Мястото на красотата в живота е много по-голямо, много по-важно, отколкото изглежда на пръв поглед, макар днес много хора, да мислят, че нуждата от красотата е последна нужда.
Каква полза наистина от една прекрасна картина или статуя за човек, чийто стомах е празен и който през тъмните очила на глада вижда всичко черно, мрачно, безнадеждно? Каква полза от една възхитителна, божествена музика за човек, в душата на когото гърмят тежките, убийствените, монотонните и груби звуци на машината?
Каква възхита ще предизвика в угнетения и обезверения човек благородният подвиг, който осветява мрака на живота. Тя би била колкото светлината на светулката в тъмнината на лятната нощ! Как ще прозре той красотата на душата, когато не я съзнава, не чувствува, не вярва в нея и не я признава?
Това не е така само за отрудените, измъчените, обременените и онеправданите, за които животът е само бреме — те не го чувствуват като благо и затова не могат да съзнаят и признаят душата, но и за тия, които са прекалено облагодетелствувани от съдбата в материалната област. Те още по-малко се замислят върху душата, още по-малко я търсят и намират
А красотата е качество на душата. В материалния свят ние виждаме само отражението й. Истина е, че красотата ще спаси света, защото тя е свързана със същината на живота, с неговата цел и смисъл. Красотата е свързана с доброто, с правдата, с любовта, истината и мъдростта. Върху нея злото никога не хвърля сянка.
В обикновения всекидневен живот има много малко красота, а и хората много малко се стремят да я създадат. Животът би се оправил, ако всеки, при условията в които живее, би направил всичко, за да внесе малко от малко красота в своята среда.
Човек е предразположен винаги да свързва стремежа си към красотата със стремежа към дребни материални обекти. Зад тях, обаче, седи не красотата, а измамата. А красотата е голяма, велика, необятна като вселената и плътско око не може да я обхване. Красотата съществува навред във вселената, но ние, ограничени в дребните си всекидневни интереси, свързани с материалните условности на физическия живот, не сме способни да я видим, а още по-малко до я съзнаем, да я почувствуваме, да я живеем.
Навред във вселената владее планомерност, хармония, музика, поезия, мъдрост, могъщество, величие. Всичко това в своето единство дава една импозантна, неизмерима, непостижима красота, която нашето бедно съзнание не може да проумее и да я направи свое достояние, защото две несъизмерими величини не могат да се проникнат взаимно, нито да се покрият.
От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила!
Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми!
Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром!
Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота. И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан! А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от величието и могъществото на безбрежния океан!
Красотата е навред и човек се движи всред нея. Но да се приобщи към нея, за да заживее с нея, той трябва да отвори душата си и да я остави да извърши там чудото, което извършва с цветето и с плода. Той трябва да превърне душата си в извор на красота.
Защото красотата по естеството си не е нещо материално, но духовно. Материалните форми са само преходни сенки на красотата. Между тия сенки се лута заблуденият човек и всуе търси красотата и чрез нея — щастието. Той трябва да обърне търсенето си навътре в себе си, в своята душа. Защото, както няма извор без вода и ден без виделина, така няма и душа без красота.
Красотата в душите ще се отрази, в отношенията между хората, в общественото устройство, в правовия ред, в науката, литературата, изкуствата, философията, морала.
Тя ще се отрази в контурите, във формите и в съдържанието на величествената и прекрасна сграда на общочовешкото щастие.
Красотата ще спаси света — красотата, която грее в човешката душа!
