Д-р Ели Рафаилова
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ
Следващите редове са резултат от това, което съм чел, слушал и наблюдавал по тия въпроси в течение на повече от дванадесет години. Всичко това съм се стремил да го възприема по начин, който да гарантира на човека максимум истина. А този начин се крие в сравнителното изучаване на нещата, сиреч в тяхната цялост, в тяхната жизнена основа. До каква степен е постигнато това, ще покаже тази и редицата статии, които ще следват в другите броеве на списанието.
За съвременния културен човек няма никакво съмнение, че лицето с всичките преживявания, които се изразяват по него. е едно огледало на вътрешния живот на човека. Също никакво съмнение няма, че почеркът - не само това, което се пише, но и самият начин на писане, е живо огледало на душевното състояние на човека. По походката и държането на човека се съди също за него. По-малко е убеден модерният човек във френологията, в хирологията и в астрологията. Причината за това е без съмнение обстоятелството, че данните на френологията, хирологията и астрологията не можем да ги проверим като спонтанна проява на човешкия образ. При това те са основата, върху която се свеждат всички характерологични изследвания. Изразът, - лицевият, или телесният израз на една характерна черта ще има извънредно много отблясъци в зависимост от различните хора, които ще проявяват съответната черта. А това се дължи на онази основна кройка и канава, която въпреки че почива на общи закони, си има своята индивидуална особеност. Типовите особености ни ги изяснява систематичната страна на гореспоменатите науки.
Сравнителната характерология, прочее, трябва да ни изнесе в своята съвкупност чрез изучаване на проявите и трайните следи по тялото на човека, а също и ония, които оставя човек като дело на своята ръка, цялостният душевен образ, изразен в минало, настояще и бъдеще. Дадени форми, трябва да се схванат не само като израз на вътрешното естество на човека, но и като резултат на средата и средствата с които работи. Така процесът на разбирането се усложнява, но затова пък истинността е най-голяма. По този начин за характеролога се открива не само света на един човек, но и на всичко това, което го обкръжава и което без съмнение му въздействува.
Качествата на един човек са основни т.е. всяко същество има в зародиш всичко, което има целия останал подобен нему свят - той е един онтоген, един малък концентриран свят. Но качествата се обработват и закърняват в зависимост от насоката на самия живот на човека. Така човек може да бъде днес ангел, а утре неговият живот да ни го изнесе като демон. Това е само една променлива кинетика на онова, което човек крие като потенциал у себе си. Интересен е примерът, който дава Учителя за онзи италиански художник, който веднъж дирил подходящ образ, за да нарисува портрета на Христа. Той дирил дълго време и най-после срещнал един човек, когото помолил да му позира за образа на Христа. Десетина години след това, същият художник намислил да нарисува портрета на Юда, затова дирил дълго пак подходящ образ. Веднъж срещнал един човек и го помолил да му позира за тази цел. Непознатият учудено възкликнал: „Преди години вие ме рисувахте за портрета на Христа, а сега искате да ме рисувате за един съвсем противоположен образ.” Художникът му казал: „През това време вие така сте се изменили, че аз не можах да ви позная и виждам във вас сега най-подходящия образ за Юда.” Човек може да се промени, може да промени всичките свои качества в добър или лош смисъл. Необходимо е за това пробудено съзнание, добра воля за работа над себе си и време. Един от най-добрите начини за променяне на средата е работата върху себе си. Но и работата за променяне на средата подпомага и себеиздигането.
Още Лафатер, бащата на модерната физиогномика, беше установил, че различните хора имат прилика с различни животински образи. Едни приличат на мечки, други на вълци, лисици, кучета, котки, разни видове птици, насекоми, някои приличат на растения и пр. Някои съвременни антрополози искат да видят в тази прилика един намек за произхода на човека от животните. За характеролога обаче, тези прилики са от голямо значение при вадене на заключение. Чрез сравнителното изучаване основните елементи, които дават един образ, приличащ на даден род животно, се идва до изучаване основните елементи, присъщи на дадени характерни черти изобщо. Например, очите на лъва изразяват смелост и благородство. Без съмнение, благородството тук е израз на чувството за господство и сила. Такива очи у човека няма да ни излъжат, ако извадим горното заключение. Да дойде човек при изучаването на хората до правилно разпределение на всички ония животински типове, от които са съставени, това значи, че той владее синтетичния ключ за отваряне вратата на душата. Казвам животински типове, защото нашето човешко познание не ни дава още възможност да схванем образите, по-високи от нас. Досега и мъдреци и учители са ни давали образи на архангели и ангели в дрехи на животни, а Бога все пак вечно ни го представят в човешки образ, следвайки великата и потайна максима, че човек е направен по образ и подобие на Бога. Нека си спомним сравненията, които ни дава пророк Йехаскиел за архангелите във вид на странни животни. Апокалипсисът на Йоана е изпъстрен с такива сравнения. Идеята за сфинкса, който представя символ на вечното в човешки образ, е свързана пак с четири същества от животинското царство. Всъщност, конкретизирането на една идея значи да я представиш в една по-ниска форма, такава каквато съществува във видимата природа.
При сравнителното изучаване на типовете по животинската редица, от голямо значение е да се погледне на тях от гледището на астрологията. Тази стара област сега се поставя на нова преоценка. Метрологията, подпомогната от древната митология, ни дава планетните и зодиакалните типове на хората. Те са установени в течение на хилядолетията чрез точни статистични наблюдения и данни. Докато изучаването на типовете по животинската редица върви по пътя на аналогията в проявите и израза, астрологичните типове се установяват само със сравнителен материал във вид на числа, събрани през вековете. Тясно свързан с астрологичния метод за установяване на човешките типове е кабалистичния или геометричния метод, според който типовете се установяват в зависимост от фигурите и формите, които са най-силно изразени. Явно е, че този последен метод, независимо от установените чрез вековни наблюдения основни типове, е по-подвижен, когато се касае до форми видоизменени чрез външни фактори - естествени (предимно затлъстявания) и изкуствени (изкълчвания и др. п.).
При анализа на отделните способности и качества, без съмнение ще се обърнем към данните на френологията, систематичната физиогномика, хирологията, графологията, науката за походката или движенията изобщо и т.н. Мнозина мислят, че като знаят мястото на даден център по главата, могат да кажат вече какво се крие зад това. Даден център това е кристализационното звено, но то само по себе си е нищо - необходима е кристализационна среда. Някои знаят, че носът е израз на ума и щом видят у някого голям нос казват, че бил много интелигентен, а той всъщност е един първокласен глупак. При аналитичното изучаване на способностите и основните качества у човека важат същите два много важни закона, които съставят основата на целия строеж у почти всички организмови същества. Първият закон, който е силно изразен в минералното царство, съвсем слабо в растителното и също така силно в животинското царство, е законът на симетрията, в случая у висшите гръбначни организми включително и в човека - на двустранната симетрия. Затова имаме две очи, две уши, две ноздри и въобще по надлъжната линия на медианата, човек е двустранно симетричен. Ако аз видя развит един център на главата от едната страна, а от другата го няма, то без съмнение моето заключение ще бъде съвсем друго. Другият важен и основен закон е законът на корелацията - т. е. законът за съотношението на органите помежду си. Нам ни е чудно, че един палеонтолог може по една малка костица да възстанови скелета на едно умряло преди милиони години животно. Той върши това по закона на корелацията - устройството на една костица определя отношението и устройството на всички останали кости в организма. По същия закон една способност се определя френологически от много други, които са в тясна зависимост от нея. Така надеждата е тясно свързана със самоувереността и с любовта към живота. Ако центърът на надеждата е силно развит, а другите два са слабо развити, то този човек каквото и да постигне ще бъде израз на „случая”, но не и на неговата собствена воля. По закона на корелацията също, ако една способност или център закърнее, това влече след себе си регресията и на всички останали центрове, свързани с него. Формулата е: „промяната на функцията, от която зависи и формата на даден орган, влече след себе си промяната и на останалите органи.” Законът на корелацията е важен не само за центровете на главата, но той ни изяснява и съотношението между главата, лицето, ръцете, краката и цялото тяло. На закона на корелацията почива и мимиката. Има хора, които са красиви, но като направят никакви движения загубват много от красотата си. И движенията са в корелация с целия образ на човека.
Митология, физиогномия, френология, хирология, графология и др. ще ни дадат богатия материал за сравнителното характерологично изучаване на човека. Върху практическото значение на това няма да се спирам. Ще завърша с думите на известния германски характеролог Hans Stein, приведени с мои думи: обикновеният човек ще използува познаването на своя подобен за свои егоистични цели, той ще види лошото у другия и ще го осъжда, без да може да използува това за себеизправяне и за всеобщо добро. Философът-учен, обаче, ще види във всеки човек, във всяка характерна черта отделни цветове, отделни звуци, които в своята съвкупност дават полифоничната картина на световния ритъм.
