Б Боев
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ[1]
От две години насам са напечатани нови статии от професор Гурвич и учениците му върху тъй наречените от него „митогенетични лъчи"[2] Тъй е нарекъл той лъчите, които е констатирал изпърво в корените на лука и после у много растения и животни. От около две години той е преместен от Симферопол в московския университет, дето работи усилено по този въпрос с голям кръг ученици.
Гурвич констатира присъствието на митогенетичните лъчи чрез тъй наречената от него „индукция": когато насочим от известно разстояние връхче на луков корен към друг такъв корен, ще видим, че броят на митозните фигури (фигурите при клетъчното деление) се увеличава. Тая енергия, която излиза от първия корен и влияе на втория. Гурвич ги нарича митогенетични лъчи, а самото влияние - индукция. По броя на митозните фигури се съди за силата на индукцията. Коренът, който влияе се нарича и индуктор, а вторият - детектор. Когато индукторът и детекторът са от същия вид (напр. лук върху лук) имаме хомоиндукция; в противен, случай - хетероиндукция. Когато индукцията е взаимна, имаме мутоиндукция (от мутуал - взаимно).
Разбира се, при своите опити Гурвич паралелно правил и контролни опити: настрани поставял от същия материал, който служил и за детектор, само че без да го излага на индукция. С такива контролни опити изтъква разликата.
Тук ще изложа някои от новите изследвания на Гурвич и учениците му и ще кажа няколко думи за тяхното значение.
Митогенетичните лъчи на кръвта
В първо време от животните били изследвани само личинките на жаби. Затова изникнал въпросът, дали и възрастните животни изпущат митогенетични лъчи.
Опити в това направление били предприети от самия Гурвич заедно с Лидия Гурвич. Те правили опити с кръв от жаби и то или с кръв в обикновения си вид или пък предварително разредена с физиологичен разтвор. Изследвали митогенетичното действие на тая кръв върху луков корен. Резултатът и в двата случая бил положителен, т.е. било установено, че кръвта изпуща митогенетични лъчи.
После изследвали направо митогенетичното действие на циркулиращата в тялото кръв, За целта предприели опити с голямата коремна вена (Vena Abdominalis), и пак с положителен резултат. За да се докаже, че главно кръвта има индуктивно действие, а не толкоз стените, били правени опити с празни вени с отрицателен резултат.
С тези опити се установило, че циркулиращата кръв изпуща митогенетични лъчи и че стените са прозрачни за тези лъчи. Според Гурвич последното е важен факт, от който могат да се извадят по-нататъшни заключения.
А.Н.Сорин, (който е ученик на Гурвич, както и тези, които споменавам по-долу) продължил в лабораторията на Гурвич изследванията върху кръвта. За детектори избрал луков корен и квасни гъбички. Той, освен че повторил с успех опита на Гурвич с коремната вена на жабата, но същият положителен резултат дал и опитът с индуктивното действие на една артерия (Arteria Femoralis). От опитите му се установило, че индуктивно действие има само кръв, богата с кислород. Сорин казва, че всеки окислителен процес в организма се придружава с отделяне на митогенетични лъчи. Това потвърждава изследванията на Райхенбах, че освен в разните други случаи, още и всички химични процеси се придружават с изобилно отделяне на одична светлина.
Митогенетичните лъчи на нервната система
А.В.Аникин изследвал през 1925 и 1926 година нервната система като източник на такива лъчи. Опитите правил с личинките от аксолотъл[3]. Той взел личинки 2-3 дена преди излюпването им. За целта приготвил емулсия от нервната система на личинката; пълната с емулсия стъклена тръбичка поставил в индукционния апарат на проф. Гурвич. За детектори взел лукови корени. Опитът дал положителен резултат. Мозъкът на възрастни екземпляри не проявил индуктивно действие.
Митогенетични лъчи у едноклетъчните организми
Такива е изследвал М.А.Барон. За обект на изследванията си той избрал бирената квасна гъбичка Saccharomyces ellipsoideus. Опитът установил, че квасните гъбички изпущат митогенетични лъчи.
Преди М. А. Барон за детектор си служили изключително с луковия корен. Но след изследванията му почнаха както той, така и други, да употребяват за детектор квасните гъбички. Методът с квасните гъбички има някои преимущества: простота на метода, възможност да имаме резултат след три-четири часово траене на опита, независимост от влиянието на годишните времена.
Затова методът с квасни гъбички почва да измества в много случаи метода с луковия корен. Обаче и самият М. Барон признава, че има някои случаи, при които квасните гъбички не могат да заменят луковия корен.
Барон правил три вида опити.
1. Индукция на квасни гъбички върху луков корен. При тези опити квасните гъбички трябвало да се държат в по-топла среда, защото тя е по-благоприятна за тяхното развитие. Ето защо се явило нужда от специален апарат, в който били поставяни. Квасните гъбички били поставени на няколко милиметра от луковия корен.
2. Индукция на емулсия от луково дънце върху квасни гъбички.
3. Взаимно индуциране на квасни гъбички. Опитът бил правен в термостат при температура 52°С. Двете купчинки квасни гъбички се поставят на разстояние 2-8 милиметра една от друга върху предметно стъкло, а трета контролна купчинка малко по-настрани върху същото предметно стъкло. Въздухът бил умерено снабдяван с водни пари Опитът траял 4 часа, в някои случаи 8-9 часа. Всеки два часа се вземала проба от културата за изследване. Резултатът от трите вида опити бил положителен: било констатирано митогенетичното действие на квасните гъбички.
Митогенетични лъча у растителния зародиш
Опити с растителен зародиш били правени от Г. Франк и С. Салкинд, Опитът установил, че растителният зародиш изпуща митогенетични лъчи. След това те употребили етиолирани зародиши, получени чрез посаждане на слънчогледови семена на тъмно и държани там 7 дена. Получили се бледни и дребни зародиши с жълти семедели.
Етиолираният зародиш проявявал същата индукционна сила.
Правени били отделно опити с първичните листа на зародиша, после със семеделите му. Тези опити установили индукционната им сила. Опитите с семеделите установили, че митогенетичните лъчи са в главна връзка с централното лико - дървесно снопче на семеделите.
Заключение
От тези изследвания се вижда, че митогенетичните лъчи не са нещо единично, спорадично в организования свят, но че са едно общо явление. Почти всички същества и всички техни органи изпущат митогенетични лъчи, само че с различна интензивност.
Това вече говори, че тези лъчи имат голямо значение при жизнените процеси. Ето защо официалната наука с изказванията на Гурвич влиза вече в една нова фаза: всички физични процеси: дишане, хранене, размножаване, нарастване, движение на соковете и пр. се изследват вече от едно по-дълбоко гледище.
С тези изследвания на Гурвич не само потвърждава една отдавна известна окултна истина. Отворете старите и нови съчинения по окултната наука и там навсякъде се говори за тези лъчи! Между многото други нали и Райхенбах ги доказа експериментално не само у организмите, но и у кристалите, небесните тела и пр.? Това не е ли одичната сила на Райхенбах с ново име? Ето защо тези изследвания на Гурвич все повече хвърлят мост между официалната и окултната наука. Но някой ще каже, че изследванията на Гурвич още не потвърждават всички окултни истини. Но важно е следното: Окултната наука чрез свои методи на изследване дохожда до едни истини, до които после дохожда и официалната наука. Това говори вече за точността на методите, с които си служи окултната наука.
Със знанието на тези по-висши енергии у организмите и цялата природа се отварят широки хоризонти за изследване. А като вземем пред вид фактите, които говорят в полза на неоламаркизма (за психичния фактор при еволюцията и при биологичните явления), ние вече виждаме, че биологията влиза в една нова фаза - фаза много плодотворна във всяко отношение.
Не може да се разбере едно растение, додето не се изучи и неговия етерен двойник, а този двойник е част от неговата аура (светлина, която прониква растението и го заобикаля наоколо). Такава аура имат и животните, човекът, звездите и пр. Напр. една звезда не е само това, което виждаме с физичните си очи на небето, но тя е нещо много повече. За да се разберат жизнените процеси на организмите, непременно трябва да се знае връзката между физичното тяло и етерното, също и с по-горните членове на неговото естество. Това хвърля голяма светлина и върху медицинските проблеми. Не може да се разбере естеството на болестта и начина на лекуването ù, ако не се знае по-дълбокото естество на организмите.
Окултната наука отива и по-нататък: центърът, ядката на всяко същество е съзнанието. И психичният фактор е централен както при еволюцията, така и при жизнените процеси.
Има например окултна ботаника, която изучава растенията не само в свръзка с техните по-висши енергии, но и в свръзка с техните психични сили. Нещо повече: тя изучава и връзката между растението и целия космос: със слънцето, с планетите на нашата слънчева система и със звездния свет. В една от миналите книжки (виж ,Житно зърно," год. IV, кн. 8 9) изложиха се опитите на г-жа Л. Колиско за звездното влияние върху металите. Тя експериментално доказа връзката между металите и небесните тела; напр. връзката между златото и слънцето, среброто и луната, калая и Юпитер и пр. Но това, което е вярно за металите, в още по-висша степен е вярно за растенията. Когато изсвирим или изпеем един тон пред една китара, то ще се раздвижат не всички нейни струни, а само тази, която е в хармония с вибрациите на този тон, макар и въздушните вълни, породени от този тон, да блъскат върху всички струни.
Също така и растенията са в хармония с разни енергии, които идат от звездния свят. Едни растения са по-възприемчиви към едни от тези енергии, други - към други Така получаваме разни типове растения и тогаз тези или онези космични влияния върху растенията се отразяват върху растенията и им дават определени свойства. Това е една обширна, важна област, която има голямо приложение в медицината, земеделието и пр.
[1]Виж списание „Житно Зърно", год. III. кн, 4-5
[2]Виж сп. „Arhiv für Entwick lungsmechanik", 1923-1927 год.
[3]Аксолотъл (известен под името SiredonPisciformis); живее в Мексико. По-рано се смятала като самостоятелна форма, понеже достига до полова зрелост, но сега се смята като ларвена фаза на американското земноводно Amlistoma. Тая ларвена фаза при известни условия може да достигне полова зрялост, преди да стане възрастна форма.
