Д-р мед. Ил. Стр.
ЕДИНСТВОТО В ПРИРОДАТА
(по Prof. Dr. K. Friederichs „Биологично изследване на пространството[1].
Целите и задачите на биологията са се променяли многократно. През средните векове тя е служила, както всички научни дисциплини за прослава на Бога. Ernst H. Weber като физиолог и философ изказва следната мисъл: „Физиологията ни показва влиянието на духа в телесния свят". Descartes промени целите и насоката на възгледите в биологията. Той ги насочи повече към земното, материалното схващане. Божественото начало в порядъка на природата биде отхвърлено. С това проявата на божествената воля в природата се схвана като чист, механичен закон. От тогава насам този философски мироглед все повече и повече отстъпи мястото на научното, опитно изследване на фактите. Рафинираната техника създаде в науката специалистите. Като резултат от това, универсалното човешко знание се разпадна в отделни науки, някои от които нямат никаква връзка помежду си.
На стария романтично и идеалистичен период в живота и науката на човека се противопостави един нов дух, който има желанието да подражава и владее природата. Тогава се премина към статичната, триизмерна мисъл. Времето като фактор в развитието биде отхвърлено, а техниката стана своего рода производител на специални науки, които помогнаха за разпадане на цялостния мироглед. Човечеството заживя в един хаос, защото всяка днешна наука или частично знание му предлага един отделен светоглед.
В противовес на това разкъсано схващане, на този светоглед на частите израства и се развива сега един нов мироглед, който се стреми да обедини раздробеното в едно единно цяло. Трябва да се забележи, че едно такова единство във възгледите на човека е възможно само тогава, когато триизмерната статична мисъл се замени с динамичната, четириизмерна мисъл, — мисъл, която схваща формите и във времето. Една четириизмерна мисъл схваща вече формата не като статично явление, а като един непреривен процес. В музиката и мелодията е форма. Нейните свойства и качества обаче надвишават тези на тоновете, които я съставят. Също е и с организма по отношение на неговите клетки. Мелодията може да се транспонира, а организмът може да промени формата си чрез растене. Обаче, всички форми запазват с течение на времето променящата се първоначална форма. Тя, следователно, е неизменното във времето.
Четириизмерното мислене е последствие от това, че понятията пространство и време, които по-рано се разглеждаха непосредствено едно до друго, без връзка помежду им, се сляха в едно единство. Или другояче казано: пространството доби едно ново измерение — времето. Това, което новото четириизмерно мислене създава е, че вместо частите на цялото да бъдат обект на човешкото знание, целият свят като една единица — живот и среда в едно единство — е предмет на човешкия ум.
Задачата на науката сега е да сглоби елементите, частите, които тя установи в едно цялостно единство на вселената, за която Балзак казва: „Вселената е многообразие в единството"
В своята книга „Средата на живота" Хендерсон казва, че околната среда, създадена така „като че ли всичко се отнася за самия живот". Или още както Wehwells се изказва, „че всички свойства на материята, са подбрани специално за самия живот". Това става доста ясно от следното обяснение: Свойствата на елементите не са равномерно разпределени върху самите тях, тъй както би било в една затворена закономерна периодическа система. Ако наблюдаваме крайните граници, установяваме една голяма „несъразмерност" в това разпределение на свойствата. Измежду всички елементи, с най-постоянни свойства се указват предимно водородът, кислородът и въглеродът
В космичното и биологичното развитие се установява едно непроменливо постоянство във физико-химичното състояние на активното поле на планетите и същевременно една максимална усложненост в съотношенията (групировките) в същото. Този ред създава върху повърхнината на планетите системи от най-голяма устойчивост. Целият процес на развитието, космичен или биологичен, е единен.
Обосновката на тези мисли в книгата на Хендерсон изисква едно по-дълго разяснение. Но нам би било достатъчно да разгледаме едно от свойствата на една от главните съставки на природата – водата. Познато е, че водата под 4 градуса над нулата повторно почва да се разширява и става по-лека, след като е намалила обема си до минимум при понижение на температурата до 4 градуса. Колко катастрофално щеше да бъде за природата, ако водата не би притежавала това свойство. В такъв случай всички води по повърхността на земното кълбо през студените зимни месеци биха замръзнали. С понижение на температурата под 4 градуса биха представлявали един необитаем леден блок. Същата закономерност, с цел да се запазят условията за живота в природата, забелязваме и физико-химичния механизъм в растителното царство. Посредством него то извлича елементи от „мъртвата", неорганична природа и с помощта на светлинната енергия ги организира и предоставя като храна на животинското царство. Растителното царство от това гледище се явява като среда за живота на животинското царство. И двете съществуват като отделни единици, но тясно свързани в единния поток на живота.
В ранната, студена пролет растителното царство първо започва своята проява, докато насекомите и другите животни са още в сън. Последните.се нуждаят за развитието си от повече топлина и когато се пробудят, растенията им представят вече богати условия за живот. Какво би било, ако беше обратно? В такъв случай, всеки опит на растението да се развие щеше да бъде унищожен.
Не само в тези явления, но и в целия природен и космичен живот се поддържа една хармония и единство, което се запазва във всяка обмяна и при всяка промяна. Единството в живата сфера на нашата планета се запазва, следователно, чрез един кръговрат на материята, който се проследява в една еволюционна верига. При това, всички явления във физикалния и биологичния живот на природата се явяват като функции на отделните органи в едно цяло. И винаги намираме единство, а никога един край. Ние се намираме пред една динамична, подвижна биологична система от сили, които са израз на един жив организъм.
----------------------------------------------------------
[1] Prof. Dr. K. Friederichs. — Oekologie als Winenscliaft von der Natur oder biologische Raumforschung.
