Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290

Под това гръмко название, крехките души на лъжливо ориентираните още при първите и стъпки в живота младежи подразбират не нещо друго, а оня наплив от книги и книжлета, които, основавайки се върху материалистическия светоглед, се стараят да докажат, че всичко в безграничната и непозната още на човека вселена, че всичко в криещият още безброй загадки живот е произлязло от сляпото, механическо, бездушно развитие на нещата?

Малцина са тези, които мислят дълбоко, сериозно и не едностранчиво за нещата. Малцина са, изобщо, тези, които действително мислят, — с своя собствена мисъл, със свое собствено духовно усилие де преценят, да проникнат в нещата. Малцина си задават труда да направят това, в малцина се поражда желанието да го направят, дори и когато са способни да го направят. Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка младеж, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да мисли, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води на едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“.

Наистина ли материалистичният мироглед е научен, както твърдят неговите разпространители и последователи? Наистина ли материализмът познава достатъчно дълбоко, достатъчно пълно живота и света, за да може да претендира за някаква действителна научност? Наистина ли материализъм и наука са тъждествени понятия, както смятат тия, които се чувстват върху постройката на материалистическата философия като в непревзимаема твърдина?

Какво научно има, наистина, в материализма?

Дали е наистина научно твърдението, че човешката мисъл и човешкото съзнание си резултат на механичното движение на мозъчните частици?

Кажете господа материалисти, какво научно може да има в тази смешна и детски-наивна идея, според която, материята, като се движи по някакъв начин, може да произвежда мисъл и съзнание? Нима една приумица, една фантазия, един жалък, безсмислен и нескопосен опит да се обясни необяснимото може да се счита за научна истина? Нима тези несериозни хрумвания на повърхностно мислещи хора могат да претендират за несъкрушимата логичност и за пълната и всестранна доказаност на истинската наука?

„Мисълта е станала от мозък“.

Това безумно твърдение върха на човешката глупост, върха на човешкото заблуждение на човешкия фанатизъм и суеверие Научно? — Не само че. не е научно. не само че не е разумно, логично и приемливо за здравия разум, не само че не съществува нито сенчица от доказателство за неговата действителност, но то не може да се счита за твърдение на една нормално насочена мисъл.

Какво от това, че мнозина образовани хора го поддържат? Човешката глупост не е патентовано качество само на необразованите люде. Наопаки, много често тя е в по-добри отношения с тия, които имат някакво образование, което им дава самоувереността че „много знаят“.

А в какво друго се състои научната сила на материалистичния мироглед? Где са неговите научни доказателства, че целокупният живот в безграничната вселена е само един от само себе си движещ се и развиващ се механизъм?

С какви „научни“ доказателства материалистите ще оборят непостижимо мъдрата за човешкия ум целесъобразност, която е вложена във всичко, абсолютно във всичко в природата — от атома, до огромните вселени?

Или за детски-наивните умове това не е важно? Достатъчно е да хвърлим малко прах в очите на младежта с думите: науката е доказала, че светът не е създаден в седем дни, че човекът не е направен от пръст, че религиозните понятия и представи били произлезли от страха пред могъщите и непонятни за първобитния човек природни явления и да я имаме завладяна за мирогледа на човешката глупост, на човешкото ограничение и късогледство.

Ще повторим пак — какви са доказателствата, реалните доказателства на материализма в полза на неговите твърдения?— Никакви. Фактът, че земята и човекът са дошли до сегашното си състояние по пътя на непрекъснато развитие в течение на много милиони години съвсем не отрича разумната целесъобразност, разумното и съзнателно ръководство на този безграничен живот.

Напротив, докато материалистите не притежават никакви действителни доказателства за своите твърдения, то тези, които признават върховенството на духа в живота, поддръжниците на спиритуалистичния мироглед, имат безбройни, всестранни и неопровержими доказателства на всяка стъпка в живота в полза, на своята теза.

Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във физическата вселена.

Но преди всичко, доказателствата, необоримите по никакъв начин и ясните като бял ден доказателства на спиритуалистичния мироглед са: цялата природа, целият живот, всички организми, всички същества, с една дума, всичко, което съществува, което ни заобикаля, отблизо и отдалеч.

Какво по голямо доказателство за съществуването на Бога и за неговата грижа за човечеството от един грозд грозде. например, от всеки плод, от всяка храна, от всичко това, с което днес човечеството си служи да живее и да се развива и което то намира и извлича от майката природа? Нима не са истински слепци тези, които не виждат ясния, разумен, съзнателен и целесъобразен замисъл на природата, на живата, разумна и съзнателна природа — да създаде подходящи условия за живот и за развитие на човека и на всички живи същества?

Какво по голямо, по пълно и необоримо доказателство за съществуването на разумното и съзнателно ръководство в живота от устройството, например, на човешкия, а и на всеки друг организъм?

Свидетелите за Бога и за Неговото дело са навсякъде около нас. Ний не можем да се скрием от тях. Накъдето и да се обърнем, накъдето и да отправим очи, ние ще видим само свидетели за Божието присъствие, за Божията мъдрост и за Божията любов.

Ние, обаче, трябва да се научим да виждаме. Ние трябва само да отворим очите си, истинските си очи, за да се разкрие пред нас светът на Бога, такъв, какъвто в действителност е.

Ние трябва да се научим да виждаме! Трябва да очистим очите си, да отхвърлим от тях прахът на жалкото човешко материалистическо безумие, който ги изпълва и който не ни позволява да виждаме нещата в тяхната действителна същност.

Едва тогава ний можем да имаме истинска наука — наука за действителния, цялостния, безграничен, безсмъртен, физически и духовен, външен и вътрешен, видим и невидим живот.

Защото животът наистина е едно велико, неделимо, до известна степен непонятно и непостижимо за човешкия ум цяло. Дух и материя, външно и вътрешно, временно и вечно, видимо и невидимо — това са само двете страни на един единен, целокупен, неразделим живот.

Не може да съществува наука за живота, за истинския целокупен живот, докато не бъдат обгърнати и двете негови страни.

Докато ние виждаме и изучаваме само едната половина на живота — само неговата външна проява, — дотогава ние не можем да претендираме, че имаме истинска наука за живота. Още по-малко може да претендира за такава материалистическото ограничение и заслепеност.

Громките заглавия на материалистическата книжнина, като например: „Наука за живота“. „Произход на живота“, „Произход на съзнанието“. .Дух и материя“, „Основни закони на научната философия“ и т. н. и т. н., както и още по-гръмките фрази за някакви .научни доказателства в полза но тяхната теза, могат само да хипнотизират полудетските, наивно мислещи умове. но те не отговарят на нищо действително.

Наука и материализъм — това са две абсолютно противоположни понятия. Защото не е и не може да бъде истинска наука ограничението, заблуждението и фанатичното суеверие на тези, които отричал, същността на живота — него-вият двигател, — Духа.

С. Калименов

КЪМ ВЪРХА - КРАЙ РОДЕН

Със жертви осеян е пътят на вечната, творческа жажда

Задъхан във устрем безплоден

човекът опитва: руши и отново съгражда —

в безброй колебания крепне дух мощен, свободен.

Епохи на падения и възходи се редуват,

една след друга чезнат и възникват култури.

В една симфония вечна се сливат

порядък в хаос, живот в смърт, покой в бури.

Осеян с цветя и със тръни

е пътят към върха — край роден!

След дълги борби и смели напъни

се ражда човекът — Дух светъл, свободен!

Но, смогнал най-сетне вериги вековни да счупи,

той литва към своето царство — отгдето в предвека е слязъл.

Той — искра от Бога, превърната в пламък,

веч властно размахва магичния, творчески жезъл!

В. Н.

ДА СЕ МОЛИМ!

Ако ние наистина сме частици от оня всемогъщ и всеобгръщащ живот на Бога, проникващ цялото безгранично пространство, изпълващ, оживотворящ и вдъхновяващ към непрестанно движение напред целия безграничен живот, всичките същества в мирозданието.

Ако ние сме наистина деца на Бога — Негови родни синове и дъщери, и ако ние притежаваме макар една съвършено малка частица от Неговата Любов и Мъдрост, от Неговата Сила и Величие, то все пак, макар и да сме микроскопично малки в Океана на Неговата безпределност, нашият глас не е равен на нула в това замайващо, ослепително величие на Неговия безграничен живот.

Ако ние наистина сме неразривно свързани с Цялото, макар и само като една клетка, като една безкрайно малка частица в неговата общност, все пак, ние имаме право, ние имаме възможност и условия да влияем, колкото и малко и слабо да е нашето влияние, върху целокупното развитие и движение, върху общата насока на този безграничен живот и на отделни негови части.

Човешкият организъм, например, зависи от всичките свои клетки. Те имат сила, влияние и известна власт над него. Така е и в огромния вселенски организъм на живота. Така е и в живота на цялото наше земно човечество. Така е и в живота на един отделен народ.

ПО КОЙ ПЪТ ЩЕ ТРЪГНЕ ЕДИН НАРОД?

Нима това зависи само от тези, които външно н временно са турени за ръководители на неговите съдбини? Не! Това зависи, също така, и от нас. които сме надире, които сме разпръснати като малки клетки в целокупния организъм на този народ, ако само ние имаме будна мисъл и ум, съсредоточен върху една ясна и определена идея.

Това зависи от нас, които виждаме, които схващаме и знаем кое е правото и кое е погрешното; кое е разумното и кое е неразумното; кое е човешкото, ограниченото, низшето, заслепеното, и кое — Божественото, висшето, истински великото.

Излишни са всякакви думи — всякакви външни празни думи. Нашата сила с вътре в нас. Никой не може до ни я отнеме, нищо не може до я унищожи. Тя действа неотразимо, по силата на вечни. Божествени Закони. Тя действа по-мощно и по-сигурно от всякакво земно, световно оръжие.

Едно е само нужно днес — да съзнаем тази наша сила, да употребим това наше мощно оръжие, което никой, никога, при никакви условия не може да ни отнеме — нашия дух, нашата мисъл, нашата воля за добро.

Във едно бясно бушуващо море нашият народ трябва да намери правия път — истинския път, разумния път. Божествения път. Нужни са смели матроси, които с духовна, нематериална, вътрешна, не външна, сила, да насочат неговите движения към спасителния бряг, към обетованата земя, към Бъдещето, което Бог ни сочи.

ДА СЕ МОЛИМ! Да се молим не със стереотипните, окаменели от безсмислено употребление и лишени от живот и съдържание фрази, — да се молим с целия си дух с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум и воля; да искаме, да настояваме, да хлопаме, до викаме;

ГОСПОДИ, НАСОЧИ БЪЛГАРИЯ ПО ПРАВИЯ ПЪТ! Няма по-голяма сила! Няма по-отговорно място! Няма по-всемогъщо средство! Няма по-наложителен дълг днес, в тази минута, за пробудения съзнателен и виждащ син на този народ — от тази велика и свята задача: да употреби всичките си вътрешни, духовни сили за спасението на народа си от бесния водовъртеж на злото.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Мнозина звани

(из неделната беседа „Мнозина звани“ – 7. XII. 1941 г.)

Животът е едно благо. което трябва да се изучава. Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота. Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека. Затова искат да се освободят от живота. Не зная, какво може да се добие вън от живота. Индусите са прави, но само по отношение на едно състояние на живота. Например, когато стане много студено. водата се превръща в лед — ледът е замръзнала вода. И ако ние не искаме леда, това не значи, че не искаме и водата. Щом се стопи, този лед става много приятен.

Затова казвам: в живота има едно състояние, което съответства на леда. И хората искат да го отхвърлят, да го няма този лед, да изчезне. Необходимо е да се разтопи този лед. Често пъти правят сравнение с любовта. И в любовта на земята има такова отношение. Ние разбираме любовта, която се отнася само до нас. То е отчасти вярно. Ще бъде обаче голямо нещастие, ако слънцето светеше само за един човек. То свети за всички. Всички могат да се ползват от него.

Ако разгледаме сега човека, както е създаден, неговото съзнание се намира в предната част на главата, в голата част на челото — там се проявява съзнанието. Навсякъде другаде по главата се проявяват човешките чувства. Онази част от мозъка, която мисли, е голата част на челото, тя мисли. Тази част, която е под косите, тя не мисли, там са чувствата, човек само чувства с нея. С горната част на главата, със задната част и отстрани на главата човек само чувства. С една много малка част човек мисли. Краката не мислят, ръцете не мислят. Разбира се, ние не можем да турим едно пълно противоречие между ума и сърцето, между мислещата материя и тази, която чувства. Има различие, но нас ни трябват повече чувства, отколкото мисли. То е ровкия материал от който трябва да се създаде нещо. Ти можеш с мисълта си да направиш един много хубав хляб външно, но в същност този хляб с мисъл не става. Ти трябва да го омесиш, да го направиш, защото този хляб е произлязъл от чувствата, от сърцето на земята.

Съвременното човечество е дошло до една фаза, дето трябва да се учи да се храни. Когато Бог създаде света, внесе първия закон за яденето. Създаде Господ Адама и му каза какво да яде и какао да не яде. За месо и дума не можеше да става. От вегетарианските плодове и там Господ направи различие. Той заведе Адама и каза: От това дърво няма да ядеш. Преди всичко много малко са хората, които знаят как да се хранят. Този, който знае как да се храни, живее дълъг живот — 80 — 90 — 100 — 150 — 200 години. Адам, който знаеше закона, живя 900 години. Подир Адама започна съкратяването живота на хората. Те употребиха месната храна. Авел беше овчар. Още като излязоха от рая, научиха се да колят и да принасят в жертва. Каин беше земеделец. Той принесе жертва от житните си произведения и така се яви понятие за религия. Тази религия, според която, на когото димът отишъл направо към Господа, като комин, той е праведен. Благоприятна е жертвата на която димът не пъпли по земята, но върви направо нагоре. Като принесоха жертва, димът от жертвата на Авела отивал нагоре, а тоя на Каина пъплел. И димът става причина за едно убийство. Ние мислим, че някои работи са малки. Да, малки са, но техните последствия са големи.

Проникне в тебе едно малко желание, но ти трябва да знаеш естеството му какво е. Запример, ние се радваме на кислорода, който дишаме, но ако ни дадат течен кислород, може ли да се диша? Знаеш ли каква гъстота и какъв студ съдържа в себе си? Какво понижение на температурата може да произведе? Най-хубавите работи на света ако се сгъстят, какво ще стане? Ние искаме да сгъстим любовта, да сгъстим знанието, но те стават опасни. Консервите стават опасни в живота. Всичките неща трябва да се вземат в своя естествен вид, както те съществуват. Не трябва да ги сравняваме. Трябва да правим различие. Следователно, ако нашият живот е кратковременен, причината сме ние, и ако е дълговечен, причината сме пак ние. Зависи от това, дали ние изпълняваме или пък нарушаваме Божиите закони.

Запример, една майка ражда едно дете, — тя го ражда, за да я гледа то на старини. Това е една погрешна идея, която майката има. Тя трябва да роди дете, което да служи на Бога. Тя ражда една идея, на която трябва да се кланя. Да кажем, че не я гледа, че не се обхожда както трябва с нея. Да остави тази работа на нейния син. Тя иска той да я гледа със заповед. Ето погрешката, която хората правят. Те казват; Това дете ще ме гледа ли? Ще те гледа разбира се, нали има две очи? Въпрос не може да става за гледане, много пъти ще те гледа. Ако пък под думата гледане ти разбираш нещо друго то е друг въпрос. Ако ти раждаш едно дете, в което после Бог ще се всели да живее Неговият Дух, аз ти казвам: Ти няма какво да се съмняваш. Остави Господ, който живее в сина ти, дъщеря ти. Той да свърши своята работа, както Той разбира. Ти не Го учи. Не учи Господа, как трябва да се отнася към тебе. Ти се учи как трябва да се обхождат.

Майката като роди едно дете, никога не трябва да му каже нито една бяла лъжа. Това да го знаете. Бащата като роди един син, никога не трябва да му каже нито една бяла лъжа. Баща ми като полъгва и аз ще полъгвам. Това възпитание ли е?

В съвременния живот трябва едно ново вътрешно разбиране. Ние знаем доста работи, но ние се намираме в едно преходно положение. Търсим щастието си в света и не знаем как да го постигнем. Щастието на човека, от гледището на тялото, се обосновава на онова хармонично съчетание на всички органи, които човек има под своята власт. Щастлив е онзи, който има отлични очи да вижда; щастлив е онзи, който има отлични уши да чува; щастлив е онзи, който има отличен нос да схваща всичките ухания а природата. Всички предмети в света имат ухания. Светлината и тя има ухание, музиката и тя има ухание, всеки един тон има ухание.

Главното нещо е в съзнанието на хората. Ние се мъчим за неща, които нямат нищо общо със самия живот. Ний мислим, че нещата, които виждаме, те са реални. Вий човешката мисъл виждали ли сте? Човешките чувства виждали ли сте? Любовта не се вижда, знанието не се вижда, но резултатите на знанието и резултатите на любовта се виждат. Самите неща остават невидими, понеже човек няма очи да ги види. Ние, хората на земята, нямаме тази мрежа, която разлага тази светлина, за да бъде този свят видим.

Невъзможно е да живеем на земята, ако не обичаме някого. Ти не можеш да живееш, ако не обичаш въздуха; не можеш да живееш, ако не обичаш храната; не можеш да живееш, ако не обичаш водата; не можеш до живееш, ако не обичаш земята. Ти трябва да обичаш всичко около тебе. Където и да отиде този човек, който обича, неговата любов се чувства. Ако влезеш да живееш в една гора дълго време, дърветата, които чувстват любовта, дават повече плод. Казвам: чрез любовта се подобряват окръжаващите условия. Хората в света се поправят. По същия закон: ако слънцето не дава светлина и топлина достатъчно на земята, може ли да име тия хранителни продукти, които сега имаме? Земята не може да ги роди. Ако любовта в нас не дойде, и в нас не може да се роди нищо. Някои казват: възпитанието. Възпитанието е второстепенно нещо. Любовта трябва да проникне в човешкото естество, любовта трябва да проникне в ума, сърцето и тялото.

Здравето на човека зависи от ума, умът зависи от добрите чувства, а неговите чувства зависят от любовта. Всичкото благосъстояние на човечеството зависи от любовта.

Хората търсят своето щастие вън от любовта. То е погрешно схващане. Хиляди години тия хора търсят щастието, и не са го намерили, защото пътят на щастието не е този. Пътят на щастието е в любовта. Вие всички знаете какво нещо е любовта. Щом познаеш любовта, целият свит става осмислен в ума и в сърцето ти. Щом изгубиш любовта, всичко е обезсмислено, от нищо не си доволен. Казвам: Ние, съвременните хора, противодействаме на любовта. Ние не се радваме, когато хората се обичат, когато народите се обичат, когато обществата се обичат.

Тебе, след като те обичат, казваш: Дали за в бъдеще ще ме обичат? Питам: Слънце, ще ме гледа ш ли за в бъдеще или не, какво си намислило? Никакъв отговор не дава. Казва: За днес те обичам, за утра не зная. Ако утре аз се скрия в някое подземие, слънцето ни най-малко няма да ми изпрати своята дажба. Ние сме хора на моменти. С нас стават постоянно хиляди смени. Сутрин станеш, доволен си. После ставаш недоволен и най-после се смутиш в себе си и търсиш къде е причината на всичко това. Туй разногласие седи просто в количеството не любовта. Ние количествено разглеждаме любовта. Ние искаме, когато обичаме един човек той да е постоянно пред очите ни. Съгласен съм. Но онзи, когото обичаш, не трябва де бъде съвсем близко до очите ти, защото няма нищо да виждаш. Бог поставил слънцето на 92 милиона мили. Направил го тъй. че някой път да залезе, че да виждаме звездите и другите работи, не целия ден да гледаме само него. Денем като изгрее слънцето. може да виждаме онова, което Бог е създал. Ако слънцето дойде близо до очите ни, няма нищо да видим. Някой от вас искате любовта да дойде толкова близко до очите ви, че да ви заслепи.

Когато обичаш някого, като влизаш в къщата му, ще си изуеш обущата, ще си измиеш ръцете, ще направиш баня, ще си туриш чисти дрехи, и тогава ще идеш. Не отивай да му разправяш какво си чувствал, колко си страдал. Всичкото достойнство седи в страданието. Ако не си страдал, никакво достойнство нямаш. Ако Христос има достойнство, то седи в неговите страдания. Ако Той не беше страдал за човечеството, никой не щеше да Го знае. За големите страдания, които понесе, и от любов се пожертва за хората, затова всички Го уважават и почитат. Как мислите, възможно ли е без да дадем нещо, да ни обичат? Мнозина искат да идат в небето да живеят между ангелите. Ангелите са дали нещо. Знаете ли каква е историята на ангелите? Ние тук нямаме в нашите библиотеки, но има една библиотека (няма да ви дадат от нея книги да четете) в нея е описано какво са минали ангелите, какво геройство. Някои са устояли, други не са устояли. Сега и вие минавате през същия изпит. Всеки ден за малки работи иде съмнението, съмнение, което не е основателно. Някой път обичаш някого, после не го обичаш. Първо го хвалиш, после го укоряваш.

По някой път хората се спират на хигиената. Търсят хигиеничното. Трябва обаче, да се създаде една нова хигиена. Ти не можеш да имаш хигиена без чистота, ако любовта не влезе като правило в твоя живот. Ти не можеш да бъдеш чист без любов.

Ако любовта не дойде в теб, ти не можеш да бъдеш здрав.

Ако любовта не дойде ти не можеш да дишаш правилно. Ако любовта не дойде, ти не можеш де ядеш правилно. Ако не дойде любовта, ти не можеш да мислиш правилно. Всяка деятелност на човека, без любов, е анормална деятелност

Сега, като първо правило в хигиената, аз поставям любовта. С нея като живееш ще бъдеш щастлив, блажен, ще имаш всички блага. Щом я напуснеш ще дойдат най-големите нещастия. Оплакваш се: нещастен съм. Казвам: отдалечил си се. Ако идеш на север, дето лъчите падат наклонено, топлината постепенно се намалява. Ако идеш на северния полюс, всичко е заледено. И в живота е така. И животът има полюси и екватор. Истинският живот е на екватора. Там, дето царува любовта е екватор. Аз говоря за туй, което още не е на земята. Нашата земя още се оформява, не е още оформена както трябва.

Защото трябва да стане преустройство на цялата земя, на цялото вещество. Много малко знае съвременната наука за устройството на земята — какво е състоянието й. В това, което учените казват, има нещо вярно. Разправят, че слънцето било разтопено — огнена лава. Някой път аз само се поусмихна. Ни най малко слънцето не е разтопено. На слънцето се живее десет пъти по-добре, отколкото на земята. Там има много по-хубави плодове,отколкото тук, на земята. Портокалите там са като нашите дини. Вие ще кажете: това са приказки. Няма защо хората да вярват. И да вярват, това нищо не ще им допринесе.

Но аз ви казвам: Слънцето си има свой живот. Светлината, която иде от слънцето, е резултат на интензивната мисъл на тия същества, които живеят там. Топлината, която иде от слънцето, е любовта, която тия същества имат. Казвам; Слънчевите лъчи ни носят подаръците на любовта, подаръците на знанието, на мъдростта, на свободата и истината. Благодарение на слънчевите лъчи ние постоянно възприемаме всичко това. Хората питат: Защо да се греем на слънцето? — За да получите любовта, за да получите знанието.

Сега онези, които са религиозни, казват: Да се не покланяме на слънцето, няма какво да се покланяш. Като обичаш един човек, покланяш ли се? Любовта изключва поклонение. Който не люби, той да се кланя, който люби няма какво да се покланя.

Когато ти направиш едно добро, когато слугуваш на Бога, ти стоиш по-горе от всички. Когато пък караш Бог де ти слугува, ти си по-долу от всички. Тъй гледам аз на нещата. Бог ни дава хубав пример. Ще бъдем радостни и весели. Накъдето ходим, Той ще бъде с нас. И през огъня да минем, през страдания, през война, през смърт, навсякъде Той ще бъде с нас. Той е Единственият, който може навсякъде да ни придружава. Другите остават, но Той през целия път ще бъде с нас. Щом Той е с нас, всичко е благополучие в живота.

Пожелавам ви сега едно добро, с което Бог да бъде с вас през целия път.

Аз ви соча примера на плодните дървета. Те нямат апартаменти, нямат въглища, нямат обуща, а плод дават. Научете се от тях и никога не роптайте. Поддържам любовта на плодните дървета които и при най-лошите условия никога не роптаят.

Из беседата, държана от

Учителя на 7. XII. 1941 г.

София — Изгрев.

ДВЕ ТЕЧЕНИЯ

В историята се очертават две течения, два принципа, две идеи крайно противоположни и вечно в борба. Едното течения е насилието, влиянието на Марс — войните, битките, завоеванията. То е отрицателното, низходящото течение. То води към победи, но в повечето случаи търпи поражения. Неговото оръжие е насилието, грубостта, а крайната му цел е да завоюва, да победи другите, да им се наложи. Понеже си служи с насилие, то неминуемо руши. То подържа своето обаяние върху хората и ги държи в робство чрез разкази за геройство и слава, добити чрез воюване и кървави подвизи. Но ония, които се докоснат до него, скоро разбират неговата несъстоятелност, неговия фалш и отдалеченост от истинския живот. А ония, които опитат жилото му веднъж за винаги се отказват да му слугуват. Те минават към другия лагер, към другото течение, течението на културните прояви. И ако има нещо което крепи света, което му придава смисъл и съдържание което му придава цена, това са именно културните прояви, сега за сега така бледо засегнати от перото на историците.

Досегашните историци имат една много голяма грешка, защото са били слепи за културните прояви на даден народ, а са виждали и в най-художествени разкази предали проявите на насилието, на войните.

Тук се вижда много ясно, че те са били под влиянието на оная отрицателна сила живота, която руши и която се стреми винаги да подтикне хората към разрушения.

За да излезе човечеството от влиянието ма първия принцип, за да се освободи от насилието и за да се върне от досегашния си погрешен път младото поколение трябва да се закърми с духовна храна, то трябва да се запознае с културните и научни прояви в живота и г да му бъдат стимул в живота, защото само те мотат да го подтикнат към подвизи в умственото поле и живата наука.

Храната на пчелите произвежда пчели работници. произвежда и царица, но произвежда и търтеи. Така също и интелектуална храна на людете може да създаде нехранимайковци, гамени и рушители, но може и да създаде честни, добри, работни и ученолюбиви люде които обичен да се подвизават на културното поле в живота.

Нека бъдем внимателни и се проучи грижливо въпроса за интелектуалната и духовна храна, която се поднася на младежта.

ПОКАНА

за записване абонати за третото издание на книгата

ИЗПУСНАТИ ХОРА

драма в 5 действия от Йордан Ковачев

Един огромен поток пиеси — драми и комедии — залива нашите градове и села. Нашият народен театър (не Софийския) а разпръснатият по цялата ни страна, по всички села и градове народена театър, е в небивал възход. И особено в селата. Едва ли днес има село в България, където през времето на театралния сезон, да не е поставена поне една, а понякога и две, три и повече пиеси (от местни деятели.) Хиляди представления в хиляди български села се дават всяна година — от есента, чак до Великден. Този огромен селски народен театър си има своите недостатъци, своите непълноти и несъвършенства. Както по отношение играта на любителите артисти, така и в подбора на пиесите има още много и много да се желае. Но това е животът — действителният, реалният живот — той върви напред, винаги, носейки едновременно своите съвършенства и своите недостатъци, своите добри и своите лоши черти, своите грешки и своите налучквания — своите просветления. Нашият истински народен селски театър е един факт, една жива действителност. Той е една огромна, могъща сила за въздействие върху колективното народно съзнание и затова той по никой начин не бива да бъде пренебрегнат, да бъде оставен без внимание от тия. които работят за доброто — за братството, за светлината, за истината, за очовечаването и издигането на отделната личност и на целия народ.

Една мощна, истинска, правилна стъпка в това направление — да се даде на народа театър с възходяща, обновяваща, възраждаща творческа сила — е пиесата на известния български писател и публицист Йордан Ковачев — „Изпуснати хора“. Това е една непрестанна, все повече и повече засилваща се динамика, която блъска непрестанно, удар след удар, усилие след усилие, — през хода на целите пет действия — върху безпросветното съзнание, върху заспалите съвести, върху отклонените от правия, пълен с радост, щастие и благодатен труд път на живота, — върху „изпуснатите хора“, които, каквото и да струва това — лично на тях и на техните ближни — трябва да бъдат възвърнати към действителния, разумен и трезвен човешки живот.

Трябва да се мине през страдание! Това е необходимост, без това не може, това е, може би, единствения път, единствената възможност, единствения сигурен начин за пробуждане на човешкото в тия. които са дерайлирали от правия път на живота. И страданието наистина идва. И то наистина извършва своето благодатно действие, наистина донася своя балсам за гнойните рани на човешката душа, на човешкото съзнание.

Страданието възкресява мъртвите души от гроба на душевната мизерия и порока, то връща „изпуснатите хора“ от хлъзгавия път към пропастта и ги насочва към добро.

Текстът на пиесата е написан ясно и разбираемо за всички, без всякакви излишни философствания. Действието върви леко. подвижно, динамично. Благодарение на всичките си горе изброени качества пиесата „Изпуснати хора“ има огромен успех. Тя е давана и преповтаряна много пъти в стотици български села и градове. И, поради нейното мощно благотворно въздействие върху човешките души, не трябва да остане в България град или село, където тя да не бъде представена. Двете първи издания на „Изпуснати хора“ бързо се изчерпаха. Нагърбвайки се с новото трето издание на драмата, книгоиздателство „Братство“ разчита че ще бъде подкрепено в нейното разпространение от всички свои читатели и абонати.

Цената на книгата ще бъде 20 лева, но за тия, които се абонират най-късно до крея на м. февруари, се отстъпва само за 10 лева. Записвайте абонати и изпратете сумата до книгоиздателство „Братство“ — Севлиево“.

„Изпуснати хора“ на Севлиевската сцена

На 3 януари т. г. Работническото сдружение в Севлиево представи в салона на И. Томев драмата „Изпуснати хора“ с небивал успех. Огромното помещение беше препълнено, предимно от хоро на труда.

Играта, изобщо, беше сполучлива. Някои от участващите играеха много добре, а други задоволително. Ефекта, обаче, беше силен. Изразите на действащите лица попадаха точно на място; — те засягаха чувствителни струни в душите на слушателите, които до тогава са оставели незасегнати, забравени, мълчаливи. Те изобличаваха, предупреждаваха, разтърсваха съзнанието, силейки се да го пробудят от обикновения живот — сън, те, същевременно обнадеждаваха, вдъхновяваха и подтикваха към друг живот, към душевно възраждана, към скъсване веригите на вътрешното робство, което е действителната, най-важната причина за страданията и мизерията на хората.

„Изпуснати хора“ е давана почти във всички села на нашата околия. Тя трябва да бъде представена и във всички села и градове цялата страна.

С. К.

Отзиви за „Изпуснати хора“

„Ще кажа само това, че на места като четях пиесата не можех да задържа сълзите си.“

Н. Д. Каблешков

„Авторът е запознат със селския живот и добре го изразява за своята драма“.

„Съвременник“ — Ц. Петков

„Изпуснати хора“ пробужда душата на човека за подвигане на добротворството и себежертвата и затова е една от драмите. които ще укажат голямо морално въздействие“.

„Утринна поща“ — Д. Василев

„Героите му са хора от народа, нашия народ, който живее в бедни къщурки и луксозни апартаменти. Облечени в дрипи или с фрак и цилиндър на глава, героите на Йордан Ковачев страдат от едни и същи слабости, присъщи на бита на българското племе. Той реагира срещу тях с най ефикасното средство: възпитанието“.

„Пробуда“ — Б. Пити

„Изпуснати хора“ е художествена картина на дълбока човечност, на твърда вяра в доброто, убеденост в съществуването на незаспиващия глас на съвестта, на идеята за греховната виновност и необходимостта от изкупление чрез страданията“.

„Воля“ —Св. Д. Николов

„Пиесата представлява рядко съгласуване на социално-битов и нравствено-етичен елемент. Действието се развива нормално. дори към края с тенденция към форте. Чувствата градират като кулминацията стига едва в петото действие. Това е едно постижение автора, което малцина притежават“.

„Лъча“ — Бледолик

„Никога не съм споделял с такъв възторг радостта си от появата на никоя нова книга, както за новата творба на Йордан Ковачев „Изпуснати хора“.

Драматичните елементи в пиесата макар и щрихирани, карат читателя да следи със затаен дъх тази трагична пиеса . . .“

„Вестник на жената“ — Гео Крънзов

„На 7. 9. и 10. I. 1939 г. представихме драмата с небивал успех. Може да я почетвъртим на 30. I. тази година.“

Нар. читалище „Светлина“ с. Обнова, Плевенско

Науката и дълголетието на човека

През изтеклите години медицината отбеляза редица значителни успехи. Борбата срещу рака провежда, както е известно, с оглед на случая или чрез операция или чрез облъчване с рентгенови или радиеви лъчи, чрез което гнездата на рака се тласкат, към измиране. До сега, обаче не беше ясно какво се извършва в същност в облъчваната ракова клетка. Сега тоя въпрос е вече изучен от проф. д-р Рауевски в Казер Вилхелмовия институт за биофизика във Франкфурт на Майн с помощта на най-модерните средства не техниката и физиката. Проф. Рауевски е констатирал, че излъчваните от радиума бързи електрони, както и най-малките телца на други лъчи, при сблъскването си с друга материя променят телцата на последната. Ако облъчването е достатъчно интензивно, то в една голяма редица от клетки се засяга ядката и разпръсва, т. е. отнема й се по нататъшна възможност за развитие. Проф. Рауевски е успял да снеме тези процеси на филм, за да докажа как действат рентгеновите лъчи върху клетките на рака. На този филм може да се види, как една клетка след друга изгубват най-напред своето движение, как след това закръгляват своята форма и, така да се каже, се опитват да се направят колкото се може по-малко уязвими от противника и как след това почват да са разлагат, една констатация, която е толкова по-ценна, като се има предвид, че същевременно и химията успя да обясни няколко важни химически процеса, които се извършват в клетката на рака.

Нов принос към изучаването на рака идва от живеещият в Утрех германски химик проф. Кьогл. Към многото химикали, които всеки организъм употребява за своето изграждане, се числи и групата на аминовите киселини, които представляват основните градивни елементи на белтъка. Много химически материи имат способността да отклоняват, поляризирана светлина. С оглед на посоката, в която те отклоняват светлината се наричат леви или десни. Аминовите киселини имат качеството да отклоняват поляризираща светлина на ляво. За изненада на научния свят, професор Кьогл е открил, че в раковите тъкани се намират отклоняващи на дясно аминови киселини. Клетката на рака се отличава, следователно, от здравите клетки и по това, че употребява за своето изграждане клетки от белтък по начин напълно противен на този, употребяван от нормалните клетки. В безогледността, с която клетките на рака използват тия градивни материали, трябва, можа би, да се търси обяснението за неспирното растене на тия злокачествени тъкани. През изтичащата година е било все отново и отново подчертавано в разните медицински конгреси значението на това откритие на проф. Кьогл.

Също и при борбата с гниенето на зъбите са направени от учените нови открития.

До сега се сметеше, че зъбите се повреждат особено от храни, съдържащи много захар. Сага се установява, като резултат на изследванията, проведени от д-р Вохнис, че не са захарите, които извършват първите атаки срещу обвивката на зъба и така създават път за гниенето не зъбите, а че много по-опасни са така наречените алкохолни процеси, които се пораждат най-вече под влиянието на гъбични процеси. Главната роля в случая не се играе от употребявана в хлебоприготовлението мая, а така наречените естествени гъбични процеси, които се намират във въздуха, попадат върху хранителните продукти и достигат в устата и по друг начин. Това откритие се допълва и от констатацията, че овощните киселини и някои сокове на суровите зеленчуци, например на доматите, действат в устата срещу горните гъбични процеси.

Най-големите си успехи медицинската наука е постигнала в областта на борбата срещу заразните болести. Изкуството да се атакуват причинителите на болестите в организма, без при това да се вреди на самия организъм, е издигнато от германските химици на лекарства до такава висота, че вече известни болести, които по рано изискваха лекуване с месеци, сега се лекуват вече в няколко дни. Тия нови лекарства могат сега с успех да се хвърлят в борба срещу причинителите на болестите, предимно срещу много разпространените кълбовидни бактерии, от които едни причинявал, процеса на гноясването, а други причиняващи гниенето на дробовете. Постигнато е, посредством тия нови лекарства смъртността от тия болести да се сведе до няколко процента, както и да се понижи чувствително кривата на смъртните случаи от възпаленията на бедите дробове.

КНИГОПИС

Избрани стихотворения, от М. Ю Лермонтов, преведе Йордан Ковачев.

Има храна за тялото, а има храна и за душата. Поезията е такова имен по храна. В творчеството на големите поети има стихотворения, които ще останат безсмъртни в човешкото съзнание, защото както тялото чувства периодично нужда от хляб за да се нахрани, така също и вътрешното същество на човека чувства необходимостта да задоволи с красотата на стиха своя душевен глад.

Много от стихотворенията Лермонтова са незабравими. Те хиляди и хиляди пъти ще бъдат превеждани на всички езици, с непрестанен стремеж да се приближим все по-близко и по-близко до красотата и магичния чар на оригинала. Настоящите „Избрани стихотворения“ са преведени от Йордан Ковачев с голяма любов и грижливост, с пълно разбиране и проникване в творчеството на Лермонтов. Ние бихме посъветвали всички, за които това е възможно, да потърсят и да се насладят от оригиналното творчество на Лермонтова. Но за тези, за които това е невъзможно, нека прочетат отличните преводи на Йордан Ковачев.

КНИГИ,

които доставя редакция „Братство“ — Севлиево

Великият закон, П. Дънов

Пробуждане на колективно то съзнание, от П. Дънов

Абсолютната чистота, от П. Дънов

Мировата любов и космичната обич, от П. Дънов

Новият живот, от П. Дънов

Трите основи на живота, от П. Дънов

Живот за цялото, от П. Дънов

Високият идеал, П. Дънов

Ето човекът, I серия беседи от П. Дъновъ

Вие сте солта, III серия беседи, от П. Дъновъ

Братски песни, от П. Дънов

Кои и какви са белите братя, от Ст. Ватралски

Съвременни обществен морал и Дънов, от Vaniel

Где е истината (учението на П. Дънов) отговор на критиките против туй учение, от Giovani Verotiero (псевдоним на Иван Радославов)

Отворено писмо до арх. Евтимия

Езотерическо христнаиство, скритата страна на християнството, от А. Безант

Еволюция на живота и формата, от А. Безант

Душата, доказателство, че тя съществува, от А. Безант

Всеобща религии, от А. Безант

Свръхчовеците, от А. Безант

Родословието на човека, от А. Безант

Християнското верую, от Ледбитер

Умрелите са живи, от Ледбитер

Перу преди 14000 години. Ясновидско изследване, от Ледбитер

Халдея пред 21.000 год., ясновидско изследване, от Ледбитер

През 2750 год. яоювидско изследвание в бъдещето, от Ледбитер

Чакри, куидалини, и прана (Висшит духовни сили на човека, които той трябва да развие в процеса на своето развитие), от Ледбитер

Човекът — творец на съдбата си. или скритите сили в човека, от Браун

Смисълът на живота, от Браун

Практически окултизъм, от Д р Лумис

При адептите, едно приключение между розенкройцери, от Д-р Франц Хартман

Основното учение на Богомъдрието, от X. Рудолф

Енциклопедия на окултизма, от С Тухолка

Древни и нови мъдреци, от Г. Живри

Светлината на Азия, от Е. Арнолд

Окултна медицина, от Седир

Велики посветени, Ед. Шюре

Светлината на запад, Ед. Шюре

Какво има в дъното на душата, от Р. Щайнер

Път към себепознание, от Р. Щайнер

Катехизис на душевния покой, Ед. Леви

Съзнателно самовнушение, от Емил Куе

Мъдрост и съдба, Метерлинк

Бен Хур, Е. Уолес

Философия на живота според розенкройцерското учение, от Граблашев

Бхагават Гита или Божествената песен

Лица и души, физиогиомични портрети, от Георги Радев

Живите сили на слънцето, от Г. Радев

Пътят на звездата, от Г. Радев

Почерк и личност (Графология) от Зуев-Инсаров с приложение от Г. Радев

Ръкогадание (Хирология) от В. А. Вреда

Ръката говори от Е. Холдане

Тайната на живота или свързани души (роман) от Изаб. Инглез

Безсмъртна любов, от Дук да Помар

Занони, роман от Б. Литон

Любовта във вселената, от К. Фламарион

Миналото и сегашното, Карлейл

Съкровище на смирените, Метерлинк

Млад и стар, разкази от Олга Славчева

Песен над равнините, разкази от Буча Бехар

Безсмъртната, роман от Г. Томалевски

Сигнали, есета от Г.Томвлевски

Всекидневните чудеса, натурфилософски есета, Томалевски

Сидхарта, роман, X. Хесе

На планината, приказки от Л. Лулчев

Край огнището, разказ от Л. Лулчев

При спорната гора, от Л. Лулчев

Три приказки, Л. Лулчев

Нови хора, роман, от Л. Лулчев

Възкресение, разказ от Л. Лулчев

Генко Орлето, повест от Л. Лулчев

Татковите, приказки за нея, Benitta

Ново послание на Слънцето

Скици без ретуш, Шиваров

Избрани песни, М. Бeлчевa

Окултна наука, от С. Камбуров

Осъзнаването на човека, от С. Камбуров

Естеството на човека, от С. Камбуров

Целта на образованието, Пампоров

Залезът на запада, Шпенглер

Животът на Исуса, Фр. Мориак

Животът на Исуса, Чарлз Дикенс

Кои сме? от Абат Морьо

Где сме? от Абат Морьо

От къде идем? от Абат Морьо

Къде отиваме, от Абат Морьо

Задгробния живот, от Абат Морьо

Населени ли са другите светове, от Абат Морьо

Животът на Марс, от Абат Морьо

Съвременна алхимия, от Абат Морьо

Айнщайн, от Абат Морьо

Животът на пространството, М. Метерлинк

Вавилон и Библията, проф. Фр. Делич

Легенди из Талмуда, Д-р Ханвнел

Мисълта която лекува, Д-р Пиер Ваше

Основния закон на здравето, Е. Г. Оуен

Чрез топлина към здрав, Д-р Вииш

Нова лечебна наука, Луи Куне

Наука за лице израза, Луи-Куне

Фитотерапия, Д-р К. Кант

Лекуване чрез цветните лъчи, А. Осборн Ийвс

Лекуване с треви, Х.Досев

Лекуване на туберкулозата чрез вегетарианство, Д-р Пол Картон

Лекуване чрез пост, Д-р Ридлин

В съгласие с природата, Д-р Винш

Нервните болести и природосъобразното им лекуване, Д-р Капферер

На слънце, А. В. Никола

Първо стъпало, Л. Н. Толстой

Научните основи на вегетарианството, Д-р А. Кингсфорд

Трактат за вегетарианството, П. Б. Шели

Етика на храната или пионери на вегетарианството, Хр. Досев

Да ядем ли месо, Д-р Келог

Вегетарианска готварска книга, Кръстю Кадънков

Храната на народа, Д-р М. Хиндхеде

Алкохолът и душевните болести, Д-р М. Хиндхеде

Алкохолизма и въздържателното движение, Славчо Арсов

Изповед на един пияница, М. Илин

Бял или чер хляб, П. Георгиев

Отец Сергей, Л. Толстой

Изповед, Л. Толстой

Кройцерова соната, Л. Толстой

Против смъртното наказание, В. Хюго

Махатма Гандн, Ромен Ролан

Автобиография, М. Ганди

Млада Индия, М. Ганди

Юлий 1914, Ем. Лудвиг

Против войната,Мариана Роз

Хората обвиняват, Андреас Лацко

Духоборци, Булгаков

Неизвестният живот на Исуса, пр. Хр. Досев

Корали и хора, легенда, Н. Рубакин

За светлина, разказ, Ив.Франко

Великото сърце, разказ, М. Илин

Жива любов, Ив. Г. Посадов

Спасен от орел, Робертс

Божа земя, Разказ, М, Юшко

Доброволно робство, Ет. Лабоеси

Азбука на житото, градинарство, Ив. Попов

Нашата революция, В.Чертков

Озарения връх, поеми и стихове, Еделвайс

Национализъм, Р. Тагор

Гитанджали, Р. Тагор

Дом и свят, роман, Р. Тагор

Светлина и сенки, разкази, Р. Тагор

Поеми на Кабир, Р. Тагор

Ингмарови синове, С. Лагерльоф

Музиката и нейните представители, А. Рубинщайн