Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254

Да познаваме едно нещо, да познаваме Истината, това значи, да познаваме онези отношения и качества на явленията и нещата. които са необходими за да живеем и се развиваме при сега събудените в нас нужди.

При мисленето ние сме във връзка със същността на живота. който прониква — нещата и явленията. При мисленето ние се свързваме с живота, който пулсира в нещата и той протича и в нас и ние преживяваме това като приятно състояние.

Мисленето е истинска храна за човешкият дух, понеже той се храни с този живот, който протича през него, когато мисли.

При мисленето ние идваме в най-правилни отношения с хората, нещата и явленията. Тогава живота безпрепятствено се прелива от другите в нас и от нас в другите.

Който мисли, той е обичан. Който мисли, той е приятен на всички хора; той е магнит, който привлича добрите и умни хора; той е слънце, което озарява всичко, що го обкръжава.

Кое е условието за да почне човек да мисли?

Единственото условие, за да се породи в човека мисъл, да се породи творческо мислене, това е чистото сърце, това е невинното отнасяне към всички същества, това е да желаеш на всички същества доброто и във всеки момент да си готов да се притечеш на помощ, без да имаш някаква корист.

Добрата постъпка, която е резултат на едно любящо сърце, е второто условие за да се събуди човешкият ум, за да започне да мисли. След всяко безкористно добро, което извършваме, светлината на ума се увеличава и ние започваме да мислим, да творим, започваме да виждаме онези неща и дребни отношения, които до сега не сме виждали.

Чистото сърце е чисто стъкло, през което минава Божествената светлина и озарява ума, за да мисли.

Чистото сърце е коренът, от който умът черпи соковете на своята мисъл.

Няма по-щастливо състояние от това, когато човек люби.

Няма по-щастливо а блажено състояние от това, когато човек числи, когато твори.

Действителните качества на истинския човек — това са любовта и мисленето. Човек, който притежава тези качества, той излъчва из себе си дела, които носят само добро, само щастие и освобождение.

Блажена е онази страна, която има повече хора, които мислят. Такава страна я чака само добро.

Г. Тахчаев

МИСТИЧНАТА ДЕЙНОСТ И ДНЕШНОТО ВРЕМЕ

(Из книгата „Човекът неизвестният“ от Д-р Ал. Карел)

У съвременните хора ние почти никога не наблюдаваме проявите на мистичната дейност, на религиозното чувство. Дори в своята най-зачатъчна форма, мистичното чувство е изключително, много по-изключително, отколкото моралното чувство. При все това, то взема участие в нашите най-важни прояви. Човечеството е получило по-дълбок отпечатък от религиозното вдъхновение, отколкото от философската мисъл. В античния град религиозността е била основана на семейния и обществен живот. Повърхността на Европа е още покрита с катедрали и развалини от храмове, които нашите прадеди са издигнали. Днес, вярно е, ние едва разбираме тяхното значение. За повечето от цивилизованите, черквите не са нищо друго освен музеи, в които почиват мъртвите религии. Държането на туристите, които оскверняват катедралите на Европа, показва до каква степен модерният живот е притъпил религиозното чувство. Мистичната дейност е порицана от повечето религии. Нейното значение дори е забравено. С това забравяне е свързан, вероятно, упадъка на църквите. Защото животът на една религия зависи от огнищата за мистична дейност, които тя е способна да създаде.

Обаче, религиозното чувство е останало в съвременния живот една необходима функция на съзнанието на някои индивиди. Сега то започва наново да се проявява у някой хора с голяма култура. И, странно явление, големите религиозни ордени нямат достатъчно место в своите манастири, за да приемат младите хора, които искат, по пътя на аскетизма и на мистиката, да проникнат в духовния мир.

Религиозната дейност, както и моралната, взема различен облик. В своето най-първобитно състояние, тя е неопределено вдъхновение към една сила, преминаваща материалните и душевни форми на нашия свят, един вид неизразена молитва, търсене на красота, по-съвършена от тази на изкуството и науката. Тя е близка до естетичната дейност. От друга страна; религиозните обреди се сливат с различните форми на изкуството. Така, песента се преобръща лесно в молитва. Красотата, която търси мистика, е още по-богата и по-неизразима от тази на художника. Тя не облича никакви форми. Неизразима е на никакъв език. Крие се в предметите на видимия свят. Показва се на малко хора. Изисква издигането на духа към едно същество, което е извора на всичко, към една власт, едно средище на сили, което християнските мистици наричат Бог. През всички времена, у всички народи е имало индивиди, притежаващи във висока степен развито това особено чувство. Християнската мистика изразява най-висшата форма на религиозните прояви. Тя е по-добре свързана с другите прояви на съзнанието, отколкото индуската и тибетската мистика. Тя е имала пред азиатските мистики предимството, че получила, още в началото на развитието си, уроците на Гърция и Рим. Тя е научила от едната разума, а от другата — реда и мярката.

В живота на всичките големи мистици се следват всичките етапи. Ние трябва да приемем техния опит така, както той ни е даден. Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят. Търсенето на Бога е, наистина, съвършено лично предприятие. Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него. Той се впуска в най-смелото приключение, което е възможно да се предприеме. Може да го смятаме като герой или като луд. Но не трябва да се запитваме дали мистичната опитност е вярна или лъжлива, дали тя е самовнушение, халюцинация, или пък, дали тя представлява пътешествие на душата вън от границите на нашия свят и нейното съприкосновение с една по-висша действителност. Ние трябва да се задоволим с едно опитно схващане за нея. Тя е полезна сама по себе си. Тя дава на този, който я практикува, това, което той иска. Тя му доставя самоотрицанието, мира, вътрешното богатство, силата, любовта, Бога. Тя е така действителна, както естетичното вдъхновение.

_______________________

Основата, извора, първичната същност на всяко велико дело, е мистичното самовглъбение, чрез което човек се свързва с невидимото.

ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН!

Ще дойде ден на примиримост!

Пак страстите безумни ще притихнат!

Ще грейне Божията милост!

Ще дойде ден лазурен и усмихнат!

Днес буря вий. Кипи раздора.

Съмнение и смут гнетят душите.

Безбройни върволици плахи братя — хора

с несигурна походка се взират в бъднините.

Един мираж злокобен в далнината

заканва се и съска тъй зловещо!

Той жаден е за жертви, за кървава Голгота

и остри, бие глухо желязото горещо.

Как болно е да видиш тоз, когото любиш,

изпълнен с мощ и вяра да твори доброто,

със сянка-смут, че може да изгуби

съкровище духовно пред призрака на злото

Но чуй, о, брате мой, свидетел на играта,

на страшната игра развихрена в света!

Бог бди над нас, над хода на земята —

не ще остави Той разумната душа!

На псалмопевеца спомни тържествената песен:

„И тисящи ще падат от дясно и от ляво,

но ти неуязвим през пламъка ще минеш,

ти който си опазил чист дара небесен!“

Чистилище от огън е нашата епоха —

преход, завой критичен! А идящето ново —

за кротките любящи великата утеха,

велико сбъдновене на Словото Христово!

Ще дойде ден на светла примиримост!

Пак страстите безумни ще притихнат!

Ще грейне в слава Божията Милост!

Ще дойде ден лазурен и усмихнат!

В. Недев

ДА БЪДЕМ БУДНИ!

Когато Христос е казал, че трябва да бъдем будни, защото никой не знае кога ще удари дванадесетият, последният час, — то това се отнася най-много и преди всичко за нас — хората, които живеем в днешната необикновена епоха, носеща в себе си велики страдания и велики блага за човечеството.

Защото последният час — часът, в който ще се ликвидира сметката на стария свят, и ще се обърне нова страница в книгата на живота, — това е именно времето, което преживяваме днес.

Отива си старото, и идва новото!

Велико разплащане идва за хората и народите!

От старото ни помен не ще остане!

Затова днес всички трябва да бъдем будни — с отворени очи да посрещнем Царя на Света — Великото, което идва.

Всякакви лични, дребнави сметки, всякакви временни, преходни желания и страсти, всички стремежи, които водят към отделност, трябва да бъдат забравени.

Да бъдем будни, и да по срещнем новото с обновени души, макар и обгорени в пламъците на страданието.

Защото идва времето, когато и най-дълбоко заспалите ще се събудят, защото не ще могат повече да спят.

И тези, които гледат, но не виждат и не искат да видят, и тези, които слушат, но не чуват и не искат да чуят, ще отворят очи и уши, — ще видят и ще чуят.

Защото една страшна сила ще разтърси заспалите съзнания, ще освободи душата от робството на материята и ще обърне погледа нагоре.

Там, горе, свети като слънце мощната сила на Духа — върховната реалност на живота

Когато минем през огъня на страданието, ние ще видим, че от всичките ни кумири и „реалности“ не е останало нищо, а остава да пребъдва завинаги само тя — едничката върховна реалност на живота — Духа.

Ще изгубим временното, а ще придобием вечното.

Ще изгубим заблужденията си, робството си, веригите си, а ще придобием светлина, истина и свобода.

Да бъдем будни!

С. К..

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Кротките, миротворците

(из неделната беседа „Кротките, миротворците“ – 12. XI. 1939 г.)

Съвременните хора очакват от света това, което от земята и на земята по никой начин не могат да го намерят. Невъзможно е на земята да получат това, което очакват. Невъзможно е, запример рибата, която живее в морето, да иска там книги, да се учи, да иска апартамент, да иска да свири на пиано и т. н. За да придобие всичко това, условията на нейния живот трябва да се изменят. Тя трябва да излезе вън от водата. И това не е достатъчно още. Тя трябва да скита дълго време по земята, да минава от форма във форма, докато един ден стане човек и придобие тия разбирания, които човек днес има. Когато спорят върху известни въпроси, хората казват понякога: Ние не сме животни. Аз гледам другояче на въпросите. Всички неща са създадени от Бога. Животните са създадени чрез словото, а човек — чрез волята. Казано е, че Бог създаде човека с ръцете си. Той го направи с двете си ръце. Това означава, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, а животните — по любов. Когато създавал животните, Бог ги е извикал от невидимия свят и им казал: Вие отивате в един свят, но трябва да бъдете много търпеливи. Там ще имате такива страдания, каквито никога не сте мислили. Аз ще ви изпратя при моите синове да им служите. Те са много капризни, затова ще ви причинят големи страдания. След време, обаче, те ще ви благодарят, но до това време вие трябва да се научите да търпите.

Някои казват, че като съгрешил човек, Бог го изпъдил от рая. В Писанието е казано, че след като създал всички животни, след като уредил света, най-после Бог създал човека. След това Бог прекарал всички животни пред човека и му казал: На тебе давам всички животни, ти ще им заповядваш. Значи, в първо време и животните били с човека заедно в рая, но като съгрешил човек, с него заедно и животните излезли вън от рая. Докато били в рая, и животните говорили като човека, но като излезли от рая, те изгубили езика си и днес едва издават някакви звуци. Сега и животните чакат човек да изправи погрешките си и да се върне в рая. Заедно с него и те ще се върнат в рая.

Днес мнозина хора очакват времето да се спасят. Това е частично разбиране. Всичко в света съставя едно цяло. Тъй щото, не е достатъчно да бъде добре само на очите, на ушите, на носа, на устата, но трябва да бъде добре и на дробовете, на стомаха, на ръцете, на краката — на всички външни и вътрешни удове в човека, за да може да се каже, че той е здрав. Когато човек е доволен от всяка работа, която е свършена дори и от най-малките частици, ние казваме, че той се намира в здравословно състояние. Следователно, ние трябва да знаем, че всяко чувство упражнява влияние върху цялото ни тяло, върху всички негови органи. Тъй щото, в каквото отношение човек и да пострада, всичките му органи взимат участие в това страдание.

Казвам: Сега в света се води война. Тази война, която иде, ще ни засегне всинца. Не мислете, че като се бият сега далеч от нас, в Германия, в Англия, във Франция, в Русия, че другите са неутрални.

Някой хора са на фронта. Те са взели билет да участват във войната, но и другите, които са в тила, взимат косвено участие. Някой казва: какво зависи от мен? — Много зависи от всеки човек. Малките неща вършат големи работи в света. Често най-важните работи се вършат от най-малките неща. Забележете, че във време на война, торпилите, с които си служат, имат една малка частица, която е толкова чувствителна, че най-малкото бутване е в състояние да възпламени цялата торпила и да произведе голям взрив. Често пропадането на един голям параход става от тази малката частица на торпилата. В този смисъл човек може да представя тази малка частица на торпилата и от него зависи да се запали торпилата, или да не се запали.

Съвременните хора се натъкват на своите стари разбирания, които те се образували вън от рая. А всяко нещо, което е създадено вън от рая, е позлатено. Ето, виждате копринени платове, които са направени от коприва, а не от коприна. Те са подобни на позлатените вещи. Много материи се продават за вълнени, без да са вълнени. Много неща в сегашния свят блещят, без да са злато. Те са само отгоре позлатени. Какво означава позлатяването? Много неща можете да позлатите, но позлатени ще си останат, не са чисто злато. С един френски наполеон може да позлатите много неща. Какво ви ползва един позлатен предмет? Извън рая позлатените работи вървят, но в рая позлатените работи не се приемат. Ако искате да се върнете в онова първично положение на нашето здраве, ще знаете, че в здравето позлатени неща не се приемат Позлатеният човек не може да бъде здрав. Временно той може да бъде здрав, но щом се изтрие позлатеното, здравето веднага изчезва. Щом се махне златото на позлатения предмет, останалият метал отдолу веднага се окислява.

Много вярващи казват, че вярват в Бога. Питам: какво се готвиш да направиш за Господа, щом вярваш в Него? — Аз вярвам, че Той е направил света. Дали вярваш или не вярваш, това нищо няма да ти допринесе. Тази вяра е позлатена. При някоя голяма мъчнотия златото ще се изтрие и ще остане онази вяра, която ще ти причини вреда. Ти вярваш сто и едно на сто, че някой човек ще ти помогне, но той не ти помага. Твоята вяра не ти помага. Какво става тогава? Твоята вяра се обръща в безверие.

Човек трябва да има една способност да различава Божествените неща и да ги приема, да ги реализира изведнъж. Дойде ли една Божествена мисъл в ума ви, веднага я приемете. Намислите ли нещо, направете го. Дойде ли на ума ти да отидеш на екскурзия, иди, не отлагай. Ама времето било облачно, влажно, вятър имало, не отлагай. Като тръгнеш на екскурзия, небето ще се очисти, вятърът ще престане. Ако има кал, и калта ще изсъхне. Ти чакаш да се оправи времето, та тогава да отидеш на екскурзия. По човешки е така, но не и по Божествено. Влажното, мъгливото време не трябва да ви смущава. Ако искате да знаете, мъгливите и влажни дни са по-добри проводници на Божествената енергия, която иде отвън, т. е. в самата влага. Влажните дни са магнетични. Който не е свикнал на влага, той не трябва да се излага. Обаче има организми, които определено се нуждаят от влага.

Всяка мисъл трябва да бъде придружена с добри чувства. Ако и мисълта не е придружена с добри чувства, тя няма никакво приложение. Това означава влагата. В духовния свят влагата не е нищо друго, освен добрите чувства. Колкото и да е идеална една мисъл, ако няма добри чувства с нея, тя не може да използва. Добрите чувства са сила, с която мисълта реализира онова, което трябва да стане. За да постигне нещо, човешката воля трябва да се съедини с човешките мисли и чувства.

В прочетената глава от Евангелието се говори за кротките и за миротворците. Значи, кротките и миротворците трябва да се намесят във войната.

Сега всеки от нас трябва да изпрати мисълта си, да се прекрати войната.

Така ще видите какво можете да направите с вашата мисъл. От нас зависи, дали войната ще се прекрати, или по-скоро ще се свърши. Ще кажете, че ние не можем да спрем войната. Ние не можем да я спрем, но можем да я съкратим. Ако войната се продължава пет години, ние можем да я съкратим с една година, да продължи четири години. Или, ако трае четири години, да я съкратим на три. Ако трае три години, ний можем да я съкратим на две. Ако трае две години, ний можем да я съкратим на една. Следователно, по-добре е хората да се бият една година, отколкото две. Две години да се бият е по-добре, отколкото три. Три години да се бият е по-добре, отколкото четири. Четири години да се бият е по-добре, отколкото пет. Ако днес хората се бият пет години, знаете ли какво нещастие ще бъде за съвременната култура?

Та казвам: Всеки от нас може да изпрати своята мисъл за прекратяване на войната, колкото може по-скоро. Колективната мисъл въздейства на хората. Тогава хората започват да мислят. Не сме само ние в света, които мислим. Мнозина мислят, че друга някоя сила взима участие. Те казват: Бог е наредил всичко. Да, но това, което става, то е по желанието на хората. Вие трябва да знаете какви са мислите на хората, какво искат те. Ако всички хора в Европа биха отделили по малко време да мислят как биха прекарали живота си, те щяха да бъдат по-добре. Днешните хора се безпокоят за утрешния ден. Те казват, че без война не може. Че човек не е воювал за пръв път сега. Най-първо той е воювал с грубата природа. Хиляди години той е воювал с млекопитаещите, с големите животни, докато ги е победил. Много жертви е дал той в тази война. След това той е воювал с малките същества, с микробите, с които и до днес още воюва. Той е воювал и със себе си. Микробите и до сега още не са победени. Вземете, запример. тази бубоническа чума. И колко микроби има още, с които човек се бори. И всичката тази война произтича от факта, че Божествената любов в човека не е взела още надмощие. Човек живее още за себе си. Общ закон е: човек трябва да живее за обществото. Обществото трябва да живее за народа. Народът трябва да живее за цялото човечество. Още по-високо е човек да живее за цялото човечество. Най-високо е човек да живее за Бога. Да живее за Бога, това е идеалът на човека. Ако живее за Бога, човек ще има правилни отношения към себе си, към дома си, към обществото, към всички народи, към цялото човечество. Преди всичко той ще има правилни отношения към Бога. Не мислете, че ако човек се отнася добре със себе си, той е разрешил този въпрос. Не, човек трябва да има висок идеал. Като говорим за Бога, ние подразбираме да следваме онзи живот, в който Бог е вложил идеите, т. е. да се стремим да постигнем онова, което Бог е предначертал.

Сега често се говори за лошото в света. Лошото не седи в ума, но в това, че човек уповава на парите или на нещо преходно в света и го държи в ума си като култ. Не е лошо човек да има пари, но не трябва да ги подига в култ. Не е лошо човек да бъде силен, но той не трябва да подига силата в култ. Подигне ли силата в култ, уповава ли изключително на нея, това е идолопоклонство. Не е лошо човек да има знание но ако той уповава изключително на знанието си, той става идолопоклонник. Това знание е преходно.

Сега хората седят и създават закони. Много закони съществуват, закони на Бога, но хората не се спират пред тях. Има един закон. написан горе на главата, който никога не се изменя. Този закон казва: Всеки ден прави по едно малко, микроскопично добро Силата на доброто не е в многото.

Колкото малко да е доброто, само по себе си то е мощно.

Не е важно кога ще правим доброто — сутрин, на обед или вечер. Важно е. обаче, всеки ден да правим по едно микроскопично добро, според Божия закон на Любовта. Тогава ще имаме Божието благословение.

Сега когато наблюдавам съвременните хора, аз се чудя на тях. Те отправят своите молби към Бога. и желаят работите им веднага да се уредят. Те не мислят. че в дадения момент хиляди и милиони същества отправят молитвата си към Бога, всички искат да им се отговори. И ако не получат отговор на молитвата си, те са готови да се възмущават и обезсърчават. Ако ти си подал прошението си днес, пред, тебе милиони други същества са подали своите прошения и чакат реда си. Всичко върви по ред. В Бога няма никакво лицеприятие. Понякога докато дойде ред на твоето прошение, може да мине година и повече, а някога, ако са дадени малко прошения, ти ще получиш по-скоро отговор. Ако не получат веднага отговор на молитвата си, хората са готови да се съблазнят. В това отношение те са много взискателни. Напротив, ако не получите скоро отговор, радвайте се, че други някои са получили в това време отговор на своите заявления. Като се отговори на тях, ще дойде и вашия ред. Важно е човек да настоява на молитвата си. В това време обаче трябва да работите.

Мнозина са ме питали, как може да се оправи света. Други са ме питали, как могат да се лекуват. За да се лекува човек трябва да диша правилно, да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Щом изпълни това, всичко останало ще си дойде на времето. Ето защо никога не се съмнявайте в намеренията на Бога. Усъмните ли се в Господа, ще дойдат големите противоречия. Не казвайте, че Господ не ви е обърнал внимание. Не се съмнявайте във възможността слънцето да ви стопли. От вас зависи какво положение сте заели по отношение на него. Ако се качите на един планински връх, въпросът лесно се решава. Ако сте в някоя долина, ще трябва да се нагодите специално, да може слънчевата енергия да действа върху вас. Направите ли това, и слънчевата енергия ще извърши своята работа. Така правят и растенията. Когато искат да се ползват от слънчевите лъчи. те специално се нагаждат към тях. Ще кажете, че това са растения, няма какво да се учите от тях. Разумният човек се учи и от растенията. Аз вземам голяма поука от растенията. Като ги наблюдавам аз се чудя на тяхното търпение. С хиляди години главата им седи заровена в гъстата материя и те очакват да дойдат и за тях благоприятни условия. Те казват: Ще дойде ден, когато и нашите глави ще излязат от гъстата материя.

Та казвам: Няма мъчение в света, което да не се прекрати. Защо? Защото Бог работи за нашето избавление. Ние сме изпратени на земята да се учим. И каквото се случва, то е все за наше добро. Аз не ви говоря като на невежи. Всеки от вас знае много нещо, той може да държи лекции на другите хора. Всеки от вас възпитава децата си. Кой от вас не казва на приятеля си, как трябва да живее?

И тъй, кротостта, за която се говори, представя закон на Божествената любов. Кротостта е вътрешно качество. Милосърдието пък е външна страна на любовта. Милосърдието е необходимо качество да се помага на ония. които страдат. Съвременните хора имат нужда от разумна помощ. Всяка вечер употребявайте поне 10—15—20 минути в размишление, да се свържете с всички добри хора на земята. Мислете и за страдащите, както Бог мисли за тях. Съвременните хора страдат от свещения егоизъм. Те не искат да мислят и да се грижат за никого. Те могат да смущават другите, но като дойдат до тях, не искат никой да ги смущава. Има, наистина, смущения, които не са на место, но не всички. Всяка вечер човек трябва да си спомни качествата на Бога и да види, какво се нека от него. Той трябва да си каже: Бог е дълготърпелив. Тогава аз мога и трябва да бъда поне търпелив. Бог е вселюбящ, а аз мога да бъда любящ. Не мога да бъда точно като Бога, но мога поне да вървя в Неговият път.

Страданието е средство да се прояви практически Божията любов. Божията Мъдрост, Божията Истина между хората на приложението. Като разберете това, тогава ще видите, че страданията са нужни. Аз не говоря за излишните страдания, нито за излишните мъчнотии и болести. Всека болест не е нищо друго, освен чистене. Толстой разправя за себе си, че след всяко боледуване той изпитвал известно просветление на ума си. Той придобивал ново схващане за света.

Казвам: всичко, което сега става в света, носи едно просветление. Иде доброто в света, затова всички трябва да се молим из Бога да превърне всичко в добро. Всички трябва да дадем добър пример, да вярваме, че всичко, което става в света, ще се превърне в добро. Не питайте, защо се бият хората. Не мислете, че всички тия хора са глупави, но пожелайте дълбоко в душата си всичко да се превърне за добро. Пожелайте всички народи които днес се бият. да се сприятелят и братски да започнат да живеят. И ние, които ги гледаме с противоречие, нека пожелаем да дойде по-скоро светлината, да обикнем живота, който Бог ни е дал и наредил. Да станем всички добри служители с всичката пълнота, че каквато работа да започнем, да я вършим с любов. Това е новото, което трябва да вършим сега в света.

Из беседата, държана от Учителя

на 12 ноември 1939 г.

София — Изгрев

Снегът

Ти идваш, сняг, студен и бял

след като мина по земята

със много зной горещо лято

и есента със плод узрял.

Ти идваш, сняг студен и бял,

когато всеки изостави

земята със свойта горест само

да тъне в самота, печал.

Ти идваш, сняг студен и бял,

но чужда тук е белотата,

която носиш за земята,

потънала във мрак и кал.

Ти идваш, сняг студен и бял,

Един прекрасен сън да бъдеш

за всяко семенце — зародиш

на нови свят със устрем смел.

Ти идваш, сняг студен и бял,

та с твойто бяло наметало,

да изличиш и слог, предели —

светът да е един и цял.

Ти идваш, сняг студен и бял,

да бъдеш звено с белотата.

която носиш за земята

със заднебесния предел.

Ал. Г.

Върхът

За Тебе дни, години, векове

са като мигове отлитнали

и сякаш вечността Ти вплиташ

и нови вечности зовеш.

Въз глава Ти тръснало е снег

времето, че побеляха власи Ти,

а край твойто чело се разнасят

облаците — мисли в смел набег.

А под Твойте склонове, бърда,

любовта Ти, бликнала в поточета,

нанадолу радостно клокочат

равнината жадна да поят.

За живота сякаш Си дори един

глух, а живота в Свойте пазви

като нежна майка Ти запазваш:

на цветя, на камъни, гори.

Че отпървом Тебе обдари

със живота чрез целувка Слънцето

на живота ще проблясват зрънцата

дълго подир мръкнали зари. . .

Твойта цел е сякаш изотвъд

зад пpeделa някъде на времето,

Ти я следваш твърдо, неотменно.

бавно в неповратния си ход.

Ал. Г.

СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

Ако има светлина, има и слънце, от което тя излиза. Ако има потоци и реки — има и извори, от които водата извира. Ако има живот — има и извор на живота. И както Слънцето, което виждаме да изгрева и залязва е изворът на физическия живот, така и Бог, духовното слънце, е извор на духовния живот. Бог е Слънцето на живота, Изворът на виделина, любов и сила. Бог е централната и върховна идея на нашия живот, средоточието на всичко. И както съществуването на слънцето не се доказва, защото тези, които имат очи, го виждат, а тези. които са слепи, не могат да го видят, а могат само да го почувстват, така също и съществуването на Бога не се доказва, а се възприема като светлина и чувства, като топлина. Доказването е пипане, а пипането има отношение само към близките и материални неща.

Един учен искал да знае какво нещо е слънцето. Дълго гледал в него, докато ослепял и почнал да твърди, че няма слънце. Слънцето е извор на живота, източник на светлина, топлина и сила. Ние не знаем какво е то в същност и въпреки това се ползваме от неговата светлина, топлина и сила. То е великата действителност. Без него няма живот. Защото не само, че то ни обсипва с великите блага на светлина, топлина и сила, но то ни храни чрез плодовете и зърната, които не са нищо освен кондензирани слънчеви лъчи; то ни пои чрез водата — която без слънце би се смразила; то ни обгръща от всякъде. Ние действително сме деца на слънцето и в пряк и преносен смисъл и се храним със слънчеви лъчи. Та целият растителен свят — е склад на слънчевите енергии. Бог е духовното слънце, което поддържа сърцето, ума, волята чрез топлината на чувствата, светлината на мисълта силата на волята. Какви доказателства искат тогава за Бога ? Къде е Бог? Ние питаме: Къде не е Бог ?

Бог е в светлината, топлината и силата на слънчевия лъч. Бог е във въздуха, водата, плодовете. зърната; Бог е в цветята, в дърветата, в звездите — навсякъде е Той. Бог е в благородните чувства, в светлите мисли, в добрите постъпки, в героичните дела, в разумния живот.

Както светлината е навсякъде и всичко прониква; както въздуха макар и невидим крепи живота — така и Бог. Бог е основата на живота. Може ли без основа да се гради? Бог е изворът на живота. Може ли без извор да има вода? Бог е целта и смисъла на движението. Може ли без посока и цел да има движение? Бог е средата, атмосферата, в която сме потопени и живеем.

Може ли без въздух да се живее? Без въздух ние се задушаваме.

Великите мъдреци, философи, учени — никога не са отричали Бога — духовното Слънце. Защото то би значило да отричат себе си. Аз съществувам — следователно и Бог съществува — ето ви най-силното доказателство за съществуването на Бога. Аз — съществото, което мисли, което твори — щом съществува и се проявява, тогава съществува и Източникът, Изворът. Ако лъчът на слънцето — нашата душа, ни се изявява, като мисъл, чувство, воля — то значи има слънце, което изпраща тези лъчи. Има Бог, — който прониква с мисълта и любовта си целия космос. Ние сме наистина много самонадеяни. Признаваме. че нашето съзнание обединява милиони и милиарди живи клетки на нашето тяло. Защо тогава по аналогия не допуснем. че има космично вселенско съзнание, което обединява всемира? Бог е аксиомата на живота, даденото, едничкото реално нещо, което не се доказва, а доказва всичко друго.

П. Г. Пампоров

УСПЕХЪТ

В душата на всеки човек, има едно постоянно желание да види завършека на делото, което той или някой друг преди него е почнал.

Такова е естеството на човека, че той се радва само на завършените процеси. Успехът е един завършен процес.

Кое е онова, което ни радва днес? Не е ли успехът на вчерашния ден? Съвременния човек се радва на много блага днес, например хигиенични жилища, широки и удобни пътища, влакове, автомобили, самолети, радио и пр.

Много придобивки, от които днешният човек се ползва. Но те са изкупени с цената на много и скъпи жертви. Колцина днес знаят имената на всички ония благодетели на човечеството, които са пожертвали и най-свидното — живота си, в името на общото човешко добруване? Съвсем друг е въпроса дали всяко усъвършенстване, откритие или изобретение се използва за горната цел. Каква вина имат ония хора, които получиха за първи път желязото, бензина, барута или динамита — вещества безсъмнено много полезни за културата и напредъка на човечеството?

Нима е тяхна вината, че днес „културните“ хора ги употребяват за взаимни изтребления?

Човек днес се радва на много културни придобивки, които не са нищо друго, освен резултати, получени след безброй опити, много несполуки, изкупени с цената на много и скъпи жертви. Всеки успех е отхранен с жизнените сокове на предшестваните го неуспехи. Но всеки успех днес заличава следите на предишните неуспехи. Важен е крайния резултат, а не началото; затова една поговорка казва: „Краят краси делото“.

Всяко нещо е толкова по-ценно за човека, колкото по-скъпо му става. Също е и с успеха. Придобивки, за които малко или нищо не сме дали, не са толкова ценни за нас. Те са ни почти безразлични.

Човек трябва да се стреми към успеха и да вярва в него. В стремежа са посети семената на прогреса. От друга страна и вярата е едно мощно средство, от чиято сила се ползва оня, който знае как и къде да я употреби.

Стремежът и усилията не са напразни дори и тогава, когато човек не е успял. Те имат свой смисъл и оправдание поне в това, че човек вместо да е бездействал, все пак се е стремил към нещо положително и красиво. А тия усилия ще създадат навика да се работи, ще активизират други сродни способности, ще пробудят към дейност спящи сили у човека, които днес или утре ще му донесат успех.

Успехът принадлежи еднакво на личността и на обществото, но той всякога идва само след продължителна работа и напрегнати усилия на индивида.

„Ако мислим добре, ако чувстваме добре и ако работим добре, непременно успеха ще дойде“.

Успехът е плод на колективните усилия на всички ония същества, които са в единомислие с нас, т. е. с този, който работи.

Ако съдействаме на другите за да успяват и им сърадваме, то и ние ще успяваме. Такъв е неписания закон на природата, че каквото желаеш на другите, придобиваш го и ти.

Всеки успех се обуславя още и от количеството и качеството на душите, на който човек става изразител в даден момент или при да-ден случай. Колкото по-интензивно човек работи, толкова връзката му с напредналите същества става по-жива и поздрава; и това продължава до тогава, докато стане толкова възприемчив, че да може да възпроизвежда направо онова което му се внушава от вътре — от един по-висш и по-разумен свят. Колкото по-правилно човек възприема и колкото по-правилно изявява възприетото, толкова по-голям успех ще пожъне в живота.

Г. Събев

Влад Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 253)

От падащите домове шестият има отношение към нашето здраве и доходите, които ще имаме от други същества. Показва ни също за болестите. Дванадесетият дом показва на изпитание в живота и тайните ни врагове. А третият и девети домове показват дали нашият живот и нашият занаят ще ни задържат на едно място или ще трябва да пътуваме, и да меним местожителството си. Третият дом показва на къси пътувания, а деветият на дълги пътувания в далечни страни.

Както видяхме, хоризонта разделя домовете на дневни и нощни, като дневните домове ни дават повече условия и възможности за обективна дейност и проява, а нощните ни дават по-вече условия за вътрешна работа.

Понеже по няколко дома застъпват една обща сфера от живота от различни гледища, то върху тази основа домовете могат да бъдат групирани в четири групи от по три домове в група, които имат отношение към елементарните тригони, по Които се разпределят зодиакалните знаци. Домовете, които образуват един тригон, както казах, имат общи качества - отнасят се към различни качества на една сфера от живота. Всеки тригон, според сферата от живота, която управлява, носи и името си.

Първият тригон, който обхваща в себе си 1, 5 и 9 домове, се нарича тригон на „личността” или на „живота”, защото тези три дома имат отношение към личността и нейния живот.

Така първият дом има отношение към устройството на тялото и характера, и темперамента. Планетите и знакът, които заемат този дом, слагат своя печат на физическото тяло и го формират в зависимост от динамичните сили, които те носят, подчинявайки се на съдбата, която човек си е създал.

Петият дом е дом на Лъва, който управлява сърцето и има отношение към „аза”, който, както казва Либра, се бори, за да издигне душата до себе си. Значи, петият дом ни показва качествата и проявите на душата в областта на чувствата.

Деветият дом ни посочва всичко онова, което ние можем да възприемем от духа в нашето настояще състояние. Той показва състоянието на нашата мисъл.

Така че първият дом ми показва какво е нашето тяло и нашата воля; петият дом ни показва какви, са проявите на нашето сърце, а деветият дом ни показва състоянието на нашата мисъл.

Противоположният тригон на този е тритона, който обгръща в себе си домовете 3, 7 и 11 и се нарича социален тригон, или тригон на връзките. Тези три дома ни показват естеството на нашите връзки с различни хора, които срещаме, показват ни природата на нашите отношения с другите хора.

Третият дом ни показва какви са нашите връзки и отношения с братята, сестрите и близките роднини.

Седмият дом ни показва на връзките с другаря на сърцето ни в живота - съпруга или съпругата, а единадесетият дом ни показва нашите приятели и техните отношения към нас.

Домовете - 2, 6 и 10 образуват така наречения „материален” тригон или тритонът на дейността и професията. Той ни показва материалното притежание и състояние на човека, също показва и пътищата и средствата на добиване на това материално състояние. Тези три домове ни показват на три рода дейност, които са свързани с материалното благополучие на човека.

Вторият дом ни показва на богатството в пари, придобито от лична дейност. Той ни показва на труда на човека.

Шести дом ни показва на слугите, прехраната и здравето. Показва на богатството, добито от дейността на живи същества - хора или животни.

Десетият дом ни показва на общественото положение, славата и почестите, които човек ще придобие и професията, която ще упражнява.

Срещуположният тригон на този, който обхваща домовете 4, 8 и 12, се нарича тригон на края, защото има отношение към края на живота, към свършване на земния път. Той има отношение към края на всички неща. Той ни говори за тайните на живота и смъртта.

Четвъртият дом показва какви ще бъдат материалните условия, към края на земния ни живот — в старостта.

Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят.

Дванадесетият дом ни показва на скръбта, която изпитва човек, като констатира празнота на материалните неща. Той показва на измиране на земните желания и похоти, и показва, че човек като мине през огъня на изпитанията и страданията, се пречиства и подготвя за нов живот.

* * *

В своето пътуване от раждането до гроба, ние носим 12 домове, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздуха обкръжава Земята. И всеки дом отбелязва една сила, която действа в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя нашия живот.

Силата на планетите в различните домове е различна, в зависимост от мястото, което заемат. Планетите са най-силни, когато са в ъглови домове; в следващите домове тяхната сила е по-малка, а в падащите домове тяхната сила е най-малка. Обаче, и в един и същи дом, силата на влияние на известна планета не е еднаква. Силата на планетата е най-голяма, когато е в началото на дома или както казват на върха на дома, и после постепенно намалява и се засилва, когато дойде към края на дома, привлечена от силовото поле на следващия дом. Тази граница на силата на планетите в домовете се нарича орбис. Най-голям е орбисът на ъгловите домове до 8°, на следващите по 5°, за Асцендента орбиса се взема до 12°.

(следва)

КНИГИ

Които доставя редакция „Братство“, Севлиево

Беседи от Учителя

Ето човекът! (първа серия беседи от Учителя)

Духът и плътта, (втора серия) Съдържа 14 беседи

Вие сте солта (трета серия) Съдържа 16 беседи

Братя и сестри на Христа (Четвърта серия). Съдържа 14 беседи

Защо твоите ученици ядат и пият? (Пета серия) Съдържа 25 беседи

Двата природни метода, (VI. серия) Съдържа 24 отделни беседи

Затова се родих, IX. серия. 1. том

Влизане, беседи IX. серия, 2 том. 30

Праведния, беседи IX серия 3 том.

Вехтото премина, беседи IX. серия, 4 том

Мнозина казваха, X. серия том 1

Ни мъж, ни жена, X серия, том 2

Синове на възкресението, X серия, том 3

За съдба дойдох, XI серия

Учителю благи, XII серия, том 1

Който има невестата, XII. серия, том 2

Голямото благо, XII серия, том 3

Учителя говори

Свещените думи на Учителя

Песни от Учителя

Паневритмия

* * *

Отделни беседи

Новият живот

Пробуждане на колективното съзнание

Високият идеал

Новата Ева

Чист и светъл

Обич към знанието

Великият закон

Абсолютна чистота

Песни на Всемирното Братство (подвързана)

Изгревите на слънцето

Успоредните пътища

Отличителните, черти на човека

Разумният живот

Сфинксът

Положителните и отрицателни черти на човека

Трите основи на живота

Закон за единство и общност

Духовното в човека

Линиите в природата

Светът на великите души

Да мисли !

В царството на живата природа

Разумният живот

Големият брат

* * *

Окултна литература

Велики посветени, Едуард Шюре:

ч. I. Светилата на Изток: Рама, Кришна, Хермес, Мойсей

ч. II. Светилата на Запад: Орфей, Питагор.

Енциклопедия на окултизма, от С. Тухолка

Древни и нови мъдреци, от Гриьо дьо Живри избрани страници

Книга за доброто и злото, от Н. Райнов, четиво за лични и граждански добродетели

Какво има на дъното на душата, или спящите сили в човека, от Д-р Рудолф Щайнер.

Въведение в асоционизма, — основните проблеми на човешкото познание — от Д-р Кирил Паскалев.

Човек и Бог, от Пламен. Опит за кратко изложение основните принципи на окултната наука и Всемирното братство.

Що е окултизъм от Сава Калименов. Съдържа: Що окултизъм. Ясновидство. Прераждане. Карма Единство.

Вечните истини, от Ст. Тошев.

Възпитанието на детето, според окултната наука на Розенкройцерите, от Макс Хайндел

Безсмъртието на човека от Сър Оливър Лодж

Шестото чувство на човека, наблюдения, изследване и лична опитност. от проф. Шарл Рише, член на френската академия на науките.

Тайните на науката за дишането. Ключ на живота. Практическо ръководство за всички, от Аледон.

Агни Йога, наука за висшия психичен живот. Намалена цена.

Астралния мир изгледа и обитателите му, от Ч. Ледбитер

Отче наш. от Август Циешковски, изложение и превод на П. Г. Пампоров, със студия: „Авг. Циешковски и неговата философия на Духа от същия.

Езотерическо християнство (скритата страна на християнството) от Ана Безанг.

Посвещение, пътят н а окултния ученик; степени на посвещение, духовната еволюция на човека, от Ана Безант.

Карма от Е. П. — Карма.

Умрелите са живи Смърт няма.

Реалността на невидимото от А. Безант.

Необходимост от прераждане от научна и религиозна гледна точка, от А. Безант

Смисълът на живота. Основните закони на развитието. Отговор на заплетените въпроси на живота.

Практически окултизъм От Д-р Лумис

Бхагават Гита Божествената песен.

Мистицизъм от Ана Безант, мистицизма не е фантазия или гонене на нереалното.

Чакри, Кундалини и Прана, висшите духовни сили на човека, които той трябва да събуди в процеса на своето бъдеще развитие, от Ч. Ледбитер.

Ясновидските предсказания и науката, от Ангел Томов.

Четвърто измерение, от Аде Нуаркарм.

Човек — творец на съдбата си, или скритите сили в човека, от П. Браун.

Мисълта творец на характера. от Дж. Ален.

Първа стъпка към свят живот, от Джеймс Ален

През дверите на доброто от Дж. Ален.

Окултизъм и Мистицизъм, от В. Граблашев.

Съвременният обществен морал и Дънов. — преди двадесет столетия и сега — от Waniel.

Великото учение — неполно основни положения, от В. Т. Благодумов.

Где е истината? — учението на П. Дънов

Лица и души, физиогномични портрети, от Георги Радев.

Белите, братя. (кои и какви са белите братя — дъновистите) наблюдения и опит за преценка, от Стоян Ватралски, евангелски пастир

Религиозно-философския мироглед на П. Дънов от Ангел Томов.

Отворено писмо до архимандрид Евтимий, от група ученици на окултизма.

Мисията на богомилството, във връзка с мисията на славянството (по най-новите изследвания), от Боян Боев

Лекуване чрез цветните лъчи, от А. Осборн Ийвс.

В царството на живата природа. Книга в която са дадени основните закони за развитието на индивида и човечеството.

Трите основи на живота, — любовта, вярата и надеждата—от П. Дънов

Философия на живота, според Розенкройцерското учение от В. Граблашев

Основното учение на Богомъдриего, Рудолф.

Окултни съвети, за духовен възход, от Ал. Шишков

Свърхчовеците, като факти и идеали.

Учителят. Тази малка книжка дава на интересуващия се ясна представа за това, какво значи Учител, в окултен смисъл на думата

През 2750 година, ясновидско изследване в бж- дащето. от Ч. Ледбитер

Животът след смъртта, от Херман Рудолф

Халдея преди 21,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ч. Ледбитер.

Перу преди 14.000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ледбитер

Духовен живот за мирския човек. от Ана Безант

Ислямът, от Ана Безант

Духовната сила на Христовата сила, от Чарлз Ледбитер

Доказателствата на теософията

Какво нещо е теософското общество

Местото на Учителите в религиите

Историята на Атлантида, от Скат Елиот. Пред очите на читателя възкръсва миналото величие и трагичния край на една отдавна изчезнала култура

Валаамовата ослица, окултно тълкуване на библейския разказ, от Мария Карадья

Какво има на оня свят, — чистилището, ада и рая, от духа Франчезо

Моралът-наука, от Ана Безант

Катехизис на душевния покой, Ел. Леви

Жената по вечния път, В. Узунов

Родословието на човека, страници из Тайната Доктрина, от Ана Безант

Окултна наука, цел метод и граници на нейното постижение, от Сл. Камбуров

Естеството на човека, във връзка с естеството на космоса и тяхното взаимоотношение, от Слав Камбуров

Осъзнаването на човека, процесите на развитието и усъвършенстването му, от Слав Камбуров

Най-красивия източник на мъдростта, — скритата мъдрост в устройството на цветята — от Дафинка Доганова

Неизвестният живот на Исуса, — тибетски разказ. превел Хр. Досев

Днес и утре. от Николай Райнов. Съдържа 3 сказки: Мистика и безверие. Блян ли е свърхчовека? Копнежът на народите

Защо и как да познаваме Бога, от Д-р Михаил Стоицев

Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа от Д-р Мих. Стоицев

Висшата душа от Ралф Емерсон

Листа из градината на Мория ч. I. Зов

Листа из градината на Мория, ч. II. Озарение

Специални окултни науки Хиромантия - тайните на ръцете — от Рашо Г. Рашев

Астрология, от Сефариал

Хирология (Хиромантия) — с 51 фигури, от В. А. Вреде. Ръководството за узнаване на човешкия характер, способности и съдба по линиите и формата на ръката

Четене характера, темпераменти и болестните предразположения по лицето (с 34 фигури), от Д-р Гастон Дюрвил и Д-р Анри Дюрвил.

Френология, познаване добрите и лоши хора, от Е. Марн

Ръкогадание от В. А. Вреде с 52 фиг.

Ирисовата диагноза, от Д-р М. Мадаус С 106 фигури в текста и 14 четирицветни табла на ириса. Намалена цена

* * *

Романи драми и др.

Безсмъртна любов от Дук Де Помар

Занони, от Булвер Литон

Тайната на живота, или свързани души от Изабела Инглез

Сидарта, от Херман Хесе

Децата на Нил — Хармахис и Клеопатра. 65

При Адептите, (едно приключение между Розенкройцери), Д-р Франц Хартман

Зверове, човеци, богове, от Ферд. Осендовски

Живият огън, от Р, Хагард. 5

Светилник за душата, апокрифи из живота на Буда и Исуса, от Ник. Райнов.

Портретът на Дориан Грей, от Оскар Уайлд

Последните дни на Помпей, роман от Булвер Литон

Бисерът на Изток, от Селма Лагерльоф

Бен Хур, от Л. Уолес

Пръстенът на Льовенскьолдови, от Селма Лагерльоф

Легенда за едно имение, С. Лагерльоф

Тясната врата, от Андре Жид

Призрак, Герх. Хауптман

Нилс Люне, (между, живота и бляна) от Йенс П. Якобсен

Скитникът по звездите, от Джек Лондон

Животът на термитите, от Морис Метерлинк

Любовта във вселената, астрономически роман, от Кам. Фламарион

Стара книга за хора и животни, Аксел Мунте

Без догма, Хенрих Сенкевич

Девор, символична драма от В. Петрушев

Смъртни грехове, драматична фантазия в 5 сцени от Сим. Чирпанлиев

Видения и съзерцания, стих. от Ив. Грозев

Дванадесет баби, от Олга Славчева

Вечната поема, от Auroro

Добрите деца, пиеска за деца, Д . Велчева

Богомилски легенди, страници из летописите на света, от Ник. Райнов

Ли, поема за доброто и злото, от К. Габаров

Избрани песни, от Мара Белчева

Озарения връх, поеми и стихотворения от Еделвайс