Е.
РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТ —
НАЙ-ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ
„Религията е опиум за народа", ето тежката максима, с която си служат материалистите, когато велегласно и надуто се изказват против религията и въобще против духовното търсене. „Религията има за цел да приспи масите, а отделните единици стават религиозни, когато се уплашат от живота, от страх пред неизвестното и неразрешеното", допълват всички ония, които се считат за много интелигентни и съвременни. Те считат че е твърде назадничаво да вярва човек в Бога и, че вярата в Бога е резултат на безизходност и безсилие да се бори човек с живота. Науката, казват те, ни даде мироглед за живота. Няма Бог, няма справедливост! И следва един презрителен и самодоволен смях, сякаш тези „модерни езичници" са стигнали до най-високите върхове на живота, сякаш са разрешили всички въпроси, които им се поставят неотклонно всеки ден, сякаш са най-високо поставените хора, а всички други са плебеи, низко-стоящи и невежествени хора. В същност, тия високо учени книжници не познават науката, а религията и свързаните с нея въпроси съвсем не проумяват. За духовна опитност пък не може и да се говори. Такава те нямат. А са надути до безкрайност!
Без съмнение, когато се говори за религия и духовен живот, трябва да се подчертае, че църковност и религия са напълно различни неща. Истинският духовен живот е жива опитност, а религията е знание за духовното. Църковността пък е една външна обредност, чийто смисъл е отдавна загубен. Чрез тази обредност се цели, наистина, а малко се постига, да се насочат мислите и чувствата към страх от Бога и като следствие — по-добър живот на земята. Църквата не можа да спаси човечеството и да предотврати войната, но живата религия на Духа ще покаже пътя, истинския път към живот и любов между хората. Светът беше се е обезверил, а сега страданията ще го възвърнат към изворите на вечния живот.
А що е религия, що е духовен живот? Ние няма да се занимаваме със значението на думата религия. Тя е дълго, много пъти дискутирана Пък самите думи нищо не значат, ако човек сам не внесе смисъл в тях. Преди всичко трябва да отдадем на материалистите право, че има една проява на религията, която е израз на страха, на човешкия страх пред неизвестното, пред несигурността в съществуването, страх предизвикан от природните стихии. Този страх, обаче, не е резултат само на безсилието на човека, както днешният учен желае да смята. От чисто окултно гледище, силите в Природата не са само механически, слепи сили. При много от техните прояви има пълна творческа, еволютивна целесъобразност. При други техни прояви, трябва да видим резултат от намесата на човешкия живот в Природата. Ние не можем да считаме, че най-разумното същество във физическата природа — човекът е неактивен фактор в нейните прояви. Ако е вярно, както днес установява и науката, че мисълта на човека предизвиква механическа сила, то много просто е да се разбере, че човек със своята мисъл раздвижва силите на Природата и понякога те се стоварват върху главата му. Представете си каква сила представя обединената мисъл на една маса хора, насочена в една определена насока. Тази мисъл, ако е разрушителна, създава катаклизми в природата — бури, промени в климата — застудявания и горещи вълни, неурожаи, па ако щете и земетресения и други подобни явления. За нас е ясно, а окултизмът винаги е твърдял това, че човек със своите мисли и прояви, е явен и скрит фактор за много събития в природата. Когато примитивният човек наблюдава много прояви на природата, които създават бедствия и се повтарят при определени случаи, при дадени обществени положения и състояния, той тегли заключение, че това е наказание, което силите на природата му налагат. И той почва да обожествява тия сили и все пак не само от страх, но и поради добитата опитност и знание за смисъла на дадена природна стихия в момента. Обожествяването на природните стихии не е резултат само на страха Взаимоотношението между проявите на човека и човешките маси и природните стихии днес вече е обект на научни изследвания. Това не са фантазии и суеверия вече, а установени факти. Всяка проява в природата, носи печата на целесъобразността, следователно тя е обусловена от разумни причини. В нашето отношение към природата и нейната проява, не страхът е основен камък, но познанието ни за разумността, която движи всичко. Към тази разумност ние изразяваме чувства на благоговение и се стремим не да я умилостивим, но да бъдем в хармония с нея. Защото само хармонията с разумността, а следователно и силите в природата, ни дава смислен живот и блага.
Айнщайн, един от големите мислители на днешното време, много правилно е разграничил, че съществуващите големи религиозни учения, не са религии на страха, но те са социални форми на живот. Те са свързани с обширни социални законодателства. Основата на всички тия законодателства, без съмнение е върховната Истина, Бог. В името на Бога, хората, обществата трябва да живеят един по-добър и по-съвършен живот. Тук обожествяването на природата се прехвърля към едно цялостно Единство, Което е разумно, създава социалните норми и управлява обществените отношения. В това отношение схващането, че съвременните религии представят социални учения за разумен и съвършен живот е един голям скок напред, отколкото общата класификация на материалистите, че всички религии и религиозни учения са резултат на човешкия страх.
Има една религиозност, която Айнщайн нарича космическа религиозност — тя седи над всички форми на днешните религиозни прояви. Тя представя едно съзнателно отношение на всеки разумен и осъзнал се човек към Всемира, към великия Разум на битието. Тази религиозност не те свързва със страха, нито със социални норми. Тя ти разкрива една от най-великите тайни на живота, тя ти разкрива, че битието почива на една велика всеобхватна Разумност, една малка проява на която сме ние човеците. Какъв велик смисъл има в това съзнание за принадлежността на човека към това космично Цяло, към тази велика Разумност на битието! Човек е едно с цялото битие което е разумно и целесъобразно. Целият живот на такъв човек се преобразява. Той е едно с всички свои подобни и с всичко, което съществува. Той гради истински отношения в живота — отношения на любов и творчество.
Спряхме се на тези няколко прояви на религиозност, за да подчертаем, че религиозността е повече или по малко едно живо търсене на здрави стойности в живота. Това търсене почива колкото на чувството, толкова също и на знанието и опитността. Религиозният живот е една жива опитност и една жива и здрава наука. Бог, най-важният обект на всяка религиозна мисъл е предмет на жива опитност и наука. Затова в писанието е казано: „Опитайте ме и вижте, че съм благ". Без опитност старите религиозни мъдреци не биха изказали тази мъдрост на вековете. До познанието на Бога можем да дойдем само чрез опитност и любов. Няма мъдрец, няма философ, а няма и обикновен човек, който е търсил Бога да е дошъл до друго заключение. Бога ще считаме в неговите прояви, ще го изучаваме в цялата природа, ще го видим в справедливостта му, която не закъснява никога да се прояви на земята.
Нашата цел, в тези общи изяснения не е да напишем дълго съчинение върху религията и духовния живот. Такива съчинения има много. Доста нещо има писано по тия въпроси и от окултно, гледище. Нашата цел не е и да спорим с материалистите и безверниците. Тях книгите и словата не могат да убедят. Единственият начин за убеждение за тях са страданията и обезверяването в собствените земни богове, на които се кланят. А страдания има вече много по земята. И ще има още и то твърде много. Ще се раздруса всеки, ще се разклатят всичките му устои и вярвания. Ще умрат в злоба и гняв мнозина, ала ще има много, които ще потърсят истината, ще потърсят истинските опори на живота, ще потърсят духовното, онова .което не гние и нито молец, нито ръжда го хваща". И ще намерят утеха и смисъл, а след това ще почнат да живеят така, както никога не са живели. Ще живеят със светлина и пробудено съзнание, ще живеят със знание и любов за един нов живот — живот свързан с всички хора, с цялата природа, с Бога, който обхваща всичко. За тия, които търсят и ще потърсят, за тях желаем да нахвърлим тези редове върху най-съществените, най-дълбоките и най-красивите въпроси на живота. На тях желаем да разясним въпросите, обект на религията и духовния живот — в тяхната чистота и от гледището на най-извисеното схващане на съвременността и на новото учение. В днешните времена па угнетение, наш морален дълг е да сторим това, защото „даром сме взели и даром трябва да дадем".
Религията в своята чистота има свой обект, своя практика и своя традиция. Духовният живот има също своя цел и практика. Ние сме свикнали с досегашните форми на религиозна и духовна мисъл. Повече или по-малко, тези форми са статични и откъснати от целостта на живота. Новото учение ни разкрива същности на тия въпроси като динамична проява на самия живот в широк смисъл и съграждащ истинския земен живот на човека тук долу. От това именно творческо — динамично гледище ще се стремим да разгледаме обекта и практиката на религията и духовния живот, толкова важни през всички времена, а за днешните и идващи дни — най-важни фактори за живот и развитие.
