Списанието в PDF

Година 3, Брой 10

(юни 1924 г.)

1. Духовен интернационал — Преустройство на Обществото на народите —-Единен духовен фронт.

2. Стихове: I. Свещени мигове. II. Утринен час. От М. Ж. Марков.

3. Слънцето. Окултна скица, от Б. (с илюстрация: Питагоровите ученици на изгрева на слънцето).

4. Хиромантия или Палмистрия, от проф. Ю. Нестлер (прод. от кн. VIII — IX), с 10 фигури.

5. Към ново училище: I. Интелектуализмът на днешното училище. II. Значението на благоговението и III. Любовта — най-важен възпитателен фактор —- Новото училище — братско общежитие. Статия от Боян Боев (продължение . от кн. V.).

6. Сравнителна физиогномия (с 12 илюстрации на животински прототипи на човека : гъска, лъв, лисица, мечка, свиня, магаре и разни видове кучета). Статия от Самуел Р. Уелс (прев. от английски). Продължение от год. I.

7. Правосъдието и окултните науки. (Какво трябва да знае юристът от окултизма): I. Психометрия и II. Невидимите помагачи. Статия от Ал. Шишков.

8. Духовна опитност : I. Съобщение за смъртта на бившия министър Т. Теодоров. II. Съобщение за убийството на Ст. Стамболов. III. Цяло войсково отделение, предпазено от смърт чрез предупреждение на сън. IV. Къща, посещавана от духове. V. Опасното дърво. VI. Видение. VII. Посещение на невидимо същество. VIII. Изгубен предмет, намерен по необикновен начин. IX. Явяване на умиращ.

9. Разни вести: I. Величието на звездния мир (нови научни изследвания от проф. Д-р Ад. Маркузе). II. Конференция по окултна педагогика в Щутгарт. III. Теософски конгрес. IV. Поправка на клише. V. Една преждевременно заминала душа.

10. Съдържание на год. III (може да се види в приложеният pdf)

ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Преустройство на Обществото на народите —

Единен духовен фронт

Божии работници от всички страни, съединявайте се!

Под влиянието на марксовата теория за икономическото неравенство между съсловията и между отделните лица, организираха се в Европа няколко, така наречени, „интернационали“, целта на които е да се измени коренно политико-социалния или конституционно-парламентарния строй на съвременните държави. Последният вид „интернационал“ е третият, който действа в съгласие със съветското правителство в Русия и се стреми да преустрои управлението и на другите държави според типа и прилаганите вече методи на същото правителство.

Неколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появя- ват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм“ и „парламентаризъм“, който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници. Към тия статии няма. какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти в Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и подтикват за своя облага.

Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие. Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел. Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бърдата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно и че всяка .социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството.

Както са знае, съгласно програмата на покойния президент на Северо-Американските Съединени Щати, Уилсон, създаде се след последната голяма война един международен институт, наречен Общество на народите. Според пакта за неговото основаване и функциониране, всички държави, без изключение, трябва да бъдат, по принцип, членове на това Общество. Обаче, неуредените още парични спорове между Германия и Франция, произходящи от договорите за мир, попречиха на някои от довчерашните воюващи и победени държави да бъдат приети в него. Напоследък идеята да се централизира цялата умиротворителна дейност в ръцете на същото Общество узря, тъй като правителствата на Англия и Франция се съгласиха вече да признаят, че, за сега, то представлява единствения международен орган, който би могъл с нужния авторитет да разрешава всичките спорове между народите, за да предупреждава войните помежду им и че дейността на така наречената „посланишка конференция“ в Париж може да бъде само подготвителна и субсидиарна (subsidiarius – помощен, допълнителен). В предстоящите заседания на това Общество, според проекта на английското и француското правителства, ще се цели да се стегнат връзките между неговите съставни части чрез един нов договор за взаимна помощ, който, като циментира по-здраво главните държави- участници в него, ще издигне Обществото до степента на решаващ фактор, който ще има право и сила да налага на всички изпълнението на своите решения.

За нас не съществува никакво съмнение, че с тоя свой проект меродавните Велики Сили преследват, зле прикрито, две свои цели: 1) направят от „Обществото на Народите“ един противоболшевишки гръмоотвод и 2) да го превърнат в едно по-удобно оръдие за потисничество на малките народи. Още от сега може да се предвиди и предскаже, че тия цели няма да се осъществят: съветизмът няма да се осуети по тоя начин, а само ще се предизвикат и ожесточат още повече неговите агенти и ще се отложи общото умиротворение на света, и потисничеството на малките народи от големите, като спъне за дълго време тяхното развитие, ще създаде само нови вълнения. С една реч, Великите Сили, които сега властно решават световните проблеми, само изменят предназначението на Обществото на народите и се занимават с опасни палиативи. Прочее, явно е, че обновата на човечеството чрез мир, братство и любов няма да дойде от сегашните правителства на съвременните държави, чиято еманация представлява казаното Общество и които са чужди за най-възвишените духовни и етични принципи. Тази толкова желана и неотложна обнова ще дойде с други средства и по други начини.

Едно от тия средства е създаването на един духовен интернационал от свободните общества за мир и братство във всичките държави, а начинът е: превземането с организирания и колективен техен пристъп на международния форум — Обществото на народите. Няма нужда да обясняваме и доказваме на несведущите и скептиците, че истинският духовен интернационал съществува отпреди създанието на света: първите може би ще разберат, но вторите ще се окажат с консервативни и невъзприемчиви умове. За нас е важно, в случая, само да изтъкнем тоя факт, като една неопровержима истина и да минем по- нататък. Божественият духовен интернационал дирижира целокупния живот на всемира, от който не прави изключение и нашата планета с движещото се на нея човечество, и за водителите на последното е достатъчно само да знаят начертанията на божествения план и да работят в пълно съгласие с всемирните духовни фактори за реализирането му. В тоя ред на мисли ние дохождаме до заключението, че свободните общества с еднакъв духовен мироглед, действащи по настояще независимо едно на друго и създаващи се постепенно в разните държави, трябва да се организират в международен духовен съюз и предприемат усилена кампания за заместване на Обществото на народите, било чрез превземане на националната политическа власт, било и без нея, а само с координиране на своите мощни средства за въздействие. По тоя начин ще може, мислим ние, да се образува, според твърде разпространената вече милитаристична терминология, единния духовен фронт на братството, мира и любовта, за да се противопостави на фронта на съвременните военнолюбци и заслепени официални клерикали, който е фронтът на насилието, мрака, робството и експлоатацията.

За тая цел съществува на лице вече достатъчен суров материал, който постепенно може да се обработи и използва. В някои държави духовното движение бърже се засилва, а в други то може да се отпочне и организира. На Балканите, България стои на първо място в повдигане на колективното съзнание за обнова чрез духовна дейност и еманципиране от влиянието на буржуазно-клерикалната реакция. Към нея могат да се присъединят веднага, от славянските държави, Чехословашко и Полша, макар че у тях се забелязват още само наченки от духовна работа за мир чрез братство и любов между отделните лица и между народите. Международната конференция в градеца Щрамберг (Моравия), в която, както беше отбелязано във Всемирна Летопис, са били предмет на обстойни разисквания едни от най-кардиналните и животрептящи въпроси от духовно гледище, е очевидно доказателство, че нашите идеи се споделят от братята в чужбина, и същевременно един ценен залог за успеха на общото дело.

За сега, ние се задоволяваме само с горните общи разсъждения. Ние поставяме въпроса, а неговото разрешение и пристъпване към практическа работа ще зависи от становището, което ще заемат съмишлениците ни в чужбина. Веднъж мисълта хвърлена, тя ще намери своите пионери: ако семето попадне на добра почва, Бог ще го възрасти и то ще даде очаквания плод. Чрез тясното идейно сътрудничество и единение между искрените и безкористни ратници на свободата и благоденствието на народите в пътя на разумния живот, убедени сме, ще може да се постигне начертаната цел. Човечеството днес пъшка под непосилния гнет на политическото, икономическото и духовно робство. То има насъщна нужда от помощ и закрила. Буреносни облаци се задават, за да потопят още веднъж народите в море от кръв. И тъкмо сега, докато тия облаци не са се още разразили, а само бляскат от далеч страховитите стрели на мълнията и се чува злокобния тътнеж, нека ние, божите работници от всички страни, да със съединим и, ако не предотвратим новата ужасна катастрофа, която иде, поне да облекчим до висока степен страданията на човечеството.

Свещени мигове

Настават мигове,

свещени мигове за страдното сърце —

когато си обзет във вълните на живота,

уединен и сам всред кряска на тълпите,

въздигнат в светлини, свободен от хомота

на страсти и врази, далеч от суетите —

далече от света — пред Божето лице —

във чисти мирове . . .

Тогава ти копнееш,

тогава ти трептиш за жертва и любов —

сам жертва ти и жрец И всичко ти прощаваш,

ликуваш ти тогава, и плуваш във блаженство,

над тайни крепък маг, постигаш съвършенство,

възлюбваш всяка твар, и Бога благославяш!

ти нов си веч човек . . . Светът е бял и нов —

ти нова песен пееш, . . ,

Всред сонм от богове,

ти сам си Божи син, постигнал Любовта . . .

О девственост и мир! О щастие върховно,

що грейш кат утрин лъч, защо си тъй чаровно?

О блян на моя дух — видение бързотечно,

вълшебни сънища . . . защо не трайте вечно?

О чисти мирове на звуци, красота —

в свещени мигове! . .

Утринен час

Пристъпвам с тихи стъпки, Боже мой,

пред Твоя вечно жив олтар —·

всемира ми npедлaгaш, Боже мой,

и храм, и дом е цели шар.

Но що да жертвам, Отче мой?

Ти сам Творец си свят и Слава — сам!

Аз Твой съм плод . . Плода си аз ще дам:

на Тебе — Твойто, Отче мой . . ,

Ти любиш ме, и аз Те любя чист,

Ти работиш низ тоя свят лъчист —

небето е престола Твой,

о Боже мой.

Вземи, тогава, кат дар от тез ръце,

и моя ум, и моето сърце!

Да бъде Твойта воля, Боже мой

и Отче мой . . .

М. Ж. Марков.

Слънцето

,Изгрява слънцето, праща светлина,

Носи радост за живота тя:

сила жива, изворна, течуща . . .“

Ок. песен

Защо всичко най-радостно, най-празнично в живота се сравнява със слънчевия изгрев? Наблюдавали ли сте природата тъкмо пред изгрев? Наблюдавали ли сте онова оживление на всички организми пред изгрев? Не сте ли забелязали, как тъкмо пред изгрев внезапно птичия хор изпълва пространството със своя концерт, в който се долавя нещо като ликуване, тържество?

В какво настроение сте, когато ви милват слънчевите лъчи? В какво настроение сте, когато небето е синьо и слънцето сипе изобилно своите лъчи върху земята? И как се изменя настроението ви, когато облаци закрият слънцето?

Всички тези факти не са случайни. Вече подобни наблюдения са достатъчни, за да схване човек, че слънцето е животворен източник, велик фактор за поддържане на живота върху земята.

Растенията при асимилацията събират в себе си слънчевата енергия с помощта на хлорофила,

и така изработват разните видове органически храни. Животните не могат да асимилират. Те не могат да превръщат неорганически вещества в органически с помощта на слънчевата енергия. Месоядните животни приемат тези органически вещества от тревопасните животни, а последните от растенията, тъй че в края на краищата всички органически вещества, които служат за храна на животните, идат от растенията. А тези органически вещества съдържат скрита слънчева енергия те са неин резултат.

Погледнете картофите, поникнали в тъмния зимник на пролет! Техните хилави бледожълти клончета, които изглеждат като болнави, доказват, какво значи за растението отсъствието на светлина.

Дървата, с които палим печките, съдържат пак скрита слънчева енергия; и топлината, която те ни доставят, — това е енергията, която те са взели едно време от слънцето. Каменните въглища са пак плод на слънчевите лъчи, понеже те са овъглени растения.

Какво би било, ако земята се лишеше от слънчевото влияние даже само за 24 часа. Веднага всеки живот на земята би изчезнал. Земята би заприличала на ледена, мъртва пустиня.

Слънчевите лъчи унищожават всички микроби. Ето защо там, дето проникват слънчевите лъчи, няма никаква зараза и има условия благоприятни за живот.

Всяко същество приема от слънчевата енергия според степента на своето развитие.

На всякъде около нас забелязваме у растенията, тези деца на слънцето, стремеж към слънчевите лъчи.

Наблюдавайте едно скромно растение, което ще срещнете на всякъде край пътищата, край оградите. Това е слеза (Maiva silvestris) със своите красиви звездообразни листенца. За своите наблюдения изберете някое по-отворено място, което да е огрявано от слънчевите лъчи през целия ден. Погледнете сутрин към 8—9 часа листата му. Ще видите, че те са обърнати към из- ток — перпендикулярно на слънчевите лъчи, така че са почти в отвесно положение. Към обед те са пак перпендикулярни на слънчевите лъчи и затова вземат горе-долу хоризонтално положение, а надвечер са вече обърнати към запад.

Погледнете в стаята ви саксията, която е турена малко на страни; вижте, как клоните и цветовете се извиват към прозореца.

Но значението на слънцето не е само в топлината и светлината. Ние знаем, колко се ценят напоследък слънчевите лъчи като лечебно средство. Освен топлината и светлината, слънцето ни изпраща и много други сили: електричество, магнетизъм, радиоактивни сили и множества други по-висши енергии, които днешната физика още не е изучила.

Лечебното действие на слънцето се дължи на сбора от всички тези енергии.

Но защо окултизмът твърди, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обед?

На пръв поглед това твърдение изглежда абсурдно по две причини:

1) Когато за нас е изгрев, за други е обед, а за трети — залез Значи, едно и също слънце в едно и също време за едни е изгряващо, за други е на зенита си,а за трети — залязващо. Тогава защо тая разлика в лъчите в разните часове на деня?

2) Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-целебни към 1—-2 часа след обед, когато топлината им е най-голяма. Но ако слънчевите лъчи действаха лечебно само чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да замени лечебното им действие? Не е слънчевата топлина главния лечебен фактор, а други по-висши енергия. А към тези по-висши енергии земята е по-възприемчива сутрин.

Значи, разликата в лечебното действие на слънчевите лъчи в разните часове на деня се крие във възприемателнате способност на земята.

А защо сутрин земята е по- възприемчива към положителните слънчеви енергии?

Този въпрос е от извънредна важност, от преголямо практическо значение.

Пращаме читателя към двете статии: „Влиянието на слънчевата енергия“ („Всемирна Летопис“, г. I, кн. 2) и „Изследванията на Райхенбах“ („Всемирна Летопис“, г. II. кн. 5).

От физиката се знае, че едноименните полюси на магнита се отблъскват, а разноименните се привличат .

Ето обяснението на един виден окултист по въпроса:

„В земята има и двата вида енергии, но предимно тя е отрицателна, а слънцето предимно е с положителна енергия (електричество, магнетизъм и други по-висши енергии).

Има един важен закон:

Колкото земята е по-отрицателна, толкова по-голяма е нейната възприемателна способност на положителната слънчева енергия. И обратно, колкото тя е по-положителна, толкоз е по-малка възприемателната й способност.

Този закон хвърля светлина върху целия въпрос.

Трябва да се знае следното: енергията, която притежава земята, последната постоянно я лъчеизпуска в космичното пространство.

Земята (в същност, дадено място) от полунощ до обед е отрицателна, а от обед до полунощ — положителна. От полунощ земята почва да изпуска в космичното пространство отрицателна енергия, а на нейно място приема от слънцето положителна. Първата може да се сравни с венозна кръв, а последната с артериална.

Защо земята след изгрев постепенно става все повече и повече положителна? Защото приема положителните слънчеви енергии в себе си. До обед вече тя натрупва доста положителна енергия в себе си. Към залез земята е най-положителна.

Когато след обед земята постепенно усилва положителния си характер, тя все повече и повече става по-невъзприемчива към слънчевите енергии.

Защо земята след залез постепенно става отрицателна?

Защото след обед тя почва да лъчеизпуска положителните енергии, които е приела. Но]тези енергии са значително преобразени, след като са проникнали в земните пластове. Така преобразени, те даже са вредни за развитието.

Като изпусне достатъчно количество положителни енергии в космичното пространство, земята става отрицателна. Това става постепенно. Отрицателните енергии почват да вземат надмощие от 12 часа, полунощ.

При изгрев слънце земята е най-отрицателна.

Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева.

По-тази именно причина тогава възприемателната способност на земята към положителното слънчево електричество и другите слънчеви енергии е най-голяма. А тези енергии са животворни.

От изгрев слънце нататък земята става все повече и повече положителна, и поглъщателната й сила се намалява.

И затова именно най-силни и най-дълбоко действащи са първите слънчеви лъчи.

Но дали през всички годишни времена слънчевите лъчи действат еднакво?

Земята (в същност, дадено място) е отрицателна на пролет, а през лятото е по-положителна.

Защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно?

Когато земята е най-отрицателна, тя има най-голяма възприемателна способност към слънчевите енергии. (И летните лъчи действат, само че по-слабо)“.

Както вижда читателят, окултизмът хвърля светлина върху всички въпроси на живота. Значи, окултизмът не е една отвлечена философия, нямаща нищо общо с живота, но той е онази светлина, чрез която почваме да разбираме живота, който е около нас, и осмисляме живота си, като почваме да живеем в хармония с всичките закони, които управляват природата.

И всички окултни принципи могат да се приложат в живота.

Окултизмът е приложим във всичките области на живота. Няма област в живота, в която да не е приложим и да не даде своите плодове.

От горното се вижда ясно значението на изгрева, вижда се ясно значението на първите слънчеви, лъчи. Тогава земята възприема най- висшите слънчеви енергии и то в най-чист вид. Тогава е най- голяма възприемателната способност на земята.

Знае се, че учениците на Бялото Братство излизат сутрин всред природата, за да посрещнат изгряващото слънце. някои, които разсъждават повърхностно, виждат в това „идолопоклонство“. Но ние по-горе научно посочихме влиянието на слънчевите лъчи в разните часове на деня.

Ако погледнем даже и от гледището на най-елементарната популярна хигиена, не е ли полезно да се става рано, като се ляга рано? Нима и от най-повърхностно гледище не е понятно, че е полезно сутрин рано да се излиза на чист въздух, дето да се направят гимнастични упражнения, преди да се отиде на работа?

Картината на слънчевия изгрев е пълна с висша красота, която остава запечатана в душата през целия ден като едно небесно видение. Слънцето се издига над хоризонта като огнена колесница всред ликуването и радостта на цялата природа. Душата като че ли долавя във вибрациите, които ни идат от него, многогласен благозвучен хор, съставен от величествени акорди. Тая хармония е една реалност за мистика. Още Питагор говореше за „хармонията на сферите“. Също и Гьоте казва в „Фауст“ (Из „Пролога на небето):“

„Със братски сфери в състезанье,

Превечно слънцето звучи,

По пътя свой предначертани

С гръмовен ход безспир върви...1)

От слънцето се разнася в космичното пространство най-възвишена хармония, и най-чудната земна музика е само бледно нейно отражение.

За нея говорят всички мистици. Това не е чудно и от научно гледище, като знаем, че в основата на светлината и тона лежат вибрациите.

По този въпрос няма да се простираме сега по-обширно, макар ида има повече да се каже по него.

Мнозина художници са рисували слънчев залез, но малцина са използвали слънчевия изгрев като сюжет. А има такива изгреви, които остават запечатани в душата, даже през целия живот, като най- светли спомени. И тая висша поезия е тъй близо до нас, тъй достъпна, и ние я отминаваме! Слънчевият залез никой път не може да причини онзи подем, онова разширение на душата, които причинява изгревът, понеже тук не е работата само за чудната игра на боите, но и за висшите вибрации, които земята приема от изгряващото слънце. Тези вибрации отсъстват при залязващото слънце; те отсъстват и при лунния изгрев. Там има друг вид вибрации.

Картината на изгрева, нарисувана и от най-изкусния художник, не може да се сравни с истинския изгрев, понеже при съзерцанието на картината човек няма да възприеме и онези вибрации, онзи живот, който направо от слънцето се влива в душата и допринася най-много за настроението.

Някои мислят, че влиянието на слънцето върху човека се изчерпва само по отношение на телесното му здраве, върху което то действа със своята светлина, топлина, електричество, магнетизъм, радиоактивност и пр.. Обаче, влиянието на слънцето е много по-дълбоко. То влияе силно и върху духа, върху целия човек. Тук дохождаме до една по-дълбока точка. В „Фауст“ Гьоте казва: „Всичко преходно е само символ“. Това с други думи изразява великата окултна истина: „Всичко външно е само израз на духовното, което стои зад него“. Всичко външно, материално, е само физиономия, отражение на духовното, което стои зад него. Който знае само материалната страна, той не знае цялата истина.

Слънцето е емблема на Божествената Любов. В Евангелието от Матея, глава 5., стих 45., е казано: „Защото Той повелява на слънцето си да изгрева на злите и на добрите“.

Слънчевите лъчи са най-висш израз в материалния свят на божествената енергия, отражение на висши психични сили. Чрез слънцето човек се свързва с висши вибрации, човек се свързва с този център, който е израз в материалния свят на най-възвишените енергии на висши разумни същества и на Бога. Затова именно човек, който е присъствал на изгрева, през целия ден усеща разширение, светлина, радост в душата си. Целият ден живее като че ли едновременно на земята и във възвишени духовни сфери. Като че ли през целия ден още звучат в душата му тези небесни мелодии, които той съзнателно или несъзнателно е приел в себе си сутринта.

И те държат през целия ден душата му в онова повдигнато настроение. Той слиза от местото, дето е бил за изгрева, обаче, душата му е на „върха на планината“.

Нали окултизмът е дело на опита? Всички окултни принципи могат да се проверят чрез опит.

Дали слънчевите лъчи действат лечебно преди или след обед, това всеки с опит може да провери.

Дали пролетните или летните слънчеви лъчи действат по-лечебно, това също така с опит всеки може да провери. Също така чрез опит всеки може да провери какво влияние указва върху душата слънчевият изгрев.

Въз основа на всичко казано по-горе, за състоянието на земята в разните часове на денонощието, всички мъдреци, окултисти и мистици са считали ранните утринни часове като най-благоприятни за молитва и съзерцание.

Посрещане сутринта на изгрева, особено пролетно време, е важен фактор за духовния растеж.

Питагоровите ученици на изгрева на слънцето.

Това са практикували много окултни школи, понеже са имали по- дълбоко разбиране на нещата.

Това се вижда и от поместената тук картина: "Питагоровите ученици на изгрев“.

Този, който е бил на изгрев, пази спомена за него, като най-светло преживяване през целия ден. Това са едни от най-светлите минути в целия му живот.

Човек тогава се усеща по-близко, в допиране с творческите космични сили. А тези последните събуждат творческите сили на душата.

Б.

___________________________________________________________________________________________

1) По превода на някои сцени от „Фауст“ от г. Иван Толев (виж списание „Летописи“, 1899 година, редактор К Величков).

Проф. Ю. Нестлер.

Хиромантия или палмистрия

Гадание по ръката

(Продължение от

а. Общо за хиромантията в тесен смисъл на думата

Както споменахме, хиромантията, в тесен смисъл на думата, се състои в използване на наблюдаваните върху хълмовете и, главно, по линиите на дланта дати, за да се предсказват бъдещи или да се отгатват минали жизнени опитности на даден човек.

Ако искахме строго да следваме подразделенията на науката за ръката, едва в тоя отдел трябваше да се занимаем с хълмовете и линиите на ръката. Но учението за хирогномията е свързано с основните положения на хиромантията в такова съотношение, че те взаимно се подкрепят и съответно отслабват и даже неутрализират в известни точки ; за това при обяснението на хирогномията, особено при третиране на най-важните недостатъци у детето и жената, съответно мъжа, не можехме мълком да отминем основните черти на хиромантията и за това ги изложихме вече на съответните места.

И тъй като желаем да дадем по възможност по-точна и добре обоснована система за изкуството да се гадае по ръката с неговите особености, ние ще се придържаме към подразделението, което дължим на майсторите на хирософията, и ще разгледаме:

1) Хиромантия на китката.

2) Хиромантия на дланта или палмистрия.

3) Хиромантия на пръстите и ноктите.

b. Хиромантия на китката

Ако разгледаме китката, ще видим редица линии, които изпъкват особено ясно, когато я свием към вената на пулса.

Общо тия линии носят названието расета, някои от тях по отделно наричат рестрикти. Тая дума произлиза от латинския глагол restringo, което значи свързвам, но също и ограничавам. Тъй че самото им име показва, че те ограничават ръката и отбелязват най-тясната й част.

От друга страна, понеже тия линии се намират във връзка с астрологията именно по отношение кръговия белег на лъва, наричат ги, особено във френските ръководства, Лъв.

Ако хвърлим поглед върху положението на тия линии, ще видим, че те почват под венериния хълм, продължават към лунния хълм, кждето и свършват. (фиг 9). 1)

Ако линиите на расетата са ясно и добре очертани, всяка от тях показва около 25 до 30 години от живота. При такива добре оформени линии образуват това, което на езика на старата хиромантия се наричаше „царска гривна“ или „троен магически кръг“ ; те означават, когато и цялата ръка издава мъдрост и енергия, 60-80 години, прекарани в пълно здраве и богатство, щастлив живот и лека смърт в родното място (фиг. 67).

Ако тия линии са нежни и тънки всяка означава само 10 год.; ако и на дясната ръка е същото, трябва сумата на линиите на двете ръце да се знае, за да се получи приблизително вярното число десетилетия за живота на даден човек.

Възможно е на едната ръка да има 6 или 7 тънки линии, а на другата три ясни и дебели, това отговаря също на един живот от 60-80 год. (фиг. 68).

Ако има само една релефно очертана „рестрикта“, това показва, че лицето ще живее само 20 год; в случай на две такива линии, съответния живот ще трае 40 год. Ако има четири добре оформени линии и петата е полуразвита, това сочи 90 год. възраст половината линия показва 10 години (фиг. 69).

Една четворна расета е твърде рядко явление. В такъв случай обикновено линията на живота е двойна и дълга. Това показва дълбока старост и щастлив живот. Изобщо, добре очертана расета сочи щастие в земеделието и недвижими имоти.

Ако от рестриктата към лунния кръг има линия, това показва печал и нещастие, особено когато тая линия се закривява към линията на живота (фиг. 68 а).

Ако, обаче, подобна линия отива към юпитеровия хълм, това значи дълги пътешествия, живот в чужбина и смърт далеч от родината (фиг. 68 d).

Среща ли се кръст всред рестриктата, лицето ще има изпълнен с мъка и черен труд живот, който, обаче, към края си неочаквано щастливо ще се промени, вероятно от наследство (фиг. 68 с). Ако се намират неколко кръга, според старите хиромантици, лицето ще получи неколко наследства. Едно може да се каже със сигурност, — че кръстове по тия линии са добри знакове, които предвещават щастие.

Линия, която излиза от расетата, без да се допира непосредствено до нея, преминава през дланта и свързва в слънчевия (аполоновия) хълм, предрича блестящи почести и богатства в некои случаи, и двете в повечето случаи, придобити по благоволението на влиятелни личности (фиг. 68 d).

Линии, отиващи от расетата към главната линия, предвещават издигане от низшите към висшите стъпала на обществената стълба и преуспяване в живота в едно или друго направление, в зависимост от това, към кой хълм се отправят те. Тъй напр., отива ли такава линия към венерина хълм, лицето ще има успех между жените; ако отива към аполоновия хълм, то ще се прояви като майстор в изкуствата (фиг. 69 а и d).

Ако линиите на расетата се раздвояват вилообразно, това показва богатство и почести на стари години (ф. 69 с).

Излизат ли от расетата две наклонени една срещу друга линии, заграждайки помежду си кръст, това значи спокоен, дълъг и щастлив живот (фиг. 67 а).

Ако една от линиите на китката при палеца завива нагоре под ъгъл, лицето никога не ще се отдели от съпругата си, макар да не ги свързва някакво особено силно чувство (фиг. 70 а). Кръст върху лунния кръг, обърнат към расетата, предсказва смърт от корабокрушение (фиг. 70 b )

Овално извити линии на расетата са добър знак — богато наследство и охолна заможност още от младини (фиг. 71 а).

Образуващи затворена верига, линиите на расетата показват живот, из- пълнен с труд.

Къса расета означава нещастие и бедност.

с. Хиромантия на дланта (Палмистрия)

Хиромантията на дланта, преди всичко трябва да се справи с хълмовете и направлението на линиите,които кръстосват дланта и й придават специфичен вид. Линиите на пръстите са предмет на хиромантията на пръстите.

Между другото, дланта си има своите изпъкналости и вглъбнатини, което също си има своето значение, понякога даже и практическо. В страни, в които писмеността е още изкуство на учените често се използва отпечатъка на палеца като подпис. Такова подписване в Индия не само се употребява като документ, но в известни случаи и се изисква, за да се предотврати отричането автентичността на подписа. Забелязано е, че всеки човек си има свой специфичен отпечатък на пръстите, тъй че тоя отпечатък може да послужи като фотография. Също и европейските съдилища много пъти са прилагали тоя способ за установяване и идентифициране на престъпниците като под името дактилоскопия са го развили в специален клон от криминалистиката.

Докато, обаче, изпъкналостите представят нещо общо, многообразието на линиите по дланта е специфично индивидуално.

Кога, изобщо, се появяват тия линии ?

Материалистите твърдят.че те произлизат от набръчкването на кожата. Това не е вярно, защото новородените вече имат линии, в които е написан целия им живот. В главни черти линиите се появяват заедно с раждането на човека, те са указания за своеобразните, произтичащи не от енергиите, както това е с пръстите и хълмовете на ръката, а от чувствени и и духовни впечатления от предрожденни влияния и действия които можем да означим като индивидуални жизнени дарби. Етерното тяло, за което обстойно ще говорим в специален отдел на хирофилософията, преживява редица индивидуални състояния, които, действайки върху му, между другото се проявяват във форма на линии, като по такъв начин схематично се изразяват на физическото поле. Тъй че линиите не са случайни явления, а наложително изявяващо се състояние на вътрешния духовен живот.

Можем правилно да оценим значението им едва когато схванем първопричината им. Картината, която ни дават линиите, е представа за начина и способността на действие, изградени върху опитности, представи и предразположения, които са придобивки на предишните въплътявания.

Обстоятелството, че всеки човек има различен от тоя на другите минал живот, друг капитал от опитности и заради това и друга възприемчивост, обусловя и факта, че картината на линиите е различна, чисто индивидуална. Обстоятелството пък, че въпреки постоянната промяна на кожата, при всяко ново нейно образуване се получават все същите линии, показва, че принципа, който у нас образува формата и тия линии, е един и същ.

Хълмовете са енергиите, долините — недостатъците и загубите, а линиите — въздействията и начините на действие. Това е същината.

Всеки пръст стои или би трябвало да стои на един хълм: палецът — върху венериния хълм, показалецът на юпитеровия, средният пръст — на сатурновия, безименният — на аполоновия, малкият — на меркуровия.

Хълмовете може да се намират и до пръстите, а на тяхно место да стоят долини. В такъв случай имаме работа с идеалисти или с хора, които по други съображения са се отказали да действат с сила. Под меркуровия хълм по ръба на дланта е марсовият хълм. Още по-долу, към основата на дланта, лунният хълм. Първият изразява душевна сила, смелост и твърдост на характера, а последният — инстинктивна душевна дейност. Хълмовете са енергии. Меркуровият хълм изразява духовните интереси к м душевни и мистични работи На марсовия хълм се проявяват душевните борби и промени.

Към сатурновия хълм през линията на съдбата се оформяват случките, които се дължат на специалната енергия на тоя хълм.

Една самостойна специфична област на прояви е венериният хълм. Тук линиите, които почват от основата на ръката и отиват нагоре, изразяват направлението и развитието на стремежите, наклонностите и желанията в областта на чувствата; а напречните линии — разните преходни и по-трайни влюбвания и преживявания от тоя характер. Изпъстреният с решетести линии венерин хълм ни сочи богатство от чувствени и душевни преживявания, според това, как се съгласува с другите данни на ръката, в областта на любовта или пък на мистиката.

Лунният хълм, както вече споменахме, съдържа енергията на инстинктивната душевна дейност, на силите, предразположенията и опитностите на инстинктивните душевни способности, заложени във физико-етерните области. Това са дарбите за изкуство и душевни настроения; тук също може да се проявят и предразположението към меланхолия и други нежелателни душевни състояния, но обикновено това не става, защото у човека наистина има много нещо скрито, но често всичко тъй е свързано, че при обикновените условия на живота не се проявява външно,

В това отношение човек може да се основава повече на хълмовете, защото те представляват енергиите и вътрешното състояние; по несигурни са данните на големите линии, защото те са жизнени направления, които се изпълняват не еднакво от всички хора.

Хълмовете на ръката с техните особени белези

Тъй като в предния отдел ние разгледахме от хирофилософско становище значението на хълмовете, а по-рано по аналитичен път обстойно третирахме същия въпрос, сега ще изнесем само отделни особености.

Линии на венериния хълм, които са наклонени към основата на китката и ясно очертани, показват щастие и успхе между жените (фиг. 67 .

Колкото повече решетести линии има на венериния хълм, толкова по-чувствено е съответното лице (фиг. 68 е).

Лко приведените във фиг. 67 b линии на венериния хълм са 6, 7 или по- многобройни и вървят паралелно, тоза показва общуване с лекомислени жени.

Вилообразно раздвоена линия (фиг. 69 d) и множество дребни линийки на венериния хълм издават неморален, твърде чувствен човек.

Показаните на фиг. 70 с фигури върху венериния хълм сочат ненаситно чувствен, разпуснат индивид. Същото показват и завитите линии на фиг. 71 b.

Такива завити гъсто препречени като решетка линии на венериния хълм (фиг. 72 а) показват скрити болести.

Две линии под ъгъл между венериния хълм и лунния показват смъртна опасност от кръвоизливи (фиг. 71 с).

Свързани помежду паралелни линии на венериния хълм показват прелюбодеяние кръвосмешение и разврат (фиг. 71 d);

Ако венериният хълм е с малка повръхност и линията на живота доста се приближава в основата си към палеца, това показва малко щастие в любовта и в брака (фиг. 74).

Клоновидни линии на венериния хълм (фиг. 70 d) означават прелюбодеяние.

Линии, разположени както във фиг. 71 е, показват самонараняване.

Ако венериният и сатурновият хълмове са равномерно и добре развити, това показва, че лицето го чака щастие на ориента. Щастие в пътуването се изразява обикновено в това, че венериният хълм и триъгълникът имат само три до четири къси линии на повърхнината си.

Равномерни и неразкъсани линии на венериния й меркуровия хълм и на пръстите предвещават талант в поезията, музиката и ораторството (фиг. 73а).

Извита линия, отиваща от венериния хълм слънчевия (аполоновия) хълм, коси щастие и благоволение от високопоставена дама (фиг. 67 с).

Линия, която минава през целия венерин хълм, предупреждава, че имаме заклет враг, който се стреми да ни погуби (фиг.74 а).

За да може да се пресметне времето на означените на венериния хълм случки, старите хиромантици приемат указания на фиг. 74 способ. Линията, която води от основата на палеца към ъгъла, който той образува с дланта, и която е по-слабо или по-ясно изразена у всеки човек, разделят на две равни части и прокарват успоредни на расетата линии на равни от тия разстояния до края на ръката. По такъв начин венериният хълм се разделя на 4 части, всяка от които представя около 15 год. от живота на човека.

Решетести линии върху юпитеровия хълм, които продължават и на юпитеровия пръст, свидетелстват за сангвиничен темперамент, а понякога показват и нецеломъдреност, съблазън и непостоянство (фиг. 67 d).

N-образуваща линия на юпитеровия хълм показва щастие в търговията (фиг. 68 f).

Две паралелни наклонени линии на тоя хълм (фиг. 69 е) показват добити с пот и труд богатства.

Извита линия на юпитеровия хълм, като тая на фиг. 70 е, служи като указание на детеубийство, бъдеще, ако е червенa, и минало, ако е бледа.

Късите закривени линии на фиг. 71 f сочат болест в далака и меланхолия.

Колкото вертикални малки линии се намират на юпитеровия хълм, толкова рани ще получи дадено лице (фиг. 71 b )

Гладки юпитеров и марсов хълмове, при отсъствието на каквито и да са линии, показват щастие и благоденствие.

Три тънки, наклонени, паралелни помежду си линии на юпитеровия хълм, както показва фиг. 73 b, свидетелстват за придобити с мъка и труд почести.

Сатурнов хълм, прошарен с много решетести фигури, които продължа- ват и на сатурновия пръст, показват труден, пълен с лишения, живот (фиг. 67е).

Фигурите, които означава фиг. 68 g, издават пестелив, дълбоко.чувстващ, склонен към меланхолия човек.

Ako на сатурновия хълм линиите са разположени както във фигура 70 f, това показва изгодна длъжност.

Линия на сатурновия хълм която пресича венериния пояс и линията на съдбата, предвещава насилствена смърт или изгаряне (фиг. 69 f).

Добре развит сатурнов хълм с рязко очертана сатурнова линия, стигаща до расетата, показва щастие в северните страни за съответното лице.

Линията на слънчевия (аполоновия) хълм от фиг. 70 g означава богатство и щастие у длъжностните лица.

Фигурите на слънчевия хълм, които показва фиг. 71 g, предричат богатство, почест и щастие във всички предприятия, а заключващата слънчевия хълм линия h издава опасност за живота на близко лице, причинена от него самото.

Вертикална линия от слънчевия хълм към линията на съдбата (фиг. 72с). показва благоволение на високопоставени лица.

Решетести линии върху слънчевия хълм (ф.73 с) са белези на нервни болести и умопомрачение.

Две малки завити линии на слънчевия хълм (фиг. 74 b ) означават раняване в крака.

Кръстчета или звездички на слънчевия хълм при къса слънчева линия (фиг. 72 d) означават щастлив брак.

Извитата линия, която ни дава (фиг. 74 с) на слънчевия хълм, означава щастие и почести; ако, обаче, при нея има и съчетанието d с линията на съдбата, това показва неприятности в брачния живот.

Линиите върху меркуровия хълм от (фиг. 73 а), според числото си, указват броя на нeзаконнородените деца.

Ако тия линии са 4-5 една до друга и се продължават и в малкия пръст, издават силна чувственост.

Линия с разклонения на меркуровия хълм като тая на (фиг. 74 е), показва сладкодумен, даровит и доста чувствен човек. Ако при това съществуват и показаните във фиг. 74 f линии на края на меркуровия хълм, това показва човек, който не знае мярка в половите си наслади.

Отвесни линии от меркуровия хълм към линията на съдбата показват тежки холероподобни болести (фиг. 74 g).

По-горе споменатите гранични линии показват броя на жените, които даден мъж е притежавал; колкото от тия пинии са пресечени, на толкова жени той е изменял.

Решетести линии на меркуровия хълм и пръст, каквито срещаме на юпитеровия и сатурнов хълм, означават охтика.

Една единствена хоризонтална линия на меркуровия хълм (фиг. 72 е) показва богата женитба. Ако тая линия отива надолу (фиг. 71), това означава, че даденото лице ще се ожени за вдовица.

Една раздвоена линия на меркуровия хълм (фиг. 70 h) показва раздвоение в брачния живот. Добре оформени дълги паралелни линии (69 g) показват щастие в брака. Ако една от тях свършва с кръст, това означава плодовит щастлив брак.

Представените във (фиг. 73 а) линии може да означават още и математически и астрономически способности, особено ако са придружени със съответните линии на венериния хълм и ако лицето е целомъдрено и със силно развито морално чувство.

Четирите хълма при основата на пръстите дават възможност при следното разпределение да се определи кога ще станат тия преживявания, които са означени с разните знаци по тях.

За тая цел разделят ръката до главната линия на четири равни части. По такъв начин плоскостта на хълмовете е разделена чрез четири, паралелни на линията на съдбата и главната линия, линии на 4 части, всяка от които означава 15 год. от човешкия живот или всичко 60 год. (фиг. 75).

Някои хиромантици отделят особено внимание на пространството под и настрани от меркуровия хълм, като го наричат брачно място (locus matrimonialis). Разпределението, обаче, което му правят, не важи за меркуровия хълм. Това брачно пространство от основата на малкия пръст до линията на съдбата разделят на 4 равни части и всяка от тях отговаря на 20 години от живота (фиг. 76).

За марсовия хълм препращаме четеца към казаното в по-предните глави.

Дъгообразни фигури на лунния хълм издават склонност към мистика уединение и меланхолия (фиг. 67 f),

Хоризонталните линии на лунния хълм (фиг. 67 f) означават щастие в, пътуване по вода и дълги морски пътешествия, особено когато линиите са по-дълги

Наклонената извита линия на същия хълм предвещава паралич, задух, заболяване на дробовете (фиг. 68 h).

Некрасиво набразден с разкъсани линии лунен хълм сочи епилепсия, бъбречна болест и воден плеврит (фиг. 69 h.)

Същото значение имат и линиите, образуващи четириъгълник върху лунния хълм (фиг. 70 i).

Множество малки звездици на лунния хълм (фиг. 71 к) показват неверност в брака.

Квадрат на лунния хълм (фиг. 71 l)показва насилствена смърт, причинена от близко лице.

Линия на лунния хълм, пресечена на три места, значи нещастно пътуване с неприятни приключения на три пъти (фиг. 72 f), линията g — нещастие в началото, а линията h - нещастие в края на пътуването.

Линиите, които отиват от лунния хълм към рестриктата , означават нещастие по вода (фиг. 72 i).

Линия на лунния хълм, която се пресича от линия идеща от триъгълника, показва опасност за живота и имота (фиг. 73 d).

Вълнообразни линии на лунния хълм (фиг. 73 е) означават нещастно пътуване.

Линиите на (фиг. 67 g) може да означават също слава и почит вън от отечеството.

Две дълги лунни линии (фиг. 74 h), значително отвесни към рестриктата означават щастие и полза от приятели. По-малка наклонена линия към рестриктата, заострена към лунното пространство, показва верни приятели на чужбина.

Ако тия застроено свършващи линии са двойно по дълги (к) те също означават приятели в чужбина, обаче не се знае какви.

Разпределението на лунния хълм става като се раздели пространството от линията на съдбата до рестриктата на четири равни части, всяка от които включва 20 год. (фиг. 75).

(Следва).

_____________________________________

1) Вж. год. I от "Всемирна Летопис"

Боян Боев.

КЪМ НОВО УЧИЛИЩЕ

(Продължение от кн. V).

Интелектуализмът на днешното училище

Когато не се получат резултати от училището, не трябва да се обвинява ученикът, а системата. Душата е божествена искра с велики заложби. И ако те остават непроявени, възпитанието не е било правилно.

Днешното училище развива предимно умствената природа на детето. То не показва и в това направление особен успех.

Интелектуализмът в днешното училище не е нещо случайно. Той е в свръзка с великите закони, по които се развива човечеството.1) Д-р Щайнер казва2): „Днешната епоха е епоха на интелектуализма. Интелектът е тая душевна сила, при която вътрешната ядка на човека взема най-малко участие. В социалния живот интелектуализмът разделя хората един от други“.

Интелектуализмът, като етап в развитието на човечеството, характеризира цялата днешна култура. Той не можеше да не се отрази и в днешното училище.

Последното е занемарило сърцето и волята. То дава главно знания. Детето научава, де се намират Хималаите, Алпите, Мисисипи, обаче, чувствата му, волята му остават неразвити. И тогава, разбира се, то, след свършване на училището, ще живее беден душевен живот , по-дълбоките му душевни сили остават спящи. Професор Сикорски пояснява това чрез Чеховия разказ „Тъга“ 3). Ето на кратко съдържанието на разказа. Файтонджията Йон е в дълбока тъга, поради смъртта на сина си Кузма.Той е цял разбит. И той търси душа да го разбере,да влезе в положението му, да прояви поне най-малкото съчувствие към него. Но на всякъде срещнал студ, безучастие· Кара той некого си, навежда се и му казва, че син му е умрял, а онзи му казва: „Умрял е, че какво от това? Всички ще умрем!“ или: .Карай, карай, тъй ние и до утре не ще стигнем“. Най-сетне, разбит от скръб, той се връща у дома си. Отива при конете си, дава им сено и се разговаря с тях. Зове ги по име и им разказва своите болки. Един кон си навежда главата и се допира до ръката му. И той си мисли, че конят го разбира, че това е знак на съчувствие. Професор Сикорски продължава така статията: „В този прост, жив и талантлив разказ Чехов ни е показал хора, които имат очи и не виждат, имат уши и не чуват, които имат разум и памет, но забравили, че на земята има страдания и страдащи. Ние тук се срещаме с онази душевна твърдост, която свидетелства за слабото развитие на чувствата. Това са хора на ума, интелигентни, остроумни субекти, отровни критици и дръзки крикуни. Това са весели, забавляващи се същества, а същевременно нравствени слепци: погребалния марш, сълзите и въздишките се възприемат от тях чрез ума, но не се отразяват в чувствата им.“

Нима видни политически лица в разни страни, които са се провинили, не са имали знания по разните науки? Повечето от тях са висшисти. Значи, само знанието не е достатъчно. То е нужно, но не е достатъчно.

Това пренебрегване на сърцето, на чувствата, от днешното училище има фатални последици, понеже от психологията се знае, че чувството дава направление на волята. Ето що казва Д-р Никола Кръстников4): .Според проф. Блойлер всеки психичен акт се съпровожда с чувствен тон, който в същото време играе главна роля при решенията. Емоцията определя направлението на делата и действията, а характерът на човека се определя почти изключително от емоциалността.

При тази голяма важност на чувствата трябва да се знае, в кой период те трябва да се развият. От окултната педагогика се знае, че чувствата трябва да се развият у детето от 7 до 14 год. защото те са в свръзка с етерното тяло, което тогава се развива и оформява. До 14 година умът трябва да се развива без пряко възпитателно въздействие върху него. Той трябва да се развива косвено посредством чувствата и волята. Който пряко действа на детския ум. който развива у детето отвлечено логично мислене преди 14 година, казва Д-р Щайнер, той му пакости. Това дете, като порасне, ще има посредствени умствени сили.5)

Ако се пропусне периода от 7 до 14 година за развитието на висшите чувства, изгубеното не може вече да се навакса; такова дете рискува да остане с беден душевен живот. Това казва и Д,р Кръстников в гореспоменатия труд; „Развитието на чувствата не само социални, но и индивидуални, може да става само в периода на тяхната еволюция и разцъфтяване, т. е. в детската възраст. Даже преподаването на предмети, които имат за цел да развият интелекта у детето, трябва да става с оглед за развиване на по-високи чувства, за възвишаване на детското сърце“.

Днешното училище морализира децата като апелира на техния ум, без да раздвижи техните сърца! И тогава, разбира се, ще чуят със студено сърце нашето морализиране и ще останат непроменени.

Ето как характеризира Христо Г. Ковачев това морализиране6); „След като се заучи по разни начини разказчето, чрез въпроси се прави съответно вдълбочаване и се извлича поука. И учителят казва: „От тази приказчица се научихме, че не трябва да лъжем“. „Научихме се, че не трябва да крадем“. „Научихме се, че трябва да помагаме на бедните хора“. „Научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас“. Ние формулираме тези правила, и учениците ги повтарят след нас, обаче, те не са трогнати, ентусиазирани, възпламенени.

Някои педагогически течения, изхождайки с право от принципа на самодейността, дохождат до крайност, уж за да бъде ученикът по-самодеен, те считат за идеал той да бъде предоставен колкото се може повече сам на себе си и на общение с мъртвите предмети, за сметка на общението с учителя. Разбира се, пълно изключване на учителя, те не могат да желаят, но считат за идеал той да общува колкото се може по-малко с ученика, за да бъде последния по-самодеен. Ако общението на ученика с мъртвите предмети (машини, апарати, разни други учебни пособия, сечива, инструменти и пр.) прекрати или сведе до минимум общението между душата на ученика и душата на учителя тогава сърцето на детето би останало пусто, неразвито. Ученикът, разбира се, може да се занимава с мъртви предмети, но общението на душите не трябва да пострада от това. Личното общение на душа с душа с нищо друго не може и не трябва да се замени.

Ще взема един пример от статията на Бреславския педагог Барч7): „Съдържанието на историята за милостивия самарянин се разработва в по-голяма- та си част от самите деца, като гледат картината на стената. При такава разработка възникват, разбира се, в деятелните деца радостни чувства, обаче, чувствата на състрадание, милосърдие, грижа за ранените и страха за тяхната участ липсват.

Без съмнение, свободната духовна работа поражда чувство на радост у децата, обаче, не това настроение на самопожертване, което в същност би трябвало да събуди историята на милостивия самарянин. А това ще стане, ако учителят разправи тая история и то ако сам преживее дълбоко тези чувства. Това, което излиза от учителя и действа на душата на ученика, за възпитанието е много ценно. Обаче, ако учителят се направи в класа почти излишен, то един важен възпитателен фактор се отстранява. Разбира се, учителят трябва да бъде истински възпитател.“

Детето, за да бъде развитието му природосъобразно, трябва да преживее през периода от 7 до 14 години с цялата си душа, с всичкото си сърце възторг, свещен трепет, ентусиазъм от великото, идеалното, красивото, у него трябва да се събуди пламенно желание да живее за другите. Така се засягат най-дълбоките сфери на душата. Така се развива целия човек. Умствената дейност не засяга най-дълбоките сфери на душата. Сърцето и волята са в свръзка с по- дълбоките сили на душата. И ако детето преживее всичко това през този период, ние можем да бъдем сигурни за по-нататъшното му правилно развитие. Целият човек е обновен от тях, инак дълбоките заложби на душата би останали скрити, може би през целия живот.

Как ще се постигне това? Преди всичко този възторг, този ентусиазъм, този свещен трепет, тези възвишени желания и стремежи трябва да ги има самия учител. После, цялата училищна работа, цялата училищна атмосфера, целият училищен живот трябва да са от такъв характер, че да събуждат тези дълбоки страни на душата. Самата дейност на ученика трябва да бъде от характер да събужда тези възвишени страни на чувството и волята.

Как трябва да стане всичко това, ще разгледаме в следните няколко глави.

Значението на благоговението

Най-силно е наблегнал на неговото значение Д-р Щайнер. Всичко, което казва окултната педагогика по този въпрос, се прилага с успех в „Свободното Валдорфско училище“. Още в първото си педагогическо съчинение: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“8), Д-р Щайнер изложи значението на това чувство при възпитанието. Чувството на благоговение е важен ключ за успешна възпитателна дейност. Особено важно е да не се пропусне периода от 7 до 14 година. Неразвитието на това чувство у детето има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и спазването на всички други педагогически принципи.

Ето как Д-р Щайнер рисува разликата в това отношение между първия и втория периодъ9): „В периода от 7 до 14. година детето има стремеж да върши или мисли това, което върши или мисли лицето, което е за него авторитет. Преди тая възраст детето подражава на околните, стреми се да се превърне в тяхно копие. От седмата си година детето не подражава просто, но приема качествата на околните в себе си с известна степен на съзнателност. При все това, подражателността продължава да си съществува до 9 годишна покрай стремежа към следване на авторитета“. Значи, детето до 7 година подражава сляпо на всички околни, а от следната година — на онези, които то счита за авторитети.

Обаче, има авторитет и авторитет. Принудения авторитет е плод на строгост, наказания, страх и пр. Той е израз на насилие и робство. А естественият не накърнява ни най-малко детската свобода. Той произтича от благоговение, безкрайно уважение на ученика към възпитателя (учител или родител). Тук преструвки не може да има, понеже освен външен разговор има разговор и общение на душа с душа. Детето, чрез своята интуиция, чувства фалша, като чете направо в учителевата душа.

Ако учителят не е искрен, детето интуитивно схваща това, и няма почва за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. Той трябва да знае методите на духовния растеж. Безкрайно много е изгубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода от 7 до 14 година. Как ще разберем във верния му смисъл термина другарство, който често се употребява в новата педагогика, когато се говори за отношенията между ученик и учител? Да, другарство, но не това другарство, което се разбира при повърхностно разглеждане. Да, трябва да рухнат стените между тях, но това другарство трябва да бъде от характер, че учителят пак да има уважението, благоговението на ученика, пак да бъде авторитет, който бива послушван по един естествен начин.

Карл Щокмаер казва10): „Един модерен израз е, учителят да бъде другар, приятел на децата. Всъщност, този израз, според окултизма, трябва да се поправи малко. По-добре е да се каже: учителят да има авторитет, да буди благоговение“.

Детето гледа на света, както лицето, към когото благоговее; то чувства, мисли, желае, действа като него. Това лице за него е мащаб, критерий на всичко.

Преди да намери такъв критерий, младежът чрез самостойна вътрешна духовна работа след 14 година, той трябва преди тая възраст да види въплътен около себе си идеала като жив образец.

В коледния си педагогически курс Д-р Щайнер казва11): .След деветата година детето почва да гледа на възпитателя си другояче. До сега то не е обръщало внимание на недостатъците му. Сега почва силно да им обръща внимание: как е изпуснал тебешира, как е несигурен, дали знае, що иска, какво настроение му е свойствено и пр. Скептикът другояче ще подейства върху детето, отколкото вярващият, независимо от техните думи, а само с тона на гласа си. В детската душа след деветата година се повдигат много въпроси за околния свят. През този период не е толкоз важно съдържанието на въпросите и отговорите на учителя, отколкото онова неопределимо, което лежи зад думите и дава характер на връзките между ученика и учителя.

Детето чувства, че не ще може да гледа на учителя както по-рано, ако схване, че той не притежава вътрешна сигурност. Затова любопитните деца го следят даже и вън от училището. Затова от най-голяма важност е учителят да възбужда доверие. В тая епоха важно е детето да намери някого, който да бъде съвършен образец иначе има опасност да стане после неустойчиво, слабохарактерно. Малцина забелязват, че в по-късните периоди се отразява преживяното през детството. Мнозина не подозират голямото значение на обстоятелството, какви лица са около десетгодишното дете. Ако учителят не е достоен за уважение, детето се лишава от важни сили, които ще му трябват като възрастен.“

Ето един добър пример за благоговение. При един учител идва преди балканската война едно момченце на гости, по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общоевропейската война учителят посещава домът на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение.

Друг пример. Един околийски инспектор, мой близък познат, разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите. Той е възвишено същество, което или не яде или, ако яде, употребява съвсем друга храна, а не тая, която употребяват другите.

За да бъде такова отношението между учител и ученик, освен вътрешните условия, необходими са и други някои. Ето що казва по това Д-р Щайнер12):

„Как ще може учителят да действа по този начин? Трябва да се обърне внимание и на социалното му положение. Той още не е достатъчно признат в обществото. Когато обществото почне да го цени и уважава повече, тогава той ще има възможност да възпитава по-добре младежта. Детето иска да уважава, и затова учителят не трябва да бъде считан от обществото като нещо незначително. Той трябва да взема голямо участие в живота. Той има нужда от обхватен мироглед, а не само от професионална подготовка по педагогика и дидактика. Той трябва да има дълбоко разбиране на всички явления в живота; трябва да расте постоянно; трябва да има много по-голяма мъдрост от тая, която излага пред учениците“.

През този период от 7. до 14 година чувството на благоговение трябва да характеризира и религиозното чувство на детето.

Но нека да не се мисли, че благоговение трябва да се изпитва само към окръжаващите лица. Ето що казва Каролина фон Хайдебранд13); „Спомагат и съдържателни приказки и легенди. За по-възрастните помагат разкази за герои и биографии на знаменити мъже, в които те да виждат образци за подражание и уважение“. Това изтъква Д-р Щайнер и в статията си: „Възпитание на детето в светлината на окултизма“. В приказки, разкази, митове, легенди биографии, ще се рисуват възвишени характери, които да будят благоговение.

Какво богато поле за работа.

През този период пред детето не трябва да се прави нищо, което пречи на проявата на благоговение у него.

Пред него не трябва да се хулят или одумват други лица. Това има грозни последици за нежните цветя, които се развиват в душата му.

Това ще прилича на сланата, която попарва нежните растения.

А колко се греши днес в това отношение!

Но някой би казал: ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него? Не го ли правим несамостоен, зависим, подчинен на други личности, не го ли правим само спътник на други личности? Не събуждаме ли у него по такъв начин робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот?

Напротив, онзи, който е имал щастието да благоговее през тая възраст, после ще стане най-самостойна свободна личност.

Ето що казва Д-р Щайнер в гореспоменатия коледен педагогически курс. „Благоговението на детето към възрастните дава своите плодове по- после. То се превръща в творчески дарби“. „Така детето ще стане способно по-после по вътрешен импулс, от вътрешния си мир да твори“. „Който в детинство се моли, на старост благославя“. „Който не е благоговеел през периода от 7 до 14 година, той не може да бъде свободен като възрастен“.

Карл Щокмаер, учител в Свободното Валдорфско училище, казва14): „Свободен, морално свободен е този, който в постъпките си се движи от благоговение към възвишени идеи, към духовното, което иска да осъществи. Но това благоговение не може да бъде силно у човека, ако не бъде развито у детето· Обаче, у детето не може да има благоговение към идеята: детето още не живее в мира на мисълта, интелекта. Обект на неговото благоговение могат да бъдат по-старите около него, неговите възпитатели и родители. И от това благоговение от само себе си ще се развие благоговение към ,духовното и към възвишените идеи на доброто, истината и красотата. Само така детето като порасне ще дойде до истинска свобода“.

Силите на благоговението са лъчи. под чието влияние порастват най-красивите цветя в детската душа!

Любовта — най-важен възпитателен фактор —

Новото училище — братско общежитие

„Възпитанието на ума трябва да се почне с развитието по-рано на милосърдието и любовта, за да бъде умът насочен правилно.“ —

Дънов.

„Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която може да възпитавате. Когато искате да възпитавате некого, трябва да го любите с всичкото си сърце. Той трябва да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да го приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките му съвети“. —

Дънов.

Преди да говоря за любовта като възпитателен фактор, ще направя цитат от беседите на г-н Дънов за характеристика на любовта (мислите съм събрал от разни места на беседите му):

„Първото проявление на Духа, първият плод, — това е Любовта. Любовта, това е първият необорим потик на живота, срещу който никоя сила в света не може да се противопостави. В Любовта има култура. За нея има само един израз: тя е всесилна. Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта.

Любовта е проявление на Бога и само чрез нея ние можем да Го познаем Всички други философски разисквания и твърдения — това са само залъгалки. Първото нещо за онези, които тръгват в божествения път, е да приложат великия закон на Любовта. Ако някой казва, че Любовта е неразумна, той не разбира думата Любов. Най-разумното нещо в света е Любовта. Само Божествената Любов може да прощава. Любовта ражда Любов. В закона на Любовта няма нищо невъзможно.

Когато се проповядва Любовта — това не значи обезличаване. Любовта е онази велика сила, която ще даде възможност на всички същества, от най- малките до най-големите, да се проявят· Тя ще даде условия да се прояви живота. В Любовта всичко е печалба, а без Любовта всичко е загуба.

Любовта не е за слабите хора. Любовта е само за великите, за силните души. Тя на е за пигмеи, за дребнавите хора, тя е само за силните хора. Как можем да бъдем силни? Само Любовта може да ни направи силни. Без Любов не можем да бъдем силни. Страхливите хора са хора без Любов, глупавите хора са хора без Любов, жестоките хора са хора без Любов, престъпните хора са хора без Любов.

Онзи, който е научил великия закон на Любовта, ето какво може да направи: ако той влезе в едно общество, дето хората се карат, веднага се изменя духовното им състояние, в тях ще дойде една вътрешна топлина, едно изобилие. Ако човек, у когото блика тази Любов, дойде във вашата къща, той, без да ви каже една дума, ще бъде за вас, каквото е изгряващото слънце. Може да дойде друг някой да ви говори сладки думи, че „тъй ще бъде“, „иначе ще бъде“, но сълзите ви ще текат. Дойде ли, обаче, човекът на Любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне, и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас.

Едно качество има любовта, което другите сили в света немат; ако взе-, мете един лош порок, който има човек, и го хвърлите в този огън на Любовта, той моментално се превръща в един от скъпоценните камъни Трябва да знаем, че този великия закон на Любовта е по-велик от злото и като дойде, всички ще се разберем.

Ако у нас се зароди онова велико съзнание да чувстваме Божествената Любов, само по този начин живота ни може да се реформира. Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е Любовта. Единственото нещо, което отхвърля страданията, скърбите, болестите, това е Любовта, Като казвам, че трябва да имаме Любов, вие казвате: „да, но с Любов само не става“. Е, щом не става с Любов, тогава с какво става? Ама малко насилие трябва! Ами че по-голяма сила от силата на Любовта има ли? Някои казват: „Аз употребих Любовта, но нищо не ми даде“.

Не си я употребил още както трябва.

Тази любов трябва да действа като едно възпитателно средство, и човек с нея трябва да бъде действащ, активен. Под земята се готви нещо страшно. Ако съвременните хора не приемат Божествената Любов, земята ще се отвори, и ще ги повикат долу.

И в какво седи съвременното възпитание? Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание. Истинските методи на възпитание започват с живота, а животът започва с Любовта.

Сега съвременните реформатори, учители, възпитатели, са много смели, казват: „Да възпитаме децата, да възпитаме съвременното общество. Какви ли не методи са употребили, но тези методи немат резултат или имат съвсем малки резултати, но онзи, истинския метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен“.

Новалис казва в своите „Фрагменти„: „В света има само някои цветя от неземен произход и които ни загатват за другия свят. Това са религията и любовта. Любовта е най-висшата реалност, основата на всичко. Любовта е крайната цел на мировата история, амин на вселената“.

Шилер казва: „Ако всеки човек би любил, то всеки би притежавал целия свят. Искрено признавам, че аз вярвам в справедливостта на безкористната Любов. Бих загинал, ако тя не съществува, ако бих престанал да вярвам в любовта. Любовта е стълба, по която ние се издигаме до богоподобие. О Мъдрост, велика богиньо с ясен поглед, отстъпи и поклони се пред Любовта! Не върви ли тя храбро пред тебе по стръмния звезден път към престола на Божеството? Не показва ли ти тя рая през дупката на гроба? Тя ни пита, искаме ли да бъдем безсмъртни? Любовта, само любовта е в състояние да помогне на нашия ум да разберем Бога“ (Шилер: „Писма на Юлий“.

За Толстой Любовта е едничкия пълен израз на истинския живот15).

Любовта, тая велика сила във всички области на живота, е най-важният фактор и във възпитанието. Това изтъква и г. Дънов в горния цитат. Както казва той, този велик възпитателен фактор още не е приложен. В новото училище, в училището на бъдещето, любовта ще бъде най-важният възпитателен фактор.

Достоевски, великият познавач на потайните глъбини на човешката душа, чрез своята интуиция е имал вярно разбиране на педагогическата проблема.

Той схванал, че ключът, който отваря детското сърце, е любовта. Ще приведа само два примера за това от неговите романи — единият из романа му „Идиот“, другия из „Братя Карамазови“. Но в неговите произведения има много други места важни за педагогиката.

Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот“, се лекува в едно швейцарско село. Там прекарал 4 години. Той обичал децата и постоянно дружал с тях. Родителите му се сърдели, че децата не можели да минат без него. Учителят Жул Тибо станал негов неприятел, защото децата самия него не разбирали, а княза много добре разбирали! Князът се чудел, как възрастните, даже и родителите, съвсем не разбират децата. В селото живеела бедна бабичка с дъщеря си Мария, 20 годишна, слаба, мършава. Мария била отдавна болна от туберкулоза, но пак ходела по къщите да работи: прала, мела, гледала добитъка. Децата били много жестоки към нея. Старите жени и мъже я обвинявали в разврат. децата я подигравали. Майка й се разсърдила, понеже завела любовни връзки с един търговски агент,който я измамил и след това напуснал, След смъртта на майката, пасторът в църква опозорил всенародно Мария. Той казал: „Ето тази е причината за смъртта на майка си, като я опозори. Ето тя стои пред вас боса и в парцали и не смее да ви погледне, понеже е отбелязана с пръст Божи“. Цялото село подигравало Мария. Не й давали вече работа. Само по некога пияни й хвърляли по некоя пара. Тя почнала да повръща кръв. Най-сетне, дрехите й станали на парцали, тъй че даже й било срамно да се показва в селото. Децата в училището, които били около 40, почнали да я дразнят и да хвърлят кал върху нея. Тя помолила говедар да пасе кравите, но той й отказал. Обаче, тя излизала заедно с кравите. Говедарят, като видял, че има голяма полза от нея, давал й по някой път остатъците от своя обед: хляб и сирене.

Князът я намерил, дал й няколко лева и й казал, че му е жал за нея. Децата видели това и почнали да викат, а Мария се спуснала да бяга. Князът почнал да говори с децата всеки ден по малко. Той им разказал, колко нещастна е Мария. Сега те престанали да я нападат и почнали да я жалят. Почнали ласкаво да я поздравяват, когато я срещнели. Мария от начало много се учудвала. Веднъж две момиченца й донесли ядене и след това отишли при княза и му казали, че Мария се разплакала и че сега те много я обичат. Скоро всички деца почнали да я обичат а заедно с това почнали да обичат и княза. Почнали често да отиват при него и го молели да им разправя.

Цялото село узнало, че децата обичат Мария и се уплашили. Селяните забранили на децата да отиват при Мария, но те скришно отивали при нея, и при стадото, и й носели подаръци, а понякога просто отивали да я поздравят да й кажат, че я обичат и след това се затичвали назад. Мария почти не се умопобъркала от такова голямо щастие. Това даже и на сън не й било идвало. Срамувала се и се радвала. Децата й казвали, че я обичат и винаги ще я обичат. След това отивали при княза и всичко му разправяли. Доставили й чорапи и долни дрехи и някои горни. Когато князът ги питал, те мълчали и радостно се смеели. Мария от ден на ден ставала по-болна и най-после легнала. Децата често я посещавали и й носели храна. Понякога като бързали, само отивали до прозореца и извиквали: „Ние ви обичаме, Марийке“ и след това се връщали. Тя скоро умряла. Децата окичили ковчега й с цветя; поставили венец на главата й. Всички деца плачели при погребението. От тогава могилката на Мария постоянно се почитала от децата. Те посадили трендафили и други цветя на гроба й. От тогава в селото почнало гонение против княза зарад децата. Главен гонител бил пасторът. Забранил на децата да се срещат с него. По-после позволили, и станало помирение. Трогателна била раздялата на княза с децата при напущането на селото.

Ето вторият пример из „Братя Карамазови“, Между едни деца съществува голяма вражда. Альоша ги заварва, когато се бият с камъни на улицата, той влиза във връзка с тях и става техен интимен другар. Чрез огъня на своята любов, той превръща тяхната енергия. Децата се съвсем преобразяват. Илюша, против когото най- много била насочена омразата им, става любимец на всички.

Някой би казал: „Да не би пък да мислите,че децата са чисти като ангели?· В тях, освен божественото, може да има и много долни прояви, плод на миналите им съществувания или на лошата обстановка, в която са израсли, обаче, разумното възпитание е в състояние да превърне всички енергии.

Когато учителят живо чувства любов към учениците, тогава детските сърца се отварят, душите на учителя и ученика са в хармония, в контакт· А такава атмосфера е абсолютно необходима.

Ето що казва Д-р Щайнер в речта си пред родителите на валдорфските ученици на 13. I. 1921 година16);

„Любовта е толкоз необходима, колкото и външната методична похватност. Любовна атмосфера трябва да има в класа, и в нея да става обучението. Обаче, тази любов не може да се получи чрез диктовка. Нищо не може да се постигне, ако се проповядва за любов в педагогическите и други училища, които подготвят учители. Тая любов може да произтича само от едно познание, което говори за Духа, което разкрива Духа. И тая духовна наука, която доведе до основаването на Валдорфското училище, тя даде на учителите и учителките в нея тая истинска любов“.

Любовта не значи безредие. Тя води към вътрешна хармония и ред. В светлината на любовта всяко немирство и леност изчезват от само себе си. Онова, което външните мерки като наказание и пр. не могат да достигнат сега става най-лесното нещо. Любовта на учителя непременно ражда любовта на ученика Тук важи онзи велик закон; Любовта ражда любов, който се намира в приведените цитати от беседите на г. Дънов. Ето един трогателен пример за това. Един мой колега, г. А. Г., ми разказа спомен от своето учителстване в едно село. Той работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му. Той бил любим от децата. Радостта била атмосферата на училището. На другата година го преместили на друго място. Веднъж той получава писмо от това село, от свой бивш ученик. Той му пишел: „Винаги си спомням за тебе. Аз съм сега овчарче. Аз те много обичам. Ти обичаш ли ме още?“

Когато самият учител стане извор на любовта, ще има трогателни примери за проявена любов и на ученика към учителя.

Любовта развива и всички способности на детето, дава светлина на ума, сила на волята, здраве на тялото. Успехът в това училище, дето тя е приложена, е осигурен. От друга страна, такова училище става източник на радост, на щастие за ученика.

За да може да се издигне любовта до главен възпитателен фактор, нужни са следните условия;

1) Преди всичко, учителят и другите възпитатели трябва да работят върху себе си и да събудят в себе си извора на Божествената Любов. За да може да стори това, възпитателят трябва да знае методите на духовния растеж.

2) Второ условие е да царува духът на любовта в целия училищен живот. Тя да бъде атмосферата, в която живеят ученици и учители. Това най- добре става, когато училищният живот е основан на духа на взаимопомощта, когато училището представлява братско общежитие. То трябва да бъде всред природата. Детето да се чувства свързано със своите другари и с учителите си чрез братското общежитие. Такова общежитие развива колективното съзнание. Учениците да вършат в училището общи работи; общо да си приготвят хляб, да си готвят, да чистят училището, да обработват зеленчуковата и други градини. Всяко дете да се изпълва с радост, че работи за другите, а не за себе си. Обстановката трябва да бъде такава, че работата за другите да стане извор на висша радост в детското сърце.

В днешното общество всеки работи за себе си. Всеки е погълнат с грижи за своите лични интереси. Всеки се е заградил със своя черупка. И в днешното училище учениците работят всеки за себе си, в духа на индивидуализма. В съвсем нова обстановка трябва да бъде поставено детето. То трябва да почувства, че живее и работи за другите. И така то постепенно ще се подготви за културата на новото човечество, дето най-висшият източник на радост и щастие ще бъде служенето на другите.

Възпитанието на децата в този дух е в хармония с детската природа и насоките на развитието на човечеството. С кой израз ще можем най-кратко да характеризираме живота на учениците в такова братско общежитие? Със следния: приложение на любовта.

Така учениците ще се възпитат в новото съзнание.

Как иначе би могло да се постигне това? Да не би да искаме да развием любов по диктовка? Даже знание не може да добие детето без самодейност, без лична творческа дейност. Ако детето не е дошло до знанието с творчески процес, ако то е пасивно при обучението, от такова знание няма голяма полза; детето губи двойно; от една страна, то няма да развие спящите си душевни сили, понеже те остават в бездействие, и от друга страна, това знание е само запаметено, а не асимилирано.

Щом това е вярно за знанието, колко повече е вярно за любовта! За да се развие тя у детето, най-добрият метод е, то да я практикува всеки ден, да живее живота на дейната любов. А това само в едно такова братско общежитие е възможно! И наистина почти всяка една минута от живота на детето тук ще се прониква от този дух. Това общежитие няма да прилича на днешните пансиони или интернати дето пак царува индивидуализмът. В него цялата дейност на детето ще бъде служене на другите. Така по един естествен начин ще се развие у него духът на самопожертването, самоотричането! С най-големи напрежения в клас ние не ще можем да постигнем което ще постигнем в такова училище чрез дейната любов.

Нали способностите се развиват най-добре чрез дейност? В училището детето чрез дейност трябва да дойде до закона на служенето, тая велика основа на новата култура, която иде. И в кухнята, и в градината, и в работилницата, то ще работи с радост все за другите. И обратно, — другите пък ще работят за него. И знанието ще се добива чрез обща дейност, чрез общи усилия за постигане на общи цели.

Ще има преливане на живот между душите на тези малки сърца!

Животът в общежитието трябва да се прониква от духовния елемент. Това е благоприятно условие за проявата на висшето у детето.

Любовта не може да се разцъфти там, дето има насилие! Насилието може да създаде робски или жестоки и подозрителни натури, но никога не любвеобилни.

В братското общежитие насилието е излишно, понеже всичко това, което в днешното училище искат да постигнат чрез насилие, там ще се постигне от само себе си.

Така при тази любовна атмосфера ще се постигне разцъфтяването на душата, за което говори г. Дънов във „Високия идеал“. Любовта ще представлява тези слънчеви лъчи, в които ще се къпе детската душа постоянно. И как ще е възможно при тяхното благодатно действие да не се проявят в нея най-благородните, най-чистите, най-свещените чувства! Каква противоположност на днешното училище, дето искат с разни дисциплинарни параграфи, страх от наказания, изключване, страх от двойката, с насърчаване на личните чувства да събудят свещеното в детската душа!

Днешното училище създава души, пълни с песимизъм, неувереност в себе си, защото не може да развие в тях любовта. А душа, в която има любов, тя чувства, че има крила, и то защото служи на другите Така се разбират думите на Христа: „Който намери животът си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене животът си, ще го намери“ (Ев. от Матея, глава 10, стих 39) И наистина, дето отсъства любовта, няма ли песимизъм, съмнение, отпадналост, умора от живота, смърт? А дето тя царува, има радост, истински живот, възкресение.

Животът в такова училище ще развие сърца, отзивчиви към хорските страдания.

Дейната любов ще развие ума и волята. Волята ще се развие преди всичко затова, защото животът в общежитието ще почива върху принципа на самодейността. Умът ще има условие за развитие: заниманието ще буди естествения интерес на детето, понеже ще бъде в свръзка с въпросите, които ще повдига животът в братското общежитие.

Но независимо от това, умът, волята, художествените способности и пр. ще се развият и по друга причина. Любовта раздвижва цялата душа, прави я деятелна, пълна с живот във всичките и прояви: в областта на ума, волята, художественото творчество и пр..

Дето има любов, има преизобилен живот, защото самата любов е живот.

Това показва, че днешното училище не може да се поправи чрез некакви по-големи или по-малки реформи. Новото училище трябва да се съгради на съвсем нови основи. То коренно ще се различава от днешното.

3) Още по-ефикасно би било възпитанието, ако и самите родители живеят в братско общежитие.

Вегетарианството, в което непременно трябва да бъдат възпитани децата, за да се развиват правилно духовно и физически, може да послужи като друг източник за събуждане на висшата им морална природа: любовта към животните може да послужи като извор на по-разширената любов. Моралната обосновка на вегетарианството тика към идеен живот. Един мой колега, чието семейство цялото е вегетарианско, разправя, че една негова дъщеря била наречена „приятелка на животните“.

Но не само към животните трябва да се развие любовта на децата, но и към цветята, дърветата, към всички същества. Може да му се посочи слънцето като велик израз на Божествената Любов. Слънчевите лъчи са външен израз на тая велика любов, която изхожда от Бога. И понеже на всякъде виждаме следи от влиянието на слънчевата енергия, всичко ще напомня на детето за Божията Любов към нас Слънцето изпраща светлина и топлина, на добрите и злите.

Също така, ще си казва детето, и ние трябва да обичаме всички: както тези, които ни обичат, така и нашите врагове.

Значи, природата, наблюдението на слънцето, цветята, дърветата и пр. може да стене също така велик източник за възпитание в духа на Божествената Любов.

От окултизма се знае, че възпитателният период се дели на три по-малки периода. Първият — от раждането до 7 година; вторият — от седмата до 14 година и третият — от 14 до 21 година.

Сега, дали ще си послужим в разните периоди с едни и същи методи за събуждане висшата детска природа? Разбира се, че не!

Напр., в третия период ще се прибави нов фактор: идейния живот.

Как ще се работи в това отношение през всеки период, това ще изложим, когато разгледаме всеки период отделно.

Некой би могъл да помисли, въз основа на горното, че стига човек да прилага любовта във възпитанието, и всичко е готово. Да, вярно е, че любовта е най-важният възпитателен фактор, но трябва да се притежават и конкретни познания за детската при- рода. Разбира се, любовта ще даде онзи потик, за да потърсим и намерим тези познания. Като носиш любовта, ти вече притежаваш най-важното условие, но трябва да се въоръжиш и с познания на окултните закони и принципи, познания за окултното детско естество. Тогава възпитанието ще бъде природосъобразно.

Идещия път ще разгледаме изкуството, играта и труда от гледището на окултната педагогика.

_________________________________________________________________________

1) Виж статията „Развитието на петата раса“ във „Всемирна Летопис“, год. 1, кн. 4

2) „Една сказка върху педагогиката“ във в. „Anthroposophie“, год 4, брой 33 от 15. II. 1923 год.)

3) Сикорски: „Възпитателните задачи на средните училища“ (списание „Учител“ год. 16, кн. 9 и 10, ноември и дек. 1916 г.)

4) Д-р Ник Кръстников: „Опит за психологически анализ на нашия обществен живот.“

5) Виж „Възпитанието на детето в светлина на окултизма,“ от Д-р Рудолф Щайнер („Всемирна Летопис“, година 1, кн. 4 и 5 ).

6) Виж статията му; „Разработка на четива с морално съдържание“ (списание „Учителска Мисъл“, год. IV, кн, 4-5, декември — януари 1923 година).

7) Виж в. „Силезийски училищен вестник“, брой 1916 от 20 април 1922 година.

8) Списание „Всемирна Летопис“, год. I, кн 4 и 5.

9) Виж статията му „Педагогически цели на Валдорфското училище“ в списание „Soziale Zukunft“ год. 1, кн. 5 — 7.

10) Карл Щокмаер: „Свободното Валдорфско училище като основно и по-горно училище“ в списание „Sozlale Zukunft“, год. I, кн. 5 — 7.

11) „Der Lehrer“ urs Dr Rudolf Steiners, Goetheanum, 1921.

12) Виж статията; „Педагогически курс“ на Д-р Щайнер пред швейцарски учители от 15. до 22. април 1923 година (вестник „Anthroposophie“, броеве 44—50, год. IV, май-юни 1923 година),

13) Виж статията й: „Pädagogische Praxis und Waldorfschule“ в сборника „Kultur und Erziehung“, том III (този сборник съдържа лекциите, държани в Антропософския университетски курс в Гьотеанум през 1920 година)

14) „Свободното Валдорфско училище като основно и по-горно училище“ (списание „Soziale Zukunft“, год I, кн. 1 — 7)

15) Толстой: „За живота“,

16) Из Бюлетин № 2 на съюза „Свободно Валдорфско училище“ от март 1922 година.

СРАВНИТЕЛНА ФИЗИОГНОМИЯ

от Самуел Р. Уелс1)

В сбора на своите висши и отличителни човешки способности и сетива, човек има и всички склонности и инстинкти на животното. Умствената основа на двата тия остатъци е в неговото низше естество. Голямото различие лежи в свръхструктурата му — в съществуването в единия случай на разумни сили и духовни чувства и в тяхното отсъствие в другия случай. Животното е просто животно и не може да бъде нищо повече. Човекът е нещо повече от животното, защото го превъзхожда с разсъдъка и духовността си. Но защо пък не би трябвало да има прилика между хората и животните? Те имат еднакво чувствата на зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието. И едните, и другите обичат живота и имат инстинкт за самосъхранение; и едните и другите са способни за нежност и гняв; и едните, и другите са предпазливи, потайни, алчни, борчески и разрушителни до висша или крайна степен. Тъй, ако ловкостта преодолява в един човек, защо не би трябвало да има вид на лисица? Или защо да няма той израз на лъв, ако притежава решителност и съзнание на силата си?

Старите физиономисти много държат на истинските или въображаемите прилики между хората и животните, но техните разсъждения имат малка стойност. Съвременните писатели по същия предмет също така си въобразяват и по-скоро търсят да се забавляват, отколкото да обучават. Ние ще се издигнем малко по-горе с бележките си в тази глава. Ако четецът би вникнал с удоволствие в тях, той с радост ще узнае, че могат да се подобрят дори кривите ъгли на устата, иначе ние не бихме писали с полза.

Като приемем, че можем да видим малко в сравнителната физиогномия поне в сегашното й зародишно състояние, тя обещава в голяма степен практическа полза. И ние, обикновено, настояваме, че има известни основания в истината за обикновените вярвания, че животната прилика може да се очертае на мъжете и жените и че тя има своята ценност — малко или много — като белег на характера.

„Каква гъска!“ Гъските, според общото разбиране за тях, са създадени да бъдат .оскубани“ и нашето „гъсе“, ако дойде от селото в града, ще има съдба, подобна на своите пернати събратя. Само едно от десетте ще тръгне „играейки“ дотогава, докогато му се каже за .облекчение“, че ще „обитава“ някое братско гнездо, но не и своето.

Никога не бихте помислили да наречете гъска остроносия човек, представляващ хитрост и скрит характер. И хората, които приличат на гъски, трябва винаги да се пазят от него.

Той лукаво проектира плановете си и предпочита да печели успехи повече чрез хитрост, отколкото чрез сила.

Каквото е истинската лисица между другите домашни животни, това е и лисичият лицемер, играчът, търговецът на щастие, подигравателният базиргянин (остар. търговец, търгаш, занаятчия), джебчията между честните хора.

Ако той е военен, винаги търси „флангови движения“ или „полунощни инциденти“ в командите си. Той никога не ви напада във фронт. Онази съзнателна сила, която, удвоена с качества на благородство и великодушие, пренебрегва да побеждава с лукави средства, прави, подобно на лъва, скокове върху неприятеля си с ужасна и упорита буйност. Такъв характер може да бъде дори зверски и кръвожаден, но и способен на великодушие. Той може да смазва силните, но да пощадява слабите и беззащитните. Той се успокоява с предвидливостта си, но презира да бъде туткав.

Когато наричаме някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. Може да заключим, че това е малко грубо, невъзпитано и странно, но той едва ли е един благороден човек, все пак може да има своите добри качества и може да бъде полезен член на обществото. Някой може да прилича на мечка и все пак да няма качествата на мечка. Изглежда, че старите са имали голяма почит към мечката или поне към женските мечки, защото ние имаме латинското име Ursula, което често се среща и значи женска мечка.

Човекът, приличен на мечка, е груб, тежък, странен, неуморен, ходи нагоре-надолу без видим предлог, като някоя мечка в клетка — и когато говори, това прави повече с грухтене или ръмжене, отколкото с благ и културен акцент. По някога ние срещаме хора, най-често на палубата на някой параход, който старателно избягват да се доближават до другите.

Изглежда общоприето, че някои хора приличат на „свини“, но толкова силна прилика във физиогномическия израз, колкото е показаната във фигурите („свиня“ и „свински тип“), не всякога може да се очертае. Свинята е себелюбива, алчна и, в известен смисъл, нахално животно. Човекът подобен на свиня, е ненаситен, обожава корема си, негостоприемно изпъжда не само чуждите хора, но дори и своите сродници, защото, при все че обикновено трапезата му е богато снабдена с всичко, той държи това само за себе си. „Какво прасе е тези човек!“ казваме някога. Тъй, вярно! Себелюбието е естествено и всякога наследствено, докато с добротата е, в повечето случаи, резултат от културата. Ако децата не бяха научени да бъдат щедри и да делят, щеше да има много повече себелюбие в света, отколкото сега. Малцина или само някои са, които не са себелюбиви и упорити достатъчно, ако не смятаме безчувствеността им в това направление

В една от Шекспировите безсмъртни комедии ние четем за едно лице, което високо е заявявало, че нито един репортер не се е явил да го нарече „магаре“. В наше време, репортерът обикновено е на щрек, и хора. които ,сами се правят магарета“, често би- ват „описвани“ като такива, без да бъдат осветлени какво са в същност. Малко зло им се прави с това, защото ако се оставят сами, те сигурно така ще се охарактеризират. Вироглавството (магарията) или упоритостта са разорили много хора. Там, където себеобожаването или твърдостта преобладават над интелекта, можем да намерим упоритост; и така, там, където има малко култура много невежество, там ще се намерят заедно гордост и предразсъдък, сляпа набожност, „глупост и суеверие.

Между мъжете и жените има много типове, които приличат на кучета.

Оня, който прилича на скандинавско куче, непрестанно „души плъхове“.

Друг пък е като „булдог“ (бикоглаво куче), което се бори, разкъсва и упорства.

Трети има грациозен вид и нервната активност на сивата хрътка.

Някои жени са като малки кученца и никога не са толкова щастливи, колкото когато се грижат за тях: те ги милват и галят.

Други пък наподобяват благородното и грациозно кученце на краля Карл (вж. фиг. 909). Други хора приличат на кучета, които насочват човека (така наречените сетери), или на английските ловджийски кучета. Във връзка с тази мисъл ще спомена за един артист, у когото идеализмът, подражанието и сравнителността са били добре развити, но самият той е наследил кучешки черти·

Последните говорят сами за себе си. така че ние се въздържаме да ги описваме. За ония, които могат да видят тези „очебийни прилики“, всяко обяснение би било излишно.

Ще добавим, че кучето може да придобие нещо от духовната сила на своя господар, дори двамата те ще почнат малко по малко да си приличат, поради постоянното си общуване Ако си спомним, артистът Хогарт бе винаги рисуван с кучето си, и някои казваха, че той най-сетне окончателно е заприличал на това животно. Но ние ще кажем, че кучето му, поради постоянното присъствие на господаря си и стремейки се да схваща неговите мисли, думи и изрази, наистина бе достигнало до известна степен да прилича на тоя хумористичен артист, но ние не можем да си въобразим, че човекът бе обезценен поради кучето, а можем да предположим, че кучето бе възприело нещо от човека.

Котешката порода има също своите представители между красивия пол. Много пъти г-ца Котка наблюдава лукаво за някой неподозиран мъжки плъх. Тя си търка главата кокетно във вас и мърка много любовно. Но погледни ноктите на края на меките ΰ пръсти... Може би, да ви е докачила с нещо, и затуй идва да „поправи“ това. „Виж, не ми се сърди“, казва тя. „Аз ще бъда добра и никога няма вече да го повторя“ Можете ли да й простите? Разбира се, че можете, но, разбира се, че тя пак ще повтаря същото. ако бе туй и само заради удоволствието да иска извинение още веднъж и да бъде пак простена. Прекрасни, грациозни, страстни, хитри и жестоки същества са тия котки-жени. Препоръчват ни повече малките кученца или даже кукленските типове.

Но има също и мъжки котки. Един от последните писатели — дължим да кажем, че това бе една дама — описва една такава котка. Нейният другар бил един плъх. Били на един танц. Разказвачът казва: „забележи ония двамата, които изпълняват формалността на запознаването си — наистина, единият е „плъх“, а другата е „котка“. Даже и да бяxa принц и принцеса от царска кръв, нашето заключение щеше да бъде пак същото. Ето, един тип, който прилича на плъх, и друг, който прилича на котка, и чудноватата антипатичност между двамата става ясна, когато се срещнат. Той, котката, оглежда плъха, макар и с несъзнателно зверска напрегнатост. Там няма същинска мекота на погледа, но. повече е изразена тази на тигъра, готов да се хвърли върху жертвата си. Големите му кръгли, зеленикави очи, способни да виждат толкова много с малко светлина, са пълни с котешка хищност. Забележете фигурата — крайниците на тялото му са гладки и гъвки; забележете и дебнещите му стъпки, наблюдавайте връзката на ъглите на лицето му, извънредната тънкост на устните, дълбоко врязани в ъглите. Всичко, дори до върха на ушите му, представлява господството на котешката наклонност. Трябва да допуснете, че дори рядкото възхваление на мустаците е повече за котките, които чувстват с тях, отколкото да служат в некое отношение на мъжете. Вижте, от друга страна, как плъхът е оприличен на жена, по формата и постъпките си. Тя се обръща на тази и онази страна, без да знае какво я вълнува, също като че ли се старае да избегне неприятеля си. Нейното стеснение е изписано в нерешителността на малките й мънистени очи, и с креслив глас тя краде, клатушкайки се всред стаята. Наблюдавайте я когато яде. Тя няма да вземе една, честно оценена хапка от ястието, но гризе ли гризе с ония малки зъби, поставени в оная фуниеобразна челюст. Ние сме сигурни, че тя се увърта около полицата в къщи дебнейки тук-таме, като казва, че няма добър апетит за ядене.

А в отговор на въпроса: „как може да се помогне в такива случаи?“ - ние трябва да установим, че нашите тела, мозъци и лица взимат формата си вследствие на културата, която приемаме и в онова състояние на умственото ни развитие, в което се намираме. Ето защо ние можем да вземем до някъде характера на гъската, лисицата, лъва, мечката, свинята или магарето, или пък да обърнем внимание на човешките качества, според това, с кого дружим — с хилавото, хитрото, силното, нечистото или упоритото или пък с разни други зверове, птици и влечуги.

(Превод от английски).

________________________________________________________________________

1) Из книгата му: „Нова Физиогномия“. Вж. редица статии от същия в 1-та годишнина на Всемирна Летопис (кн. II и след.).

ПРАВОСЪДИЕТО И ОКУЛТНИТЕ НАУКИ

Какво трябва да знае юристът от окултизма 1)

Системата на съвременното материално и процесуално право е фалшива в самата си основа и затова не дава никакви благотворни резултати за моралното и духовно повдигане на индивида и обществото. Изисква се коренна промяна на правните принципи, юриспруденцията и процедурата чрез окултизма, който има приложение във всички области на живота. За напред ние ще занимаем четците ни специално по тия въпроси, съгласно великите начала на божественото право. А сега даваме място на следната статийка, за да ги заинтересуваме то предмета:

Мнозина са забелязали, че от редица години насам престъпленията много скоро се разкриват, и никой престъпник не може да се укрие — безразлично къде е побягнал, приготвената от него участ ще го постигне. Дали това се дължи на някои нововъведения в изкуството на детективите (от англ. дума detect, което значи разкривам, следователно детектив, а не дедектив) или е резултат от намесата на сили вън от полицията: дали това, въобще е работа на детективите, или на силни интелигенции, за които официалната наука нищо не знае?

Никой не отрича факта, че от няколко години насам в криминалистиката действително се направиха редица усъвършенствания, с което коренно се промени процедурата за дирене на престъпника. Това е методът с отпечатъците на палеца, изтърсването на дрехите, изследване образа на убиеца върху апарата на окото, графологията, хипнотизма и пр.

Но има и други научни методи, които са несравнено по-ефикасни, или, по-вярно речено, абсолютно сигурни. Всеки обаче, не може да прилага тия методи и ние не ги препоръчваме с цел да се преследва който и да е, а ги обясняваме от чисто научно гледище.

Психометрия 2).

В европейските полицейски и съдебни институти има отделения, така наречени психометрични, дето престъпникът се изследва много лесно и почти моментално, например, като представят веществените доказателства, или пък някой предмет, който е в магнитна връзка с престъпника или неговата жертва.

Какво нещо е психометрията? Това е окултен способ, да прочетем от тези предмети било чертите на дадено лице и да го проследим до скривалището му, било да наблюдаваме известно събитие в миналото или в бъдещето, отдалечено от сегашния момент с хиляди години.

За нас са важни два фактора: кой може да върши тази работа и окултния елемент на процедурата.

Кой има тази дарба да бъде психометър? Проф. Максуел е на мнение, че някои лица имат тази дарба, да влизат във връзка с непознати, видими или невидими хора, често пъти много отдалечени, по време и пространство. Аз ще прибавя, че не само хора могат да се наблюдават, но, както казах и по-горе, това могат да бъдат и предмети или събития, като Александрийската библиотека или Маратонския бой.· Например, ако можем да си набавим, един череп от времето на великата и силна раса на Атлантите, но не по-рано от преди около 9,000 години. Този череп ще може да ни разкаже много работи за това, което науката и Библията наричат потоп, за окултните причини на това същото явление, както и за тогавашните велики науки и учени мъже, за техните велики открития, за техните въздушни кораби от алуминий, движени с електро-психичната сила, която Булвер Литтон назова „врил“ за техните земеделски и зоологически станции за каквито днешната наука и представа даже няма, за ковкото стъкло и пр. и пр. Той ще може да ни разкаже как престъпността на толтеките бе до толкова нараснала, че и последните остатъци от великия материк, наречен Атлантис, именно двата острова Рута и Даития, а по-късно, последния остров, който Платон нарече Посейдонис, бе погълнат от вълните в една само нощ, без да се даде нито на едного от жителите му да се спаси (с изключение на избраните).

Лицата, които имат тази дарба, биват професионални или не, но и в двата случая официалната наука не може да открие особеността в духовния организъм на тези хора, който обусловя възможността да четат в миналото или бъдещето.

Някои учени се помъчиха да обяснят феномена на психометрията с четенето на мислите у тогова, който носи вещественото доказателство, или, въобще предмета, но това е най-големият абсурд, който един учен може да извърши . Защото: ако лицето, което носи напр. шапката на убития, е негов близък и мисли за убития, то вярно е, че психометрът може да чете неговите мисли, да види дори и самия образ на жертвата. Но какво ще бъде в случая с едно намерено камъче от Акрополис, напр.? Какво ще може да чете психометрът в мислите на един полуграмотен лукав потомък на Перикла, ако той е селянин или гемиджия?

Има друга една хипотеза, която се основава върху факта, че всяко същество и предмет излъчва от себе си етерно вещество, наречено од, която проф. Блондло, Райхенбах и други са успели да фотографират. Тези излъчвания или, както науката ги нарича, еманации, са носители на целия субективизъм на индивида, т. е . на комплекса от неговия морал, наклонности, нрави и желания. Ясно е тогава, че опериращият психометър ще може по флуида да открие неговия стопанин или да го опише. Това обяснение, колкото и уместно да е, си остава, обаче, неприложимо по отношение на втората евентуалност, в случая с камъчето от Акрополис. Естествено е, че всички събития или действащи лица от времето на Акрополис не могат да оставят флуидите си върху малката повърхнина на нашето камъче, за да можем по него да прочетем всичко. Ето защо трябва да подирим друго обяснение, което е именно истинското, т. е. окултното. То гласи така: нашата слънчева система, както и другите, плува във всемирната материя, наречена акаша (нещо като етера или 4-то състояние на материята). Върху нея се отпечатват всички наши мисли и постъпки, и по този начин се получава така наречената акашова хроника или акашови клишета. Защото, според тайната наука, всички събития съществуват в плана на Бога, а ние се само приближаваме до тях. Пророкът ги вижда, т. е. чете в бъдещето, и ги предсказва, сиреч пророкува. Ако официалната наука не се свенеше да приеме обяснението на факира или индуса, за четирите носители на съзнанието, т. е. четирите тела, тя щеше да научи, че когато спим или умрем, ние оставаме във второто си тяло, астралното, и можем да се движим с бързината на мисълта, където искаме. Това излизане в астралния мир с астралното тяло се нарича „излъчване“. Излъчването може да настъпи по желание или неволно. У психометра работят и двата тези елемента, и той се излъчва — някога съвършено, а някога наполовина — и, служейки си с предмета като с начало на астралната тръба, той по флуида намира или лицето, или събитието. В полза на факта, че той е излъчен, говори обстоятелството, че неговата личност е малко нещо затъмнена, не ви чува, не ви вижда, говори на чужди езици и с една ужасна бързина, та стенографът едвам може да озари да стенографира подир него. Психометрът е, значи, в своето астрално тяло, и с пълна свобода може да отиде на което място ние му кажем, и да намери било жертвата, било престъпника.

Има един много силен аргумент в полза на това обяснение, а именно че показанията на редица психометри съвпадат винаги, което значи, че всичките виждат едно и също събитие, една и съща къща или местност, а не ги измислят, т. е. те виждат истината, което пък ще рече, че техните показания са верни.

Приета ли е вече, или още не психометрията от официалната наука, това не ни интересува. Нека се стараем ние, отделните хора от обществото, да не се държим враждебно и фанатично, като протестантина, към всичко ново. Защото, ако науката, като комплекс от постиженията или от възгледите на отделните учени мъже, още не знае нещо, то отделни индивиди от обществото могат да знаят тези нови работи и да ги възприемате, преди още те да бъдат санкционирани от академиите и докторите. Нека си спомним, че и месмеризмът беше осмиван едно време, а днес всеки гимназист знае, що е хипнотизъм. Нека възприемем метода на великия романист Конан Дойл: „Чети безпристрастно и спокойно, наблюдавай и съди безпристрастно и спокойно, и тогава заключавай безпристрастно и спокойно. Тогава няма да бъдеш излъган“. Нека си спомним още и това, че едно време се говореше за възможността, да се предават мисли на разстояние, и всеки осмиваше привържениците на това чудновато откритие. Днес, обаче, във всички циркове можем да се подложим на тези опити, и ще се уверим, че мисълта действително може да се предава, както и да се фотографира, защото и тя не е по-малко плътна от електрическата вълна на Маркони.

Невидимите помагачи

Това е най-интересния фактор, и аз пак ще препоръчам на любопитните книгата „Невидимите помагачи“.

Какво нещо са тези невидими помагачи? —Пак е нужно обширно обяснение, но аз ще се опитам да го предам в сбита форма,

Егоизмът е стихията на животното, както и на животното в човека. Алтруизмът, сиреч умишленото убиване на егоизма у нас, за да услужим на ближния си, ощетявайки сами себе си или, с други думи, Любовта, е стихията на издигнатия. Особено това е настроението, всекидневното настроение на ученика на окултната школа. Това е неговата всекидневна практика, Той работи денем своята работа в живота, а нощно време, когато тялото му спи, той, монадата, духът, азът излиза, отдалечава се с километри, дори със стотици километри, и търси случаи да помага. Това помагане е неговия „стаж“, след който той бива приет за ученик и свършва с това да получи „посвещение“.

В какво се състои тази дейност на невидимия помагач? — Той закриля децата от падане, от смърт, закриля невинния, за да не загине поради каприза на някой вятърничав престъпник, предотвратява пожари, катастрофи, спасява от пожари и от катастрофи и пр. Всичко това той върши или като се явява в астралното си тяло на душата (астралното тяло на спящия човек), явява се на будния, или пък му дава разни знакове със звук, със светлина и пр. Най- често, обаче, невидимият помагач си служи с изпращането на своята мисъл в ума на заплашвания от опасност или в този на детектива. Когато пък му избегне някой случай, който би могъл да използва за доброто на ближния си, той се залавя за друга работа само и само да поправи упущението си, именно, той помага комуто и дето трябва, напр. на издирвачите, като ги и закриля.

Заключение. В настоящия век, когато сме на пътя към одухотворение и сме излезли от лоното на сковаващия материализъм, са турени в действие много методи, много средства, и много работници видими и невидими,които съдействат на хората за намиране Пътя на Истината и за свързване и парализиране на злото и неговите агенти и разпространители. Нека Злият знае, че рита срещу остен, срещу невидими разумни същества, които са премного интелигентни, за да се оставят на един престъпник да ги надхитри!

Ал. Шишков.

_______________________________________________________________________________

1) Препоръчваме на интересуващите се за сведение книжката: „Was muss der Jurist von Okultismus wissen?“ от Д-ра по правото Г. Рихтер. Ние възнамеряваме да дадем едно извлечение от нея.

2) Вж. Всемирна Летопис, год. I. кн. IV: Практическа психометрия от Д-р Райнхардт.

Духовна опитност

Съобщение за смърт. На 4 срещу 5 август т. г., в 2 — 2 и половина ч. след полунощ сънувах следния сън: седя като ученик на един чин и решавам една зададена ми аритметическа задача, в която главна роля играеше числото 66. Преди да я реша, пред мене се яви бившият министър Теодор Теодоров, известен добър оратор и доста умен човек, но със слабо сърце, подмладил се, червендалест, с руси почти червени бакенбарди, и се обърна към мене с висок глас и с думите „г-н Т., елате при; нас ще Ви назначим редактор на нашия вестник, ето аз съм в етерното си тяло.“ Аз не обърнах никакво внимание на неговата покана с политическа подкладка и не щях да вдигна главата си да го погледна, но щом чух последните му думи, изведнъж скочих от мястото си и се доближих до него, като му казах „браво, браво г. Теодоров, радвам се, че сте встъпили в новия път, знаете вече що е етерно тяло, но трябва да се изкачите и по върховете, идете на Рила, качете се на върха Мусала, вижте го там далече къде се възвишава той (посочих му го), онова, което се вижда под него като дим, това са нечистите изпарения от долините и низките места, вие идете нагоре, все по върховете, поздравявам ви с новия живот. — стиснах му ръката и се събудих. В същия ден, 5-ти авг. около 12 1/2, часа на пладне, на ул. Алабинска, срещна ме един от братята ми по Дух, и ми каза: „да ти кажа една новина: нощес се поминал Теодор Теодоров“. Аз му отговорих: зная, зная, той сам дойде и ми съобщи това в около 2 часа след полунощ...

Съобщава И. Т.

Друго съобщение за смърт. Аз бях народен представител още в Народното Събрание при покойния Стеф. Стамболов и по-после при кабинета Стоилов. Родом съм от гр. Търново. През 1891 г. живеех във вилата си, 8 — 9 км. далеч от гр. Белоградчик, близо до моста при село Чупрене. Бях се разположил добре във вилата си, обзавел стопанство и пр. Една нощ сънувах, че се намирам в гр. Търново, където на един площад бе се събрала голяма тълпа хора, които негодуваха и викаха против управлението на Стамболова. Тогава Стамболов отвори вратата на един балкон и се появи на балкона, като се опита да се оправдава за греховете си, погледна право в мене и изчезна. Тутакси аз се събудих. На сутринта, когато седнахме на двора на закуска и подадоха млякото, аз разказах съня си на домашните ми, като добавих: дали не се е случило нещо със Стамболова. След малко дотърча един конен стражар със запечатан плик от околийския началник В писмото ми се съобщаваше, че Стамболов бил убит.

Предпазване от смърт. През последната война приятелят ми X., бивш прокурор, а сега съдия, командвал на фронта едно войсково отделение. Една нощ сънувал, че получил поръчение, да мине на един пункт близката там река по дървен мост и да спре до едно дърво, но по никой начин да не минава оттатък дървото. И наистина на другия ден дадена му била заповед да премине реката и да стигне до известен пункт. Щом дошъл на мястото на прехода, учудил се, че това място му било познато, видял същия мост от сложено дърво и като минал отвъд реката с войниците си, стигнал до дървото, което тоже му бито познато. Тогава той дал заповед да се спрат там. Веднага непосредствено оттатък се изсипал град от шрапнели и ако офицерът X. с войниците биха отишли там, всички щели да бъдат избити. Обаче, сънят му в предната вечер ги предпазил от смърт.

Б. Р. Подобни и много други факти за силата на човешката душа и нейните схващания в будно и сънно състояния през време на войната има много. Те трябва да се съобщавате за публикуване и поука на скептиците.

Къща, посещавана от духове. Като студент през 1896 год., следвах в Русия, град Харков. Живеех на улица Клочковска. Недалеч от мен имаше една двуетажна къща, от по 4 стаи и кухня. Тази къща не се обитаваше от никого. Един ден попаднах в едно мое познато семейство, което живеело в тази къща около 6 месеца, но напуснало. Семейството се състоеше от бащата, запасен полковник, госпожата му, един син и една дъщеря, възрастни. Тоя ден бях на чай у тях и, събрани всички на масата, почнаха да ми разправят, че като живели по-рано в казаната къща, която беше тогава необитаема, често им се случвали такива работи, които не могли с нищо да си ги обяснят. Например, често пъти, когато им идвали гости, то или галошите им или дрехите им ще бъдат задигнати и поставени или в мазето или пък окачени на такова място, дето човек мъчно може да стигне без стълба Стопаните предполагали, че това може би е някаква игра или шега от слугите им, и ги изпъждали. Обаче, един ден дошъл у тях на визита един познат тям офицер между 12 часа по обед и 1 и половина часа след обед- Разговаряли се весело, шегували се и пр. Станал гостенинът да си отиде, но калпакът му липсвал. Пътните врата заключени, вратата на антрето заключена, слугиня нямали. В къщи са били хазяинът, хазяйката и дъщеря им, които през всичкото време се разговаряли най-весело в салона, свирили на пианото, пили чай, закусвали и пр. Къде е могъл да отиде калпакът и кой го е взел? — Хазяите се извинили пред гостенина и тогава му разправили цели истории, че и друг път. са се случвали такива работи, но те тогава обвинявали слугите. Обаче, при тоя случай слуги нямало в къщи, самите хазяи не са могли да извършат скриването на калпака. Добавили, че често пъти нощес вратата, както е заключена, намирали я отключена и отворена, чиниите от етажерките се снимали по масите и т. н. Дали на гостенина една военна фуражка да си иде и си казали, че калпакът ще излезе от някъде. След известно време хазяите решили да напуснат тази къща, поради горните случки. Когато почнали да прибират багажа си, случайно на дъното на един куфар намерили, прибран грижливо, изгубения калпак на гостенина им и му го изпратили.Аз бях студент до м. ноември 1900 г. Един ден избухна пожар и през нощта се завтекохме да видим, къде и какво гори. Стигнахме на улица Клочковска и, за наше удивление, виждаме, че гори въпросната къща, която изгоря до основите. Освен пожарникарите, никой от населението не смееше да помага, като си говореха: „тази къща беше много загадъчна, в нея имало събрание на духове“. Понеже тогава бях материалист и не се интересувах от окултизма, всички работи, които ми разправяха, не можех нито да си ги обясня, нито да повярвам.

Съобщава: Д-р Хр. (ветер. лекар).

Опасното дърво. Преди 35 години бях дете, 15 годишен. Отивам на погребението на мой свако. Свършихме погребението и когато сложиха маса да се гощават за „Бог да прости“, разговаряха се тихо и задушевно и разправяха: свако ми се връщал от воденицата нощем около 1 часа. Минавайки с колата си, натоварена с 4 чувала брашно, на един кръстопът под един орех, воловете се спрели — слиза той от колата, за да види да не би нещо да се е счупило, защото воловете не могат да потеглят колата. Обикаля, гледа, нищо не може да забележи. Удря воловете, но не тръгват. Обикаля пак около колата, бие воловете, но не тръгват; мъчи се да отмести колелата, да не би да са се заяли, но и това не помага. Най-после, като че по клонете видял някакви сенки, че му се „хилят“ (смеят) и казвали: „хайде да го пуснем да си иде сега, но ще си го приберем в скоро време“. Седнал на колата, уморен като пребит, и заспал. Воловете след час се спрели пред къщи и домашните го снели от колата, защото е бил цял схванат. След 10 деня от горната случка той се помина. Няколко лекари го гледаха но нищо не можаха да му помогнат. Казваха, че имал разливане на жлъчката от уплаха. След смъртта, по тялото му имаше големи сини петна, като от удари, написани от тъпо оръдие. Леля ми като плачеше при погребението, постоянно повтаряше: „Митьо, Митьо, нали знаеше, че преди да пеят петлите, през онова проклето място не се минава. Оня орех, на колко хорица е взел живота, като минават под него преди да пеят петлите“ и т. н. И действително, това място бе тайнствено и мрачно, там има вековен орех, нощем под който лесно човек не би се решил да мине, без да изпитва някакъв си страх. Мълвата и днес още се носи между околното население, че казаното място, намиращо се на един кръстопът между 3 села, с големия орех е свърталище на „зли духове“.

Съобщава: Д-р Хр. (ветер. лекар).

Видение. Художникът-иконописец A. X., живущ по настояще в София, разправя следния случай: през 19… година в края на м февруари, живял в родното си място, в Македония. Вечерта, към 9 часа, бил затворил най-внимателно всичките прозорци и врати; освен че били заключени, но и подпрени отвътре с гирмета (напречни дървета) за по-здраво затваряне на вратите, понеже там върлували много хайдути и комити. Той си бил легнал и унесъл в сън. Жена му имала още работа да шета из къщи. Лампата горяла. В един миг се вдига един страшен шум в къщи и всички прозорци и врати се разтварят като от 20 души разбойници. Жена му се изправила на сред стаята и гледала към кухнята, същевременно направила знак на него да мълчи. От към кухнята тя видяла син пламък и женски образ, в когото познала покойната си леля, за която мислели, че се е вампирясала, поради недобрите й дела през живота и, и почнала да й говори: „лельо, лельо, защо си дошла у нас? Иди си у вас, внучките ти те чакат. Иди си, иди си, моля те. Там те чакат“. Художникът се уплашил много, той мислил, че са влезли разбойници и жена му се е уплашила и от уплахата се е умопобъркала и лежал в кревата си. Жена му продължавала да разговаря с видението. След няколко минути видението се отдалечило през кухнята навън, дето, до кухнята, имало натрупани дъски и греди, понеже предполагали да строят нова къща, но всичките греди и дъски се срутили със страшен шум и биле разхвърлени, като че 10 души са работили да ги разхвърлят. След това, около половин час след разхвърлянето на дъските, всичко утихнало. Направили си кафе, разговаряли се, и без да коментират случая, станали, затворили вратите, пак ги подпрели както по-рано, затворили прозорците и си легнали, но те си знаят как са осъмнали. На другия ден узнали, че леля им си ходила още същата вечер у тях и също направила там подобен шум и се отдалечила. Повторно у тях не се връщала, да им се яви така ясно, както горния случай. След това са осветявали вода и други някои молитви са чели поповете, но случката не се повторила.

Посещение. Госпожата на същия художник A. X., когато били в Македония преди 14 години, разправя ми следния случай: мъжът й отсъствал от къщи. При нея дошла да нощува сестра й, госпожа Η. К,, която също понастоящем живее в София. Вечерта се нахранили раничко, заключили се добре и се прибрали да спят заедно с двете си възрастни деца, момчета, едното тогава било 14 — 15 год., а другото 12 годишно. През нощта слушат, че сестра й мъчно диша, като че някой я души за гърлото. Станала госпожата на художника и почнала да пали кибрита, и в това време като че човек духнал и угасил кибрита. На три пъти е угасвал кибрита и усетило се като че човек ходи из къщата. Когато запалила лампата, забелязала на спящата си сестра по лицето пот. Събудила я и я попитала, защо толкова хърка и като че се бори с някого. В това време в кухнята им се произвел страшен шум от разхвърляне на чинии, тенджери, всички съдове из кухнята били разхвърляни така, като че човек си е играл цял ден. Сестра й като се разбудила, оплакала се, че не може да си повдигне нито ръцете, нито главата, цяла била като пребита, и по тялото й се забелязвали натъртени места, като от удар. Пак и този случай не могли да си обяснят, защото нищо не са видели освен шумът от стъпки, дето са чули из стаята и шумът от разхвърлянето на чиниите и съдовете из кухнята им. Една година след този случай те се пренесли в София да живеят и сега са много добре и здрави, и не са забелязвали да ги спохождат някои духове, както в Македония. Но са много набожни.

Съобщава Д-р Хр. (ветерин. лекар)

Изгубен предмет, намерен по необикновен начин. В 1910 година се самоубива в София дъщерята на софийския жител г. П. След случката домашните търсят един ключ, за да отворят една от стаите, но не го намерили никъде при най-старателно търсене на всякъде. А не искали да счупят вратата, за да не я похабят. По- рано у това семейство живял под наем г. Д. Д. От няколко месеца той се бил преместил в друга квартира. Покойната му се явява на сън и му казва да съобщи на домашните, че изгубеният ключ е под сламеника на един от креватите, в друга една стая. Г-н Д. Д. не е знаел до тогава нищо както за изгубването на ключа, така и за неговото търсене от домашните. Отива той на другия ден у тях и пита: „Имате ли нещо изгубено?“ Сестрата на покойната му казва, че търсят един ключ. Той казва: яви ми се сестра ви на сън и ми каза, че ключът е под сламеника на един от креватите, и наистина, намират ключа точно на указаното място.

Съобщава: Б. Б-в.

Явяване на умиращ. Г-н Н. е пощенски куриер на подвижните писалища Бургас — Цариброд. Живее в Цариброд. Заболява от туберкулоза, влачи се на крака дълги години и най-сетне ляга. Няколко месеца след това умира (през 1909 година). Леля му живеела в с. Долна-баня при свои близки. Един ден, когато бавила детето си при прозореца, вижда същия г-н Н. облечен в бели дрехи и и казва: „Сбогом, лельо, аз заминавам!“

На другия ден тя получава телеграма от Цариброд за умирането на г-н Н. От направената справка се установило, че той заминал в същия час, в който леля му е имала това видение.

Съобщава: Б. Б-в.

Разни вести

Величието на звездния мир. Чрез най-големите телескопи са достъпни за нашето наблюдение около 10 милиарда звезди, които се простират на разстояние до 16,000 светлинни години от нас. Светлината се разпространява с бързина 300,000 километра в секунда. Светлинна година се нарича пространството, което изминава светлинният лъч за една година с горната бързина. Една светлинна година е равна приблизително на 91/4 билиона километри. Най-близката до слънчевата ни система, звезда Канопус (от южното небе) е далеч от нас 4 светлинни години, т. е 37 билиона километри.1)

Мъглявини се намират и на много по-далечни разстояния (в сравнение със звездите). Има три вида мъглявини. Спиралните мъглявини са на брой около 1 милион. Скоростта им е много голяма. Някои от тях се движат със скорост 1100 километра в секунда; тая скорост е извънредно голяма, даже и относно космичните пространства. Средната скорост на спиралните мъглявини е 510 км. в секунда. Те имат и вращателно движение.

Спиралните мъглявини се считат за най-отдалечени небесни тела. От изучените до сега мъглявини най-отдалечените са на едно разстояние 250,000 светлинни години от нас (т. е. лъчът, излязъл от тях, ще дойде до нас за 250,000 години. Голямата североамериканска обсерватория Маунт-Уилсон притежава най-големия в света телескоп с отвор, който има диаметър 21/2 метра. Чрез него е фотографирана една нова интересна мъглявост. Харвардската обсерватория въз основа на фотографските снимки на обсерваторията Маунт-Уилсон изчислява разстоянието от новооткритата мъглявост до нас на 1 милион светлинни години! Значи, тя е 4 пъти пο-далечe от нас, отколкото най-отдалечените известни до сега мъглявини! Далечината й от нас е около 45 квинтилиона км., т. е. 45, след което следват 30 нули.

Спиралните мъглявини са толкоз далеч от нас, че даже могат да се считат като лежащи вън от нашата мирова система, която се огражда с млечния път. Значи, може да се вземе, че те образуват самостоятелна мирова и система. Новооткритата мъглявост спада към тая група спирални мъглявини.

Границите на нашето познание за вселената са относителни: тЯ се разширяват при всяко усъвършенстване на средствата за наблюдение.

Ако се потвърдят данните за новата мъглявина, за което ще чакаме резултатите от по-нататъшни измервания, ще бъде сторена голяма крачка напред в познанието на космоса. Обаче, какъвто и напредък да правим, всякога трябва да бъдем скромни: това, което знаем, е тъй малко в сравнение с безкрайно многото неща, които не знаем!

Професор Д-р Адолф Маркузе.

(Из бр. 33 от 12. VIII. 1924 г. на в. Vossische Zeitung).

1) Канопус е един милион пъти по-голяма звезда от слънцето (виж статията от К. Фламариона във Всем. Летопис, год. 11, кн. 8 — 9, стр. 219).