Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209

Защото и днес управниците на един народ, като негова еманация, представляват това, което този народ е. И пътищата, по които те го водят, представляват променливата равнодействуваща на стремежите на този народ.

Днес българският народ е изправен пред задачата да си избере управници. И той трябва да избира из средата на тези, които са се кандидатирали.

Печален е, обаче, фактът, че истински достойните и истински способните— тези които наистина обичат народа си, виждат неговите болки, милеят и мислят за него — са скромни, прекалено скромни, и затова те стоят настрана, стоят в тъмнина, от никого незабелязани и от никого непосочени. Докато пък грубите славолюбци, нахалните властогонци, — тия, които винаги изпъкват начело, не за идеи и идеали, не от обич към народа, не от желание да го водят към възход, а поради лични интереси, както винаги, се стараят и сега да се домогнат до кормилото на властта.

В нашия народ има истински способни, истински благородни и безкористни, истински достойни хора да чертаят нови пътища и да ни водят към възход.

Намерете тия нови хора, потърсете ги сами, посочете ги и на другите и тях изберете за бъдещи народни представители.

Защото, ако не направите това, те никога няма да излязат, да се бият в гърдите и да казват:

„Ето ме, аз съм, който съм достоен да ви управлявам.“ Това най-лесно могат да кажат само партизаните от стария калибър, който сега, по нови пътища, се стремят да достигат старите си цели.

Потърсете годните, посочете ги, а не чакайте сами те да ви се предложат, защото напразно ще чакате.

„Всеки народ заслужава управниците си.“

Заслужете си, намерете си нови управници, неопетнени от язвата на партизанщината, които ще ви водят, по пътищата на мира и истинската култура, към икономически и духовен възход.

С К.

КОРИСТ И БЕЗКОРИСТИЕ

Ако човек би могъл да направи една щателна проверка на всички ония сложни отношения и взаимодействия, които се образуват в живота той би дошъл до отчаяние, виждайки колко малко са ония дела и отношения, на които да липсва предпоставката за лична изгода от дадена сделка, инициатива, организация или от познанство дори. На всякъде корист.

Семената на користта се намират на всякъде, защото всички им дават прием. Користта е подобна на префинен дипломат, който всякога умело скрива истинските цели и намерения, които преследва, а поставя на преден план второ и третостепенните изгоди. Тъй и користта работи само чрез най-благородни на вид лозунги. С тяхно име, тя се бори против тях и ги унищожава. Най-често тя е в ръководството на разни политически партии, или на културно-просветни организации или дори в чисто благотворителни фондове и др. Стреми се към ръководството с всички цели, за да може да се домогне чрез видния си пост, до онова, което е нейна скрита цял. Тя, користта е тил на много политици и общественици, на църковни водачи и пр. Тя е, която шепне думи на злоба и мъст. Тя е, която раздухва искрата, за да я превърне в стихиен пожар. Тя влиза под кожата на всеки, когото намери удобен за свой служител. И всичко това тя прави само за да може да постигне най-важното — своите скрити намерения.

Користта има много маски и много имена, всякога различни и затова е толкова неузнаваема и силна. Користта е елемент, който спъва правилното развитие на човека. Той действа разрушително върху всички благородни начинания тъй, както действа киселината върху метала.

Користта е парадната дреха на себелюбието. Тя подкопава и разслабва основите на всяко благородно дело или начинание, както въздуха останал в металическата сплав, правейки шупли, намалява нейната здравина и устойчивост.

Користта руши доброто, както ръждата — метала и както червея — дървото.

Противоположност, антипод на користта е безкористието. То е най-красивото цвете, което може да се отгледа в градината на сърцето.

Безкористния посветените наричат „дясна ръка на Бога“ Неговият вътрешен, душевен живот е подобен на градина, в която непрестанно зреят сладки и вкусни плодове (добродетели) които освежа-ват човека и раждат безброй потици и импулси. Той е мълчалив творец на добрини, който след сторено добро, веднага търси да стори ново добро, още по пълно и по-съвършен-но. Безкористният човек в това отношение можем да уподобим на плодно дърво, което след изобилен плод наново събира сокове за още по-голямо изобилие.

Истинският благодетел никога не казва името си, защото той не търси слава, нито признателност дори. Той счита всичко онова, което непрестанно прави, за твърде малко и недостатъчно и винаги се стреми да направи повече.

Г. С.

ЕКСКУРЗИЯ ПРЕЗ ЗИМАТА

Често когато говорите с някои хора, или по право като ги запитате възнамеряват ли да отидат някъде, те ще ви отговорят: „Ако е рекъл Бог, или, ако е отворен пътя.“

И вярно е, че понякога пътя за да иде човек някъде се затваря. Това мнозина са го опитвали, опитах го и аз. След като се върнах от екскурзия през лятото, пътя за моя любим „бел връх“ се затвори. Чисто и просто искаш да го посетиш, приготвяш се, но дойде ли време за тръгване, току виж нещо се изпречило, не търпи отлагане и ти след като се почудиш, въз-дъхнеш, па си останеш с намерението.

А особено е състоянието на планинец (човек свързан вътрешно с планината) затворен в крайморски град. Ако такъв човек няма въображение и ако в него липсва способността да привиква, то той навярно би се пръснал от мъка.

Времето минава. Ден след ден отиват някъде далече, за да придобият нещо и да се върнат пак. Измина лятото, измина есента и навлезе зимата. Дойде и 1938 г. почувствах сякаш, че пътя за моя хубав „Бял връх“ е отворен. И онзи ден като се облякох, както подобава за студено време, метнах раницата на гърба си с парче хляб в нея и поех пътя за „Белия връх“

Вървял ли съм, хвърчал ли съм, не зная, но сякаш в миг се видях кацнал баш на пирамидата на моя любимец, който сега напълно заслужава името си „Бел връх“ понеже майка му го облекла с бела дреха.

Мълчание, красота, тайнственост! . . Иде ти да събуеш обувките си и така на пръсти да ходиш, за да не произведеш некакъв шум, с който да нарушиш тишината. Небето сиво, посивяло от надвесените снежни облаци, отронва от време на време снежинки. Този сив фон придава особеност на цялата околност. Тази напълно естествена обстановка те кара така непринудено да затвориш очите си, да проникнеш в дълбочина та на душата си и да се слееш с общото, с цялото. Тогава душата запява тиха песен. Песен хвалебна, песен благодарителна, песен, чиито звуци са особено нежни и допълват тайнствеността, а сърцето шепне словата: „Велик си Ти, Господи! Велики са Твоите дела!“

След като престоях доста време на това хубаво място, след като дишах чистия и опреснен въздух, слязох долу при малката чешмичка. Тук пък други картини. Да, всред природата се откриват на всека крачка все нови и нови картини. Всред нея всичко на глед разхвърляно е много пъти по-красиво и хубаво от колкото подредените по план паркове и градини в градовете.

Чешмичката, при която слязох, е построена от ученици на Бялото Братство и има особена символична форма. Разбира се, характерната черта на разрушителност в българина е проявена и тук. Изпочупили са я на няколко места и затова лятно време тя пресъхва. Тогава, може би същите тези майстори на разваляне си дълбаят локвички и пият от тях „чиста вода.“

Но както и да е, сега тя тече изобилно. Чучура е даже тесен и затова водата поспира от време на време, поема сякаш дъх, за да излезе с по-голямо напрежение. Всичко това украсява нейната мелодия, която тя непрестанно пее. Пее и говори нещо, заобиколена естествено от големи камъни, които приличат на философи, спрели там да размишляват върху това, което тя им казва. Спрях и аз. Спрях се да послушам тази хубава песен, която отдавна не бях слушал. В това време подухна северния ветрец и западаха скреж-ни снежинки, които падайки по замръзналата твърд, произвеждаха особено шумолене. Достатъчно е да обърнеш внимание, за да доловиш онази чудна хармония, която звучи в музиката на природата. Чуват се тонове от инструменти, каквито ние не познаваме. Може би за в бъдеще ще слязат на земята велики майстори, за да донесат модели за тях. Дълго слушах. Звуците сякаш ме понесоха високо, високо. Струваше ми се, че физически не съществувах. И стана ми ясно това, което скоро бях чел в книгите на великия Учител: че за музикалното образование на децата е необходимо те да бъдат водени край горички и поточета, за да слушат техните песни.

Колко скоро минава времето, когато си при хубавите неща!

Низините бяха побелели от падащия сняг. Зачудени птици прехвръкваха търсейки прибежище за близката нощ, а тук таме вкупом стада последвали овчаря си се прибираха към кошарите си. И аз, след като не намерих думи, с които да благодаря на природата за всичко това, което видех, чух и усетих, с вътрешно мълчание и благоговение прибрах раницата си и тръгнах към града. Тръгнах обновен физически от пресния въздух, обновен духовно от онова, което не знам как де нарека. Вървях и все търсех поне дума да изкажа благодарността си. И действително, човек трябва да благодари за такива минути на душевен живот. Да, да благодари, защото природата рядко открива това, което има. Тя крие много неща, не ги показва, понеже човек като отива сред нея руши, събаря, разваля. А кой обича този който руши? Никой. И затова великите Учители казват и ни учат когато отиваме всред природата, да отиваме като любящи синове при своята майка. Да посещаваме с трепет високите върхове, защото от тях получаваме не само жизнена енергия, а и духовна такава.

Г. Казанджиев

ВЪЛШЕБНИЯТ ЛЪЧ

Кат' цвят на майско утро пред зората,

Възкръсва в младост пролетта,

С магичен чар в чертога на душата,

Пред живий лъч на любовта.

О, лъч вълшебен, Син на небесата,

Открехвай царствени врати!

Пред Теб бледнее, чезне тъмнината —

О, хор от ангели си Ти!

Проблясваш в нас и чудото настава:

Разкриваш ни ликът на вечността

— Единната Божествена Държава,

Изпълнена с живот и Красота!

В. С. Недев

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Материална, реална и идеална любов.

Категории на любовта

(из неделната беседа „Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта“ – 12.12.1937 г.)

Основата на досегашните разбирания в живота е била човешката любов. Тя е стимулът. От човешката любов се е родило всичко това, което сега имаме. Това го наричат егоизъм. То е любовта на земята. Не е лоша тази любов. На времето си тя е била на място. Но сега човешката любов не е на мястото Представете си една малка рекичка, която е карала една малка воденичка. При малката воденичка тази рекичка е на мястото си. Тя изкарвала, мляла много добре брашното си, житото си. Но при една голяма воденица от 12 камъка, тази вадичка, тази рекичка не е на мястото си. Голяма река е нужди а.

Та сега и ще седим и мислим, как беше едно време. Това едно време го няма вече. Едно време панталонките на малкото дете бяха евтини, защото то беше малко, едва на пет години Тогава тия панталони струваха едва стотина лева. Но сега, когато това дете е станало на 21 години, тия панталони струват скъпо.—Едно време как вярвахме, — В какво сте вярвали? Ако вземете вярата на нашите родители, на.нашит майки и бащи, и тя не е била много обоснована. Ние не знаем даже доколко обичаме, баща си и майка си. Привидно вие мислите, че ги обичате, като дойде въпрос на изпитание, тогава се познава вашата любов.

Когато някой слуша, че няма Господ, той се радва, казва; Добре че няма Господ в света, да няма кой да ни контролира. Каквото направиш, все трябва да мислиш за Господа. — Това е една крива, детинска идея. Тия хора не разбират същността на нещата. Бог е една основа, без която животът няма смисъл. Бог, любовта, е основата на живота. Вън от любовта животът е немислим. Ние схващаме Бога много материалистически, вследствие на което правим много погрешки.

Сега аз искам да имате ясна представа за греха. Грехът е нещо, което вие сами сте създали. Грехът е произлязъл от непослушанието. Ние имаме особена представа за законите на природата. Малцина от вас са чели онази голяма библия — книгата на природата. Онова, което Бог е писал на небето, което е писал и в природата, това е оригиналът. А това, което е писал на земята, това е преводът. Земята е направена съобразно със законите на небето. Значи, земята е направена по законите на небесния, на Божествения свят, в който има пълна хармония. Обаче, земята не е влязла още в тия закони, понеже сега се приготовлява. Тя още не е попаднала под законите на хармонията. И каквито погрешки прави земята, Бог ги извинява. Когато хората правят погрешки, Бог не счита това за грях. Ако ги наказва, Той прави това с цял да ги изправи. Когато железарят тури желязото в огъня и го нагорещява, че го извива, че го мачка, той няма намерение да го наказва. Не. Той има намерение да изкара съвсем друго нещо от това желязо.

Бог има намерение да изкара нещо хубаво от хората, затова поставя на огън.

Ако си калай, ще те нагреят до 233 градуса, докато се стопиш. Ако си желязо, ще те нагреят до 1200 градуса. Ако си платина, ще те нагреят между 2500—3000 градуса. Колкото по-упорит и своенравен става човек, толкова на по-големи изпитания го поставят.

Сегашните възгледи на хората трябва да се изменят. Това не значи, че старата основа, върху която досега сме живели, трябва да се изхвърли. Изобщо, ние нищо не из хвърляме. Ние трансформираме нещата. Човек трябва да знае как да ги трансформира. Този закон и в миналото са го прилагали. Среброто може да се превърне в злато. Медта и живакът също могат да се превърнат в злато. Това е възможно за онзи, кой то знае нещата. За онзи, който не ги знае, те си остават така, както са били.

Често хората ме питат, правоверен ли съм. От мое гледище, правоверен човек е онзи, който обича физически, реалистически и идеално. Само този човек може да е правоверен, само той може да бъде светия. Вие говорите за светиите, но не разбирате тяхната любов. Престъпната любов е само физическа. Следователно, когато физическата любов не е подкрепена от реалистичната и от идеалната, тя е престъпна. Тя е едностранчива любов. Това в същност не е любов. Когато физическата любов е свързана с реалната и с идеалната, това ние наричаме Божествена любов, която осмисля нещата. Благословение е в света, когато хората се обичат. Някои казват, че съжаляват, че са обичали некого. Казвам, няма по-велико нещо в света от любовта. Следователно, когато хората съжаляват, че са обичали, това показва, че те не са обичали с трите вида любов едновременно. Това, което вие наричате любов на земята, не е никаква любов. То е привидна любов. Когато човек има една пра-вилна физическа любов, той има здраво, отлично тяло, добре организирано. Когато има една реална любов, неговото сърце е отлично. Той не знае какво нещо е скръб. Той е оптимист и всичко му върви на ред. Когато има в себе си идеална любов, той е гениален човек, с отличен ум. Хората на идеалната любов са гениални, талантливи хора. Те са всичко в света.

Казвам; ако искате да се повдигнете, вие трябва да се стремите към тия три вида любов. Бог се проявява чрез личната любов. Бог се проявява чрез реалната любов. Бог се проявява и чрез идеалната любов. Когато ние изпълним закона Му по правилата на материалната любов, Той ни възнаграждава, като ни дава едно здраво тяло. Когато изпълним закона Му по правилата на реалната любов, Той ни дава едно отлично сърце. Когато изпълним закона му по правилата на идеалната любов, Той ни дава един гени ален ум. Някой иска да бъде гений. Всеки може да бъде гений, ако има в себе си трите вида любов. Всеки може да бъде щастлив, ако има в себе си трите вида любов. Имате ли в себе си трите вида любов, вие ще бъдете щастливи. Аз се чудя на съвременните хора, защо трябва да страдат и да пъшкат, когато щастието е в техните ръце, от тях зависи да бъдат щастливи, или да не бъдат. Когато човек види любовта в хората, когато види, че двама души се обичат той се радва, приятно му става на душата Ако човек няма любовта в себе си, като види как двама души се обичат, сърцето му започва да се свива от ревност, от завист. Дето има ревност, любовта е неправилна.

Ние можем да бъдем щастливи на земята само тогава, когато в нашето тяло се възцари материалната любов, когато в нашето сърце се възцари реалната любов и когато в нашия ум или в нашата душа се възцари идеалната любов. В човека тия три вида любов трябва да живея едновременно, като три течения на любовта. В същност, те представят една и съща любов, но материалите, от които е създаден физическия свят, се различават от тия, от които е създаден реалния свят, както и от тия материали, от тази субстанция или есенция, от която е създаден идеалния свят. Следователно когато не се чувствате добре на физическия свят, материалната любов е слаба у вас. Когато се чувствате стеснени в сърцето си, наскърбени нещо, това показва, че реалната любов у вас е слаба. И най-после, когато се усещате стеснени в ума си, или имате някакво умствено противоречие, това показва, че идеалната любов е слаба. Затова, ако искате да организирате тялото си добре, увеличете в себе си материалната любов. Ако искате да организирате сърцето си добре, увеличете реалната любов в себе си. Ако искате да организирате ума си добре, ума си увеличете в себе си идеалната любов.

Някой казва, че вярва в Бога Вяра без любов е лъжа. Мога да кажа това и по-меко: Вяра, без любов е заблуждение. Вяра с любов е благо. Когато при тебе дойде онзи, който те обича, ти веднага ще почувстваш една топлинка и светлинка. И който никога до тогава не работил, ще почнеш да работиш. И ако до това време сърцето ти никога не се е отваряло, ще се отвори и ще почнеш да правиш добро на всички хора. Със своя ключ той отваря сърцето ти. Това са диагнози, които трябва да знаем. Ние трябва да се радваме на всички хора, които внасят онова хубавото, възвишеното и благородното у нас.

За всеки мъж е определена само една жена. Знаете ли, какво голямо наказание се налага на онзи, който престъпва Божия закон? Големо е наказанието на онзи, който престъпва закона на любовта. Един от еврейските царе престъпи този закон. Той видя една жена, хареса я, но понеже тя беше женена, той като цар, заповяда да го убият и взе жена му за своя жена. Оттам насетне той не видя бял ден в живота си. Всичките нещастия се струпаха върху главата му. Ако мислите че законът може да се измени по отношение на вас, вие се лъжете. Щом Бог приложи този закон по отношение на еврейския цар, който беше избраник негов и направи престъплението му, което той скришом извърши, достояние на целия свят, Той и вас няма да пощади. Затова казвам: бъдете внимателни, да не грешите против любовта. Не ви казвам да не обичате, но казвам: Не лишавайте никого от неговото благо. Не лишавайте, както Давид лиши. Радвайте се на любовта на всички хора, понеже твоята любов е любов, и тяхната любов е любов. Всеки човек трябва да се радва на любовта, която Бог му е дал.

Мнозина мислят, че като дойдат до идеалната любов, ще се изгубят. Не, тогава именно ти ще познаеш, че си човек. Когато трите вида любов функционират едновременно в човека, тогава той ще познае какво нещо е човек. Тогава той ще разбере, какво нещо е човешкото сърце, човешкия ум, човешката душа и човешкия дух. Само тогава можете да разберете какво велико нещо е човекът. Тогава вие няма да гледате на хората с презрение, както сега гледате. Ще кажете: Сляп бях едно време, но сега виждам. Глупав бях едно време, но сега имам знания. Студено беше сърцето ми едно време, но сега се стопли. В тъмнина бях едно време, сега съм в светлина. Когато трите вида любов почнат да функционират във вас, тогава вие ще разберете стиха от Писанието: Ще минете от смърт в живот. Това подразбира възкресението на човека.

Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действат и трите вида любов: материална, реална и идеална. Когато тези три вида сили: на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят, действат едновременно в човека, те ще създадат в него онези условия, при които той може да стане безсмъртен, да придобие гениален ум. Тогава всички хора ще бъдат талантливи, ще могат да оценяват живота. Когато питате как ще се спаси съвременния свят, казвам: съвременния свят ще се спаси само по един начин, а именно, като пречат всички хора в себе си й три те вида любов и ги оставят свободно да функционират в тях. По този начин ще се разрешат всички въпроси в живота.

Светът се нуждае от гениални умове, които да разрешат икономическите въпроси в живота Сега хората се стремят към физическо изобилие, но трябва да дойдат гениални умове, да покажат как могат да се стопят снеговете и ледовете. Като дойде любовта, тя ще стопи всички ледове и снегове, и за всички ще има изобилно земя. Светът се нуждае от гениални майки и от гениални бащи. Светът се нуждае от гениални братя и от гениални сестри, които да имат в себе си и трите вида любов.

Сега, не искам да ви вдигам много високо. Ако ви дигна в идеалния свят, вие ще забравите земята, ще забравите длъжностите си.

Двама светии се подвизавали в една пустиня цели 20 години. Единият от тях имал силно желание да надникне само за пет минути в духовния свят, да види какво има там. Един негов приятел, високо издигнат, дошъл един ден при него и му казал, че може да го заведе в духовния свят, но само за пет минути. Като надникнал в този свят, той се увлякъл толкова много, че не усетил как се изминали 250 години. Приятелят му казал: Стига вече! Много стана. — Остави ме на свобода. Ти нямаш никакво търпение. Едва пет минути откак гледам. — Такова разнообразие представлява духовния свят. За да. го убеди приятелят му, че цели 250 години наблюдава в духовния свят, той го завел в манастира, където бил игумен и го накарал да прегледа книгата, в която са били записани имената на всички бивши игумени, и да види къде е неговото име. Той останал зачуден, като видел името си написано преди 250 години и срещу името му написано: Този игумен замина за някъде и не се знае къде е отишъл. Като видял, че в манастири имало вече съвсем други порядки, каквито той не познавал, едва тогава се убедил, че наистина е бил в духовния свят 250 години.

Та ако сега река и със вас да направя този опит, трябва да ви чакам цели 250 години а не разполагам с толкова време.

„Праведните ще просветнат.“ Кога? —Когато в тях почне да говори физическата любов, да пее духовната любов и да мисли идеалната любов. Това значи да мине човек от смърт в живот Животът тогава ще се осъществи така, както ние го очакваме.

Из беседата, държана от Учителя

на 12 декември 1937 г.

в 10 ч. сутринта

___________________________________

Богато говоря на хората, че трябва да влязат в хармония с природата, съвременните служители на религията наричат това идолопоклонство. Обаче днешният ред, който съществува, той е идолопоклонство.

Ако един безбожник и безверник се жертва за доброто на човечеството, той в очите на Бога стои много високо, защото, без да Го познава, е направил едно добро.

Животът е така създаден. че всяко добро. което направим, всека наша мисъл или действие, е конкретно свързано с всички хора, растения ,с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога.

Елисавета Кидалова — Белград

(2)

В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

(превод от руски)

Три неща отсъстват напълно на „Изгрева,“ това са алкохолът, тютюнът и месото. Всичките му жители са вегетарианци. Учителят казва, че месото действа вредно на човешкия организъм и бързо го състарява. Освен това, че убийството на животните е една ужасна жестокост, но месото създава предразположение към различни болести и съвсем не е естествена храна за човека. Също така вредно действа алкохола и тютюна. Затова последователите на Учителя не употребяват спиртни питиета и не пушат. Също така Учителят казва коя храна да се употребява, като най-полезна, и в какви комбинации. Той дава също различни методи за използване на водата, въздуха, слънчевите лъчи и силата на мисълта за лекуване на всякакви болести. Трябва да се подчертае още едно нещо, което е характерно за това учение. При бързия темп на живота в нашето време, съпроводен с голяла загуба на умствени и психически сили, хората нямат достатъчно време за своето духовно развитие и за почивка. Вън от това, че на много интелигентни хора службата отнема много часове, но и тия часове, които им остават свободни, те трябва да употребят за приготвяне на обед и други домакински работи. Това дълго приготвяне на обяда, което отнема всичкото време на домакинята, не отговаря на днешното време. Хората не трябва да жертват своето време в грижи за стомаха си. Те не се нуждаят и от толкова голямо количество храна, както си мислят и храната им може да е много по бързо и по-просто приготвена. На „Изгрева“ грижата за храната и за всичко, свързано с приготвяне на обяда, поемат на себе си дежурните ученици, предоставяйки на останалите възможността, свободно да разполагат със своето време и да го употребят за полезни духовни занятия. На обяда се дава само едно ядене, а не две или три. Желаещите могат да ядат също и салата.

Аз присъствах на общия обед на „Изгрева.“ Покрай дълги маси са насядали братята и сестрите, стари, млади, деца. Пред всички има чиста чиния, вилица, лъжица и кърпа. Дежурните разсипват в чиниите вкусно ядене, приготвено от зеленчуци. Те правят това с такава любезна и мила усмивка, така се грижеха за това всеки да получи своята порция и никой да не остане гладен, че тук човек се чувства като в свое семейство, гдето всички имат еднакви права и всички се ценят и уважават един друг. За този обед се плаща минималиста сума от 5 лв., което в наши пари е около 21/2 динара. Със събраната сума се приготвя обяда за другия ден. Парите никой не иска, но всеки ги дава доброволно. Който няма не плаща, и никой не му иска. Обаче, в братството царува солидарност и дисциплина, които изключват всяко злоупотребление. Учителят е седнал по средата, заобиколен от учениците си През топлото време на годината обикновено обяда става на открито под лъчите на слънцето и в първия ден аз трудно понасях неговите лъчи. Забелязах, обаче, че учениците на Учителя съвсем не се отегчават от това и докато аз просто се топях от горещина, те бяха весели и се чувстваха отлично. Учителят забеляза моето състояние, и, обръщайки към мене своя прекрасен мек поглед, ласкаво ме запита: „Какво, горещо ли е?“ „Горещо,“ отговорих аз смутено и всички се засмяха. Това е вашето „слънчево кръщение“ каза той.

Впрочем, аз скоро свикнах да понасям тези лъчи. Обядът на слънце има това предимство, че слънчевата светлина очиства храната и й предава енергия, която се възприема от организма. Трябва да привикнем към слънцето, за да можем да го обикнем и да не се боим от него. Слънчевата енергия разлага всичко нечисто и обратно, всичко чисто тя укрепява и лекува. Който води разумен живот и се храни с вегетарианска храна, за него е лесно да привикне към слънчевите лъчи, без да страда от тях.

През време на обяда, който започва с кратка молитва, текста на която дава Учителя, и която всички присъстващи произнасят заедно, членовете на Братството се обръщат към него с различни въпроси, на които той отговаря и всичко което е интересно и от значение, се записва веднага, а после се препечатва на пишеща машина и запазва. Често пъти тези разговори се превръщат в много интересни и поучителни лекции, засягащи всевъзможни въпроси на живота, и такива интересуващи присъстващите. Така например, на въпроса относно тежко преживяваната от нас настояща епоха, Учителят каза: „По-добра епоха от тази няма Който може, ще разбере това. А който не го разбере, за него по-лоша епоха от тази не ще има.“ Целият обяд минава във весели и приятни разговори. След обяда никой не става веднага, но всички пеят хубави, духовни песни, дадени от Учителя, под акомпанимента на музикални инструменти. Обядът завършва в прекрасно настроение, със същата кратка молитва, каква то се произнася з началото му.

Всичко това. което аз видях в Школата на Учителя, не би било възможно, ако неговите ученици и последователи не притежаваха високото съзнание за ценността на всяка личност в обществото и ако нямаха любов помежду си. Наистина, този факт учудва всеки нов човек, който попада в тяхната среда и на пръв поглед изглежда невъзможен. Това е именно великото дело на Учителя. Той е не само философ, писател, оратор, музикант, непресъхващ извор, от който блика все нова и нова жива вода — неговото Слово — но той е още чуден реформатор на човешкия живот. Голям познавач на човешките души, проницателен дух, той е намерил начин и възможност да съедини всички тия отделни мъже и жени заедно, в едно голямо семейство. Наистина, той е прав когато казва, че никакви външни социални реформи не са възможни, докато човек не направи реформа в своята душа. На това е основано учението на Учителя. То не е само философия, но и практическа система, опитно училище, в което се съгражда новия човешки дух и новия човешки характер.

Любовта е основа на всичко. Тези думи са казани от Христа, но до сега те не са приложени. Любовта — това е грамадно, широко понятие, обхващащо в себе си всичко — всички възможности за прогрес и развитие.

(следва)

На сън

Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш.

Прескочила прага на приказен дворец,

аз следвам те покорна, вярваща, любяща,

повярвала на теб, любимия певец.

И пееш ти и слушам песента ти —

тя нежна е и тиха, пълна с красота;

душата ми се пълни с вяра и надежда,

сърцето ми с живот, любов и доброта.

И виждам се тогаз неволницата земна

облъчена в одежди, леки кат воал,

и няма вече в мен безверие и съмнение,

ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал.

И няма вече враг и тъмнина, и ужас

и лутане и сенки в нерадостен живот,

а има светлина, приятелство и обич,

към върхове далечни чудния възход.

Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш.

Прескочила прага на приказен дворец,

аз следвам те покорна, вярваща, любяща,

повярвала на теб, любимия певец.

Д. Антонова

СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ ПРЕДЧУВСТВИЕ НА КАТАСТРОФА

По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон. Тази жена често е пътувала от Лондон до Па риж с аероплан. Обаче преди няколко дни нейното любимо куче е предвидило една катастрофа и спасило госпожата си от явна смърт

Г-жа Хендон трябвало отново да замине с аероплан от Лондон за Париж. Но в деня на заминаването й нейното любимо куче било силно неспокойно. Когато стигнала до аероплана на аеродрума, кучето побягнало от ръцете й. Г-жа Хендон се учудила от това държане на кучето си. Много пъти по-рано то я придружавало при пътуванията й с аероплана до Париж. Кучето сега се укрило под една маса и не позволило да го уловят. То ухапало дори господарката си. Това държание на кучето смутило г-жа Хендон и тя се отказала да лети с аероплана. След като аероплана отлетял без тях, кучето се успокоило.

Два часа по-късно в Лондон се получило съобщението че аероплана е паднал и че всички пътници са убити. Инстинктът на кучето е спасил госпожа Хендон от сигурна смърт.

В. Пашова

(3)

АСТРОЛОГИЯТА

КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ

Част I.

2. Принципът на съответствията или аналогията

Това е вторият принцип от „изумрудения скрижал на Хермеса“, който ни разкрива метода на аналогията, който е като извор от всеединството на Битието. Той гласи:

„Това, което се намира долу е аналогично (подобно) на това, което се намира, горе. и обратно, това, което с намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.“

Този принцип ни посочва онази безконечна мъдрост, която прониква цялото Битие и го свързва в едно органическо цяло. Този принцип ни дава онзи метод, по който можем да изследваме света и живота и да открием законите и силите, които функционират в тях. Съгласно този принцип, съществува съответствие между трите свята — умствения, духовния и физическия. Този принцип ни позволява да вадим правилни заключения, — изхождайки от фактите във видимия свят, към фактите в невидимите светове. На основание на този принцип, съществува съответствие между човека и космоса и между видимия и невидимия човек, и видимата и невидимата вселена. Но за да може човек да работи с този принцип, той трябва да има големи знания, да бъде мъдрец. за да намира съответствията.

3. Принципът на вибрациите.

Според този принцип „Всичко в Природата е в движение. Нищо не се намира в покой: всичко се движи, всичко трепти.“

Херметистите придават на този принцип огромно значение, както това се вижда от следующето херметическо изречение.

„Този, който разбира принципа на вибрациите, той е хванал скиптъра на властта.“

Съгласно учението на херметизма, всичкото многообразие на явленията във вселената се обяснява с разликата в бързината на трептенията (вибрациите) на единната мирова същност. На единия полюс на огромната стълба на космичните вибрации — там, гдето те са най-бързи, — се намира духът на противоположния полюс, — това, което наричаме материя. Между тези два полюса се съдържат безчислени видове и степени на трептения, съответстващи на различните проявления на енергията и ума. Този принцип има широко приложение в съвременната наука, която също така разглежда всички явления като различни степени и форми на трептения. Също така и мислите, чувствата и волята в човека са пак трептения в една много финна среда. Такива вибрации, възникнали в мозъка на един човек, имат стремеж да възбудят сродни вибрации в други хора. Способността да произведе съзнателно едни или други астрални или умствени вибрации, а така също и да ги придаде на другите хора, се отнася към областта на духовата или умствена алхимия, която особено ревностно се култивира от херметистите, като най- ценно от всички изкуства. (по Странден)

Този принцип има широко приложение в астрологията и при по-конкретното разглеждане на астрологията ще се върнем към него.

4. Принципът на полярността.

Този принцип е формулиран в следующею изречение из Kybaliona:

„Всичко е двойствено; всичко има полюси, всичко има нещо противоположно на себе си, — сходното и несходното са също полюси: противоположностите са тъждествени по природа: между тях има различие само в степени: крайностите си схождат; всички истини са само полуистини: всички парадокси могат да бъдат примирени.“

Така че от гледището на херметизма полярността е универсален закон. Той се проявява във всички области на живота — топлина и студ, светлина и тъмнина, дух и материя, добро и зло, мъжко и женско начала, са полюси. Херметичната наука поддържа, че абсолютната противоположност на положителните и отрицателни полюси е привидна. Полярността е всякога относителна. Противоположните полюси не са нищо друго, освен разнородни вибрации на една и съща мирова субстанция. Затова във всеки плюс има в нищожна форма минус и обратно. Тъй че във всеки полюс имаме и двете начала, само че едното е активно, дейно, а другото потенциално или слабо проявено. Следователно, при разбиране на закона за вибрациите, единият полюс може да се превърне в другия, противоположен нему. На основание на този закон става трансформирането на нисшите състояния и енергии във висши. Голямо изкуство е да знае човек как да превръща нисшите елементи във висши. Учителят обширно разглежда този принцип в лекциите, като изнася и методите, по които човек може да приложи този принцип.

„Едно състояние може да бъде превърнато в друго, както могат да бъдат превърнати едни в други и металите и елементите. Една степен на ума може да се превърне в друга, едно условие за неговото проявление — в друго, един полюс — в друг, една умствена вибрация в друга.“ Така гласи едно от изреченията из „Kybalion“.

5. Принципът на ритъма

„Навсякъде имаме втичане и изтичане. Всичко има свои приливи и отливи. Всички неща възникват и дохождат в упадък. Мярката на размаха в дясно е също и мярката на размаха в ляво. По силата на ритъма едното се компенсира в друго.“ Така изразяват в „Kybalion“a принципа на ритъма.

Периодическата смяна на деня и нощта, приливите и отливите, времената на годината, противоположните настроения, революционните и реакционни епохи, материалистически и спиритуалистически мировъзрения и т. н. — във всичките тези примери виждаме как се проявява принципа на ритъма в явленията на природата, и в живота на човека и човечеството.

Едно из проявленията на принципа на ритъма се явява така наречения закон за компенсацията. В Kybalion’a този закон е формулиран в следното изречение: „Мярката на размаха на дясно е същата такава, каквато е мерната на размаха на ляво; в ритъма едното се компенсира с друго“. Проявленията на този закон във физическият свят са безчислени. Един от основните закони на механиката, гласящ, че действието е равно на противодействието, не е нищо друго освен една от формите, в които се проявява действието на закона за компенсацията. Студа през зимата се компенсира с топлината през петото. Радостния подем на духа, се компенсира с мрачното настроение и песимизъм и т. н.

6. Принципът на причинността.

„Всяка причина има свое последствие: всяко последствие има своя причина; всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме: има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон“ — така е изразен този принцип в Kybalion’a.

Този принцип лежи в основата на цялото съвременно познание. Също така и във всички религиозни и философски системи на миналото той е бил силно подчертаван. Индусите го наричат закон за кармата. В християнството — закон за Божествената справедливост.

7. Принципът за двойствеността на активното и пасивното начала.

Този принцип от херметическата философия е формулиран в Kybalion’a по следния начин:

„Двойствеността на активното и пасивното начала се наблюдава навсякъде — във всичко има мъжко и женско начало, тяхната двойственост се проявява във всички области на „Битието“.

Този принцип се силно потвърждава от електронната теория за материята, според която всеки материален атом се заражда при участието на две начала — активно и пасивно. Херметистите твърдят, че с течение на времето науката ще установи, че и явленията на химическото сродство и молекулярното сцепление и даже и всемирното притегляне в същност не са нищо друго, освен форми на проявление на мировия принцип на двойственост на активното и пасивното начала.

В психическия живот двойствеността на активното и пасивното начала се проявява като двойственост между нашето „аз“, от една страна, и всичките негови проявления, всичкото отнасящо се към него съдържание на нашето съзнание, от друга. Нашето „аз“ е активен център на самосъзнание и инициатива, към което, като към обединяващ и координиращ център, се отнася всичкото съдържание, състоящо се от мисли, желания, емоции и т. н.

Двойствеността на мъжкото и женското начала се проявява също и в двойствеността на нашия съзнателен ум и подсъзнанието*).

С тези седем принципи, които лежат в основата на херметичната философия, се обясняват всички явления и процеси в човека, човечеството и природата. Тук се намират принципите на познанието, тук се намират законите на мисленето и методите на изследването. И тези принципи са предавани от уста на ухо от дълбока древност до началото на 20 век когато са записани и публикувани. Тези принципи ни показват каква реална прозорливост е притежавал великият Хермес, когато ги е формулирал. Пред неговия поглед и в неговото съзнание ясно са изпъквали всички тайни скрити във времето и пространството. И той казва: — Аз съм наречен Хермес Трисмегист — защото владея тайните и познанието на трите свята. И седемте принципа са универсални и имат отношение към всички области на битието и живота. Това са принципи, до които съвременните учени постепенно се добират в обяснението на явленията и процесите в Битието и живота. И когато са формулирани от Хермеса, тогаз е посято семето, зародиша на съвременното познание и култура.

Всичките тези принципи са обстойно разработени в беседите и лекциите на Учителя, като са дадени и методите произтичащи от тях.

Седемте херметически принципи лежат в основата и на астрологията.

(следва)

______________________________________

*) В изложението на 7-те принципи съм използвал хубавата книга на Д. Странден — херметизма — на руски.