Първата струна, на която човек започва песента на живота, се нарича младост.
В нея се разказва за царството на Любовта и за всичката красота, откъдето хората дохождат...
Като буен поток е и младостта. Победният й марш пред нищо се не спира, защото отгоре, от високо, от незнайния свят на боговете иде тя.
Но тъй както стремглаво пенливият поток се спуща и престава да шуми, щом слезе в долината, така и младостта утихва и неусетно човек засвирва на втората струна на живота.
Тя е песен на пътник, тръгнал на дългът път, да търси, да разгадава тайната на всичко, що го заобикаля... но безуспешно. Човек се спира и чува, че е зазвучала третата струна на живота. — Старостта бавно пристъпя и како замиращи акорди, един след друг се редуват спомени на миналите дни...
Така една след друга заглъхват тайнствените струни на живота и пред угасващия взор на човека се възправя вечното: „защо"?
Някога чух глас да казва: „Не късай струните на младостта, не късай ни една от струните на живота! Така, когато косата ти стане бяла, ти няма да бъдеш стар, а — мъдър".
Старият свири на една струна глухата песен на спомените, а мъдрецът свири на три струни.
Мъдрият владее алхимията на живота. Неговата песен е ту прекрасен изгрев на слънцето, ту зенит на живота, ту тих и спокоен залез.
Мъдрецът е мъдрец, защото е отговорил на вечния въпрос „защо" ?
„Защо" за Него не съществува, защото той е светлина.
Но щом скъса струната на младостта, човек забравя, кой е и откъде иде, загубва смисъла на живота и навсякъде в лабиринта на земята пред него се явява пак многократният въпрос „защо?".
Ще пита и разпитва човекът дотогава, докато срещне оня, който ще му каже: „Не късай струната на младостта. Не късай ни една от струните на живота". — Не ги късай, защото в незнаен час ще дойде Великият, ще удари по тях и те ще зазвучат.
Трите струни на живота ни свързват с оня свят, в който няма млади, възрастни и стари. Онова, което е вечно, то няма степени на сравнение. Това е Любовта, единственият път към нашата предвечна родина.
