Сърцето ми пази спомена за Твоя образ и жадува само Тебе, Възлюблений мой! Но по какви ли не измамни образи не се насочи то! Колко много са божествата, върху олтарите на които аз разпилях богатствата на своята съкровищница!
Моят възлюблен обитава в съвършеното! Той е всезнаещ, си мислех аз, и пожелах и аз да зная.
Но многото книги и учения родиха в мене лъжливите желания на гордостта.
В сянката на нощта моята съкровищница ми се стори неизчерпаем извор! И аз разтворих вратите на моя дом. Отключих всичките си богатства. Мнозина ме заобиколиха. Мнозина ме зоваха: приятелю! Но една утрин, когато се пробудих, намерих съкровищницата си празна.
Тогава в глъбините на моето сърце, аз познах измамния образ на тщеславието и суетата.
Бедността на моето сърце отдалечи от мене тези, които богатството ми беше направило мои приятели. Лъжливите ми желания затулиха истинския Ти образ. Аз протягах ръцете си за милост, но никой не повярва на моята бедност. Напразно протягах ръце и към моите божества! Те стояха бездушни и глухи за мойта печал. Аз плачех изоставена сама в нощта.
Как можех да се надявам, че ще дойдеш при мене, Възлюблений мой! Какъв дар можех да ти поднеса?
Но Ти застана невидим до мене и кротко ми заговори: Аз имам всичко! Мои са всички съкровища! Сине мой, дай ми само сърцето си!
Ненужни ми станаха всичките ми прежни знания. Престанах да страдам за загубата на своите богатства и за тези, които те направиха мои приятели. Защото в бедността на моето сърце аз Те намерих, Възлюблений мой! В нея познах Любовта Ти и Твойто безгранично снизхождение. И сега очите ми се усмихват радостно, защото навсякъде Те виждат.
