Д-р мед. Ил. Стр.
СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ
„Хармонията между централната нервна система и
симпатичната обуславя пълния здрав, божествен,
духовен и телесен живот".
Учителя
„Природата не върши нищо напразно" — е казал Аристотел. И действително, всичко, що тя е изявила и изявява, има своя цел и задача; а цялата природа е организъм.
Ние знаем от опити и наблюдения, че трите природни царства, като членове на едно цяло, са свързани тясно едно с друго и че само тази връзка обуславя тяхното просъществуване. А от своя страна членовете на отделните царства се координират пак в едно цяло.
Човекът — най-съвършената форма на природата, като че ли прави изключение!
Потокът на живота обаче изявява, че връзката между човека и околната среда е един неизбежен фактор за живота както на цялото човешко същество така и отделно за живота на неговото тяло, органи и клетки. Ние даже можем да забележим, че според степента на тази връзка-обмяна т.е. според нейното хармонично и разумно оползотворяване, се определя и състоянието на индивида.
„Заедно и една подир друга действуват винаги физически и психически причини в човека. Сама едната е една половина; едва двете образуват една хераклитова хармония от противоположности," казва д-р Бир.
Действително, ако се взрем в средата и условията, при които живее човекът-тяло и душа, ние намираме и виждаме само противоположности. Мъчно бихме схванали състоянието и положението на човека всред този голям природен организъм, ако не бихме вникнали в мъдростта на Хераклит: „Противоположностите се свързват (помиряват, допълнят) в хармонията".
Пита се тогава: кои са физическите възможности за човека като едно цяло, за да може това цяло да влиза във връзка със силите на природата и да може да хармонизира противоположностите на средата, или по-точно: коя е тази сила, присъща на комплекса организъм, която е способна да влиза във връзка с енергиите на природата, да ги възприема, диференцира и препраща на заинтересованите телесни системи, органи и клетки?
Кой не е изпитал рефлекторните функции на организма си? Преди съзнанието да бъде осветлено, ръката се отдръпва рефлекторно от горещата печка. (Рефлекторни функции наричаме тези, които се извършват без участието на нашето съзнание и воля, т.е. автоматично под ръководството на рефлекторни центрове — свързани с вегетативната и осезателна телесна сфера.)
И обратно — ние можем съзнателно под ръководството на нашата воля да доближим ръката си до печката, макар и да съзнаваме последствията от това. в други случаи, ако прекъснем снопа от нервни влакна, които обслужват функциите на ръката, то настъпва една пълна индиферентност от страна на ръката към нашата воля и съзнание; ние нито съзнаваме ръката като член на нашето тяло, нито можем волево да я движим, а ръката от своя страна не реагира рефлекторно на дразнения като горните. в случай че ние напълно успеем да изолираме един орган от неговите съобщителни нервни влакна, наблюдаваме с течение на времето не само индиферентност, но и дегенериране, атрофиране в тъканите на органа. И това става, макар че кръвоносните съдове на този орган с напълно запазени.
Такива случаи .могат да се наблюдават много и то навсякъде в организма. От тях става ясно, че нервите с проводници на една енергия, която е не само проводник на волево-съзнателни действия, но и на чисто местни областни функции. Ние констатираме, че и клетките умират без присъствието на тези енергии, въпреки че всички други условия за живота с на лице.
Същината на тази инерваторна енергия на организма не ни е още напълно позната. Изследванията показват, че тя има сродство с електромагнитните енергии. Това се констатира от факта, че при протичането ù по нервните влакна, в тъканите настъпват електромагнитни явления. Последните се долавят и изследват със специални апарати.
Като разгледаме и изследваме значението на тази енергия в тялото — като необходима за живота на клетките — установява се, че тя сама за себе си представлява един самостоятелен функционално-динамичен и психо-физичен фактор в тялото. Проявената форма на тази енергия е неизчерпаема и многообразна: тя подтиква функционалния живот не само на единичните клетки, органи и системи от тях, но и на цялото тяло — организъм, като единица в организма на една по-голяма такава единица — природата.
Активирането и мобилизирането на тази енергия става всеки момент и навсякъде в сетивното биологично поле на тялото. Ние различаваме две форми на мобилизиране: рефлекторната (преди съзнанието да се намеси) и съзнателно — волевата. от друга страна, подразделяме ръководните и проводни физически центрове на тази енергия на централна и периферна нервни системи. В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и гръбначния. Периферната, която е действителният проводник, се подразделя на: анимална нервна система (моторна и сетивна) и автономна (вегетативна) симпатична, парасимпатична и самостоятелно-органна.
Рефлекторната форма на инерваторната енергия е присъща на всички организми в природата, включително и растенията. Рефлекторното протичане — подбуждане и изпълняване на функциите в живия организъм на растенията, животните и човека, обхваща техния вегетативен живот.
Докато растенията напълно се ръководят само от този живот животните са обвързани рефлекторно и в чувствения си живот. В животинското царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения свят, а в човешкото и на душевния.
Тогава пита се, кои са подтиците, които обуславят рефлекторната форма на инерваторната енергия, а с това и поддържат вегетативния живот на организмите в природата?
Най-елементарните и съществени за физиологията на всеки организъм са градивните елементи и вещества. Ние констатираме във всеки организъм, орган и клетка храненето като основен закон за растежа и просъществуването. То е предпоставка за растежа и следователно всяка клетка ще има известно активно отношение към хранителните вещества, елементи и сили.
Павлов доказа, че храната не само чрез присъствието си в храносмилателните органи подтиква тяхната функция, но че тя още с присъствието си в околната среда, дразнейки сетивната сфера на един организъм, го подготвя и предразполага, както физиологически, така и психически към себе си.
Следователно, при окачествяване на храните не трябва да се взема само процентния състав на основните градивни елементи: белтъчини, мазнини и захари, но и енергетичните им качества: твърдост, влажност, температура, свежест, вид, цвят, количество и др.
Кой не взема предвид енергетичното въздействие на медикаментите, които калорично са безценни и енергетичното въздействие на катализаторите, ензимите, ферментите и др.?
Такова енергетично въздействие имат всички храни, което въздействие е и меродавното пред инерваторната енергия, която пък първа подготвя и ръководи физиологията на живата клетка.
Като втори фактор за рефлекторно въздействие във вегетативния живот посредством инерваторната енергия са геофизичните сили: въздух, светлина, влажност, електромагнитните свойства на средата и др.
Ние намираме във всеки организъм органи, които съответствуват по градеж и функция на изискванията на една съответна геофизична среда в природата. Това, което храната представлява за храносмилателната система, това е и светлината за окото, токовете за ухото, етеричните изпарения за обонянието, водата за отделителната система, въздухът за дробовете, кръвта за сърцето и т. н.
С това организмът има една всестранна връзка със силите на природата. Всяка сила има съответен резонатор, в човешкото тяло. Мнозина мислят, обаче, че реакцията на един орган спрямо една природна енергия не засяга останалите органи на тялото.
Инерваторната енергия обхожда всяка клетка на тялото. Всяко възприятие, реакция и смущение се донася съответно във всяка клетка. Днес се знае, че органите не са свързани само с мозъчните центрове, а и пряко, чрез симпатичната нервна система, един с други. Всяка клетка има известно отношение с всяка сила на природата, затова инерваторната енергия трябва да обходи и свърже резонаторния орган в тялото с всички клетки на същото. Един прост опит ще ни убеди, че има взаимна връзка в живота на органите: натиск с пръст върху окото забавя или усилва пулса на сърцето, кръвното налягане веднага показва едно колебание, дишането се забавя и при по-силен натиск се идва до повръщане. Много други рефлекси посредством окото ни показват, че този орган не е само централно свързан (с мозъка), но и пряко подсъзнателно с всеки друг орган в тялото.
Ето от това се вижда, колко важно е с какво храним (свързваме) ние нашите органи-резонатори, които пък предават всичко прието рефлекторно на всека клетка.
Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите клетки и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система. Значи посредством тази енергия растенията, животните и човекът стоят помежду си и с околната природна среда в един тих и невидим диалог. А това ще рече, че чрез инерваторните кореспонденти на живата природа целият земен живот постига една биологично-динамична връзка със силите на целия космос.
Чрез този психо-физичен мост всички градивни и възстановителни процеси в тялото стоят и под контрола на телесните мозъчни центрове, а чрез тях и на душевното ръководство.
Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган. Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него.
Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм.
До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата. Как го споменахме, този живот обхваща всецяло растителното царство. в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от съзнателно-волевия. При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен свят, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма. И ние намираме един такъв телесен живот в болшинството от хората.
У човека, обаче, можем да имаме едно пълно подчинение на вегетативната нервна система на анималната. Последната ние намираме едва в човека. в главния мозък имаме центрове, които стават проводници-изразители на всички душевни качества.
Ние виждаме волеви действия да биват провождани от същата инерваторна енергия; и всички наши желания, грижи и стремежи да намират отзвук във физиологията на организма. Тук също е в сила закона, че всички душевни прояви предизвикват автоматично една реакция в онези органи и системи, които имат известно функционално сродство с тях.
Днес всеки знае, че отрицателните душевни разположения влияят на органите. Храносмилателната система разстройва секреционната си функция при отрицателни душевни кризи; динамиката на същото се забавя и като резултат от това е спиране на храносмилането и образуването на отрови в системата. Дишането в такива случаи е повърхностно и непълно, сърцето реагира енергично като ускорява ритъма си — противно на това, което би се очаквало от едно съответно физиологично дразнене.
Внезапни душевни кризи могат да бъдат причина за преустановяване функцията на един орган. Така например, едно внезапно, неочаквано неприятно зрително възприятие причинява силна душевна криза, а като последствие от това — пълно ослепяване (Amaurosis fugax).
И обратно — едно душевно добро разположение може да подбуди цяла функция в една телесна органна система, за което нормално са нужни предварително физиологични, предпоставки. Познато е например едно привидно забременяване у жени, които нямат условия за това. В такъв случай органите на съответната система се намират в такова физиологично състояние — като че ли в утробата на „майката" има действително плод.
По този начин организмът става резонаторна основа за душевния живот. А като последствие от това е, че ние по телесния резонанс можем да разпознаем всички душевни афекти. С това понятието идеоплази (психомоторно изграждане) става достъпно; особено що се отнася до неговата специална форма — физиогномията. Не се е дошло случайно до това, щото цялостният вид на тялото и изразът на лицето да бъдат разглеждани като коментатори на живота на даден индивид.
Тялото се оформя и изгражда, материалът е, обаче, всякога различен; тялото се представя като гипсово поле, а душевният живот е скулпторът с инструмента — инерваторната енергия.
Телесният градеж и характер са с това една функционална цялост; външната форма е функционално моделиране, а душевният живот — моделът. Във връзка с това нека споменем, че човек носи в този си вид и следите от длетото на миналите поколения и също на собствените си минали душевни подбуди.
Прочее всеки мисловен процес в човека има и своя инерваторен, а с това и функционално-телесен резонатор. На този факт се основава психо-терапията.
Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки.
От гореказаното става ясно, че докато в растенията и животните инерваторната енергия е мост на чисто рефлекторни подсъзнателни функции и възприятия, в човека всяка реакция и промяна в организма, наложена било от вътрешния подсъзнателен живот или от външните обменни връзки с природата, могат да бъдат осъзнати и контролирани чрез тази същата енергия. Така щото не всички външни влияния и вътрешни нисши подтици у човека трябва да се изявяват както у животните чрез организма. Достатъчно е да имаме проявени онези висши душевни качества, които отличават човека от животните, за да можем да бъдем цялостни и съзнателни в своя живот.
Значи, човек притежава чисто растително-животински телесен живот, който обаче под контрола на съзнателния-разумния душевен живот става високо организиран и служи като физически посредник между космичните явления и сили и човека — душа в тихия непреривен диалог на вселената.
Литература:
Buttersack: Von der Zellenlehre zur Funstionenschau
Heyer: Der Organismus als beseelte Korperwelt
Goring: Ober seelisch-bedingte echte Organerkrankungen
