Но чуй ме, мое малко сърце, аз искам тази нощ да ти завещая скъп завет; чуй ме: Когато по твоя път срещнеш пътник уморен, останал надире от своята дружина, да крачи бавно по своя път, спри се при него! Извърви с него част от неговия път, предай му частичка от своята бликаща сила, влей малко от твоята обич! Когато по твоя път видиш твоя събрат похулен от целия свят, осъден и оплют, не го отминавай, сърце мое, спри се при него и му подай твоята здрава и силна длан! Когато видиш, че господар жестоко и несправедливо се отнася със своя слуга не се плаши, застъпи се за него, защити го, кажи една добра и хубава дума, негли смекчиш жестокостта на господаря. И най-подир, когато видиш твоя съученик, че пада изоставен от всички, спри се при него, кажи му топла дума, тя ще бъде светъл лъч, който ще разкъса облаците на неговия помръкнал небосклон.
Велики мигове са т, сърце мое. № ги пропущай да минат край теб без да си сграбил несметното и чистото богатство! Нанижи ги на скъпото огърлие, защото те са отронени от Великото сърце на Неговата любов. Бъди уверен ще дойде ден, когато те ще се върнат при теб оплодени от щедрата ръка на голямата любов. Само тогава ти ще разбереш, че носиш голяма обич в малкия съд.
