П. М-в
ПРОФ. Ш. РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО
След уводните мисли върху ясновидството, казани в миналия брой на списанието, нека дадем думата на един от най-компетентните авторитети върху тая област — Шарл Рише, професор по физиология в Парижкия университет и член на Френската академия на науките.
Неговото мнение по тоя въпрос е особено интересно поради обстоятелството, че той започнал своите проучвания на метапсихичните проблеми като абсолютен противник.
Рише е констатирал за пръв път ясновидство при една хипнотизирана пациентка още през 1872 год., но това не му е попречило да си остане между ония, които според неговия израз „се смеят без да изследват и без разискване отричат". Както сам признава по-късно, той „се е смял, вместо да се удивлява на героизма на големия учен (Крукс), който се е осмелил да каже през 1873 год., че „има фантоми, че човек може да чуе туптенето на сърцето им и да ги фотографира" („Трактат по метапсихика").
Многочислените експерименти, обаче, които авторът е правил с известни прекъсвания в продължение почти на половин век, са определили „не без дълги вътрешни тревожни борби постепенно и бавно неговото убеждение". В резултат на тия изследвания Рише издава през 1921 год. своя голям труд „Трактат по метапсихика".
В следващата си по-малка работа върху „Шестото сетиво"[1] (1927 год.) проф. Рише си поставя за цел само да констатира съществуването на това непознато сетиво у човека, което той „третира като една обикновена глава от физиологията".
Под шесто сетиво авторът разбира едно познаване на действителността, получено по други пътища, вън от обикновените пътища на нашите възприятия.
Според него, ние сме заобиколени от трептения, едни от които действуват, а други не действуват върху нашата нормална сетивност.
Докато ние схващаме някои трептения на етера като светлина, на въздуха — като звук и пр., ние не съзнаваме земното привличане, магнитните сили, електрическите токове с голям волтаж, херцовите вълни, ултравиолетовите и инфрачервените лъчи, радиевите лъчи, ултразвуковете. Тях ние можем да констатираме чрез разни физически и химически методи.
Грамадно число сили действуват около нас, непознати досега не само на нашите пет сетива, но също така и неуловими за нашите приемници.
Науката, която изучава механичните и психични явления, дължими на сили, които изглеждат интелигентни, или на непознати способности на човешкото „аз", Рише нарича метапсихика[2].
За метапсихични явления трябва да се считат само тия, които не допускат никакво обикновено обяснение.
Метапсихиката се дели на две части: ментална (психична) и физическа. Шестото сетиво — ясновидството — представлява част — най-важната — от менталната метапсихика. То е оная непозната, скрита, тайнствена сетивност, която ни разкрива една част от непознатата действителност. Рише нарича тая сетивност криптестезия.
„Да се говори за едно сетиво, на което ние не познаваме органите, за едно сетиво, което нито простият, нито учените допускат, за едно сетиво, което се проявява в най-различни и най-чудни форми, това е много революционно. Но, когато въпросът се отнася до науката, ние трябва да бъдем истински революционери, при условие, че ще закрепим тая революция върху двете непоклатими основи на всяка биологична наука: наблюдението и опита".
„Бих желал, продължава авторът, щото всеки, който чете тая книга, да разбере, че тя е написана от един професор по физиология, който не е пожелал нито за момент да напусне свещената и плодовита област на експерименталната наука".
От цялата редица наблюдения, изнесени в книгата на проф. Рише, които установяват реалността на шестото сетиво, ние ще дадем само едно.
Случаят Грийн
„Мадам Грийн от Лондон вижда на сън две жени, каращи сами една кола. Конят видя вода пред себе си. Той се спря да пие, но, губейки равновесие, падна във водата. При падането жените станаха, викайки за помощ. Шапките им паднаха от главите и всичко потъна във водата. Аз се разплаках и казах: „Нямаше ли, кой да им помогне"? В тоя момент се събудих и моят мъж ме запита, какво се е случило. След като му разказах съня си, той ме запита, дали познавам тия две жени и аз му отговорих, че не ги познавам".
На другата сутрин мадам Грийн била тревожна и, излизайки с кола, казала на кочияша да не се приближава до вода.
В това време братът на госпожа Грийн живеел в Австралия. Една от неговитее дъщери се е удавила в същия ден (10. януари 1878 год.) заедно със една своя приятелка при условия, идентични с тия при съня. Госпожица Ален, братовата дъщеря на госпожа Грийн и една от нейните приятелки излезли с една кола. Те се опитали да напоят коня при един бараж. Не се знае, как са се удавили. Но към 11 часа сутринта намерили са под водата колата и коня. Две женски шапки плували над водата.
Не е чудно, че госпожа Грийн не е познавала своята родственица, защото тя никога не я била виждала.
За тоя случай, както и за другите, не е възможно никаква грешка в паметта. Що се отнася до съвпадение, трябва да се обърне внимание на точността в подробностите, — две жени в една кола, с един кон, конят се спира да пие вода и две шапки плуват в езерото. Дните се съвпадат, като се вземе предвид разликата в географската дължина. Невъзможно е случайността да ни даде такива подробности."
По-голямата част от книгата на Рише е посветена на експерименти, които установяват реалността на шестото сетиво. Той говори за свои лични експерименти, опити със сомнамбули, експериментални истински видения, явления на приближаване, психометрия, спиритична криптестезия, репродукции на рисунки и експерименти с прочути сензитиви.
Ние ще се задоволим да дадем само няколко случаи — един от главата „Спиритична криптестезия", и три от тая върху „Прочути сензитиви."
Спиритична криптестезия.
„Леди Мабел Хоуард, пишейки автоматично, била запитана от една своя приятелка за кражбата на някакви скъпоценности. Тя писала, че ще ги намерят под моста Тебей, което изглеждало невероятно. След един месец, обаче, намерили скъпоценностите под казания мост."
Ето и няколко опити с известни ясновидци.
Госпожа Е. Брифо.
„Медицинският инспектор генерал Калмет и д-р З. направили заедно визита на госпожа Брифо. Тя познавала д-р Калмет, така че отговорите, които е давала нему, нямат значение. Но на д-р З., който питал за своя син, убит във войната и отбелязан като изчезнал, госпожа Брифо дала точно описание на неговия син, неговото собствено име и пълни подробности за мястото, на неговия гроб, посочвайки военната гробница, алеята в тая гробница, в която се намира гробът и дори номера на тоя гроб. Нито една от тези подробности не бяха познати. В последствие те бяха намерени, че са точни. Нещастният баща можа да узнае лесно, без други указания за това, освен бележките, взети от него през време на сеанса с госпожа Брифо, гроба на своето дете.
Тоя експеримент е от голямо значение. За съжаление, ние нямаме писан доклад от д-р З. Ние познаваме фактите от разказа на д-р З. пред дванадесетина свидетели — лекари и хора на науката. Желе е отбелязал текстуално разказа на д-р З."
Стефан Оссовиетски.
Полският благородник, инж. Оссовиетски не е професионален ясновидец, но той е правил редица експерименти пред Рише и други учени. Ние ще приведем един опит, направен от д р Желе.
„Желе взема едно запечатано писмо, което госпожа Желе е написала, за да бъде дадено на Оссовиетски, и съдържанието на което не е било познато на Желе. Оссовиетски казал:
„Това е писмо от Вашата жена: то е адресирано до мен. Това е нещо прочувствено. Писмо на възхищение и пожелания. Една от нейните дъщери е при нея. Написано е на втория етаж, на 22 август, между 4-5 часа вечерта. Госпожа Желе се надява, че ще се запознае с мен и че ще ме види наскоро."
Писмото съдържа следното: „Поздравлявам Ви, Господин Оссовиетски, с притежаването на такива чудни дарби. Надявам се, че наскоро ще ни направите удоволствието да дойдете да ни видите в Париж. 22. август 1921 год."
„За останалото, казва Желе, всичко е вярно, с изключение подробностите, отнасящи се за столовете, покрити с кожи. Писмото е написано на 22 август, между 4-5 часа вечерта, на втория етаж, в присъствието на една от моите дъщери. Оссовиетски тогава още не бе идвал в Метапсихичния институт."
Лудвиг Кан.
Тоя ясновидец е дал доказателства за своите способности пред много видни учени. Ние ще предадем опита, който проф. Рише е направил на 3. март 1925 год. в присъствието на Даниел Бертело, на генер. Ферие, членове на Академията на науките, на неговия син д-р Шарл Рише, на д-р П. Ласаблиер, на М. Риперт, на госпожа Льо Бер, негова дъщеря, и на д-р Ости.
„В първата част на опита Бертело и госпожа Льо Бер минаха в моята библиотека. Бертело написва два листа хартия, които той сам носел и госпожа Льо Бер написва два листа, които взема от моята маса. Докато те пишеха, Кан остава в салона с нас и участвува активно в нашия разговор.
Тогава Бертело отваря вратата на салона. Бертело и госпожа Льо Бер държат хартиите, сгънати, всеки в ръката си. Кан остава прав пред тях, на около 1*50 м. Бертело взема всички хартии в ръцете си размесва ги и наслуки дава на госпожа Льо Бер две от тях, така че и у него остават две, но нито той, нито госпожа Льо Бер знаят съдържанието на хартиите, намиращи се в техните ръце.
„Започнете с госпожа Льо Беръ", казва Бертело. Госпожа Льо Бер посочва лявата си затворена ръка. Кан пожелава да се допре до първата хартия. Той се докосва съвсем набързо до хартията с края на показалеца си, без госпожа Льо Бер да я изпусне из ръката си и след това тя веднага пак закрива хартията в ръката си. Никоя от другите хартии след това не е докосвана от Кан.
Едва неговият престо се бе докоснал до хартията, Кан каза: „Готово. Хартията е написана от г-н Бертело, тя съдържа: „Vulnant omnes ultima necat Това се оказа вsрно, когато разтвориха хартията, като само бе дадено vulnant: вместо vulnerant*.
„Коя ръка сега?" — запитва Кан. Бертело посочва лsвата си ръка. „Там е писано", казва Кан, „Aristes panakeon". Отваря хартията: беше точно така. Другите две хартии бяха прочетени също така точно".
В последната част на книгата си проф. Рише констатира преди всичко, че проявите на телепатията или по-скоро криптестезията са многобройни. Но понеже шестото сетиво се проявява по един блестящ начин у известни индивиди при безукорни експериментални положения, той смята, че сме в право да считаме, че то съществува в по-голяма или по-малка степен и у много други лица, в които се проявява частично, несъвършено и случайно.
Рише разглежда след това съществуващите хипотези за обяснение на криптестезията.
1. Телепатия — човешката мисъл, т.е. трептенията на един човешки мозък се предават на друг човешки мозък. Ясновидецът чете мислите на лицето, с което има работа, например, казва имената на неговитее близки.
2. Трептения на действителността — сегашните или минали събития създават трептения, които се възприемат от сензитивите.
3. Психометрия — събитието остава отпечатък върху даден предмет, по който отпечатък ясновидецът възпроизвежда станалото.
4. Хипотеза на спиритистите — един дух говори чрез медиум и разправя неща, които не се знаят нито от медиума, нито от присъствуващите, но които при проверка се потвърждават.
Дадено явление може да се обясни с една или повече от горните хипотези.
Но това, което не е хипотеза, продължава авторът, то е, че каквото и да бъде неговото обяснение — астрално тяло, телепатия, ясновидство — съществуването на шестото сетиво е необходимо.
Когато искаме, обаче, да определим условията, при които то се явява, ние се губим в непознати области.
В някои случаи сензитивът като че ли вижда, в други случаи той като че ли чува, в трети той говори, без да знае, защо говори така. В многобройни случаи той си служи с масата или с дъсчица. Всичко това е тайнствено с изключение на факта за едно свръхнормално познание на реалното, който е неоспорим.
Рише смята, че ще бъде най-добре да резервираме нашето мнение и да не вадим решителни заключения. Да се спрем просто на това, че съществува шесто сетиво, без да претендираме да проникнем в непонятния му механизъм.
В главата „Бъдещето на шестото сетиво", проф. Рише казва между друго: „Така или иначе, аз считам, (без да имам решителни доказателства, разбира се), че днес ние имаме много повече такива случаи (на телепатия, криптестезия), отколкото когато и да било порено. Може би ние днес присъствуваме, без да можем да схванем ясно това — защото то е един дълъг процес — на развитието на шестото сетиво в човечеството.[3]
Кой знае, продължава той, ще се осмеля да прибавя аз, дали това не е една от онези внезапни мутации, за които общата биология ни дава няколко примера."
Заключенията на проф. Рише между друго са:
„Шестото сетиво е по-сложно, отколкото сме предполагали. Има може би не само шесто, но и седмо и осмо сетиво. Проявите са извънредно разнообразни.
Шестото сетиво е все още дълбоко тайнствено по отношение на неговите граници, на неговите разновидности, на неговия механизъм и на неговите органи. Но, колко и тъмна да е тая тайна, тя не ни пречи да считаме шестото сетиво за доказано.
Всяка наука има две фази. Първата, това е констатиране на явленията. Втората, това е тяхната обяснителна теория. Тая книга представлява само първия етап, първата фаза, тая на изложението на фактите.
Може би ще дойде един ден, когато ще бъде установена теорията на законите, които управляват шестото сетиво. За мене беше достатъчно да докажа в тая книга, че то съществува.
И аз ще резюмирам целия си труд с една фраза:
Действителният свят разпраща около нас различни трептения. Нашит сетива долавят някои от тях; други, неуловими за нашит сетива, биват откривани от нашит физически апарати; но има още и други, които не могат да бъдат доловени нито от нашит сетива, нито от физическите уреди и които действуват върху съзнанието на някои хора, като им разкриват части от реалността.
А несъмнено съществуват и други още, които нито нашит нормални сетива, нито физическите ни уреди, нито някакво шесто сетиво на сензитивите могат да схванат.
Механическият свят, който ние познаваме — атоми, електрони, звезди, планети, животни, микроби, химични реакции, топлина, електричество — не е може би нищо друго, освен една много малка част от действителността. Други сили, от един съвсем друг род действуват без съмнение около нас. Кой знае, дали тия други нематериални светове не управляват нашит съдбини!
Може би ние никога не ще узнаем тия сили и нашит потомци може би не ще ги узнаят повече от нас. Но това не ни дава право да ги отречем.
„Аз мисля, че шестото сетиво е един малък (извънредно малък) прозорец, който гледа към тия тайнствени възможности" — завършва проф. Рише.
------------------------------------------------------------
[1] Издание книгоизд. „Братство" — Севлиево
[2] Както се знае, в Германия тая наука наричат парапсихология.
[3] Окултната наука твърди, че в идващата, шеста раса, ясновидството ще бъде общоразпространено (бел. прев.)
