Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273

Що е човекът, със всичката си сила, с всичките си знания и способности, с всичко онова, което е придобил и изградил в многовековния си физически и умствен труд на земята?

Каква е реалността, каква е здравата основа на всичко онова, което ний, хората, градим, смятайки го за здраво, за вечно, за разумно и целесъобразно?

Колко време е нужно, за да рухнат гигантските ни построения, да се превърнат в лъжа, в самоизмама нашите теории, схващания и вярвания, да се съборят като въздушни кули всички познания и надежди, на които сме разчитали?

Човекът не е фактор в света!

Той само си въобразява, че е такъв.

Проследете внимателно историята, изучете подробно живота на велики люде, на мощни народи, на световни величия вие ще се уверите, че те са били само марионетки в ръцете на съдбата. която си е служила с тях дотолкова, доколкото са й били нужни и дотогава, докогато са й били нужни и после, моментално е дръпвала конеца и си е оставяла да висят във въздуха, захвърляла ги е в нищожество то, в забвението, щом те са изигравали ролята, която тя им е предначертала и не са й били вече нужни.

Краткотрайни са човешката слава и величие. Тъмни са пътеките на бъдещето за човешкия ум. Тайна велика е за човека, това, което го очаква в утрешния ден. Криви са много пъти човешките сметки и много често излъгани биват неговите надежди.

Затова, ний не можем да имаме по-твърда основа, ний не можем да имаме по-здраво упование, ний не можем да имаме по сигурна надежда, освен в това, което стои високо, високо над земните, човешки, ограничени схващания. възможности и сили.

Нагоре!

Само там е здравата и непоклатима основа, на която могат с пълна сигурност да разчитат хората и народите, както в нормалните и спокойни времена на техния живот, така и в периода на бури, смущения и изпитания.

Когато ти, човече, който и да си, най малкия или най големия, най-учения или най-простия, най силния или най слабия, се намираш в едно трудно, заплетено положение, когато твоя собствен ум няма достатъчно сила и светлина да даде пра-вилна преценка и вярно разрешение на фактите, явленията и въпросите, които се представят пред тебе, тогава обърни погледа си нагоре!

В пълно спокойствие, дълбок вътрешен мир, с пълно абстрахиране от всичко външно, което те заобикаля, и от всичко лично, дребнаво-човешко, което е в тебе, отправи духа си към оня вечен Извор ма светлина и живот, от който цялата вселена черпи, и ти моментално ще почувстваш, ще узнаеш в душата си неговия ясен тих отговор.

Облаците мигом ще се пръснат. Пред очите ти ще светне. Заплашителната тъмна неизвестност ще изчезне из пред очите ти и ти ще видиш действителността такава, каквато е, а не такава, каквато самоизмамните миражи на всекидневието я рисуват пред тебе.

Отправи очите си нагоре, и ти ще узнаеш истината — чистата, абсолютна, Божествена истина.

Друг, по-сигурен от този път, няма. И напразно ще го дирите.

Пътят към истината е във вас — във вашата душа, а не във вашия ум.

Това е опитност, а не умуване.

Това е жива действителност проверена хилядократно, а не теория.

Това е живо знание, което извира от Безпределността, а не относителна човешка наука.

Това е живият хляб, за който човешката душа гладува от векове.

П л а м е н

ИСТИНСКИ УЧЕНИ

Има много учени хора на света, но малцина са тези, чийто дух и интелект ме са роби на условностите, на предразсъдъците, на научните суеверия на епохата, в която живеят.

Има много учени, с широки познания, с голяма и потънкостна специализация по известни въпроси или клонове на знанието, но малцина са тези чийто умове са свободни да прекрачат границата на „забраненото“, осмелявайки се да се противопоставят на общоприетото.

Много учени има. които тъпчат на едно место и пеят все една и съща стара песен, но малцина са тия, чийто дух е извор на истинска духовна светлина за човечеството.

Един от тия истински учени е големия французки философ Анри Бергсон. Пред закостенелия в материалистическите си схващания Запад той издигна новото слово за духовните извори на познанието. Той утвърди, като единствен най-мощен фактор. вътрешният фактор на знанието непосредственото възприемане на истината - интуицията. От катедрата на учения, той разкри могъществото и непреходната реалност на човешкия дух и затова светът му дължи вечна благодарност.

ОСНОВА НА НОВОТО УЧЕНИЕ

Г-н К. Чолаков, лекар по душевни болести и редактор на списание „Душевно здраве“, със свои приятели по схващане се заели да намират грешките и слабите страни на великите люде — фаровете на човечеството и да ги характеризират като психопати. Зер, като лекари, които постоянно се занимават с болни и ненормални люде, те намират и в напълно здравите болезнени и ненормални симптоми. Обаче, това тяхно занимание и проява в живота е напълно погрешно, а да търсят психопатичност в здравите люде е маниящина и болезнено състояние по две причини:

1. Или те страдат от манията, че са най-здрави, а всички други ненормални, и

2. Или те, като наблюдават в лудниците си болните, са до такава степен заслепени, че виждат същите прояви и навън в обществото и даже в проявите на великите люде, в ония светилници, които пръскат светлина, които чертаят прави пътища и показват изходния път от заблужденията и кривите схващания.

Действително великите люде не са като обикновените. Те носят нещо повече в себе си и от него дават на света. Да, те не са като обикновените люде, защото ако бяха като тях, те не биха дали нищо, а щяха да се ровят в тинята на живота както правят всички.

Проявата на тия велики люде не е ненормална, както я виждат нашите авторитетни български „лекари“, а напълно нормална, здрава и положителна, защото те дават нещо от себе си, което ползва другите, те поне могат да осветят пътя на ония, които могат да виждат.

В една от последните книжки на списанието „Д. Здраве“ поместена статия от К. Д. Тодоров, в коя го автора клейми Г-н П. Дънов. Обвинява го в нелогичност, и че основата на неговото учение е древно индийската мъдрост. Само това твърдение е достатъчно да изложи автора на помената та статия, че той дава мнение и заключение без да е чел нещо от Г-н Дънов, или ако е чел нещо, той не е проникнал внимателно в писаното, не се е отнесъл към него с всичката сериозност или като е чел единствената му цел е била да търси погрешки. От всичко онова, което той с писал в тая статия се вижда ясно, че той излага всичко тенденциозно и се отнесъл извънредно леко към въпроса, защото учението на Г-н Дънов не е основано на древно индийската мъдрост, а на

Християнското учение

на всички научни положителни постижения на чистия спиритуализъм, на положителни знания, а най-главно основата на учението което проповядва учителя П. Дънов е висшата Любов, оная любов, която вдъхновява светията и чистите души, които търсят искрено Истината и правдата в живота.

Да, новото учение няма догматични форми. Защото догмите сковават, духа и го правят негоден за живота. Но то има невидими форми, здрави принципи, които събуждаш, божествената искра в човека и го правят достоен да носи това име.

До като християнството не бе догматизирано от черковниците, то имаше друга основа, и беше живо в душите на неговите носители. След като се окова във веригите на догмите, то стана мъртва буква, отдалечи се от новия живот, който то чертаеше и прилагаше в началото.

За пример да ни послужат съвременните християнски народи, които допуснаха войната (най-черното петно в живота) помежду си. С това те доказаха, че макар да са християни, това е само по име, че християнството е оковано в догмите им, а далеч от тях самите, защото ако действително те бяха християни в пълния смисъл на думата, по ни-какъв начин не би се допуснала съвременната касапница. Друго доказателство, че съвременните християни са далеч от християнството, е съвременната наредба в която съществува груба неправда.

Съвременното човечество, по специално християнския свят е напълно езически, който се покланя по всичките правила на Бог егоизъм и ако продължава така, ще намери пропастта.

Г-да Чолаков и Тодоров издигат в култ солта, която е обезсоляла. А злословят и клеймят солта, която не е обезсоляла, въстават против здравото, което ще съгради утрешния живот, новия свят.

Стария свят вече рухва. Колкото да се мъчат да го подкрепяш, това е изкуствено продължение на агонията му. Ние виждаме стъпките на новия свят и на новия ред, в който човек за човека ще бъде брат.

Единственото ново, здраво и положително, което днес се влага в живота това е учението на Братството и Любовта, която учителят П. Дънов от десетки години проповядва.

В новото учение има и практически науки като: Графология, Френология, Астрология, Хиромантия, Физногномика, Ирисова диагноза и пр.

Когато се гради ново здание архитекта ръководи и наблюдава работниците. Разхвърлените материали — камъни, тухли, греди, вар, цимент и пр. не са в безпорядък и негодни, както ги вижда случайния и невещ минувач. Те са на своето място за оня, който има плана, който гради.

Людете около „ Д. З.“ можем да наречем една клика, която чрез статии в списанието си, пълни със злоба, завист и тенденция хвърлят кал и петнят чистото, здравото, най-ценното и най-положителното, което българският дух е излъчил до сега. Ако днес нашето общество не може да прозре това, то ще го види непременно, може би след много години, когато му се наложи отвън, когато чужденците го възприемат и похвалят. Нашите събратя българи се кланят само на онова, което вее от запад. Те не проникват в истината и положителното, което се излъчва от неговата среда. Те не могат да оценят ценното между тях. Това показва, че те нямат собствен критерий, и че са слуги на онова пагубно обществено мнение, създадено преди години в пресата от заинтересовани и уплашени свещеници. Г-да Чолаков и Тодоров се напъват да докажат, че в беседите на г-н Дънов, няма нищо свястно, нищо научно и логично. Това показва, че те не са чели нищо, и че те черпят всичко от „чуто и видяно“. Ние им препоръчаме да прочетат: „Живот за цялото“, „Учителят говори“, „Свещените думи на учителя“, „Възпитание и наука“, беседи серии от първа до дванадесета.

Да се критикува едно учение от „чуто и видяно“, това показва, че тия господа са се отнесли много леко към въпроса и го разглеждат, без да са го проучили.

Преди хиляди години българите гонеха богомилите. Горяха ги живи полени с катран. Обаче след хиляди години, днес, западния свят каза: „Ако България е дала нещо ценно на света, това е Богомилството, единствения принос към културната история на света“. Нашите учени едва тогава се опомниха от вековното опиянение и почнаха да проучват и изследват Богомилството като положителна проява. Така ще бъде и за учението на Всемирното Братство, защото днес не само в България, но и в цял свят, ако има нещо положително, здраво, чисто, което носи живот и светлина, което проповядва мир и разбирателство, което внушава на управляващите спасителният път на човечеството справедливост и братство, това е учението на г-н Дънов.

И ако около г-н Дънов има учени люде, видни музиканти и пр., както сп. „Душевно здраве“ само признава и всеки вижда, то не се дължи на нищо друго освен на факта, че те тук намират нещо повече, нещо по-логично от това, което вие във вашите клиники им давате. Да, така е, защото всеки ще се съгласи, че лудите в техните болници, с които се занимават цял живот още последователи не са спечелили, учения не са създали, пък и нищо свястно не са казали, нито някого на добро са научили.

Накрая ще дадем един цитат от г-н Дънов от книгата му: „Божествен и човешки свят“:

„Днес вярващи и безверници се оплакват от мъчнотиите в живота. Защо имат мъчнотии?

— Защото не прилагат това, което знаят. Всички хора говорят какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора. Великите и гениални хора са станали такива, защото ден н нощ са работили върху своя ум своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житните зрънца, които Христос ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората? Щом са посети зрънца, те имат условия да растат. Посейте ги на нивите си, и търпеливо очаквайте техния плод. От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не загинат. Посейте ги на нивите си! Нека изгният. Казано е в Писанието: „Ако житното зърно не се посади в земята и не изгние, не може да даде плод“. Ако от две хиляди години насам семената на христовото учение се посаждаха в земята, целия свят щеше да живее в изобилие и доволство.“

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Словото стана плът

(из неделната беседа „Словото стана плът“ – 27. X. 1940 г.)

Има три начина за говорене в света: езикът на децата, езикът на възрастните и езикът на старите. Може би като четете езика на децата, мислите, че е проста работа, детинска работа. Аз наричам детински език езика на любовта. Езикът на възрастните е езикът на мъдростта, езикът на старите е езика на истината. Има неща, които, ако ви ги кажа, вие утре ще умрете. А има други неща, и като ви ги кажа, ако сте умрели, вие ще оживете.

Днес цялото съвременно човечество е поставено на изпит. Бог иска да опита човечеството — колко Го обича. Целият свят е пълен с хора, които хвалят Бога, славят Го. Той им дал пари, богатства, условия, всичко. Никого не съди, много добър е. Господ иска до направи с хората един опит. Той казва: Толкоз същества създадох, се ме хвалят, чакай на някого да отнема благата, да видя какво ще кажат за мене. Сега хората се изпитват. без да им дава блага Господ, да се види колко ще Го обичат. В небето са кръстили хората „мърморковци“. Хората, за които казват, че Бог ги създаде по образ и подобие свое, сега станаха мърморковци. Всичкото нещастие седи именно в това вътрешно недоволство. Даровитите хора по ум са недоволни. Даровитите хора по сърце и те са недоволни. Здравите по тяло също са недоволни. Един, който има един милион, не е доволен, иска два. Който има два милиона, не е доволен, иска три. Който има три милиона, иска 4 — 5 — 10 — 1000. На земята има около два милиарда хора, ако всеки иска да има по десет милиона лева златни, то толкоз злато няма на земята. Цялата земя трябва да бъде почти от злато, и надали ще могат да се наситят.

Англичаните, които проповядваха Евангелието, които разпространяваха с милиони библии в света, сега се бият. Християни се бият, с кого? С някои езичници ? Не, пак с християни, с евангелисти. Германците са правоверни, и англичаните са правоверни. Защо се бият ? — За земя. За земя се бият, както двама братя българи се бият за една нива. Баща им умрял, делят нивата и за един декар земя за десет години водят спор. И сега в света става същото. И на едните и на другите идеята е тази — за земя. Англичаните задигнали колониите на германците и германците казват: Ще ни върнете колониите.

Съвременната култура се съди от невидимия свят. И англичаните се съдят, и германците се съдят, и французите се съдят, и русите се съдят, и американците се съдят, няма народ, който да не се съди. Съдба е на света това. То е предисловие на второто пришествие. И трябва добре да го разберем. Сега англичаните преживяват това, което стана в Содом и Гомор. Никога не са имали такова нещастие. Бомби с милиони килограми им хвърлят. Огън и жупел се сипе. Лондон е скрит под земята. Който и да е, всеки мисли. Една хубава черта е, че издържат тия хора

Аз наричам герои хората, които се застъпват за любовта. Само за три неща човек може да умре в света: да умре за любовта, защото ще го възкреси; да умре за мъдростта защото ще го възкреси; да умре за истината, защото ще възкреси. Всяка друга смърт няма нищо да остави от него. Няма кой да го избави. Ако човек умре за любовта, тя ще го възкреси. Ако умре за мъдростта, тя ще го възкреси. Ако умре за истината, тя ще го възкреси. Ако сте готови да умрете, за три неща умрете. Ако умрете за други неща, никъде няма да ви намерят. Ако умрете за любовта, ще ви намерят. Ако умрете за мъдростта, ще ви намерят. Ако умрете за истината, ще ви намерят.

Умирането не е изчезване. Някои смесват смъртта с изчезването. Нищо не изчезва в природата. Нищо не се създава и нищо не се губи. Смъртта е едно преходно състояние, минаване от едно състояние в друго.

Един цар, който умира, излиза из своя палат и влиза в една колиба. Ако не умре за любовта, той ще влезе в миша дупка вътре. Ако излезеш из областта на онова Божествено знание, ако не умреш заради него, ти пак в миша дупка ще се намериш. Има само три пътя, по които като умреш можеш да идеш на хубаво място: ако умреш за любовта, на едно хубаво място ще идеш. Ако умреш за истината на едно хубаво място ще идеш. По хубаво място няма. Ако за тях не умреш, никъде няма да се намериш. Ще се намериш къде? Ще се намериш както един червей се намира в нечистотиите. Ще се намериш като един кърт, ще ходиш вътре да правиш дупки под почвата.

Не че Господ изисква това от нас. Ние сами се обезобразяваме, когато в нас не боравят тия Божествени мисли на любовта. Когато в нас не боравят Божествените чувства на любовта. и когато в нас не боравят божествените мисли и чувства на истина, ние се обезобразяваме. Като гледам хората, чудя се как са изопачили лицата си. Като срещнеш някой човек, има такова изражение, една алчност, едно безпокойство, един страх, едно недоволство. Рядко ще видиш някое лице обнадеждено. Кой как срещнеш, казва: Лоша работа. Кашкавал няма. — Във въздуха има доста масло. Онези които дълго употребяват по 50, по 100 грама ориз на ден и са здрави. Със сто грама масло ти половин година можеш да живееш. Със 150 грама кашкавал ти цяла година можеш да живееш. Това е наука. Тази наука я знаеше Христос. Той с пет хляба нахрани 5 хиляди души и 12 коша останаха. Откъде дойде този хляб? — От въздуха. Христос знаеше закона. Увеличи се хлябът. Вие казвате: Христос можеше. Туй е защото Той вярваше, и обичаше. Той живееше според закона на любовта, мъдрост та и истината. Всеки човек, който живее по същия закон. същото може да направи. Кой то не живее, може да носи името на Христа, пак нищо не става. Не е името, което дава.

Мнозина от вас нямате в себе си ясна представа какво сте вие. Някои от вас мислите за себе си повече отколкото сте, други мислите по-малко, отколкото сте. Едното не е вярно, и другото не е вярно. Всеки човек е проявление на Бога. Бог се изявява на всички ви. . . Следователно, всеки един да даде онова проявление на Бога, което Бог изисква. Има дни, когато вие трябва да проявите Божията любов. Какво ще ви коства това? Има дни, когато вие трябва да проявите Божията мъдрост и има дни, когато трябва да проявите Божията истина. След това времето, което ви остава, ще го употребите за себе си. Ако вие една година бихте работили така за Бог, ще се изменят лицата ви. Това е истинска козметика. Хората остаряват, че си турят бръчки.

Новата любов трябва да обхваща не само хората. Тя трябва да обхваща всички живи същества. Трябва да се пазите от едно заблуждение. Като видите една жива форма, в която има живот, вие трябва с благоговение да се застъпите. Тази живата форма е проявление на Бога. Но не мислете, че и вашата лакомия е проявление на Бога. В Бога лакомство няма. В Бога има само шедрост. В Него има такава шедрост, каквато в никое друго същество на земята няма, нито в небето някъде. В цялата вселена няма друго същество с такава щедрост, както Неговата. По това се отличава Винаги Бог е всеблаг. Винаги е щедър. Следователно, ако вие в любовта не можете да проявите микроскопическа шедрост, как ще проявите вашата любов?

,И Словото стана плът“. Целият свят не е едно място за удоволствие. Светът е едно велико училище за развиване на човешкия ум. за облагородяването на ума, за облагородяването на сърцето. Светът е едно училище за развиване на човешката воля Всичкото зло сега седи във волята на човека. В света две воли създадоха отстъплението. Първата жена, чрез своята воля яде от забранения плод и направи престъпление. То е женското престъпление. След туй мъжът и той яде. То е мъжкото престъпление в света. Благородството на Адама ето къде е. Седи той и като видя, че тя направи една погрешка, той каза: Без нея в рая не мога да остана, безмаслен е животът ми.

Сега аз искам да примиря противоречията. В жената се заражда едно чувство да поправи своята грешка. Всичките раждания и пререждания, на които тя е подложена, то е един закон за изправление на онова далечно минало престъпление, за нарушението на един Божи закон. Следователно, когато хората са в рая, разбираме ония Божествени условия. Не мислете, че раят е тук на земята. Че раят е и на земята, така е. Но тогава и мравите живеят в рая, и вълците живеят в рая, и мечките живеят в рая. Раят е там, дето няма място за лоши мисли. Когато престанат да ви нападат лошите мисли вие сте в рая. Когато престанат да ви нападат лошите чувства, вие сте в рая. Когато престанат да ви нападат слабостите в света, вие сте в рая. Така трябва да се разбира.

Съвременните хора говорят за Бога. Моите понятия за Бога са съвсем други. Аз като говоря за Бога, имам пред вид най-хубавото и най-великото в света. Мене ме интересува Божията любов, мене ме интересува мъдростта Божия, мене ме интересува Божията истина. Спасението е в нашите ръце. В деня, в който ние възлюбим Бога, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да изучаваме Божията мъдрост, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да служим, ние сме спасени.

Сега аз съм толкова години в България, и духовенството се бори с мене. Няма какво да се бори. Едно време евреите се бориха с Господа. Яков се бори с Господа. Яков, значи този, който обича да спъва. Той се бори с Господа. Казва: Няма да те пусна, трябва да ме благословиш. Казва му Господ: Ще те благословя, но ако тръгнеш по пътя на любовта, мъдростта и истината. Ако не тръгнеш, няма да те благословя. Той обеща. Казва му Господ: Ще идеш да се примириш със своя брат. Отдели той от стоката си, смири се пред своя брат. Смирение трябва. Двамата братя се срещат, по-малкият брат ще признае, ще каже: Ще ме извиниш, взех ти благословението. Зная, че не постъпих добре.

И мислите ли, че целият еврейски народ, който излезе от Якове, че днес благува? Той носи последствията. Какъвто е бащата, такива са и синовете. Яков наруши онази хармония на Адам и евреите вървят по пътя на Якова. Те трябва да напуснат Якова ида се примирят с Христа, да приемат Христа. Христос е Адам. Те трябва да се върнат. И докато евреите не се върнат по закона на любовта да обикнат Бога, а не да живеят за себе си, и да изоставят тази идея да заповядват на света те няма да се спасят от страданията. Не, не, само онзи народ може да заповядва в света, който обича Бога, който се учи от Бога, който изпълнява волята на Бога.

За в бъдеще само тия хора ще имат привилегия на земята и блага ще имат. Че то е реалното учение. Аз се радвам, че има толкоз университети, колегии, училища. Никога светът не е имал толкова училища, колкото сега има. Никога в света не е имало толкова църкви, колкото сега. Никога светът не е бил толкова уреден. Но липсва нещо на света. На светът липсва животът — „Това е живот вечен, да позная Тебе единаго и истинаго Бога“.

Никой не може да влезе в царството Божие, който не е тръгнал по пътя на любовта. Никой не може да влезе в царството Божие, който не е влязъл в пътя на Божественото знание, на Божествената мъдрост. Никой сега не може от земята да влезе в царството Божие, понеже всички сте опетнени.

Трябва да се очисти човешката душа.

Само в закона на любовта ние можем да се очистим. Защо ще искате да влезете в оня свят без любов. Че единственият оня свят е света на любовта.

Сега на всички вас пожелавам Словото във вас да стане плът, да се въплъти. Най-първо, ако трябва да си изберете един идеал с който трябва да живеете, кой е той ? Аз ще го нарека новия Адам Христос го нарича Син Човешки. Той ще дойде да съди. Синът Божи ще дойде в света. Кой е синът Божи?

— Онзи, който всякога обича хората повече, отколкото те са го обичали? Кой е Синът Божи? — Който ще прости всичките прегрешения, че всичко което сте извършили, той го взе върху себе си. Ние и това забравяме. Не заслужава ли този, който така постъпва, да бъде обичан?

Аз не проповядвам разкаяние, аз проповядвам любов в света.

Да мислим за Онзи, който ни е обичал през всичките векове, бил е с нас във всичките ни слабости и когато всички са ни изоставили, той винаги ни е подавал ръка. Не е било време, когато ние сме го помолили и той да не ни е послушал. Всичко онова, което е било необходимо за нашия живот, всичко това ни е услужвал, без да го знаем. Като го е направил, пак се е скрил някъде, да го не знаем, че Той го е направил, за да бъдем свободни. Да не би да си помислим, че има някаква користолюбива цел, като че ли иска да ни подкупи. Той иска да ни покаже, че Неговата любов е съвършено безкористна. Не иска да ни направи свои слуги, роби, но иска да ни направи братя, подобни на Него. да участваме във всичките блага, които Той има,

Някои искат да турят Господа в храмове. Цялото небе не може да го побере, че какъв храм ще го побере? Евреите направиха един храм, но в храмове не може да се побере Господ. Единственото място, гдето Той говори, то е човешкото сърце. Единственото място, гдето Бог говори и гдето по някой път Господ прави визита, то е човешката душа.

Желая сега българите да дадат един пример като българи. Българите ето какво представляват. Понеже званите в света са недостойни, като ги поканили на угощение тези избраниците, израилите не отишли. Един купил нива, отивал да я види. Казва: Считай ме за отречен. Друг си купил волове, — отива да ги види. — Считай ме за отречен. Трети се оженил — Считай ме за отречен. Тогава този цар, който искал да направи угощението, казва: Излезте по пътищата, и всички хроми, клосни, сакати, всички слепи, повикайте ги. То са българите. Те са сега, които се канят на гости да влязат на тая вечеря.

Туй е притчата. Българите не са избраните. Като отидат. там, ще им дадат дреха ще се облекат. И казва Бог: „Онези, които не бяха мой народ, те ме намериха, а онези които бяха мой народ, отвън останаха“.

Казвам сега: Аз ви похвалявам, че вие сакатите, хромите, клосните идвате на угощение.

Стремете се да обичате всичко, което Бог е създал.

Из беседата държана от Учителя

на 27. X. 1950 год.

в София — Изгрев

В ПАМЕТ НА АНРИ БЕРГСОН

от проф. Ив. В. Саръилиев

Със смъртта на Бергсон слезе от световната сцена най-големият философ на нашата епоха, най-голям по важността и оригиналността на схващанията и теориите, с които обогати философията, по обширността и дълбочината на влиянието, което упражни върху съвременниците си, по известността която придоби във всички цивилизовани страни. В продължение на няколко десетилетия, до смъртта си, Бергсон бе доминиращата фигура на най-новата философия. Неговата философия е най-значителната проява на философската мисъл през двадесетия век. Тя представлява от себе си една истинска новости със създаването й Бергсон обезсмърти себе си и заслужи възхищението и признателността на човечеството.

Бергсон е роден на 18 октомври 1859 година в Париж. където получил средното и висшето си образование. След като учителствал няколко години, той бива назначен в 1900 год. за професор по философия в Колеж дьо Франс. Тук той преподава с голям успех в продължение но двадесети години, до 1921 г., когато напуща професорската катедра, за да може да се отдаде изцяло на съставянето на своите съчинения. След голямата война той взима за известно време, участие в работите на Международния комитет за умствено сътрудничество при Обществото на народите, на който остава председател до 1925 г., когато тежка болест го принуждава да се откаже от този почетени пост. Болестта лиши философа от способността да се движи, но остави незасегнати умствените му способности и той можа да продължи до края на живота си своята творческа писателска дейност.

В 1914 год. Бергсон бе избрани за член на Френската Академия, е в 1928 г. получи Нобеловата награда за литература.

Животът на Бергсон, лишен от събития, е живот на човек. затворен в себе си, отдаден на продължително размишление. Бергсон прояви голяма твърдост на духа през последните десетина години на живота си. Той понесе стоически болестта си; никога той не каза дума за своите страдания. Неподвижността, в която бе принуден да прекарва дните си, като че придаваше повече сила и дълбочина на неговия ум. Тогава той написа последната си книга върху морала и религията, която е, както казва един негов биограф, най-хубавото цвете в Бергсоновата градина.

Бергсон не е плодовит писател. Неговите главни съчинения са малко на брой, четири, и са плоди всяко едно, на дългогодишни изучавания и размишления; но затова пък те са истински шедьоври и отбелязват важни дати в историята на философията. В 1889 г. Бергсон публикува Опит върху непосредствените данни на съзнанието, съчинение, в което философът прави усилие да схване в оригиналността му живота на духа и неговата свободна дейности. Английският превод на книгата има заглавие Време и свободна воля, а немският Време и свобода, което дава по-ясна представа за нейния предмет. Второто важно съчинение на философа е Материя и памет, което се появи в 1896 г. В това съчинение вниманието на философа е спряно върху въпроса за отношението между душата и тялото. Той ни дава една оригинална анализа на възприятието и на паметта, едно още по оригинално схващане за функцията на мозъка в нашия психически живот и изобщо своите възгледи върху отношението между паметта и мозъка. Тези възгледи упражниха голямо влияние. С тях Бергсон изпревари с четиридесет години науката. Едва днес в медицината учените се виждат принудени да усвоят по въпроса за отношението между душата и тялото заключения подобни на тези на Бергсон. В 1907 година се появи Творческа еволюция, най-значителният труд на Бергсон. От появяването на това съчинение, което е един от най-дълбоките и оригинални приноси към философското разглеждане на теорията за еволюцията, популярността на Бергсон порасна много. В Творческа еволюция новата философия се разкрива във всичкото си богатство: авторът разглежда проблемите за еволюцията на живота, за естеството на духа и на материята, на инстинкта на интуицията и на интелекта и дава една оригинална критика на познанието и едно не по-малко оригинално определение на философията. Последното голямо съчинение на Бергсона се появи в 1932 година под заглавие Двата извора на морала и на религията. Плод на размишления в продължение на двадесет и пет години, то съдържа възгледите на Бергсон по етичните и религиозни въпроси, неговите последни заключения по най-важните проблеми.

От по-малките работи на философа най-известен е етюдът му върху Смеха, който бе публикуван в 1901 година. Статиите на Бергсон, публикувани в резни списания, бяха събрани от самия него и издадени в два тома, единият озаглавен Духовна енергия (1919) другият — Мисълта и движещото се (1934).

Съчиненията но Бергсон са написани на много хубав език. Заедно с неговите статии из списанията и лекциите му в Колеж дьо Франс и другаде, те направиха за кратко време името му известно не само в академическите кръгове, но и между широката образована публика не само във Франция, но и в целия свят. Успехът, който Бергсон има като автор и като сказчик, няма равен на себе си в историята на най-новата философия; той напомня успеха на преподаванията, пак в Париж, на приблизително същото място, на прочутия Абелар, в дванадесетия век. На лекциите му в Колеж дьо Франс се стичаха хиляди слушатели от всички страни, само малък брой от които успяваха да намерят място в залата, където философът излагаше своето учение

Бергсон държеше лекциите си в петък, след обед, от 5 до 6 часа. Дълго време преди започването на лекцията амфитеатърът се изпилваше с разнообразие публика, студенти от Сорбоната, професори, учени с известности, поети, художници, светски дами. В паметта си виждам ясно и сега цялото това множество, очакващо с вълнение влизането на философа. Всеки се приготвя да слуша, да запомни всяка дума. Даже студентите разговарят по тихо, отколкото в амфитеатрите на Сорбоната. Когато малката врата в дъното на естрадата се отваря и Бергсон се появява, той бива посрещнати с ръкопляскания, които траят само няколко секунди и настъпва в залата религиозно мълчание. Бергсон е облечен в черен рединготи, с права затворена яко, с широко вратовръзка. Той сяда и разглежда продължително слушателите си. Лицето е правилно, бледно, уморено; челото е грамадно и могъщо; очите светли, са в дълбоки орбити под дебели вежди. Погледът е съсредоточени, но по-скоро навътре, отколкото навън. С наведена напред глава, съединени ръце, Бергсон започва да говори. Той говори бавно, без бележки.

Още от първите думи аудиторията е завладяна. Гласът, ясен и приятен, пронизва цялото същество на слушателя. Думите са цизелирани*, от време на време подкрепени с вертикален жест на ръката. Изреченията са къси, точни, лесни за разбиране, в съгласие с Бергсоновото схващане, че „философията, в своите най-дълбоки анализи и в най-висшите си синтези, трябва да говори на езика на обикновения човек“. Фразите, съвършени по форма, се следват и преливат една в друга, образуват мелодия, чрез която се изразява един дух, желаещ да разкрие пред други богатствата, които намира в себе си. Впечатлението е, че се присъства на самия родилен процес на Бергсоновата мисъл и това създава в залата една интимност, едно духовно общуване, което увлича всички и ги кара да забравят течението на времето Когато Бергсон става, за да напусне залата, мнозина са изненадани и като че ли събудени от сън. Кратко ръкопляскане и слушателите се разпръсват с чувството, че са били не на една обикновена лекция, а на извършването на едно тайнство, на развиването и разцъфтяването на мисълта на един извънреден ум.

Грамадният, успех на Бергсон и на неговата философия се дължи, обаче, не на увлекателността на неговото слово и на големия му писателски талант, а на дълбоката оригиналност на неговите идеи, на това, че неговата философия, оптимистична и ободрителна, донасяше отговора на важни философски въпроси, задоволяваше дълбоки копнежи и нужди. Тя обещаваше освобождението от песимистичните заключения, които толкова дълго време бяха тежали като кошмари върху душата на модерния човек.

От Кант насам във философията се подчертава постоянно, че човешкото познание е относително. Това е заключението, до което по различни пътища, достига и кантизъмът и позитивизмът на Огюст Конт и еволюционизмът на Хърбърт Спенсър. Примирете се, ни казват тези философии, с мисълта, че никога не ще можете да узнаете същността на света, който ви заобикаля. Науката, в своя напредък, ще разширява все повече познанието ни за законите на природата. Но същността на нещата, същността на живота, същността на душата ще остане завинаги скрита от нас. Устройството на човешкия разум, формите, с които той мисли и познава, не позволяват да се достигне до пряко и пълно познание на битието.

Философията не само утвърждаваше нашето неизмеримо невежество относително същността не нещата, тя утвърждаваше освен това, и по тази точка тя намираше подкрепата на науката, че ние не сме свободни, че човешките действия са подчинени на строги закони, че свободата е илюзия. Светът се схващаше като образуващ една огромна машина, подчинена на математически закони. Организмите, въобще, човекът в частност, влизат в тази машина, както колелца в механизъма на часовник; всичко, което става, се определя от това, което предшества и може да бъде математически пресметнато предварително. От единия край до другия, този огромен механизъм с управлявани от най-строг детерминизъм; свободата, която човекът мисли, че притежава, е измама, неотговаряща на нищо действително.

Тези твърдения на философията и на науката не можеха до задоволят. Човешкият дух не ще се примири никога с мисълта, че същността на действителността, тази действителност, от която той е част, че същността на живота - този живот, който той чувства и в себе си, ще остане завинаги и изцяло тайна за него. Нито пък може той да бъде задоволен от учения, които изискват от него да се откаже от най-вътрешното си убеждение, от вярата в свободата на личността. Тези утвърждавания бяха почувствани като силно угнетяващи духа. Жажда за едно учение, което да държи сметка за данните на самосъзнанието, което да цени по-добре богатствата на духовния животи, което да ни дава основателна надежда да разкрием същността на нашата и окръжаващата ни действителности, бе скоро почувствана. И не е чудно, че когато това учение се появи, че то намери възторжен прием. Действително философията на Бергсон показваше, че тези обезкуражаващи твърдения на философията и науката не трябва да се считат за окончателни, че те почиват върху недоразумение.

Да, вярно е, казва Бергсон, че разумът, интелектът, е неспособен да ни осветли върху тайните на живота и на съзнанието, върху вътрешната природа на това, което съществува. Но това не е негова работа. Разумът се е проявил и развил, за да услужва на нашето действие, върху нещата, за да ни помага да откриваме и създаваме инструменти, да построяваме машини да завладяваме света. Разумът е способност за познаване, обърнато навън. Свикнал да ни поставя в сношение с инертната материя, добил при боравенето с нея известни навици, той става роб на последните. И каквото и да е естеството на предмета, който се представя на нашето съзнание, той прилага към него винаги едни и същи методи: той разлага, разделя, раздробява, имобилизира всичко, което мисли. Когато предметът, се поддава на разлагане и разделяне, както е неорганизираната материя, тогава разумът успява до нейде, но познанието, което той доставя, ако и много полезно, не е никога адекватно. Когато предметът на изучаването животът или съзнанието, които са съществено движение, напредък, неспирно творчество, тогава той е безсилен да го разбере и, като е неспособен да схване неговата оригиналност, той е наклонен да я отрече.

Сега, ако ние не притежавахме друга способност за познаване, освен интелекта, ние бихме били осъдени, както поддържат Канг, Конт и Спенсър, да не узнаем никога същината на съзнанието, на живота и по-общо на битието. Но, според Бергсон, заблуждение е да се мисли, че разумът е единствената способност за познаване, с която човек разполага. Има, според Бергсон, един друг извор на познание, различен от разума и тъй важен като него; именно интуицията. Интуицията обърната преимуществено навътре и, противно на разума, тя е способна да трепти в унисон с трептенията на живота. Симпатизираща с организираната природа, тя я отгатва постоянно и по много естествен начин ни въвежда в най-дълбоките области на живота и на съзнанието. Като ни поставя в пряк допир с материята, тя ни позволява да доловим нейната най-скрита същност. Ако успеем и според Бергсон това е възможно, да развием и обработим тази способност, интуицията ще стане философската способност par excellence и ще даде ключа на главните проблеми на всемира.

Това е, изказана в няколко прости думи. Бергсоновата главна мисъл и метода. Касае се тук за едно коренно преобразуване на нашия начин на мислене и философстване. Прокарва се рязка граница между разума и интуицията, като се ограничава компетентността на първия. Отделя се ясно науката от философията. Чрез разума се твори науката: той е бил и трябва да остане и за напред нейно оръдие. Той трябва да продължава да изпълнява своята истинска мисия която е да ни помага при действането. Той ще тържествува винаги в геометрията и логиката, които са негови собствени творения, както и в областите на инертната материя където е неговото законно място. Но животът, съзнанието, скритата същност на нещата, тях само философията може да познае и то с помощта на интуицията. Интуицията е за философията това, което интелектът е за науката.

Голяма новост във философията на Бергсон е учението за интуицията, допущането на една способност за познаване различие от разума. Философията е очаквала винаги от разума разрешението на големите проблеми, които се представят пред човешкия дух. Бергсон показва, че това очакване е напразно: разумът не ще ни даде никога задоволителни отговори, по простата причина, че той не е в състояние да стори това. Ако искаме да задоволим философските нужди на човечеството, ако искаме да схванем действителността в абсолютната й същност, ако искаме да създадем една истинска философия, трябва да се облегнем на интуицията.

В съгласие с това схващане, прилагайки интуитивната метода към разглеждането на главните философски проблеми, Бергсон достига до важни резултати, много различни от тези на своите предшественици. Той изработва една нова философия, съдържаше изненадващи новости и разрешения на най-мъчните проблеми. Философия спиритуалистическа и до известна степен мистическа, която изтъква на преден план жизненото и духовното, в което тя вижда основата на битието. Философия окуражаваща, която възвеличава човека, като го счита за цел и венец на еволюцията на живота. Тази философия показва, че можем де познаем, такава каквато тя е в себе си, действителността, която е в нас и около нас; тя ни освобождава от угнетяващата мисъл, че сме подчинени на една желязна необходимост, тя доказва, че ние сме свободни, че както всеки дух, сме творци на истински новости, че оставяме непрестанно нашия оригинален отпечатък върху действителността; тя ни уверява, че сме в състояние да „победим всички съпротиви, да прескочим много препятствия, може би даже смъртта“. Тя, най-сетне, ни показва, че ние не сме сами в нашите усилия да внесем в битието повече свобода и повече нравственост, и отправя духа ни към Онова Същество, към което човечеството, водено от една вярна интуиция, от незапомнени времена е свикнало да насочва погледа си.

Проф. Ив. В. Саръилиев

_______________

* цизелирам — гравирам (върху метал) /от нем.: ziselieren (използва се в преносен смисъл)

Днешното време

Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието — знанието. В същият свят живеят и животното, и човека, но се отличават по възприятията и реагирането.

Никой не може да остане днес равнодушен към събитията — волю или неволно се взимат становища и изказват мнения. Съвпадението на мнението с последующите събития дава увереността за правилното мислене.

Всяко събитие, обаче може да бъде гледано от различни становища и обяснението му да бъде само отчасти вярно. В такъв случай дори противоречивите възгледи не показват друго, освен че на обекта се е гледало от две противоположни места — лицето и гърбът на един човек имат най-различен изглед — и все пак това не е доказателство, че се отнася въпроса за да двама души.

Новите актуални идеи засягат преустройството на света. Те са формулирани достатъчно ясно от техните носители и са известни всекиму. Това. което е по-интересно в случая е, че те като се взаимно отричат, си служат с методите на своите противници. Така Америка и Англия, люлките божем на демокрацията, си служат все повече и повече и с похватите на диктатурата и без да се усетят, взимат строя на тия, които отричат. От друга страна диктатурата търси опората в масата чрез конгреси, събори, събрания . . .

Това иде да покаже, че във всичките строеве и идеи държавни управления си остава фактор с първостепенно значение човека със своя физически. исторически и психически капацитет. Той е и си остава основата, върху която се вдигат едни или други надстройки. И следователно, когато се отричат известни идейни построения (например демокрацията) по скоро трябва да търсим причините за неуспехите им в проявата на псевдодемокрацията т. е. в неправилното приложение на идеята.

Това е много съществен въпрос, защото той иде да покаже, че реалния резултат следва от приложението на идеята непосредствено в живота, а не само от логическото й построение, което само по себе си може да е отлично. Силата на всеки строй зависи от неговата връзка с живите обекти и преди всичко в съзнанието на неговата справедливост или необходимост. Справедливост разбирана най-обективно: — да искаш и за другия това, което желаеш и за себе си!

Непосредствената полза е нещо видимо, а за далечната полза е нужно прозрение. А за тия, които го нямат — доверие в тия, които ги водят. При това не трябва да се забравя и естествения ход нещата, в който инстинктите играят значителна роля консервиращ елемент, който събира и възраства индивида (единичен или колективен). след което иде „жертвата“ „употребата“, „службата“ на частното пред цялото.

Българина е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално трудови задруги, универсалните идеи на Богомилството, колективното трудово начало приложено в трудовата повинност ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост. Това трябва да се има предвид от всичките тия, които по едни или други причини биха искали да насаждат новото в нас. Ако някога, при освобождението ни, бе ни даден не препис от белгийската конституция, а друга, която да узакони съществуващите домашно патриархални задруги и ги беше подкрепила — днес щяхме да имаме най-съвършения образец от държавен строй и нямаше да има нужда от кооперации, задруги и пр.

Днес всички сме свидетели на стълкновенията на различни идеи, на един привиден хаос, в който, като в една голяма лаборатория, се работи бъдещето на човечеството. Проверяват се идеи в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението. Новото иде с хората, които го носят: с децата, които се раждат в тая бурна епоха. Значението и стойността на идеите ще дойде от живота на тия, които ще бъдат готови да пожертват всичко, но да ги приложат.

От целия тоя кипеж ще излезе нещо подобно на онова, което преди столетие и половина в Америка: — от холандци, датчани, англичани, поляци, френци, испанци в борби и воюване се роди Американеца.

Сега изживяваме родилните мъки, при които ще се яви Европееца. Справедливостта и Човещината ще бъдат неговите родители.

И въпреки страданията, света ще заживее с по-голяма взаимна обич и доверие и бързо ще поправи и забрави загубите и разрушенията, резултат на едно безлюбие и себичност култивирани от години.

Да работим и да се надяваме!

София. 14. II. 1941

Л. Л.

КНИГОПИС

Вестник на жената, брой 842. е с увеличени образци на изящна българска украса за гостна, на плетена платка за нощница и др. най-новото и виенската мода за пролетта; живот и борци, статия от Вера Бояджиева Фол, нови разкази от Г. П. Стаматов; Когато мъжът не е в къщи; нов разказ от Б. Овесянин; художествен и музикален прегледи; здравни, възпитателни домакински съвети; изпитани рецепти за готвене: заравни въпроси и отговори: съвети за отглеждане на лимони и пр. отделен брой 3 лв., полугодишен абонамент 80 лева, изпратени с пощ. чек, сметка 750 на адрес: Вестник на жената, София, Леге, 33.

Трезво дело, месечник за трезва култура и въздържание, год. 5. брой 10. Абонамент за година 20 лв. Адрес: София, ул. Дунав. 18,

Житно зърно, месечно списание год. XV. брой I. Със следното съдържание: Доброто и злото в живота: Стрелец — Природа и машина; Д-р Ел. К. — Съм със себе си; Инж. Д. В. Кочов — „Граници“ и „Пропасти“, Боян Боев — Понятието „организатор“ в новата биология във връзка с окултизма: Д-р Ил. Стр. — Синтеза на биологични функции, П, Манев — Астрология: . Боев — Новогодишен разговор с Учителя; Д-р Е. К. — Анри Бергсон; Le nouveau qui nait — от Учителя и др.

Списанието „Житно зърно“ трябва да бъде получавано от всеки, който иска да обгърне живота в новата светлина, която ни дава един широк мироглед, основан на дълбоко познаване скритите страни и вътрешните пружини на живота.

Год. абонамент 80 лева. Адрес; пощ. кутия № 270, София. Чекова сметка № 1597.

Ново послание на слънцето, от група ученици на всемирното Братство в България и Най-разумният и най-високоморалният живот на човека, сказка, държана от зъболекаря Мих. Стоицев, образуващи заедно една книга, издадена напоследък от Мих. Стоицев. Препоръчваме я на нашите читатели. Цена 5 лева. Доставя се от издателя, ул. Болярска 16, Пловдив или от книжарница „Братство“, Севлиево.