| Алтернативен линк |
Събора
Охулени, под присмех, ругани,
Душите просветнали идат,
Прехвръкнали пречки –балкани,
презрели проклятия, закани
Новата сграда да зидат.
И турят те камък връз камък
И смело, и с радост таквази
Съграждат брилянтния замък
На Бога, от мъдрост и пламък,
А Той ги бащински пази.
Магнит
Душа, сърце, моря зловещи,
Моря без бряг и без предел,
По чиито капризни плещи
Пътувам без компас, без цел.
И в устрем нов платната заплющяха.
Във смел, неуклоним набег.
Със радост ми моряците запяха –
Да, там е тъй желаний брег.
