Достатъчно е да говориш истината, за да бъдеш мъдрец.
Понеже малцина са хората, които познават същината на нещата, т.е. истината, затова ние се удивляваме и благоговеем пред хората на истината; те са за нас, както е слънчевият лъч в килията на затворника.
Който само се възхищава на чуждото постижение, той още не може да се нарече реалист. Реалист е онзи, който прави всички усилия и жертви да постигне всичко онова идеално и красиво, да постигне любовта, доброто и истината, от които той се възхищава, когато ги види вън от себе си.
Вместо да се бориш със своя неприятел и да губиш време и сили, прости му от сърце, и ти ще усетиш в себе си радост и разширение; ако не преживееш това радостно състояние, ти още не си простил и сладките плодове на прощението още не си вкусил.
Когато ти нанасят най-голямата щета и се колебаеш да простиш или да се защитиш, спри се и се запитай, щетата, която ти нанасят, по-голяма ли е от тази, която Христос претърпя. Ако не е по-голяма, постъпи като Христа.
Прощението е за силните, за умните, за любещите и богатите и за всички онези, които искрено се стремят към сила, разумност, любов и богатство.
Най-близката и достъпна за всеки човек наука за бързото духовно издигане са самонаблюдението и опитът.
Самонаблюдавай се при всеки контакт с външния свят, каква реакция се образува в твоите мисли, чувства и постъпки, и ти ще намериш правия път на разумно реагиране на външния свят.
Самонаблюдението е единственият и най сигурен признак на пробудено съзнание, на висока култура.
Независимо човек с какво верую е, горните истини са истини за всички хора и те носят само добро на всички, които живеят с тях.
Някои се съмняват, дали са придобили отчасти поне любовта или дали са постъпили в даден момент в съгласие с любовта. Признакът е този: ако при обиди и други страдания търсиш и намираш причините само в себе си и не дигаш ръка за мъст, ти си постъпил в съгласие с любовта.
Всички умни и добри хора по света, хората от културата на братството посяват семената на новата култура,
Старата култура е омагьосаният кръг на насилието и егоизма, а новата култура е културата на жертвата.
Когато човек тръгне по пътя на новата култура, животът му прилича като на зазоряване, като на разпукващо се цвете.
Хората на новата култура са винаги радостни и доволни, работливи, умни и добри. Когато се срещнат, те се познават и където минат, всичко озаряват.
