ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА
Божествената наука предвещава явяването на шестата раса. Понеже тая дъщеря е от високо произхождение, стават големи приготовления за посрещането й: местения, размествания, разрушения и съграждане в народите и между народите.
Става и една вътрешна промяна в човешката душа. Онова, което по-рано е имало смисъл в човека, сега е изгубило своя смисъл.
Нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл.
Ако хората са разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, без никакви сътресения.
Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Постепенно хората ще навлязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот, който обединява в себе си и подсъзнанието, и съзнанието, и самосъзнанието. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция.
От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот. Самопожертвуванието показва, че почва да проблясва в човека свръхсъзнателният живот — Божественото.
На всяко същество трябва да се даде неговото место и под-ходещата му работа, всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух.
Човешкият ум трябва да се впрегне в работа, за да служи на човечеството. трябва да се прати повече светлина и любов на човешкото сърце. Животът да дойде в съгласие с живата природа.
Расите, народите, обществата, индивидът — те всички са тясно свързани помежду си. Това, което става в расата, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, също става в по-малък размер в индивида.
И сега борбата, която изживяваме, е предвестник на една бърза ликвидация със старото, за да се подготви идването на новото човечество — хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите. По-големите народи да покровителствуват по-малките и между тях да се въдвори взаимно разбиране и любов.
Замъкът на бялата раса с всички народи и общества е изходен от човека надлъж и нашир. Той става вече отегчителен със старинната си обстановка. Трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към „живата природа." Там, в нейното разнообразие, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля.
В бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Никой народ не трябва да изнасилва друг народ; никое общество не трябва да насилва друго общество и никой човек не трябва да насилва друг човек, а всички трябва да живеят във великия Закон на Любовта. Христос пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново учение.
Какво завещание остави Христос на човечеството? — „Любете един другиго," „Любете враговете си," а над всичко: „Любете Бога"
— Бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него.
Хората днес страдат и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаването ни от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото ни явяване в света — възстановяване на свободата.
Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре. При вътрешната свобода човек сам себе си преценява. При вътрешната свобода човек сам себе си съди. Такъв е законът.
При вътрешната свобода човек сам се ограничава — той самоволно прави това. Кога? — Само когато прави добро. Само в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Направи ли, обаче, доброто, той отново става свободен.
Човек трябва да вложи истината в душата си и свободата, която търси, ще я придобие.
Малцина има в света, които живеят в пълния смисъл на думата. Едни живеят, но животът им е само страдание; други живеят и вегетират; трети живеят и умират; четвърти живеят и възкръсват. Те са познали любовта, видели са лицето на Бога.
Всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при изобилна светлина, не външна, а вътрешна. Най-възвишените човеци, които наричаме светии, са хора на светлината.
Когато всички добият това състояние — да бъдат светещи, когато обществата и народите придобият способностите, които произлизат от живата светлина, само тогава ще имаме една възвишена култура.
И когато говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко, което е възвишено и благородно, което служи за напредъка на дома, в неговата приготвителна работа, на обществото — в неговата организационна работа, на народа — в неговата растяща дейност, и на човечеството — в неговата еволюция, в изпълнение на неговите висши идеали — ние подразбираме, че трябва да се отворят за изобилната светлина големи и широки прозорци на човешкото знание.
Тогава ще цъфне и завърже доброто на света, ще се прояви висшият живот, ще се зароди висшата мисъл — ще се явят благородни характери в света. Ще се яви и любовта в свръхсъзнанието на човека. в нейните безгранични прояви, подкрепена с Божествената Мъдрост Тя ще озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината.
Със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.
И затова Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът."
Той идва като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тая светлина ще привлече хората един към друг и ще ги обедини вътрешно. Когато тя изгрее в душата, човек вече не се съмнява, не се колебае. Това е един от най-великите моменти, които той може да преживее. в него се заражда и тихо и непреривно засиява едно благородно, нежно чувство.
Иде време и дошло е вече, когато смирените, кротките ще наследят земята и ще управляват. Човек трябва да учи смирението от светлината. Колко е велико сърцето на светлината!
Ние гледаме на Христа и Неговото учение като на вечно настояще. Живият Христос е, Който носи със себе си живот, знание и светлина, Който носи истината и свободата. Той носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е безсмъртният Христос с безподобно търпение и смирение, Глава на Всемирното Братство.
Великият Учител на човечеството е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие".
А това значи да възприемем новото, което иде в живота така, както малките деца възприемат всичко ново.
Когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни; затова са обичани от всички.
Те носят със с ебе си новия живот, новия стремеж. Носят със с ебе си чистата и невинна любов, носят духа на смирението.
Следователно, съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата ни носи сега.
Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират тия нови наредби. Само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те чувствуват новото, което настъпва в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта и изгрева на слънцето.
