчи, т.е. методи са ги направлявали в избрания от тях път към съвършенство. Подобно на един светлинен лъч, който минавайки през призмата се проектира като многоцветна дъга, така и Висшето Познание се е излъчвало от Учителя в потоци светлина със специфични качества. Тази невидима, но осезаема за душите светлина е внасяла сила и живот в тях, давала им е насоки за духовен растеж

Методите на Учителя са проявление на Светлината. Чрез тях се е изявявал онзи Възвишен свят, от който той е слязъл. Давайки на учениците си конкретни методи за работа в Школата, той е имал и свои най-естествени, но същевременно мощни методи, с които неусетно ги е водил към Възвишеното, към Бога. С тези методи той е демонстрирал ежедневно своята любов и загриженост към всички с такова постоянство, каквото светлината има.

Но не всички, дошли около Учителя в онова време са се ползували от методите му. Само онези, които съзнателно са работели за духовното си повдигане, които са търсели светлината като източник на сила и живот, само те са били истинските ученици в Школата. За останалите животът е текъл с друга, значително по-бавна скорост. Поради своята вътрешна природа, непробудена още за светлината, те са приемали животът край Учителя като благодат и радост, без това да им помогне да израстват. Не е ли така и в природата? Когато настъпи денят и слънцето изгрее, то изпраща своите лъчи към земята. С еднаква сила те огряват и тревите и скалите. Тревите прорастват и създават ново семе, а скалите си остават твърди и непроменени. От значение ли е това за слънцето? То неспирно дава. Защото такъв е неговият закон - да свети на всички - и за скалите и за тревите, и за спящите и за пробудените.

И всеки, който прорастне и върже чрез лъчите на слънцето, той вече е разбрал смисъла на своето съществувание и е тръгнал в Пътя. За него няма тъмнина, защото той е отворил врата към Светлината и е съзнал, че е дошъл на земята за да се роди изново, за да пусне светлината в себе си и да просветне чрез нея. Но това може да стане само ако той обърне взор "навътре". За да го огреят лъчите на духовното Слънце. Лъчите които будят.

М.Кралева