Списанието в PDF

Година 3, Брой 7

(март 1924 г.)

1. Политическо преустройство — Цел и условия — Основният закон.

2. Златните думи на Питагоровите ученици: I. Оригиналът на старо-гръцки език. II. Превода на български извършен от П. Чилев, гимназиален учител в София.

3. Химни. Стихове от Ян Каспрович, съвременен полски поет-мистик, превела Дора Габе Пенева.

4. Окултна философия: Мисълта и животът, статия от W. Veritas.

5. Мистична алхимия. — Откъслеци от Sedir: I. Вечният живот.

6. Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе. Статия от Д-р Юстинус Кернер (продължение от кн. VI.).

7. Един учител на древността: Питагор и неговата окултна школа. Статия от Ив. Толев (с портрета на Питагора, според една стара гравюра).

8. Смъртта и нейната тайнственост. — Статия от Камил Фломарион (продължение от кн. VI).

9. Астрология. — Влияние на планетите при раждане на човека за оформяване на тялото му и образуване на характера му. Статия от К. А. Дибра (прод от кн. III.).

10. Стихове: I. Отражения на светлината. Песен на песните, от Йоана. II. Към Христа, от П. П-в. III. Сърцето, от Спитлера, превел А. Т.

11. Духовна опитност: Предизвестие за смърт. Съобщава М. Т-ва.

12. Разни вести: I. Чрез любов — към мир и братство (по случай обиколката на Пшемисъл Питер из балканските държави). II. Астрологически предсказания за 1924 г. от Д-р И. Т. Кронщром. III. Човешките излъчвания. IV. Чудесно излекуван паралитик. V. Един заминал работник. VI. Висшата окултна школа на Д-р Щайнера. VII. Успехите на спиритизма (с две илюстрации)

Политическо преустройство

Цел и условия — Основният закон

Големият европейски катаклизъм от 1914 —1918 г. предизвика коренна промяна в политическата уредба на много страни: предишните държавно-правни форми бидоха заменени с нови, считани за по-добри и по-съобразни с изискванията на новото време, и в тия форми се вля ново съдържание от социални течения и групировки. Обаче, печалният факт, че липсва навред възжелания нов смисъл на живота, е на лице: принципите, които се влагат в развитието на народите, и методите, с които активните политически водачи си служат, са пряко противоположни на божествените закони и предначертания. Тази е кардиналната причина, поради която всички реформаторски усилия и опити на съвременните обществени и политически дейци не могат да успеят и свършват с фиаско и с народни страдания.

Целта на всяко общежитие е висшето благо на личността. Към него, обаче, се достига чрез общността на труда, основа на която са: личното самопожертване, себеотрицанието и стремежът към високия идеал. Тия последните добродетели, които отричат всякакво себепоклонство, егоизъм и користолюбие, са сами по себе си не пречка, а стимул за индивидуалното повдигане. Който се труди и работи за ближния, за другите, той се труди и работи в същност за себе си. Процесът на колективното и индивидуалното развитие върви успоредно и едновременно. Погрешна е мисълта, че трябва по-напред да се погрижиш за личното си добруване, а после за общото или народното. Обратното е вярно: ако работиш да бъде на всички добре, и на тебе ще бъде добре. Личното благо е резултат от общото. И това е божественото: „търсете Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Анализирана подробно, тази всеобемна мисъл съдържа целия процес на развитието за достигане върховното благо: духовното съвършенство на личността.

Политическото преустройство на един народ преследва общото благо. А да преустроиш обществения и политически живот на народа значи, да създадеш за него най-благоприятните условия, при които да се проявят и турят в действие всички заложени в него от Бога дарби и способности. Те са скритите творчески сили на микрокосмоса. Знанието на тия духовни сили и тяхното пробуждане и проявление в действителния живот, това е предметът и задачата на обширната окултна наука. А кои са най-благоприятните условия за развитието и напредъка на народа? Очевидно, те са същите ония, които са необходими на всяка отделна личност или на всеки отделен жив организъм. За да расте и вирее едно растение, има нужда от светлина, топлина и влага. Също така, за да се развива човекът, като индивид и гражданин на една държава, нуждае се от знания, чувство за добро и воля за работа. А знанията се добиват, чувството за добро се проявява и волята за работа се прилага само при пълна свобода на личността: свобода на ума, свобода на сърцето и свобода на волята. Дайте всекиму това, от което той разумно се нуждае и ще създадете за човека всички благоприятни условия, за да прояви своите вътрешни, скрити духовни сили. Никакви ограничения, никакви прегради за душата и духа му, защото те непременно биха го спънали и изродили! А спънат ли се отделните лица, изопачат ли се техните схващания и стремежи, тогава и цялото общество се спъва в своето развитие и напредък. Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и граданина, така се е създала и Magna Charts. Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави.

Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи“ на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всекиго от нас и да се цени от всички управници, които и да са те и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „introduction to the Study of the Law of the Constitution“, авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting.

За илюстрация на нашите мисли по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда:

„Лицето А. има право да върви по улицата High Street, или да излезе на полето. Лицето В. има същото право. Лицето С., Д. и всички техни приятели имат същото право да идат и те там. С други думи, А·, Б., С. и Д., и де- сет хиляди други, имат право да се съберат на събрание (meeting); и понеже А. има право да каже на В., че той мисли, че би трябвало да се гласува известен закон, и понеже и В. има право да каже същото на когото и да е от приятелите си, излиза, че А и още десет хиляди души с него могат да държат едно публично събрание, в което да се изкажат в полза на правителството или против него. Това е то, в неговата същност, правото на събиране за политически и други цели. Но едно събрание, един митинг, който би бил законен, не става неза- конен само по това, че той може да възбуди някаква опозиция против себе си — която сама е незаконна — и чрез това косвено да даде повод за нарушение на тишината. Да предположим напр., че „Армията на спасението“ (Salvation Army — едно религиозно общество) иска да държи събрание в Оксфорд; да предположим, че пък „Армията на Скелета“ (Skeleton Army) разгласи, че ще нападне първата и ще я разпръсне със сила. Нека предположим още че на туй отгоре, мирните граждани, които не желаят да се нарушава спокойствието на града, като се боят от смутове, подканят властта да забрани митинга на „Армията на Спасението“ или ако стане шум, да арестува членовете и на двете армии. Това искане изглежда на пръв поглед като твърде основателно, но властите не могат, законно, да отговорят на подобно искане. Че така трябва да бъде, по сега съществуващото право, става явно, щом като се помисли. На А. не може да г.е отнеме правото да се разхожда по улицата High Street, под предлог, че X. заплашвал, че ще го пребие, ако го види, че се разхожда по тая улица. Вярно е, че отиването на А. по казаната улица може да причини нарушение на тишината, но А е толкоз малко причината за това нарушение, колкото онзи, комуто откраднат часовника от джоба, е причинил кражбата с това, че е носил джоба си часовник. А. е жертва, а не автор на закононарушението. Сега както правото на А. да ходи по High Street не зависи от заплашванията на X., така и правото на А., В., С. и Д. да вървят по High Street заедно, не може да се намали от това, че X., У., Z. заявили, че те няма да позволят на А, В., С. и Д. да вървят по тая улица. Нито излиза някаква разлика от това, че А., В. и С. се наричали „Армия на Спасението“, а пък X., У. и Z. се наричали „Армия на Скелета“, Всичката работа е в началото, че правото на А. да извърши едно законно действие — да върви по улицата — не може да се премахне със заплашването на X. да извърши едно незаконно действие — да пребие А. Това начало е установено или, по-добре, пояснено в един знаменит процес (излага се фактически случая с нападението на „Армията на Спасението“ от „Армията на Скелета“, когато първата се събрала в гр. Weston Super-Mare: местната власт издала заповед, с която забранила събранието, явила се полицията да изпълни заповедта, но един член от „Армията на Спасението“ не се подчинил, полицията го арестувала, мировият съд го осъдил, но Кралският съд, пред който подсъдимият обжалвал присъдата, отменил последната). По-нататък: едно събрание, което инак не би било незаконно, неможе да се счита за незаконно вследствие на една прокламация или заповед на един държавен секретар (министър). Да предположим, например, че салвейшистите обявят по целия град, че ще държат събрание на полето, вън от Оксфорд, в нарочно наето за тая цел място, и че ще се съберат в улицата St. Giles и оттам ще се отправят, с развети знамена и музика, на определеното за богослужебното събрание място. Да пред- положим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои събранието и изпрати формална заповед до всекиго едного от членовете на „армията“, или на „офицерите“ и, които ще предвождат „похода“ в Оксфорд, с което се забранява събранието. Тая заповед не изменя характера на събранието, макар че, когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това. Да предположим че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то. Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. — И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат. . .“

От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия. То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение. Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения“ и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора — едно аутодафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята! — се намира за . правомерно и се удобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента. За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора. Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно. Вместо него, идеите, добрата обхода и убеждението трябва да движат всеки акт за политическа организация, а тяхната общност е единствената сила, която свързва и сплотява единичните личности в едно стройно цяло, в което може да царува сговор и съгласие за планомерна и съзидателна обществена дейност.

Така се образуват и ония обществени групировки, които се наричат политически партии. Те се създават не по заповед на този или онзи властник, според неговите разбирания, интереси и цели в дадения момент, и не чрез властта, а са резултат от един изживян обществен процес, от свободно изработване на политически принципи, разновидни по своето съдържание, но целящи общото благо и общия прогрес, и от свободно убеждение.

Тия принципи не могат да се вдъхновяват от егоистични попълзновения, защото една идейна политическа партия не може да бъде една лична котерия или клика на нейния самозван водач. Тоя последният не се назначава с указ, а се издига из средата на народа като най-достойния измежду равните — primus inter pares. При това водачът трябва да се отличава с всички високи духовни качества и добродетели. Както кормчията на един кораб, машиниста на един влак или пилота на един аероплан, той трябва да бъде толкова умен, че не само да има солидни знания за управлението на държавата, но и ясновидска предвидливост на бъдещето. Не напразно на запад са измислили политическата максима: „gouverner, c’est prevoir“. Истинският държавник е длъжен да знае законите, по които се организират обществата и се управляват народите.

Той трябва да бъде социолог в окултен смисъл на думата. Само един истински окултист може да бъде образцов партиен водач и държавник. Неговият духовен и морален авторитет е същественото условие за една крепка дисциплина в партийната организация. Това не е оня „личен режим“, за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание на общата полза от всяка мисъл, желание и действие и на своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове. В една политическа групировка, основана на идейни начала, шефът не е тиранин, който си служи с принудителни средства, във вид на заплашвания или други ограничения на своите последователи, и дисциплината между съмишлениците не е рабско подчинение на водача.

Такива широки разбирания може да има само един окултист. Но той се отличава и с едно друго още по-ценно или най-ценно качество: любовта към другите, били те негови приятели или врагове. Тя е ключа на тайната за преуспяването на всяко политическо преустройство. Един политически деец, който има благородната амбиция да отстрани социалния и политически хаос в страната чрез нейното преустройство и оздравяване, еднакво обича и приятелите си и неприятелите си. Ако към своите приятели той е разположен да ги обсипе с всичките блага, които дава властта, то към своите врагове същият никога не трябва да си служи с насилнически мерки, за да ги принуди да му се подчинят. Не е голямо изкуство да печелиш врагове, а изкуство е да знаеш и да можеш да печелиш приятели. Само с любовта можеш да ги спечелиш, защото само любовта отваря сърцата и донася мир. Вместо да заплашваш със „сеч“ и със „смазване“ другите, вместо да ги преследваш, арестуваш, убиваш или прогонваш зад граница, далеч от родното място и от близките им, любовта налага да ги оставиш на свобода, да гарантираш живота им, да отвориш вратите на родината за всички нейни синове и да ги спечелиш със своята морална сила и с безкористната си служба на народа. Тъй и само тъй искрените, чистосърдечните и благонамерените умиротворяват страната си. Защото е казано: „по делата ще ви познаят“...

И тъй, любовта е основата на всяка обществена и политическа организация, благородните идеи са стълбовете й, а чистият, възвишеният идеал е нейният лъчезарен свод. Това е величествената сграда на народния храм. Нека приложим закона за любовта и в политическото преустройство на България, и тогава сам Бог ще живее в тоя храм. Ако ние не сторим това, живите сили, които действат в света, макар и неподозирани от невежите и слепите, ще го направят рано или късно, макар и след мъчителни перипетии и страдания за народа.

*·

Златните думи на Питагоровите ученици*

(същият текст на гръцки може да се прочете в приложения

Приготовление

Почитай най-напред безсмъртните богове, както е обичай; уважавай клетвата; след това и славните герои и подземните божества, като вършиш законни дела.

Очистване

Почитай родителите си и които са родени най-близо до теб.

От другите прави приятел този, който е отличен по добродетел. Отстъпвай с кротки думи и с полезни дела.

Не мрази приятеля си заради малка грешка, за да си силен. Защото Силата обитава близо до Нуждата.

Това тъй знай. Свиквай да си господар на следните неща: най-напред на стомаха, и на съня, и на невъздържанието, и на гнева. Не ще вършиш никога нещо позорно нито с друг, нито насаме. От всички най-много срамувай се от себе си.

След това да упражняваш правото и делом, и словом.

Не привиквай себе си да се отнасяш безразсъдно към нещо. Но знай, че е орисано за всички да мрат.

Обикновено ту се придобиват парите, ту се губят.

Колкото беди имат смъртните от божиите съдбини, от които ти би имал част, кротко понасяй и недей негодува.

Прилично е колкото можеш да се лекуваш. Тъй мисли.

На добрите съдбата не дава голяма част от тези.

Много думи страхливи и добри на хората

ти попадат, от които не се смущавай и, следователно, не допускай да се отстраняваш. Ако се говори нещо лъжливо, кротко понасяй. Каквото ти кажа, изпълнявай върху всичко. Никой да не ти продума с дума, нито с дело, да извършиш, нито да кажеш това, което не е по-добро за теб.

Обмисляй преди делото, за да не бъдат работите ти глупави.

Свойствено на страхлив мъж е да върши и да говори глупави работи. Но това да извършиш, което отпосле не ще ти причини скръб.

Не върши нищо от тези работи, които неумееш, но учи се каквото е необходимо.

И тъй ще прекараш най-приятен живот.

Не трябва да пренебрегваш хигиената около тялото ти,

но да имаш мярка и в питието, и в храната, и в телесните упражнения.

А за мярка казвам това, което не ще ти причини скръб.

Свиквай да имаш начин на живеене чист и неразкошен.

И да си се пазил да правиш именно това, което възбужда завист.

Да не разходваш несвоевременно тези от добрините, които не знаеш. Бъди свободен. Мярката във всичко е най-добро нещо.

Върши това, което да не ти вреди. Мислй преди делото.

Съвършенство

Да не приемаш съня с меки очи, преди да се яви в тебе три пъти всяко от дневните дела:

Какво съм нарушил? Какво съм извършил? Какво не е извършено

от мен, което би трябвало?

Като почнеш от първото, обясни го, и после, ако си извършил страшни работи, порицавай се, а ако — добри, наслаждавай се.

На това се труди, това изучавай. Трябва да обичаш това.

То ще те постави в дирите на божията добродетел.

Да, в името на Тетрактин1), който е предал на нашата душа извора на вечната природа. Но ела към дело, като се помолиш на боговете, да го извършиш. Като завладееш това, ще узнаеш състава на безсмъртните богове и на смъртните хора.

Как всяко едно преминава и как се владее.

Ще узнаеш, че природата е еднаква за всичко, както е наредено.

Тъй щото ти да не се надяваш за безнадеждни неща, нито да избягва нещо от твоето внимание. Ще узнаеш, че хората имат доброволни беди.

Зова нещастници тези, които нито виждат благата, които са близо, нито слушат. Малцина съзнават развръзката на злините.

Такава участ поврежда умовете на хората: а те пък върху цилиндри друг път към други безбройни страдания се търкалят, имайки такива, защото гибелния спътник - спор, повреждайки, не се забелязва, че е сроден. Не трябва него да доведеш, но като отстъпваш, да го отбягваш.

Отче Зевсе, или да освободиш всички от многото злини, или на всички да посочиш с какво божество си служат.

Но ти бъди смел, защото божествен род има у хората, на които природата, като се проявява, посочва по отделно всичките свещени дела.

От които ако в нещо ти участваш, ще завладееш това, което ти предлагам.

Душата ще спасиш от тези болки, като я изцериш.

Но отдалечавай се от ястията, за които казахме, в очистването си и в развръзката на душата, съдейки.

И мислй върху всяко дело, като поставиш отгоре най-добрата мисъл за колар.

Ако дойдеш към свободния ефир, като изоставиш тялото, ще бъдеш безсмъртен бог, божествен, вече не смъртен.

Превел от старогръцки език: П. Чилев 2).

_____________________________________________________________________

*) Златните стихове на Питагор (сборник от нравствени поучения, състоящ се от 71 изречения, традиционно приписвани на Пифаго)

.

1) Четворно число: 1+2+3+4=10.

2) Горните Златни, стихове на Питагор, преведени точно от оригинала, може да се разберат само с помощта на подробния коментар на Хиероклеса (Хиерокъл Александрийски), който е един голям том. Ако обстоятелствата позволят, книгоиздателството Хермес ще издаде тоя том на български.

ХИМНИ

от Ян Каспрович1)

Из „Свети Боже“

Ето ме!

Ето ме, и плача,

блъскам Си крилата

като ранена птица, на която

е повелено с кърваво око

На слънцето да гледа в светлината . . .

А в моите нозе

копаят гроб

и черна врана

връх старий кръст на пътя

все грачи, грачи, грачи

и непрестанно

със клъвката разсипва гнилий прах . . .

А тия се влекат,

прозрачната мъгла на юлски ден ги скрила,

и като сенки

влекат се към голямата могила . . .

А подир тях лепени

из пясъчните насипи се дигат,

из синорите белият равнец,

зад плетищата люляката дива,

камъша зашумя в котловината

и, корени от тинята изтръгнал,

със тях ведно отива . . .

И от мочурища тръстика,

край друмища трънак

със жълтите изсъхнали бодили,

лилаво бленно-биле,

сънливите подбели,

широколистий лапад

и трънестия глог,

привдигат се

и тръгват и вървят . . .

Със меките си листи

зашумоля редицата върби

и в тихи и непримирими жалби

се влачи подир тях . . .

А целите полета със жита

откъсват се от майката-земя,

като гигантски зидове застават

и се възйемат и растат и плават

във тоз велик разплакан час!

А Ти, о Боже,

а Ти, Безсмъртни,

с венец от блясъци обвит,

седиш на своя недостъпен трон

между звездите,

опрел глава на златен триъгълник,

с трирамен кръст във своите нозе,

пресипваш звезден прах във пясъчний часовник

и в нашта юдол не поглеждаш даже!

Смили се, Господи, над нас!

Нареждаш слънцето да грей и да залязва

и месеца гасиш,

Зорниците запаляш и зарята

и семето на битие плодиш,

на тия същества, проядени от скръб,

които трябва тука да умират

и във самотен гроб да се положат . . .

се, Господи, над нас!

О Боже!

О Безсмъртний!

Упиваш се с величието на Свойто сътворение,

а тук сред нас е глад!

Като от мухомор, пропития народ,

преситен от просия, днес загива.

А разярен

по цялата земя се носи Сатаната

от рода в род

в изменническа мрежа да заплита,

да прави син да кипне към баща

във светотатствен гняв

и пред баща си дома да закрива

и брат в брата кървав нож да вбива

и нашите жени и нашите сестри

с чудовищен позор покрива,

под нашите хамбари огъня подклажда

със откоси от прясно покосено жито,

убийства във народите насажда

и градове, села опожарява

и пътя си с проклятие означава ...

О дни, димящи със опустошени!

А ние, тоз потиснат род,

със кръстове в ръце,

повехнал в кървавий поход,

с печата на смъртта връх знамената,

вървим от глад превити

по тоя смъртоносен път

във знойното и тъй нещастно време,

в което векове умират

и нови едновременно се раждат

за още по-чудовищни неволи —

вървим, глави привели,

като изсечен лес —

вървим, а края толкоз е далеко!

II.

Из „Salve Regina“

Земйо! Земйо!

По теб Тъгата ходи,

с корона от маслинени листа,

с огромен черен кръст на слаби рамене,

и рони капки пот,

и чашата държи с горчиво питие

във бялата измъчена ръка

и в каменистий път на всяка стъпка спира

и моли се, въздиша, плаче и се моли . . .

А тия молитви и сълзи

и тия въздишки дълбоки

превръщат се във паяжина лека,

като ония свилени влакна

провлечени в стърнища изгорели

по късни летни дни

и по треви от суша пожълтея

по целия огромен разлюлян простор

на тоз умиращ свят . · ·

О вие молитви и сълзи!

О вие дълбоки въздишки

на нашта самотна Тъга,

която спира в каменистий път

със чаша питие горчиво във ръка

и с черен кръст на слаби рамене!

Превръщате се в мрежа от мъгла

и като облак, който из зората

изгрева и се носи из простора,

повличате я в небесата горе!

О ти, венец маслинени листа,

ти ставаш на венец от злато,

венец от пламенни звезди

върху челото на Тъгата

и грееш

над глъбините на нощта

тъй непонятен!

О чашо със горчиво питие,

от твърда мед кована,

променяш се във албастров чар

поставен връх забравена могила

и пълен със сладкия нектар

на вечността —

ти до незнайни некакви размери

растеш и се разливаш сам във питие,

което пълни със свойто благовоние

душата на несретния човек!

О кръст връх слабите плещи

на нашата измъчена Тъга,

понесла заедно със тебе

тайнството на вечното страдание, —

променяш се във ангелски крила

и я отнасяш горе в светлините,

трепереща над мрака,

там, при ония милион души,

чиято вест отдавна тук угасна.

Тя грее там във снежни одеяния,

из бялото й лоно лилия расте,

пречистена във нейното сияние,

и тъпче със свойта огнена нога

главата на змия

и с лютня, на която вековечни струни

изопнала е вечността —

свръхземен пее химн,

отдавна слушан, толкова отдавна,

че свари да угасне навсегда

оная грозна вест

за онова тайнствено страдание

на кръста — химн божествен:

Salve Regina!

* * *

Сломи се!

Че между себе си и онова море

на любовта, което непрестанно

ечи със песента на мощните забрави,

на всемогъщите желания,

на неоткрити още бездни на Твореца,

на щастие от мъдрост и познание, —

ти сам си крепост пъклена сгради.

На своята душа срутените греди,

в самолюбивия си Вавилон занесе,

защото съдеше, че ти си сам, един,

че друг живот над тебе вече няма.

Тогава Сатаната, спрял на твойта кула,

с очи на прелъстител, се разсме над тебъ

и с пълната с лъжи и обещания чаша

приневоли душата ти

и повели: че само себе си ти трябва да обичаш!

И повели: че само в себе си ти трябва да повярваш!

И повели: че само себе си ти трябва да спасиш!

И немощ и лъжа

в акордите ти бяха, що вестиха обич!

И немощ и лъжа

в акордите ти бяха, що вестиха вяра!

И помощ и лъжа

в акордите, с надежди що ечаха!

А там зад теб, тъй близо, толкоз близо,

кънтеше песента на мощните забрави,

на всемогъщите желания,

на неоткрити още бездни на Твореца,

на щастие от мъдрост и познание —

онуй велико, свето, светло и безкрайно

море на любовта . . .

III.

Из „Свети Франциск“

Виждам:

Тече човешка кръв.

Вълкът, хиената, чакалът

леговището си напущат.

Пожарища едно след друго пламват,

сираци гладни плачат

и майките раздират свойта гръд.

Виждам:

сакати из ръцете си изсъхнали изпущат

стропилото, а старци без опора

и слепи, дирят хляба си напразно . · .

А чумата, увита в дълъг сив саван,

с коса в ръка се носи над нивята

и покосява туй, що е остало

след беса на войната, враг на Милосърдие.

О мои бедни старци, о сираци мои,

о майки в отчаяние! Ида, ето, ида!

О земйо, сестро моя, майко на греха,

при тебе, сестро, ида без злато и пурпур,

покорен, сиромах,

и само с Словото богат,

което днес във слънчевия залез,

в камбанний звън, във шепота в тревите,

единствено успокоене носи . . .

О земйо, сестро моя, земйо изжадняла

за кръв и за позор,

при тебе ида бос,

с глава открита,

ведно със теб да нося

ярема на греха и целия ти страх,

ведно със теб да пея

на любовта тайнствения химн,

че тя едничка може да забави

деня на Страшний Съд.

О брате месецо, о вий сестри звезди!

О рози късани с нечисти пръсти —

хвалете с мен и с целий свят ведно

и с брата огъня,

със сестрата ни вода,

и с всичко, що расте, пълзи и разцъфтява,

и с всичко, що гори и що гаснее,

и с всичко, що шуми, звъни и шепне —

хвалете, хвалете, хвалете

най-справедливий Съдия,

че Той чрез любовта

Съдът си ще забави . . .

Стихнете, птички! Брат ви да запее,

че пълно е сърцето му, че страда

с онуй Страдане, от което

се ражда Любовта . . .

Че своите ръце протяга

и гледа в светлината,

където плуват трънени венци

изплетени за кръста,

че слуша оня вихър,

кой Ти си го създал, о Господи,

за да разбираме чрез него

дихането на Твойта Същина —

да слуша шепота, създадений от Теб

във клоните на евкалипсиси,

във тихий шум на сребърни маслини

и пинии и кипариси,

и тях отзвука тайнствен да усетим

на Твойто битие.

Не, не! Със мен запейте светъл химн,

тъй както пее слънцето, когато

върху лъките се разлива,

връх тия нявгашни руини,

връх моя роден град,

връх тия горски върхове мъгливи!

Хвалете го, хвалете го със мен,

че Той крила ви даде,

за да се къпете в лазура!

Че Той ви даде кръглите зеници,

да гледате на тоя кръст,

на образа на Серафима

Че Той ви даде синури и ниви

и върхове дървесни,

да има де да кацате за отдих·

И Той на огнйовете заповяда

да греят, за да може зърното да зрее,

да има запас в житницата ваша!

О пейте, братя птички,

пей пчелице сестро,

и ти щурецо полски,

и ти мушице моя,

и ти подрумче цвете,

и ти дълбоки шуме

на брата вятъра,

и ти копринен лъч,

що омотаваш таз скала,

и ти о сестро Кларо,

която сред невестите избрах,

защото си и мила и работна,

и твоята душа е огледало,

което отражава волята на Бога! . . .

Превела от полски: Дора Габе-Пенева.

_______________________________________________

1) Съвременен полски поет. Характеристика на поезията му, с къси животописни бележки, ще дадем в идещата книжка.

Окултна философия

W. Veritas.

Мисълта и животът

1. Едничкото, за което знаем в света, е живота. И едничкото, което ще си остане за винаги, може-би, загадка за човека — това е пак живота.

Едно знае всеки един — и най- простия — че е жив: усеща живота си, макар често да не може да го определи нито в що се състои изцяло, нито що е той по същина.

2. Но неговата непрекъснатост, макар като съвкупност от знайни и незнайни процеси, се усеща, знае се, чувства се, без да може да се предаде напълно с думи.

Желанието да се даде изказ на тоя живот, във всичките му многобройни форми, области, проявления, образи, неговите съотношения и същина — е добило израз в нашите дисциплини на познание — „науки“ — които носят разни имена, но в същ- ност са само опит да се осъзнае изцяло процеса на самия живот, във всичките му разклонения, многогранни форми и изгледи.

3. Самият процес на мисленето, понеже е жив, е по същина постоянен, но не е цел, т. е. осъзнаван във всички точки едновременно, а само отделни моменти от него стават знайни напълно един след други.

Този пък процес на постепенност в осъзнаването на живота ни дава понятието за времето и пространството, което ние обективираме, както и всички други видоизменения на тоя живот в нас, и смятаме, че то съществува някъде вън от нас. А това е израз само на „структурата“ на нашия живот, на тоя частичен вид от всемирната енергия, който сме осъзнали и който, според развитието, ни е станал достъпен. Затова и обикновено човеците мислят знайно, съзнавано — прекъснато.

4. Всичките явления, мисли и процеси, които, ние сме си направили знайни един за друг, сиреч обобщили в синохронни вълни струята - живот, минаваща в нас и околните, са усещани и осъзнавани не като непрекъснати, макар ние и да говорим за тяхната непрекъснатост. В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни съотношения („пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим.

5. За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни взаимоотношения на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса.

6. Това беше възможно само за напредналите съзнания, които можеха на първо време да допуснат тоя начин на мислене, без да имат като осъзнавани, познати в действителност, отделните елементи, което те правеха по допущение: допускаха, че съществуват, за да могат да ги търсят и установят вече не като символи, а като части от живия процес — и по тоя начин да се извърши оная вътрешна работа, в която „външното“ става „вътрешно“.

7. Математиците бяха първите, които дадоха израз на тия необходими елементи, чрез математиката на безконечно малките величини и техните взаимоотношения, т. е. процеса на самия живот, който е непрекъснат във всеки миг или тъй наречените най-прости функционални зависимости между две величини, при което изменението на едната непременно е в строга зависимост от другата и се отразява и на другата. Това беше най-простото символично изражение само на оня процес, който представляваше хиляди видоизменения и съотношения на взаимодействащи сили, проявени видове на колебанията, в тая струя-живот, която обитава в нас, в която ние живеем и се движим.

8. От разбиране: о, обаче, на тоя процес по същина обикновените хора са. още далеч. Те се задоволяват с констатирането на отделни факти, а междините не съзнават, подобно на спящия, който се събужда, само когато часовника бие: 1 часа—2 часа — три часа — но в междините нищо не помни. Ударилия 10 часа ни кара само да си спомним, че 9 е минал вече и иде 11. В музиката се чуват двата последователни тона, без междината, изпълнена с ехтежа на междинните полутонове, без те да се различават съзнателно. Така се създават първичните .впечатления“, образуващи съзнателния ни живот.

9. Опитите и всичките ни познания имат в действителност вид на откъслеци, скелети, листове притиснати и изсушени в хербарий: говорим за процеси, а органически мислим за явления, спрени в своя развой до известно място, фиксирани. Тия временни по трайност отношения представляващи един вид „напречен разрез“ на протичащото явление, на взаимоотношенията на намиращите се в него „факти“, ние наричаме „закони“. И когато попаднем на друга структура на жизнената струя, ние откриваме и нови „закони“.

10. Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица.

11. Математиците търсиха и намериха изрази на тия живи процеси, а някои дори преживяха тия процеси, чрез вживяване в тях самите. Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше.

12. Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки.

13. Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци. Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е. всички тези „науки“ в мисълта им стават непрекъснати, сиреч оживяват — от там и „дълбочината“ на техните разбирания.

14. В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват. Те живеят само в непрекъснато сегашно време а туй, което наричаме минало и бъдеще, за тях е еднакво знайно, защото за тях нищо се не завършва и нищо не се започва наново, а само расте и се променя, без да се изменя по същина. Тяхното съзнание е потопено в цялата струя живот, която подхранва всичко съществуващо — чийто израз е самото съществуване. Слели се с всички и живеещи само по върховете на най-големите движения· мисъл, те виждат самите тях си и живеят като единното в множеството и множеството в единното.

22. II. 1924. София.

Sedir.

Мистична алхимия

Откъслеци

Вечният живот

Той няма родство със света, нито с наследството на нескончаемите прераждания. Това е да бъдеш. Това е денят, в който няма вече нощ; това е пребъдване на една неизменност, в която се менят само частите през призмата на Космоса; това е всезнание без издирване; това е всемогъщество, без усилие; това е индивидът, който е намерил тържеството си в най-пълно себеотдаване; това е вечна хармония, винаги съща и винаги нова; това е чар от блаженство, което се увеличава съразмерно с тайнственото преливане с всички други блаженства; това е царството на вечно новия възторг; това е състояние на най-върховна молитва, дето молещия се отпада и немей, това е безспирен полет, който няма начало, няма и край — полет от шеметна любов — най-висша, пред нищо неспираща се и всемогъща.

Това е Словото! . . .

Когато един сеяч сее, той знае само земята и зърната. Но ако неговите очи бяха отворени, той би видял общността на динамичните явления, които произлизат от действието на колективния дух на растението, индивидуалния дух на семената и духът на майката — Земя, която ги приема; и като въздейства върху всяко от тия невидими същности, той би могъл да измени съвсем физическия вид на растението, което обработва.

В тоя ред на мисли, човек би могъл да прозре метода, по който Мойсей материализира субстанцията на манната, с която той храни народа си.

Сега разширете тоя процес отвъд границите на природата и вие ще имате представа, макар и бледа, за въплътяването на Словото. Ако един издигнат, културен човек, с всички тънкости на душата си, отиде всред още диви народи, за да ги повдигне, то всичко в неговото апостолствуване за него ще бъде страдание — като почнеш от храната и свършиш с проявите на неговата интелигентност. Но всяко негово усилие, макар и извършено всред една атмосфера на грубост, ще остави трайни следи, като даде начатък на известно подобрение.

Колко по-неизразими ще са мъките на един Безкраен, на един Всечист, на едно същество в пълнотата си, като се самоограничава в организми, един от друг по-тесни, неподвижни и груби! ... Това са ония мъки, понесени по пътя на безспирното слизане от небето към ада, които и образуват човешката природа на Христа. Всека клетка на Неговото целомъдрено тяло, всяка искра на неговия непобедим магнетизъм, всяка ласка на Неговото състрадание, всеки диамант на Неговата мисъл — носи венеца на мъченичеството му! . . .

Но вие недейте вярва, каквото и да ви говорят адептите, че тая божествена храна се възприема при повече или по-малко възвишените екстази: само делата са живи и свети. Като е тъй, екстазът е само предчувствие на това, което човек некога ще бъде. Той е само една надежда; екстазът не е едно настояще или една действителност .

Търпеливото понасяне на най-разнообразните мъки — защото те ни освобождават от веригите на миналото — отваря нашите духовни очи от временните обаяния, повдига нашия кураж — това е то за нас плътта на Словото. А скъпата кръв, флуидът, който твори, или артистът на Славното тяло, творецът на красотата — това е любовта към ближния.

И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването на отровните бацили (токсините), включително и тия в тялото; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен. Препятствията на мисълта се рушат, предразсъдъците падат, тесните възгледи се разширяват, нашият дух напредва все по далеч и все по-дълбоко във възхитителните висини на невидимото. Истинската любов носи най-плодовитото увеличение на енергията, защото човек не може да я упражнява, освен чрез една постоянна борба с тоя вкоренен мързел, каквато е привързаността ни към нашите удобства: чрез тая истинска любов, духът опознава, изтънчава се и става безкрайно гъвкав. Това е все- могъщата сила на любовта.

Телесната поява на Словото на кое и да е място — поява, която предполага и изисква неговото по-раншно съшествие — е равносилно на второ сътворение. Така, Отец ни дава своя Син три пъти!: I път — когато Той издига към съществувание някоя част от Небитието, II път — когато я спасява и, последен път, когато я прави съпричастник на блаженството . . .

Атлетът строго следи своя режим на хранене, защото от тоя последния зависят силите му. Колко по-голямо трябва да ни е вниманието за духовната храна, обуславяща духовната ни активност! И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество.

Тоя, който се обобщава със Словото, става негова неотлъчна частица. Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона.

Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне. И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух. Нашето отдалечение от Словото и Отца ни се дължи на умствената ни немощ. Нищо няма смисъл, освен в Духа: нито формите, нито цветовете, ни звуците, ни силите, ни множествата, ни магиите — нищо няма сила само по себе си, освен ако лъчът Божи ги оживотвори; без Бога, нищо не може да съществува, но Той няма нужда от никого и само благодарение на благостта му, ние долавяме шепота му — като че да сме необходими за Неговото щастие.

Неизмеримостта на Всевишния ни ослепява. Хармоничната симфония на Негови е действия е тъй проста и тъй необятна, че ние намираме в нея несъзвучие, защото ушите ни долавят само отделни нотки от величавия химн. който изпълва вселената.

Справедливостта и добротата на Бога ни се струват, че са в конфликт, както и Неговото предзнание и нашата свободна воля. Той вижда изначало всичко, което е възможно, защото самият Той е изработил комбинациите, защото и комбинациите вън от Него са невъзможни. Но пътищата, по които Той води съществата, не са геометрични фигури, те имат и ширина. Човек може да върви по единия или другия бряг, да затъва в локви или пък да държи средината на даден път, той може да си откъсне ябълка от края на градината или пък да си купи: той може да се закрие през време на буря или да върви, въпреки нея.

В такава малка ограничена сфера се упражнява нашата свобода, това са тъй обикновени упражнения, които един ден ще ни дадат сила да действаме над цели раси: началото на всички неща е скромно.

Така, сам Бог избира тия, които от време на време ще идват при Него. Не е човекът, който е заслужил привличането; една твърде голяма тежест виси над главата му, поради някогашния му грях; неговите разкаяния, неговите усилия, всичките негови отчаяния са достигнали царството на Словото, като един вик за помощ; и той не може да сложи ногата си върху тая земя на живите, ако по-рано неговият Господ не го е очистил.

Оттук разберете, колко е вярно, че никой не може да дойде при Бога, ако това не му е дадено, и колко тия думи обясняват неуспешното старание на мнозина да „обръщат“ и защо, предизвикан от един прям въпрос на 12-тях върху свободния избор, Христос им е отговорил, че те Го познават само, защото Той го е пожелал.

Д-р Юстинус Кернер

Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе

(Продължение от кн. VI.)

Действията на водата — Изменение на тежината

Г-жа Хауфе се чувстваше, че отслабва, щом вземеше вода в ръката си. През деня, тя не можеше да вземе никаква течност, без да почувства главовъртеж, но това състояние се прекратяваше веднага след залез слънце. Денем тя не усещаше никаква жажда, колкото и да биваше силна горещината. Когато падаше в сомнамбулизъм, тя познаваше, ако бих направил паси върху чашата с вода, понеже последната й изглеждаше възчерна. А когато биваше в ясновидско състояние, тя имаше способност да ми казва, без да се излъже нито един път, колко паси съм направил.

В това състояние, ако я туряха в банята, констатираха необикновени явления: виждаха краищата й, гръдния й кош и долната част на тялото й да изплуват неволно над водата, поради една чудновата еластичност. Прислужниците й правеха всички усилия да държат тялото й под водата, но не успяваха. Ако в тоя момент би паднала в някоя река, тя не би се потопила във водата повече отколкото един къс гъба.

Тази особеност ни напомня опитите, правени с магьосниците, които без съмнение са бивали най-често лица в магнетично състояние и са могли така да плуват върху водата, противно на обикновените закони. Андрей Моле разказва за една жена, която живяла в 1620 год. и която, като е бивала в магнетично състояние, често се вдигала от леглото си във въздуха, в присъствието на мнозина свидетели, и се носела в пространството на една височина от няколко метра, като да е долетяла през прозореца. Присъстващите се помолвали и тя слизала. Хорст, държавен съветник, говори за един човек в същите условия, който, в присъствието на мнозина почтени свидетели, се вдигнал във въздуха и се носел над главите на присъстващите лица така, че те тичали зад него, за да не се нарани при падането си. Също такова явление се наблюдава и у естествените сомнамбули, които могат да се държат в най-опасни положения и рядко се нараняват при падането. Индийските фокусници и болните, засегнати от конвулсивния танц, правят също много неща, противни на закона за тежестта.

Г-жа Хауфе, когато излизаше от състоянието си на транс, ставаше отново чувствителна към теглото на телата, и едно леко лице, наглед, можеше да й се стори често по-тежко, отколкото друго с по-голям обем. Тя имаше понятие за теглото независимо от материята и казваше, че съществува един вид морално тегло. Когато поставях моите пръсти срещу нейните, те се привличаха като от магнит и тогава можех да я повдигна от земята.

Много подобни явления са вече наблюдавани, а особено ония, които са станали върху гроба на дякона Пяриз в 1724 год., дето болните са отивали на тълпи, оставяйки се да бъдат удряни от силни мъже, въоръжени с всякакви видове оръдия, като са се простирали под една дъска, върху която се качвали повече от двадесет души и всичко това е ставало без никакви болки или наранявания, но даже с полза. Същите явления са отбелязани и в изпитанията на магьосниците в средните векове, при които огромни тежести са били употребявани като оръдия за мъчение и в известни случаи не са били чувствани от жертвите. Същото спиране на законите за тежестта се е срещало и у лицата, които са водели строго аскетичен живот и са проникнали в дълбочините на вътрешния живот.

Според свидетелстването на св. Тереза, Петър Алкантарски се задоволявал само с половина час сън дневно в течение на четиринадесет години, седнал и подпирайки си главата на един прът. Той живеел само с хляб и вода през три, а по некога през осем дни, докато тялото му толкова отслабнало, че е станало като прозрачно, та е могло да се вижда през него като през платно. Духът му бил в постоянна връзка с Бога, той често е бивал обгърнат като от един светъл облак и се вдигал във въздуха. И св. Тереза също чувствала душата си, после главата си и най-после цялото си тяло издигнато над земята и, пред очите на всичките жители от общината, тя е летяла над прага на вратата й.

Животът на светиите съдържа много подобни факти, явления, които ние туряме в реда на басните, защото не можем да ги разберем.

Лавровото дърво имаше също забележително действие върху г-жа Хауфе и това ни обяснява употребата му в храмовете на Делфи, Ескулапа и др. Тя също тъй намираше, че леската, с която толкова си служат в народа като средство за откриване, има голяма проводническа сила на магнетичния флуид. Сам аз съм видял как мишците и ръцете на една напълно здрава жена станаха твърди, когато държеше една лескова пръчка. Вероятно е, че изменението на нашите условия за живеене и употребата на силно възбудителни лекарства от всякакъв вид ни прави неспособни да почувстваме тия нежни влияния.

Защитата със слонова кост произвеждаше върху г-жа Хауфе един вид епилептична криза. Забележителното е, че у старите, защитата със слонова кост се е считала ефикасна против тая болест и че това животно минава у естествениците като субект на епилепсия. Това мнение на старите се съгласява, прочее, с теорията на хомеопатията. Рогът от дива коза също се е считал полезен против гърченето и съвременник тиролци носят често пръстени, направени от такъв рог и ги наричат пръстени против гърченето.

Конските брадавички, мамутовите зъби, говеждите нарастъци, паяжината, светулките и пр. произвеждаха все отделни действия, когато ги туряше на ръката си. Няколко капки от една киселина, произведени от едно гниеше животно, развиваха признаците, които следват храненето с развалено месо „Това особено действие, казва Шуберт, хвърля силна светлина върху отношенията, които съществуват между нас и външните предмети“. Когато жизнената сила, още във всичката си активност, управлява тялото ни, тия влияния едва се чувстват от нас. Но когато се отпуснат дизгините („дизгин“ – повод), и както бе случая с ясновидката от Префорст, тази сила се свие в дъното на организма, напуснатото и възприемчиво тяло става отново чувствително към скритите й свойства. Трябва да се забележи, че гърченето и разпущането, произвеждани от разните минерали и чието понасяне е твърде болезнено, често са оказвали на край здравословно действие.

Няколко диамантчета, турени в ръката на г-жа Хауфе, предизвикваха необикновено разширение и неподвижност на зениците й и същевременно обтягане на лявата й ръка и на десния й крак. Действията на всички вещества биваха много по-силни, когато ги туряха в ръката й, отколкото когато ги вземаше като лекарство или като храна.

Известно е, че навикът ни да приемаме твърди и течни възбудителни вещества увеличава особено нашата нечувствителност към външните влияния. Когато старите са искали да подложат някой болен на този скрити сили, те са приготовлявали действието им като са го осъждали на строга диета. Съвременната система на лекуване, наречена хомеопатическа, действа по два начина: най-напред като отстранява всички възбудителни вещества и после, като дава повтарящи се дози от лекарства, чието разделяне на крайно малки частички ни напомня опитите, при които Роберт Браун, като е намалявал до най-неосезаемо състояние частите на едно тяло, схващал в тях онова, което той смятал да са самопроизволните и независимите от едно живо същество движения. Изглеждало, че тия вещества, разтворени във водата, имат електрическо действие върху епидермата, както бе случая с ясновидката от Префорст, вместо да действат, както правят обикновено лекарствата, чрез поглъщането им от пищеварителните органи. Също така и когато атомите се натрупат масово, те се подчиняват само на законите на сцеплението; тяхното крайно деление, като се изложат на електрическото влияние, им придава онова движение, което един силен микроскоп може да открие. Така изворът на всяко изобилие и на всяка храна както за вътрешния, тъй и за външния човек, не се намира там, дето ние го търсим; той почива на дъното на духовното ни естество, дето лошите външни влияния не могат да го достигнат, за да го размътят или пресушат.

Действието на невесомите вещества

Слънчевата светлина произвеждаше върху г-жа Хауфе разни физически действия. Между друго, тя й причиняваше главоболие. Когато заспиваше изложена на слънцето, тя искаше да й турят стъкло върху лъжичката и тогава можеше да я понася, защото се увеличаваше изолирането й от нея. Различните цветове на призмата произвеждаха също всеки един отделно действие. Светлината на месечината не я възбуждаше, когато не я гледаше, а в противен случай, чувстваше меланхолия и студени тръпки. Тя бе извънредно чувствителна към бурята, схващаше светлинките, които бяха за нас невидими и виждаше другите преди нас. Когато атмосферата се изпълваше с електричество, ако се допреше някой с пръста си до нея, тя виждаше малките светлинки, които се издигаха до тавана; тия светлинки у мъжете бяха безцветни, а у жените бяха сини. Тя схващаше и изтичанията от различно естество, които излизаха от очите на разните лица и представляваха голямо разнообразие. Тя не можеше да пие вода от дъжд след буря, понеже й причиняваше голяма топлина. Но в друго време дъждовната вода й бе приятна. Лесно може да се разбере, защо електричеството, във всичките му форми, дълбоко я възбуждаше.

Г-жа Хауфе не можеше да живее без отворен прозорец. Тя казваше, че извлича от въздуха животворните начала. Тя бе на мнение, че при заминаването на душата трябва да се отваря прозореца не от суеверие, но за да се улесни нейното отделяне от тялото. Тя вярваше също, че във въздуха се намират известни начала, с които си служат духовете, за да се направят видими и разбираеми за смъртните. Тя мислеше, че тия субстанции можеха да повреждат другите, но тяхното действие се схваща само от нея. Ямблик казва, че душата в момента на заминаването си е обвита от една въз душ на обвивка, която запазва всички форми на личността. Парацелз твърди, че човекът не се храни само с помощта на стомаха, но и с всички свои членове, които извличат храната си от четирите елементи, от които е образуван въздухът.

Г жа Хауфе бе извънредно чувствителна към всички прилепчиви или епидемически болести Колкото по-високо се издигаше тя в пространството, толкова повече състоянието й ставаше по анормално и по-магнетично: това се забелязваше даже и когато минаваше в различните етажи на една и съща къща. В долините тя се усещаше отяготена, натежала и подложена на конвулсии. Твърде много се възбуждаше от вятъра, особено когато духаше като фъртуна, и, макар затворена в стаята си, тя можеше да каже от коя страна духа.

Музиката потопяваше често г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние: тя ставаше тогава ясновидка и говореше в стихове. Тя искаше да магнетизирвам водата, която пиеше, под звуковете на еврейската арфа и, когато изпиваше така магнетизирана вода, без да знаеше това, веднага почваше да пее. Пророк Елисей ни дава от себе си един пример за възбуждане на вътрешния живот чрез музиката: „когато бил отведен при израилтянския цар, поискал да дойде един свирач и щом последният раздвижил струните на арфата си, божията ръка слязла върху Елисея и той почнал да пророчества“.

Какво виждаше ясновидката в човешките очи

Когато г-жа Хауфе погледнеше в дясното око на някого, зад собствения си отразен образ тя виждаше там друг, който, очевидно, не беше нито нейния, нито оня на лицето, в чието око тя гледаше. Тя вярваше, че той бе портрета на духовната личност на тоя човек. У мнозина тоя вътрешен образ се показваше по-ясен от външния, а по някога бе обратно Това показваше характера на лицето. И у мнозина този образ биваше много по-хубав и по-чист от другия. Ако погледнеше тя в лявото око, веднага познаваше от каква вътрешна болест страда това лице, било стомашна, било гръдна или пък на всеки друг орган и тогава даваше своите предписания. В лявото ми око тя четеше предписанията ми за самата нея. А в онова на едно лице, което притежаваше само това ляво око, тя тутакси видя вътрешната му болест и образа на вътрешната му личност. В дясното око на едно животно, куче, птица, тя виждаше едно синьо пламъче, което, безсъмнено бе неговата духовна част или душата му. По тоя предмет Шуберт излага следното: „ние виждаме често в очите на едно животно, отраженията на един скрит и таен свят, който, като през някоя врата, туря в съобщение другия свят с нашия. Многократно в очите на едно издъхващо животно, безполезно умъртвено или измъчвано от ръцете на човека, ние виждаме израза на вътрешното му съзнание, което се готви да занесе своето свидетелстване против нас в другия свят“.

Тя казваше, че вижда втория образ в очите на другите и духовете не с плътското си око, а с онова духовно око, което тя носеше вътре в себе си. С това вътрешно око именно Яков Бьоме е виждал цялото творение и узнавал есенциите, привичките и свойствата на растенията, и пр. Погледите на извЯстни лица потопяваха веднага г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние. Сапунените мехурчета, чашите, огледалата предизвикваха духовното й виждане. Когато едно дете наду един сапунен мехур, тя извика: „ах, Боже мой, аз видях в тоя сапунен мехур всичко онова, за което мислех, макар и да бе много далече то, и не само за един кратък момент, но през целия си живот, и това ме ужасява!“ Тогава аз направих един сапунен мехур и поисках от нея да се опита да види детето си, което тогава бе много далече от нея. Тя ми каза, че го вижда в едно легло и това й направи голямо удоволствие. Друг път тя видя жена ми, когато тя бе в друга къща, и описа с точност мястото, дето се намираше в тая минута, в което аз се уверих тутакси. Между това, мъчно я принуждаваха да се реши да погледне в сапунените мехури. Тя трепереше и се страхуваше да не би да види нещо, което би я ужасило. В един от тия мехури тя видя веднъж един малък мъртвешки ковчег пред една съседна къща. В оная минута там нямаше никакво болно дете, но малко след това жената, която живееше там доби дете. Последното живя само няколко месеци и г-жа Хауфе го видя положено в един ковчег. Когато пожелавахме да си припомни сънищата, които тя бе забравила, достатъчно бе да погледне в един сапунен мехур и те се представяха пред паметта й. Тя често виждаше в една чаша с веда лицата на ония, които щяха да дойдат при нея. Но поканена да опита тоя ред на откровение, тя правеше това против волята си и понякога се мамеше.

Виждане чрез лъжичката

(Plexus Solaris)1)

Следните явления напомнят способността на сомнамбулите да четат това, което е положено върху стомаха им или да го узнават само с допиране до него. Аз дадох на г-жа Хауфе две късчета хартия грижливо сгънати. На едното скришом написах: „Има само един Бог“, а на другото: „Няма Бог“. Турих ги и двете, на лявата й ръка, когато бе съвсем будна и я запитах, дали чувства някаква разлика помежду им. След една минута тя ми върна първото листенце с думите: „това ми възбужда известно усещане, а другото ми се струва празно“. Аз повторих четири пъти този опит и всеки път резултатът бе същият. Тогава написах върху един къс хартия: „има спектри“, а върху друг: „няма спектри“. Тя тури първия на лъжичката си, а другия държеше в ръката си и прочете и двата. Тогава написах: „вие сте видели Б. . .“ Когато го тури на лъжичката си, тя каза, че това й причинява някаква мъка. Между това, когато по после прочете съдържанието му, не можа да си даде отчет за този ефект, макар повторения опит да б дал същия резултат. Няколко години по-късно, когато аз турих в ръката й едно затворено писмо от същото лице, резултатът бе пак същият, макар че тя нямаше идея за това, което можеше да бъде. Присъствието на същото лице произвеждаше тъждествени ефекти. Известно число интересни опити, направени в същия смисъл, ме доведоха до убеждението, че писанията и рисунките,поставени върху лъжичката й, произвеждаха определими ефекти, различни по естеството си.

Добрите новини за детето й я разсмиваха, а лошите я наскърбяваха. Името на някое враждебно лице възбуждаше гнева й, онова на Наполеон й събуждаше войнствени мисли и тя запъваше тогава някой марш.

Колкото чудновати и да бяха тия резултати, повторените опити само ги потвърждаваха, и макар мъчно да се вярваха, това бяха положителни факти. Както става обикновено със сомнамбулите, г-жа Хауфе имаше способността да различава ясно вътрешните органи на тялото, особено когато боледуваха. Тя виждаше много добре протежението на нервите и можеше да ги опише анатомически.

Една магнетична пръчка с желязно острие, поставена пред дясното й око и насочена към някой отдалечен предмет, развиваше силата й извънредно много: така, най-мъничките звезди й се представляваха толкова големи, колкото месечината, а последната толкова голяма, че тя можеше да вижда ясно различните й петна. Но тя виждаше само дясната страна, а лявата оставаше невидима за нея. Тя казваше, че жителите на лявата страна на месечината били погълнати всецяло от постройките си и не са толкова щастливи, колкото ония на дясната й страна. Аз й казах, че, според мен, това е сън; но тя протестира, като добави, че нейното сомнамбулично състояние е пълна будност. Наистина, за съжаление е, че тия опити се правеха в едно време, когато ясновидката бе неспособна да стане от леглото си и не можеше да се предаде на продължително наблюдение на небесните тела.

Когато срещнеше някого, който бе изгубил един от своите крайници, тя продължаваше да виж·да последния на тялото му. Тоест, тя виждаше формата на крайника, произведена от проекцията на нервния флуид, по същия начин както виждаше флуидичните форми на умрелите. Това интересно явление ни позволява може би да си обясним усещанията, изпитвани от някой, които чувстват още ампутирания си крайник. Невидимата флуидична форма на тоя крайник е още в отношение на продължителност с видимото тяло, и това достатъчно ни доказва, че след разрушението на видимата обвивка, формата се запазва от нервния флуид. Старият теософ Йотингер казва: „земната обвивка остава в съсъда, когато съществената и летлива част се издига като дух в съвършена форма, но лишен от материя“.

(Следва).

_______________________

1) Слънчевият възел.

Един учител на древността

Питагор и неговата окултна школа

I. Животописен очерк

Литературата върху живота и учението на Питагора е огромна. Самият Питагор, както и всички други велики учители на човечеството, не е оставил нито едно, саморъчно написано от него, съчинение. Това свидетелстват Диоген, Филодем, Плутарх, Порфир и мн. др. Той само е говорил на своите ученици, като е разкривал знанията за устройството на вселената и законите, по които тя се управлява. Пръв Аристотел е написал един трактат За питагорейците, в който е изложил всичко онова, което е било необходимо да се знае от неговите съвременници. Почти всички по-подирни автори са внесли свои субективни възгледи в книгите, които са се появили през делата александрийска епоха под името на Питагора.

Сведенията за живота на тоя гръцки философ, окултист, кабалист, астроном, математик и пр. са твърде оскъдни. Това е една тайнствена личност, за която всички негови биографи говорят само с догадки и с големи резерви. Най-разпространеното мнение, което удостоверява фактите, е, че Питагор, син на Мнезарха, е бил роден в остров Самос в началото на шестия век преди Христа, между 592 и 572 год. По-точно не може да се определи датата на рождението му, но някой под- държат, че годината е 569 преди Христа. Върху неговото детинство и възпитание нищо не се знае. Някои стари автори го наричат ученик на Талеса, други — на Анаксимандра, а трети — на Епименида. А Диоген Лаерци свидетелствува, че слушал Ферекид в Сирос или Делос, който е посеял у Питагора първите семена на бъдещата му философия. Дават му, най-сетне, за учители и някои финикийци, халдеи, персийски маги, индуси, араби, евреи и пр. Най-старите сведения по тоя въпрос се отнасят към II-я век преди Христа. По-малко невероятно е, че Питагор е посетил Египет, но Целер, който по-дълбоко е изучил старите текстове, заключава, че не съществува нито едно убедително доказателство за пътуванията на Питагора. Твърди се още, че бил отишъл и в Делфи. Но едно е положително: през това време той е бил посветен в мистериите. Като се завърнал в остров Самос, той вече открил своята окултна школа. Но поради слабата заинтересованост на неговите съотечественици, а, главно, по причина на тиранията на Поликрата, Питагор напуснал окончателно отечеството си и се настанил в Кротон (Италия). По това време Питагор бил на 40 години. Всичките историци свидетелстват, че в новото си местожителство той е имал грамадно влияние и е спечелил много привърженици в своята школа. Питагоровото общество се е превърнало в цяла организация, която предизвикала завистта на някой местни жители и последните направили заговор да премахнат Питагора. Поради това, той се преместил в Таренто, но неговите последователи били предадени на грозно гонение, за да бъде унищожена и школата им: съзаклятниците нападнали питагорейците и извършили над тях истинско клане. В това диво преследване намерил смъртта си и самият Питагор. Поддържа се от някои автори, че той е умрял в Таренто, в 470 год. преди Христа. Школата му, обаче, не е изчезнала съвършено: след клането в Кротон, тя е била реорганизирана и е съществувала още дълго време, тъй като уверяват, че учението на Питагора е било проповядвано още 250 години от многобройните негови ученици.

Един от тия ученици Лизис, , който се спасил от смърт, избягал в Гърция и там се заел да продължи делото на Питагора.

Той е именно, който рецитирал Златните думи или стихове на Питагоровите ученици, тъй както са ги чули от устата на самия Питагор. Както обяснява един от коментаторите, Фабър д’Оливе, древните са имали навик да сравняват със златото всичко онова, което считали чисто, красиво и без недостатъци. Така, с думите златния век те са разбирали века на добродетелите и щастието, а с думите златните думи или стихове на Питагора — стиховете, в които е вложено най-чистото учение. А според един гръцки стар тълкувател, Хиероклес, тия стихове, които съдържат учението на цялото свещено братство на питагорейците, са били четени от тях, съгласно един закон, всяка заран след събуждане от сън и всяка вечер преди лягане. Това се потвърждава и от много пасажи на Цицерона, Хорация, Сенека и други достоверни автори.

Питагор

според една стара гравюра.

Старогръцкият текст на тия Златни думи, който ние даваме на друго място в тая книжка из Всемирна Летопис1), е взет от коментара на Хиероклеса 2), излязъл на латински в 1673 год. под редакцията на Куртериус, в Лондон. Оттам той е преминал в съчинението на Фабър д’ Оливе, излязло в I-во издание през 1813 г. Тия Златни думи, наредени в старогръцко стихосложение, наречено евмолпично, са бележити, както се вижда, по своята морална висота и съставляват един от най-красивите паметници на древността, издигнат в чест на Мъдростта. Коментариите на д’ Оливе и на Хиероклеса разкриват дълбокия езотеричен смисъл на тия думи, които излагат и развиват учението на Питагора. Това учение, като определя произхода и края на човека, както и свойствата на божествеността, установява законите на причинността, еволюцията и края. Според д’Оливе, това е било същинското посветително учение на древността или науката за усъвършенстването, основана солидно върху плана и целта на всемирното творение. Тая наука, изразяваща мисълта на Питагора, е послужила за връзка между изток и запад, и през всичките векове досега е доминирала цивилизацията. Прочее, велика е заслугата на окултната школа на Питагора. Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост. Питагор, неговата епоха, делото му и вложените в него заключения ни представят, прочее, солидна база за цялото изучаване, което предприемаме, изложение на научните средства за употреба, с които да се преустрои упадналата социална държава и да се възстанови синтезата, която тоя велик философ напразно е предприел да установи. Ние сме решени да бъдем Питагор на християнството“. . .3)

И действително, кротонският маг, посветен в големите и малките мистерии, който е проникнал далеч в неизследимите глъбини на небето и е открил, че вселената е основана на числа и фигури, който е построил таблицата на умножението, измислил известната Питагорова теорема за квадрата на хипотенузата, посочил е съотношението на планетите и влиянието им върху земята и хората, открил е основата на музиката в числата, чрез установяване на едно специално числено музикално правило и пр. — тоя велик ум, който е възприел и предал на човечеството, умопомрачено още в своя езически култ, кръвожадно и непризнателно, най-основните знания по окултната философия, теогония, астрономия, етика, аритметика, геометрия и пр., наистина, заслужва да се напомни пак за него и учението му, да се изучава то и днес от съвременниците, дребнави и нищожни „учени“ из светските университети на материализма, които само предъвкват завещаното наследство.

В ид. книжка на Всемирна Летопис ще изложим доста подробно учението на Питагора, преподавано в неговата окултна школа.

Ив. Толев.

_______________________________________________________________________________________

1) Доколкото ни е известно, Златните думи или стихове на Питагоровите ученици за пръв път сега се появяват в българската книжнина.

2) Гръцки философ, роден в Александрия (Египет).

3) L’Archeometre de Saint—Yves: Avant propos, p. 9.

Камил Фламарион

астроном и психист

Смъртта и нейната тайнственост

(Продължение от кн. VI)

Свръхнормални способности на душата, непознати или малко изучени, които доказват

независимото й съществуване от материалния организъм

Предчувствия. Откровения. Предвещания. Усещания насъне.

Тайнствени позиви.

Това писмо съдържа по-нататък цяла дисертация по хиромантията, която не можем тук да разгледаме. Ако възпроизвеждам тоя пасаж, то е просто за да напомня, какви грижи трябва да положим, за да не пренебрегваме нищо в стремежа си да постигнем, без спънките, създавани от предвзети идеи, определянето на това, което е истинско, на реалното добро, в психичните явления. Сарсей бе толкова по- любезен с предаването ми на това писмо, че сам той не вярваше никак на тия явления.

При все това, те са толкова многобройни и толкова неотразими! Нека не ги пренебрегваме вече. Трябва да се констатират и разглеждат свръхнормалните способности на душата. Но това не е всякога лесно. Следният факт ми е съобщен от Цетта, на 20 януари 1912 г. и той е от ония, които ми показаха, колко право имах да поканя, чрез печата, лицата, конто са имали тия впечатления, да имат добрината и ми ги съобщят, в интереса на напредъка на общото ни образование:

„Една вечер излязох от Гранд Кафе, в Цетта, като оставих там едного от приятелите ми, напълно здрав. Беше точно полунощ. Легнах много добре разположен и спах като някой философ, без друга грижа, освен добре да си отпочина. Тутакси, в 3 часа, се изправих на постелката си. Тогава видях другаря си да хърка с отворен череп, и казваше ми: „сбогом“ и ме прегръщаше. Това бе ужасно! Това видение още е прясно в паметта ми. Уплашен, аз станах, облякох се и чаках да съмне с надежда, че отвличането ми в работата ще разсее от мозъка ни този страшен кошмар, който ме обзе. В 7 часа сутринта, излязох от къщи. Предупредиха ме, че добрият ми приятел Теобон, като е отивал да посети една своя приятелка и вследствие на обстоятелства, които е неуместно тук да излагам, се е хвърлил от един прозорец и си разбил черепа, което му е причинило моментална смърт. Зашеметен, съкрушен и постоянно под впечатлението на съня ми, аз намислих да се разсея.

Горното, което Ви разказвам, е израз на самата истина, тъй като храня дълбоко почитание и уважение към Вас като велик учен, от когото толкова се удивявам, че не бих могъл да Ви разкажа нещо, което не би било съвършено точно. — Луи Перие, чиновник в кметството на Цетта“. (Писмо № 2220),

Как да се изтълкува това видение? Е ли духът на разказвача, който е видял на разстояние станалото или, напротив, самото пострадало лице е дошло да му се покаже?Ние знаем толкова много примери за видения на разстояние, че първото обяснение се налага. Между туй, авторът не е видял случая, а е видял приятеля си, с разбит череп, хъркащ и прегръщащ го. Но, от друга страна, ако умрелият е бил убит на място, в най-трагичния момент за него, можем ли да предположим, че той е мислил за него? Невероятно е, но е възможно, най-сетне. Той го е напуснал три часа по-рано. Вижда се, колко е сложен въпросът.

Ето сега един твърде забележи- телен случай на телепатическо вълнение, който е станал на далечно разстояние с една жена зарад мъжа й.

Тоя случай е извлечен от Phantasms of the Llvinq и се отнася за Д-р Оливйе, лекар в Хелгоат (Финистер).

„На 10 окт. 1881 г., пише той, аз бях повикан по служба в едно село, три мили далеч. То бе среднощ, през една твърде мрачна нощ. Тръгнах из един пуст път, обиколен с дървета, които образуваха свод над него. Нощта бе толкова тъмна, че аз не можех да виждам, за да водя коня си. Оставих добичето да се направлява по своя инстинкт. То бе около 9 часа; пътеката, в която навлязох в тоя момент, бе усеяна с големи валчести камъни и представляваше твърде полегат склон. Конят вървеше стъпка по стъпка, много бавно. Тутакси, предните крака на животното се прегънаха и то внезапно падна, с устата си в пръста. Естествено, аз се прехвърлих през главата му, ударих рамото си в земята и си счупих една ключица. В тоя момент жена ми, която се събличала в къщи и се готвела да си легне, усетила вътрешно, че ми се е случило нещо. Нервни тръпки я обхванали, тя почнала да плаче и повикала слугинята: „ела скоро, аз се уплаших, станало е някакво нещастие с мъжа ми, той е или умрял или ранен“. До завръщането ми тя е задържала слугинята при себе си и не е престанала да плаче. Тя поискала да изпрати някого, за да ме потърси, но не знаеше в кое село съм отишъл. Аз се завърнах у дома в един часа сутринта. Повиках слугинята да ми светне и да разседлае коня ми. „Ранен съм, казах й, не мога да си помръдна рамото“.

Предчувствието на жена ми се потвърди.

А. Оливйе,

лекар в Хелгоат, Финистер.

Аз имам в колекцията си известен брой подобни факти за усещания на нещастия и злополуки, на разстояние. По-нататък ще се види един почти тъждествен случай, усетен само три четвърти час по-рано.

Действителното съществуване на човешката душа се открива чрез освидетелстването на душевните способности, които не могат да се припишат на материята и които ние далеч още не сме изучили. Човекът още не познава истинската си природа. Той е надарен с едва подозирани способности, които неговата постепенна еволюция ще развие. Школите на класическото образование са вървели по крив път.

Хората виждат, пипат, анализират, разрязват в човешкия организъм само това, което е съвсем явно, най-повърхностно и най-грубо, а онова, което той притежава като по-тънко, още не се познава, а това именно би било същественото за узнаване.

Опитното аналитично изучаване на душевните способности трябва да замести за напред идеите на старата метафизика и думите, с които тя се изразява. Претендираното познаване на душата се крие, в същност, в думите Няма много нещо истинско под тия изрази, с които хората са се задоволявали в течение на толкова векове, но никога нищо не са научили. За напред се налага друг метод. Това изследване на способностите на човешката душа ще ни позволи да си дадем сметка, колкото е възможно по-точно, за положителните наблюдения, които ги откриват и които правят очевидна действителността на още оспорваните парадоксални факти, каквито са следните: 1) волята, която действа без думи и на разстояние; 2) психичните предавания: телепатията; 3) зрението без физическите очи, чрез духа; 4) предвиждането на бъдещето и 5) проявленията на умрелите в момента на смъртта и след нея.

Разните, независими едно от друго, наблюдения, всички съгласяващи се в потвърждение на това, че в човека има един активен психичен елемент, се различават от качествата на материалните чувства. Ние влизаме тук в един обширен свят, по-нов от оня, който Христофор Колумб откри, когато пристигна на търсената от него западна Индия.

Това, което магнетизираният субект може да почерпи, като говори за непознати нему неща, съществува ли мозъка му, когато посещава неизвестни нему къщи, когато разисква въпроси, чужди за него, когато отговаря на езици, които не знае, когато разбира мисълта, но не и думите, схваща това, което мисли едно близко или далечно лице, или пренася духа си на разстояние или най-сетне описва сцени, които не е могъл да знае? Нека престанем да основаваме нашите съждения върху материалните привидности, върху класическата физиология.

Изобщо, хората, които не се осмеляват да погледнат в лицето тайнственото, да го поставят на картина, на разрешение, на уравнение, мислят, че знаят всичко (!) и че това. което е извън рамките на официалната наука, не заслужава изследване.

Дълго време има от тогава, около 1865 година, когато аз, единствен в Франция, поддържах свръзката между слънчевата активност и дневните колебания на магнитната стрелка. Астрономите ми вмениха това в грешка, между тях и най-прочутият тогава г. Фей, заедно с Верйе. За тях, отбелязаните съответствия се дължали на случая. Сентенцията на Кеплера, който сравни слънцето с един магнит: Corpus Solis esse magneticum 1), бе и моя, като тогавашен скромен ученик. Физиците не приемаха това. Слънцето, прогласяваха те, не може да бъде магнетично, понеже магнетизмът на една желязна пръчка се унищожава, когато я нагорещят.

Прочее, слънцето, въпреки неговите 6500 градуси, е едно магнетично огнище и сега (1919 год.) е намерен способа да се измери даже магнетизмът на отделните му петна! Така, науката сама се видоизменява. Ние сме, следов., далеч да познаваме „действителността“ на каквото и да е.

По случай на постоянните възражения, които всеки може да прави за разликата между действителността и привидността, следната записка падна под погледа ми. Аз написах в моята обсерватория в Жювизи, на 13 ноември 1917 год.: „тази студена сутрин, слънчевият диск пламти червен. Атмосферата е наситена с полупрозрачна мъгла. Хубав зимен пейзаж, макар че много дървета да са запазили още зелените си листа. Много от тях са жълти и възчервени. Повечето са вече оголени. Ако, поради атмосферните условия, слънцето би изглеждало така постоянно червено, ние бихме повярвали, че тя е нормалната му краска. Никой още не го е видял бяло·

Така е и за много други неща. Нашите впечатления са естествената основа на съжденията ни.

Този е, вероятно, стотния случай като виждам така слънцето и размишлявам по същия начин. И всичките ни чувства могат да бъдат пак същите“.

Като преписвам тази бележка, мога да прибавя това, което съм казвал често от петдесет години насам: ако атмосферата би била още по непрозрачна или постоянно обвита с облаци, слънцето никога не би било видимо, нито звездите, системата на света би била неизвестна и човешкият род би останал неизцеримо в най-абсолютно невежество за действителността.

Какво да мислим сега за сензитивните същества? Те са по-многобройни, отколкото може да се мисли, и от разни степени. Гьоте и Шуман бяха такива бележити типове. По-нататък ще говорим за Гьоте по случай на „двойниците“. Нека отбележим мимоходом едно любопитно телепатическо наблюдение за Шумана. В едно писмо от 1838 год. до Клара Виек, той разказва следното:

„Трябва да Ви кажа едно предчувствие, което имах: от 24 до 27 март бях посетен от невидими същества и през това време бях погълнат с новите ми композиции. През известен пасаж облада ме нещо и някой ми повтаряше от дълбочината на сърцето си: „Ach Gott“ (Ах, Боже мой!) Когато композирах, виждах погребални неща, мъртвешки ковчези, отчаяни лица. . . . Когато свърших, мислех върху едно заглавие. Единственото, което дойде на ума ми, бе: Leichenphantasie (Погребална фантазия). Не е ли необикновено това? Аз бях толкова развълнуван, че се насълзих, но не знаех защо именно: не можах да открия причината на тая моя скръб. Тогава се получи писмото на Тереза, и всичко се разбра.Балдъзата ми й съобщаваше, че брат й умрял“.

Шуман озаглавил таз сюита Nachtstücke (Nocturne) вместо Leichenphantasie.

Предчувствията обличат всички форми. Изследването им би съставило грамаден том. Ще отбележа тук още едно от тях, съвсем необикновено, изпитано от една видна госпожа отвъд Ламанш, леди Мърдлай, която го е съобщила на г. Майерсъ2):

„Когато бях момиче, на около 16 години, аз бях се разболяла леко от шарка. Живеех при дядо си и баба си. След като лежах два-три дни, казаха ми, че мога да направя топла баня. Възрадвана от това и като се чувствах доста добре, отидох в банята, затворих вратата и се съблякох, но тъкмо в момента, когато влязох във водата, чух един глас, който ми каза: „отвори вратата“. Гласът беше ясен, доста отдалеч, но при все това като че ли излизаше един вид от самата мене. Не мога да кажа, мъжки или женски бе гласът. Останах учудена и се огледах на около: естествено, нямаше никой. Втори път чух: „отвори, вратата“. Достраша ме и си казах: може би съм болна или луда, но не се чувствах зле. Реших да не мисля вече за това и се потопих във водата, но чух трети път — ако се не лъжа, даже четвърти път да се кажат същите думи! Подскочих веднага, отворих вратата и пак влязох в банята. Щом се потопих, припадна ми и потънах съвсем във водата. За щастие, можах в тоя момент да натисна звънчето, което висеше до стената при ваната. Слугинята дошла и ме намерила, както казваше, с главата под водата· Тя ме уловила и ме извлякла вън от банята; главата ми се чукнала във вратата, а това веднага ме свести. Ако вратата бе затворена, аз сигурно щях да се удавя“.

Каква чудноватост! Какъв е бил тоя глас? От къде е дошъл? Може- би от самото момиче, което е могло да помисли за възможна слабост. Какво разнообразие във всичките тия непонятни предизвестия! Да, човешката душа е надарена със способности, непознати на сегашната наука.

Нашата психична умственост, изобщо потънала в материалното ни битие, се проявява очевидно в някой добре известни, исторически примери, но е зле обяснена от слелия физиологически скептицизъм на съвременните училища. Нека припомним между другите, в живота на Жана д’Арк, и следните факти: тя е казала на войника в Шинон, който я оскърбил в момента на влизането й в кулата: „ах, ти отричаш Бога, но при все туй, колко си близко до смъртта!“ Още същата вечер тоя войник се удавил при една злополука.

Други път и много често, както самата Жана свидетелства, тя е била предупреждавана от „гласовете“. Във Вокулйор, без да го е видяла никога, тя отишла право при господаря на Бодрикур: „аз го познах, обяснява тя, благодарение на моя глас; той ми каза: „този е той“.

В Шинон, когато е била въведена при краля, Жана не се поколебала да го познае измежду триста дворцови хора, всред които той се прикрил под една чужда дреха. Тя поискала от него един частен разговор. в който му припомнила, за да го убеди в мисията си, съдържанието на една мълчалива молитва, която той отправил преди това към Бога, когато е бил сам в молитвения дом, молитва относително оспорваната му законност на престола.

Същите нейни гласове я уведомили, че мечът на Карл Мартел е заровен в църквата Св. Катерина от Фирбоа; същите са я събудили в Орлеан, когато, капнала от умора, се хвърлила на леглото, без да знае за нападението на бастилията в Сен-Лу: същите я предупредили, че ще бъде ранена от една стрела, на 7 май 1429 год., при нападението на Турнел.

При обсадата на Орлеан, тя предупредила Гландал, че той ще изчезне „безкръвно“ в продължение на три дни. И действително, при превземането на Турнел, Гландал паднал в Лоара и се удавил и пр. и пр.

От къде идели тия гласове? От самата нея, по всяка вероятност. Но те засягали от близко невидимия свят.

Жана д’Арк бе един рядък тип от ония сензитивни същества, които са надарени със свръхнормални способности, но има много други, които се приближават повече или по малко до това състояние.

Проявленията на душата почват да се изучават чрез експерименталния метод. Но длъжни сме да констатираме, че в тоя род факти ние не можем почти никога да правим опити, но можем само да наблюдаваме, а това стеснява значително изпитателното поле. И условията на земния органически живот са толкова груби, че ние сме почти в положението на човек, който би трябвало да прави астрономически наблюдения в страна, дето небето е почти постоянно облачно.

Тия изключителни условия са толкова повече за съжаление, че проблемата за душата, която е същата като оная за нейното преживяване след смъртта, е, безспорно, най интересната и най- важната от всички въпроси, тъй като касае се тук за самите нас, за вътрешното ни естество, за нашето безсмъртие или пълно унищожение.

В следните глави ние ще изучим много неоспорими факти на виждане без очи, а чрез духа, както и на предвиждане на бъдещи събития, които още не съществуват, и там ще имаме също много очевидни свидетелствания за трансцедентните способности на душата.

Да предвиждаш бъдещето напълно точно, или да виждаш какво става на хиляди километра разстояние, какво по- невероятно от това и при туй по-достоверно?

Способността да се предвижда бъдещето ще бъде изучена тук в специална глава. Що е в време? Как се фабрикува бъдещето?

Проблемите, които заслужават да занимаят вниманието ни, са толкова многобройни и толкова обширни, че тяхното осветление не може никога да се свърши и нашето любопитство постоянно се подновява при тяхното изучаване. Всекидневните дреболии на живота не удовлетворяват мислещите същества, понеже те знаят, че да живееш интелектуално, това значи да живееш двойно, и те обичат да живеят чрез мисълта си.

Нека продължим нашето сравнително изучаване.

Един доста образован учител, г. Савели, в Коста (Корсика), ми писа в 1912 год.· следното:

„Вижда се, че тия въпроси интересуват до висша степен четците, и аз съм уверен, че ставам техен тълкувател, като Ви моля да продължавате Вашето учение.

Въпросът за същината на времето трябва да е твърде мъчен за разрешение. Един издирвач, който е запитал известен у нас математик да се произнесе точно по тоя въпрос, е получил отговор: „нека говорим за друго“. При все това, смятам за свой дълг да Ви съобщя няколко, твърде смътни, наблюдения, в които е невъзможно да се усъмним·

1. Една вечер, към 11 часа баща ми, като се връщал у дома си с един свой приятел, останал изненадан като чул сърцераздирателни викове. Много жени плачели и се провиквали. Те помислили, че е станало някое нещастие или убили някого: погледнали къщата, от където идвали тия отчаяни плачове и се спрели, но веднага подир тия крясъци настъпила пълна тишина. На другия ден вечерта, в същия час, като е минал пак баща ми край тази къща, чул същите вайкания. Тоя път те били истински. Едно дете, което не било болно в надвечерието, заболяло през деня от лошо гърло, и умряло почти внезапно. Този факт стана във Вил-де-Перазо, съседна община на тази, в която аз учителствам.·

2. Г н Наполеони, бивш жилищен инспектор, ми разказа следния факт: ние се връщахме към полунощ, минавайки покрай две усамотени къщи, всред най дълбока тишина, и чухме силни удари, повторени в правилни междини и тряскащи в нощната тишина. Стори ни се, че удрят с чук върху някое звънтящо дърво. Няма да скрия от вас, че космите ми настръхнаха и че аз се завърнах в къщи твърде развълнуван от това необяснимо явление. След два дни случайно се намерих на същото място, отдето тия странни удари ме стреснаха, и пак се чуваха: това бе селският столар, който обковаваше ковчега на овчаря, умрял в надвечерието.

3. В същия ден, когато разбойниците Масони убиха лекаря Маласплна, в Коста, чичо ми Коста Микел-Анджело, който е още жив, а тогава (1850 г. ) бе ученик в Бастийския лицей, почувства като че ли е стегнат от некакво невидимо стегало, което унищожаваше всичките му движения. Бабата по майка на чичо ми бе сестра на лекаря Маласпина (писмо № 2230).

От тези три факти, първите два са предсказания3), а третият е едно телепатическо вълнение, подобно на сто- тини други, които поместих в съчинението ми Тайнственото, те са необяснени и — необясними при сегашното състояние на науката. Но те са и неотразими и се потвърждават едни с други. Тяхното изучаване ще осветли нашето съзнание, останало твърде надире, защото това, което най-малко знаем, то е собствената ни природа. Нека, прочее, не я занемаряваме.

Ние започваме да разбираме телепатическите предавания чрез откриването на безжичния телеграф, но още нищо не ни е поставило в дирята на обяснението на предвещателните факти, които са толкова мъчни за приемане, макар и да са неоспорими. Главната мъчнотия почива в противоречието, което изглежда да се налага, между виждането на идещите събития, което констатираме тук с очевидност, и нашето чувство за свободната воля.

Без да се занимаваме много, в тоя момент, с частичните случаи, и за да се придържаме по въпроса към принципа, аз ще кажа, преди всичко, че ние не можем вече, за напред, да се съмняваме ни най-малко във факта, че при известни обстоятелства бъдещите събития са предварително видени и описани, точно и ясно, и мога да прибавя, на второ място, към това твърдение, че този наблюдаван факт трябва да се примири със свободната воля на човека.

Времето не е това, което изглежда. Само по себе си то не съществува. вечността е неподвижна и действителна. Веднъж един французки кардинал, силно привързан към папа Лъв XIII, разискваше . с мен тоя въпрос, във време на разходката ни в една градина в Нанси, и поддържаше, че предсказанията не могат па се съгласуват със свободната воля. „Вярвате ли в съществува нето на Бога? възразявах му аз. — Аз смятам, че Вие не се съмнявате в това. — Вие мислите ли заедно с всички богослови, с Цицерона както и с праотеца Ви, Хипонския епископ, че Бог знае бъдещето? — Сигурно, да. — Вие приемате също свободната воля и отговорността на християнина, нали? — Да. — Е добре, в що се различава приемането на предвещателните факти от това учеше?“

Колкото за времето, миналото вече не съществува, а бъдещето още го няма: само настоящето съществува. Прочее, що е настоящето? Този час ли? Не. Тази минута ли? Не. Секундата? Не. Една десета от секундата? Не. Една стотна от секундата? Още повече не. Една хилядна от секундата? Тя е още много дълга за един електрик. Но най-сетне, нека приемем това, ако желаете. Туй е, следователно, настоящето, реалността. Признайте, че то не е много съществено.

Понеже времето не съществува в само себе си и се измерва в ума ни само чрез нашите усещания, веригата на събитията е като настоящето, което се развръща и, виждайки това развръщане, нищо не ни пречи да турим волята си, да играе своята роля в него.

Проблемата не остава от това по- малко сложна и любопитна едновременно. Това виждане на бъдещето ще бъде специално доказано в глави VIII и IX.

Повтарям, ние живеем в един свят, на който познаваме само повърхността, и с голяма мъка можем да открием вътрешните реалности. Между последните и душите ни има връзки, отношения, обмени още непознати.

Аз ще свърша тази глава с едно писмо което получих в момента, в който класирах ръкописните документи на това съчинение. То изхожда от един бележит ум, чийто характера е хладно-положителен, бивш ученик на политехническата школа, главен инженер по мостовете и шосетата, постоянен член на астрономическото дружество в Франция, и който обсъжда точно големите и малки събития. Ето това писмо:

Марокско управление

Общи Сгради

Главен инженер.

Танжер, 6 юли 1918 г.

Драги ми учителю,

„Понеже Вие сте проучили много добре“ непознатите естествени сили“, позволете ми да Ви съобщи, без да ги коментирам или да се опитвам да ги обясня, два факта, единият от които стана вчера, а другият — преди една година. Понеже аз съм единственият им автор, гарантирам за тяхната автентичност.

Първият факт е: аз притежавам, за наблюденията ми на небето, едно електрическо махало на Лероа, което върви, както знаете, посредством една пружина, четири години и се спира, само след като пружината се изтрие. Това махало върви в работния ми кабинет от три и половина години на- сам и никога от тогава не е спирало. Но вчера, когато неколцина мои приятели свиреха в другата стая, отведнъж — аз видях часовника си, който показваше 12 ч. без 20 минути — и без да разбера защо, и за първи път откато притежавам това махало, помислих си, че пружината ще утрае още не- колко месеци и ще бъде добре, ако се погрижа да я заменя с друга, понеже е възможно да не изкара цели четири години. След туй, аз никак вече не помислих за същото·

Половин час след това, щом си отидоха приятелите ми, аз влезех в работния ми кабинет, и какво бе моето учудване като констатирах, че моето електрическо махало, което, повтарям, се движеше безспирно три години и половина, бе спряло точно в 12 часа без 20 минути. При това пружината не беше изтъркана, и достатъчно бе да бутна балансера, за да тръгне пак махалото“.

Порше-Банес.

Аз не давам, както и наблюдателят, никакво друго обяснение на тоя странен факт, освен че нашият дух прониква някои неща с непознатите ни още способности. Бихме могли да предположим, че щом махалото действително спряло, ученият инженер е бил несъзнателно докоснат от това спиране и, пак несъзнателно, е погледнал часовника си и е помислил за махалото си, и всичко това случайно! Не, усещането е било изпитано в друга стая, дето нищо не се е чувало. Но все пак, що е случайността? Едно було пред неизвестни обяснения.

Защо е спряло махалото, щом пружината не се е изтъркала някоя прашинка? Сухотата му? Електрическа умора? Или да си въобразим някои други хипотези? Това не са обяснения, за да се изтълкува едно психическо съотношение.

Ето втория факт, съобщен в същото писмо:

„Преди една година, в един лек сън към края на нощта, сънувах едно лице от Тунис, с което едва се бях запознал, бях го срещал само два пъти в течение на осемте години, които прекарах в Тунис. Тая страна напуснах преди девет години, а следов., десет до петнадесет години има, от когато не съм видял това лице, и повтарям, никога не съм мислил за него: безразлично ми е било, не бях с него в никакви отношения и никакви причини нямах да мисля за него.

Но в същата сутрин, един час след дохождането ми в канцеларията, подадоха ми картата на това лице, дошло да направи едно пътуване през Мароко и, като си спомнил, също с мъка като мен, че ме е видял в Тунис, дошъл на минаване, да ме види, дали съм още тук; в момента, когато го сънувах, параходът, който докарал въпросното лице в Танжер, бе в тукашното пристанище, но аз ни най-малко не съм допускал това и още по-малко, че същото това лице се намира на тоя параход.

Не зная дали тези два разказа ще Ви заинтересуват, но аз гарантирам абсолютната им истинност.

При това, знаете, че аз съм от „учените“ хора и обсъждам моите усещания. Ако се пресметне вероятността, че единият от тия факти, а още повече двата заедно, са продукт на случая, то тя би била много малка.

Порше Банес

За тоя втори факт, ние имаме едно начало на обяснение в етерните вълни, за които ще говорим по нататък в главата за Телепатията.

Но това, което без друго трябва да приемем, без никакво съмнение, е, че бъдещата наука трябва да потърси да обясни тия способности на душата, които са още непознати за днешната наука, или поне много малко изучени досега.

Следните страници ще ни увлекат в тия изучавания, като донесат следните различия: волята, която действа чрез умствено внушение; телепатия и психични предавания на разстояние; виждане без очи, чрез духа, и виждане на бъдещето. Тия положителни документи ще докажат цялото духовно съществуване на душата, независимо от физическите свойства на чувствата.

Душата и тялото са две различни субстанции, надарени с различни свойства.

____________________________________________________

1) Kepleri Opera omnia, т, III, стр. 304. Вж. и моите „Etudes sur l’Astronomie“, т. I, 1867, стр. 117.

2) Annales des sciences psychiques, 1898, стр, 197.

3) Ще съобщим други такива в гл. IX: .Познаване на бъдещето“.

К. А. Либра.

Астрология

(Продължение от кн. III.)

Влияние на планетите в асцендента

Асцендентът представя тялото· Особено външността, но също и общия характер и интелекта съответстват на градуса на изгряващия при раждането знак.

Обаче, ако се намери една планета в асцендента или в близост на върха на асцендента, ние виждаме, че тя повлиява в голяма степен на външността и личните качества. Това особено явствува, когато тази планета е аспектирана от слънцето, луната, Меркурий или владетелят на хороскопа. Тогава ние получаваме една по-голяма или по-малка смесица от качества на изгряващия знак и изгряващата планета.

в асцендента дава широко лице и чело, малък нос, сплескан често на върха във форма на възел. Под тези лунни влияния тялото бива малко и добива повече закръглена форма. Ръце и крака малки. Прави родения много чувствителен, сензитивен, и го тика постоянно да търси промени. Разумът е ясен, а това, прибавено към подвижния живот, който докарва луната, дава възможност за бърз напредък в развоя. Любопитството върви обикновено ръка за ръка със стремежа към новото. В изгряващ или , луната указва по-малко благоприятни влияния — тя създава егоизъм, гордост и ревност. В огнен знак тя го прави страстен и импулсивен. От голямо значение са тук, както и при другите планети в асцендента, аспектите, които луната получава.

в асцендента прави тялото силно и го дарява богато с жизнена сила. Цветът на кожата е бял, косата светла или златиста — очи сини, брада силно развита. Оптимистично — родените имат силно чувство за собствено достойнство, благородство и авторитет диша всеки техен жест. Те са честни и верни и имат силна воля. Последното качество съществува и тогава, когато слънцето получава лоши аспекти, обаче, чувството на авторитет се превръща в гордост, властолюбив и егоизъм.·

Във въздушен и огнен знак влиянието на слънцето в асцендента е най-благоприятно — то дава тук вежливост, интуиция, искреност. В дава премного доверие в себе си, а в — непревиваемост и силно самонадценяване.

в асцендента дава подвижно тяло, черна коса и често сиви очи. Носът е дълъг, тесен и заострен, често гърбав. Устните са тънки. Темпераментът е нервен и подвижен. Лицето — тясно и дълго. Това положение на Меркурий е много благоприятно за интелекта, обаче, как този интелект ще се прояви, това зависи изключително от аспектите, които Меркурий получава.

Особено се чувства влиянието на Меркурий през юношеството; имено, когато той е добре аспектиран, причинява ранна зрелост. Меркуровият тип е много начетен, образован, подвижен и безпокоен, а често и любител на пътувания. Е ли Меркурий тук лошо аспектиран, това прави родения бъбрица, раздразнителен (в ) преувеличаващ или повръхностен (в )· Особено благоприятно влияние упражнява Меркурий тук във въздушен знак. Един зле аспектиран Меркурий в асцендента създава много досадни, недоверчиви типове, които с удоволствие критикуват другите, осмиват, клеветят, а за себе си имат много високо мнение. Един неблагоприятен аспект от може да създаде един „изобретател“ даже, обаче, неговите изобретения са най-често без стойност. Последното важи за Меркурий и в М. С.

в асцендента дава едно красиво тяло, валчесто лице, пълни устни, прав, къс нос, често кестеняви, обаче понякога и сини очи с приятен израз. Вежливост и приятност са постоянната характеристика. Лицето е кръгло, обаче, понякога много широко. Често дава трапчинки на бузите и брадата.

Венериният тип е привлекателен по своята външност и маниери, непорочен и откровен; желае да бъде обичан. Е ли, обаче зле аспектирана, особено от , то резултатът е страст и чувственост. В прави твърде променлив в приятелството, в , ревнив и преувеличаващ.

в асцендента дава светла или червена коса; мустаците са по-светли от косата и брадата. Очите имат един бърз, проникващ поглед, носът е добре оформен, малко извит в горната трета част. Устни тънки, брада тясна, вежди красиво големи. Естествено изгряващият знак указва известна, но обикновено все има една резка (от рана) или некакво петно по лицето.

Марс дава вяра в себе си, решителност и сила, но когато аспектите не са твърде благоприятни изпъква явно едно или друго качество на животинската природа. Често пъти съвсем неприятен характер.·

В огнен знак Марс дава голяма енергия, любов. към аргументиране, обикновено желание за борба, обаче, едновременно и благородство, В дава усет за такт и размисъл покрай енергията, в , страст (типът тук е тъмен). Във въздушен знак особено в , Марс дава остър разум.

в асцендента дава едно пълно, меснато тяло, четвъртита брада, пълно лице със също такива очи, които даже до известна степен може да изпъкват. Лицето има пресен цвят, косата е светла или кестенява. Погледът е освободен и открит (светъл тип), изразът на очите приятен, обаче, остър и огнен при възбуда. Плешива глава се среща често под неговото влияние.

в асцендента, когато е добре аспектиран, дава добро здраве и успех в живота. Това е едно много щастливо влияние, което събужда дълбоки религиозни и морални усещания, обаче, при твърде неблагоприятни аспекти тези усети се превръщат в лицемерие и недоверие.

В въздушен знак Юпитер прави човеколюбив, услужлив и събужда интуицията. Юпитер е по-малко благоприятен в и особено обаче в , където прави автократен и не- искрен.

в асцендента дава едно дълго сухо същество с дълга суха глава, коса тъмна, очи кестеняви или сини. Сатурновия тип е бавен в движенията и сериозен в постъпките си. Той рядко те гледа в очи, негова поглед е устремен най-често в пода. Той е издръжлив, търпелив, чувствителен, разсъдлив и пестелив, често и религиозен. Влиянието му е често много лошо, когато Сатурн е зле аспектиран, той прави тогава родения нещастен, беден, инат, подъл, страхлив. е особено благоприятен във въздушен знак и действа благотворно върху мисълта. Сатурн е неприятел на профанството. Той действа чрез своето ограничаваше и стесняващо влияние очистително върху характера, обаче, създава в това си положение често дълги периоди на гнет и меланхолия. Често идват под това влияние и заеквания (при неблагоприятен аспект).

в асцендента дава един особен израз на лицето. Очите са некак си особено стоманеносиви или синкави, — този цвят се не поддава точно на описване. Ирисът изглежда по малък от обикновено, поради което бялото на окото се вижда често около му. Носът е голям и остро привит в горната си половина. Родените са особени в своите постъпки, бързи, остри и често мъчно разбираеми. Дава силна склонност към всички окултни науки и една във висша степен развита независимост. Често се появявате ексцен трични склонности.

Във въздушен знак изпъква особено силно склонността към окултизма. В земен знак е най-неблагоприятен.

в асцендента. За Нептун се знае още сравнително твърде малко, — опитността се простира все още върху сравнително къс период време. В това положение Нептун дава големи мечтателни очи. При високо развития тип тази планета докарва изкуство, гениалност, прозорливост, дар да разгадае хаоса, а при низко развития тип. Нептун създава често медиуми, слаби и променливи характери, които често се предават на пиянство, поне- кога на морфинизъм или имат противоестествени навици.

Чрез силното положение на Нептун те поспадат под неговото влияние, обаче, не могат още нормално да отговарят на неговите висши трептения, които не принадлежат съвсем на нашето триизмерно царство. — Ние виждаме, впрочем, от своеобразното влияние на тази планета, че гениалността и моралната болезненост са качества, които собствено се намират в съседство и се явяват под едно и също влияние. Зависи изключително само от моралното и интелектуално ниво на родения, в коя посока ще се прояви това влияние.

Планетите в разните домове

(къщи)

Ние видехме влиянието на планетите в асцендента, сега ни остава да разгледаме тяхното влияние в разните домове. Тяхното влияние тук е по-малко върху формата на тялото, а също и общо върху характера. Сега изпъква особено 10. къща (м. с.) предвид. Една планета в началото на 10-ти дом, особено когато няма планета в асцендента, може да укаже голямо влияние върху характера и върху формата на тялото. Аз познавам едного, който наподобява чист лъвов тип, макар че има Скорпион на асцендента и слънцето се намира в Близнаци. Обаче, луната се намира в Лъв в началото на 10-ти дом. Само погледът е чист скорпионов и благородството и гордостта на лъва се проявяват тук съединени с магнетичната природа на скорпионовия тип.

Слънцето в разните домове

в 2: успех във финансови сделки, обаче, ако слънцето е неблагоприятно аспектирано и бързо разпиляване. При многото неблагоприятни аспекти, причинява винаги противното.

в 3: Много къси пътувания (ако слънцето се намира в подвижен знак или рак). Дава успех във всичките области на 3 къща, напр , литературна работа, благоприятна за интелекта, — обикновено един твърд характер. Помощ от съседи, братя и сестри или симпатия от същите. Слънцето зле аспектирано: противното. Това важи естествено и за другите къщи.

в 4: Благоприятно за бащата и щастливо за припечелване на богатство — имот. Предрича щастлива старост и успех през втората половина на живота.

в 5: Дава любов към обществен живот, към спекулации и изобщо към удоволствия·

в 6: Добро само, ако слънцето не е зле аспектирано — иначе, това положение е неблагоприятно за здравето, особено при зли аспекти от Сатурн и луната.

в 7: Благоприятно за съдружничество, за брак, за комунален живот изобщо. Често: обществено положение. Един горд съдружник. При лоши аспекти, това положение дава нещастен брак и неуспех в общежитие — в зависимост от аспектите.

в 8: Добре аспектирано, това положение на слънцето дава жизнена сила и в случай че идват благоприятни аспекти от Уран и Нептун, склонност и дар за окултни изучавания. Всичко, що се намира във връзка със смъртта, пада под този дом, като наследства и др. Зле аспектирано, слънцето носи ранна смърт; начинът на последната бива указан от находящата се в дисхармония планета и от знака.

в 9: Дава успех в научни, особено философски и религиозни изучавания и склонност да събира знания чрез дълги пътувания. Особено благоприятно действа тук върху разума един добър аспект от Меркурий, когато пък добър аспект от Уран докарва склонност към окултизъм. Един неблагоприятен аспект от Юпитер в този дом води към външен блясък (лицемерие), а от Уран или Марс дава на родения склонност към фанатизъм.

в 10: Всички аспекти, получавани от слънцето в този дом, са от най голямо значение за светското (обществено) положение честта и професията на родения Добре аспектираното в М. С. слънце е благоприятно за майката, донася чест, успех в живота и работите от всякакъв вид. Дава длъжности и служби, с които е свързана голяма отговорност. За Забелязване е, че почти всички царстващи особи имат или слънцето или Юпитер в М. С. или в асцендента. При неблагоприятни аспекти, това положение на слънцето прави родения арогантен и горд.

в 11: Дава верни и могъщи приятели и доказва изпълнение на копнежи и въжделения, възмечтани от родения. Зле аспектирано на загубата на приятелите, — неприятности от същите и аспектиращата планета показва, от къде да ги очакваме.

в 12 е неблагоприятно, принуждава родения да остане на заден план, — чувства се ограничен в известна посока. Това положение създава често ексцентрични склонности. При неблагоприятни аспекти родения има много да страда от скрити неприятели, — най- често той живее отделен от своето семейство и кръстът, що има да носи през своя земен живот, е най-често тежък. Благоприятни аспекти, особено от „благодетелите“, изменят естествено много от влиянията за добро. Това положение дава винаги силна склонност към изучаване на окултното. Често, обаче, особено във воден знак, се превръща то в психизъм и медиумичност.

Луната в разните домове

Луната в 2.: Добре аспектирана особено от благодетелите — голям успех в парични сделки. Обикновено парите биват спечелвани в сделки, които са свързани с некакви течности. Обаче, неблагоприятен аспект от Сатурна е явен знак на бедност.

в 3 е твърде благоприятно за къси пътувания и дева склонност за такива. Добро отношение към братя и сестри и съседи. Дарява впечатлителен ум и склонност към наука. Тази склонност после се определя посредством аспектите, които луната получава, напр. Меркурий прибавя острота и спокойствие, Юпитер — склонност към социални науки, Венера — към изкуството, Уран — към окултизъм, ексцентричност.

в 4: означава много промени през втората половина на живота и успех в земеделие и постройки. Особено при неблагоприятни аспекти от Уран трябва да се очакват внезапни промени на местожителството. Въобще, една зле аспектирана луна, докарва тук много нещастия в къщния живот и една страдална старост. Противното е вярно при добри аспекти, особено от „благодетелите“.

в 5 и добре аспектирана означава: много деца, любов към всякакви радости и удоволствия, но при лоши аспекти, особено от Сатурн — доста болести между децата и трудности във всички работи, досягащи пета къща. Това положение сочи на непостоянство в приятелството.

в 6: причинява при неблагоприятен аспект в подвижен знак таен белодробен катар, — в неподвижен знак: заболявания на гърлото, пик. мехур и сърцето, — в главен знак: стомашни разстройства и главоболие. Неблагоприятен аспект от Меркурий причинява нервни разстрои, такъв от Юпитер — болести на черния дроб и кръвта и пр·; добре аспектирана — дава добра циркулация на кръвта.

в 7: означава ранен брак, ако Сатурн не я аспектира никак. Ако Луната получава тук много лоши аспекти, това означава голяма дисхармония или ранна смърт на съпруга или съдружника. Намирането на Луната тук показва едно непостоянство в привързаността както за мъжа, така и за жената, обаче, при един женски хороскоп бракът е украсен с малко романтизъм и може да се не разчита много на непроменливата верност на съпруга. Същото важи и за съдружника. При задружния живот Луната означава популярност, обаче, променлива — от малка трайност. Много зависи от аспектите.

в 8: добре аспектирана може да означава наследство или завещания от майка, жена или роднини. Кога Луната тук е зле аспектирана, това й положение сочи на една по малка или повече насилствена или неочаквана смърт; от Марс или Уран (зле аспектирана) показва внезапна смърт; от Сатурн — една бавна, болезнена смърт, кога Нептун, така аспектируващ, би сочил на смърт от опиум или морфин.

Това положение благоприятства за окултни изучавания·

в 9: дава голям копнеж по странствания и повтарящи се промени в живота, — промени, които означават обикновено подобрения. Много благоприятно положение за интелекта и дава склонност към философски и религиозни изучавания. Добре аспектирана от Меркурий — дава остър ум, от Юпитер — склонност към религия и философия, от Уран — към окултизъм, от Нептун — любов към мистичното, психичното — некога и гениалност. Е ли родения низко в еволюционната лествица, то сменя се естествено и действието на аспектите съвсем, а неблагоприятни аспекти от горните планети ще докарват трудности поради същите склонности.

в 10; в подвижен знак дава много смени на професията и ако Луната, освен това, е зле аспектирана — „много занаяти, малко богати“. Добре аспектирана, дава в това положение един пълен с успехи живот и, въпреки многото промени, добро име. При неблагоприятни аспекти от Марс и Уран, има голяма опасност за загуба на чест и доброто име Луната, силна в този дом, е добра за майката и сигурна помощ от приятели. Неблагоприятен аспект от Сатурн създава ред трудности при всяка наченка — нищо не тича от прошапалка.

От планетите, които се намират в този дом, и от аспектите, които те получават — в комбинация с аспектите, които Меркурий получава, може да се заключи за каква служба или за коя професия е наклонен роденият.

в 11: дава много познати—приятни обноски. С тях и помощ от тях. Често приятелството е много повръхностно. При твърде неблагоприятни аспекти това положение докарва трудности и загуби от приятели.

Аспектираната планета показва видът на приятеля, напр. Уран в означава предразположени към окултизъм приятели, теософи, астролози, спиритисти и др. Марс показва военни, хирурзи, зъболекари, железари и оръжейници и пр.

в 12: и зле аспектирана е едно твърде неблагоприятно положение. Докарва много скрити неприятели и ако се намират и др. данни в хороскопа, един много неблагоприятен аспект от Сатурн или Марс сочи на пленничество, робство Докарва ограничения и трудности от различен вид и най- добрите условия за успех дава дейността в лечебници, болници, затвори и такива заведения, които ни държат далеч от живота. То е едно идеално положение за пустинник, монах, милосърдна сестра. Често липсва на родения постоянство на характера.

(Следва)

Отражения на светлината

Песен на песните

От лира, с лъчи озарена,

Затрептя акорд — венец Божествен.

От своята душа, въплотена,

Извира живот: Духът Всевкчен

Излива, лкй. се, във вкчна л&сен.

От жива лира, в тон Божествен

Свещен й извор радост излива,

И в свещен трепет ни той облива.

Пркз свята душа, Духът ВсевЬчен

излива, пке Словото в пксен.

Йоана,

Към Христа

„Елате при мен всички утрудени

обременени, и аз ще ви изцеля“

Ела, о Дух на Всеобемната любов,

И изпълни сърце ми бкдно и студено,

Да затрепти от радост и сияние

С усмивка блага в Душата.

Ела, о Дух на Светлината чиста,

Душа ми уморена ти смири,

Да възприеме твойта благодат обилна,

Иоято носиш от небесни висини.

Ела, о Дух на Божията Мждрост,

Да освктиш умът ми като слънце

С божествени мисли и желания

Внеси във мене истинското знание.

Ела, о Дух на Истина небесна,

Духът ми оиован освободи

От всичии заблуждения и насилия,

Разкрий великата ми тайна на живота.

Ела, о Дух на Божията благост и смирене,

И обгърни ме в твойта чиста мантия,

Пир, любов и свЬтлина да нося

На всички страждущи братя?1)

П. П-ов

Седемдесет годишнината на Спитлера

Извадка из „Песен на Камбаните“ от Шарл Спитлер-

Сърцето

На годишнина вечер самотно сърце

Тихо заплака пред Божието лице:

— „Защо, о Боже, след всеки твой ден

„ Чувствувам се все повече усамотен?

„ Нищо не сгрява ме в тоя свят

„ Нито писмо едно, нито привет.

„ А как жадувам за малко любов!

„ За лъч на нежност отправям аз зов.

„ И дали са хората виновни били

„ Ил'мойта несръчност ги от мен отдели?

„ Признавах аз само добрите дела,

„ Омразата в мен е кратка била,

„ И нивга огорчен, дошъл в унилост,

„ Не напусна домът ми без дума на милост,

„ Никой от мен по-добре в светът

„ На пълната прошка не позна вкусът

„ И не е дарил със свойта любов

„ По вече хора под Божий покров.

„ Но това, що бе най-горчиво за мен,

„ То бе съдбата ми на усамотен.

— Господ, унесен и твърде зает,

Небрежно му даде следний ответ:

— „ Всеки да живей, следвайки пътя свой,

„ Нищо, че самотен и тъжен бил той.

„ Що прави огънят пред наковалнята?

— Пламти!

„ Що прави дървото след зимно забвение?- Цъфти!

„ Всеки е длъжен и то всецело

„ Да се привърже към свойто дело.

„ Измий очите си и — замълчавай.. . .

„ Бъди добър и — продължавай. .. .

На френски: Цабел Кайзер.

На български: А. Т.

София, 3. III. 1924 г.

__________________________________________

1) Даваме възможност на горните стихотворци да се изкажат в списанието. Колкото и да страдат стиховете им откъм формата, мислите им, обаче, заслужват внимание — Б. Р.

Духовна опитност

Предизвестие за смърт. На 6-и февруари т. г. през нощта в София се помина моя братовчед Д-р С. Крепиев. Същата нощ братовчедката ми, учителка в Г. Джумая (Благоевград), сънувала баща си, майката на братовчеда ни и друга една леля (всички покойници), че дошли при нея, и баща й, засмян и весел, й съобщил, че тая вечер още един наш (близък) човек щял да замине и отиде при тях. Буквално е казал така: „Тая вечер идва още един близък при нас“. Братовчедката ми нищо не знаеше за смъртта на Крепиев. Тя дори не знаеше, че той бе дошъл в София, от Русе на лечение.

Съобщава: М. Т-ва.

Разни вести

Чрез любов — към мир и братство. Получихме следното съобщение: „На 30 март т· г. пристигна в София, като гост на Бялото Братство в България, Premysl Pitter от Прага. Събудилите се, през европейската война, в неговата душа сили за проявление на вложената в нея божествена любов го подтикнали, след свършване на войната, да започне да я проповядва на своите съграждани в Прага и сънародници в Чехословашко. Бързо се образувало общество от хора обичащи истината, любещи Бога и себеподобните си, и, макар и млад още по възраст, работата му се увенчала с успех. Обществото от братя и сестри, ръководено от него, носи името „Нови Ерусалим“. Разбрал, че божията любов и истина са дадени еднакво за всички народи и че последните единствено само с тях могат да се съединят в едно велико братско семейство на земята, той на 30 март т. г. се озова между софийските членове на Бялото Братство, където същия ден отговаряше през сълзи на питанията на софийските си събратя, какъв е той и какво е тяхното общество, така: „чувствам се като у дома! По-добро обяснение за нашето общество в Чехословакия как да ви дам? Обърнете се към себе си, вижте вашето общество, такова е и нашето.“ Мисията на чешкия ни събрат е да обиколи южните славяни, за да се запознае с съществуващите в славянските страни духовни движения и близките към тях, и да покани желаещите съмишленици да участват в събора, който ще стане в Моравия, през дните между 1 — 14 юли т. г., където да се постигне опознаване и по-тясно сближение между тях, а същевременно и да се обмислят мерки за обща работа, състояща се, главно, в осъществяване великото предназначение на славянската раса: да даде сърце на човечеството. „Защото, според Pr. Pitter, предшестващите раси са дали само ум на човечеството, а славянството трябва да му даде сърце и тогава умът и новото сърдце да приготвят условията, за да се всели Христос в душите на хората и да се въдвори Царството Божие на земята. В София чешкият събрат се срещна с представители и на други течения като: толстоисти, вегетарианци, „Ново Общество“ и др. и всякъде бе посрещнат симпатично· На път за България той се е спрял в Виена, където е констатирал силно движение в духа на Бялото Братство в България. В Югославия се е спирал в Загреб, Любляна и Белград, но там организирано духовно движение още не е създадено, а само отделни личности се интересуват, за сега, от новите духовни движения. От София, през Букурещ и Будапеща, с същата мисия, той се завърна в Чехословашко. Преди идването си в България, бил в Дания, където по друг път се е проявявало движението на Всемирното Бяло Братство, и то доста силно·

Нас не ни учудва, че у разните народи проявяването на това движение дава еднакви резултати: че тъй трябва да стане, за нас е ясно, но днес нашите души се изпълнят с възторг като виждаме, че вече Божият Дух се проявява, че вече в много народи се започва обновително и спасително проявление на великата божия любов, че между тях се явяват хора, братя на човечеството, които през създадените от народите граници, си подават ръка и в името на великата божия любов се зоват за задружна работа за приложение в живота великото учение на смирения учител от Назарет.

„Зора пуца, бит че дана!“ — тъй започва стиха си един хърватски поет. Да, пуква се зората на новия ден, на бъдещето братство между народите, братството на любовта. Денят е близо, да се приготвим с най-светлите одежди на нашите души, да го посрещнем, готови да облеем света със светлината на любовта — това е великият дълг на всяка събудена душа! —Е. К.“

Астрологически предсказания за 1924 г. (продължение от кн. VI и край).

Май. Планетата Меркурий ще мине пред слънчевия диск на 8 май. Това рядко явление показва, че ще стане някое бележито изнамерване, но понеже същевременно Нептун ще бъде в лош аспект, има опасност от отравяния или ще има случаи от тоя род. Много политически смутове в Франция и Италия. Марс ще има лоши аспекти за Русия и Ирландия· Рожденият ден на испанския крал Алфон XIII показва конфликти и финансови загуби за Испания.

Юни. Период, пълен със смутове, особено за правителствата в Лондон и Вашингтон. Благоразумието и резервата ще бъдат необходими през целия тоя месец. Опасност от паника на паричното тържище Неблагоприятно време за параходството и въздухоплаването, особено към 25 число.

Юли. няколко периоди на сполука в началото на месеца, но към 10 и 18 — критически период. По това време французката дипломация ще изнесе голям успех. Едно малко слънчево затъмнение ще докара възкачване на престола или падането на един монарх. Председателят Келвин Кулидж ще има добри изгледи за годишнината на рождението си.

Август. През течението на месеца, няколко добри периоди за финансовите работи, но лунното затъмнение на 15. показва някои внезапни мъчнотии. Критически период за правителството и борсовите сделки. Позицията на Нептун показва интриги и морски злополуки. Слънчевото затъмнение на 30. показва възшествието на един източен монарх; големи мъчнотии за Персия и Португалия.

Септември. Твърде критически период между 4. и 13. число; злополуки, конфликти. В Испания финансова криза. Към 23. ще бъдат взети важни решения. Тоя период ще бъде много тежък за Германия и Русия. Една твърде важна и мъчна афера ще привлече вниманието на Париж. В Индия опасност от голяма катастрофа.

Октомври. Небето е злополучно за централна Европа, особено към края на месеца. Много мъчнотии, чието влияние ще се почувства също и в Мароко и Алжир. Тия лоши ефекти ще се продължат и следния месец.

Ноември. Към 10. число много добър период, но в останалата си част месецът е лош.· Опасности от морски злополуки. Много мошеничества; към 27. твърде критически период, между другите и за Нормандия. Рожденият ден на италианския крал показва трудна година за отечеството му.

Декември. Твърде критически месец, пъпен с важни промени. Трябва да се пази благоразумие между 9, 18. и 25. число — Д-р И. Т. Кронщром, почетен подпредседател на „British Astrological Society“ в Лондон.

Човешките излъчвания. В изтеклите три годишнини на Всемирна Летопис се поместиха много документирани и илюстровани статии и съобщения за излъчванията (радиациите) от човешкото същество· Изследванията, обаче, по този въпрос продължават, усилено и твърде грижливо от психистите в странство. Голем успех са постигнали в това отношение професорите Шарл Рише, Д-р Густав Желе и техните сътрудници от Международния метапсихически институт в Париж. През февруари и март т. г. те са направили най-старателни опити с италианския медиум Ерто, който имал способността да излъчва от себе си бели, зелени и червени светлини във форма на кълба, искри и снопове лъчи като от магнезий. Първокласният лекар-интернист Д-р Стефан Шове и самият Д-р Густав Желе дават подробни отчети за тия сеанси в колоните на в. Matin (№ № от 1. и 28. март т. г.) и изтъкват неоспоримата важност на резултатите от тях за науката- Д р Желе нарича тая способност на човешките излъчвания биопластична. Ако подобни психически изследвания биха се направили в България, не се съмняваме, че някои Владици биха ги обявили за „еретически“ и биха донесли за тях на „обществената безопасност“!!! О sancta simplicitas!....

Чудесно излекуван паралитик. Италианският вестник Corriere della sera от 10 април т. г. съобщава следния интересен факт; според една дописка от Неапол, жителите на общината на село Малък Фриняно се намирали под впечатлението на едно събитие, което съдържа нещо свръхестествено. Земеделецът Франческо Цито, 35 годишен, парализиран по цялата си дясна страна, е имал едно видение в будно състояние, когато е бил на нивата си: появил се пред него образа на Св. Мария, която му казала, да хвърли веднага патериците си и да ходи свободно, нещо, което той направил без никаква мъчнотия. Щом се разпространила вестта за това чудо, много богомолци са се стекли към параклиса в Фриняно, посветен на името на Св. Мария.

Един заминал работник. В кн. IX, год. I, на Всемирна Летопис възпроизведохме статията на Д-р Камело Самона от Filosofia delle Scienza, в която авторът излагаше обстойно фактите по прераждането на малката си дъщеря Александрина. С това съобщение, тоя човек на положителната наука (лекар и юрист) допринесе доста за потвърждението на закона за превъплътяването· Сега известяват, че Д-р Самона е напуснал физическия свят: той се поминал в Палермо. С това обществото в Сицилия е изгубило един деен работник по експерименталния психизъм.

Висшата окултна школа на Д-р Щайнера. Според едно известие на в. La Gazette de Lausanne, окултната школа на немския учен и мистик Д-р Рудолф Щайнер, която функционираше в Дорнах (при Базел — Швейцария) под името Гьотеанум1), но биде опожарена по престъпното подстрекателство на католишкото духовенство, не щяла да бъде възстановена на старото й място. Д р Щайнер е решил да съгради едно величествено здание за окултния си университет на Монте Верита, при Аскона.

Успехите на спиритизма. От 26 до 29 август м. г. траеха заседанията на спиритическия международен конгрес в гр. Лиеж (Белгия). Това събитие, минало неотбелязано у нас, съставлява важна дата в историята на спиритизма. Огромната организация, известна под името Международна Спиритическа Федерация и която брои по настоящем във всички държави едно множество от около 60 Милиона съмишленици, е държала на горните дати първото общо събрание на делегатите си, под председателството на г. Конинкс (белгиец). Знаменитият английски писател, сър Артър Конан Дойл, придружен от съпругата си, е присъствал на конгреса и е бил прогласен единодушно и възторжено за почетен председател.

Английският романист Артър Конан-Дойл

и госпожата му.

Делегатите на конгреса в Лиеж

В дъното (прави от ляво на дясно): Е. П. Хюит — Преводачката — Лйогран — Джералд Хюит — Клеман де Сен-Марк — Джемс Бойд — Г-жа Джеси Гринзууд.

Седнали на естрадата (от ляво на дясно): Л. Море — И. Коннипкс — Г-жа Конан Дойл — сър. Артър Конан Дойл — Г-жа Дюсел — Гео Ф. Бери

Прави пред естрадата (от ляво на дясно): Г-жа Бюрже — Николай — Тиебо — Г. Уалтърп — Л. Хеймс — Е. Фриц — X. Денжи — Г. Мелюсон — Г-ца Лапейе — Луи Гастен — Мис Скейчърц — А. Тимбрел — А. Китсон — Е. Оутжн — Бевърлюис — Участъковият пристав — Мис Бери — Д-р Торес — Давид Гау

Седнали отпред (от ляво на дясно): Малос — Лом — Ш. Дартоа — Вут Петърс — Полковник Сенеспледа.

* * *

След прочетените реферати и избора на новия главен секретар, французинът. Луи Гастен, секцията по философия и пропаганда е докладвала следните отговори на въпросите, включени в програмата на конгреса;

1. Трябва ли да се счита спиритизмът за религия?

— Спиритизмът е едновременно наука и философия, която допуска религиозни последици, но не е догматична религия; той е съществено еволютивен и следва хода на прогреса под всичките му форми.

2. Какви са социалните последици от принципите на спиритизма?

— Те се резюмират така: умствено, нравствено и духовно подобрение на човечеството.

3. Може ли да се постигне социалната реформа чрез духовната реформа?

— Социалната реформа може да се постигне само чрез разпространението и прилагането на духовната.

4. Какво се допринася за нравствения напредък?

— Нравственият напредък ще се осъществи чрез висшите добродетели, които човекът може да почерпи в духовния идеал. Чрез прилагането на тоя идеал, човекът ще престане да живее в себеобожаване и ще се предаде всецяло на човечеството, напредъка любовта и правдата.

5. Каква е ползата от безкористното и, особено, от лечебното медиумничество?

— Медиумничеството, във всички свои форми, трябва да бъде безкористно. Ползата се съдържа в отсъствието на всяко подозрение. Всека материална заинтересованост води съзнателно или несъзнателно към измама. Понеже медиумничеството е подчинено на действието на духовните същества, всяка спекулация на тая база е недостойна.

6. По въпросите за духовното обучение на децата.

— Комисията изказва пожеланието да се отворят в седалищата на обществата във всички страни, дето няма такива, детски курсове по спиритизма, всеки четвъртък и неделя. Една временна програма е изработена. Да се предприемат постъпки за въвеждане на спиритизма в училищата (В Англия спиритизмът е въведен в 251 доминикански лицеи и се преподава на 14844 ученици. Спиритически училища има вече в Австралия и другите колонии на Британската империя, както и в Съединените Щати на Северна Америка).

Всичките тия пожелания на комисията са били приети единодушно·

След това конгресът е приел устава и следните адреси, прочетени от г. Гастен:

1. Към всичките правителства един горещ апел за полза на световния мир, като се поканват, съобразно с духовния морал, който е моралът на Христа, да отстранят мъчнотиите, които пречат за братството на народите с условните прегради на националните граници;

2. Братски поздрав до всички психисти, метяпсихисти и спиритисти от целия свят, които работят, по различни пътища, за триумфа на духовната наука и, следователно, за знанието на философските и нравствените закони, които управляват развитието на човечеството·

3. На доблестните пионери Леон Дени, Габриел Дела, сър Оливър Лодж и сър Уйлям Барет израза на висока адмирация и сърдечна признателност на спиритите от целия свят.

Сър А Конан Дойл и Оутън (Англия) са държали сказки с проекции. Английският психометър и ясновидец Вут Петърс е направил интересни публични опити, а след закриването на конгреса е бил представен метапсихическия филм Тайните на живота и смъртта (Из „Archives du Spiritisme Mondial“)2

1) Вж. фотографическите й снимки и подробни отчети за дейността й в трите годишнини на Всемирна Летопис.

2) Тези бележки ни освобождават от нуждата да възразим на невежествената критика на г. Д. в синодалния орган Църковен Вестник.