Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180

Улисани в шума и грижите на всекидневието, ние, хората, често пъти, ако не винаги, забравяме същественото в нашия живот. Увличаме се, отдаваме по-голямата част от вниманието си на неща маловажни и така гоним миражите, илюзиите на живота, докато един ден, когато е вече късно, разберем, че животът ни е отишъл напразно, че нямаме никаква съществена придобивка в него, че вместо чисто злато, ние държим. в ръцете си прах и мъгли.

Такава е съдбата на всеки човек, който заради външното, заради материалното, бързопреходното, заради това, което се стопява като пролетен сняг, се отказва от съществената идея, от високия идеал, от истинския смисъл на живота си.

Богатство, слава, почести, хорско внимание и уважение, хубаво ядене и пиене, власт и амбиции, това с неща, от които нищо не остава в края на живота ни, това със само стимули, които ни карат да действаме, да се трудим, да правим усилия, но те не са и не могат да бъдат цел и идеал на живота ни. Те не дават никакъв съществен плюс в баланса на живота ни.

Същественото в живота на човека е това, което той е направил за своето духовно повдигане и съвършенство, и за повдигането и усъвършенстването на другите. Същественото в живота на човека, това са жертвите, усилията, които той е направил в името на един висок идеал, на когото той трябва да посвети живота си. В реалния баланс на човешкия живот, най-малкото духовно постижение, най-малкия напредък по-пътя на вътрешното съвършенство, тежи по-вече от милиони килограми спечелено злато.

Защото човек е дух, и всички духовни придобивки оставате завинаги в него, а с всичко друго всеки ще се раздели в края на живота си.

Все пак, доколкото това се отнася до човека, живота на земята и живота на духа са свързани. Един без други те не могат. Важното е обаче, да знаем кое е същественото, за да не разберем, когато е вече късно, в края на живота си, че сме изпуснали същественото заради несъщественото, заради второстепенното.

Смисъла на човешкия живот на земята е в духовното и всестранно повдигане и усъвършенстване. Всичко останало са средства, условия, помагала, временни потребности, които трябва да служат като такива, а не да се въздигат като идеал.

К.

Две думи

Две думи ще звучат кат песен над земята.

Две думи: „брат,“ „сестра!“

Пред нов живот сме ний, бледнее тъмнината,

Разискря се зора!

На изток руменей. Ще съмне веч най-после

И слънце ще изгрей.

И ден ще дойде нов за творчество и радост,

О, нека слънце грей!

Кат нежен цвят на пролет в красота ще блесне

Човешката душа.

Прозрачна н кристална, езеро планинско,

Ще грее в чистота!

И в нея своя лик оглеждат ще звездите

И чудни върхове.

Под слънцето — Любов там лед не ще остане,

Ще цъфнат цветове.

О, слънце ще изгрей на всички ни в сърцата

След новата зора.

Две думи ще звучат на път към върховете,

Две думи: брат, сестра!

Д. Антонова

Към брата

Не прекъсвай тока на благата —

Не изгубвай вярата си в Бога!

Сили нови събери в душата —

Не плаши се от съдбата строга!

Упражнявай волята упорно,

Да сменяваш отчаяние с вяра,

Работи и вярвай неуморно :

Силна вяра планини събаря.

Буден бивай 1 И люби живота —

Любовта ти да те окрилява!

Ти оръжие имаш истината —

Мрак не давай теб да побеждава!

И доволен, бодър всекидневно

Ти представяй себе си в мечтание;

Захвърли ти дребно - непотребно,

Вси излишни грижи, колебание.

Възвишени, нежни чувства, мисли,

В себе влагай утрин като станеш,

И смирено с вяра помоли се,

Нова работа като захванеш.

Чрез усилие, труд н постоянство

Се Духът в човека възвисява;

С мисъл светла, чувство християнско

Се човекът учи, възпитава.

„И доброто, що Бог вложи в мене,

То да е за мойте ближни, братя“ —

Ти кажи си тъй без двоумение —

Сила, радост сети щеш в душата!

Д. Апостолов

Човек и Бог

Тъй както майката детето си прегръща

И носи го с любов до своето сърце —

Така всеблаги Бог човеците обгръща,

Подига, носи ги на ангелска ръце ..

И през долината на скърби ги превежда.

И тъй, там учи ги — не ги остава Той:

От мъки и беди чудесно ги извежда,

С блага и радости дарява ги безброй!

И който таз Любов, таз тайна кой разбира

Чудесно слънце ще в душа му да изгрей:

Вода кат извор същ от него ще извира

И кой от нея пий навеки ще живей!

Д. Апостолов

За окултизма и окултната книжнина

(продължение от бр. 179)

III. За произхода на окултната литература

Понеже окултната наука е преди всичко практична наука, то не е без значение на какви окултни съчинения ще попадне човек. Защото, както казах и по горе, в окултната литература има съчинения, в които няма нищо окултно, а има и такива, които са внесени в света с цел да заблудят търсещите. Защото човек не е сам в света, а има зад себе си йерархии от разумни същества, и той е поле на борба на две йерархии, които.си оспорват правото на владеене полето не неговото съзнание, затова и двете йерархии имат ученици между хората, и двете внасят обилно литература, за да могат да спечелят хората за своята кауза. Така че, една част от окултните съчинения, които съществуват днес в света, са вдъхновени от Христа, в друга част са вдъхновени от Луцифера. И онзи, който не е свикнал да прави разлика между тези два вида окултна книжнина, незабелязано ще попадне под влиянието на луциферианците, и ще има такива резултати, каквито не е очаквал. А това не ще рече, че- самата окултна наука е лъжлива, но че той е попаднал на такива методи, които не са му дали очаквания резултат. Защото науката сама по себе си е една*) но методите за приложение и използване на тези наука в двете школи са различни. Затова онзи, който иска да се ползва от окултното познание, трябва да внимава да попадне на съчинения, вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, които са съработници, на Христа.

Като основа на съчиненията вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, е Евангелието, в което всека дума и всеки стих е пълен със смисъл и значение. Евангелието не е една обикновена повест но едно от най-дълбоките окултни съчинения, което е извор и основа на цялата съвременна окултна литература. Всеки стих от него е във връзка с известни процеси, които стават в човека и Космоса. И затова посветените от школата на Христа вземат евангелските текстове за медитация и размишления, свързвайки се по такъв начин с Христа и с висшите сили на Космоса. Защото като чете известна книга, човек се свързва със съзнанието на нейния автор и от там със силите и съществата, които са го стимулирали и вдъхновили. Като медитира върху евангелските текстове, съзнанието на човека се повдига и той влиза във връзка с Христа и всички възвишени същества, които работят под негово ръководство.

Затова, който иска да не попадне в заблуждение изучавайки окултната литература, нека внимава, да види какво е отношението на тази литература към Евангелието. Не е въпрос в нея само да се говори за невидимите светове и сили, за духове, за Бога, даже и за Христа — но какво разбиране има автора за тези неща. Всички те трябва да бъдат проникнати от духа на Любовта и да посочват методи как да се реализира разумния живот и братските отношения преди всичко тук на земята. Защото не е въпрос само да имаме велики идеи, но преди всичко тези идеи трябва да бъдат приложени и да имат предвид общото благо. Срещал съм окултни съчинения, които говорят за Христа това, което не е. А онзи, който говори за Христа и отрича Евангелието, като говори неща противоположни на това, което се говори в него, е само с цел да заблуди човечеството с името на Христа. Такъв е случая с някой, които се провъзгласяват за учители на света и в своите съчинения говорят, че живеят заедно с Христа някъде из Хималаите, от където пращат чрез своите ученици „новото“ учение в света. Това е в явно противоречие с учението на Евангелието. И това което силно се подчертава в техните съчинения а тяхната личност, в на самата наука. Това което те говорят е „вярно“ защото те го говорят, а не защото само по себе си е вярно. А всяко учение, което поставя личността като основа, няма нищо общо с учението на Христа, който казва — не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Отца ми, който ме е пратил.

За да може човек да се ориентира в обширната окултна наука и литература, преди всичко трябва да има връзка с един велик посветен, който е във връзка с Христа. Христос говори и отвътре на човека, но докато се научи да разпознава гласа на Христа отвътре, от други гласова, които говорят в него, той трябва да се ръководи от един Учител, вън от себе си — който да му посочи пътя към Христа. И намерил един път Учителя във физическия свят, ученика трябва да се води само по ума на своя Учител. Това, което Учителят му дава, ще му служи като светлина и критерии, за да се ориентира в големия лабиринт на окултното познание.

Затова препоръчвам на всички онези, които искат да проучават окултизма, да проучват преди всичко беседите и лекциите на Учителя, които ще им дадат и по-вече от това, което те търсят. Те ще им дадат светлина и критерий, за да могат безопасно да проучват обширната окултна литература и да задържат само положителното. И само в тях в днешната епоха ще намерите методите, които са необходими за развитието но човека при днешното му състояние.

В. Пашов

_____________

*) Защото и Луцифер не я придоби след падането си. но преди него и благодарение на кривите методи, които приложи за нейното използване дойде и неговото падение!

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Царството Божие

(из неделната беседа „Царството небесно“ – 17.01.1937 г.)

Ще говоря само върху думите: „Царството Небесно“. Царството небесно представя организираното. разумното в света. То представя великото, неизследимото. Царството небесно е това, за което като се говори, всякога на човека става приятно, защото има какво да вземе. Всички блага идват от Царството небесно. И това, от което всичко иде, хората не го признават, не го разбират.

За да не разбират значението на Царството небесно в живото, учените се спъват от неразбиране на това. което учат, а религиозните хора се спъват от много чувствания. Когато чувстванята на човека се събудят, той мисли че е станал много религиозен. Такъв религиозен човек прилича на парен котел, в когото се е събрала много пара, която няма от къде да излезе. Той търси начин да се отпуши, и като намери някого, ще започне да говори и разисква с него по ред религиозни въпроси, за право и за криво, докато се отпуши и парата излезе навън. Та когато някой каже, че е много религиозен, аз казвам, че той има много събрана пара в себе си. А учения, аз го оприличавам на гладен човек. Понеже гладът го мъчи, той е започнал да мисли, чуди се какво да измисли.

Та религиозните и учените за да разберат значението на Царството небесно — на висшето, разумното в света, те трябва да разберат, какво е отношението на религията и науката към разумното начало.

Религията и науката са прояви на Разумното начало в света.

Те са само условия, методи за проявата на разумното, но не са те, на които човек може и трябва да разчита. На тях той трябва да гледа като на методи, чрез които се проявява Разумното, което е основа на света и живота. Онова, на което вие трябва да уповавате и разчитате, е Разумното Начало, Царството небесно, което е основата и същината на вашия живот. И ценното у човека, това е Царството небесно. Царството небесно е организираното в него, в което човек никога не трябва да губи своята вяра. Никога не губете своята вяра в това, в което Бог ви се изявява. Нека всички неща отвън бъдат условия, пособия, чрез които вашата вяра да се развива. Докато давате преднина на Божественото в себе си, живота тече приятно. Щом речете да препятствате на Божественото в неговото проявление, живота губи своята приятност. Затова ви казвам: не опетнявайте пособията, чрез които умът работи. Не опетнявайте сърцето си, понеже чрез него се проявява душата. А чрез умът работи духът.

Които не разбират тези отношения, които съществуват между душата и сърцето и между умът и духът, и отношенията, които съществуват между душата и духа и между ума и сърцето, и най-после отношението на тези четири елемента към човека, те стават еднообразни в умуванията си за света и живота и го представят такъв, какъвто не е. Като ни говорят за онзи свят, за пример, те дават такова описание, което не отговаря на реалността. Онзи свят е нещо, което не може да се опише и изрази с човешки език. До сега не съм намерил човек, който да е описал вярно онзи свят. Ани Безант например е писала за онзи свят, но това ни най-малко не е онзи свят, а това е процеса на формиране на човешките тела. Ани Безант, и въобще теософите говорят, че човек има седем тела. Но според нас човек има не сако 7 тела. но той има 12 тела. Днес обаче, човек функционира само в четирите най-долни тела. Тези четири тела представят, четири условия, в които човек може правилно да се развива. Тези четири тела функционират едновременно в човека и пак остава място за още тела да се проявят. Ще изясня идеята с един пример. Представете си, че имате една празна тенекия, в която туряте едри куршуми, с които едно време българите пълнеха своите пушки. Като я напълните с тези куршуми, в тенекията има още място. В празното пространство ще можете да турите от ситните сачми, но пак ще остане празно пространство. В това пространство ще можете да турите ситен пясък. И пак ще остане място. В това пространство можете да сипете известно количество вода. И при това положение ще остане още празно пространство, в което можете да притурите 10 — 15 грама спирт. Както в тенекията могат де се съберат няколко тела, и пак остава още празно пространство, така и в човешкото физическо тяло могат да се вместят още няколко тела, които да изпълняват своя самостоятелна функция. Значи и в нашето тяло има много празно пространство, което ние трябва да завладеем. В нашия ум има доста празно пространство, което не е заето от нашите мисли; и в нашето сърце има доста празно пространство, което не е заето от нашите чувства.

Всяко едно тяло е условие, орган, чрез който човек влиза във връзка с известна област в битието. Чрез физическото тяло ние влизаме във връзка с физическия свят. със света на най-гъстата материя, като се ползваме от всички блага, които Бог е вложил в него. Колкото по-организирано е едно тяло, толкова по голяма възможност дава за да се схване света, към който принадлежи. Когато изгубим едно тяло, ние губим и връзката си със съответния свят и със силите, които функционират в него. Когато човек изгуби физическото си тяло, казват, че е умрял и отишъл в онзи свят. Но вие имате крива представа, както за онзи свят, така и за смъртта. Онези, които имат организирани духовните или по-висшите си тела, като напуснат физическото тяло, пак продължават да живеят, както и по напред, да учат и да служат на Великото Начало, както и когато са били във физическо тяло. А онези, които нямат организирани висшите си тела, са неистина умрели, защото не могат да се ползват от благата на тази област, в която са попаднали. Когато добрите и умните напускат физическото си тяло, те веднага не влизат във висшите светове, но остават тук на земята между хората, събират се по много заедно и помагат на онези, които имат нужда от Божията помощ. Те намират някой беден човек, на когото работите са объркани, и започват всички да работят за него, докато го подигнат. Щом го подигнат, те го оставят свободен и му казват: Хайде иди сега служи на Бога. Иди работи за Господа. След това те го фотографират какъв е бил в начелото и какъв е сега и с тази фотография тръгват за небето, да покажат, как сто двеста души добри и умни хора са могли да подигнат един беден човек. И вие като отидете на онзи свят, ще се постараете да се групирате по няколко, и ще започнете да помагате на някой беден, докато го повдигнете. Ако някой музикант закъса, стотина музиканти от онзи свят ще се съберат около него и ще му помогнат, ще го направят виден музикант. Ако днес вие не успявате, причината за това е, че няма добри, умни хора. умрели. Те трябва да бъдат ваши близки, за да могат да ви помогнат. А сега около вас са се събрали все невежи хора, които не могат да ви помогнат. Невежите, вместо да подобрят работите ви, ги развалят.

Когато бъдете обиколени от добри и умни хора от невидимия свят, които да стимулират вашите добродетели и способности, вие сте пред вратите на Царството небесно. Царството небесно, е онова, на което вие разчитате, и което можете да проверите. В него няма никакво изключение. Когато отидете в Царството Божие, при Господа, ще искате най-малкото, което Той може да ви даде. Ще кажеш: Господи не искам много. Дай ми само една трошица, както на всички, които са идвали до сега при Тебе. Ако искаш много, нищо няма да получиш. Някой като отиде при Господа, иска да му даде цяла една планета да я управлява. Господ е употребил милиони години, докато създаде една планета, а ти искаш веднага да я получиш и де се наемеш с нейното управление. Господ ще ти каже: много време има да чакаш, цокало получиш това нещо. Значи, когато човек отива при Бога. той трябва да е господар на своите желания, и да знае времето, кога дадено желание може да се реализира.

Като ви говоря за Бога, аз имам предвид следното: само любовта към Бога е в сила да повдигне човека, да направи ума, сърцето и тялото му съвършено здрави. Затова трябва да обичаме Бога за да бъдем здрави. Като имате здраво тяло, ще имате здрав ум, здраво сърце, крепък ум. Ако не обичаш Бога, няма да имаш тези неща, а и какаото имате, всичко ще изгубите.

Всички хора трябва да бъдат здрави, всички хора трябва да имат какво да ядат, да имат подслон и да имат нещо, в което да вярват. Но това. в което трябва да вярвате, не трябва да бъде вън от вас. Онова, в което трябва да вярвате, е висшето във вас, това е Царството небесно във вас. И казва се в Писанието: търсете първом царството небесно и всичко друго ще ви се приложи. Деветте блаженства, за които се говори в петата глава на Евангелието от Матея, това са 9 методи, по които можете да добиете всичко, каквото ви трябва за ума, за сърце то, за душата и за духа. Пита някой в какво да вярвам? Вярвайте в това. което ви е дал духът, вярвайте в това, което душата ви е дала, вярвайте в това, което умът ви е дал; вярвайте в това, което сърцето ви е дало. Вярвайте най-после в това, което тялото ви е дало; вярвайте в туй, което носите в себе си. Като пипнеш главата си, вярвай в Онзи, Който я е създал.

Несметни богатства се крият в човешката глава. Ако някой умен човек пипне главата ви, веднага ще потекат положителни, възходящи енергии в нея. Обаче, ако някой глупав пипне главата ви, течението на тия енергии ще спре. Възходящите енергии развиват дарбите си способностите и оформят органите, всеки от които е израз на едно добродетел. Така, краката на човека, това са неговите добродетели; ръцете на човека, това е правдата; очите на човека, това е истината; ушите на човека, това е мъдростта; устата на човека, това е Любовта. Човешкият език, човешката уста, това е Любовта.

Има един миг, в който се разправя, че в желанието си да бъде самостоятелен, дяволът решил да направи един човек. Той физически го направил, но не могат да му вдъхне живот. Затова той се обърнал към Господа с думите:

„Господи, направих един човек, но не мога да му дам живот. Ти му вдъхни живот, че да станем ортаци с Тебе.“ Така дяволът е станал съдружник с Господа. И затова, с онази част от естеството си, която е от дявола, човек не може да служи на Бога. Но с онова, което Бог е направил в човек, с него именно той служи на Бога. Затова Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие.“ Роденият от Бога грях не прави. Не е важно дели е вярно, че дяволът и Господ стенали ортаци, при създаването на човека, но важно е, че в живота има нещо, от което ние трябва да се освободим. Има едно внушение, което се предава на човека по наследство още от далечното минало. Време е вече човек да се освободи от това внушение. Не се спирайте и върху онова, което до сега хората са ви внушавали. Казвате: Щом човек се е родил веднъж, то той непременно ще умре. Съгласен съм че роденият трябва да умре. При начинът, по който хората сега се раждат, смъртта е една неизбежна промяна. Ако гъсеницата не се промени и не стане пеперуда, тя няма да се развива. Тя трябва да умре като гъсеница, за да стане пеперуда. Ако гъсеницата не се превърне на пеперуда, тя не може да се ползва от сока на цветята, от Божествените блага в живота. Тя трябва да пожертва старата си форма, за да може да приеме Божието благо. И ако човек нищо не е дал от себе си, той не може да приеме, Божественото благо. Страданията в света идат по причина на това, че Бог иска да дадем нещо, да изтече нещо от нас.

Ако вие като един касиер цял ден раздавате пари, ще осиромашеете ли? Не. На другия ден вие пак ще имате пари. И ако вие вършите волята Божия, вие постоянно ще имате пари на разположение. Благата в света са божествени и трябва да се оценяват и употребяват за благото на всички хора. Когато срещнете един талантлив човек, което е едно благо, вие трябва да оцените това благо, а самия човек, който има този талант, трябва да има идея и желание да употреби този талант за благото на човечеството. Когато музикантът свири и певецът пее, те дават хиляди от себе си. От тях излиза една енергия, която струва хиляди. Когато излизате от един концерт, вие излизате с голямо разположение. Това разположение не може да се купи с никакви пари. Всички, кои то слушат концерта, са участвали в него.

„Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“

За да влезете а Царството небесно трябва да бъдете герои, и да не се обезсърчавате, защото ще има да минете през големи изпитания и страдания, за които трябва да бъдете подготвени. Човек в света е като на бойно поле, и трябва да има окопи н крепост, за да се предпази от неприятеля. Окопът, — това е човешкият ум и човешкото сърце. А крепостта, това е човешката душа Силната защита, това е човешкият дух. Ако нямате тези съоръжения, вие ще бъдете бити от неприятеля, който ви напада. В подкрепа на твоя ум и на твоето сърце е Бог, който действа в света. Значи. човек трябва да положи вярата си в Царството небесно, което е в него. Вярвайте, че онзи който ви е из-пратил на земята е във вас. Той ви е изпратил да вършите Неговата работа. И ако вършите Неговата работа, вие сте под защитата на Неговата мощна сила. Следователно, бог, който ни е изпратил в света да учим, ще дигне всички препятствия, които имаме в живота си. Всички препятствия пред вас ще се дигнат, но затова се иска вяра, че всичко ще се превърне в добро, че всичко ще се оправи. Бог иде да оправи света, но Той ще го оправи не по нашему, а по своему. Днес всички висши същества съдействат на Бога в оправянето на света. И вие трябва да вземете участие в тази велика работа, като станете служители на Бога. И когато някой ваш брат закъса и се отчае от нещо, вие трябва да му се притечете на помощ, да му помогнете.

Сега ще ви приведа един пример за един млад момък, който се отчаял по нямане на пари, на средства за живеене. В това време той обичал една мома. В отчаянието си, той решил да се самоубие. Като се научила момата за това, тя го извикала,и тихо пошепнала нещо на ухото му. Тя му пошепнала само една дума, и той се отказал от намерението си до се самоубива. Тя му казала: „Не се самоубивай. Знай, че това, което аз имам, е и твое, то е на твое разположение.“ И той се насърчил. Не е въпрос само да се говори, че хората са братя и трябва да се обичат, но тази Любов трябва да се изяви в дело — да се покаже, че действително са братя. От всички се искат дела, а не само думи. Тека и вие трябва да кажете на Господа: „Господи, всичко, каквото имам, е на твое разположение.“

По този път като тръгнат хората, те ще станат съработници на Бога за реализиране на Царството Небесно на земята, което е Царство на Любовта, братството и свободата.

17. I. 1937 год.

Философия на делото на Авг. Тйежковски

Oснови на неговото учение и на неговата система

(кратко изложение по проф. Д-р Адам Жолтовски)

Биография

Август Тйежковски (Август Чешковски) — граф, единствен син на благородника Павел Тйежковски, е роден на 14 окт. 1814 год. в Суха. Подлесне, (Белосток) Полша. Неговият баща е бил енергичен и разумен стопанин, интересувал се е от наука и изкуство, бил е покровител на изкуството. Италианският художник Монти му е гостувал, а и той също е гостувал у него в Италия. Оставил на сина си блестящо материално състояние и наклонност към наука.

Първото си образование младият Август получил в Варшава, където е бил през ноемврийското въстание 1830 год. После заминава за Краков (1831) и за Берлин — да учи философия. В това време умира Хегел (ноемв. 1831 г.) тъкмо когато неговата философия е била в своя разцвет. Естествено е, че Хегелевата философия е указала голямо влияние върху Тйежковски. Както ще видим — тя е станала изходна точка на неговата философия на делото. Обаче, използвайки диалектическия метод на историята, Тйежковски създава своя философска система, в която той разглежда човечеството като организъм, а историята на човечеството, като органическо развитие на една цялост, проявление на Мировия Дух. Неговата философия носи всички характерни белези на славянския гений и открива светли перспективи на бъдещето.

Тйежковски завършва университета в Хайделберг в 1838 г. с докторска титла. Главното му дело, венецът на неговия живот е четиритомното съчинение „Отче наш“ първият том от което излиза в 1848 г., а останалите три едва след неговата смърт (в 1899 и 1903 г.)

Докато в първите си съчинения — Тйежковски, като ученик на Хегел, макар че скъсва с някои негови схващания, обосновава своята философска система, в „Отче наш.“ Тйежковски излиза пред нас като вдъхновен философ-пророк и на жив образен, сочен език ни разкрива цялата история на човечеството, заедно с бъдещата, третата епоха на Духа, на царството Божие, на хармонията.

Тйежковски се е занимавал не само с философски и религиозни проблеми. Той живо се е интересувал от обществения и икономически живот, написал е редица съчинения по тях.

В Берлин в 1843 основава философско д-во с Karl Mochelet — хегелианец. По късно купува земя в околностите на Познан и като член на пруския Landtag — проявява жива дейност; участва в комисията по основаване университета в Познан. В 1861 г. умира жена му и той се оттегля от обществена дейност. Заминава за Венеция, където изучава полската история — в италианските архиви.

В 1870 г. отваря земеделско училище близо до Познан, което се развива успешно до 1878 г. когато бива затворено от пруското правителство. Бил е познавач на изкуството и колекционер на художествени картини, председател на д-вото „Приятели на науката“ — основано от него в 1887 г. Празнувал 50 год. юбилей на литературната дейност в 1893 г. В същата година участва в конгреса на полски правници и икономисти. Старините си прекарва в село — в околности те на Познан. където и умира на 12 март 1894 г. Два дни преди смъртта си предава ръкописа на „Отче наш“ (трите последни тома) за печатане, понеже по негово убеждение, времената не били дошли. И действително, когато четем това забележително съчинение, писано като че ли вчера — ние се удивляваме на тази гениална интуиция и чувстваме великото вдъхновение на тези типичен славянски философ, който тъй убедително пише за великата мисия на славянството — призвано да даде синтезата в новата култура на Духа.

Най-добър познавач на философията на Тйежковски е проф. Д р Адам Жолтовски — Познан, който е написал докторска дисертация: Философия на делото. По плана на неговата работа ще изложим накратко философията на Тйежковски.

ч. I. Философия на историята

Делото (приложението) като същност

на историческото бъдеще.

1. Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух — това е ключ за разбиране философията на Тйежковски — това Хегелево схващане световната история като процес на развитие на човешкия дух.

Само че Тйежковски схваща световната история като цялостен процес на развитието, като цялост и организъм и в това е разликата от Хегеловото схващане.

Геометрическото място за всичко човешко е световната история. Всички сили, елементи на духа, идеи трябва да се изпитат в течение на историята. Тя е пробния камък на всяка умствена спекулация. И затова, законът на диалектическото развитие на човечеството е абсолютен закон на развитието на духа изобщо, основете на човешкото съществуване, цялата истина на нашето битие, словото на нашето призвание и назначение. Този въпрос е жизнен за човечеството и първа задача на философа; философията на историята става историчен мироглед.

2. Историята като диалектичен процес.

Хегел е открил абсолютния метод на познанието и на развитието на Духа — теза, антитеза, синтеза, което съставлява ядката на философията. Същият метод важи и за историята, защото абсолютния закон на развитието е диалектически процес — важи и за историята както и за всека друга област на Духа. Заслугата на Тйежковски е именно в това, че той е приложил диалектич. метода — по отношение на историята, което сам Хегел не е направил — и е дошъл до изводи, потвърждаващи молитвата Отче наш и идеята за Царството Божие на земята.

3. Познаваемост на бъдещето.

Хегел не разгледа историческото развитие на човечеството в цялост и в органично единство, понеже той се занимаваше само с миналото на човечеството — и не взе под внимание бъдещето. Тйежковски разработи историческото развитие на човечеството в неговата цялост и единство, взе под внимание бъдещето и дойде до съвсем други резултати. „В древния свят преобладава чувственото, в християнския — свърхчувственото. Пълното примирение на тези две култури е тенденция на модерната култура. Това е и основната идея на Тйежковски — бъдещето на човечеството е синтеза на пред-християнския и християнския свят (теза и антитеза), примирение, хармония, творчество — осъществяване царството Божие на земята. То е познаваемо само в своята същина — не в своите подробности, като неизбежен резултат на дадени причини, като отгатване на бъдещето въз основа законите на развитието, като магическо следствие на миналото. „От предсилките на миналото вадим заключение за бъдещето.“

4. Античността като свят на непосредственото Битие.

Древността — това е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието. Имаме първоначалното състояние в живота на човечеството — „непосредствено, пасивно, зависимо.“ Човекът е роб на природата, няма свобода на индивида. В религията — пантеизъм, в обществения живот — деспотизъм. „Човекът дреме, обществото дреме и даже Божеството дреме.“ (Отче наш — 71 стр.) Това е Изтока. Първото пробуждане на Духа виждаме в Гърция. „Познай себе си!“ От външния свят почва стремление към вътрешния свят. Имаме вече чувство на свободата — съзнание още на. Абсолютното превъзходство на съдбата, влиянието на оракула показва, че целият Гръцки живот, макар че в сравнение с изтока е твърде одухотворен, още е в природно състояние. Процесът на индивидуализиране продължава в Рим.

Стремлението към независимост и свобода на индивида, постулат в древния свят, никога не бе постигнато. Целият период на древността е падение на човека, потъване на Духа в материята, инволюция.

(следва)

П. Г. Пампоров

Лъчи от „Изгрева“

(продължение от бр. 179)

За противоречията в живота

Веднъж дойдоха две госпожици и започнаха да се оплакват, че животът им омръзнал. Започнах силно да се смея. Те ме нарекоха безжалостен и ме запитаха, какво смешно има в тяхното нещастие.

Представете си, казах им, че един човек пие боза, а ви се оплаква, че му омръзнало шампанско вино, което той не е и помирисал.

Та истинският живот не е живот на скърби н радости, на удоволствие и неудоволствие. Истинският живот е некъде над промените. До като ти имаш скърби и радости — друг е, който направлява твоят живот, като ти създава удоволствие или скърби. Я животът, който се е вдигнал над тях, има в основата си една възприета идея, в името на която трябва да се остави всичко. В обикновения живот това наричат жертва. И Христос каза: „Ако не пожертваш баща си и майка си и собствения си живот и не вземеш кръста си и не тръгнеш подире ми, не можеш да бъдеш мой ученик.“ Това е пълно противоречие на това, което каза Мойсей: „Почитай баща си и майка си.“ И днес за ученика вече жертвата не е жертва, а радост от възможността да отиде след любимата си идея, също тъй, както се радва копнеещата мома, когато остави дом и родители и отиде подир любимия си.

Противоречията са в състоянията, а не в същината. Състоянията се сменят поради хетерогенната среда, в която се проявява живота на индивида. Но в общия живот, в колективния живот плюсовете и минусите се почти уравновесяват, та винаги знаещия може да има едно равновесие постигнато волево.

Нощта и денят са две състояния, свързани с въртенето на земята. За тия, които са вън от нея, няма нито залез, нито изгрев — слънцето вечно грее. И за знаещия, който може да си създаде една бързина наравно с видимата слънчева (около 1200 км. в час на паралела на Берлин) за него слънцето няма да залезе никога. Също не би залязло и за очите, които биха били чувствителни за тия лъчи на слънцето, които премижават през цялата маса на земята.

За истинския вечен непрекъснат живот, в който няма предмети, закони, явления, а има нещо непрекъснат и общо, както самата вода, която образува извори, реки, заливи, морета — в този живот няма никакви противоречия. Когато един ученик добие възможност да се домогне до тоя живот — тогава той има само една идея, само един Учител, когото следва с радост, защото като търси първом тоя живот, Големия, висшия — всичкото останало се съдържа в него, като съставни части.

Онзи, който е разбрал цялото, лесно ще разбере функциите на частите, но онзи, който не знае за какво служи един часовник като идея, напразно ще изучава колелетата му — те никога няма да му кажат това.

До като човек не счупи черупката и излезе вън от индивидуалното, той не може да има новия живот. Черупката е личното. То е необходимо да съхранява благата, които имаме до като сме в неблагоприятна среда. Но щом семето попадне в земята, яйцето под квачката, семето ще изгние, яйцето ще се счупи и ще даде по тоя начин начало на нов живот.

Едни от хората днес разбират, че тоя живот има своя извор в едно Вечно Начало — други смятат и себе си за еднодневки и живота в тях за нещо временно, което се явява от нищо и става нищо. И едното и другото гледище имат своите предпоставки и са на местата си, както е на местото си сеното, като храна на коня и хляба — на човека. Да се прескачат различните степени на живот, да се вдигне човек от едно стъпало на друго, потребно е знание. Това знание не се постига по механически път на запаметяване на известни правила и закони, а чрез възприети и живяни във всеки момент идеи. Там. където не ще може да има лична опитност, достатъчно е ако човек обича искрено и дълбоко едно по висше от себе си същество — то ще го вдигне до своето съзнание и ще му даде възможност през неговите собствени очи да вижда работи, за които не е мислило. Възможно ли е това? Разбира се. Това сме го опитвали всички, които сме на тоя път. Как? Това е въпрос, отговора на който има индивидуална и обективна част. За обективната може да става дума, за субективната не — понеже тя е в зависимост от всеки отделен случай. Но това не ще каже, че в основата лежи произвол. Ни най малко, само че разнообразието е безконечно голямо, винаги имащо в основата си единство на принципите.

Липса на систематика

Длъжен съм да подчертая преди всичко, че аз самия избягвам каква да е систематика в това, което пиша. И то не е случайно. Това като извор на основата която имам — живота, който, като водата, няма никаква форма, но заема всички форми. Форма, систематика, логика, буква, догма, това значи статика, минало, смърт. Живота е винаги нещо повече. Той е в неясното, в недоказаното, в ирационалния остатък, в безконечността, вечно подвижното, меняващото се. То няма постоянна форма, но тъкмо за това са чувства същината, която дава смисъл на всички форми. Когато човек мисли по-дълбоко и по-право, тогава света става съвсем друг. Тогава той гледа растението и „вижда“ и неговите корени, гледа къщата и „вижда“ и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и дървото в плода вътре и плода — в дървото; вижда стареца и младенеца като една река, която тече некъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водете на океаните вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет — и „вижда“ по същия начин народите от които всеки момент се „изпаряват“ человеци за „онзи свят“. В тази природа, много неща са може би не достатъчно земни, но затова всички са живи. Там и скалата заедно с континента пътуват с десетки .... сантиметра за столетия. Но що значи век пред вечността, която носи живота в себе си? В тоя свят, (понякога го наричам на „циклично“ мислене), всичко се движи в кръгове, в процеси, в спирали. Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея — това е светът на безотносителното мислене — така го наричам аз за себе си. Това е светът на безформие, в който във всяка секунда може да вземеш форма която поискаш или помислиш. Това е свят в който ти си във всичко и всичко е в тебе.

Зная, ако чете това някой учен професор, ще си свие веждите и заклати глава! — шизофренизъм, лудост, халюцинация . . . Да и странно — мнозина им вярват. Вярват не на тия които са открили Америка, ами на тия, които изобщо отричат да съществува каквато и да е Америка . . . Едно вре ме и Христофор Колумб го правеха луд и той 12 години трябваше да доказва псе на учени хора, че пътя към Индия е възможен и от запад. Ученото невежество нарече и Христа луд (гл. 10 ст. 20, Йоана) То и до сега продължава да квалифицира явления, които по същина не знае, но понеже не си е дало труд да проучи или даже само да допусне, то ги смета за невъзможни, за ненормални, за суеверия, за лудост. Всичко това е от липса на светлина, на знание . . . от неразбиране. Хора. които сметат границите на собствения см ум за граници ма световното знание, кожата си —за крея на течното естество и личния индивидуален живот във физическото тяло за едничкият възможен живот на човека изобщо. Нито мислим да ги опровергаваме. Ние живеем в друг живот. Те са като деца в една утроба. Прави са като описват своя живот, не са прави, когато отричат живота на ония, които са излезли от майчината утроба и са влезли в по-голямата утроба на външния свят. Но когато дойде и тяхното време и те ще потвърдят това, което сега отричат. Всяко мнение е израз на състояние, изказ на психика, на степен на живот. То не е криво или право — то е — то не прави къщата, но то сочи състоянията, както и стрелката на барометъра не прави бурите, но ги показва.

Облечената мисъл във форма е труп. Мисълта може да се погребе в един логически закон, но идеята възкръсва моментално. Умния ще я срещне като изключение много често, до като изключенията станат ново правило. Законите, формите поясняват, определят това, което е било или, което е — което ще бъде, винаги може да бъде предсказано, но то никога не се движи в паралелни рамки — винаги те се разтварят фуниеобразно с широкия край към едно бъдеще, което винаги носи нещо Ново.

За думите и тяхното разумно значение

Ето ний дойдохме до една дума, която сама се нуждае от големи пояснения, както и много думи с които ний изобщо говорим. но в които всеки си туря своето съдържание. А това съдържание е израз на неговия собствен живот. Колкото и да е субективен, той трябва да има нещо субективно, защото благодарение на обективния елемент в субективното ние се разбираме. Но и това са думи и думи.

Спорът и неразбирането между хората понякога се дължи именно на нееднаквото съдържание което влагат различните хора в някои думи.

Люб. Лулчев

Характерология

Връзката между носът и челото

Ако челото е израз на ум и носът на мисъл и чувство, дейност инициатива. Линията, която се образува между носа и челото посочва начина, по който мисълта се прилага в живота. Несъмнено, състоянието между ум, мисъл и воля (брадата — която реализира мисълта) е от решително значение, но все пак, линията, която се образува между корена на носа и челото, остава като характерен белег на човека.

В животните обикновено това хлътване или впадинка липсва. В човека свръзката между челото и носа става по няколко начина. Ние вече говорихме (гледай предните броеве) за широчината или теснината на „моста“, който свързва носът с челото. Но нищо не споменахме за линията на самия мост. Тук ще го разгледаме с няколко думи.

Качествата на тоя „мост“, съчетани с главните качества на носа (според формата му) ще дадат в резултат окончателните и съществени качества на човека, разбира се при условия, че ще се вземе във внимание и челото и брадата, па и очертанието на цялата глава. Инак ще имаме само частични оценки, които може да са верни в случая, но в общото се засилват или намаляват, съответно това. в какво съотношение са с околното (чело, бра да, бузи, очи, вежди, уши, форма на главата и пр.)

Bratstvo_9g_020.jpg?fbclid=IwAR2DbbcPTt0

Случаите за моста са най различни, но ще вземем като типични само няколко:

1) Моста е прав т. е. челото минава направо в нос, слива се. Такива типове са тъй наречените „гръцки“. В тия хора мисълта е обективна. Разбират от красота на формите. Когато линията на носа следва почти линия та на челото — имаме меки хора на естетиката на вътрешна мярка, макар и идейни материалисти. (А) Но ако носа, отскача (Б) на-вън — имаме дебелоглави, упорити хора, за които разумните словесни доводи имат малко значение. Те обикновено разбират нещата след като си чукнат главата и то поне два пъти в стената — чак тогава се съгласяват, че е стена, в не врата При първия удар допускат, че само така им се струва . . .

2) Колкото линията е по огъната, толкова съобразителността и отстъпчивостта са свойствени на тая натура. Но разбира се и тук имаме много възможни случаи, както се вижда от тия чертежи.

Колкото линията е по хармонична, толкова отстъпчивостта се дължи на разумна съобразителност.

Колкото линията на челото хлътва силно и внезапно, толкова тая отстъпчивост минава към подозрителност и страх, а понякога е израз на психични и др. недостатъци (епилепсия, злоба — тогава и очите са верен решителен показалец: съмнение)

Когато вдлъбнатината е мека (а не внезапна и при това съпроводена с не много високо издадено чело до веждите — тогава имаме добродушен човек, който може да „лае“, но не „хапе“. (В)

Когато гънката е много дълбока, вследствие на което корена на носа почти изчезва и очите да изглеждат като да са на повърхността на самия корен на носа — това показва лукавство (особено ако очите са близо едно до друго, малки, тъмни и бързи) бърз, дребнав ум, човек на дреболии. (Г)

Хармоничното минаване на челото в нос, когато въпреки вдлъбнатината носа си остава все още твърде висока преграда между очите — такъв характер крие в себе си ценни качества, още повече ако мостът е широк, очите разположени нормално или широко.

Изобщо взето ъглите, които образуват органите, на човешкото лице помежду си, са от голямо значение и никой не ги е изнасял тъй дълбоко и по същина както Учителя. Но Той никога не ни е разказвал до крей тия закони на органическа проекция, които засягат понякога дълбоко природата на човека — а често — и неговото минало, па и вероятно и бъдеше. Причините за това са несъмнено важни и не е мъчно да се доловят. Все пак и това малко, което се казва, обогатено с лични наблюдения и самонаблюдения, може да ни послужи като основа.

Книжнина

Узвишени идеал, Петар Данов, 1936 Београд.

„Високияг идеал“ — от Учителя с предговора на Мара Белчева и портрета на Борис Георгиев —на корицата, е вече излязъл на сръбски. Преводът е направен от Живоин Костич —уредник на Вегетарианска библиотека и наш съмишленик.

Преди близко една година — един брат вдъхновен от една идея—с сияйнало лице идва при мене и ми повери една сума от 2,000 лв. за първата книга на Учителя, която ще се печата на сръбски. Отпосле той прибави още 1000 лв. Така. благодарение на готовността му да се отзове на вътрешния глас, който му е нашепнал, имаме вече началото на една велика просветна работа. Голяма е радостта на кръжока в Белград, който с енергия се е заел с разпространението на живото слово на Учителя. Аз вярвам, че в България ще се намерят и други братя и сестри, които ще послушат вътрешният глас и ще предложат пред олтара на служението Богу — суми — защото ако сеятелят не пожертва време и сили и семе, как ще поникне семето? Последно време е, време за отлагане няма — има манифест за доброволна мобилизация. Всяко и най-малкото усилие, всяка и най-малка жертва дава плод. Божественото се започва с малкото — от семе.

Ако българите знаеха каква привилегия им е дадена—да сеят живото слово между славянството! Трябва инициатива, трябва всеки миг творчество, а не пасивност и чакане — други да направят това. Имаме нужда от един фонд за разпространение Словото на Учителя между славянските народи. Фондът може да бъде при ред. Братство.

Който желае да участва в привилегията — да сее живото слово, нека се отзове.

С е я т е л