Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194

Когато човек, след като е живял дълго време в равнините, изгуби връзката си, вярата си и упованието си в духа, той трябва да отиде на Планината, за да ги придобие отново.

Когато животът на човека изгуби своят смисъл, нека той иде на Планината, за да го намери пак.

Когато човек изгуби силите си, и се почувства като пресъхнал извор, нека отиде на Планината, за да бликне отново в него извора на творчеството и волята и силата за живот.

Ако някой отрича Духа, като казва, че никой не чува гласа му и никъде не вижда проявите му, нека отиде на Планината, да се усамоти, и, в мълчанието и самотата, той ще му проговори.

Духът на великия живот говори по-ясно и по-високо в Планината, отколкото където и да било другаде.

Той говори всекиму, говори непрестанно, говори гръмко, — неговият глас изпълва времето и пространството до такава степен, че човек трябва да бъде сляп и глух, или пък — да не умее или да не желае да се усамоти истински, макар за кратко време, — за да не чуе гласа му, и да не види проявите му, да не почувства силата му.

И има ли смисъл човек да отиде на Планината, ако не донесе оттам ценното, което тя може да му даде?

Защо ходят днешните хора, масово, на планината, щом те се връщат от там така празни, както са и отишли?

Да отидеш на Планината, носейки на гърба си всичката твоя суета, и да се върнеш пак с нея, е безсмислено и безцелно губене на време.

Да отидеш механически — защото всички ходят — и да се върнеш пак така — не придобил нищо друго, освен известно физиологическо оживление, това не е най-разумното, това не е пълното, цялостното използване на екскурзията.

Туризмът, планинарството, излетите в природата изобщо, трябва да се задълбочат. В тях трябва да се внесе един много по-дълбок, много по-силен, много по-съществен елемент, който досега, обикновено, е липсвал.

Този свещен елемент, който липсва на днешния туризъм, и без който той не може да бъде истински, цялостен и смислен, е живата връзка, непосредственото съприкосновение с Духа на планината, с Духа на природата, с Духа на великия живот въобще, който се разкрива само в тишината и усамотението, на този, който го търси.

И животните ходят на планината — едни живеят там, а други биват водени от човека — но какво чувстват и какво печелят те от това?

Ако човек няма дълбоко — съзнателно отношение към природата, която го заобикаля, към скрития живот, който протича в нея, то той се ползва от нея толкова колкото се ползват и безсловесните твари.

А туризмът трябва да бъде нещо много повече от това.

В същност, туризмът, и в своята основа дори е погрешен, или, най-малкото, недостатъчен: човек не се нуждае само да направи обиколка (тур - обиколка — от там и туризъм), т. е. само да мине и замине набързо през планината, но той трябва да намери време и да постои, да поживее в нея, за да може да се приобщи с нейния дух, да се изпълни със силите й, да разкрие тайните й.

А за това е нужно вече не бързо преминаване през планината, каквото представлява по своята същина туризмът, а лагеруване, което си има вече своя собствена идеология, своя собствена техника и практика.

И туризмът си има своята красота, но ако искаме да влезем в по-дълбока връзка с планината, да използваме повече нейните сили, да разкрием нейните скрити, нетленни, духовни съкровища, нужен е известен престой в нея.

Но, в единия, и в другия случай, това, което е най-важно от всичко, то е, че трябва да имаме едно Свещено отношение към Планината, и да се пазим от всякакви нисши прояви, когато сме в нея.

Да знаем че Планината е истински храм, и че този, който се опитва да я оскверни с ниските си постъпки, е престъпник, който не може да не бъде наказан от нея.

Да идем в Планината!

В нейните пазви се крият всички, дълбоки мистерии.

Тя има неизчерпаеми богатства, които могат да окичат, кат безценни съкровища, нашите души.

Да идем в Планината!

Няма храм на земята, изграден от човешки ръце, който да може да ни даде по-висши преживявания, по-големи постижения, по дълбоко проникновение в тайните на живота, от тия, които Планината ни дава.

Защото: ако природата е храм на Бога, то Планината е неговата Светия Светих, неговия олтар.

С. Калименов

На лагер край 7-те рилски езера

Bratstvo_9g_023.jpg?fbclid=IwAR2DbbcPTt0

Bratstvo_9g_024.jpg?fbclid=IwAR2DbbcPTt0

ДО ЕЗЕРОТО

Седиш на високия бряг на кристално бистрото езеро и в дълбоките му тихи води виждаш да се гонят бели облачета, да се явяват и отминават и да се отразява като в огледало царят на деня — слънцето, което тържествено следва своят път, а вечер да заиграват в него безброй много звезди, като че ли целият свят е тук, като че ли целият Космос е събран тук — в тоя фокус.

Седи човек на високия бряг на планинското езеро и размишлява за отразената красота върху огледално гладката повърхност на водите. Той се унася до захлас, а до него долита тих глас:

— Това е само отражение, сине мой! И отражението е красиво, но не е реално. Реалното е над него. Повдигни погледа си нагоре и виж красота, виж живота, виж ритъма и пулса на цялата жива природа, на цялата Вселена. Виж тия величествено стърчащи гиганти, колко високо се издигат! Те са съкровищници, складове на сили, те са фокуси за предаване и приемане на висши енергии. Щастливи са ония разумни души, които ги посещават и влизат в досег със силите, които те излъчват. Щастливци са тези, които могат да се издигнат на 2-3,000 метра височина да видят и се любуват на величието на природата, на величието на Бога.

Виж близо до тебе какви цветя има! Те са деца, изразители на един възвишен свят. Чрез тях обитателите на тоя свят ни говорят. Чрез цветята те ни възпитават; чрез тях те ни изпитват до къде сме достигнали и доколко се е развила нашата разумност. Чрез тях те ни изпитват дали сме готови да ни се предаде едно по дълбоко знание, да ни се открие една тайна.

Ето виж на какво си седнал — на скала и колко високо се издига тя над тебе! Колко е мълчалива само! През нея минават бури, снегове, дъждове, слънце и пр. — Тя на всичко устоява. Ето природата ти говори чрез нея, че ти трябва да си устойчив като нея и от нищо да се не отчайваш.

Бъди твърд, смел и пред никакви бури, несгоди и пречки не отстъпвай от пътя, който си поел. Дръж в съзнанието си високият идеал — далечната цел — да се слееш с великият живот да заживееш с пулса на природата и на живата светлина.

Човек седи на високият бряг на кристално бистрото езеро и се любува на красотата в него, но извън него има друга красота, над него седи целият живот. Над него и в него тече живота на светлината.

Когато човек се свърже с тоя живот, когато до него се докосне виделината, той заживява истинският живот.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Да идем във Витлеем!

(из неделната беседа „Да идем във Витлеем“ – 25.04.1937 г.)

„Да идем във Витлеем“

Лука 2:15

Като сте дошли на земята, вие не трябва да се ограничавате в една тясна атмосфера. В всяка област на живота вие трябва да проявявате една широта. Да не се спирате пред дреболиите на живота. Ако църквата, в която ходите вие, е свята за вас, и другите църкви трябва да бъдат святи за вас. Ако вашата служба, ако вашата наука са святи за вас, по същия начин гледайте и на службите и науката на другите хора.

В природата съществува само една биология, една физика, една химия, една математика, една музика, едно изкуство. Всички тия науки и изкуства използват силите на природата. В това отношение вие не можете да кажете, че една наука има преимущество пред друга. Една наука може да заема по-високи области, по високи центрове у човека, но това не значи, че тя е по-висока от останалите, Има известни центрове в мозъка, както и известни органи в човешкия организъм, които заемат по-високо място от останалите, но това още не значи, че останалите центрове и органи нямат никакво значение. Нима онези клетки, които живеят в краката, нямат почтено място? Ако всички клетки биха отказали да вършат функцията на краката, какво би станало тогава с човешката глава? Като знаете това, вие трябва -да се пазите да не изпадате в заблуждението да делите нещата на важни и маловажни.

Едно трябва да знаете — че всички неща, които ангажират вашето съзнание, са еднакво важни за вас, а също така и еднакво полезни. На всяка мисъл вие трябва да отдадете съответното място, което й подобава. Всяка идея трябва да се тури на своето място.

„Да идем във Витлеем!“. В света се ражда нещо, а всички ние сме на стража като овчарите. Няма човек в света, който да не е овчар. Всеки седи при своите мисли и чувства в дома си и мечтае за своите идеали, когато идва ангел при него и му казва: „Радвайте се, роди се вече спасителя на света!“ Та сега и вие, които пазите вашите стари идеи и старите си чувства, трябва като овчарите, да напуснете стадото си и да отидете във Витлеем — да видите Онзи, който се е родил.

Понякога вие намирате погрешки в ония хора, които обичат промените в света. Не е лошо човек да обича промените, но в тия промени трябва да има едно вътрешно съгласуване, една вътрешна хармония. Всяко ново нещо което човек възприема, трябва да се съвпада със старото, което напуска. Между старото и новото трябва да има връзка. Това е един Божествен закон.

Природата сега се е заела да ни преподава. Тя идва при нас и започва да ни преподава първите си уроци. Например, ти си недоволен от живота. Пари имаш, недоволен си, че малко. Жена имаш, недоволен си и от нея. Защо? — казваш, че имало по-красиви жени от твоята. Деца имаш, и от тях си недоволен. Защо? — Имало по-добри деца от твоите. Слуги имаш, но и от тях си недоволен, че не били много добри. Каквото ти дадат или каквото ти кажат, все си недоволен. Тогава идва природата и те туря на легло. Като полежиш пет-шест месеца, жена ти, децата ти, слугите ти започват постоянно да ти услужват. Ти се нуждаеш постоянно от тяхната помощ. Като ти обслужват, ти започваш постепенно да ставащ доволен от тях, а покрай това и от живота, и всичко което те заобикаля. Кое е онова в болестта, което те е заставило да станеш доволен? Защо при здравето си беше недоволен, а при болестта си стана доволен?

Природата учи човека да вярва, да знае и да вижда, че щастието му зависи от нещо много малко.

В дадения случай човек се нуждае от много малко.

Представи си, че имаш разни сладкиши, хубав мед, пресен хляб, но отиваш на планината, дето всичко това замръзва. Там има студ 30 — 40 градуса. Всичко замръзне, стане твърдо. Какво те ползват тези сладкиши? Ти се нуждаеш само от една кибритена клечка. Тя ще разреши въпроса. Кибритената клечка, която е в състояние да внесе малко топлина в студа, тя е в състояние да стопи всичко, което е замръзнало и да направи окръжаващата среда приятна за тебе.

Недоволството в живота подразбира, че човек има малка топлина в себе си. Следователно все се нуждаете от една кибритена клечка. Аз считам, че недоволството на човека се дължи на малката температура, която той има. Другояче казано: недоволството на човека се дължи на това, че чувственият или духовен свят на този човек е слаб. Някой казва: аз обичам всички хора. Той обича всички хора, а при това пак е недоволен. Според мене, който обича, той всякога е доволен. Който не знае как да обича, той всякога е недоволен. Някой казва, че вярва в Бога. Питам го: доволен ли си? — Не съм доволен. — Не вярваш в Бога. — Аз съм влюбен. — Доволен ли си от този, когото обичаш? — Не зная, аз трябва да го опитам. — Дойдеш. ли до положение да опитваш своя възлюбен и той да те опитва, работата ви няма да върви добре.

За мене животът представя една пиеса, която е много добре написана и актьорите й са много разнообразни. Всеки човек учен или прост, все трябва да вземе някаква роля, която да изпълни както трябва. Някои хора може да заемат долна, посредствена роля, но какво ще правят? Те трябва да изиграят ролята си, била тя важна, почтена, или непочтена. Каквото и да правите, каквато и роля да ви се даде, вие все трябва да я изиграете. Да речем, всички важни роли са заети. Какво ще правиш? — Ще вземеш някаква роля, защото без роля е още по-лошо. Каквато роля и да играеш, тя не се отнася до твоя характер — до вътрешната същина в тебе. Ти ще играеш ролята на една жена или на един мъж, без това да представлява твоя действителен живот.

И тъй, в живота си ние сме принудени да играем разни роли. Всички хора са добри или лоши по отношение на техните роли. И всички роли трябва да се играят добре. Ако играеш ролята на сиромах, ще я играеш добре. Някой млад човек трябва да играе ролята на старец. Вървя по улиците и виждам, че един млад човек въздиша. По нататък виждам, че един стар въздиша. Проверявам и виждам, че младият и старият имат разстройство в черния дроб. Болестта и на двамата е една и съща. Какъв цяр ще им препоръчам? — Да ядат лимони. Ще започнат от един лимон и всеки ден ще увеличават по един лимон докато стигнат до десет лимона. Като стигнат до десет лимона, ще започнат да се връщат назад. Така се лекува черния дроб.

Сега, аз имам съвсем друга мисъл във връзка с разстройството на черния дроб, но не искам да я изнасям на пазар. Не е полезно всичко да се изнася на пазар. Не е полезно с всичко да се прави опит. Има известни киселини, с които не може да се прави опит. Опасно е това. Има някои взривни вещества, с които е опасно да са правят опити Има някои чувства у човека, които не трябва да се засягат. Аз разглеждам хората така, като те са поставени в пиесата — във външната страна на живота. Някой човек е малко нечестен, обича да полъгва. Сам той в своята същина — не е такъв, обаче в пиесата е представен като такъв. Друг пък е поет. Но сам той не е поет, но в пиесата е писано че е такъв. Някой разсъждава философски, без да е философ. Научил е нещо наизуст и го декламира. Това е старият живот, в който живеете.

Онези истински педагози, които познават законите на живота, препоръчват човек да се не стреми към богатство, да не краде. Не толкова против кражбата въстават те, колкото против вярата в парите. Като забогатеят хората било по честен или по нечестен начин, грехът ги следва вече, защото започват да вярват в силата на парите. Престъплението седи не толкова в открадването на парите, колкото във вярата в парите. На небето не съдят хората за пари. На земята има закон за кражбите, но на небето такъв закон не съществува. Но, ако ти направиш един идол, един истукан, — било от парите, било от нещо друго — и си коленичил пред него да се молиш, за това могат да те съдят. Ако човек открадне няколко милиона и ги раздаде на сиромасите, той не е извършил никакво престъпление. Но, ако започне да вярва в откраднатите пари, престъплението вече го следва. Докато вие туряте и най-малката мисъл на упование в парите и почнете да разчитате на тяхната сила, а не на оная същина, която седи зад парите, вие вече подлежите на отговорност. Тогава вече идват изпитанията в живота и богатството ви постепенно ще се вземе. Та, вложите ли вярата си и упованието си в парите, грехът вече ви следва

Къде е погрешката в един дом? Погрешката в дома се заключава в това, че майката и бащата възлагат всичката си надежда на своята дъщеря или на своя син, и мислят, че те ще ги гледат на стари години. Синовете и дъщерите ви ни най-малко не са изпратени във вашия дом да ви гледат на старини. Те са възпитаници на вашия дом. Бог ги е изпратил при вас да види, какво възпитание ще им дадете. Щом турят надеждата си в своите синове и дъщери, а не в Бога, родителите са направили вече първото престъпление, поради което подлежат на отговорност. Родителите трябва да обичат децата си, но да не поставят надеждата си в тях.

Съвременните хора очакват на синовете и дъщерите си повече отколкото трябва. Колко трябва да очакват от тях? Те трябва да очакват от синовете си и от дъщерите си толкова, колкото очакват от себе си. И синът очаква от баща си повече отколкото трябва. И той трябва да очаква от баща си толкова, колкото очаква от себе си. В любовта има определени отношения. Ние трябва да съзнаем, че Първият Принцип, който е в нас и зад нас. представя онази същина, на която трябва винаги да разчитаме. Ние трябва да съзнаем, че нашата сила е дотолкова голяма, доколкото е здрава връзката ни с Бога. И тази връзка трябва да бъде съзнателна.

Вие можете да познаете вашата вяра само в големи изпитания. Ако в големите изпитания вярата ти не се поколебае, голяма е твоята вяра. Ако при малките изпитания вярата ти се поколебае, малка е твоята вяра. При най-големите изпитния ти трябва да кажеш като Йова: Господ даде, Господ взе. Това беше един мъдрец, който се изпита. Любовта трябва да бъде за нас като вътрешен пробен камък. Ако имаме този пробен камък, ние можем да създадем един вътрешен живот в себе си.

Аз наблюдавам как духът работи в човека. Гледам как някои учени хора посвещават цели 20-30 години за изучаване на някой научен въпрос. Някой посвещава 20-30 години само за изучаването на известен род микроби. По цели часове седи над микроскопа, наблюдава, изучава живота на този микроб в най-големите му подробности. И като свърши работата си, той написва едно научно съчинение за този род микроби, за да покаже на хората какво представляват те, как живеят, как можем да се предпазим от тях. Този човек е посветил цели 30 години за един научен въпрос, а ти, човекът, който работи за Бога, не си готов да посветиш десет години в служене на Бога. Кой от двамата седи по високо? Някой казва: дотегна ми да мисля за Бога. — Това, което ти е дотегнало, то не е истината. Нас ни дотягат човешките въжделения, човешките формули, човешките символи. Само човешкото може да дотегне, а Божественото — никога! То носи живот в себе си. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истинаго Бога.“ Под думата вечен живот се разбира онзи красив живот, в който човек може да бъде всичко. Това не значи, че може да го даде изведнъж, но през течение на цялата вечност все да дава.

Казвам: всички хора имат условия в живота, но знание се иска да могат да ги използват. Сега аз искам да ви освободя от някои наследствени черти, Вие бягате от себе си. Хубаво е това, защото в същност вие бягате от греха, от злото а себе си. Но ако ти не влезеш в големия огън, да опиташ неговата сила и да останеш невредим, ти няма да знаеш колко си силен. Например, ти трябва да влезеш между жените, за да бъдеш изпитан, да видиш можеш ли да устоиш на този огън. И всяка жена трябва да влезе между мъжете, да опита техния огън. И като излезе от там да каже: Аз съм минала през този огън, познавам го. Тя трябва да разчита на себе си. Така работи Бог в света. Тези, които Бог обича, Той ги е оставил в света. Не ви ли се е случвало, баща ви и майка ви, които ви обичат да заминат за някъде и да ви оставят на произвола на съдбата в света? Хората ще кажат „Горко му.“ Но ти имаш вече една солидна опитност, има на какво да разчиташ. Тогава казваш: Аз вярвам в Бога. Аз минах през една голяма опитност и зная вече какво нещо е Божественият огън. Няма какво хората да ме убеждават има ли Бог или няма. Аз минах през големи изпитания и вярвам вече в Бога. Онези които не са минали през тези изпитания, те не познават Бога, те не се нуждаят още от нищо. Но онези, които са минали през големи изпитания, те познават Бога и вярват в Него. А Бог иска всички ние да бъдем трудолюбиви и да се учим в неговата Любов, да няма никаква леност в нашите чувства.

Много болести в хората се дължат на реагиране срещу своите чувства. Много жени са причина за създаване на ред болести в мъжете. И много мъже са причина за ред болести в жените. Защо? — Те реагират срещу своите чувства и по този начин си причиняват различни болести. Ако живеят по този начин, хората ще се натъкнат на ред катастрофи. Понякога жената така наплашва мъжа си, че той не смее никъде да погледне. Днес се страхува от нея, утре се страхува, докато един ден се разстрои черния му дроб. Питам: къде е свободата, за която всички хора говорят? Жената не трябва да бъде стражар на мъжа си, да ходи след него, да го пази и да го морализира. Бог е закон, а не жената. Бог ще постави жената и мъжа в правия път, а не те помежду си. Ако остане на мъжа да тури жената в правия път горко му. Мъжът трябва да бъде закон сам за себе си. Всеки човек е носител на Божията любов и той трябва да даде тази любов в пълнота й чистота — така, както тя е излязла от Бога. Аз искам да ви наведа на свободата да бъдете свободни, но не така, както днес сте свободни. Вие трябва да имате едно вътрешно верую. В какво трябва да вярваме?

Всеки човек има едно вътрешно чувство, на което може да разчита. Не се смущавайте. Съвременните хора се смущават повече, отколкото трябва. Каквото и да ви се случи, турете го настрана. Че някой ви обрал, взел 20, 30, 50, 100, 200 хиляди лева, какво от това? Ти, човекът, за толкова пари ли си? Че вие разполагате в себе си с един грамаден капитал. Само тялото, което имате, струва повече от 250 милиарда английски лири! Ако се страхувате за някакви си 100,000 лева, питам: къде ви е вярата тогава?

Ние, дребните хора на земята, казваме: Какво ще правим? Ще умрем гладни! — Та какво по-голямо богатство можете да искате от онзи отличен ум и от онова отлично сърце, които Бог е вложил във вас? Вижте този син майчин, който има на разположение 250 милиарда английски лири и след всичко това смее да каже, че гладен щял да умре! Или пък дойде някоя жена и се оплаква, че мъжът й я не обичал. — Много просто. Тя не знае да готви. Да се научи да готви и той ще бъде доволен от нея. И ако жената не обича мъжа си, нека и той се научи да готви добре. За сега нито жените, нито мъжете са добри готвачи. В природата най-добрите готвачи са плодните дървета. Орехът е готвач, крушата е готвач, ябълката е готвач, сливата, черешата са готвачи, картофите са готвачи и т. н.

И тъй, новото верую в света седи в разбирането и прилагането на любовта по пътя на най-малките разходи. Ние ще оставим сегашния си живот такъв, какъвто е, не трябва да се борим с него. Никога не се борете със себе си, но се борете със своите лоши наклонности. Дори още по точно ще ви кажа: не се борете и със своите лоши наклонности, но ги канализирайте. Не се борете със себе си, защото нищо няма да придобиете. Един от видните окултисти искал да победи злото в себе си, и в резултат на тази борба той съвършено изчезнал. Казано е в Писанието: „Не противи се на злото.“ Това значи: не се бори със злото в себе си, за да не те отвлече. Човек трябва да бъде умен, да канализира своите мисли, чувства и постъпки, да им даде ход. Казано е в Писанието, че Бог действа в човека. Следователно, оставете всичко на Бога Той ще оправи работите ви Всички пориви, които се зараждат в човешката душа, представляват Божествени импулси, но криво разбирани, събрани някъде повече, някъде по-малко. Всички импулси са божествени, но като са били подпушвани, те са образували един жабуняк. Първоначално всички чувства и желания са били Божествени, но отпосле са били подпушени. Сега тези бентове трябва да се отпушат, да дойде онова първоначално положение. Какво ви коства на вас, всички, които ме гледате, да бъдете свободни? Като видите някой брат или сестра, да си кажете: Този брат или тази сестра, имат нещо божествено в себе си. Ще стане нещо от него. От него ще излезе човек. Макар че днес го виждаме такъв, но има някакви добри заложби в него. Защо да не мислите така? Ако вие мислите по този начин, светът скоро ще се изправи. Този е правият път на самовъзпитанието. Имайте вяра един в друг, понеже и Господ има вяра във вас.

И ако Бог, който е създал небето и земята, при всички наши прегрешения, има вяра, че от нас ще стане нещо, защо и ние да не вярваме като Него? Щом Бог има вяра в нас, че ще стане нещо от нас, и ние трябва да имаме вяра в себе си, че ще излезе нещо от нас. Аз вярвам, че ще стане нещо от вас — нищо повече. Аз вярвам, че от вас ще стане дори нещо повече, отколкото вие си въобразявате.

И тъй, раждането на Христа подразбира онази нова идея, която се ражда в нас. Тази нова идея ще преобрази света. Важно е това, което става вътре във нас.

„Да идем във Витлеем!“ Вашият Витлеем, това е мястото, дето се ражда новото. Това е вашият ум, вашето сърце, вашата душа и вашият дух. Идете във Витлеем, да го проверите. Това е, което Бог е вложил във вас. То е отдавна вложено, но сега се изявява. Вярвайте в това, което Бог е вложил във вас. Само по този начин можете да се подигнете.

ПО ВИСОЧИНИТЕ!

Познавам една висока планина, една чудно красива местност с отлично ваяние, със седем прозорци, из които блика живот, седем врати през които Вечният праща чистота на света. Познавам една седемострунна арфа, която вечно пее. Нейната мелодия е нестихваща. Който веднъж е чул нейната песен, той вечно ще носи в душата си скъп спомен за нея. До нея се издигат грамадни исполини. Колко е велико и красиво там! Тия върхове се високо издигат в духа на човека и подемат неговата мисъл към безкрая.

Да си представим например, че един стълб се издига високо над нас 2-3000 метра. Такова нещо представлява тая планина. Нейните върхове са покрити още със сняг, а някои от прозорците й — езерата, са още замръзнали. Върховете й едвам се виждат от низините. Те са далечната наша цел — да заживеем по височините във вечната чистота. Те ни говорят за високи идеали, дават ни подтик към велики дела и висши стремежи.

Често върховете се покриват с бели мъгли, а така също не рядко те изплуват над тях като острови, когато паднат мъгли в низините.

Тогава, каква красота се открива пред погледа на ония, които са на височината — обширно, море с най-различни багри.

О, ако бихме могли така лесно да се издигаме над мъглите в живота, които много често ни спохождат, ние бихме били съвсем други, светът би добил друг облик.

Там на височината, човек вижда по ясно величието на Оня Архитект, който е издигнал тоя висок стълб и много други по низки и по високи. Там той ще се запознае с извора на живота, ще почувства трепета на нещо неземно. Там той ще види чудна инсталация — инсталирани са извори, реки, езера, които текат по всичките му посоки и носят живот.

Освен тая видима красота и чудна инсталация има и скрита красота, достъпна за будни души, способни да живеят вътрешен, но интензивен живот. Тоя висок исполин е проводник на сили, на енергии, той излъчва висши вибрации и човек, който се изкачи на него се чувства в нов свят, с изобилна светлина, с чист въздух, чиста вода. И наистина светлината на планината другояче действа върху човека.

Да се изкачваме по високите планини, да проучваме величието на природата и да влезем в хармония с нея! Да се изкачваме по височините на нашият дух, да се свързваме с Бога за да отпадне от нас ниското и скверното, което е спънка за напредъка ни.

Веднъж в годината или поне няколко пъти в живота си човек трябва да се изкачва на височината, да има стремеж до най-голямата височина, до която може да достигне. Като остане човек по дълго на планината, той се пречиства основно. Височината му повлиява и той заживява с високи идеали, става по идеалист. А днес, именно, това липсва на хората. Малко са идеалистите между тях.

Планината е по богата с ултравиолетова светлина, с чист въздух, чиста вода. Тя щедро ги предлага на ония души, които разумно искат да живеят и да използват благата.

Когато сме свободни да правим по далечни екскурзии, когато имаме възможност, да се изкачваме по високите планини, да сме по често всред природата! Там ще видим не само величието на Твореца, но ние ще влезем във връзка с живата Природа и тя ще ни проговори чрез всеки извор, поточе, камъче, чрез всяка скала и връх.

НЕОБХОДИМОТО ДНЕС

Ежедневниците съобщават, че Германия търси желязо. Всички велики сили имат „железен глад.“ Англия е закупила всичката шведска руда. Цял свят се трескаво въоръжава и се готви за война. Грамадни богатства се хвърлят за въоръжаване, за унищожаване на най-работоспособните човеци, на най-здравата генерация на човечеството, годна да твори днес блага, да подобри положението. Несметни богатства се хвърлят днес за въоръжаване, за да се унищожат културни придобивки, да се заличи цивилизацията. По тоя път, по който е тръгнала християнската западно-европейска цивилизация, тя върви към залязване, тя върви към самоунищожение, към самоизяждане.

Днес някои говорят за траен мир, уреждат конференции за обезоръжаване, обаче, въпреки това, всички в по-голям мащаб се въоръжават. Умовете на тия, които днес управляват света са обсебени, като че ли от бяс и не виждат на къде може да ги изведе една подобна авантюра, че тя ще коства скъпо на утрешното човечество и че то със столетия не ще може да се съвземе.

Учителя казва, че ако европейските народи биха употребили тия средства и сили, които иждивиха в общоевропейската война, те биха направили Европа на рай. Ако днес Испания би употребила тия средства и сили за културни цели, тя би заприличала на рай. Ако днес народите употребят тия средства и сили за културни цели, за подобрение, за благоустройване, света ще стане на рай.

За тая цел не липсват средства и сили. Те са на лице, но те трябва да се канализират, и отпра-вят към творчество. Да се отби-ят от областта на разрушението и да се отправят към творчеството. Нужна е разумност и повече светлина в умовете на днешните управници на света.

„Съвременните християнски и езически народи мислят, че чрез воюване, чрез унищожаване на враговете си, те могат да се издигнат и прославят. Няма по глупаво нещо от тази слава. Кой народ в историята чрез воюване се е из-,дигнал и прославил? Де е старият Египет, Сирия, Вавилон и Рим?“, казва Учителя на друго место. И те са мислили, както и съвременните народи мислят, че чрез воюване ще подобрят икономическото си положение,, че ще се издигнат и прославят, обаче не е излязло така и никога няма да е така, защото чрез войната се нарушава закона на божествената правда, и тези които воюват се заличават от лицето на земята.

На съвременните народи днес е нужна повече разумност и трезвост, за да видят малко по-далеч и да могат да излязат от това хипнотично състояние в което са попаднали от векове. На тях е нужна повече светлина и мъдрост, за да могат да се отърват от веригите на човекоубийството и заблудата. На тях е нужно освобождение от фалшивото за да могат да проявят помежду си обичта, за да могат да приложат взаимопомощта, без които е невъзможно културен напредък и излизане от днешното хаотично състояние.

Желязната култура днес е в раздвижване. Влиянието на Марс — на тоя кръвожаден бог и любител на кръвопролития — се засилва. Ще остане ли ням зрител, оная интелигентна маса, и не трябва ли вече тя да се заеме да просвещава обществото в истината? Не е ли, това, неин дълг, да разсее заблудата от мозъците им?

За да има мир и благоденствие, трябва всички човеци да говорят за мира, трябва всички да станат миролюбци — синове на новата култура, синове на Обичта!

Аз искам!

Аз искам да запаля в сърце си пламък!

Да се запали, да изгори и то да се стопи,

Защото не сърце — в гърди ми бие камък

Отровна там змия под този камък спи.

Че този „не човек“ и не човек ме прави;

Жестока, зла, ехидна, лукава и коварна —

В свой та власт държи ме, с веригите си здрави

Робиня лиходумна, бездумна и бездарна.

Човек да съм желая. О, не! Но ангел чисти;

У мен завчас да стане спасителна промяна.

Сърце ми да е кротко и разумът лъчисти.

И бяла да загърне душата ми премяна.

Защо ми е сърце тъй каменно, студено!

Защо ми е живот без връзка с небето.

Защо ми е тяло греховно и презряно,

И без добри дела увиснали ръцете?

О, искам таз промяна. Творителю на Мира!

Вземи и ме строши, но свела ме претвори.

Освободи душа ми от множество кумири

И направи Духът Ти у мен да заговори.

Рила, 1. VIII. 1936 год.

ОЛГА СЛАВЧЕВА

ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА.

Земни излъчвания

Земята дава излъчвания това е известно.

Науката за земните лъчи е извънредно много напреднала през последните двадесет години.

Откриването на урания бе изходния пункт на науката за радиоактивните излъчвания.

Бекерел пръв откри в 1897 г. Алфа-бета и гама-лъчите, които излизат от урания.

Алфа-лъчите са свързани хелиеви атоми, бета-лъчите са отрицателни електрони. И едните и другите имат малка сила на проникване и тяхната насока може да бъде изменена от магнита.

Гама-лъчите може да бъдат считани като къси етерни вълни; те са много силни и приличат на твърдите рентгенови лъчи. Те преминават лесно през дебели метални плочи.

Известно е, че рентгеновите лъчи, в случай на дълготрайно облъчване, причиняват импотентност, лупус и даже рак, следователно могат да бъдат вредни за здравето.

Не само гама-лъчите, но също така и други видове лъчи, за които се счита, че идват от земната вътрешност, много приличат на твърдите рентгенови излъчвания, Въпросът със само в това, дали те имат същите фатални последствия. По-долу ние ще докажем, че това наистина е така.

Компетентните учени заявяват, че, пропорционално на радиоактивността на почвата, гама лъчите имат по-малка или по-голяма сила, но са еднакво разпределени във всички посоки и неделими.

Следователно, тук се отваря широко поле за научни изследвания.

Съществуването на тези лъчи е безсъмнено, защото има много убедителни доказателства. Германският физик д-р Доблер и австрийският инженер Байхл са успели, независимо един от друг и почти едновременно, да фотографират тези лъчи и да определят дължината на вълните им. Последната парира от 0,3 до 10 сантиметра, следователно, намира се на границата между инфрачервения цвят и най-късата херцово вълна. Освен това те са могли да изследват тяхното електромагнитно естество.

След това инженер С. Фужернехт успя да построи измервателен апарат, който пълно и точно отбелязва тези лъчи с точки и линии на ивица хартия. Този апарат, който, за съжаление, още не се намира за продан, е изпитан от професор Вагнер от Щутгарт, от професора по геология Хенниг, в Тюбингел и от професор Д-р Крафт, рентгенолог в Щутгарт, които констатираха, че той заслужава доверие.

Тези лъчи са били забелязани дори на 1400 м. над морското равнище и тяхното вредно дори понякога смъртоносно влияние над хора, животни и растения, представлява голяма опасност, към която ний искаме да привлечем вниманието на читателя.

Ако ний спим или седим през целия ден (например в учреждения) във тези лъчи, ний можем да бъдем засегнати от извънредно вредно за здраве/по влияние.

През време на съня ще пострада точно тази част от тялото, която се намира в лъчите. Ето няколко примери:

Ако лъчите засягат главата, следствията ще бъдат между другото: силен главобол — особено при събуждането, хронически катар на носа, очни и ушни възпаления, подути вратни жлези и дори глухота.

Ако лъчите засягат гърдите, в резултат, ще имаме: болки в гърба, астма, хронически бронхит, сърцебиене, неспокоен сън, кошмари, стомашни болести, а ако е засегната и диафрагмата, дори и епилепсия Облъчването на диафрагмата винаги предизвиква нервни смущения.

Когато коремът е изложен на земните лъчи, ще имаме лумбаго, нередовна менструация, запек, бъбречни болести и такива на пикочния мехур, а в случаи на дълготрайност на вредното влияние, дори и импотентност.

Напречни лъчи, минаващи през нозете са рядко опасни, но когато се спи в лъчи, имащи посоката на тялото, тогава имаме като следствия постоянна слабост, умора при ставане от сън, тежест в главата., отслабване на паметта и най-после, при дълго облъчване, ревматизъм.

Най-опасни са пресечните точки, гдето две или няколко струи земни лъчи се пресичат. Ако тези лъчи са силни, тогава клетъчната тъкан бива разядена и следва ужасния рак.

Барон Густав фон Пол един от германските багетисти*) е доказал това по експериментален начин, който не търпи никакво възражение и с това е добил общоевропейска слава. Авторът на настоящето е имал щастливата привилегия да се учи лично при него.

В 1929 год. от 13 до 18 август барон фон Пол изследва с тази цел целия град Вилсбибург в Бавария, при съдействието на кмета П. Бранд, полицейския началник Фишер, кавалерийския офицер Шахтиер и други.

Той е направил скица на града като е отбелязал с кръст върху картата на града къщите, в които действат тези лъчи.

В това време Д-р Бернхубер, шеф на градската медицинска служба, е издал в общината, по искането на кмета, всички смъртни случаи от рак в течение на последните десет години (от 1918 до 1928 год.). Те са бали 54!

Адресите на всички тези мъртъвци се съвпадали точно с отбелязаните с кръст домове в скицата на барон фон Пол!

Но най-голямото потвърждение на неговия експеримент, най-силно-то доказателство, се явило осемнадесет месеца по-късно, т. е. на 30 юни 1930 година. В този период починали от рак още 10 души, и то точно в домовете, които той е обозначил с кръст преди, година и половина!

Всички тия факти са вписани в официални протоколи **)

I. G. Mieremet

________________________________

*) Хора, които имат способността до откриват, с помощта на лескова или друга пръчка, имаща форма на вилка, подземните водни течения, метали и др. Бегатисти има и в България доста (Б. Пр.)

**) Виж „Земните лъчи като причинители на болести“, от барон фон Пол.

Най-ценното съкровище

— И днес нищо не открих — продума на себе си Петко иманяря, гледайки към дъното на дълбоката пещера. Толкова дни, толкова години непразно дирене!

Той зарови копача в пръстта, взе фенера и тръгна бавно към изхода. Излезе на открито, Седна на малката полянка, намираща се всред скалите. Унесе се в мрачни мисли.

— Още няколко дни ще диря. Какво било, че към десетте изгубени години прибавя още малко! И ако и през тия последни дни не намеря нищо, тогава няма смисъл и да живея. Едно подхлъзване . . . и всичко ще свърши . . . Ще събера орлите,

Слънцето залязваше. Последните лъчи грееха по отсрещните височини на Балкана. Тук отдавна беше паднала сянка.

Петко седеше, уморен от дневната работа, убит от напразното дирене. Мисълта му беше отлетяла към далечният град, където има дом, семейство, отдавна оставени от него. Какво ли правят жена му, децата му? Как ли живеят?

В сърцето му бликна топлина! но същевременно усети и болка, причинена от упреците на съвестта.

Уловица извика наблизо. Петко се стресна, като пробуден от сън. И едва сега забеляза, че е съвсем тъмно.

Той се изправи на крака. Погледна тясната полица, по която трябваше да мине, за да излезе от скалите и да се прибере за нощуване в колибата.

— Невъзможно е да мина в тая мрачина. Ще трябва да прекарам нощта тук — каза си той. И пропълзя до друга полянка, малко по-равна и по удобна за легло.

Легна тъй, както беше облечен и скоро заспа.

Беше месец юни. Скалите, нагрети през денят от слънцето изпускаха топлина.

Към полунощ месецът изгря. Дивни гледки се откриха. Скалата отвесна и гладка, ясно се очертаваше.

Тук там се чернеят дупки, входове но дълбоки пещери. През средата на скалата изпъква ръб, тясна полица, по която едва може да се пропълзи. Виждат се и малки полянки, площадки, обраснали с трева и люляк. В най-недостъпната част на скалата, в пукнатини, се показват няколко орлови гнезда.

Петко сънуваше. Както копае в дъното на пещерата, отведнъж пред него се яви човек. Петко спря работата и го загледа.

— Не е тук каза човекът. — Вземи копачи и върви след мен.

Петко го последва.

— Удари тук — посочи човека с ръка.

Петко замахна и удари с кирката в стената. Повтори, потрети. Камъните се разклатиха. Удари още няколко пъти и стената се събори. Откри се страничен вход. Човека влезе пръв. Влезе и Петко. Минаха десетина метра. Пещерата отведнъж се разшири.

— Ето съкровището, което ти дириш — каза човека, сочейки с ръка. — Но за какао ти е това мъртво съкровище? То няма да увеличи радостта на твоя живот.

Петко дигна фенера. Пред очите му блеснаха две купчини: една от сребърни, друга от златни монети.

— И никому не трябва това мъртво съкровище — продължи човека. — Никой не е станал повече щастлив и доволен, след като го е спечелвал. Много милиардери и милионери има, но няма щастлив човек на земята. И ако има, той не е между богатите. От друго съкровище се нуждаят хората. Съкровище, което е най необходимо за щастието и свободата в живота.

Човека замълча. Той спря поглед на иманяря. Гледаше неговото лице, а виждаше и в сърцето, и в душата му.

Петко откъсна очи от парите и изгледа човека.

Чудно! Той жадуваше това съкровище от много годни. Той остави дом, семейство; той изгуби много години, много средства и труд, за да открие тия пари, И беше решил, че ако не ги открие, ще се самоубия. А сега гледаше тоя странен човек с повече обич, отколкото парите; повече. Жадуваше неговите слова, отколкото всичките съкровища на земята. Чудно!

— Кой си ти, попита Петко, не снемайки очи от светлото и красиво лице.

— Аз съм Христос — отговори приятен глас — Открих ти това съкровище, но то не е за тебе; не ти е нужно. Де обичаш — това ще бъде твоето съкровище! Да обичаш всички и всичко — това е най-ценното съкровище на земята! От това съкровище имат нужда всички хора. Живота затова е нещастен, защото в сърцата на хората няма обич.

Земята е достатъчно широка и богата, за да има всичко за всички. Само обич липсва, за да бъдат хората щастливи и доволни — обич, която справедливо да разпредели благата, които са много и премного. И само когато хората имат тая обич, тогава всички ще бъдат добре; тогава всичко ще има за всички.

Обичта е съкровище, което носи живот и щастие. Ако човек има златото на цел свят, ако владее цялата земя, а няма обич в сърцето си, той ще бъде нещастник, причиняващ нещастие и на всички други хора. И последният бедняк не би бил нещастен, ако има в сърцето си най-ценното съкровище — обичта . . .

Слънцето беше изгряло, когато Петко се пробуди. Птичките весело пееха по дърветата, извисяващи върхове под скалата- Аромат не закъснял люляк се носеше из въздуха.

— Дали това беше само сън? — питаше се Петко, търкайки очите си. — Господи! всичко видях й чух тъй ясно, както виждам слънчевата светлина, както чувам песента на птичките. Не, не е сън това видение! Не са сън чутите слова! Не! О, каква радост ме изпълва!

Той запълзя бавно по тесният ръб, притискайки се към скалата Мина най опасното место. Излезе на широка поляна.

Из една пукнатина на скалата изхвръкна от гнездото си орлица. С крясъци тя се въртеше над главата на иманяря. Дори често се спущаше като стрела към него и го удряше с крилата си.

Петко се спре и гледаше усмихнат орлицата. Откакто е измътила малките си, тя всеки път се спуска върху него, когато минава през тая поляна. Това продължава вече цяла седмица. И всякога Петко се ядосваше на тия нападения. Той вземеше камъни и хвърляше, желаейки да удари, да убие тая самозвана владетелка на скалите. А сега я гледаше с обич.

— Тя е майка . . . Има право де ме напада, за да брани малките си орленца. Тя е на местото си; тя изпълнява своя дълг ... Но аз къде съм? Аз какво правя тук! — продума Петко.

Той излезе от скалите и отиде в колибата. Събра си набързо багажа и закрачи по стръмният път, който извива надолу. Слезе в полето. Запъти се как родният град.

Върна се у дома си.

— Какво стана Петко, намери ли съкровището?—питаха го неговите познати. Едни му задавеха сериозно тоя въпрос, други—на подигравка.

— Да, намерих най ценното съкровище — отговаряше Петко, усмихнат щастливо.

И мнозина повярваха, че Петко иманяря е намерил голямо съкровище. Защото той наистина изглеждаше повече щастлив и доволен и от най-богатите хора а града.

Т. Ч.