Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208

Ето един ключ, с помощта на който могат да се отворят вратите към траен и вечен мир на земята, към напредък и благоденствие. Ако водачите на народите искрено желаят мир, напредък и благоденствие на човечеството, те ще приемате този ключ, ще приложат този единствен метод в широк мащаб, — ще приложат Правдата спрямо всички в абсолютния смисъл на думата.

Дето се е прилагала Правдата, там винаги е имало мир, разбирателство и хармония. А дето не се е прилагала Правдата, дето е царувало безправие, насилие и произволи, там е наставало безредие, хаос. До сега управниците на народите са прилагали закона на насилието, правото на силния и ето, ние виждаме резултата на тоя метод. Ако те, обаче, не приемат Любовта и не приложат Правдата, борбата и размирието ще бъдат нестихващи.

Ето най-после една програма, една здрава непоклатима основа за ония, които се готвят да станат депутати (народни представители)—водачи на нашият народ. Ако те не приложат абсолютната Правда в живота си и в държавата, в която ще управляват, те няма да избършат ничии сълзи, няма да облекчат ничия болка. Напротив, ще причинят още много болки, ще пролеят много сълзи. Ако тия, които станат утре водачи, дадат преднина на своите болни амбиции, аспирации и егоистични наклонности, вместо на Правдата, тях ги очакват бури, безредие, хаос.

Който е прозорливо, ще види това в миналото и ще вземе поука. Закона на Правдата действа винаги еднакво, той е абсолютен. Никому хатър не прави

Ако кандидатите за народни представители не гладуват и не жадуват за Правдата, те не са на местото си. Обществото днес има нужда от водачи, които жадуват и гладуват за Правдата, за да настане в него мир, в истинската смисъл на думата, а не само привидно.

Защо днес станаха нарушения в отношенията на някои държави? — Затуй, защото не е приложена Правдата между тях, а да не се приложи тя, причината е че дълбоко в душите им царува „свещения егоизъм“. Между държавите и вътре в тях съществува голямо безправие. Размирствата се дължат на безправието.

Ако дипломатите в света искат мир, те трябва да приложат Правдата. Широко Правдата ще се приложи в света, когато хората приемат и култивираше в себе си всемирната любов и космичната обич. Човек не би постъпил несправедливо спрямо някого, ако има обич в себе си.

Ако на нашата обществена нива ние сеем семе на бурени и тръне — бури и размирици ще пожънем. Ако обаче сеем Правда и Любов — мир ще пожънем, най-голямото благо за обществото, благоприятно условие за процъфтяване на всички добродетели и напредничави инициативи.

Да приложим Правдата в живота си, за да не намери условия между нас безредието и кръвопролитието.

НЕ УБИВАЙ!

Ни на брата човек, ни на никое живо създание,

що познава смъртта и трепери от скръб и страдание,

не посягай с меч и с злоба недей го обливай,

нищо живо, мой брат, нищо живо, сестра, не убива!

Че преди тоз завет посред пламък и дивно сияние

да е там на Синай издълбан във велико предание,

още в първия миг, от когато текат времената,

той издялан е бил с огън написан в сърцата.

Йордан Ковачев

(Из новата му сбирка „Озарение“)

П. Г. Пампоров

СОЦИАЛНАТА ПРОГРАМА НА НОВОТО ОБЩЕСТВО

(ПО СЛУЧАЙ ИЗБОРИТЕ)

Ние живеем във време на велики преобразования. Идеите, вложени от Христа като квас, заквасват тестото; като огън, който се разгорява, все повече се разпространяват, под един или друг вид. Обаче съзнателно, доброволно, в пълнота, нито един народ още не се е опитал да приложи единствената, вечната, божествената социална програма, изложена в молитвата „Отче наш“.

Ето вече две хиляди години християнските народи повтарят тази молитва, а, въпреки всичко, все търсят всевъзможни, най-разнообразни, взаимоизключващи се програми. А между това, в „Отче наш“ — ние имаме изложена социалната програма на Христа, по един неподражаем, по един божествен начин. И ако християнските народи биха възприели и приложили тази програма, новият. божественият порядък би дошъл с по-малко сътресения, с по-малко страдания. Защото нов свят се ражда. А мъките на раждането могат да се смекчат, а могат и да се увеличат.

Новият обществен порядък, обоснован на Божествените принципи: Любов, светлина и свобода за всички и възвестен в „Отче наш“ неизбежно ще дойде, защото такъв е божественият план. За него работят всички светли сили, всички гении, светии и учители на човечеството во главе с Христа. Изпълнили са се вече сроковете. Изпълнило се е времето Христос иде да царува в умовете и сърцата, в душите и обществата.

Христос иде като голяма светлина, светлината на Божи ята Мъдрост; Христос иде като велика и необятна любов, която носи изобилен живот за всички, Христос иде като Дух на Истина и Могъщество, който ще освободи всички затворници и пленници на греха, тъмнината и егоизма.

Всемирното Братство в България има своя програма социална. Това е програмата на Христа, изложена в молитвата „Отче наш“. Всяко слово в тази свещена молитва е пълно с дълбоко значение. Тази молитва и досега не е била разбрана, защото тя се отнася за бъдещето, което иде, за новата епоха, която вече започва. Все пак, един народ трябва смело да изнесе, да възвести и да се застъпи за програмата на Христа. Този народ е българският, защото той е онзи народ, който разнесе Христовото учение и Словото Божие преди хиляда година на цялото славянство чрез Кирил и Методий и на цяла Европа — чрез богомилството. Славянството възхожда да изпълни своята историческа мисия, да възвести синтеза на изтока и запада, на Любовта и Мъдростта, на сърцето и ума, на религията и науката! Да въз вести и приложи Словото, Логоса, Божественото начало, което носи светлина, братство и свобода за всички люде и народи.

Търсят социална програма! Та има ли по-пълна, по справедлива, по-всеобемна, по разумна програма от програмата на Христа?

„Отче наш!“ Да признаем първо, че ние сме деца на един велик Баща, лъчи на едно слънце, че ние сме едно велико семейство и да заживеем ръководени от върховния и висшия закон на Любовта.

Майката и бащата в едно семейство служат на своите деца, защото ги обичат. Те имат власт, но тази власт им е дадена от Любовта

Любовта е най-висшата сила, която ни дава право да владеем или по-право да ръководим другите хора. Който слугува на народа безкористно, чисто; който се жертва за него, който най-много го обича, който е най-мъдър, най-характерен — ето той е, който е призван да бъде начело на една община, на един народ, на човечеството Това е и естественият ред на нещата. Светлината само може да осветлява пътя. Мъдростта само може да ръководи без тирания, без насилие, защото мъдрият знае законите на развитието, законите на живота и се съобразява с тях.

В тези думи „Отче наш“ се крие като в зародиш основата на новата общественост на Духа и Любовта, на справедливостта и братството, на свободата и хармонията.

Откровението, че Бог е наш Баща, а ние сме братя — е най-великата революция в света, която ето вече две хиляди години непрекъснато преобразява живота на индивиди, общества и народи — казва в пророческата й вдъхновената си книга, полският философ Август Циешковски.*) Славянският гений чрез него, и чрез плеяда други поети, писатели и мъдреци, ни е очертал пътя на великото духовно, икономическо и обществено освобождение от невежество, неправди и робство. Народът трябва да бъде голямо семейство, а най-мъдрите и най-добри хора трябва да го ръководят по законите на Любовта.

„Да се свети името Ти!“ Да дойде Духът на Любовта, на светлината, на свободата и да се възцари в нас и в света. Да се прослави Духа, да възтържествува Любовта и Доброто!

Това значи да се свети името Ти! Защото вечното имена Бога е Дух, Дух свят.

А Духът е синтеза на Битието и Логоса, на Отца и Сина — на стария и новия завет. Духът е вечният завет на Любовта и Творчеството.

„Да дойде царството Ти!“ Царството на Духа — е царство на справедливост, на радост и мир. Мирът ще дойде чрез всеобщо обединение на всички сили в един народ и чрез всеобщо обединение на всички народи в човечеството. Това обединение реално, а не фиктивно, може да се осъществи въз основа на справедливостта. Всички люде и всички народи имат свещено право да живеят, да работят и да се радват на плодовете на труда си — с условие да не онеправдават и угнетяват другите.

Както клетките в нашето тяло — макар че се различа-ват по степен на интелигентности, обаче всички получават кръв от сърцето, така и всички люде в един народ трябва да имат дом, хляб, условия за поминък.

Справедливост за всички! Светлина, въздух, вода, хляб за всички!

„Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята!“ Доброволно, свободно да изпълним волята Божия, да служим на Духа от Любов, по свобода. Свободата е най-висшето за Духа. Без свобода, човек престава да бъде човек. Свещена е свободата! Но за да има свобода, трябва светлина и чистота, светлина в ума и чистота в сърцето. Свободата е синтеза и всеки сам трябва да се освободи от греха и злото.

„Хлябът наш насъщни, дай го нам днес!“

Но за да се освободи душата и да завоюва своето велико божествено наследство, потребни са елементарни условия, екзистенц-минимум; за едно семе му са потребни топлина и светлина, за да расте А са-що и за всеки човек потребни са знания и добродетели-Срамота е днес да има гладни, голи, безработни! Срамота е да има неграмотни, невежи, престъпници, бедни! А за да премахнем това, което е срамотно, науката, възпитанието благата на истинската култура трябва да бъдат общодостъпни и безплатни. Повече просвета за всички. Безплатно образование и възпитание за всички до университета включително, но всеки, съобразно своите способности, да работи за цялото, а не за свои лични користни цели

„И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници!“ Всеобща амнистия, всеопрощение едни другиму, изправяне постоянно своите грешки и непрестанно творчество. Побеждаваме отрицателното, негативното чрез положителното. Само Любовта побеждава егоизма, само мъдростта и светлината побеждават невежеството и тъмнината, само истината побеждава лъжата, само доброто побеждава злото.

„И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.“ Изкушението да желая с насилие и убийство да изправям света и въдворявам правда, неизбежно ще дойде, щом ние доброволно не искаме да изпълним волята Божия. Лъжливите учители на лъжата, робството и насилието обаче ще изгубят всека почва, щом се явят носителите на братството и свободата, въоръжени с любов и светлина! Без страх и тъмнина! С Любов и светлина!

„Отче наш! Да дойде Царството Ти!“

______________________________

*) Вж. книгата „Отче наш“—Август Циешковски, която току що излезе от печат.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Сила, благородство, светлина и доброта

(из неделната беседа „Сила, благородство, светлина и доброта“ – 5.12.1937 г.)

Когато обикновените работи в живота се преповтарят, те стават тягостни. Даже и любовта, която хората толкова много търсят, като се преповтаря по един и същ начин, и тя става тягостна. Тази е причината, задето любовта, т. е. думата „любов“ е станала безсъдържателна. По възможност човек трябва да избягва повторението на нещата, макар че се казва, че повторението е майка на знанието Никога не повтаряйте еднообразието. Като повтаряш любовта, повтаряй я във всичката нейна разнообразност. Когато любовта е еднообразна, в живота иде нещо горчиво.

Сега, вие сте дошли на земята да учите музика. Музиката не се заключава само в пеенето. Да пееш само, това е проверка на музиката. Музиката подразбира едновременно слушане на това, което се пее на земята и в духовния свят, между ангелите. Същевременно ти трябва да слушаш и музиката в Божествения свят, да видиш как се трансформират тия три вида музика една в друга. Това значи музикален човек.

Наскоро бях на един концерт, една английска пианистка свири. Хареса ми нейното свирене. Тя има не само техника, но и разбиране. Всичко, каквото свири, изпълни го отлично. Тя има отличен ритъм. Колко години е свирила докато дойде до това положение! Ще кажете, че е била даровита. И даровита да е, тя е използвала всички възможности. Тя е дошла до това положение само с ред упражнения и работа. Тя е вярвала в музиката. Ония. които не са станали музиканти, те не са вярвали в музиката.

Всеки човек става това, в което вярва.

Ако някой вярва че може да стане силен, ще стане силен; ако някой вярва, че може да стане красив, ще стане красив; ако някой вярва, че може да стане учен, ще стане учен. Временно поне човек е в състояние да стане това, което иска. Вярата е в състояние да направи от човека това, което иска.

Често хората искат от Бога Той да ги направи такива, каквито искат. Това схващане е неправилно. Вие искате да дойде при вас някой велик художник да нарисува една много хубава картина и вие да турите името си пред нея, да кажете, че вие сте я нарисували! Има гениални музиканти, художници, писатели, които напишат нещо хубаво, издадат го, продадат го и подписват името си под своето произведение. Те са бедни, правят това за пари. Но фактически, това, което са написали, не е тяхно. Нищо не е наше в света. Но все пак добре е, че поне си е направил труда да напише нещо, което му се е продиктувало. Този, който се е подписал, направил е това под давлението на онзи, който му е диктувал и се радва, че е написал нещо, че името му е под известно произведение.

Първото нещо, което се изисква от вас, е да бъдете справедливи. Има една справедливост, една велика правда в света. Всеки трябва да желае да се отдаде правото на всеки едного. И ако искате да опитате имате ли такава справедливост, проявявате ли я в живота, правете опити. Аз съм правил ред опити. Вървя по пътя, и виждам, че пред мене пъпли една мравка. Аз веднага обикалям. Правя й път. Аз съзнателно й отдавам нужното почитание. Искам да проверя мога ли да отдам нужното внимание на една мравка. Заобиколя и оставям свободно да си върви. Като видя някой мравуняк, също така го заобикалям, но го тъпча. Като дойда до някое дърво или до някое цветенце, и на него сторвам път, обиколя го, не то закачам.

Хубавите неща трябва всякога да се оценяват. Ако искате да се подигнете в божествения свят, вие трябва да имате една оценка на хубавите неща. Има животни, които и мат много хубави черти Често аз се спирам пред животните, пред птиците и гледам какви хубави дрехи са си направили, колко хубаво са ги нашарили. Понякога се спирам пред плодовете и намирам, че те имат хубави благоухания. Тяхното благоухание се разнася недалеч. Хубавите неща спират моето внимание

Някои казват: „Учителят знае всичко“ — Аз непрестанно уча, защото в целия свят има постоянно нови неща. Има много нови неща в света, които постоянно идат, и които аз не зная. Тях аз постоянно уча. Светлината, която всеки момент слиза на земята, е нова за мене. Аз трябва да я изучавам. Хората, които са остарели, както и да е, аз ги познавам, но тия, които всеки момент се раждат, са нови за мене и аз постоянно ги изучавам.

Новото поколение е със съвсем други стремежи от стремежите на стария хора.

Казвам: животът се мени всеки ден. И в природата има едно вечно разнообразие. Божиите пътища са непостижими Ако някой мисли, че всичко знае, той ще дойде до точката на замръзването. Аз ми сля за себе си, че всеки момент трябва да изучавам новото — нищо повече. Не е въпросът, че не зная, но съзнанието всеки момент се разширява и в него влизат все нови и нови неща. Едно трябва да се знае: човек може да учи само този предмет, към който има обич. Ако той не обича даден предмет, не може да го разбере. Щом не може да го разбере, той не може и да го изучава.

Животът е една книга, която, ако отваряш, ти можеш да четеш всеки ден по един два листа Ако не можеш да четеш тази книга, животът ще остане за тебе непознат. Но не е въпросът само да се чете, но човек трябва да знае какво може да му се случи през деня. Като ставам сутрин, аз зная какво може да ми се случи, но въпреки това не мога да изменя онова, което може и трябва да ми се случи. Защо? Защото ако го отменя, няма да имам тази опитност, която ми е определена Това нещо ми е определено за придобиване на известна опитност.

Представете си, например, че имам десет лева в джоба си, които съм определил за кино. Обаче, среща ме на пътя един беден човек, който ми иска да му услужа с десет лева. Аз му давам десетия лева, които имам в джоба си, макар че съжалявам, задето не мога да отида на кино. Аз знаех, че това щеше да ми се случи, но не можах да го избегна. Ще кажете, че мога да взема назаем от някъде десет лева Не, ако взема на заем пари, работата съвсем ще се развали. Турците казват: „Който ще свири, той трябва да си плати за свиренето.“ Ако взема десет лева на заем и ги дам на някого, това е според мене търговска сделка. Правилно е да дам десетте лева на бедния човек и да се откажа от отиването си на кино. Какво особено ще спечеля, ако отида на кино? Аз зная какво ще има на киното. Щом дам десетте лева на бедния човек и се върна в къщи, аз зная вече какво представят на киното. Аз имам вече пред себе си целия филм. Ще кажете, че това е лесна работа. Лесна работа е само за онези, които разбират закона. Обаче за онази, които не разбират закона, десетте лева отидоха безвъзвратно, те няма вече да се върнат.

Представете си, че вие се намирате в такова положение, че от невидимия свят искат да ви дадат някакво благо, но преди това искат да ви изпитат. За да ви изпитат, изпращат при вас един беден човек, на когото трябва да услужите нещо. Обаче, този беден човек е в същност един светия, който се е облякъл във формата на бедняк, да види доколко сте готови да му услужите. Вие се намирате пред ликвидация със своята съдба. Ако не се отзовете на този беден човек, вие ще се провалите, няма да издържите изпита си. Много примери има в това отношение от историята. Ето, Христос носеше за еврейския народ едно велико благо – да станат велик народ, но те не оцениха това благо и разпнаха Христа. Онези от тях, които приеха това благо, станаха велик народ. Обаче останалите, които не оцениха благото, което Христос им носеше, две хиляди години вече се лутат из целия свят.

Не само евреите постъпиха така, но и до днес всички хора, всички народи приличат на евреите в това отношение. Ето защо, ние считаме за евреи всички онези, които на оцениха и не оценяват благото, което Бог им изпраща чрез някого. Всеки такъв човек е евреин. Ако Бог изпрати при тебе един спасител и ти не го оценяваш, ти си евреин. Щом е така, цели 2000 години главата ти ще се лута и блъска по земята, докато се научиш да оценяваш, докато научиш този закон. Като научиш този закон, щом получиш някакво благословение от Господа, ще го държиш с две ръце и ще кажеш: Господи, много Ти благодаря за благото, което ми даде.

Сега да оставим това на страна, защото не само евреите, но и всеки народ. който би попаднел в тяхното положение, може би щеше да постъпи като тях. Това давам, обаче, само за изяснение. Следователно, за да не бъдете евреи, вие трябва да приемете всичко онова, което Бог ви изпраща. Онзи, чрез когото Бог изпраща своето благословение, няма да дойде с празни ръце, но ще дойде с натоварени камили. Когато слънцето дойде в света, веднага ще се познае неговото идване. Цветята ще започнат да цъфтят, водите да текат, птичките да пеят, — навсякъде ще има радост и веселие. Всички ще познаят, че слънцето е дошло в света. Това е Божието благословение. Когото Бог изпраща. всякога го изпраща с пълни ръце, с подаръци и благословения, а не празни ръце. Той носи своето благословение. Слънцето е далеч, но то ни носи своята светлина.

Светските хора казват, че Господ не съществува. Религиозните и набожните казват, че Господ съществува, но някак си не е разположен към нас. Защо Господ не съществува и защо не е разположен спрямо нас? Бог не съществува или не е разположен спрямо хората защото между Него и своята душа те са образували голяма, гъста мъгла, която им пречи да Го виждат.

Сега често ние просим от Господа. Но какво трябва да просим? — Проси от Господа знание. Проси от Господа разум. Твоето бъдеще е определено. Бог ни е заобиколил с всички блага, но от тебе се изисква само да оценяваш това, което ти е дадено. Не мисли, че като се молиш, ще добиеш това. То отдавна е предвидено и ти е дадено от Бога. Само е въпрос за времето, кога ще го получите. Всеки ден, като получавате Божиите блага, вие трябва да съобщавате, а вие мълчите. Получавате Божиите блага и си мълчите, но като се намерите на тясно, тогава започвате да се правите любезни и казвате: „Това, татко, онова, татко!“ Не! Когато получите едно Божие благо, вие трябва да постъпите така, както синът постъпва към баща си. Ще кажете: Много ти благодаря, татко, за голямата любов, която имаш към мене. Много се зарадвах, когато получих твоето благо.

Имаш ли един малък талант, отдай му нужната цена. Имаш ли една малка дарба, отдай й нужната цена. Не казвай, че не си даровит човек. Ако жълъдът не е станал голям дъб, причината за това не се крие в него, — не са му дадени благоприятни условия. Като го посадите в земята, след сто години той ще стане величествен дъб. Ако имаш в себе си една малка дарба, във вид на семе, след сто години тя ще се прояви в тебе като едно голямо дърво, като голяма дарба. Вие не знаете колко много зародиши има във вас, които, като малки семенца, чакат времето на своето развитие, да се проявят като голяма дарби. Някои от вас очакват, като умрат, като отидат на другия свят, че отново да се преродят, при подобри, по-благоприятни условия. Че вие сега трябва да използвате живота си, който сте го взели за 60 — 70 години. Като слязохте отгоре, какво мислихте? Вие сте мислили нещо. Кой каквото е мислил, да го свърши.

Сега, като влизате в новата култура, като поемате нова посока в живота си, вие трябва да имате вяра, че всичко можете да постигнете с труд и постоянство. Не че всичко трябва да се постигне с труд, но като вложите труд и постоянство в работата, ще видите, че всички заложби, които са скрити във вас, ще могат да се развият. Всичко, каквото желаете, ще можете да го постигнете. Това няма да стане изведнъж, но постепенно. Онези, които отиват в чужди държави, като във Франция, в Германия, в Англия, без да знаят езика на дадената държава, достатъчно е да прекарат там само една година и само да слушат, те ще видят, че, по силата на един особен закон, в тях започва нещо да просветва, да се съзорява, и те започват да различават думите една от друга, започват да разбират езика. Някои се безпокоят, че не могат лесно да научат някакъв език. Ако се оставят спокойни, и работят в това направление, те няма да забележат, как езикът ще се прояви сам по себе си. В човека има вложена способност за изучаване езиците. Някои искат да бъдат религиозни. Няма защо да се силят да станат религиозни. Оставете това чувство само да се прояви, вие ще станете религиозни сами по себе си. Всеки човек по естество е религиозен. Оставете благородното в себе си да се проявява и вие ще станете религиозен. Оставете вашите чувства и вашите мисли сами да се проявяват. Не ги стимулирайте. Щом ги стимулирате, вие сами ще се спънете.

Много от страданията на хората се дължат на бързането им. Някои страдания пък се дължат на голямото отлагане. Две крайности има в живота на човека: голямо бързане и голямо отлагане на нещата. Тези неща спъват развитието на човека. Не бързай да станеш праведен човек, но не отлагай да станеш праведен човек. Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант. Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяка своя постъпка на мястото им.

В Писанието е казано: Онези, които чакат Господа, ще се подмладят.

Подмладяването е закон съзнателен, а не механически. Вас ви очаква подмладяване, но вие трябва да знаете как да се подмладите. Като мислите, че животът е лош, вие преждевременно остарявате. Не мислете, че животът е лош. Животът е добър. Вие мислите, че условията са лоши. Не мислете, че условията са лоши. Вие мислите, че земята е лоша. Не мислете, че земята е лоша. Вие мислите, че времето е лошо. Не мислете, че времето е лошо. Не мислете така. Времето не е лошо.

Гледайте на всичко оптимистически. Защо? — Апостол Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Ако вие живеете в Бога и се движите в Него, тогава какво лошо може да има в този живот? Всичко онова, което се случва в живота ви, считайте, че става за ваше добро.

Доброто ще подмлади сърцето, а мисълта ще подмлади ума. Благородството ще подмлади душата, а силата ще подмлади духа Следователно, силата е за духа. благородството е за душата светлината е за ума, а доброто е за човешкото сърце.

10-та неделна беседа от Учителя,

държана на 5 дек. 1937 година

10 часа преди обед София — Изгрев

Елисавета Кидалова — Белград

В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ — НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

(превод от руски)

Учителят Дънов! Това име не може да се предаде точно на руски език*). Мнозина са чували за този велик човек, който вече от 30 години учи в България хората на братство и ги зове към светлия идеал на любовта.

В нашето време, когато е тъй тежко да се живее в света и когато загива всичко, което сме обичали с нашето малко. несъвършено сърце, как радостно звучат думите на Учителя, даващи ни нови методи и пътища в живота, изсушавайки нашите сълзи и повдигайки ни на невъобразима висота, възвръщайки ни изгубените ценности, но вече в друг вид, шлифовани като елмаз и горящи с всички скъпоценни огньове на Духа! Преди две години аз се запознах с това прекрасно духовно учение, което ни обяснява, в мистическо осветление, всичките Божествени истини, и от тогава моята мечта бе да видя Учителя Дънов и да говоря с него. Тази мечта се осъществи през тази година. Тук аз искам да споделя всичко, което съм видяла и преживяла в Братството на Учителя. Преди всичко аз ще кажа, че това съвсем не е някаква секта, както някои мислят. То е една свободна школа за изучаване законите на природата и за приспособяване живота към новите изисквания на Духа. „Да се живее според законите на природата, да се живее в хармония с Божествените закони“ - това е идеалът на Учителя Дънов.

„Изгревът“ — така се нарича тяхното поселение, се намира на една височина, на няколко километра от София, непосредствено зад „Борисовата градина“. Той се състои от множество малки дървени къщички, чисти и необикновено привлекателни, както отвън, така и отвътре. При всека къщичка има и градина с плодни дървета. Учениците от Братството обичат много природата. Според учението на Учителя, за да бъдем напълно здрави, физически и душевно, не е достатъчни само да правим разходки в природата, но трябва също така да бъдем постоянно н пряка, непосредствена връзка с нея. И затова неговите ученици са устроили така живота си, че да имат възможност винаги да общуват с природата, в тяхното поселение има винаги чист въздух, светлина и прясна изворна вода. Целият „Изгрев“ прилича на красива градина, отгдето се открива хубав изглед към планините, от които Витоша е на първо място. В центъра на поселението се намира малката бяла къщичка на Учителя, до която се издига голямо здание, в което три пъти през седмицата се държат беседи и лекции. В сряда и петък, те са само за учениците, а в неделя са за всички и тогава от София идват много хора, за да слушат Учителя.

Учителят е човек с рядка красота, с дълги бели коси, между които се срещат още много черни нишки. Той е на повече от 70 години, но, въпреки това, той е удивително бодър, физически и душевно. В очите му блести ум и доброта. Във всичките си движения Учителят е мек и хармоничен. Неговото слово е музика, а неговите прекрасни малки ръце, с тънки пръсти, по казват неговата благородна природа. Това са ръце на музикант, на артист, ръце на гений. И наистина, Учителят е голям музикант. Той свири на цигулка и е съчинил много музикални произведения, които се изпълняват от негови те ученици на концертите на „Изгрева“ и на общите обеди. Мене ме удивиха до крайност разнообразните и многобройни способности на Учителя. Той е прекрасен проповедник, блестящ оратор, дълбок мислител и философ и в същото време музикант и турист. Защото Учителят не само говори, но той веднага прилага своето учение в живота и лично води своите ученици и последователи далече в планините, показвайки при това необикновена издръжливост. Дори ако някой не вярва в неговите идеи, когато види всичко това, когато види резултатите на неговото учение, не може да не се съгласи, че думите на Учителя са велика истина. Освен това, огромното количество негови беседи, оригинални и несравними с нищо друго, ни дават представа за неговия дълбок ум, за редкия му талант и велика мъдрост.

Често аз се спирах изумена пред този грандиозен материал и мислех: „Как е възможно всичко това да бъде дадено само от един човек!“ При първото ми посещение на .Изгрева“, аз присъствах на неделната беседа. Големият салон беше дотолкова изпълнен с народ, че не оставаше нито едно свободно място. Между слушателите му имаше много мъже и жени, непринадлежащи към учението, но дошли от София за тази беседа. Учителят говори много тихо, и, за съжаление, аз не можах да разбера всичко, но за мене беше голяма радост да виждам как се оживява и без това живото и красиво негово лице и каква мекота, хармония и доброта лъха от него. То живееше с всяка своя черта, то говореше на душата. Речта му беше естествена и свободна, като че ли това не бе лекция, а приятелски разговор на баща със своите деца. По средата на залата, на една маса, близко до Учителя, стояха няколко стенографи, които записваха всяка негова дума. След това тези лекции се печатат и изпращат в различни градове и села на България, а също така се превеждат на чужди езици (френски, немски, английски, есперанто, руски, сръбски, латишки, полски) и се изпращат зад граница. Освен това. Братството издава списанието „Житно Зърно“ и в-к „Братство“.

Едно нещо учудва много хората, които не са достатъчно запознати с това Учение. Това е утринната гимнастика, наричана от хората на Братството „Паневритмия“, което значи висш ритъм**) Тя е свързана с музиката и с действието на сутринните слънчеви лъчи върху нервната и физическа структура на човешкия организъм, затова некой го считат за култ — „покланяне на слънцето“ — нещо езическо и странно. Фактически, това не е така. Братството е издало книгата на Учителя „В царството на живата природа“, в която е указано в кое време на деня какво действие оказват слънчевите лъчи на човешкия организъм и по какъв начим човек може да влезе във връзка с природата, с нейните живи сили, за да бъде винаги здрав. Ето защо, тия сутринни гимнастики са обосновани на здрава, реална, научна база.

На една голяма поляна, обрасла с хубава трева, заобиколена с плодни дървета, се нареждат учениците в два двойни кръга — единия кръг за братята, другия за сестрите. В средата на кръга се намира оркестъра, съставен от братя и сестри, свирещи на различни инструменти. Музиката за паневритмията е дал самия Учител, а текста на песните, с които се придружават упражненията, е даден от една сестра — поетеса. Величествена е картината, когато този кръг, в който понякога има няколко стотин участващи, започне да се движи под такта на необикновената музика. Едно от най-големите дела на Учителя, заедно с неговите лекции и резултатите, които те са дали, това е музиката и гимнастиката на Паневритмията. Нямам достатъчно думи да опиша красотата на тези движения, напълно хармониращи с музиката, но те ми се сториха като нещо подобно на плаване или хвърчене, символизирайки стремежа и повдигането към висините. Направи ми впечатление, че тези движения са комбинирани така, че цялото тяло взема участие в тях, а не само отделни органи. През време на гимнастиките Учителят се намира в кръга, и ръководи упражненията, като сам взема участие в тях. На края те завършват с едно упражнение, състоящо се от пеене нотите на гамата, придружено с дълбоко дишане На въпроса, който аз зададох за тази гимнастика, отговори ми се от един ученик, че, както шведската и соколска гимнастика развива мускулите на тялото, така тази гимнастика развива вътрешните нервни центрове и прави човека красив и хармоничен.

(следва)

_______________________________

*) Русите нямат звук „ъ“ („ ѫ“) и затова пишат Донов.

**) Буквално „паневритмия“ значи всеобщ или космически, върховен ритъм. Това е великата, всемирна хармония на движението. Вж. статиите за „Паневритмията“ на Б. Боев в кн. 2 — 3 от 1935 год. и кн, 7 — 8 от 1937 год. (сп. „Житно зърно“)

Житно зърно

Безропотно покорих се

На великата съдба, —

в черната земя явих се

В непрогледната тъма.

Веят бури, веят хали,

Тръпне майката земя;

Сняг се сипе на парцали,

Там на завет аз стоя.

Спре снега, но дъжд захвана . . .

И наквасено цяло —

Страшна мъка ме обхвана

От нечувано тегло.

Но в земята размекчено,

Скрита сила — нов живот

Там усетих, най-смирено,

И сънувах чуден плод.

Топла влага окръжи ме,

Ей изчезна ми скръбта,

Нова сила оживи ме,

Силата на Пролетта!

Топло слънце веч припича,

Над земята чувам гръм,

Мощна сила ме привлича

И зове: „Излез навън“!

И главица си подигнах

Зарад въздух, светлина —

Над земята тъй изникнах

С вяра в нова бъднина!

Знойно слънце. Дъжд проливен. —

Буйно към небе раста —

Клас класих и плод обилен

Щедро дадох на света!

Брат

Д-р Н. Станчев

ЗЕЛЕНЧУКОВИТЕ КОНСЕРВИ НЕ СА ВРЕДНИ

Смятам за много необходимо да разясня и пред читателите на в. Братство въпроса за зеленчуковите консерви, които напоследък се произвеждат у нас. Вредни ли са или безвредни? Съществува едно голямо заблуждение, че те са приготвени с химикали и отровни вещества затова мнозина ги избягват и не ги ядат. Това заблуждение трябва да се разсее и всички най-спокойно нека си употребяват за храна и зеленчукови консерви. В България е познат само един начин на консервиране: чрез стерилизация в запечатани кутии (загрявани при 100—120 градуса). Не е тогава необходимо никаква друга прибавка на консервиращи вещества, които наистина са вредни за здравето. При това загряване става незначителна промяна на вкуса и цвета на зеленчука, а също и витамините се разрушават 10 — 20% което не намалява тяхната хранителна стойност. Разбира се, те не пречат на пресния свеж зеленчук, но и той, когато се готви в тенджерата на открит въздух, променя основно свойствата си и загубва всичките си почти витамини.

Няма по-подходяща храна през зимата от зеленчукови консерви. Също и доматеното вакуумно пюре е много вкусно и полезно, защото се приготвя само чрез изпаряване при 40 — 45 градуса.

Трябва да се повтарят тия истини години наред всеки сезон и във всички вестници да се пише, всеки ден да се повтаря по радиото, че зеленчуковите консерви не са вредни, за да свикне населението с тях. Те имат голямо здравословно и стопанско значение за България, защото не само задоволяват една голяма нужда от зеленчукова храна през зимата, но и дават работа на много хора по производството им.

Те могат да се ядат съвсем сурови, само с някои прибавки (сос, лук, доматено пюре). Като салати и като гозба, която може малко да се затопли. Зеленчуковите консерви спестяват много време на домакинята и я освобождават значително от кухненското робство, в което е вкопчена от хилядолетия.

Когато има на трапезата варени картофи, зеленчукови консерви и малко плодове (пресни или сушени) — това е достатъчно да задоволи вкуса и глада на всеки човек. Нека свикнем с проста храна за да бъдем по-здрави, по-полезни и по-дълголетни.

В. Пашов

(2)

АСТРОЛОГИЯТА

КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ

Част I.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА

Древната херметична наука е стигнала до нас чрез Александрийската школа. По-голямата част от богатството на тази школа е изгорено при изгарянето на александрийската библиотека от турците. Но това, което е останало, пак е достатъчно да ни покаже величието и дълбочината на онази наука, с която са разполагали посветените на тази школа. За това ни говорят и пирамидите, сфинкса и цялата египетска култура.

От това, което е запазено от древния херметизъм, това, което е най-типично, и което в най-синтетична форма ни предава учението са следните запазени документи.

1. Изумрудения скрижал на Хермес.

2. 22 велики аркани или тайни, които в символична форма ни представят 22 от великите тайни на Битието, и съставят азбуката на окултната наука, т. е. абсолютните принципи и ключове, които се явяват като източник на мъдрост и сила, ако се приведат в действие от разумна воля Всеки един символ е свързан с една буква от свещената азбука, и с едно число и с определен цвят.

3. За трети източник на древния херметизъм може да ни послужи „Откровението или видението на Хермеса“, в което се предава откровението на Хермеса и срещата му с Озириса — великия Разум или великия Дух на слънцето. В тази среща му се разкриват великите тайни на Битието и тайните на човешкото битие и на човешката еволюция.

4. Според окултното предание, още от най-древни времена на Школата съществуват формулирани основните принципни на учението, които са предавани само устно от Учителя на ученика, който ги е заучавал на изуст. Тези принципи, така изложени в синтетична форма, образуват символичен свод, през който човек трябва да мине, за да се добере до великите тайни. Този свод от принципи е известен под името „Kybalion“. Значението на тази дума с течението на вековете е изгубено. Този свод от изречения е било запратено да се записва и обнародва, макар, че отделни изречения от него да са употребявани в съчиненията на различни херметични философи. Едва в началото ма 20 век 1908 г. трима посветени живущи в Америка са обнародвали част от тези изречения. Изреченията изложени в „Kybalion’a“ ни дават съвършено ясна картина за херметичната философия, която ще изложим по долу.

Това са четирите оригинални източници от които можем да почерпим древната херметична мъдрост. Върху 22 аркани няма да се спирам; ще се спра върху другите три източници, като ги изложа почти без коментари. Те са дадени в такава синтетична форма, че всяка дума, всеки слог е пълен с тайни и смисъл. Всеки като ги чете нека сам размишлява върху тях за да види какъв обширен свят и какво велико знание разкриват те пред него.

Ще почна изложението с Изумрудения скрижал на Хермеса който до средните векове са що е бил предаван устно от учител на ученик, и тогаз е бил записан и публикувани затова някои критици мислят, че е написан от някой средновековен философ алхимик.

II ГЛАВА

Изумруденият скрижал на Хермеса

1. Истинно. Несъмнено. Действително.

2. Това, което се намира долу, е аналогично (подобно) на онова, което се намира горе. И това, което е горе, е аналогично (подобно) на онова което се намира долу, за осъществяване чудесата на единството.

3. И подобно на това, както всичко е произлязло от Единния (чрез посредството на Единния) или чрез размишлението на Единния, т. е. Словото, Мировото „Аз“, така всички неща са се родили от тази единна същност, чрез приспособление (или чрез приемането й от вън чрез приложението й)

4. Слънцето й е баща. Луната — майка. Вятърът я е носил в утробата си. Земята е нейна хранителка. Тази същност Бащата на всичко — Телеам — прониква цялата вселена. Нейната сила си остава цяла (т. е. неизразходвана), когато тя се превръща в земя.

5. Ти ще отделиш земята от огъня, тънкото от грубото, внимателно и с голямо изкуство.

6. Тази същност се издига от земята към небето и отново слиза на земята, възприемайки силата, както на висшите така и на нисшите области на света. По такъв начин, ти ще спечелиш славата на целия свят. Затова от тебе ще изчезне всякаква тъмнина.

7. Тази сила (същност) е най-силната от всички сили, понеже тя побеждава и най-изтънчените неща и прониква във всички плътни неща.

8. Така е бил създаден светът.

9. От тук ще възникнат неизчислими приспособления, образът на които е изложен по-горе.

10. Затова аз бях наречен Хермес Трисмегист (три пъти най-велик), тъй като аз притежавам познанието на трояката философия на всемира във всичката й пълнота.

11. Пълно е това. което казах за действието на слънцето.

Това е прочутият Хермесов скрижал, който съдържа в себе си принципите на цялото окултно знание. Но за да се добере човек до това знание необходим е ключ. Хермесовия скрижал, както и всички херметични съчинения с така написани, че едновременно крият в себе си няколко значения — седем, или най-малко три. Тези значения със следните: 1) Метафизическо; 2) космогоническо; 3) антропогенетическо; 4) психологическо или мистическо; 5) окултно (т. е. отнасящо се към алхимия, астрология, магия); б) астрономическо и 7) Историческо (Д. Странден).

На същия принцип са построени и Библията и Новия завет.

ГЛАВА III.

Основни принципи на Херметизма

Сега ще изложа основните принципи на херметизма тъй както са изнесени в „Kybalion’a“ — издадена на английски*) (1908 г.)

В основата на херметизма лежат следните седем принципа:

1. Принципът на ментализма;

2. Принципът на аналогията или съответствията,

3. Принципът на вибрацията,

4. Принципът на полярността;

5. Принципът на ритъма;

6. Принципът на причинността и

7. Принципът на двойствеността на активното и пасивното начала.

Тези принципи лежат в основата на творчеството във всички области на Битието.

Учителя често се спира върху тези принципи, като казва че всеки ученик трябва да борави с тях.

1. Принципът на ментализма.

Този принцип е изразен в следното изречение в Kybalion’a:

„Всичко е ум. Вселената е нещо умствено. Тя се съдържа в ума на Всеединния“.

„Всеединното създава в своя безконечен Разум безчислени вселени, които съществуват в течение на еони, и при все това, за всеединното съзнание, развитието, упадъка и смъртта на милионите вселени, се явява като един миг“.

„Макар че всичко съществува във Всеединния, но не по-малко вярно е и това, че Всеединният е във всичко. Този, който действително е разбрало тази истина, се е добрал до великото знание,“

„В основата на съществуващата във време и пространство и изменяща се вселена, или зад тази вселена, всякога може да се намери субстанциалната Реалност — основната Истина“

(следва)

_______________________________

*) „The Kybalion. A study of the Hermetic Philosophy of ancient Egypt and Greece“, by three Initiates (The yogi Publishing Society, Chicago. 1908.)

ПИСМО ОТ ИСЛАНДИЯ

Надявам се да сте получили статията ми от столицата на големия атлантически остров без войска и без железници, дето блестят глетчери, бликат гейзери и буботят вулкани и при все туй царува голяма тишина, самота и велико примирение.

Новата година се възвести с продължително биене на черковни камбани и силно свирене на параходни сирени — никакви топовни гърмежи, като у нас.

А на именния ми ден познати ми изпратиха разноцветни лалета — единствените зимни цветя тук, е вечерта вкусиха българско кафе и сладко.

В стаята ми на масата се развяват есперантско и българско флагче, а над тях картата на окована България — голяма колкото Исландия — и портретът на Учителя, рисуван от Борис Георгиев.

Интересно е, че и тук знаят за него и за Бялото Братство. На едно посещение у директора на Народната библиотека, г. Д-р Финбоасан, дето бяха поканени и няколко видни лица като проф. по медицина Д-р Ханесон, белгиецът Лодевиц, професор в Мелбърнският университет и канадецът Тодор Илион, писател, автор на книгите „В тайнствения Тибет“ и „Мраковете над Тибет“, първият се обади, че през 1923 година писал за трудовата повинност в България — а тая идея пропагандирал още в 1903 година исландецът Херман Ойнасон, вторият знае за „югурта“ — българското кисело мляко, а третият е бил преди 4 години в Русе и Варна и преди 10 години в София, а неотдавна, по случай Бетховеновите тържества в Бон (Германия) е чул от една германка лекарка за Петър Дънов и има голямо желание да прочете книгата му „Le Maitre parle“ — фактът, че е запомнил и името и книгата говори доста.

Интересно е още, че исландците имат един писател, Торстен Ерлинген (починал в 1914 год.), който досущ прилича на нашия Ботев и по лице и по брада и по идеи.

Моите сказки за България доста допринесоха за опознаване нашата страна и народ, тоже земеделски и скотовъдски, както и исландският, и понеже споменавам доста много за богомилството и за Бялото Братство, интересът към последното се доста увеличи и искат книги на чужди езици, затуй пратете материал на немски, английски, френски и есперанто.

Международният език тук се преподава по радиото и книгите за него се субсидирай от държавата.

Ив. X. Кръстанов

Пред прага на новата епоха

Стоим пред прага на третата епоха. Хаос наоколо нас, буря в света! Човечеството трябва да изрече словото: да бъде светлина! и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворението на вселената.

Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и гнилота; безразсъдство и копнеж; разпадане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда. Защото както тогава, така и сега светът се пресъздава.

Трябва да бъде човек сляп за да не види какво става по света и какво се приготовлява. Обществени бури вилнеят, а а вече зародишите на новия свят тук-там се показват. „Зората на свободата“ вече настава в „света на Духа“, заченат от любовта (Ода на Младостта — Мицкевич.) И светът чака ново избавление: но този път не е достатъчно само да повярваме и възлюбим възвестеното Слово, благата вест — вътре в нас; а потребно е да излезем от себе си, да приложим Словото, да бъдем изпълнители и чрез приложението да създадем новия свят. Знамето на новия свят не е революция, а еволюция, не е борба и разделение, а взаимна помощ и единение, понеже третият свят не е свят на антитеза и борба, а свят на синтеза и хармония. Всичко трябва да се обедини и оползотвори в съграждане на новия живот.

(Из новоизлязлата книга „Отче наш“)

КНИЖНИНА

Озарение, стихове от Йордан Ковачев. Луксозно издание, голям формат, 128 стр.

В древността Бог говори на израелският народ чрез пророците. Престанал ли е Той от тогава да говори на хората? Както тогава чрез пророците, Той говори така и днес чрез големи мъдреци и вдъхновени пости Той ни говори и праща своето слово върху душите ни, както облак водните капки върху цветята и тревите.

„Аз летя към висините

в облак нежен да израсна.

И от него вам мечтите

да посрещна с обич ясна.

Морен дух да освежавам

аз от облака ще мога

и от него да предавам

всички пориви на Бога.“

Бог не е преставал да говори никога. Само ние с нашите ограничени схващания си въобразяваме, че вдъхновеното слово на мъдреца и поета идва случайно. Те са свързани с един възвишен свят и според висотата т. е. според степента на своето развитие и чистота те предават това, което блика от тях.

Всички мъдреци и пости, които носят идеи на мир, братство, човещина и проповядват Любовта като основа на разумния живот са боговдъхновени. Тяхното дело няма да спре, то ще расте и израсне голямо като многовековен дъб който ще приютява небесните птици в своите клони.

Древните пророци престанали ли са да съществуват? Нищо в природата не се губи. А всичко расте и се усъвършенства. Те и днес ни говорят и посочват пътя към възход, пътя, който води нагоре, нагоре във висините, в чистотата.

„Чака ме зората в пурпур нежен.

с теменужки къдри вечерта:

зимата във плаща белоснежен,

цяла в знак и багри — пролетта.

И аз тръгвам пак певец унесен,

звездна лира в чиста гръд звучи,

и нагласям пътьом нова песен

от стаени звуци и лъчи.“

в. „Здрава Раса“ съдържа: Заболяване на очите при гонорея, витамини А., витамини Б., витамини С., витамини Д. Възпитание на младежта, остър артикулярен ревматизъм, половата хигиена, козметични грижи и съвети. Върху антитуберколозната ваксинация, нашите отговори.

сп. „Природа и наука“ год. XIII. кн. 4. редактирано от проф. П. Бакалов. проф. Д-р Ст. Консулов и Ал. Радославов, със следното съдържание: 1. Природата на човека и културата — проф. д-р Ст. Коисулов 2. Спиртът като индустриален обект — инж. хим. Йордан Чолаков. 3. Един гигант от Телдагуру — проф. П. Бакалов. 4. Слънчевото семейство е от 100,000 планети! — Кирил Кръстев. 5. Растенията през зимата — Ал. Радославов. 6. Приготвяне на млечни продукти у нас — Божана Стоилова.

Адрес: София VII. ул. Руен № 24 сп. „Природа и наука“.