Ония, които пишат биографиите на Птоломей, Кеплер, Тихо Брахе – все бележити астрономи, които са оставили дълбоки следи в развитието на астрономията – изпадат често в неловко положение. Защото тези учени мъже са се занимавали и с астрология, практикували са я и са оставили съчинения върху нея! Как да си обясни човек това противоречие – трезви умове като Йохан Кеплер, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици и да не разберат това. Кеплер, който години наред прави възможно най-точни и най-прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита и, следователно, знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на астрологията! Чудно, наистина. Да беше само той – как да е, но преди него се нижат цял низ видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг, и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрология – Astrologia Gallica; Нютон, Лютер, Св. Томас Аквински и редица още други...
Интересна психологическа загадка. Но кой ще се спира да ти разрешава загадки – нали официалната наука в лицето на някои свои представители е произнесла своята смъртна присъда над астрологията, въпросът е изчерпан, по-нататъшни занимания с този въпрос стават излишни. Отворете която щете енциклопедия или речник и вие ще прочетете категоричното решение на официалните учени – процедура и бърза и лесна, освобождава човека от излишни главоболия, спестява и време и труд.
И тия, които пишат биографиите на упоменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един френски учен, който е дал впрочем най-систематическо изложение на прочутия Птоломеев Алмагест – книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по астрономия. Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Syntaxis mathematica, a само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест – прочутия в средновековието астрологичен трактат Тетрабиблон. В тия си бегли бележки той казва : „Но вие вече се досещате, че аз нямам умисъл да третирам сериозно този въпрос". Тези думи изразяват напълно отношението на официалната наука към астрологията, – и вие виждате доколко то е научно!
Поменавам тия неща не за друго, а защото – за мислещия човек, който се интересува от психология – те представят голям психологичен интерес. Ние се намираме пред едно колективно внушение, което, за да бъде изкоренено от човешките мозъци, са нужни големи усилия и много светлина. Случаят с астрологията не е единствен – спомнете си напр. богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново чиста и лъчезарна, истината за него.
Това време е настанало и за астрологията. И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а къде по-малко, къде повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват – строго и опитно – законите на този звезден език на природата и се учат да разчитат нейната веща мисъл.
В тези страни има създадена богата астрологична книжнина - книги, списания, алманаси, годишници. Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология – нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота. В Америка освен това има и Висше училище по астрология и сродните ней науки.
Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакво научно доказателство. Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания.
Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става – ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата.
Но, преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичния проблем, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира*.
Еклиптиката или видимият път на слънцето се разделя, както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°. Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. На нашата фигура кръгът представя еклиптиката. Планетите, които както е знайно се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на еклиптиката, се поставят на съответното место по еклиптиката според своите геоцентрични дължини. (Плоскостите на планетните орбити секат небесната сфера в кръгове, които лежат в пояса на зодиакалните съзвездия с горните имена, които и всъщност представят зодиака).
Имената на планетите са следните : Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези:
* За по-подробно запознаване с характера на астрологията и основните проблеми, които тя третира, обръщаме внимание на читателя върху следните статии, печатани в първата годишнина на „Житно Зърно* : Планетни влияния, кн. 2; Езикът на звездните небеса, кн. 8. Астрология и мед. кн 7.
Но вследствие денонощното движение на земята, небесната сфера видимо се завърта около оста си за 24 часа. Следователно и зодиакът, по който се движат слънцето, луната и планетите от запад към изток, прави една пълна обиколка за едно денонощие от изток към запад. В дадено место на земното кълбо, в дадено време, както е знайно, изгряват различни съзвездия от зодиака или по-точно казано, в дадено място и време в източната точка на хоризонта и през меридиана на мястото, минават точно определено число градуси, минути и секунди от еклиптиката. Това именно представя локалната ориентировка на зодиака. Какъв е астрологичния смисъл на това е отчасти уяснено в поменатите статии в първата годишнина на Житно Зърно, а ще се изясни още по-подробно в по-нататъшното изложение.
Онази точка от еклиптиката, сиреч градусите, мин. и сек., която минава през източната точка на хоризонта се нарича Асцендент (възход). Ще го бележим тук с Asc.
А град., мин. и сек. от еклиптиката, които минават през меридиана на даденото место ни дават онази точка, която се нарича medium coeli (среда на небето). Бележим я с M.C.
Ясно е следователно, че за 24 часа през източната точка на хоризонта ще минат едно по друго 12-те знака на зодиака: ще изгреят така както слънцето изгрява, ще се издигнат, ще минат през меридиана и ще залязат подобно слънцето. И понеже планетите са разположени в тия знакове, във всеки момент тяхното локално положение се мени: едни от тях изгряват, други греят на меридиана или близо до него, трети клонят към заник, четвърти са под хоризонта и т. н. В друг някой момент на денонощието, тяхното разположение относно хоризонта и меридиана е вече друго. Та ясна е онази сложна картина на планетни положения, която създава денонощното движение, вън от онова многообразие – по-бавно менящо се – което се поражда от собствените движения на планетите по зодиака. И, както не е все едно дали слънцето е на изгрев, или на меридиана, дали залязва или е дълбоко под хоризонта, дали е в този или оня знак на зодиака (защото както е знайно това е равносилно на туй да кажем, че имаме пролет, лято, есен или зима; така напр. когато слънцето минава през знаковете Овен, Телец и Близнаци имаме пролет и т.н.), така не е все едно и дали една планета е при изгрев, дали е на меридиана, дали захожда или е под хоризонта. При денонощното движение планетите, носени от зодиака, един вид опасват земята със своите магнетични течения и индуцират по такъв начин своите влияния, обособени от знака, в който те се нахождат.
И тъй As. и M.C. ни дават ориентировката на зодиака. Но за да се определи с по-голяма точност положението на планетите относно хоризонта и меридиана на дадено място, астролозите са разделили небесната сфера на 12 резена или сегмента, като се тръгне от хоризонта и се вземе пладнената линия (линията север-юг) за ос. Тия 12 резена пресичат еклиптиката в 12 точки, които са две по две противоположни, но на различни разстояния една от друга.
Те представят 12-те върха на така наречените домове или къщи, които следват от I до XII по реда на зодиакалните знаци.
Това разпределение става по различни методи с помощта на доста сложни сферично-тригонометрични изчисления, но таблиците съставени за намиране на домовете, за ориентиране на зодиака в дадено място и време на земното кълбо, ни освобождават от този труд.
Изобщо, съставянето на небесна карта за един определен момент и място на земята става лесно и бързо с помощта на таблици (ефемериди или годишници). Най-удобни за астрологични изчисления, защото са специално пригодени за тях, са ефемеридите на Raphael (Raphael's astronomical Ephemeris, London: W. Foulsham & Co Ltd. 10-11 Red. Lion Court, Fleet Srreet Е. С. 4) *
Фигурата, която даваме тук, ни дава един лек, графичен изглед на всичко казано досега. Тя представя небесна карта на 12 юли 1924 год. 12 ч. обяд м. соф. вр. София (23°19'47" изт. дълж. и 42°41'57" сев. шир.)
Астрономичните данни могат да се вземат от всеки кой да е годишник, а географската широчина и дължина се вземат приблизително точно от една географска карта.
*) Могат да се изпишат и от Париж, Librairie anglaise Galignani 224, rue de Rivoli, Paris. Струват 4 fr.
As. 16'19" от Везни – показва че на софийския хоризонт на пладне 12 юли е изгрявал 16-тия градус от знака Везни, т.е. на изток е изгрявал 196°19' от еклипт. (Дължините се броят – както е знайно от пролетната равнод. точка 0° на Овена и като се помни, че всеки знак има 30°, лесно е да се види, че 196°90" от еклиптиката попадат точно в знака Везни. По същия начин се разполагат и другите елементи.
M.C. се намира в 19° от Рака, т.е. през меридиана минава 169-тия градус от еклиптиката (3 знака: Овен, Телец и Близнаци по 30°=90' + 19° от знака Рак дават точно 109°).
Точно противоположните точки на As. и М.С. са съответно 16° 16' от Овен и 19' от Козирога, както е видно от чертежа.
Ясно е как са разпределени и планетите. Запр. слънцето е на 19°46'27" от Рака, намира се следователно на меридиана (приблизително) в X дом. Луната е на 23'27.5" от Скорпиона в 11 дом и т.н. Ще рече, фигурата ни дава от една страна небесното положение на планетите, положението им по еклиптиката, а от друга страна - тяхното положение относно хоризонта и меридиана на даденото место (в случая София).
При това домовете се броят от връх до връх. Тъй X дом се смята от 19° Рак до 22° Лъв и т.н.
Ще поменем най-сетне още едно важно астрологично понятие – така наречените аспекти. Под аспект между 2 планети, или 2 кои да било точки от еклиптиката, се подразбира изобщо ъгловото разстояние помежду им, или дъгата от еклиптиката (изразена в град., мин. и сек.), която ги дели.
Най-употребими аспекти са следните:
1-о Съединение (съвпад) – планетите се намират в една и съща точка на еклипт., ъгловото им разстояние е 0"; напр. такова е положението на слънцето и луната при новолуние.
2-о Опозиция (противостояне) – планетите се намират на 180° една от друга.
3-о Квадратура – дели ги дъга, равна на 90° (както слънцето и луната при първа и последна четвърт).
4-о Тригон – ъгловото им разстояние е 120° .
5-о Секстил – ъгл. разст. е 60°.
б-о Паралел – когато планетите имат еднаква северна или южна деклинация (склонение от екватора).
Има и други аспекти, които се употребяват в астрологията, но засега, за простота, ще се ограничим с тези.
При това трябва да се отбележи, че тези аспекти се простират в известни граници, т.е. аспектът съществува и тогава, когато той се отклонява от точния с известно число градуси (най-много 10°). Напр., в нашата фигура слънцето и луната са в тригон, макар ъгловото им разстояние да не е точно 120°, а 123°20"38''. Съображенията за това ще се изтъкнат впоследствие.
След тези предварителни бележки, ние можем вече да пристъпим към поставената от нас в началото задача – нещо което ще сторим в следващия брой на списанието.