Началото на материалната цивилизация лежи в някаква потребност на човека, която е целяла да улесни живота му. Практическите изводи и постижения, които човекът е успял да впрегне на работа около своето съществувание, с резултат пак на някакво дирене в областта на природните закони и стихии. Те са деца на човешкия дух и затова никога не могат и не бива да стават негови поробители и господари.
Цялата тая материална цивилизация, с която съвременният човек се гордее, е практически организирана човешка мисъл, взета в помощ на неговото развитие и тя би трябвало да бъде подчинена на човешкия свободен дух. Епохата, в която материалната цивилизация застрашава духовната култура, трябва да се коригира. Хората би трябвало внимателно да се вгледат в своето време, ако то показва аномалията, – материалното битие да засенчва духовното, организацията да заменя свободния полет на мисълта и машината да се наложи над човешката воля.
Знае се, че основният закон на живота е развитието. Развитието е най-обнадеждващата и най-логичната доктрина, която осмисля живота и дава воля на дейност. Законът на развитието е стълба, по която се възкачват единиците, обществата, народите и цялото човечество. Тоя закон осмисля и оправдава възходите, слизанията, дори и паденията в живота, от които в съкровищницата на личната и колективна душа оставя някакъв опит. Развитието, наречено от някои еволюционен закон, ни дава и при най-голямата относителност, опора за определяне на понятията добро и зло, право и криво, полезно и не-полезно. От това гледище, ние преценяваме постъпките, потребностите и ценностите на даден индивид, народ или епоха. От това гледище, ние се обръщаме и към ценностите на нашата материална цивилизация и се питаме, дали тя, наистина, има право да завладява съзнанието и живота на съвременния човек, който е вече почти под нейно робство.
Металът, който човешкият дух извади из недрата на земята, стана господар на тоя дух и започна да го задушава. Големите световни конфликти се предизвикват от тоя метал и ние го виждаме как той, макар и безжизнен истукан, гълта жертвите на живота.
Духовната тъмнина и егоизъм си създадоха кумири, на които се кланят милиони живи човеци, и в името на които се пораждат и най-страшните стълкновения.
Трябва да се воюва срещу тоя егоизъм и невежество. Трябва да се воюва първо в самите нас, в дълбоките и мрачни дипли на унаследения страх от живота за утрешния ден, трябва да се воюва против животинската алчност, която ни принизява.
Погледнете човешката история и вие ще се уверите, че нейните страници са записани спомени на различни видове идолопоклонство. Трябвало е небето да изпраща будители, които да припомнят на заспиващия човек, че неговият път е другаде и че тия ценности, на които се кланя, не са нищо друго, освен преходни черупки на живота, а истинският живот е "в дух и истина", както каза най-великият от учителите на човечеството – Христос.
Тоя най-дълбок и най-очарователен израз "в дух и истина", има значение във всички времена, защото великите учители никога не изричат нещо само за една епоха, има значение и за дните, когато човечеството е заробено от материалната цивилизация, обликът на която е само една от условните форми на великия закон за развитието.
Дните, в които живеем, погледнати философски и от гледище на поменатия еволюционен закон, показват картината, как човек пъшка под жестоките удари на машината, която сам той е създал. Тая машина, гордо и победоносно шествува над всичко в света и човекът става неин роб. Забравил своя духовен произход, забравил, че животът трябва да протича в "дух и истина", съвременният човек е все още жалка играчка на материалистичния повей в историята и носи неговите тиранически последици.
Освобождението от егоизма, води към освобождение от материалната условност и зависимост, води, казано символично, към освобождение от машината, защото нашата съвременност, взета изцяло, е придобила облика на една огромна и бездушна машина.
На трите хиени: омраза, невежество и робство, които са господари днес на колективното съзнание на света, трябва да се противопоставят така гениално изказаните от Учителя: Любов, Мъдрост и Истина. Любовта, която е основа на живота, Мъдростта която осветлява пътищата на развитието и ни разкрива тайните на живота и природата, и Истината, която освобождава.
Ето думите върху знамето на утрешния ден, зорите на които ще просияят скоро след големия световен конфликт, денят, в светлината на който камъкът, който отхвърлиха зидарите, ще стане крайъгълен камък на културата.
