Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218

Много пътища се разтварят пред младите. Много енергия блика в техните души и тела. Много и различни идеали блестят пред тях и примамват погледа им. И често те се чудят кой път да хванат. в каква дейност да изразходват бликащата в тях енергия, към кой идеал да се устремят.

На младежта е присъщо увлечението. Младите са по-искрени, по-чисти, по-безкористни от възрастните. Върху тях още животът не е наложил своя печат на „неизбежните компромиси“. Затова те изграждат в душите си чист и свят олтар на идеите, които са усвоили и които ги вдъхновяват. Те им отдават много повече. Те отиват до край в своята преданост към тях. Те са готови за жертва и с радост се жертват за своите идеали.

Чистата вяра, неизчерпаемата енергия, безграничната преданост на младите в служенето им на идеала, който ги вдъхновява, ги прави ценни и необходими работници за всяко идейно течение, от какъвто характер и да бъде то. Затова всички се стремят да ги привлекат.

Едно обаче липсва на младите: Те нямат достатъчно опитност. Те често мислят и действат с голяма самоувереност, която не отговаря на действителното положение на нещата и затова често попадат в грешки, увличат се в лъжливи пътища.

Ентусиазма, енергията, вярата, предаността на младите често биват изразходвани за постигане на фалшиви. неправилно очертани идеали, които, рано или късно, носят разочарование и горчиви плодове, както лично за тях. така и за народа, към който те принадлежат.

Младежта лесно се увлича от това, което лъщи на пръв поглед: тя възприема и страстно се отдава на „нови идеи“, на „нови движения“, които често са само нови маски на старото. Младежта не прониква дълбоко до същността на нещата, няма възможност да прозре техните следствия в бъдещето, и затова често греши.

И в такива погрешни лутания, търсения, стремежи и увлечения, се изразходва толкова много енергия, се прахосват толкова много сили и жертви, че ако те бяха отдадени за постигането на нещо здраво, на нещо истински ново и ценно, на нещо самобитно, ние щяхме да имаме резултати, които биха дали съвсем друг изглед на нашия живот.

Ето защо, този, който даде правилни насока на нашата младеж, който й посочи идеали, носещи истинско добро, както за самата нея, така и за целия народ, който я вдъхнови с вярата в , стигане на нещо ново, нещо друго, нещо много по-хубаво от това, което е било досега, той ще бъде спасител обновител и на целия народ. защото младежта именно е челния отряд на този народ.

Има само един велик Идеал, който заслужава всички жертви, всички усилия, всичкия ентусиазъм, всичката вяра и преданост на нашата младеж.

Това е идеала за всечовешкото братство! Това е идеалът, който ще превърне земята от долина на страданията и смъртта, от арена на братоубийство и жестокост, в райска градина, в царство Божие на земята.

Това е идеалът, който ще превърне днешните, взаимно дебнещи се и взаимно изяждащи се, — подобно на предпотопни чудовища, — човеци и народи, в истински братя, в едно общочовешко семейство, в което царува мир, ред, хармония, в което са задоволени нуждите на всички.

Младежи, не прахосвайте силите си, не прахосвайте вярата и ентусиазма си, не прахосвайте златото на вашите души, в гонитба на идеали — блатни огньове, които водят вас и народа ви към погибел!

Има нещо хиляди пъти по-велико, има нещо хиляди пъти по красиво, има нещо хиляди пъти по-мощно от вашите досегашни идеали.

Да създадем един народ нов. съвършено нов! Да създадем тук, в земята си, един свят на хармония, в който върховният фактор ще бъде не насилието, а Любовта. Да създадем социална справедливост, да създадем истинско братство, да дадем огромен тласък на живота към всееш ранен възход, върху основата на любовта, мъдростта и истината.

Може ли?

Да, може!

Стига да искаме. Стига да речем. Стига да по вярваме и да посветим всичките си сили за постигане на този идеал!\

Ние можем да създадем нещо друго. Нещо истински ново и истински хубаво. Нещо истински велико и светло: нещо, подобно на което не е имало и няма никъде другаде: нещо. поради което, вместо ние да гледаме настрани, за да копираме чуждото. другите ще бъдат принудени да отправят очите си към нас.

Този нов свят на пълна хармония, на истинска справедливост за всички, на истинско братство, на мир и любов, ние можем да изгради м и ще изградим без да вземаме пример, образец от никъде другаде по земята.

Защото планът за неговото изграждане е начертан в душите ни. Никой, досега, на нашия земен свят, не го е реализирал, В своята вълшебна красота, в своето блестящо величие и сила, той съществува само в друг един, надземен свят. И ние само от там ще черпим своите идеи и идеали, своите планове, своя импулс. своята вяра, своите сили, своя ентусиазъм, а не от нещо земно.

Ние се свързваме с тоя велик свят на неописуема и невъобразима красота и хармония, изпълваме се с неговите сили. заживяваме с неговата светлина, ставаме проводници на неговата Истина и Любов, и се превръщаме в скромни зидари, предачни работници, които тук, на земята, започват полагането на основите на Царството Божие!

Ето нашият Идеал!

Ето великата цял, за реализирането на която ние сме дошли и живеем на земята!

Ето олтара, пред който ний служим и на когото ние полагаме нашите жертви:

Това е Новият свят на мира и Любовта, на истинското братство и кълната хармония.

Пламен

_____________________________

Велика е силата на Любовта, и, в края на край щата, тя ще победи всички противодействия. Към царството Божие на земята може да се върви само по пътя на Любовта. Животът няма да спре в една точка. Утре той няма да бъде това, което е бил вчера или което е днес. Идва Новият свят на Любовта — светът на мира и братството между всички хора и народи, светът на пълната световна хармония, в който ще царува Любовта.

НОЩНО БДЕНИЕ

Ясен лунен лик в прозореца поглежда.

Тайнствен, чуден чар във този лик трепти,

И събужда, пали свидната надежда

За бленуван кът, где щастие цъфти.

Ей, ти, лунен лъч, разискряй се, разискряй!

Отстъпете, вие, сенки на нощта!

О, ти, мой любим, гальовно се усмихвай.

Ободрявай, милвай моята душа!

Дълъг огнен друм — сребро разтопено,

Очертавай през небесния простор!

О, ефирен дял от мировото звено,

Пей, изпей ми химна на тоз звезден хор.

Кой от вси страни на тоя друм се чува!

Порив смел, крилат и сила ти ми дай!

О, да литне волно моя дух жадува

И кат' всеки волен дух да засияй!

В. С. Недев

КЪМ ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ

До сега човек е вървял по обратен път, противоположен на природния, на естествения, който е бил в разрез с неговото развитие, растене и издигане. Човек слизал все по-надолу и по-надолу. Стигнал е до дъното на най грубият живот, в който цари тъмнина, злоба, егоизъм. С една дума, попаднал е в най-неблагоприятни условия, в най-нехигиенична среда. Подбудите му тук са долни. Те се диктуват от нагоните му. Постиженията му са еднодневки. Гони той нещо, стреми се към някаква цял, но тя не е определена, толкова неясна, че той се мотае като заблуден пътник в мъгла. Върви, върви, а се намира все на едно и също място. Движи се в кръг. Изгубил е мярката на права та посока.

А мярката и компаса са в самият него. Кога всеки човек ще я намери в себе си? — Само тогава, когато престане да се мисли за център, когато престане да мисли и работи само за себе си, а заработи за общото благо, за великото в света. Когато съзнае и разбере, че той е една частица от великия организъм, и че такива също са и всички негови близки — следователно братя му са и че като работи за общото благо, за ближният си, като премине границите на своята егоистична любов, влиза във великата любов, тогава той започва истинска работа.

Когато човек, подтикнат от своя егоизъм, работи само за своето благо, като изключва благото на другите, той се откъсва от общия организъм, обособява се и става нещо като щерна. Затваря се. А знаем много добре, че всека щерна, която няма връзка с извора, скоро се изчерпва. Освен това, като се застои водата в нея по-дълго време започва да мирише Така и всеки обособен човек, който живее в тесните рамки на своя егоизъм е щерна, която мирише, която е гнездо за развъждане на епидемии, на болести.

Искаме ли да сме здрави, в пълният смисъл на думата, ние трябва да изхвърлим застоялата вода от нашета щерна и да я свържем с извора на истинският живот.

Кога и как ще стане това? — To няма да стане без болка и вътрешна борба. То ще стане с решителност и риск. То ще стане като разтърсим малко нещо животното в себе си и го вържем, като му кажем, че ние не живеем за него, а то живее за нас . . . А ние живеем за великото в света за Бога и трябва да бъдем Негови проводници и носители на Неговите възвишени идеи и благородни чувства. Това е светлината, която трябва да носим ние в света. Това е светлината и помощта, от която се нуждаят хилядите и милиони братя, чийто живот се е вмирисал в техните затворени щерни.

Трябва коренно преобразование на мислите и чувствата, коренно преобразование на самия начин за живеене. Ние трябва да бъдем умни и видим пътя, който природата ни посочва. А човек сляп трябва да е, за да не го види, и глух и без чувство — за да не го разбере. Кога пеят птичките, кога чучулигата в полето се вдига в захлас в небесната синевина и се изгубва там, а се чува само трепета не гласа й? — Сутрин, на ранина, преди изгрев на слънцето, в рани зори. Тогава въздуха е по-свеж, по-чист, по-ободрителен. Тогава приижда сила от Слънцето. Тогава е най-добрият момент, най-хубавото време да отправим мислите си и чувствата си към Бога, към възвишеното и красивото.

Както славеят на ранина извива хвалебна песен на Твореца, да благодарим и ние на Бога за великият живот, за светлината, за слънцето. Както чучулигата се издига на високо, за да е по-близо до небето, така и ние да издигнем нашите мисли и чувства нагоре, към великият извор, към Бога.

Нов път ни посочва Бог, диаметрално противоположен на оня, по който сме вървели до сега. Като тръгнем по него, ще излезем от тъмнината, в която сме попаднали и ще навлезем в красивата светлина, в която всичко расте и вирее и в която препъване не може да има.

Ново сърце и нова земя ни приготовлява Невидимия свят. Ще бъдем ли ние като разумните девици, за които се говори в Евангелието, да налеем масло в светилниците си? Ако сме като тях разумни и налеем масло в светилниците си, ще влезем в новият живот. Какво представлява маслото в светилниците? — Това е нашият стремеж към възвишеното, това са нашите възвишени пориви към разумен живот и смислени действия, това са нашите светли мисли и чисти чувства. Това е великата любов в душата ни.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Новата любов

(из неделната беседа „Новата любов“ – 30.I.1938 г.)

Човечеството представя един колектив, сбор от много разумни същества, които живеят на едно място. Съвременните хора искат да постигнат щастието, но те искат да го постигнат извън човечеството извън природата. Там е погрешката им. Създаването на съвременния дом, на съвременната държава, лежи все върху същата основа, която не е вярна, вследствие на което имаме постоянни оплаквания.

За да бъдеш щастлив, ти трябва да имаш въздух, кой то да дишаш, светлина, коя то да възприемаш. За да бъдеш щастлив, ти трябва да възприемаш звуковите вълни чрез ушите си, уханието на цветята чрез носа си. За да бъдеш щастлив, ти трябва да приемаш добрата храна чрез устата си. За да бъдеш щастлив ти трябва да знаеш добре да ходиш, пък и сърцето ти да звучи ритмично, музикално. Докато сърцето ти свири добре, и за тебе е добре. Но щом почне малко да прескача в такта си, не е добре за тебе. В какво седи силата на едно въже? Силата на едно въже не седи в неговата дебелина, но в хилядите нишки, които са съединени заедно. Това въже минава за силно, за здраво, но силата му седи в тези тъкани, които се съединяват в едно и образуват въжето. Често съвременните хора мислят, че всичко зависи от човека. Не, човек е преплетен от милиони конци, от които зависи неговото щастие. Ако един от тия конци се скъса, веднага ще дойде твоето нещастие.

Едва сега човечеството се е пробудило да учи. Мнозина мислят, че много знаят. Някои казват, че човечеството страда от много знание. Не, човечеството страда от незнание. Съвременните хора мислят, че много знаят, че всичко каквото природата е създала, и те го знаят: Те мислят, че знаят всичко, но само живота си не могат да наредят. При такова знание, животът им до днес още не е уреден. И хората днес умират по единствената причина, че не знаят онези закони, които регулират живота. Всеки лист, откъснат от дървото, умира. Докато се държи за дървото, той е зелен. В който ден се откъсне от дървото, той умира. И след това казваме: такава е волята Божия. В Свещената книга отдавна е казано, че Бог не съизволява в страданията на хората, нито в тяхната смърт.

Та сега, изисква се от хората да спазват великите закони на живота.

Ние трябва да разберем, че животът е колективен. Следователно, човек първо трябва да работи за цялото.

Често хората обичат да се сърдят на Господа. Аз се чудя, какъв може да бъде повода за тази сръдня. Господ е дал на хората изобилно вода, изобилно въздух, изобилно светлина, изобилно храна. Той им е дал уши, с които да слушат сладките думи. Дал им е очи да виждат красотата на света. Дал им е нос да възприемат уханието на цветята. Какво ли не им е дал Господ. И при това положение, за някой малки инциденти, които се случват в живота им, те ще се разгневят на Господа. Питам: какво са допринесли Иван, Драган за цялото човечество? Ако хората отварят войни за да си доставят някой блага, това ни най-малко не е работа за цялото човечество. Това е лична работа, това е лично разбиране. Днес хората едни други се ненавиждат. Но и този, когото ненавиждаш, и него майка го е родила, като тебе. И на него майка му е пяла песни, като на тебе твоята майка. Тогава, кой от двамата има преимущество? На кого майка му не е пяла сладки песни? Нещастието в света седи в това, че малко хора са родени с любов, а много хора са родени без любов. Писано е в Книгата, че всеки човек, който е роден без любов, е осъден на смърт. Следователно, вие, които сте осъдени на смърт, трябва да се редите с любов — нищо друго не може да ви спаси. Ако ме питате какво трябва да правите, казвам: Вие трябва да се родите с любов.

Христос каза на Никодима: „Ако се не родите отново, от вода и дух, всички сте осъдени на смърт“. Роденото от духа, дух е. Роденото от плътта плът е. Роденото от Духа, това е вечният живот, а роденото от плътта, това е страданието, това е грехът.

Казвам: хората трябва да се изменят, да изменят своите стари възгледи. Хората ги е страх да изменят възгледите си. Дали искат да изменят възгледите си или не искат, въпреки желанието им, възгледите им ще се изменят. Как е възможно това? Гледам онази 85 годишна баба и я питам. Бабо, защо не ходиш да играеш на хорото? — Е, синко, това беше едно време. Сега вече не мога. — Че къде отиде твоята младост? Едно време тя ходеше с китка на главата, очи хвърляше на този, на онзи момък, а сега се е сгушила. Къде отиде твоята младост? — Остарях. — Защо остаря? Защото си лъгала момците,—нищо по вече. Аз взимам лъжата в най-широк смисъл.

Всяка лъжа, каквато и да е тя, хвърля известен отпечатък върху лицето на човека.

Ние постоянно се лъжем. Стане нещо, и ние се излъгваме, или криво тълкуваме нещата. Този те лъже, онзи те лъже, и ти 01 своя страна лъжеш, докато най после остарееш от тревоги. И тогава казваш: Животът няма смисъл:

Сегашният живот е една прелюдия, едно предисловие на онзи живот, който иде. Както животът на растенията беше предисловие на органическия свят, както животът на рибите беше предисловие на птиците, както животът на птиците беше предисловие на млекопитаещите, както животът на млекопитаещите беше предисловие на човешкия живот, така и човешкият живот сега е предисловие на нещо по високо, което иде сега в света. Като говорим за човека, ние разбираме колективния човек, а не този, който сега познаваме, отделния човек. Защото, като нашата цивилизация е имало много цивилизации още, но, в сравнение с миналите, нашата седи по-високо. Обаче, в сравнение с бъдещите цивилизации, нашата остава назад. Бъдещата цивилизация ще бъде по-висока от сегашната. Бъдещите хора ще имат много по-високо разбиране за нещата.

Сега хората са се спрели върху отрицателната страна на живота и се питат: Какво трябва да се прави при това положение? Ние намираме, че в живота на съвременните хора липсва нещо. Единственото не що, което липсва на съвременните хора, това е правилното им разбиране. Те нямат правилно разбиране за любовта. Щом некой ви обикне, той иска и вие да го обичате Той няма право да иска да го обичат.

Всеки има право да обича, но той няма абсолютно никакво право да иска и другите да го обичат. Защо? — Защото това, което искаме от даден човек, е негово право да ни обича или да не ни обича. Същото се отнася и за него. Той може да обича когото иска, но няма право да изисква същото и от другия. Другият е свободен да обича или да не обича.

Та и ние често искаме Бог да ни обича. Питам: Било ли е време, когато Бог да не ни е обичал? Да искаме Бог да ни обича, и да мислим, значи, че Той не ни обича, това е първото човешко заблуждение. Когато някой казва, че Бог не го обича, аз мисля, че той сам не обича Бога. Бог му е дал вода, въздух, светлина, храна, къща, пари, жена деца, а след всичко това той иска Бог да го обича. След всичко това той казва, че му липсва нещо. Какво му липсва? ТОЙ има деца, но децата му не го обичат. Има жена, приятели, има пари, но казва, че никой не го обича. Значи, нещо съществено му липсва. Той чувства, че е дошъл до едно противоречие. Но противоречието не е в хората, не е вън от него, то е в самия него

Аз съм виждал лятно време, при 30 градуса топлина, некой лежи под юргана и трепери, тракат му зъбите студено му е. Той казва: Изстинал съм нещо Да, тресе го този човек. Не се минава половин час, и го хвърля в огън, изпоти се. При това треперене става търкане, триене между клетките, вследствие на което се явява топлина, огън, и той цял пламва, цял се зачервява. Следователно, щом кажете, че ви е студено, това показва, че никой не ви обича. След това треперене ще стане триене между клетките, в резултат на което ще се яви топлината.

От всички хора се изисква разумно разбиране, а не такова, каквото сега имате. Да оставим всичко старо и да имаме вяра в Бога, Той да нареди работите както трябва. Само Бог може да уреди нашия живот. Учение трябва. Всички трябва да учим. Учители трябват на човечеството. Сърцето трябва да слугува на всичко онова, което до сега сме научили. За сега още хорските сърца не слугуват на нищо. Всеки човек трябва да слугува, но той не иска да слугува. Като дойде човек на земята, той трябва да има пред вид две неща: сърцето му да слугува, а умът му да учи. По-хубаво нещо от това няма Да се слугува, това значи да се живее добре, т. е. да се приложи учението в действителност онова, което знаеш, трябва да го приложиш. И от приложеното ще вземеш онова, което е вярно, а което не е вярно, ще го оставиш настрана.

В човека има известни мисли, които са положителни, и други, които са отрицателни. Или, има мисли, които са възходящи, има мисли които са низходящи. Има мисли в човешкия мозък, които разрушават човека, а има и такива мисли, които го съграждат. Има чувства в човешкото сърце, които го разрушават , а има и такива чувства, които го съграждат. Например, понякога в човека се явява гняв. Гневът е едно триене. Ти си слязъл в екваториалната област на човешкия живот или в една вулканическа. местност. Невъзможно е човек да попадне под едно течение, без това течение да го понесе. Не мислете, че хората могат да бъдат свободни от гнева. Гневът е стихия, която навсякъде се проявява. Някои я проявяват по-силно, а някои по-слабо. Гневът е една производителна сила. Ако човек може да впрегне тази сила в работа, той е придобил много нещо. Разгневиш се, впрегни тази енергия. Тя трябва разумно да се използва, да се впряга на работа. В момента, когато се гневи, човек трябва да има пред вид, че той стои по-високо от гнева и не трябва да се оставя на него, той да го управлява, но да бъде господар на гнева, да го впрегне на работа.

Казвам: сега ви трябва едно училище. Но първо трябва да имате вяра. Като ви дойде едно страдание, не страдайте, но първо помислете малко, и после да ви е приятно, че това страдание е дошло.

Има един закон в света, според който всяко нещо, в което човек е повярвал, е ставало. Пазете се от този закон. Може да вярвате в нещо отрицателно. Пазете се.

В каквото вярвате, положително или отрицателно, то непременно ще стане.

Пазете се да не допущате отрицателни неща. Дойде ти например на ума мисълта, че не можеш да живееш с мъжа си добре. Днес така, утре така и виждаш, че един ден станало както си мислила. Дойде ти мисълта, че детето ти ще се разболее. Виждаш че един ден детето ти се разболяло. Дойде ти мисълта, че слугата ти може да те обере. Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере После казваш: Аз така мислих и то стана. — Ще стане разбира се.

Човешката душа с богатство не може да се задоволи, с къщи не може да се задоволи, със слава не може да се задоволи — с нищо не може да се задоволи.

Единственото нещо, с което човешката душа може да се задоволи, това е Божествената любов.

Като погледнеш на небето онези светещи звезди, онова светещо слънце, ти чувстваш в себе си Божествено то, което дава всичко. Бог е единствения, Когото мога да любя. Заради Него съм дошъл. Следователно, всека душа, която е дошла на земята, тя е дошла за Бога, а не за хората. Тя е дошла заради Неговата любов, понеже Онзи, когото обича тя, обича всички хора. Душата е дошла да служи на хората от любов към Бога. Така е с всички, така е с ангелите, които са дошли на земята да служат на хората. То са служещи души.

Някой път се чувствате скръбни, тъжни, но след малко време усещате, като че някой ви е взел скръбта, и вие ставате радостни. Посетила ви е някоя душа, която е дошла от Божественото жилище. Тя е дошла при вас с бързината на светлината, за да ви помогне. Тя ви казва: Не се обезсърчавай. Има Един в света, Който ни люби, и Неговата любов е неизменна. Той е всичкото щастие.

Защо тогава да не разберем това нещо според новото разбиране? Радвайте се, когато един мъж обича една жена. Нека мъжът обича всички жени, и жената да обича всички мъже. Защо туряте такива изопачени разбирания на любовта? Това е безлюбие. В безлюбието, когато някой обича една жена, казваме, че това е любов. Не, това не е никаква любов. Любовта е нещо свещено. В любовта не съществува никакво зло. Има ли зло в любовта, това е безлюбие. В любовта човек проявява най-великото, което има в себе си.

Сега моята цял не е да ви поощрявам да обичате, защото всички вие страдате все от любов. От мое гледище всички страдания в света се дължат на една любов, която не е естествена. Направиш си къща, обичаш я но като я изгубиш, страдаш. Обичаш нещо, но като не можеш да го постигнеш, страдаш, защото не е станало така, както си искал. Понеже нещата се менят, ние страдаме. Аз се радвам, че нещата не стават така, както искаме. Защото ако всички работи ставаха така, както ние искаме, щяха да съществуват най-големите нещастия и страдания в света.

Та казвам: всички хора трябва да имат едно ново разбиране, едно ново учение за любовта. Да оставим на страна старата любов, а да приемем новата, която се ражда като дете. Не че има стара любов, но хората са кръстили с името любов това. което не е любов. На тази тяхна любов ние ще направим един приют, а на младата, на новата любов, която сега се ражда в света, ще дадем на разположение цялата вселена На нея ще дадем право да заповядва, както иска, да нарежда живота както намира за добре. Това е новото разбиране.

Най-първо учете се да обичате. Обикнете първо майка си, която ви е родила. Обикнете баща си, който ви е родил. Обикнете сестра си и брата си, с които си се родил. Обикнете слугата си, който ви служи. Обикнете всички хора, за да ви бъде пълно наоколо. След това обикнете и всичко живо около вас, че като го видите, да трепне сърцето ви, че и него Господ го е създал. Каквото живо видиш, трябва да се зарадваш, че и тук е минал Господ. Той е работил и в най-малкото семенце.

Та, според новите идеи в света, всичко, каквото вършите в света, вършете го с любов. Не считайте, че една работа е по-благородна от друга. Всички работи са благородни. Човек създава работата, а не работата човека. Сократ, един от видните гръцки философи, е бил метач, той отлично мел гръцките улици. Да изправя своя характер човек, това е едно отлично метене. Да се справя човек с противоречията в себе си, това е едно отлично метене.

Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е степента на неговата любов, която владее в неговото сърце и в неговата душа. Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е светлината, знанието, мъдростта, която владее неговото сърце, неговия ум, неговата душа и неговия дух. Единственото нещо, което препоръчва човека в невидимия свят. това е свободата, която живее в неговата душа и в неговия дух. И ако с това нещо отидем, нашите братя ще ни посрещнат много добре и ще им бъде приятно, че сме ги посетили. Те ще ни свирят, ще ни развеждат навсякъде, ще бъдат на наше разположение. Те ще бъдат готови на всякакви услуги по отношение на нас. Тогава между тях и нас ще се създаде една връзка, и ние ще кажем: Всичко, каквото придобихме на земята, е заради вас. И те ще ни кажат: Това, което ние сме придобили, и то е за вас. Така ще живеят хората в бъдеще.

18 неделна беседа от Учителя.

държана на 30 януари 1938 год.

София — Изгрев

* * *

В разцепената гръд на старата скала

Люлее цветни пазви пролетта . . .

През разтрогите сини на каменна снага

светлеят нежни пъпчици — очи.

В ледената скут, обвита с мъхеста пола,

тя стиска тръпно рожбата любима,

— плода на нея и слънцето — жених,

обгалил нежно каменни недра.

Люлее млада гран стройната лоза,

забила стръвно устни във твърдта,

от ледената гръд пролетна леха

създала ведно с бури и лъчи.

Пирува развигор; размята грани тя,

внедрила слънчева душа в плътта

на майката скала. От ведрото небе

Женихът — Слънце милва ги с лъчи.

Д. К.

* * *

В молитвен миг

Един и Вечен! О, Ти, душите кой окриляш,

О, чуй ни в тоз молитвен миг!

Ний искаме ключа да ни разкриеш

На тоз свещен, богат език.

На вечний, жив поток на светлината,

Обагрил Твоето Лице!

О, Татко наш, изпълвай ни сърцата

С лъчи от Твоето сърце!

В. С. Недев

* * *

ПРОЛЕТ

Колко много радост разпилява

тая пролет с пълни шепи щедро,

а в небето

ведро плават,

плават

бели нишки, сякаш че коприна:

— птиците завръщат се от юг.

Натежали

с цвят са тънки всеки .

и поклаща

ги зефира палав:

бял прашец се стели

по стобора,

а от двора

звучни трели

литват:

— някои с радост в пролетта

опит е.

Ал. Г.

* * *

Световете пеят

Със тиха, бодра песен световете

Трептят в безкрайни ширини.

В звъна на тази песен във вековете

Се вслушват будните души.

—Хармония, Единство в целий мир владеят,

Величие и мощ и красота!

Таз волна песен световете пеят

В безкрайния си път през вечността,

В. С. Недев

* * *

Май

Яхна коня златогривест

и препусна май.

И земята в миг обходи

той от край до край.

Вредом пусна, вредом пръсна

златните стрели.

И се песен чу навсъде;

„Златен дъжд вали“.

И от този дъжд цъфтяха

чудните цветя.

Май ги викна и събуди,

брат на пролетта.

Д. Антонова

СВЕТЛИНА

В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО

(продължение от бр. 217)

И разтвори той, синът на смирението, първият лист на папируса и прочете по него написаното с крачестите знаци на йероглифите:

„Аз съм Духът на мъдростта в света, който носи тайните на живота и смъртта — тайните на знанието и разумността, със своята духовна светлина.

Намери ме! . .

Аз съм вложен в основата на твоята природа!

Събуди ме! . .

И със силата на обичта и любовта да завладеем света!

„Когато съм много близо до тебе, аз съм отделен с грамадно пространство — дебелата сянка на тъмнината! И ти ме не познаваш! . .

— Аз съм зад нея!

„Освети ме с видел ината на разумното слово, което говори с гласа на любовта, в твоето пробудено съзнание! . . И ще ме познаеш. . .

— Аз и ти като станем едно цяло!

„Ключът всякога е поставен в ключалката, ала трябва само да се разбере. . .

„Разумът в моята мъдрост ще ти го донесе! . .

„Във външната форма всякога е поставено вътрешното й съдържание. . .

— Потърси го!

„То е много малко, но едва се побира във външното, което е много голямо за слепите очи на човека.

„Ала в малкото е силата и съвършенството. То е атома в организъма на Бога, който носи силата и живота в света . . . То е същината на нещата, ключа на загадките . . .

„Намери го?

„Когато ида и те викам, ти стой на страна, макар и да си влюбен в мене. Това е гласът, която идва от моята външна покривка — умът на суетата. Той е вълшебен, но опасен . . . Може да те упои и приспи! . .

„Когато се крия и бягам от тебе, ти ме потърси с цялото си естество да ме намериш и се приближиш до мене. Това е сянката на моята вътрешна същина, която всякога ще те подмамва да я догониш. Там е смисъла на живота, там е тайната към съвършенството . . .

„Постигни го! . .“

„Външната песен на сърцето е красивата сянка на чувствата . .

„Тя опива и приспива!

„Вътрешната песен на душата, в храма на духа, е хармонията на любовта . . .

„Тя събужда и повдига!

„Премини през първата, за да залюбиш втората и се възродиш!

„Чрез песента на душата, Великият Дух на Божествените тайни отваря вратите на скритата мъдрост към посвещението.

„Върви смел към тях!“

„Когато ти говоря — не ме слушай! . . Това е гласът на моя ум — външната сила в низините, който гори и трови!

„Когато мълча, приближи се до мене и се помъчи да проникнеш в дълбочината на съзнанието си й да чуеш с любовта в душата си моето свещено слово.

„То се лее в самотата на мълчанието, и ако можеш да го разбереш, то ще ти открие тайната на живота, който носи сила и безсмъртие за тебе!

„В царството на мълчанието, само чрез свещения глас на душата, който зове духа на подвиг, обладан от висшата Божествена любов, се отива до Великия разум във всемира — в храна на мъдростта!

„Върви към него!

„Милиони са частите Му — Едното е цялото! . . То се съдържа във всичко и всичко е част от него. И когато започнеш да четеш в Него, ти ще познаеш законите вън от Него, които са неговата изявена скрита същина. Всеки един закон е една математическа формула, коренът на която е То!

„Блажен е този, който може да чете в живата книга на природата! Там е ключът на мъдростта! — Намери го!“

„Аз съм семка в низините, цвят в равнините и плод във висините.

„Посейте ме в дълбочините, за да процъфтя в равнините и дам плода си по ви сините! . .

„Коренът е клонче и клончето е корен!

„И двете черпят храна за живота!

„Едните от низините, другите от висините! . .

„От първата може всякога да се прияде!

„От втората никога не може да се дояде! . .

„Аз съм сила с два ума:

— В низините — робувам — във висините — царувам.

„Аз съм чувство с две сърца:

— В дълбините — горя, по върховете — градя!

„Аз съм воля с две лица.

— Лъва побеждавам и събарям.

— На агнето се подчинявам и покорявам.

„Чувай моя свещен глас, който всякога говори от вътрешната виделина на духа ти:

— Пази се от яйцето на кукувицата, което може да бъде снесено в твоето гнездо. Защото когато се излюпи, то ще почне да расте и ще измести от леглото им всичките твои светли и крилати пиленца!

„Живота и света са съградени върху основите на моята мъдрост. Ако искаш да се качиш по върха към боговете, трябва да изживееш и надживееш всичките страсти на греховете. Такъв е пътя от царството на тъмнината към царството на светлината!

„Ако имаш силата и смелостта на агнето — ще се преминеш!

„Ако имаш силата и смелостта на лъва — ще се погубиш!

И прочете той последния ред на папируса, словото на който блещеше, със златния цвят на мъдростта.

„Аз съм във всичко и не съм нещо! . .

„Ако ме търсиш — няма да ме намериш! — Защото престол — нямам!

,Ако ме гониш — няма да ме стигнеш — защото диря не оставам!

„Ако ме любиш —ще пребъдеш в мене — Защото сам съм Любов!

„С ума си — не можеш ме схвана.

„С ръката си — не можеш ме хвана.

„С очите си — не можеш ме видя.

„А с ухото си никога не ще чуеш свещения ми глас, чрез когото е станало всичко в света.

„Аз съм всякога в тебе— при светлината на деня и виделината на духа!

„И говоря на духа ти, с езика на благостта — чрез устата на съвестта.

„С езика на децата се казвам Бог!

„С езика на мъдреца - Природа.

„С езика на посветените — Незнайната сила в силите на Небесата!

„Върви смело към светлината на моята сянка — разума на съвършените! . .

„Там е пътя към Бога на мъдростта!“

(следва)

Сл. Камбуров

Влад Пашов

(9)

АСТРОЛОГИЯТА

като увод в херметичната наука

(продължение от бр. 217)

Част I

Тъй че в човека има трима човеци, които действат един в друг и никой не може да разбере човешката природа, ако не знае че наистина в човека живеят и работят трима души, три принципа обединени в едно. И всеки един от тези човеци е седморен; всеки от тези три принципа е седморен в своето проявление.

Следователно, за да живее добре на физическия свят, човек трябва да разбира законите на този свят — да разбира законите и силите, които функционират в него. По закона на аналогията, тук са проектирани на друга плоскост силите на целия Космос. Икономическия живот в обществото, отговаря на физическия свят в природата и човека — физическият свят е склад на природата. Несметни богатства са складирани в него. Същото нещо е и във физическото тяло на човека. За да проникне човек в тайните на физическия свят, необходима е светлина, защото само по себе си, физическия свят няма тази светлина.

За да се развива в духовно отношение, човек трябва да разбира законите на духовния свят, трябва да разбира законите на дишането и кръвообращението.

За да се развива правилно в умствено отношение, човек трябва да разбира законите и силите, които работят в неговия мозък.

И тъй, установихме три източници на сили, които са фактори в развитието на човека: Силите на Божествения свят, които се проявяват във физическия живот на човека чрез мозъка, а в природата чрез зодиака или чрез космичното пространство. Защото, както ще видим впоследствие, зодиака обгръща в себе си, цялото космично пространство.

Вторият фактор бяха силите на слънчевата система, които са проява на космичните сили на зодиака, но на друга плоскост. Като говорим за силите на слънчевата система имаме предвид 12-те космически принципи, от които за сега се проявяват само седем, които имат центъра си в слънцето, което е видимия образ на Словото, което е творческия източник на всички строителни сили на слънчевата система. Това са седем активни творчески течения на всемирния живот, чрез който ни идват благата на живота. В астрологията тези творчески принципи на Словото са свързани със седемте планети на слънчевата система. Тъй че, когато в астрологията ще говорим за влиянието на известна планета, ние ще имаме предвид един космичен принцип, който има известна планета като физически израз.

Астрологията ни говори на своя класически език за влиянието на седемте планети; откровението на Йоана ни говори за седемте духове, стоящи пред престола Божи; откровенията на Заратустра и Хермеса ни говорят същото. Мойсей ни говори за седемте дена на творението, които не са нищо друго, както казва Учителя, освен последователно проявление на творческите принципи на Словото. Зад всеки принцип стои един велик импулс на Словото. А окултната философия ни говори за седемте творчески принципи.

Третият фактор на развитието са силите, свързани със земята. Всяка една планета представя съвкупност от взаимодействието на различните космични сили, обединени и направлявани от един принцип. Но характера на планетата и условията, които се развиват на нея, зависи от отношението на силите, които вземат участие в нея. А същевременно зависи и от посоката на тези сили. А всичко това зависи от онзи принцип, който стои в центъра на планетата и дава тон на всичко. Четирите елемента, за които говори херметичната наука, в различните планети се намират в различно взаимоотношение. За земята специално, в някой области преобладават едни елементи, в други—други елементи. Това е подробно проучено в херметичната наука, и се знае точно в коя област на земята какво е разпределението на силите, което вече определя и условията за дадена работа. Същевременно в различните епохи, отношението между силите е различно. Това е един факт, който е много важен и който обяснява развоя на цивилизациите и културите по лицето на земята. То е основата, върху която се проявяват другите два фактора. Другите два фактора независимо от него не могат да се проявяват. Но той е само една проекция на другите два фактора и същевременно е основа за тяхната проява. Тъй че, разпределението на етерните сили по лицето на земята служи като база за проявата на силите на планетите, слънцето и за силите на зодията. Това е един много важен факт, който трябва да се има предвид при астрологичното изследване; Защото, един ефект ще произведат космичните сили проектирани в една област където има преобладаваше влияние топлинния и светлинния етери, друг — в области където преобладават химическия и жизнения етери.

Това са все проблеми, които са подробно и обстойно разработени в херметичната наука, но тук само споменавам за тях, за да послужат за изяснение на астрологичните проблеми, които ще разглеждаме.

ГЛАВА VIII

Космичният човек

„Туй, което е горе, е подобно на туй, което е долу, и туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе.“ Така говори херметичната мъдрост за отношението на космоса и човека.

Според херметичната наука и философия, цял ата видима вселена, представя един жив организъм, който обгръща в себе си цялото космично пространство, който е проникнат от едно велико съзнание и една велика разумност. Това е Великият Небесен Човек. За него казва Мойсей; „Човек беше създаден по образ и подобие Божие". Това е друга форма на изразяване на закона на аналогията. Значи, Космичният човек е създаден по образ и подобие на Бога — а съвременният човек е създаден по образ и подобие на Космичния човек. Или с други думи казано — Космичният човек в своето проявление се диференцира и съвременните хора са именно резултат на това диференциране на Великия Небесен Човек. Всички слънца и системи са органи и системи на Космичния Човек. А хората са клетки в този велик организъм. Ето как Учителя говори за това: „Когато се говори за човека, като образ и подобие на Бога подразбира се човек в неговата първична проява, така наречения Космичен Човек. Всеки човек, всека душа е един първичен елемент. една клетка, от Великия Космичен Човек, и си има точно определено място и функция в този велик организъм.

Следният израз на Учителя, може да ни послужи като ключ, за изяснение на отношенията, които съществуват между Космичния Човек и съвременния човек. Той казва: „Под думата „човек“ разбираме сбор от добродетели. Добродетелите, това са един велик капитал, около който почват да циркулират великите сили на живата природа.“ Следователно, като говорим за Космичния човек, имаме пред вид проявата на цяла система от принципи, зад които стои Първичната причина, и като резултат на тази проява имаме външния обективен свят и човек И Гьоте казва във Фауст: „Всичко преходно е символ.“ Зад всека една видима форма стои една идея, един принцип, едно качество. Значи, всека една система е израз на един велик принцип, на една велика идея. Също така и в човека зад всеки орган стои една добродетел един принцип, една идея. Следователно, всяка система, всяко слънце, всека звезда в космичното пространство е израз на едно качество, на един принцип на Космичния човек.

И когато търсим съответствието между Космичния човек и обикновения човек, ние няма да ги търсим по форма, но по принцип. Например, когато говорим за главата на Космичния Човек. разбираме онзи принцип, който мисли и в чиято организация се намира основата на всички останали части на този човек. В него същевременно се намира пружината на целокупната проява на този човек. И казано е в Писанието: „Глава на твоето Слово е Истината.“ — Истината е главата на Космичния Човек , който е изявеното Слово. След главата следва вратът, шията, гърлото — това е пак един принцип в Небесния човек — това е онзи принцип, който дава плът, външен израз на мисълта — гласа, словото, речта. Тъй че, когато говорим за Космичния Човек, ние имаме предвид не известна форма, но съотношение комплекс от принципи, които действат и се проявяват като една система, като един организъм.

Тези принципи са обединени с една вътрешна връзка и действат хармонично. Същото се отнася и до съвременния човек. Човек не е само външната форма, но зад тази форма намираме комплекс от принципи, като външна страна на които се явява формата. Но принципите, както при космичния човек, се намират в такова съотношение, че образуват един жив организъм. Всички принципи имат и материален израз, който представя от себе си тъй наречения зодиак, които обема в себе си цялото космично пространство, и е разделен на 12 части наречени зодиакални знаци. Дванадесетите първични творчески принципи, които образуват Великия небесен човек, това са дванадесет извора на живота в космоса.

(следва)

УЧИЛИЩЕ НА ОТКРИТО

Пролетта настъпи. Нейните първи тръпки усещат най-напред децата.

Прашните и мрачни училищни стаи не ги привличат вече. Нещо ги мъчи и потиска. Иска им се да играят, да лудуват по цял ден, навън, дето блика живот и радост.

Има ли нещо по-хубаво от това, да бъдеш винаги сред природата, сред нейните хубости и омайни красоти? Още Ж. Ж. Русо беше казал: „Назад към природата!“ Тоя повик на безсмъртния женевски педагог и учител не е изгубил смисъл и днес, когато една голяма част от нашите деца живеят заседнал живот, в крайно нехигиенични жилищни помещения. Обучението в нашите училища се води изключително в класните стаи, дето ученикът се държи с часове прикован на чина, далеч от природата, от нейното благотворно влияние.

Такова откъсване от природата, безспорно, се отразява гибелно върху телесното и духовно развитие на подрастващите поколения.

Ако в градовете, по понятни причини, обучението не може да се води на открито, учителите в селата всякога, когато времето позволява, могат да сторят това, стига да се проникнат от мисълта за всестранното влияние на природата върху умственото и телесно развитие на човека. Нека не се страхуваме, че когато водим обучението на открито, материалът ни ще остане непреподаден и недостатъчно усвоен. Добросъвестният учител може винаги да използва времето си, стига сам той да умее да завладее учениците си и да им внуши, че обучението на открито ще се води по същия начин, както и в училището.

Когато преди няколко години ми се отдаде случай да посетя училището на открито в Борисовата градина, което е организирано по образец на горските училища в Австрия, у мен неволно се появи въпроса: без да ставаме теоретици на някакво –„ново“ училище, нима обучението в нашите селски училища не може да се води на открито, сред природата? Може! И ще имаме отлични резултати. Помислете, колко деца ще бъдат спасени от заразните болести, които намират отлични условия в нашите училища.

Ето — навън е пролет. Земята се къпе в радост и светлина. Овощните дръвчета са отрупани с цвят... Колко много цвят, колко много слънце!... А в полусрутената училищна сграда, учениците — натъпкани по 40—50 в стая — поглеждат плахо навън и душите им се свиват от мъка. Звънецът удря и всички като буен поток се втурват навън да се порадват на слънцето и на хубавия пролетен ден.

Такава е нерадостната картина на нашата училищна действителност. В интерес на народното здраве е обучението да се води по възможност на открито. С това ще се избегнат масовите заболявания, които в повечето случаи се дължат е на лошите хигиенни условия и на заседналия живот. Училищната статистика у нас разполага с достатъчно данни, от които се вижда, че в здравно отношение нашата младеж все още не стои на желаната висота. Учителят никога не трябва да изпуска случая, когато времето благоприятства, да води обучението на открито.

Сред природата, край извора, при реката, на зелената полянка, учениците винаги се чувстват по-бодри, отколкото в прашните и задушни класни стаи.

Учители, използвайте хубавите пролетни дни! Водете обучението на открито!

Параскев Христов,

прогимназиален учител

из в. „Народно здраве“

КНИЖНИНА

Получи се в редакцията книгата избрани речи и слова за училищни и всенародни празници, с кратко ръководство по красноречие.

Съдържание по отдели: 1) Училищни празници и народни будители; 2) Юбилейни речи; 3) Приветствия и поздравления; 4) Победни речи; 5) Слова за Деня на детето; 6) Беседи за родителско-учителски срещи и 7) Класически речи.

Сборникът е съставен от столичният учител Ив. Георгиев и е издание на книгоиздателство Ст. Атанасов, ул. „Н. Рилски“, № 36. Цена 40 лева.

Зеркала вездесущности.

Това е една малка стихотворна сбирка на руски, написана и издадена от нашия приятел Павел Кравченко — Тавва в Белград преди няколко години. Но в тази малка книга и изразено твърде много.

Защото чувствата мислите и настроенията, изразени в тези кратки, мистични стихотворения, се отнасят към новата епоха на озарението, епоха на всемирното, космичното съзнание. Затова и не са понятни за мнозинството днес. Те са знамение за близкото бъдеще. Но повече и повече се явяват лица, които долавят трепетите на славното и велико бъдеще, когато ще се разцъфне човешката душа, когато ще се пробуди едно ново съзнание на мировото единство, отразено о многобройните прояви на видимия свят.

Основен мотив на всички стихотворения е всеединството, единството на човека с Бога, с космоса. Поетът се чувства като вестител на откровения (,.Я есмь глашатай озаренья“), в света на светлината, той с възлюбил откровенията и живее в този възвишен свят и той вижда ясно че Бог е, който се отразява в хилядите огледала на безкрайността, че той е, който ни гали чрез ветреца, който ни свети и топли чрез слънчевите лъчи, който благоухае в цветята, и ни дава сила — чрез плодовете. Навсякъде е Той и Той е едничката реалност, а всичко друго — това са образи, прояви огледала. Той долавя мировата хармония и прогласява пролетта на мирозданието, иска да бъде приятел но света и всичко живо излиза като сеятел на Любовта и братството, след като е познал себе си в огледалата на света. Въпреки някои малки несъвършенства на стиха тук-таме, сбирката заслужава вниманието на всички пробудени души.

П. Г. Пампоров

Получи се в редакцията ни сп. „Природа н наука“ год. VIII. кн. 8 и 9, редактирано от проф. П. Бакалов, проф. Д-р Ст. Консулов и Ал. Радославов със следното съдържание:

Статии: 1. Произход и развитие на расите — Проф. Д-р Ст. Консулов. 2. Из висините на България — Г. К. Георгиев. 3. Черната житна ръжда —Ал. Радославов. 4. Победители на смъртта — превел Хр. Кантарджиев 5. Получаване на каучук — Ив. Панчев. 6. Йодът в природата — П. Б-в. 7. Вътрешната топлина на земята — К. Григоров. 8. Тайнствените следи по тибетския сняг — П. Николов. 9. Старините на Баалбек — А. Маркович. 10. Спят ли рибите — Д. Папазов. 11. Златният бряг — Ас. х. Т. 12. Полярните сияния, слънцето и земята—П. Г. Паунов. 13. Чудесата на човешкия организъм — П. х. Николов. 14. Взаимното влияние на растенията чрез въздуха — Проф. Н. Стоянов. 11. Геология и народното въображение — Д-р П. Гочев. 16. Васил Т. Ковачев — Мих. Т. Стамболиев. Научни, местни, книжнина. въпроси и отговори, разни.

Адрес: София VII, ул. Русе, №24 сп. „Природа и наука“.

в. Здравец, единственото детско здравно-просветно вестниче, завърши успешно год. V с бр. Ю, който се получи, изпълнен с летен здравно предпазен материал и картинки. Годишен абонамент 15 лв. с премията „Патилата на пет здравчета-планинарчета“. Редактори: Царевка д-р Станчева и д-р Н. Станчев, специалист по вътрешни и детски болести, ул. Сердика 18; пощ. чекова сметка 14—13.

Зелен здравец, първата българска здравна читанка, от д-р Н. Станчев и Владимир Русалиев, излиза наскоро от печат, 8 коли голям формат, със забележително съдържание и чудесни илюстрации от Дим. Тодоров — Жарава. Цена 20 лв,: за предплатилите до 20 май 15 лв. Адрес: Чрез редакцията на в. Здравец, ул. Сердика 18, София