Боян Боев
ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА
Днес никой, който познава научните постижения на последните няколко века, не може да отрече еволюционната теория. Всеки горе-долу интелигентен човек знае, че видовете са произлезли един от друг чрез постепенно усъвършенствуване. Тъй говорят научните факти. Тъй че еволюционната теория е на гранитни основи.
Въпросът, който днес е сложен на дневен ред между най-видните съвременни биолози и който стимулира към все нови и нови изследвания, е въпросът за еволюционните фактори.
По въпроса за тия фактори имаме две главни гледища. За да изпъкнат по-ясно тия гледища, ще разгледаме въпроса за целесъобразността в органическия свят.
Навсякъде в природата виждаме целесъобразност във формите, в строежа и функциите на тъканите и органите. И не само това. Но и всяка клетка, тъкан, орган или организъм целесъобразно се приспособява към околните условия, целесъобразно отговаря на всяко външно въздействие. Напр., теменугата, дъбът, лозата, глухарчето, рибата, пеперудата, пчелата, птицата са идеално приспособени към условията, в които живеят.
Това се приема от всички. Но въпросът е за ония фактори, които причиняват целесъобразността. На що се дължи тя?
Тук именно са двете гледища: Според едни целесъобразността се дължи на механични фактори, и никакъв разумен фактор, действуващ в организма, не взема участие при целесъобразното приспособяване на организма. И главният механичен фактор е естественият подбор. Ако целесъобразността се обясни чрез естествения подбор, то по механичен начин се обяснява нейния произход. Това води към тъй наречения биомеханизъм. Тогава жизнените явления по-лесно могат да се сведат към механични процеси.
А според другото гледище целесъобразното приспособление на организма към околната среда не може да се обясни чрез естествен подбор. А щом не може да се обясни чрез естествения подбор, тогава пада механичното обяснение на жизнените явления и трябва да приемем действието на един разумен, психичен фактор в организма, който Дриш нарича ентелехия, а други биолози го наричат психичен принцип и пр.
И така, този биологичен въпрос има допирни точки с най-дълбоките философски въпроси, с въпроса за мирогледа. От отговора на този въпрос зависи нашето гледище върху природата — на-шият мироглед.
Важният въпрос е следният: Кое ще реши, кой е произходът на целесъобразността в организма? Кое ще реши, дали тя се дължи на естествения подбор или на разумен фактор?
Единствено опитът! За целта се избират такива случаи, дето действието на естествения подбор е изключено, защото за да има време той да действува и да се прояви неговото действие, би трябвало той да действува в течение на множество поколения, в продължение на векове. Но ако за нашия опит изберем такива случаи, които не се срещат в естествения живот на организма, поради което под-борът не е имал време да действува, то организмът пък реагира целесъобразно! В такъв случай обяснението на приспособимостта на организма чрез действието на естествения подбор е изключено. Тогава едничкото обяснение остава следното: в организма действува един разумен, психичен фактор, който играе роля, както за произхода на целесъобразността в организма, така също представя и еволюционен фактор. Така идваме до духовния мироглед. Именно по този експериментален път са минали мнозина изследователи като Дриш, Райнке, Шпеман и пр., които, изхождайки от биологията, са дошли до спиритуализма.
Тук ще приведем някои от по-новите опити в това направление.
Опити на Нееф и Фьохтинг с дървета[1]
Нееф в 1914 и 1922 г. и Фьохтинг в 1908 и 1918 г. са наблюдавали, какво става при отрязване горния край на главното стебло. Тогава един от страничните горни клони се изправя постепенно и замества главното стебло. Пълно изправяне на този клон в отвесно положение не става, но все става изправяне до известна степен. Това отдавна е познато, но за нас е важно да знаем, каква промяна става в тъканите.
Нека вземем за пример дървесните влакна и снопчета. При нормално главно стебло те вървят отвесно нагоре и една малка част от тях, като дойде до мястото на един клон, се отклонява и отива в клона (фигурата А).
А ето какво става при отрязването на горния край: Отвесните дървесни влакна и снопчета като дойдат до най-горния клон, се изкривяват, за да навлязат в него, понеже той замества главния стъблен край (фигурата В).
Фьохтинг разглежда в своето капитално съчинение върху експерименталната анатомия и физиология вътрешните промени на тъканите при подобни опити.
В този случай се питаме: Може ли да се отдаде това на механичен процес? Тогава кои физикохимични сили, кои механични причини са накарали тия дървесни влакна и снопчета да направят такова отклонение на страни и да навлязат в страничния клон, който замества главния стъблен край. Очевидно е, че тук имаме един разумен принцип, който действува, защото и в такива случаи, когато стане повреда, която не става обикновено в естествения живот на растението, последното винаги реагира разумно и целесъобразно.
Опит с пеперудоцветни растения
Зелени в 1905 г. направил следния опит с пеперудоцветни: Отстранил в сложните листа някои от листенцата; тогава останалите листенца на сложния лист така се разместили, че се възстановила нормалната форма на сложния лист.
Опит с великденчето (Veronica chamaedrys)
Ако откъснем едно съцветие на великденчето от цялото растение и го посадим отделно при следните условия: въздух напоен с влага и сравнително по-слабо осветление, то съцветието ще се превърне в обикновено стебло и ще почне да развива обикновени зелени листа.
Разбира се, това е най-целесъобразно в случая, понеже откъснатото съцветие е лишено от зелени листа, а тe са нужни за асимилацията. И затова съцветието, вместо да дава цветове, дава зелени листа. Този опит е правен от Г. Клебс. Подобни опити е правил и Гьобел със същите резултати.
У граха, ако се отстранят листата, то зачатъците, предназначени за мустачки, се превръщат в листа, вместо в мустачки.
Резорбиране (всмукване, атрофиране) на излишни части
Когато се отсече част от организма, някои части, които остават да съществуват, са тъй засегнати от нараняването, че или ще бъдат безполезни за по-нататъшния живот на организма, понеже са много пострадали, или пък, макар и добре запазени, няма да могат да служат, поради мястото, което завземат или поради други причини. Тогава тия части се атрофират, постепенно, резорбират се. При регенерацията на опашката на костните риби, чрез деление се образува изобилие на клетъчен материал, от който се създават мускулите, епидермисd, хордата и пр. на регенерата. Понеже за образуването на тия части е имало свръхпроизводство на клетъчен материал, то след тяхната регенерация излишният такъв се отстранява, резорбира се.
---------------------------------------------------------------------
[1] Vöchting: „Untersuchungen zur еxperim. Anatomiе und Pathologiе des Pflanzcnkörpers", I. и II, Tübingen, 1908 и 1918 r.
