Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190

Но има цветове различни: едни от тях съдържат мед, а други са отровни. Същото нещо е и с книгите: има книги, които съдържат божествения сок на мъдростта, на истината и на любовта, а има и такива, които съдържат отрови, много по-страшни от тия, които убиват тялото.

Разумният човек черпи меда на мъдростта от книгите и се ползва от него, а с отровните цветя на литературата не се занимава. Стане ли, обаче, нужда да проучи някое от тях, той го пипа с ръкавици и сока, извлечен от него, слага в епруветка, за да му послужи за научни изследвания.

Хубавата книга е като тежка Медена пита, взета направо от кошера на божествената щедрост. Колко много пчелини са принесли своята дан, за да може тя да се изгради и изпълни! Също така, може да се каже в известен смисъл. че всяко велико, гениално произведение е дело на колективно творчество. Хилядите ценни мисли и идеи, втъкани в него, не са принадлежност лично на автора, — той само ги е събрал, обединил и свързало.

И колчем човешката душа почувства глад, тя се отправя към нектара на медените, пити — великите и безсмъртни произведения на литературата, философията. науката и изкуството, чиято прелест никога не увяхва.

Днес, обаче, литературното поле е препълнено с плевели. Те са толкова много и растат така буйно, че са почти заглушили цветята на истинското изкуство и знание. Трябва човек да притежава дара на различаването и стремежа да търси, за да може да ги намери. И затова мнозинството се задоволява с плевелите — безсъдържателни, безвкусни, безидейни произведения, рожби на суетна амбиция и подражание, неосенени от духа на вътрешното проникновение.

И днес, когато се празнува деня на книгата, трябва да се подчертае силно, че тази сива, безформена, безсилна да твори нов живот „литература“, представляваща само едно отражение, и то отражение преди всичко на отрицателното в живота, в същност не е никаква литература, не е никаква книжнина, която заслужава да бъде тачена и да й се уреждат празненства.

Истинската книга не е копие, отражение, огледало, — фотография на живота. Истинската книга не се занимава само с настоящето, като с една замръзнала реалност. Напротив, истинската книга е мост към бъдещето. Тя е пълна с вътрешен огън. В нея развиват своето напрежение творчески идеи и идеали, които претворяват живота, създават нов живот.

Да рисуваш това, което е, да изложиш на книга една частица от живота, па макар и с голямо умение и похватност, все пак не значи да си писател. Защото истинският писатели живее с високото съзнание, че всяка негова книга, като рисува настоящето, същевременно трябва да представлява и едно усилие към бъдещето: като ни дава това, което е, тя трябва същевременно да ни води към това, което трябва да бъде. Истинският писател със своите произведения твори, а не копира живота.

Днес, като празнуваме деня на книгата и като отдаваме заслужената дан на почит и възхищение към ония ценни творения, съкровищници на мъдрост и духовно величие, завещани ни от вековете, все пак, ние ще трябва да отбележим, че новата книга, новата литература още не е дошла, още не е създадена.

Наблюдавайки настоящето, ние отправяме . поглед към бъдещето и казваме:

Великите, идеи и идеали на новия живот. който идва, още не са намерили своето отражение в книгата, още не са се въплътили в литературата.

Има нещо безкрайно по-велико, по-красиво, по-мощно и по-творческо, което занапред ще трябва да се вложи в нея.

Има нещо, което като се вложи в литературата, ще направи от нея не копие, отражение на живота, а създател и творец на нов живот.

Това нещо, което осмисля и пресъздава живота и което ще пресъздаде и литературата, е великата мъдрост, любов и истина на Новото Учение, на Учението на Всемирното Братство.

Новото идва, защото не може да не дойде.

То ще дойде и а литературата, както и навсякъде другаде.

Признавайки величието на мнозина писатели и благодатното въздействие на техните творения върху човешките съзнания, все пак, с поглед отправен към бъдещето, ние казваме:

Идва нещо ново, за което хората още нямат понятие.

Идва нещо безкрайно по-велико от всичко досегашно.

Идва нова литература, коренно различна от досегашната, защото идва и нов живот.

Досегашното не задоволява. Ние очакваме и ще работим за новата книга, за новата литература, която ще бъде въплъщение на великия идеал, и си лов център, действащ мощно за изграждането на новия живот.

С. К.

Бран

Обличам си бойните дрехи:

Желязната ризница здрава,

Военните яки доспехи:

Щит, копне и шлемът корави.

И яхам на кон златогриви,

Наред със бойни другари.

Безстрашно на битка отивам,

Че бранния час веч удари. . .

Не бихме се никога били.

Но враг ни от вредом налита,

Напада родината мила

И ний ще й бъдем защита.

Далеч ще прогоним вразите

И пак ще се върнем със слава;

Със почест ще бъдем покрити

Във наша свободна държава.

Таз ризница — вярата свята.

Туй копие — Божието слово,

А шлема и щита в ръката

Не е ли Духът туй Христови!

А кон златогриви със мене

Умът не е ли просветен?

И родният край поробен

Не е ли у нази сърцето?

ОЛГА СЛАВЧЕВА

ДА ЗАЧИТАМЕ ЖИВОТА

Д-р Мунте в книгата си „Сан Микеле“ говори, че когато веднъж излязъл на разходка с графа всред природата, между цветя и песни на птички, и когато видял сутринта рано как чучулигата със слабите си крилца се издига в небосвода, а с нежното си гласче пее мощна и чудно хубава песен, той се обръща към графа със следните думи.

— Като си помисли човек, че има хора, способни да убият тия невинни, малки певци! Идете само в пазарището и ще ги намерите стотици и стотици, пред назначени за продан на хора, които имат стомах, способен да ги погълне. Техният глас пълни цялото небе с радост, но тялото им е толкова дребно, че едно дете може да го обхване в шепата си и все пак хората ги ядат с такава лакомия, като че ли няма нищо друго за ядене. Потреперваме само при името на човекоядството. но . . .

Хората наричат това сантименталности и само се подсмиват подигравателно. Нека се подсмиват колкото щат, но запомнете думите: ми ще дойде време, когато те ще престанат да се надсмиват, когато ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също такова право да живеят, както и ние, и че нашето право да отнемаме живота им е строго ограничено с правото ни на самозащитата и правото ни на съществуване. Ще дойде време, когато удоволствието да убива ще изчезне у човека. Докато то съществува, човек няма право да се нарича цивилизован; той не е нищо по-вече от варварин. нескопосно звено между неговите диви прадеди, които, са се убивали едни други за къс сурово месо, и човека на бъдещето. Палачите на дивеча, гордите днешни ловци, ще изпаднат тогава на същото равнище с касапите на домашните животни.“

Да убива човек животни и птици, да напада и насилва хора и общества, е останело в неговият характер като тъмна черта наследена от далечното минало, когато неговите прадеди са се намирали на сравнително много по-ниско стъпало но развитие, но днес при тая светлина, която имаме, е повече от престъпно да си служим със същите средства както варварите. За голяма част от хората на земята тоя въпрос е разрешен вече. Остава да проникне по-дълбоко в душата на народите, за да се подготвят за една по-висока култура, за която говорят всички велики философи, поети, писатели. . .

В обществото има много криви навици, които се поддържат като традиции. Те трябва да се изправят, за да се отвори пътя към простора, да дойде свободата. Кривите навици човек придобива от родителите си. от средата, от улицата, даже от училището. На много места днешното училище е на фалшива основа. която вярваме. че един ден. когато дойдат истинските възпитатели с по-съвършени методи ще се чудят на днешните криви насоки, как са могли де съществуват и как не са изкарали от релсите своите възпитаници.

Възпитанието има за цел да направи от възпитаниците си човеци с положителни характери, с възвишени и благородни чувства, със светли знания, готови да зачитат проявата на живота в неговата целокупност, да му съдействат, а не да спъват развитието на известие форма. Днес така ли е? — Не. Ние виждаме учениците по зоология да ловят насекоми, жаби, птици и най без-жалостно да забиват карфичките в живите им тела, в чийто жили тече същата кръв, каквато и в техните, и в които блика живот, който трябва да расте и се радва. Какъв характер ще създадат в себе си тия ученици, които се карат да разпъват жабите и живи да ги разпорват, за да ги изучават анатомически? Какво развиват в себе си. милосърдие ли, състрадание ли, взаимопомощи ли, любов към живота ли или жестокост? Не се ли те подтикват към долните похвати на касапина и убиеца, не се ли подготвят от тях утрешни палачи на хора и общества?

Лошите навици, кривите схващания се коренят от корена, а не като се кастрят върховете, не като се създават ограничителните условия на ония индивиди, които са излели от релсите.

Във всеки човек има божествена искра, висше начало. Майстор и истински възпитател може да се нарече само онзи, който може да възпламени тая искра. А тя съществува във всеки, в най-закоравелият престъпник, в ония, които ни са приятни и неприятни, във всички! Щом се събуди това начало в един индивид, той става истински човек по образа и подобие не своя създател.

Цел на човека е да придобие съвършенство, да достигне първообраза. Доста е това за него. Всичко друго е от неприятеля му.

Днес трябва да се даде нова посока на възпитанието, истинска права мисъл не младежите, утрешни граждани и творци в живота. Каквато насока им даде капитане. на там ще отиде техният кораб. Ако ги тласнем към Мир, Любов и братство, ще имаме щастливо бъдеше, благоденствие, но ако ги тласнем към размирие, ако събуждаме в тях шовинизма и инстинкта на грубите и долни борби, нас ни очаква плачевно бъдеше — ще жънем бури и тръни.

Хората са като градина. И тая градина може да се изостави, да избуят бурени и тръни, е може да се разработи и посее с цветя и плодни дървета. Всички трябва да насочат също поглед и към самовъзпитанието. То е мощно оръжие в ръцете на всеки. Ако човек не прави лични усилия да развива в себе си благороден характер, той не ще може да направи крачка напред. Той ще тъпче на едно място, а заедно с него и цялото общество.

Да посадим в характера си благородство, в сърцето и ума си милосърдие и права мисъл. за да се свържем с пулса на великото сърце. което подържа живота в цялата природа, в цялата вселена.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Виделината и тъмнината

(из неделната беседа „Виделината и тъмнината„ – 11.04.1937 г.)

„И виделината свети в тъмнината,

и тъмнината я не обзе“

Йонна, 1 гл., 5 ст.

Виделината и тъмнината. — това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделината, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в думата виделина. Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“

.... „И тъмнината я не обзе“. Тъмнината подразбира нещо гъсто. В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове.

Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание.

Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната.

Светлината е това, което се е проявило. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието.

За да стане умен, човек трябва да има виделина. Виделината е условие за живота. Тъмнината пък е една дреха, която е необходима за материалния живот. Значи, тъмнината е потребна за материалния живот. но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея е неприятно да ходите зимно време гол без никаква дреха. Тъмнината е хубава топла дреха. Обаче не вземайте думите ми криво, че ви препоръчам да ходите в тъмнина. Не, в тъмнината човек само почива и спи. а а виделината той работи.

Аз ви обръщам вниманието върху виделината, а тъмнината е само една сянка. И на художника е нужна тъмнина като сянка, като контраст. за да може да се направят образите по-хубави, повече до изпъкват.

Сенките дават ефект на образите. При сенките добре изпъкват чертите на човека. За да изпъкне една добродетел в картината на художника, той трябва да тури сенки. Художникът трябва да знае точно къде да тури сенките, за да може да изпъкнат определени черти. Например когато художникът иска да нарисува човек наблюдателен, умен, той няма да му тури тънки вежди, но ще му тури дебели, масивни вежди, като на Тарас Булба.

Големите герои в света имат дебели, е не тънки вежди. Вижте какви са веждите на Толстоя. Като го погледнете, виждате как той гледа изпод дебели вежди. Това се отнася до умните хора на земята, но не и в духовния свят.

Та ние трябва да разгадаем онова, което природата е създала. Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, кое то тя е вложила в нас. Това не се отнася само до един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва де решава. За да може човек правилно да разрешава задачите си, необходима му е виделина. Виделината съставя една отличие наука за вътрешния живот на човека. Като изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека,

Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. В нея има две прояви, две страни. Едната страна с като изтриването на слънцето, което, като изгрева, ни дава нещо без сами да знаем това. И всичко онова, което съществува в природата, внася нещо в нас, без ние да знаем. Растенията минералите, животните внасят нещо в нас.

Всеки човек. когото срещне те и всека книга, която четете, упражнява мощно влияние върху съграждането на човешкия характер.

Това мощно влияние наричат божествено в човека. Хората, като не разбират този закон, понякога се мъчат да турят не-каква преграда на онази обширна деятелност на природата, която работи. Често с бентовете и с каналите, които хората поставят с. законите, които създават, си причиняват ред неприятности.

Всички анормални неща в живота се образуват от бентовете, които хората си поставят. Така, например, някои хора влагат е ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, до като най-после умират. Това е една мисъл натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта.

Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да обземе виделината и да я ограничи. Всеки човек умира когато се опита да задържи виделината в себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да туря тапия върху нея, като честна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се е опитала да обземе виделината, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили. Когато човек се опита да ограничи виделината, той става нещастен.

За да разберете тъмнината и виделината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човека. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло. Ако на земята би настанала вечна видели на, нашето тяло не би било в състояние да издържи този на-пор на виделината, вследствие на което ще ни сполетят по големи нещастия. Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, дошла но земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видела, че не могла да я ограничи. Сега и у хората се явява желание да ограничат своите възгледи. Запример, някой знае, че го обичате, но въпреки това дохожда и ви пита: обичате ли ме? Щом зададе този въпрос. той вече предрешава своята съдба. Щом кажете, че го обичате, във вас. както и у него ще настане една реакция. Защо? — Защото всяко постигнато желание е израз на смъртта. Това стана и с първите човеци. Те бяха недоволни от това, което Бог им даде. Те имаха в рая всичко, но един ден у тях се яви желание де вкусят от плодовете на забраненото дърво. Но щом вкусиха от забранения плод, те изгубиха всички блага и привилегии, с които се ползваха в рая. Следователно, щом искате да знаете, дали някой ви обича, трябва да знаете, че това е последното дърво, което опитвате и заради което ще ви из-пъдят от райската градина.

Питате някой човек, дали е честен. Няма защо да питате. То е написано на неговото лице. Вие трябва да знаете да четете. Сами ще четете без да го питате. Ако някой човек дойде и сам ви се изповяда, то е друг въпрос, но няма защо вие да го питате. Аз съм за свободата. Когато искате някой да се изповеди пред вас, това е насилие. Никакво насилие не се позволява. — Ама аз искам да зная какъв е той пред Бога. Бог го знае какъв е. Този човек се е изповядал пред Бога. защото има доверие в Него. а в тебе няма никакво доверие. Той ще ти каже нещо за себе си, а ти ще отидеш да го разправяш но другите хора. Къде остава тогава уважението ти и почитанието ти към този човек? Когато някой ти разправя нещо за себе си, това трябва да потъне в дълбините на твоята душа. А съвременните хора се натъкват постоянно на една и съща погрешка — изнасят погрешките на другите хора. Каже ли ти някой нещо за себе си, остави го да потъне дълбоко в тебе, да се утаи никъде. В природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лоши черти на цялото битие. Този закон съществува и в човека- Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината. Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитане на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния. Какъв е тогава изходния път?

Изходния път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината.

Нишките на виделината трябва да надминат тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва до дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. И това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на виделината. Но трябва да са стараете да придобиете 3/4 от нишките на виделината. Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас.

Сега аз би изнесох закона, но вие трябва правилно да го разбирате, за да не се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимия свят е поставил живота върху една оптимистична база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства е човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства, са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички красиви и хубави неща, са все плод на нишките не виделината.

Вие търсите новото, а живеете по стар начин. По този начин новото не може да се намери. Сега аз като проповядвам, не искам да проповядвам това, което другите учат. Не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата. Всеки е свободен да има каквито иска вярвания и разбирания, но той трябва да остави свободни и другите. Всички не могат да имат еднакви разбирания за живота и еднакъв начин не живеене. Старата баба ще живее по един начин, а младата мома по друг начин. Ето как трябва да живее старата баба: тя трябва да свири много хубаво, да рисува много хубаво, да бъде красноречиво и после всичко каквото преви без пари да го прави. Освен това на нея бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници все старите баби бих препоръчал. А на младата мома бих казал: ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума. Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си. Та на онези от вас, които сте млади, казвам: вие трябва да се обличате хубаво, да се носите чисто, да привличате момците в най-чист и красив смисъл на думата. А на ставите казвам да не правят нищо от това, което казвам на младите. На етерите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят. Сега е станало точно обратно. Старите са престанали да пеят и свирят, а са остави ли тази работа на младите. Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант? Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал музикалната пиеса. Само старите. след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, както са изнесени в едно музикално парче. А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и остават всичко в ръцете на младия. Същото правят старите и по отношение на молитвата. Докато са били млади те са се молили повече. Като остареят престават да се молят. Молитвата не е нищо друго, освен една прочута реч, държана от някой красноречив говорител. Тази реч е държана пред някое възвишено същество. Като свършите речта си, то ще ви направи една добра критика. Докато държите речта възвишените същества ще ви слушат с най-голямо внимание, но после ще ви направят критика. Много безсмислени речи са държали хората на Господа. Някой се изправи на молитва и започва: Господи, много страдам. Това не е молитва. Аз бих желал да кажете така: Господи, Ти виждаш, че малко страдам. Дай ми повече страдания, т. е. повече богатство.

Страданията са богатство за човешката душа.

Тъй че. според мен, молитвите са за младите, а на старите стомни им трябват. вода да носят. Като пълнят и изпразват стомните, те ще разберат защо сърцето се пълни и изпразва. Стария ще си каже: Ако сърцето някога се изпълни с кал, ще трябва да отида на извора, да го разбълникам, да извадя от него калта, да сипя чиста вода, пак да го разбълникам. И така трябва да направя няколко пъти, докато се съвършено изчисти. И така пълни и изпразвай сърцето пет до десет пъти, докато се съвършено изчисти. Стомните, това са сърцата на хората, които като се пълнят и изпразват от водата на чистия извор, те най-после ще се изчистят.

„Виделината свети в тъмнината“. Има едно правилно разбиране на виделината. Първо, трябва да внесете в ума си мисълта, че всичко онова, което Бог е направил, е останало неразбрано от хората. Нашият дух и нещата душа и сърца са неразбрани нещо. Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава. Това, което е разбрано, трябва да се прилага.

Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота. Щом нещата се разберат, ще се приложат. Щом не се разбират, ще се проучат. Следователно, неразбраното, незнайното, непроученото ще изучаваме. А онова, което знаем и разбираме, ще приложим.

Едно трябва да знаете: природата може всичко да ни даде, но едно нещо не може да направи заради нас — природата зароди нас не може да яде, не може да диша, не може да мисли, природата заради нас не може да спи, нито да почива. Това са работи които ние сами трябва да извършим.

Всяко недоволство в човека произтича от факта, че му липсва нещо. Всеки недоволен човек в света е крайно користолюбив. И обратно — всички користолюбиви хора в света са крайно недоволни. Те са недоволни и користолюбиви от това, че не ги уважават и почитат или, че нямат любов към тях. Че какво по-голямо уважение може да искаш от това, че Господ е мислил върху тебе, създал те е, дал ти е отлична глава, която струва милиарди, с два хубави прозорци, две слушалки, с един нос, с едни уста, с един отличен ум и сърце. с отлични дробове и стомах. С два крака, две ръце, които с нищо не се изплащат. И след всичко това богатство ти се осмеляваш да казваш, че никой не те обича, че никой не мисли за тебе. Щом мислиш така ти си един беден човек, който не говори истината.

Сега аз бих могъл да изнеса още много факти, но не искам, защото могат до се накърнят чувствата ви, а не желая това да става. Аз имам два възгледа за живота: Когато виждам, че някои хора грешат много, аз си казвам на себе си: слушай, ти си причина за тези неща. Ти трябва да се заемеш в изправянето им. И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам си: ти си причина и за доброто в света. И едното и другото положение нося. Това е пра-вилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие. А вие мислите точно обратното: като дойде доброто в света. вие мислите, че причина за доброто сте самите вие, а когато дойде злото, тогава вие считате, че драгите са виновни. Мислите ли така, вие никога няма да разрешите въпросите.

Хората са преплетени едни с други.

Като седя спокойно в стаята си, изведнъж възприема някоя мисъл. Аз не оставям тая мисъл без да я изследвам. Понеже имам инструмент, с който из-следвам характера на мислите, веднага го взимам и започвам да изследвам от коя станция е дошла тази мисъл. кой я изпратил. какво иска и т. н. Като разбера от къде иде и какво иска, успокоявам се. Тъкмо затворя станцията, чувам от друга станция: — Искам да се самоубия, да се хвърля във водата. И аз отговарям от моята станция: — Почакай малко, ще ти дойде един добър съвет. Какъв е този съвет? Почакай, ти още не си дошъл до щастието си: След 4-5 месеца работите ще се оправят. Продължавам да се занимавам. Изведнъж от друга станция чувам: Какво да правя, детето ми умира? Не бой се. Във вашия град има един виден лекар, извикайте го, той ще помогне не детето, то ще оздравее и като порасне ще стане виден писател. Майката се зарадва — успокоява се. Така си провикват едни след други, не мога да се занимавам.

Сега и на вас казвам: ще се оправят работите ви. Сега пътуваме през океана с един голям параход. Мисля, че след 2 — 3 години най-много ще ни сполети една голяма буря. от която парахода ще се пука. ще се вълнува. Пасажерите ще повръщат, ще лягат, ще стават, но като мине този голям параход тези изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички. Няма да се плашите. Този параход е много голям, той няма да потъне. Но ще имате само едно малко неразположение. Обаче, вие не искате да имате никакви изпитания и страдания. Нещастията не са само заради вас. Земята е виновна за всичко. Тя има да изкупва много грехове, та като наказват нея, заедно с нея и вие теглите. Следователно, не наказват нас но земята наказват, а ние теглим. Какво ще кажете за това. Така е в живота — бащата направил някакъв грях, а синът тегли зареди него, той носи последствията. По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда. Също така и земята е направила много грехове. които не трябва да изнасям. Знам какви са греховете й, но трябва да мълча. На младини тя е направила някои погрешки, конто отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи. Земята е направила много малки погрешки. Но те носят големи последствия. Нейните последствия днес и нас засягат. Защо?— Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия. Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ й дал обещание, че ще й направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка. И след това като млада булка ще й дадат банкет, ще я издигнат на нужната чест и почит. В бъдеще земята ще бъде княгиня. Щом земята е княгиня, и Вие ще бъдете княжески синове и дъщери.

Сега пожелавам доброто на вашата майка.

Християнството като религия на бъдещето

(продължение от бр. 189

Следователно, когато говорим за християнството, ние разбираме учението на любовта. като носи тел на безсмъртния живот, който може да се реализира при пробуждане на космичното съзнание — съзнанието на великото единство, в което човек освен че се чувства като самостоятелна единица със свободна роля, но се чувства същевременно и като част от великото цяло,като орган със специфична функция в космоса. Това е задачата, която предстои на съвременното човечество да реализира. Това е мисията на бъдещето, това е мисията на славянството, което трябва да реализира втората част на християнския импулс. И наблюдавайки съвременния живот, забелязваме, че постепенно човечеството все повече приема този импулс върху себе си. Този импулс пробужда човешкото съзнание. Той отваря пътя на човека към Бога в самия него. Това е същността на този импулс — да намери човек пътя към Бога в самия себе си. И стремежа на Христа, е да проникне в човешките души, да ги направи безсмъртни — да проникне в човешките сърца, за да освободи човека от смъртта. Това е великата задача, която има Християнството Следователно, християнството е в началото на изпълнение на своята задача. Християнството не е обикновена религия, която само учи човека на добродетелен живот. Но задачата на християнството е да направи човека безсмъртен. А за реализиране на тази задача е необходима велика индивидуалност де приеме импулса на Христа в себе си, който ще му отвори пътя към Бога в себе си. Щом човек намери Бога в себе си — той се ражда за нов живот, — за живот на безсмъртие. Тази е задачата, която човечеството ще име да реализира за в бъдеше. Но по близката задача на християнството е да изгради братството между народите. Това е задачата, която славянството ще реализира, прилагайки християнството в живота. Славянството сега приема Христовия импулс, и има великата мисия да изгради братството между народите, като се положат по такъв начин основите на бъдещата култура, в която ще се постигне и великата мисия — безсмъртието на човечеството.

Тъй че християнството е в началото на своята велика мисия — проникване на любовта в живота. И славянството постепенно се подготвя за великата мисия, която му е предначертана. До днес то изживяваше своето детство, и стоеше на заден план на историческата сцена; но днес то е вече възмъжало, и заема вече главна роля не историческата сцена.

Западно-европейската култура, която прие първата чест на христовия импулс. имаше подготвителната мисия — да оформи човека като личност. де го направи способен да мисли и да действа по вътрешен подтик — по свободна воля. Тези задача е вече завършена и са подготвени условията за втората част но великия импулс да се приеме от човечеството. Този импулс, както казах, има за задача да направи човека безсмъртен. Това е вече задачата, която славянството трябва да реализира, защото само едно същество, което мисли и има самоинициатива, може да приеме този втори импулс на Христа. А това е вече същината на християнството — да изгради братството между народите, и да реализира безсмъртието на човека. Затова има всички методи в християнството. Защото Христос и днес работи между човечеството, направлявайки и ръководейки го в пътя на неговия възход. Той казва: Аз съм с вас до скончанието на века. И когато ни се проповядва „ново учение“ вън от християнството, това значи съзнателно да се пречи на великото дело на любовта. Но кой може да спре силния в неговия път? Кой би; по-пречил на любовта да проникне в човешките сърца — никой. Затова напразни са усилията на всички, които искат да отбият импулса на Христа. Защото той не е външен, но засега дълбоко човешкото съзнание, засега дълбоко човешкото сърце и човешката душа и ги подготвя да направи човека безсмъртен.

Христовия импулс днес вече се приема от хората с пробудено съзнание, и те се заемат за неговото реализиране. И всичкия онзи идеен, културен и духовен живот, който се развива днес в Европа, се развива под влиянието на този импулс. Всички духовни и културни движения, в по-голяма или по-малка степен, са изразители и носители на този импулс. Под този импулс се роди руското боготърсителство,— Толстой, Соловьов и др., полския месианизъм, под него се развива и мощното духовно движение в България ръководено от Учителя П. Дънов. което има за задача да даде всички методи, които са необходими за реализиране на християнството в днешно време, с оглед на бъдещето. Под този импулс се развиват и работят и всички идейни и духовни движения по цялата земя.'

Мнозина ще кажат, че ученията. които ги има в християнството, ги има и в другиго религии, които предшестваха християнството, и от които християнството ги било взело. Това говори за неразбиране на християнството и вътрешната страна на човешкото развитие. Че ученията за християнството ги има в предшестващите го религии, това е факт, който трябва правилно да се изясни. И второ, същността на християнството не е само в ученията, които носи. Това е външната страна, то е израз на един мистичен и космичен факт. Ние не разглеждаме християнството само като исторически факт, но преди всичко като космичен и мистичен факт, — от гледището на онзи импулс, който Христос даде на човешката душа и на пътя, които отвори за нейния възход. А колкото до това, че ученията ги има и в другите религии, това е факт, който трябва да се изясни. Всички религии преди християнството са били дадени пак от Христа, чрез велики души, които са били негови ученици, за да подготвят човешкото съзнание да приеме импулса, който Христос трябваше да внесе в света. От това гледище явяването на Христа на земята, и импулса, който той даде на човешкото развитие,е централно събитие в развитието не човечеството. Всички предшестващи религии и учения са имали подготвителна мисия за проявата на този импулс, — а всички учения след този импулс са по следствие на този импулс. И за в бъдеше този импулс все повече ще се усилва и заедно с това и Божественото учение все повече ще прониква в сърцата и душите на хората, докато доведе всички до положение съзнателно де работят за реализиране на царството Божие на земята.

В. Пашов

ПИСМО КЪМ МЛАДИТЕ

Виждам, че имаш стремеж към великото и красивото в живота — и това е най-важното. Събудените души търсят светлината, имат висок идеал и живеят творчески живот. Защото да живее човек без идеал и без жертви за този идеал — това е вегетиране, това не е живот. Истински човек е този, който мисли със своя ум — и затова има свят л ум, който чувства със своето сърце и затова има благородно сърце, който твори със своята воля и затова име твърда, диамантена воля. Светъл ум, чисто сърце, диамантена воля — това са най-големите богатства, скрити в човека, три рудника, три царства — на които той трябва да намери ключовете, да влезе и да ги завладее — като царския син в приказките. Великите люде по ум — това са гениите на науката и философията; великите по сърце люде — това са поетите, художниците, хората на изкуството. А великите по воля — това са героите и светиите.

Смисълът на човешкия живот е да се изяви скритото, потенциалното, божественото начало и да даде плод — както житното зърно — расте, цъфти и връзва. Цялата земя и всички слънчеви системи са велики школи, разсадници, където се учат децата на слънцето — Божиите деца. Учат се да придобиват светлина, чистота и свобода. Светлината на ума и духа — от искра до се разпали на пламък и слънце! Слънцето да стане жив извор — който постоянно извира и дава — такъв извор никой не може да замърси — той всичко чисти. Това е чистота. И волята да стане свободна. Сега човекът е роб. Роб на условията. роб и на низката природа в себе си. Може ли малкото дете, което обе не зная да ходи, да бъде свободно? Така също и човек, който не знае да мисли самостоятелно и да люби безкористно, не може дв бъде свободен. Свободата трябва да се завоюва. Тя е наследие на разумните и добрите, на мъдрите и любящите, на светлите умове и чистите сърца. Когато мъдростта на духа и любовта на душата се съединят — ражда се свободата. Когато светлината на ума и топлината на сърцето си взаимодействат — ражда се доброто, а с него и свободата. Всека друга свобода е самоизмама. И тогава в едно общество от просветени, разумни и добри люде—справедливост, порядък и хармония са възможни и постижими, също така, както за музикални люде. — хор и оркестър — са възможни и постижими.

И затова всяко общество и всеки народ, който има повече светли, разумни и любящи души — има и по-велика култура.

Да се пробудят спящите, да се просветят невежите, да се изправят лошите, да се самообразоват и самовъзпитат всички — това е най-великата работа може би на нашия живот. Интелигенцията е носител на светлина, идеализъм, служение. Тогава тя е истинска. Тя е сол, която не позволява гниене. Тя е светлик, който разпръсва тъмнината. Искаш ли да бъдеш разумен и добър, чист и светъл? Работи непрестанно в царството на своите чувства и в царството на своите мисли — и нека там любов и светлина да царуват, защото само тогава — волята ще стане творческа да осъществи светлото и благородното в живота.

„С любов и светлина!“

Това е мото за новата култура на братството, справедливостта и мира. Братство между всички люде и народи, справедливост за всички и мир между всички народи. А „справедливост, радост и мир в Духа“ — е Царството Божие на земята — това е най-великият и всеобхватен идеал — синтез на стремежите на всички индивиди и народи, към свобода и щастие.

И така, живот без висок идеал — не е истински живот. Живот с висок идеал е истински живот. А високият идеал е да бъдем съвършени като Отца на светлините. „Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа широка като вселената, дух мощен като Бога — и едно с Бога“. Търсете първом Царството Божие и неговата правда, и всичко друго ще ви се приложи!“

С е я т е л

Благоразумието

Дълъг е пътят на прогреса. Бавно се крачи напред. Трудно е възлизането на горе. По този възходящ път стремящият се човек има да победи много слабости, да превъзмогне много препятствия и мъчнотии, които го спъват и задържат на едно място. Пак в този път, той има да придобие много нови качества и добродетели, които ще красят, ще подслаждат и ще осмислят живота. Едно от тия качества е благоразумието. Човек, в когото това качество е силно подчертано, има приблизително следното поведение в живота: той всякога избира пътя на най малкото съпротивление. За по голяма нагледност можем да го сравним с течащата вода, която заобикаля срещнатите препятствия и неспирно върви все напред. От две неизбежни злини избира по-малката от две добрини — по голямата. Той дава път на силния, а на слабия подава ръка. Приема неизбежното. Търси само необходимото. Преви възможното за днес. Учи се на покорство, до като е слаб, но стане ли силен, той става закрилник на слабите. Благоразумният дава всекиму според нуждите и готовността. Той не хвърля ценното в калта, или, както се казва: не хвърля бисерите на свинете, защото не могат да ги оценят. Той дава на свинята желъди, не страдащия — добро, а не търсещия — знания.

Така ако постъпваме, сигурно ще се избавим от много излишни усложнения в живота, ще съкратим времето и ще спестим много от силите си и енергиите си. за да ги впрегнем там, където повече ще можем да бъдем полезни.

С право можем да кажем, че благоразумието е един добър метод за поведението ни в живота.

Нека благоразумието ни стане неделим другар и съветник. Тогава ще има по-малко грешки и ексцентричности. по малко противоречия и повече радост в живота.

Г. С ъ б е в