Ще ти разкажа, каза Андреас, една случка, която е станала през дните, когато светото семейство е пребивавало в Египет. Знаеш, че поради враждебността на жителите, то е трябвало много пъти да променя своето местожителство и най-после се спряло недалеч от едно малко рибарско селце, близо до Голямата Пирамида. Край този паметник станували номади-скитници, по тип съвсем различни от туземците. Те говорели на друго наречие, много-много не се сживявали със селяните, но им лекували болните. Мислело се, че те произхождали нейде от Запад , из Нумидийско, дето живеят бедуините, макар че приличали повече на старите ниневийски нашественици. Те постоянно наблюдавали и следели звездите и селяните забелязали, че колчем напущали своя стан или се връщали в него, по пясъка не оставали никакви дири oт техните камили. Селяните мислели, че те ще да са открили някакви стари подземия, та затуй им се бояли.
Една вечер нашите изгнаници излезли чак до пирамидите. Слънцето залязвало и в сянката на големите каменни триъгълници се червенеели огньовете, що пламтели пред шатрите на бедуините. Оттатък начевала вече пустинята, този свят, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в пътника и го разголва сам пред себе си. Черните керкенези се виели в чудното небе. Неговото залязващо великолепие багрело с царствен блясък бедните, покъсани туники. Един до друг, едрите брадати бедуини застанали, за да поздравят стария Йосиф и младата му мълчалива съпруга, а сетне, си поигравали с малкото русичко дете.
Това дете ги било зачудило вече. Един ден, отдалеко, те видели една лъвица да му ближе крачката, а друг път веднъж те видели един заек, който е тъй-плах, да излиза от своята дупка и да тича с него. Те забелязали, че и други животни напущали своите скривалища из трънливите храсталаци и други още работи. Най-сетне един от тези самотници поискал от Йосиф датата на раждането на това дивно дете.
– Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това.
– Да, продължи Андреас, но тия учени не са казали всичко. Па и освен това, в епохата на Птоломеите никому и през ум не е минавало за тия неща. Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му.
– И наистина, извиках аз. Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество!
Все тъй, без дума да продума, то посочило на бедуина един вид изходните точки. И след като той ги измерил, след като пресметнал и изчислил, мургавото лице на адепта станало сиво като пепел и неговата снага се простряла пред нозете на малкото тайнствено същество. Но то, като най-обикновено дете, седнало пред уплашения човек и почнало да си играе с ресните на неговата туника.
– Вашият разказ е любопитен, рекох аз. Не са ли тия бедуини прадеди на розенкройцерите от XVІІ век, на тази школа, която претендира да води началото си от Енох?
– Туй, отвърна Андреас, като дигна ръка, е друга пък легенда. Туй, що исках да ти посоча беше, как този либийски самотник, притежател на всички елементи от метода на съчетаването, с помощта на който може да се прозре истината, е могъл да съзре и схване тази истина. Помисли сам.
– Туй е то, отговори Андреас, твоят разбор е пълен. Тъй се намира Истината. Ти не ме разбираш, защото не се спираш да разсъждаваш. Трябва понякога човек да престане да разсъждава, а чисто и просто да гледа. Ето защо жената получава по-добре интуитивните истини, които образуват първите лъчи на Истината. Дай, Боже, тя да не изгуби този хубав дар, да не пожелае да почне да разсъждава досущ като мъжете. Разбира се, трябва да се разсъждава, но с мярка, не през всичкото време. Особено трябва да се пази човек да не ослепее. Човек трябва да може да спира умствената машина, щом тя започне да се върти на халос и да почне тогава да гледа, да чувствува, да вдъхва живота, да живее, да обича. Ето метода, който впрочем не е метод, но неговото приложение могат да разберат само ония, които са опитали всички методи.