Тя беше девойка самонадеяна и твърде мила. Имаше вяра в себе си, в своето бъдеще и се учудваше, защо страдат хората. Тя беше наблюдавала живота и беше видяла, че страдат и млади, и стари, че страдат бедни и богати, че страдат учени и прости. И често се запитваше: Защо?
Тя търсеше отговор. Тя размишляваше върху това защо.
Когато влезе в салона Учителят говореше:
„Като виждал страданията на хората, един английски лорд си задал за цел да направи опит, да види, коя е причината за страданията им. Опитът му се състоял в следното: той дал едно обявление във вестника, че прощава дълговете на всички свои длъжници, които възлизали на 500 души. Същевременно той определил деня и часа, когато иска да се срещне с тях в дома си.
– Дойдох при вас като ваш длъжник, — бил отговорът.
– Къде са другите?
– Вън.
– Значи, от 500 души, само един е повярвал, че съм готов да простя дълговете им?
– Прощавам всичките ти задължения, като същевременно ти давам възнаграждение още толкова, колкото беше дългът ти, — продължил лордът.
– Иди сега у дома си и живей спокойно според Божиите закони.
Останалите длъжници, като разбрали как лордът постъпил с бедния и окъсан длъжник, съжалявали за своето недоверие, но било вече късно.
– Днес всички хора, продължаваше Учителят, стоят пред прага на Божието Царство и се колебаят да влязат или не. А новото учение изисква от всички: Да придобият вяра и да следват пътя на любовта без никакво колебание, без никакво съмнение.
