Не е важно, че тоя, когото любиш, е такъв или онакъв: моделът преминава — картината остава; временното си отива, вечното пребъдва!
А вечното — това е Любовта!
Радвай се на всичко, което може да я събуди, защото тя остава в тебе и живот ти носи, от който можеш и на други да даваш.
Когато някой те вдъхнови и напишеш книги — книгата остава — и твоята любов, която е родила книгата. А дали „това", което те е вдъхновило, е било точно такова, каквото ти си го мислил и обичал, не е важно. Ако е имало повече — радвай се, че ще има, какво да видиш в него и в бъдеще. Ако е имало по-малко — ти си го накичил с цветовете на собствената си душа — нищо не е изгубено.
И макар нещата да се не повтарят, едно утешение има — че те с любовта могат да станат в бъдеще по-хубави!
Веднъж Учителят ми говореше за важни неща. Някаква оса влезе през горния отвор на прозореца и след малко започна да се бие по стъклото, като искаше да излезе. Учителят стана и много внимателно я хвана и пусна да си изхвръкне. Навярно съм го погледнал учудено — една оса не си струва толкова труд и грижи — защото той ми каза: — Не осата, а животът, който е в нея, е свещен и заслужава грижите!
