Д-р мед. Ил. Стр.
БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА
"Човек е мостът, по който трябва да минат съществата от висшите сватове, за да слязат в низшия свят. По този мостът се качват съществата, за да отидат във висшите светове".
Учителят
Днес всички хора се питат, какво, в същност, е човекът. Всеки иска да знае нещо определено за неговата същина, но малцина имат за това ясна представа.
От незапомнени времена все този въпрос: Кой е човекът? Вековете таят в себе си тайната, а същевременно дават условия за нейното разбулване. Всички човешки вярвания, всички умувания и житейски домогвания започват от човека и свършват пак с него. Така са схващали старите учени и мъдреци, които в познанието на природата, всемира и Всевишния, са съзирали собствената си сянка. Ето защо и зовът на тези философа гласи: "Познай себе си".
В себе си човек вижда събрани всички закони и принципи на всемира, в който ние живеем. Затова учените наричат човека микрокосмос, а Всевишният го назова: "подобие Божие".
Старите тайни науки са имали за обект само човека, те са прозирали в него тайната на всички жизнени процеси, на видимия и невидимия свят и са търсили чрез него да познаят онова висше съзнание, което владее всичко и което съдържа в себе си целия всемир. Науката желае да постигне този краен резултат по един път – тоя на ума, а вярата – чрез едно проникновение. И едните, и другите виждат у човека моста, по който трябва да се мине. Ето защо Учителят казва: "В този смисъл, човек свързва материалния свят с духовния... Човекът е най-красивият мост на земята".
Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване. Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи човека, за да може той да постигне съвършенството. Христос каза: "Дерзайте, Аз победих света!" Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на човека, та затова се провикна така? Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния.
Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че човекът е над всичко. Но колцина са тия, които имат ясна представа за себе си? Въпреки желанието на мнозина да прозрат в себе си, не успяват, защото те забравят да различат в собственото си Аз събрани и реализирани законите на вселената. Ако клетката – сбор на три живи принципа у живата материя: чувствения, двигателния и сетивния, изразени чрез протоплазмата, ядката и центрозомата – не може да осъзнае това, то не може ли човекът да го постигне?
Тези три принципа – чувствения, двигателния и сетивния – на живата клетка владеят не само физиката на човека, но и неговата психика. Вие ще познаете веднага човека, у когото надделява чувствената сфера, т.е. влиянието на неговата храносмилателна система и органи, които го привързват към земното, с желание да запази материалното у себе си. Този тип хора обичат земното над всичко, обичат да преживяват органическото щастие, а това ги кара да задоволяват капризите на тялото всякога и при всеки случай. Те не познават и не могат да преживеят връзката с висшите сили на всемира освен чрез материята. Те чувствуват, а не мислят. У тях има, преди всичко, само влечение, което винаги се удовлетворява.
Противно на чувствената сфера е двигателната. Едно вечно движение царува в тази среда. Енергията намира пълен израз в живота на тези хора. Те са мускулести, с добре развита костна система и всички останали органи показват един повишен жизнен процес. Те нямат чувството да запасят себе си, а напротив, да придадат нещо към цялото. Те имат стремежа да видят своята енергичност изразена вън от себе си. Да видят сътворени форми, съответни на тяхната сила. Това са хората на труда и делото.
Сетивната сфера твори най-хармоничния характер; особено ако в него са пробудени и духовни качества. тук преобладава ролята на централната нервна система, заедно с съзнателните функции на сетивните органи. Чрез тях те долавят красивото и положителното в света.
Мнозина са склонни да не виждат едно такова диференциране на органите и системите в човека, макар че то е, което дава характеристика на психиката. Сложната градивна симетрия, която е приложена за изграждането на човешкото тяло, е необхватна за нашите слаби домогвания, но все пак, няма места, които по силата на един закон отразяват цялостната структура на телесната форма.
"Окото е огледало на човешката душа" – казват, но окото е и едно от най-достъпните огледала на организма. тук, върху ириса на окото, можем да намерим място на всеки орган или органна система. Въз основа на това наблюдение почива и ирисовата диагноза. Но как е проектиран този всестранен организъм върху една кръгла площ, като тази на ириса? Разпределението става така, че към центъра на ириса (т. е. към зеницата) е разположена чувствената сфера, след това двигателната и периферно сетивната. Този ред ни показва произхода на органите, тяхното предназначение, функция и влияние. в това проектиране на целия организъм върху един кръг с централизиране към зеницата – извора на светлина за тялото – се прозират законите за градежа на най-малката и най-голямата системи в нашата слънчева сфера – тази на атома и на слънчевата система. Сравнението на пръв поглед е недопустимо, но ако споменем, че между градежа на нашия организъм и този на слънчевата система има една пряка връзка нам става ясно, колко несамостоятелен е животът на нашето тяло, а чрез него и на нашия психичен живот.
Но пита се, дали установеното вече влияние на планетите върху живота на индивида е случайно или подчинено на известни закони? От Слънцето към периферията на системата планетите стоят в следния ред: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун Ако разтълкуваме в този ред тяхното влияние, ние констатираме същата закономерност, която имаше при тялото и ирисовия градеж. Първите две планети имат отношение към чувствената сфера на тялото; другите три – с двигателната сфера и последните – с сетивната. Ето една връзка между градежа и живота на тялото, която ни показва зависимостта на човека с вселената.
От този паралел, който направихме между клетката, организма, неговата структура и закономерност с тази на слънчевата система, ние виждаме, каква преходност, връзка и хармония има във вселената, на която човекът е член.
Всичко това човекът може да осъзнае. Нему е възможно да прецени положението, което заема като една сборна единица, в която се отразяват и таят законите и принципите на средата. Той може да прояви качествата на най-низшия живот и този на най-висшия. Той е звено на тези два света и отражение на съвършения. Ето, значи с право философите са нарекли човека микрокосмос, а Бог, както споменахме, го назова "подобие Божие". Време е вече хората да оценят благата, които Бог им е дал... И най-напредналите същества се интересуват от това, което Бог е предвидил за човека. Велик е човешкият образ, човешкото тяло, което Бог е сътворил. Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се появяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере великото бъдеще, което го очаква и да проумее най-после Бога, т.е. Любовта. Като заключение от всичко, отношението, което човек може да има спрямо Бога, то е да бъде Негов Син. А да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувствува пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония!”
(Уч.)
