Д-р мед. И. С.
ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ОРГАНИЗМЪТ
„Като окултни ученици, в първо време ще изучавате окръжаващата природа и нейното влияние върху вас, а именно: влиянието на времето, на въздуха, на ветровете, на плодните дървета, на изворите, на водата и т.н."
Учителят.
Често природни стихии накърняват нашето всекидневно спокойствие. Мнозина се плашат от тези природни прояви, защото им са чужди. Ние се смитаме извън природните сили и природния живот и се стремим да го избегнем. Културата на човечеството се бори всячески да отдалечи човека от влиянието на природния ритъм, но не държи сметка за това, че му вреди с този си стремеж. Защото разположението, състоянието, здравето и силите на организма са тясно свързани с общия ритъм на природата. Ние не можем да си представим живота на нашата физика без подкрепата и ръководството на окръжаващата ни природа.
Денят, нощта, лунните фази, годишните времена и всяка промивна на времето намират един отзвук във физиологията на човешкия организъм, който е задължен да държи сметка за природния ритъм. Защото нашето тяло не е една статична единица от реда на триизмерните тела. То е форма, която въпреки непреривния си растеж и вътрешна обмяна, запазва вида си; то е единица във времето, която съчетава живи процеси. Подобно на нашето тяло природният организъм има един постоянен облик, който съчетава и организира в себе си всички сили и енергии. Този образ, който ние мъчно можем да доловим, крие в себе си чудна хармония. Защото на всяко място и във всяко време в природата господствува живот. който изгражда живи форми. В този непреривен ритъм и живот сме включени и ние, като храним и изграждаме тялото си със силите и енергиите, които всеки Божи ден ни дарява.
От метеорологична гледна точка, времето притежава известни метеорологични елементи, които определят вида и качеството на деня. Като такива се взимат следните: слънчевост, облъчване, почвена температура, водна температура, тази на въздуха, въздушно налягане, абсолютна влажност, еквивалентна температура, относителна влажност, облачност, валежи, вятър, охлаждане, бури, потенциал на въздушно електричество, проводност, малки йони във въздуха, големи йони, еманации, космични лъчи и др.
Всичките тези определят вида на времето, според това кои от тях преобладават в даден момент. Те се разпределят в две въздушни течения, които господствуват непрестанно над земната повърхност, и които имат определена посока на движение. Едното е полярното, а другото тропичното течение. Според проф. Вайкман и Линке полярното течение е по-студено от почвата, нестабилно, прозрачно, относително сухо, пропускливо за топлинните лъчи, съдържа малко йони, има слаб електрически пълнеж и е пропускливо за космичните лъчи. А тропичното, обратно, е по-топло от почвата, стабилно, богато на йони и ядки, непрозрачно, относително влажно, непропускливо за топлинните и космични лъчи и има голям електрически пълнеж. Освен това, полярното има за основна посока на движението си посока, противоположна на земното въртене, а тропичното е в посока на земното въртене.
Тези две течения са в постоянна борба помежду си. Там, където са в допир, имаме смяна на времето, а с това на метеорологичните елементи. Смяната на тези елементи влияе върху биологичното поле на природата. Така, мнозина от нас предчувствуват времето. В многото случаи една нервност, отпадналост, умора, липса на настроение за работа, на предприемчивост, чувство на страх, безсъние, главоболие, сърцебиене и др. са признаци за предстоящо смущение на времето.
Смяната на въздушното налягане влияе върху това на кръвното и ние често чувствуваме подкожната ни тъкан малко или много набъбнала. В такива случаи обущата се чувствуват по-тесни. Бетман е изследвал състоянието на капилярните съдове на кръвообращението ни и констатира при всяко време едно съответно състояние на същите. Баар прави наблюдение, че при мъгливо време, когато в атмосферата преобладават ултралъчите, поглъщането на фосфорните съединения през храносмилателната система е увеличена. Покачи ли се нивото на тези соли в кръвта, тогава се забелязва едно повишено напрежение в периферната нервна система.
Електромагнитните пълнежи на атмосферния въздух оказват също едно голямо влияние върху физиологията на организма. Така, според Хилдебранд, ревматичните болки в ставите и мускулите при промяна на времето се дължат на смущения в силовите напрежения на тропосферата. Защото от опитите на Розентал се вижда, че органическите съединения претърпяват изменения, когато са под влияние на електромагнитни течения.
Така Дугге констатира при падане на барометъра промяна на проводността на кожата. Шорер е предизвикал болки в болезнени стави на хора, поставени в килии с отрицателни пълнежи. Това той си обяснява с това, че отрицателните пълнежи променят проводността на белите дробове. Това се последва от промяна на обмяната между кислорода и въгледвуокиса. Тази обмяна определя от своя страна кръвната реакция. Емил Абдерхалден (проф. по физиология) пише следното относно реакцията на кръвта и обмяната на веществата в тъканите на организма: „При всички хемобиологични процеси в тъканите се констатират електрически токове. Стабилитетът на кръвта, относно пропорционалното равновесие на нейните съставни елементи, се дължи на електрическите пълнежи на същите. Така червените кръвни телца имат отрицателен електрически пълнеж." Също Р. Келлер намира, че обмяната на минералните соли между кръвта и паренхимната тъкан на органите се дължи на потенциалната разлика на електромагнитните пълнежи в същите среди. Защото кръвта съдържа биологичните катиони: натрий, хлор, калций и магнезий (последните два дисоцирани), а паренхимът — биологичните аниони: калий, фосфати, сулфати, пикочни вещества и пикочна киселина. Така че кръвта е предимно с отрицателни пълнежи, а тъканите — с положителни.
Но не само всекидневните метеорологични елементи влияят върху нашата физиология. Всички ритмично протичащи природни явления се отразяват в живота на тялото ни. Та нашата земна спътница луната, която за 28 дни ни обикаля и през този период от време ту се пълни, ту изпразва, влияе върху цялостния жив трепет на земята Днес се знае, че не само течността по земната повърхност е в тясна връзка чрез приливите и отливите си с лунните фази, но твърдата земя се поддава на същите. Тя се издува откъм онази страна, от която е луната в пълнолуние или новолуние. В унисон на тези явления нашата физика също се повлиява. Така едно ритмично протичащи физиологично явление във физиката на жената е менструационното течение. От статистиката на Освалд, която обема 10,393 случая се вежда, че максималното число на менструационните дати се сумира в дните на пълнолуние и новолуние. Освен това числото на новородени деца през дните на новолуние и пълнолуние е по-голямо от това през останалите дни.
Тези влияния Освалд си обяснява с промяна на силовото напрежение на енергиите от слънцето, когато луната е между земята и последното (новолуние) и когато земята е между него и луната (пълнолуние).
Четирите годишни времена, от своя страна, със своите си характерни качества намират един съответен отзвук във физиологията на организма. Професор Хес и Лундаген намират съответно на годишната пролет, една физиологическа (пролет) в организма. Тази, така наречена, „биологическа пролет" трябва да се дължи на покачената чувствителност на вегетативната нервна система през пролетните дни. Тази чувствителност, която се наблюдава чрез ускорения растеж на децата през пролетта, се дължи на повишеното фосфорно и пониженото калциево ниво в кръвния серум през това време. Финзен намира, че съдържанието на червеното кръвно вещество в кръвта през пролетта е по-голямо, отколкото през зимата.
Изследванията на Щауб и Голвитцер-Майер дават да се види, че кръвната реакция през пролетта е по-кисела, отколкото през есента. Мускулната сила (по Леман) се покачва през пролетта,
От голяма биологична стойност е и фактът, че нуждата на витамини в организма през четирите годишни времена е различна. Особено увеличена е тази нужда през пролетта и лятото, когато организмът ни е в своя биологичен възход. Според проф. Хес нуждата и съдържанието на витамини в организма е в пълна зависимост от действието на дорно-лъчите. Тези имат едно максимално влияние върху биологичното поле на земята през месеците: юни, юли и август и през дневните часове от 9 ч. (сутр.) до 14 ч. (след об.),
Видно е, че тялото ни през пролетта и лятото се намира в пълен възход на своя органически живот. То се подготвя всячески. Растежът е ускорен. Кръвта показва най-добри качества, нужни за нормалния живот на клетките; нервната система е активирана и поддържа една будност в хармоничната проява на отделните органни системи; съдържанието на ценни соли в телесните течности е увеличено и кръвоносната система улеснява до максимум задачите на кръвта. Обратно, през есента организмът изпада в състояние на ограничени възможности. Защото докато през пролетта той бе облагодетелствуван от самата природа, през есента е подложен на всестранни изпитания. Това се вижда ясно от факта, че през есенните месеци се проявяват най-много болести.
Ясно е, че нашият организъм като физико-биологична единица е плод на онези строителни сили, които изграждат нашето космично жилище. Защото земята, небосклонът и всички сили и тела, които ни обграждат, съставят вида и качествата на онази божествена сграда на нашето вечно жилище, в което ние се раждаме и живеем. Макар и толкова разновидни да са силите и елементите, които създават образа на нашата природа, ние намираме навсякъде и във всяко време хармония между нея и формите, които тя създава. „Противоположностите се допълват в хармонията" — бе казал Хераклит. И действително, във видимата хармония и вечен образ на природата витаят само противоположности. Самата наша физика е копие на онова разнообразие, което е съчетано в цялостния вид на природата. Нашият организъм координира в себе си ред сили, закони и принципи, които се проявяват в природата и които по начало показват пълна противоположност!... Но съчетани и уравновесени по един чуден начин, те проявяват и създават една жизнена хармония, която ние наричаме физиология на организма.
