НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

ВИД И ПОСОКА НА РЕДОВЕТЕ ПРИ ПИСАНЕ

  Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Алтернативен линк

ВИД И ПОСОКА НА РЕДОВЕТЕ ПРИ ПИСАНЕ


Най-младата от характерологичните науки, графологията, доби най-рано официално признание. Много обстоятелства се стекоха благоприятно за това и, най-вече, особеното внимание, което ù посветиха някои видни европейски учени, които подложиха на проверка графологичните данни. Не че графологията спечели нещо съществено от това - тя не се обогати нито откъм съдържание, нито откъм методи и техника. Едничката ù придобивка беше само тази, че избегна високомерното равнодушие и пасивен скептицизъм, с които често пъти официалните учени посрещат окултните истини. Вярно е, от друга страна, че признаването на графологията за положителна наука, мина без сътресение за научните теории, защото твърденията на графологията можеха да се обяснят задоволително в кръга на общоприетите научни теории за движението като нервно-мозъчно явление.

Както да е, но опитите, почиващи върху хипнотичното внушение, които предприеха още в 1886 год. френските учени Пол Жане, Шарл Рише, докторите Ферари и Ерикур, членове на Обществото за физиологична психология, са наистина убедителни - те наистина идат да подкрепят основната теза на графологията: че почеркът разкрива характерните черти на човешката личност. След тази дата са правени многобройни опити и наблюдения в много клиники и болници от разни лекари-психиатри и физиолози, които опити само потвърждават графологичните истини.

Опитите, за които става реч, се състоят в следното: внушават се на известни субекти, приведени в хипноза, разни състояния: гняв, тъга, разточителност, скъперничество и пр. и се заставят да пишат при разните тези състояния. Оказва се, че почерците им се изменят заедно със състоянията им, като показват ония графични белези, които и графолозите са установили след дълги наблюдения като характерни за тия душевни състояния. Така запример ония, на които се внушавало, че са разточителни и щедри, пишат досущ така както действително щедрите и разточителни люде - едро, широко, разкрачено,. без да пестят книгата: двадесетина, три-десет думи изпълнят почти цялата страница. Внуши ли им се, че са скъперници, те веднага започват да пишат ситно, сбито, сбъхтано - буквите се сгъстяват, разстоянията между думите се скъсяват, почти изчезват, редовете се изписват до края на листа, полета липсват. Ако на субектът се внуши, че е Наполеон, той макар и да не притежава Наполеоновски характер, все пак под влияние на това внушение, ще почне да проявява в почерка си ония графологични белези, които са характерни за решителните натури, пълни с инициатива и предприемчивост.

Възвърнат ли се хипнотизираните субекти назад към детската възраст, почеркът им тутакси става детски. За разните периоди от живота - детство, юношество, зряла възраст - почеркът е различен. Той показва, като на филм, развитието на личността през разните възрасти. Впрочем и психопатологичните изследвания показват, че при някои душевни заболявания става такъв поврат у човека към детински състояния и съответно на това - към детски почерк.

Споменах за тия опити, едно за да покажа на какво почива, от научно гледище, достоверността на графологията, и друго, за да подчертая, че почеркът на човека, твърде чувствителен за промените, които настъпват в душевните му състояния, може да послужи като прекрасно средство за диагностицира не на тия състояния. А щом човек може да установи диагнозата на своите душевни състояния, той може вече съзнателно да си въздействува чрез мисъл и воля.

Измежду разните графологични белези, характеризиращи почерка, които служат за изследване характера и темперамента на човека, за определяне на неговото душевно разположение - форма на буквите, свързаност на буквите, големина, размери, наклон на почерка, широта или сбитост, графична простота или натруфеност, темп на писането, натиск и др., аз ще се спра само на един - вид и посока на редовете. Избирам този признак, защото е особено характерен за определяне на душевното състояние у пишещия - състояние на възбуда и подем, състояние на самообладание и равновесие или състояние на упадък, потиснатост и обезсърчение.

Ясно е, следователно, че като следи човек почерка си, покрай другите променливи величини, които постоянно се вмъкват при писането под влияние на постоянно променливите му душевни състояния, той може да установи - по вида и посоката на редовете - основната тенденция на своето душевно раз¬положение. Да я установи и разчете тъй, както разчита и по лентата на самопишещия барометър тенденцията на барометричното налягане.

Публикувано изображение


Разгледаме ли почерците на хората откъм вид и посока на редовете, установяваме следното. Някои пишат така, че редовете са изобщо хоризонтални, успоредни на горния и долен рcб на листа, успоредни, следователно, и помежду си. У други редовете, макар и праволинейни, постепенно се издигат нагоре, стават възходящи. У трети редовете, пак праволинейни, постоянно слизат надолу, стават низходящи. У мнозина, които пишат възходящо или низходящо личи една постоянна борба с първата или втора тенденции, та почеркът им взима вида (b), както е показано на фигурата

Най-после, други напущат правата линия и пишат криволинейно - общият вид на реда е или изпъкнала линия (с) или вдлъбната (д) или вълнообразна (е).

За всички европейски народи, които пишат отляво надясно върху хартия с четвъртита форма, нормалното писане е хоризонтално, при което редовете естествено са успоредни един на друг Намесят ли се, обаче, известни афекти, известни чувства и настроения от различно естество, редовете изменят своята посока и вид.

Когато редовете са прави и възлизат (а), това е признак за прилив на енергия, подем в настроението, възбуда. Хора енергични, страстни, предприемчиви, самоуверени и амбициозни, които се стремят към успех във всичките си почини, обикновено имат такъв почерк. Веселите, оптимистично настроени хора, с младежки пориви, също имат такъв почерк. При наличността на други признаци, възходящата посока на редовете често показва наивна самоувереност и суетност - човек си мисли, че може всичко да постигне. Това е особено така, ако редовете се издигат стръмно нагоре. Мозъчната енергия в областта на личните чувства и борчески инстинкти е толкова интензивна, че човек изпада в състояние на трескаво напрежение и активност. Амбициите у такъв човек прекомерно порастват, отивайки дори до дързост.

Точно обратно е състоянието у човек, който пише низходящо, чиито редове падат надолу. Нервният ток, който у първите, енергични типове, е изобилен, и мозъчната енергия, особено в поменатите центрове е интензивна, у хора с втория, низходящ почерк, те са слаби. Те отслабват, било поради болест, било поради чести тревоги и безпокойства, било поради неуспехи и разочарования. Почерк с низходящи редове, е твърде характерен, преди всичко за болните. И наистина, хора, които са изтощени физически и душевно, (последното често произтича от тревоги, безпокойства, отрицателни мисли и чувства), изгубват бодростта, пъргавината и силата на своите движения. Последните стават вяли, мудни, лишени от пластичност и сила. Силовите линии у тия хора изобщо се стремят към центъра на земята. Това, именно, означава символично низходящият ход на редовете в почерка, тъй както възходящият ход означава стремеж към слънцето, към центъра на творческите, положителни, животворни сили.

Ето защо, когато в известни мозъчни центрове се натрупа повече отрицателна енергия, която предизвиква меланхолия, страх от живота, обезсърчение, песимизъм, почеркът загубва своята енергичност, своята устойчивост, и редовете започват да клонят надолу, Констатира ли човек подобна тенденция в писането, той трябва съзнателно да си въздействува, като се стреми да пише равномерно, в прави редове, успоредни помежду си. Това е един прост, но ефикасен начин за въздействие, за самовъзпитание.

Ето, покрай характерологичното значение на графологията, и нейното значение като фактор при самовъзпитанието на човека.

Когато думите образуват редове, които наподобяват схемата (b), това показва постоянна борба у индивида - в първия случай да преодолее своята тенденция към импулсивност, възпламеняване, прекалено въодушевяване и афектиране, а във втория - да преодолее своето потиснато състояние.

Изпъкналата линия показва възторг и въодушевление отпървом, които постепенно се изпаряват, било поради самонадценка, за която тази линия в почерка е характерна, било поради променливост в настроенията. Хора със сангвичен темперамент, които бързо се въодушевяват и пламват, но и бързо угасват, когато работата изисква продължителни усилия и воля, често пишат така. Вдлъбнатата линия, която очертават редовете при някои почерци, говорят обратното: колебание и обезсърчение отначало, подем и решителност отпосле. Тия хора - да употребим една кратка формула - започват зле, а свършват добре. Изпъкналите редове биха ни дали тогава обратната формула: тия, които пишат така, започват добре, а свършват зле.

Кои биха ни дали тогава идеалната формула: да започват добре и да свършват добре? Очевидно, хората, които пишат в прави редове, успоредни помежду си.

Този начин на писане, в идеалния случай, означава равновесие между ума и чувствата, дисциплинирана воля, самообладание. Хора, които пишат така, не се поддават на своите афекти, на своите емоции и временни настроения. Чувството, емоцията се изразява у тях не в изменяне посоката на редовете, а във формата на буквите. Волята, от своя страна, се проявява в съответните нормални графични белези.

Писането в прави, успоредни редове трябва да служи за норма и при графологичните, характерологични изследвания и при самовъзпитанието.

Остава да спомена няколко думи за най-неустойчивия почерк - вълнообразният. Характерологичното му значение, в най-общ смисъл, е: гъвкавина и приспособимост на мисълта, дипломатичност, способност у човека да се огъва според обстоятелствата. Змиевидна линия - змийска гъвкавост у хора без морален гръбнак. Ясно е от изложеното дотук, колко богат по съдържание, от характерологично гледище, е един прост наглед признак - посока и вид на редовете. Той е така важен затова, защото е графичен резултат от онова общо движение, на което са подчинени енергиите на човека, към два центъра: центърът на слънцето и центърът на земята.

Г.


  Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ