Емануил П. Димитров

Из поемата

Преображение

І

  О, небеса на пориви блажени!

            вий сфери, – от преливен цвят дъги...

            От подни свят душите уморени,

            На скърби в плен и жертва на тъги,

            Към вас стремят се, небеса блажени!

            Понесен с кораб облачен, в забрава,

            Летях, в ефир окъпан и в роса,

            И ето ги разтвориха се в слава

            И в шир и вис там ведри небеса,

            И нов възторг вкуси душа тогава.

            О, небеса! Вий царство на Духа!

            Покров на ангели – на светли сили,

            В одежди без петната на греха!

            Стоят пред двери ангели двукрили,

            С елмазен меч войници на Духа...

            Закон предвечен движи тук звезди,

            И светлината пълни синя бездна,

            Сеячи тук са ангели – в бразди

            Те сеят вечно таз сеитба звездна,

            С крила ефира порят и с гърди...

            О, небеса на пориви блажени!

            Душите тук прегръщат се с ръце,

            Уста в уста – с целувка-жар допрени;

            Сърце тупти до пламенно сърце –

            В една любов свещена крепко слени...

            Тук всяко аз се в чуждо ти прелива,

            Душа в душата близка пламеней,

            И всяко аз е тук свръхличност жива,

            И нейни лъч чрез общи блясък грей,

            Но всичките души тя в себе слива...

ІІ

            Преситени от щастие душите

            За чуждо щастие горят от жад.

            О, няма тук за любовта насита,

            Че тя възбужда все по-алчен глад

            И страст за ново щастие в душите.

            От дар душата тук не оскудява,

            По-буйно блика извора ù свет,

            И колкото се повече раздава

            Чрез милост – слънце и чрез обич – мед,

            Все повече с любов богата става.

            На арфа струни опнати – звучат

            Душите в дивна пътен – поотделно,

            Но да говорят или да мълчат –

            Пак слети в химна общи безпределно

            Те като струни арфови звучат.

            В блаженство вечно пролет тук цари:

            Годините тук носят само младост,

            Любов сърца ли нежни озари,

            Опиянени те блестят от радост,

            В блаженство вечно пролет тук цари.

            Душите тук се хранят с вечни мисли,

            Тъй както долу тялото с храна.

            На твари мимолетни, многочисли,

            Тук зреят в лоното им семена –

            Зърна всевечни на неща и мисли...

            А като символи горят без дим

            На творчество съзвездия нетленни,

            В поля на жътва, в труд неуморим,

            Тук свеждат стан в житата разлюлени

            Жетвари: херувим до херувим...

III

            В миг като бели гълъби от клетка

            Изхвръкна роят ангелски крилат,

            На синия лазур пред дивна гледка

            Те спущаха се в буен водопад –

            На небесата в златозвездна клетка.

            И ето ги един до друг стълпени!

            И като водни кончета подир

            В посоки разни пърхат разпилени,

            Изгубват се в надзвезден синкав мир,

            Като от вятър облаци развени...

            Ту като ято лебеди в ефира

            Там пръхкав сняг от ангели вали,

            И лира звънне тихо подир лира,

            Й ето златни ангели-пчели

            С нектар пренасят амфори в ефира

            Видях и ангели – идеи сили,

            Първооснова крепка на света,

            В усилие надземно дъх стаили,

            Те движеха предвечните неща

            И колела въртяха огнекрили...

            Оттук възземаха се стъпала:

            По тях седяха ангели блажени

            С разперени и пърхащи крила,

            Или от висша милост озарени,

            Вървяха в светла вис по стъпала.

            А най-горе стояха шестокрили:

            Пламтеше слънце в техните ръце, –

            То бяха ангели – идеи сили;

            Като елмаз вселенското сърце

            Държаха херувими шестокрили... .

,