Ония аспекти, които се образуват по тоя начин, че по-бързата планета се приближава към точния аспект в рамките на установения обсег (орбис), се наричат приближаващи се – apl. – аспекти.
Ако по-бързата планета е вече отминала границата, установена за един точен аспект. Без обаче да е напуснала още аспектния обсег, то тя образува един отдалечаващ се – sep. – аспект. Няколко примери ще изяснят въпроса.
Ако, обаче, луната бе в 26° Телец, то тя е вече отминала границата на точния тригон – 120 еклиптични градуси – когато е била в 22° Телец, но тя би се намирала рее още в сферата на влияние на един отдалечаващ се тригонален аспект.
Ако луната би се намирала в 20° Телец, а Уран R – в 26° Дева то бихме имали един тригонален аспект с двойно приближение, тъй като по-бързото небесно тяло още не е достигнало позицията на по-бавното (26°) и поради връщателното движение на Уран, означено с R.
Естествено, един неточен аспект е толкова по-силен, колкото той се приближава до точния (партилен).
После се издирват аспектите на всяка планета поотделно. като се почне с тия, които се намират в първи дом и се свърши с разположените в 12 дом.
Обикновено, аспектите се означават с леко изтеглени или пунктирани линии. Някои отбелязват при това, дисхармоничните аспекти с червен цвят, а хармоничните със син.
Самото откриване на аспектите ще посочим с един пример. Нека предположим, че в даден хороскоп слънцето се намира в края на трети дом в 8°от Овен (във фиг.)
В нашия случай сферата на влияние на слънчевия съвпад обхваща обсега от 26°от знака Риби до 20°от Овен, следователно тук имаме съвпад на слънцето с Меркурий, който се намира в 19° Овен, значи близко до границата на аспектния орбис.
Според традицията това положение било все по-благоприятно, отколкото ако Меркурий би се намирал много близко до слънцето, т.е. на по-малко от 5° разстояние, в който случай планетата се счита "обгорена" от слънчевите лъчи. На слънчевия съвпад приписват още една особеност, именно, ако Меркурий е в точен съвпад със слънцето – според някои с разлика в дължините до 5' според други до 1/2° – положението на планетата се смята пак добро.
2. Опозицията, вторият по сила аспект, също не е трудно да се открие. Касае се да се види, има ли в срещуположния знак друга планета, която да лежи в обсега от 10° от едната и другата страна на мястото, дето пада точният опозиционен аспект на интересуващата ни планета – в нашия случай 8° от Везни.
Виждаме, че в зоната, която е под влиянието на опозиционния аспект на слънцето, а именно от 28° Дева до 18° Везни, се намира Юпитер R и то в 5° Везни, значи само на 3° разстояние от 8° Везни. Поради това считаме, че Юпитер се намира в опозиционен аспект със слънцето и то с двойно отдалечаване, тъй като по-бързото небесно тяло – слънцето – е отминало вече позицията на по-бавното (5°) и понеже Юпитер е ретрограден ®.
3. За разпознаване на квадрата, вторият дисхармоничен аспект, трябва да се запомнят трите динамични четириъгълници, за които се говори по-рано, а именно: кардинален – Овен, Рак, Везни и Козирог неподвижен – Телец, Лъв, Скорпион, Водолей подвижен – Близнаци, Дева, Стрелец и Риби.
4. Хармоничният тригонален аспект се разпознава лесно, като се запомнят триъгълниците на четирите елемента, за които също става дума по-рано триъгълник на огъня – Овен, Лъв и Стрелец, триъгълник на въздуха – Близнаци, Везни и Водолей, триъгълник на водата – Рак, Скорпион и Риби, триъгълник на земята – Телец, Дева и Козирог
В нашия случай, точният тригон на слънцето пада в 8° Стрелец и 8° Лъв, т.е. засега зоната от 0-16° в тия два знака. И тъй като в 12° Стрелец се намира Сатурн R, имаме тригонален аспект между слънцето и Сатурн и то с двойно приближаване, понеже по-бързото космично тяло – слънцето – още не е достигнало позицията на по-бавното (12°) и поради връщателното движение, означено с R, на Сатурн.
В нашия случай, точният секстил на слънцето пада в 8° Водолей и 8° Близнаци или сферата на неговото влияние се простира от 2° до 14° на тия два знака, а понеже луната се намира в 13° Близнаци, казваме, че тя се намира в секстил с слънцето и то отдалечаващ се, понеже луната, която има по-голяма скорост, е отминала вече позицията на слънцето (8°)