Д-ръ Ел. Р. К.
ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ
В 8. глава от евангелието на Лука, Христос преди да почне да разтълмява притчата за сеятеля, казва на учениците си: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а на другите се проповядва с притчи, щото като гледат, да не видят и като слушат, да не разбират."
Безспорно, всеки, който чете евангелието или се счита за правоверен последовател на някоя религия или църква, мисли, че нему е „дадено да познава тайните на царството Божие." В това високомерие изпада всеки, който е почнал да изучава нещо, не само от религиозните учения, но и от какъвто, и да било отрасъл в живота, особено ако е почнал да изучава науката. Няма съмнение, че при широтата на науката, пред необхватността й, човек става смирен, но не е така с човешките маси или с някои „учени", които не виждат нищо друго освен отделните факти и от тях теглят големи заключения. С тези свои заключения те отричат неща, които сами не могат да докажат и проумеят. Така напр. от стотина години насам „научно" е да се отрича съществуването на Бога, на душата, на отвъдния свят, на вечността на живота и пр. Без съмнение, не е лесно те да се доказват масово, да се преподават като предметно учение в училищата. Тука е смисълът на Христовите думи: „Вам е дадено да познавате тайните на Царството Божие.” Познаването на „тези тайни" е качество на малцина. Според Христа — само на неговите ученици. Но кой не се нарича днес ученик Христов? Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици. Той е казал: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов по между си." Ето мярката на Христа — тя е Любовта. Който я има, е негов ученик. На тия, следователно, които имат в себе си Любовта, които са известни или неизвестни ученици на Христа, Той казва: „Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие." И понеже учението на Христа е учение за Царството Божие, то, явно е, учениците Му разбират проявите и особеностите на Това царство, което за обикновените хора е недостъпно. И като говори с притчи, може да се каже, че по този начин Христос подбира своите нови ученици, защото който разбира словото, Му „нему е дадено да познава тайните на Царството Божие."
Има две насоки, в които се проявява животът. Това е пътят на великите истини, на големите неща и този на малките, обикновените неща. Големите неща са далечните неща. Те са големите въпроси на живота — въпросът за Бога, за душата, за отвъдния свят, за вечността на живота и др. и др. Добирането и разрешаването на тия истини, които в окултизма носят името „големите мистерии," внася особен смисъл в живота на човека. Колцина днес могат да се похвалят, че има смисъл в техния живот? Защото на всинца, „не е дадено да познават тайните ..." До тия тайни всеки човек идва сам. Това не е път за мнозинството. Мнозинството, в своите разбирания и вярвания е рожба на общите тежнения на дадено време. А през всички времена на историческото развитие, до масите никога не е дошло едно истинско, чисто разбиране за великите истини — за Бога, за душата, за вечния живот. Те всякога са бивали примесвани с разни суеверия. Истината е била забулена от суеверията и страха. Може би и човечеството не е било дорасло да разбира истината. Може, обаче, смело да се каже, че голяма част от днешните хора са готови да разбират големите истини. Те са освободени чрез науката от суеверията, от страха. Те имат трезва, критична мисъл, имат най-после достатъчно положителни познания и опитност. Имат, обаче, голямо високомерие и недостатъчни изживявания и страдания, които да са раздрусали устоите им, та да останат без опора в живота. Като загубят устоите си, в които силно вярват днешните хора — във властта, в славата, в парите, — те непременно ще подирят смисъл, нов смисъл в живота. Затова поединично намират смисъл хората, защото поединично ги „чука" животът. И не от страх намират хората Бога и виждат другата страна на нещата, положителната, великата. Защото днешният човек не се страхува от нищо. Той е готов и безстрашен да убива и да разрушава всичко, което сам е градил в течение на векове. Той е готов да унищожи и сам себе си, когато загуби смисъла на собственото си съществуване. Съвременният човек в своето безстрашие и в своята безизходйост е дошъл до безпътица. За него няма вече нищо ценно и свето, няма идеалъ. Идеали и цели, наложени отвън, не са идеали. Тях трябва да намери той вътре в себе си. Тогава ще дойде до извора на вътрешната радост. в живота му ще има радост. Може да са малки радости, но те ще внесат смисъл. Отруденият човек днес, за когото всичко в живота е механично и сляпо, за когото няма смисъл, трябва да се остави спокоен за малко. В него ще забушува цял ад от мисли, чувства и желания, които се борят помежду си. Като утихнат тия борби, в него ще избликне една малка радост. Тя ще му отвори очите, той ще види, че в него има нещо друго, което живее друг живот — по-висш, по-светъл. Така човек ще почне да се вглежда в себе си и вън от себе си, — да намира малки радости в себе си и да се радва и въодушевява на доброто и хубавото, което е извън него. А доброто и хубавото е безспорно във всичко, което расте, цъфти и живее, което се развива. Започне ли човек да се радва на малките, едва забележими неща, започне ли да се възхищава, от красивото и доброто, той започва да чувствува, че живее, започва да добива смисъл. С това той почва да се приобщава с нещата, с природата, с всичко живо. В приобщението с всичко се крие истинското религиозно чувство. И тъй, началото на истинското религиозно, чувство, което е в приобщение с всичко в природата, седи в малката радост, която избликва от дълбочините на душата, а също и във въодушевяването — сърадването на всичко. По този път са идвали до истинската религиозност и признаване космичния Разум мнозина големи учени на модерното време. Излишно е да се дават дълги списъци от имена. Ще споменем за Бергсон, който чрез интуицията, чрез непосредственото вътрешно прозрение идва до познаването на душата и на Бога, идва до връзката с Цялото, до творческото дело и динамичен морал на истински религиозните хора, на светиите, мистиците. Ще споменем за Айнщайн (в „Моят Светоглед", 1934 г.), който казва, че човек, който е престанал да се въодушевява, е умрял приживе. Той счита, че смисълът на живота е тясно свързан с едно религиозно съзнание и чувство. Приобщаването с всичко в природата, с цялото битие създава истинското космично религиозно чувство. От това гледище Айнщайн счита себе си измежду най-религиозните хора в света. А най-големият възторг, който той изпитва пред красотата на всемира, създава у него мисълта за великия Разум в битието.
Ето по този път стигат големите учени на днешното време до големите истини на живота — до Първичния Разум, до космичната религиозност, до вечността на живота. Те са честни мислители, дошли до тия истини чрез вдъхновението, което им разкрива необхватността на научното изследване и прозрение; дошли до това съзнание чрез разбиране дълбокото вътрешно отношение между отделната личност и Цялото, космичното Цяло.
Без съмнение, такива велики личности, дошли до тия големи истини на живота, биват велики и в своя всекидневен живот, в малките неща, в „малките мистерии". За тях, именно, е казано: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие". Тия наши съвременници, които движат световната мисъл, които са дошли до единението с всичко, което е Любов към всичко в природата, което е Любов към Цялото, в истински смисъл на думите Христови са разбрали и познали „тайните на Царството Божие". Защото основа на „Царството Божие" е Любовта. В нея е благото за всички, в нея лежат истинските основи на новия ред и новия свят, в който всички са братя.
До тия мисли, до тия чисти, основни схващания на живота може да дойде всеки, който се спре за малко от главоломния набег на днешния механичен живот. Всеки, който може да се откъсне в себе си от нескончаемия „шум” на живота и остане със себе си, — в чистотата на отношенията към себе си, към другите, към света, към космичното Цяло, — ще дойде до великото единство на живота, до Разума, който го ръководи в творчество и съвършенство. Може да се каже, всеки в себе си може да дойде до „познаване тайните на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха.
А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички.
И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно синапово, което человек посея на нивата си. То е по-малко от всичките семена, но, когато порасне, става най-голямо от всичките злакове, става дърво, и птиците небесни обитават в клонете му" (Мат. 13, 31—32).
„И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.).
В тия две чудно красиви и дълбоки притчи Христос е скрил не само особеностите на „Царството Божие". В тях Той по-скоро ни разкрива качествата на тия, „на които е дадено да познават тайните на царството небесно". А те са учениците на Любовта, хората на новото, космическо съзнание, които са се приобщили с Цялата Природа, станали едно с всичко. Тези хора, които носят в себе си „кваса" на Царството Божие, каквото вършат, заквасват всичко. Каквото посеят, става голямо, велико. Затова пътят на новото е път личен, път на отделния човек. Ако единиците са заквасени, лесно ще се заквасят всички. Такива единици са били необходими през всичките векове. Днес те са необходими повече от всякога. Те са били всякога будители на човечеството, те са водили прогреса на света. Днес те ще бъдат също така най големите фактори в живота. Днес отделната личност воюва в себе си, със себе си и със света. Днес народите в света воюват вътре в себе си и с другите народи. Целият свят търси пътя, търси „победата", която ще донесе доброто, трайното добро за всички. Кой ще донесе доброто?
Според думите на най-великия измежду синовете человечески, според Христа — най-големият авторитет през всички времена — ще победят и ще донасят добро, мир и справедливост тия, „на които е дадено да познаят тайните на Царството Божие". Защото те носят Любовта в света. Защото те са квасът, който заквасва всичкото тесто.
В Любовта е бъдещето на света, на всички хора по земята. В нейните носители е ключът на новото, мирът и справедливостта.
