Мъдростта на най-великите Учители през вековете се е свеждала до една наука за вечния живот, който седи в познанието на Бога.
Казано е: „Това е живот вечен да познаят Тебе Единнаго истиннаго Бога и Христа, когото си проводил".
Съществена и важна мисъл в свещеното писание. Велика идея, но смътна за мнозина.
Повечето от хората на съвременния материалистичен век считат парите за нещо съществено в своя живот. Те мислят, че като имат пари, всичко могат да придобият. Жестоко се мамят те, като смятат парите за същественото в света. Като се разболеят, обаче, изменят мнението си за „същественото" и търсят упование в нещо друго.
Действително, здравето, парите, силата и всичките блага, с които сме заобиколени, са съществени, но това са все още относително съществени н-ща.
Кое е тогава най-съществено за човека, без което е немислим животът му на земята? Кое е онова, което ни определя като човеци? Безспорно, това е нашият ум, нашата божествена мисъл. Това е любещото сърце на човека. Това е тялото — благородната воля, която гради и съгражда онова, което умът, сърцето и душата й нашепват.
В повечето от своите беседи Учителят обръща вниманието на тези, които го слушат, върху обширния и прекрасен свят на ума, сърцето и волята. Разкрива някои от техните закони и дава правила за приложението им в живота.
Колко малко знае съвременната наука за ума, сърцето и волята в сравнение с онова, което се разкрива пред взора на мъдреца!
Умът е, който свети и прави нещата ясни в пътя, начертан от мощния дух на живота. Учителят сравнява ума с висок планински връх, огрян от слънцето...
Сърцето е храм, където отсяда любовта, за да утеши скръбния, да го стопли и да му вдъхне надежда за по-добро утре, да разкрие пред очите на душата неизразимата хубост на Божествения свят. Учителят представя сърцето като прекрасна долина, осеяна с безброй плодни дървета и красиви цветя...
Трябва човек дълго да е бродил из шеметните висини на ума, дълго да е бродил из плодородната долина на сърцето, за да познае, какво нещо са умът и сърцето.
Колкото и да теоретизираме за ума, той си остава един далечен свят. Сърцето, макар и да чувствуваме неговия безспирен пулс и то е забулено в тайна. Всички имаме сърце, а често казваме за някого, че той нямал сърце. Това показва, че има нещо, което определя сърцето. Кое е то? — Това е любовта — най-неразбраното и най-разбраното в света.
Казано е: „Бог е Любов, и чистите по сърце ще видят Бога". „Любовта носи светлина на ума" казва Учителят в „Светът на Великите души".
Дойдем ли до волята, тя вече е един свят по-понятен, по-реален в съвременен смисъл на думата, тъй като волята е свързана с видимия, с реалния за днешния човек свят. За посветения, обаче, светът на ума, сърцето и волята са еднакво реални.
Волята е мярка, която определя отношението на човека към божествения свят и неговата любов км Бога и ближния. Ето защо Христос казва: „По делата ще ги познаете”... Учението на Учителя не е само теория, а живот. Учителят живее и после учи, затова Неговите думи имат сила на живот. Той казва: „Онова, което ви говоря, аз съм го опитал много пъти и съм се уверил, че то е вярно. — Приложете това, което сте чули, и само така най-добре ще разберете Истината"...
Когато говорим за волята, трябва да знаем: Една воля има в света и това е волята на Бога.
Що е воля Божия? — Волята Божия може да се определи като дума, казана на време и дело, сторено на място.
Каква може да бъде волята на един всемъдър и всеблаг Баща? — Безспорно, децата му да бъдат здрави, силни и любещи. Каква е още волята на Великия Баща? — Да остави свободни децата си, както днес ги е оставил, да опитат резултатите на своята воля, на своята цивилизация, за да разберат, че щастието им седи не в изпълнението на тяхната воля, а в изпълнението на Неговата света воля.
Същественото е скъп небесен дар — дар от Бога. От човека се иска само да засвири с флейтата на своя ум песента на светлината. С арфата на своето сърце — дивната мелодия на Любовта. С баса на своята воля — химна на свободата.
