Така човек ще влезе в хармония с цялото. А най-пълен неин израз е любовта. Тя иде днес като строителка на новата култура.
Тя е създала небето и земята. Тя крепи вселената. Проявява се в растенията, в течението на водите, във въздуха, в светлината, в движението на звездите. Ако изучим съвременния свят от гледището на любовта, ще разберем, какво отношение имат към нас слънцето, звездите, луната, цялата земя и пр. Те са отношения на любовта. Светлината си има своя любов. Разумната природа по хиляди начини ни показва, че ни обича, но човек се съмнява, дали това е така или всичко е една случайност.
Ние говорим за една любов, която в днешната епоха почва да се проявява едвам като слаб проблясък. Всичко, което считат за любов, не е любов. Днес нямат още правилно схващане, що е божествена любов. Напр. един обича някого и ако един ден оня не се отнесе внимателно, изменя своето разположение към него. Тогава любовта му е по-слаба. Или обичате някого и, ако с влизането ви в другия свят и любовта ви не влиза заедно с вас, вие нямате още правилно разбиране на любовта.
Коя е отличителната черта на любовта? При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост. За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, като го обича.
Любовта постоянно се опитва и всякога ще остане незнайна. Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена. Човешката се изявява в чистота и смирение. Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека. Някой може да каже: „Доброто не се цени". Има, които го ценят. И най-малкото потайно добро, което човек прави, разумната природа го цени и записва. Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка, се записва в аналите на природата.
Да ни е приятно, когато някой човек обича едно дърво, един камък, едно куче, каквото и да е, защото любовта е неизменна. Човек, който може да обича едно животно, може да обича и един човек.
Животът има смисъл, когато има любов. Човек живее, когато любовта е в него. Любовта прави човека здрав, добър и си-лен. Ако човек няма любов, няма отде да черпи сила неговата мисъл. Любовта е това, което усилва човешкия ум, дава разположение на ума, сърцето и тялото. Когато тя посети човека, той усеща че целият свят е негов. Тя превръща страданията в радост, а безлюбието превръща радостта в страдание. Всичко става лесно с любовта. Тя има магическа сила да стопява всички препятствия.
Човек крие големи богатства в себе си, но се изискват условия, за да се изявят. Любовта създава тия условия. Тя дава подтик за развитието на силите, вложени в човешкото естество.
Новото, което иде в света, е: Всичко, което човек прави, да го прави с любов. Под думата добро се разбира работа, извършена с любов. А що е зло? Всяка работа извършена без любов. За да излезе днес човечеството от днешното положение, трябват три неща: правилни мисли, чувства и постъпки. И кое е онова, което може да ги направи правилни, кое е онова, което може да канализира техните енергии във възходящо направление? Любовта! Тя трябва да дойде и да се изяви като подтик в мисълта, чувството и волята. Тя трябва да бъде скритият вътрешен подтик на всяка наша мисъл, чувство и постъпка, да им дава насока и характер.
Единствената сила, която ни въвежда в реалния свят, е любовта. Когато не обичаме, ние сме извън божествения свят. Когато обичаме, ние сме в него. Ако човек тръгне по пътя на Божията любов, – не оная любов която трае година и половина, но оная любов, която и смъртта не може да победи – тя ще му даде всички възможности, ще го разхожда по цялата вселена; ще задоволи всичките му нужди. И тогава всичко ще има човек на разположение; светът ще се отвори за него, и той ще чуе музиката, за която ушите на хората са глухи. Но за да стане това, човек трябва да се научи да слугува на любовта – да слугува така, както слугува самата любов. Всичкото нещастие в света иде оттам, че хората искат да бъдат господари. Новият ред ще дойде, когато човек се научи да слугува, и по-силите помагат на по-слабите.
Днес хората искат да се осигурят в живота, но те имат съвсем механично разбиране на въпроса. Защо ти е това осигуряване, когато параходът потъва? Под любов разбираме спасителната лодка, която може да изведе човека на желаното пристанище. Христос казва: „Събирайте си съкровища". А съкровища се събират само чрез любовта.
Нам ни трябва една наука за любовта, за да можем да из-гладим противоречията, които се намират в живота. Тя ще донесе новото знание и новата свобода. Тя ще ни освободи от всички съвременни ограничения, в които се намираме. Някой казва, че светът е лош. Той не е лош, понеже съдържа условия за един красив, хармоничен живот.
Човек, като гледа днешния кипеж в света, да не се тревожи, какво ще стане с света! Той няма да се свърши. Нов свят ще се образува. И всеки съзнателен човек трябва да вземе участие в тая строителна работа.
Любовта има социално приложение. Тя ще оправи света във всяко отношение. Нищо не е възможно да оправи света освен любовта. Тя е единственият път. Тая мисъл трябва да залегне у всинца. Ако не дойде любовта, цялата култура ще се заличи и ще трябва да минат няколко хилядолетия, за да дойде нов порядък. А ако дойде любовта, тая култура ще се обнови така, както се съвзема някой, който е боледувал.
Ние сме пред прага на новия свят. Любовта ще ни въведе в него.