Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173

Днес всички хора говорят за възпитание на младото поколение, но все по стар начин възпита ват. Семейството, училището и обществото възпитават младите в практичен дух, в смисъл да бъдат силни, прозорливи, да разбират хората, да преодоляват мъчните условия в живота и пр. Всичко това е добро и необходимо, но те изпускат едно нещо из предвид: невъзможно е човек да разбере, да познае другите, докато не е познал и разбрал себе си.

И действително, ние днес изучаваме много неща, но едно, което е най-важно, което е крайъгълния камък на едно разумно градене и от което почва истинското възпитание, ние не изучаваме. Ние не изучаваме себе си, не изучаваме нашите състояния, дали са наши или чужди, възприети по внушение от околната среда. Ние скърбим, страдаме, идват ни една след друга отрицателни мисли, болести, но не знаем техния произход, не знаем същинската им причина. Като е така, може ли човек да каже, че познава себе си? Може ли да се каже, че такъв човек се възпитава, като се влияе напълно от външни впечатления и условия?

Истинското възпитание почва от себепознанието; другото е дресировка, която няма дълбок корен в нашия душевен живот. И ние, ако искаме да вложим нещо ценно в нашия живот и да застанем на здрава основа, трябва да почнем от себепознанието.

Обществото, ако иска да има едно добре възпитано поколение за в бъдеше, трябва да почне именно от там, да подтикне ученици, младежи и възрастни да почнат от първото стъпало — себепознанието. Тоз, който е познал себе си, който живее съзнателно, знае произхода на своите състояния и се справя с тях, се е добрал до истинското възпитание. Защото не е важно само да възпитаваме другите, да изучаваме техните положителни и отрицателни прояви, но всеки индивид първом трябва да почне да изучава себе си, да изследва своите прояви. Не е работа да имаме една голяма и красива постройка външно, но тая постройка трябва да бъде добре уредена и инсталирана вътрешно. Иначе тая постройка губи своето значение. Така и възпитанието, без вътрешно приложение, губи своята стойност.

Да почнем от първото стъпало —себепознанието!

Богу или Мамону?

„Не може да се служи на двама господари“

Христос

Светът представлява една грамадна арена, на която се състезават доброто и злото, низшето и висшето начало, демоничното и божественото. Този двубой особено ярко изпъква в последно време. Ние сме свидетели на тази неравна борба, в която стихията на отрицанието и обскурантизма е в своя апогей — развихрила всичките си тъмни сили, за да нанесе победа на доброто, на човечното, на благородното, на възвишението. Изразено с езика на библейския символизъм, ние ще кажем: демонът е мобилизирал всички свои легиони, за да обсеби хората в своята власт и да ги отклони от стремежа им към доброто, т. е. към Бога. Сатаната напъва всички сили за да завладее света. Погледнете навред по света и ще се уверите в това. Ето в Испания вече няколко месеца се води страшна междуособна война — брат с брат се избиват по улиците с нечувана жестокост. Преди известно време в Съветска Русия избиха първенците на революцията и се готвят нови процеси против други подобни. В Германия увеличиха военната служба. Хитлер въоръжава своя народ да запази „мира“ в Европа. Франция е в тревога от това и прави и тя същото, укрепява с китайска стена границата откъм Белгия. В Италия — Мусолини възстановява Римската империя, чрез потисничеството и робството на беззащитните чернокожи в Африка. Малкото Съглашение прави разчет на своята военна мощ и заявява на всеослушание, че то притежава 20 милиона войници, които, в случай на нужда, може да мобилизира и ги принесе в жертва на кръвожадния бог на войната. В далечния изток — непрестанни конфликти и борби . . . И пр. и пр. . . .

Изобщо, навсякъде владее насилието, злобата, борбата, жестокостта! И не е изключена възможността да избухне една нова всесветска война, която, по размери и ужаси, ще надхвърли миналата. Много очевидно е, че злото е в настъпление. Явно е, че демоничните сили, животинските инстинкти се стремят да вземат надмощие и завладеят душите на хората, за да се възцари напълно богът на егоизма — Мамон. Но, ако се допусне това, то значи да се тикне човечеството към гибел.

Днес егоизмът, бил той личен, обществен или национален, е главния стимул в живота. Той тласка: индивидите, класите, обществото и народите към борби, войни и жестокости. В своето заслепление хората не виждат, че патя на егоизма води към катастрофален край. Защото не може да се гради солидна сграда върху пясъчна основа — не може да се осигури добър обществен, национален и международен живот, ако няма мир, хармония и сътрудничество между индивидите и народите. И жалко е, че днес. в света на голямата култура, хората, които ръководят съдбините на народите, не могат да разберат. че пътя на егоизма и насилието води към анархия и страдания. Жалко е, че хората са толкоз късопаметни, че не могат да извлекат поуката от миналото, но с още по-голямо озлобление се готвят за нови кръвопролития и безумия.

Една треска към въоръжаване и превъоръжаване е обхванала народите. И един ден ще се нахвърлят като разярени тигри едни срещу други, за да осъществяват своите .идеали“, величието и благоденството на отечеството. Но, на форума на тази жестока световна борба ще пропилеят всичките си материални и духов ни сили, за да се върнат в отечеството си с покрусени души и разбити национални идеали! А след това ще дойдат кризите — неизбежни спътници на нарушеното равновесие в националния и международен живот.

Не! Това не бива да се допуща вече. Историята на миналото е пред нас. Светът трябва да направи завой в своя живот. Нужно е да се тръгне из истинския път и се приложат благородните методи за уреждане личния, обществен и международен живот. Защо да не се опита силата на сътрудничеството, на обичта, на алтруизма? Защо е необходимо да се принасят жертви на Мамона, когато по пътя на братство, на християнското животоразбиране биха се уредили всички икономически и териториални въпроси? Нима все с пушката и меча ще си уреждат отношенията ни? Къде е разумът във всичко това? Не струва ли този начин много по-скъпо от другия — миролюбивия?

И днес, след 2,000 год. Христос се обръща към света и го пита:

„Кому служите, Богу или Мамону?“

„Не може да се служи на двама господари. Ако възлюбите Бога — ще имате неговото благоволение — мир и радост ще царуват на земята; ако служите Мамону. скръб, страдания и анархия ще владеят над света.“ Тъй говори великият Учител. забравен днес от хората, който единствен е в състояние да спаси света.

„Кому ще служим, Богу или Мамону“ — от това зависи и нашата и общочовешката съдба.

Светослав

МЕСИАНИЗМЪТ В ПОЛША

Полша, както и другите славянски страни, има велики духовни съкровища, които са малко познати не само в другите страни, но даже и в самата Полша. Новото поколение в Полша се увлича било от крайните социални учения, било от националистическата пропаганда на фашизма в една или друга форма. Малцина познават самобитната, творческа, полска и славянска философска мисъл — съчиненията на Вронски, Тиежковски, Трентовски и Товянски т. е. на тъй наречените месиенисти. A те са толкова интересни и тъй богати в мисъл, полет и достижения, че в някой отношения далече надминават постиженията на немската философия например. Понеже полският гений е надарен с дълбока интуиция — тази интуиция именно е направила от поменатите философи — мислители-пророци.

Докато Хьоне Вронски — гениален математик и философ, се опитва да открие по математически-генетичен метод философията не абсолютното — и дава величествен синтез на религия, философия и наука, като открива закона на творчеството; Тиежковски — в съчинението си „Отче наш“ с пророческо вдъхновение възвестява новата епоха, епохата на Духа Свети, на Духа, който осъществява принципите, възвестени от Сина Божи — Христа.

А Товянски — Учителят, вдъхновява Мицкевича, Словацки. Красински с идеалите на Христовото учение и с посланичеството на Полския народ — „служител Божий“ който има мисията да осъществи учението на Любовта, свободата и братството, да изяви Христа да стане избран съсед, Израил на новото време. В същото време Мицкевич, Красински, Словацки в дивни вдъхновени стихове възпяват това посланичество, тази мисия, този Христов идеал: Царството на духа, Царството на Бога.

Никой народ не се е издигнал тъй високо в стремежите на Духа и поривите на душата, както полския народ в епохата на големите страдания — когато беше разпнат Голгота. Този славянски народ, поставен на кръстопътя между изток и запад, има наистина велика задача, да създаде синтеза на две култури — източна и западна, да създаде самобитна, славянска култура, основана на учението на Христа, да създаде културата на Духа и свободата.

Богато съкровище са оставили полските мислители, философи, поети, пророци, месианисти. Всички едногласно възвестяват царството на Духа, на Любовта и творчеството, на свободата и толерантността. То не е пътя на комунизма, но не е и пътя на фашизма. То не е пътя на материализма, но не е и пътя на бездушния формализъм и клерикализъм.То е пътя на Христа. То е пътя на Духа. То е пътя на Словото. То е пътя на Творчеството. То е пътя на самобитната, славянска култура, с душа и със сърце, която носи справедливост за всички, братство за всички, свобода за всички.

За жалост, аз срещнах много млади, образовани поляци, които знаеха всичките съмнителни мъдрости на Ницше, Хитлера и пр. — т. е. философията на юмрука, че силата е всичко, а не знаеха почти нищо за Вронски, Тиежковски, Трентовски, Товянски.

Какъв славянин е този, който познава чуждата немска философия материалистична, а не познава своята, родна нему? Това е обща слабост на младите славянски народи: да се прекланят пред чуждото, сляпо да подражават на всичко западно европейско, без да познават себе си? Но постъпва пробуждане на славянските народи. Търсене свой път — славянски път. Верен с Духа и славната традиция на свободолюбивата и любвеобилна славянска душа.

За честа на млада Полша — ще кажа, че има вече и отделни лица. дружества и групи, които работят усилено за пробуждане съзнанието за посланичеството на Полша и славянството; има лица и дружества, както напр. „Месианистичния институт“ сега преименуван — Д-во X. Вронски, ръководено от проф. Хомич и ред. Браун; д-во синархично, начело с Тарло Мезински. Д-вото на младите славяни, което работи за културно сближение на славянските народи; д-во на славянските писатели и художници и пр. Много съчинения на полските месианисти, главно на Вронски, са преиздадени.

Има вече интерес и към литературата у другите славянски народи и специално към литературата на Всемирното братство, което потвърждава идеите на полските месианисти и ги възвестява с още по голяма сила и светлина, след 100 години.

Всичко това е знак, радостен знак. Пробужда се славянството! И почва вече да разбира, че няма друг път на светло бъдеще, освен пътят на Христа, пътят на Божията Любов, която носи безсмъртие и дава живот; пътят на Божията мъдрост, която носи светлина и знание и пътят на Божията Истина, която дава съвършената свобода!

П. Г. Пампоров

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Ролята на гимнастическите упражнения в живота

(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Светило на тялото“, 19 Април 1936г.)

Сега аз ще ви говоря за неща, които ще ви бъдат полезни. Човек се нуждае от много неща. Много въпроси са важни за него. Въпросът за яденето е важен, за дишането също е важен, за гимнастическите упражнения е също така много важен.

Всичко в живота зависи от гимнастическите упражнения. Ако ти не си гимнастик в живота си, ти не си човек. Не е въпрос само до външните упражнения, но ако ти не знаеш как да движиш мозъка, сърце го и волята си, ти нищо не можеш да постигнеш. Навсякъде по света сега правят гимнастически упражнения, обаче, те нямат една научна основа, — което намалява тяхната стойност. Има упражнения, които събират, акумулират енергията, а има движения, които разпръсват енергията. Има движения, които са здравословни; има движения, които са болезнени. Виждали сте, как болният се упражнява. Ако на един учен човек, който е свършил 4 факултета кажете, че трябва да се упражнява, той казва: това е играчка работа — тя е за деца. Но утре като заболее, ще го видите този учен как се упражнява. На кревата се учи как да играе гимнастика. Съвременните хора, като не разбират дълбокия смисъл на живота, те се стремят към седящ живот. Седящият живот много се практикува но изток, между факирите на Индия. Но по този начин, някой органи се атрофират. Това е неразбиране на живота. От научно гледище целият свят трябва да се упражнява, да е в движение. Всички удове, всички мускули, цялото тяло трябва да се упражнява. Тези движения трябва да бъдат научно обосновани, а не да бъдат само така случайни движения. Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека. Защото човек е много сложно същество. Той носи в себе си енергиите на растителното и животинско царство, а също сега върху него започват да действат и по висшите енергии — а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения. Той също така е средец и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмена на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането.

Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия но цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили.

По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса. Без упражненията, ние не можем да използваме благата на Любовта. Любовта е сила, с която трябва да знаем как да се справяме. Тя е огън, който носи голяма сила в себе си. Досега никой не е измерил топлината на любовта. Любовта започва от най-малката топлина и стига до най голямата, която всичко разтопява и унищожава. Зависи как ще се прояви тази Любов. Опасността не е от огъня на Любовта, но във вашето приближаване или отдалечаване от него. Ако много се отдалечиш от Любовта, ще замръзнеш, ако много се приближиш, ще се стопиш. Следователно, човек трябва да намери онова нормално положение, или разстояние от огъня на Любовта. на което нито да замръзва, нито да се разтопява. Това наричам аз мярка на Любовта. Това положение ние наричаме донякъде идеална Любов. Това е местото от дето животът иде. Който пази това положение, животът му се благославя. Ако изгубиш това равновесие на Любовта, от-там ще се зародят всички нещастия. А нещастията са вече болезнени състояния. За да възстановите здравословното си състояние, вие трябва да започнете да правите упражнения. А като се възстанови здравето ви—това е нормалното състояние на Любовта, което ще ви сближи с хората.

Само когато хората дойдат до това разбиране, те ще добият едно свещено чувство за живота. Всички имате право да живеете и то щастливо да живеете. Но щастието няма да дойде така, както вие предполагате. Щастливият живот не може да ви го донесе някой отвън, но трябва да спазвате законите и правилата, които Бог е поставил в света. Какво вие мислите за нещата — това не е важно. Важно е, да разберете същественото, което ви се проповядва и което трябва да проповядвате. Като разберете това същественото, вие ще знаете как да поправите живота си. А с днешното си знание и разбиране, които са фалшиви, вие не можете да поправите живота си. Запример, днешните хора не могат де се справят с болестите, защото имат крива представа за тях и за тяхното лекуване. Преди всичко, трябва де се знаят причините за болестите. Най-новите научни изследвания установяват, че причината на всяка болест е в човешката мисъл.

Ако поставят човека в хипнотично състояние и чрез внушение му се предаде мисълта, че той има язва на лицето или на гърба си, той веднага ще започне до усеща съответни болки. Като извадят човека от това хипнотично състояние, той вижда, че няма никаква язва. Това ясно показва, че причината на всека болест е в мисълта. Всичките болести у човека идват по пътя на внушението. Внушението е един мощен фактор, затова Божествената наука препоръчва човек да държи винаги в ума си само светли и възвишени мисли и красиви образи и картини. Отрицателните мисли ще дойдат, но ще знаете, че те ви са внушени от нисши същества, които искат да ви използват по този начин. Човек трябва да постави в ума си положителната мисъл, че той е създаден здрав и следователно всяко болезнено състояние не се дължи на нищо друго, освен ма мисълта, която той е допуснал в ума си, че е болен. Бог е създал човека да бъде здрав, а не болен. Щом е здрав, той ще може да се освободи от всички онези внушения, които хората му са вложили. Внушенията се дължат и на хората от земята и на ония грешни души, които са заминали за онзи свят, но като грешни, не са могли да отидат далеч от земята, а остават да се движат между небето и земята в състоянието на пихтии, които лесно се вмъкват в телата на хората и ги измъчват. Такива грешни същества ги наричат вампири или вампирясали хора.

Човек трябва да се освободи от влиянието на тези грешни души, за да може да прогресира.

Но за да дойде до това положение, той трябва да мине през ред страдания и опитности, за да се добере до правата и положителна мисъл, която е като броня срещу тези внушения. Затова е и пратен човек на земята — да се учи. А всичко друго, което прави на земята, то не е съществено — това са относителни неща. От това гледище напр. женитбата е училище, а не место за щастие или за развлечение. Затова човек трябва да мисли, когато се жени. Жената е едно пособие, един учебни в това училище. Мъжът е друго пособие, друг учебник. Децата са други пособия, други учебници. Един ден, когато човек свърши това училище, с тези учебници,той минава в по-високо училище.

Само по този начин като се гледа на живота, ще могат да се разрешат всички противоречия и ще може да се създаде новото общество. Но за да се създаде новото общество, хората преди всичко трябва да изменят своите мисли, чувства и постъпки, което ще доведе до изменение на техния начин на живеене и тогава ще се изменят и настоящите форми и отношения, Всички сегашни форми, всички сегашни убеждения са остарели. А всяко старо нещо тръба да се измени. Както детето като порасне не може да остане с детските си дрехи, така също и съвременното човечество не може вече да живее със старите убеждения и отношения. Това е в реда на нещата. Това иска и Бог. Той не иска нещо, което е извън реда на нещата, но иска нещо трезво.

Христос казва: „Светило на тялото е окото.“ Окото е онова, с което ти разбираш нещата. Някой приемат, че това е човешкото съзнание, човешкият ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени — подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпроса за Степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но е много сложен и малко би ви ползвал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече. от колкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии. Но докато дойдат до това положение, те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина, като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения. Затова препоръчвам и на вас тази самодисциплина и тези упражнения. които ще ви свържат със силите на природата. Аз съм за гимнастическите упражнения. Всяка сутрин, след като станете, трябва да правите такива упражнения, които да раздвижат цялото ви тяло, клетка да не остане нераздвижена в тялото ви.

От най-стари времена в старите религии, всички хора са правили ред упражнения. Сегашните хора искат да бъдат духовни, религиозни, без да правят упражнения. Религиозният, духовният живот е живот на упражнения. Който не прави упражнения, той ще се намери в големи затруднения, в големи грешки ще попадне. Защото доброто в света е онова вечно, хармонично движение на тялото. В здравото тяло всички части се движат. Те имат достатъчно храна, достатъчно въздух, достатъчно сила, намират се в едно здравословно, хигиенично положение. Не считайте, че каквото и движение да направите, е все на место. Сега аз не искам да ви дам правилните упражнения, защото това е предмет на цяла школа. Време трябва да имаме за това. Ако сега дам тези упражнения на хората, те ще изпаднат в друга крайност. С това не искам да каже, че всички упражнения, които съвременните хора правят, не са на място си. Изобщо, едно трябва да знаете: че всяко упражнение е един изблик на енергията на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката воля. Като говоря за упражненията, аз имам предвид не само упражненията на тялото, но и на всяка клетка, които са безброй. Упражненията трябва да се правят така, че всека клетка да взема участие.

За да бъде здрав, човек трябва да се научи да диша през цялото си тяло.

Това е здравословно, пълно дишане, при което човек възприема жизнената енергия от природата. Това е нормалния живот, който произтича от здравето. Когато диша пълно, човек се намира в такова състояние, че ако знае как да се постави, животът ще мине през него. И тогава хората, които се съмняват в онзи свят, ще станат като акумулатори или проводници на Божествения живот. Ето защо, добре е човек да дружи с добрите хора, защото не всеки човек може да бъде проводник на този естествен, Божествен живот. В този смисъл, човек не трябва да бъде егоист, избягва хората. Следователно, когато казвам, че човек трябва да обича ближните си, ние разбираме онзи за-кон, по който Божественото се проявява. С други думи казано: човек трябва да стане проводник на Божественото.

Като обичате ближния си, той ще ви възнагради десет пъти по вече заради любовта, която имате към него.

Той ще стане проводник на Божественото да мине от него към вас. Той няма да го даде от себе си, но от Бога. Ако той те обича, ти ще станеш проводник на Божественото. Ако обичаш някого, той ще стане проводник на Божественото. Затова трябва и ти да го обичаш и той да те обича. При това положение Любовта има смисъл. Ако те обичате ти си проводник; ако ти обичаш. другите са проводници. Когато Бог ни обича, ние ставаме проводници. Когато ние обичаме Бога, Той става проводник за нас. И ние трябва да обичаме Бога. за да се освободим от всички нещастия в този свят. Ти не можеш да премахнеш греха, не можеш да се освободиш от болезнените състояния, които мъчат човешката душа, ако не обичаш Бога, Ти трябва да обикнеш Бога, за да се освободиш от злото в сеете. Любовта освобождава хората от злото в света. Когато обичаме Бога, ние дохождаме до най-голямата висота в живота. Онзи, който има истинско схващане за Бога, се познава по това, че той придобива вътрешен мир. вътрешна сила. вътрешна светлина на ума.

За да се избави от нещастията, човек трябва да учи. Преди всичко, той трябва да изучава науката за движенията. Различните занаяти представляват различни движения, но който разбира смисъла на движенията, той ще събере движенията на всички занаяти з едно, и така ще ги прави. Той ще прави всеки ден упражненията на всички занаятчии. Следователно, човек трябва да приложи всички тия упражнения, ако иска да бъде гимнастик, ако иска да бъде здрав. Вие трябва да правите всичките упражнения, за да придобиете абсолютното здраве. Иначе ще се натъкнете на ненужни страдания и противоречия. Страданията и изпитанията не са нищо друго, освен бурите в природата, които идват да подобрят кръвообращението, теченията на вашия живот. Ако тези бури не дойдат, вие сте за плашени де изсъхнете. Само че тези бури не трябва да бъдат толкова силни, че да изгубите и тялото си. Следователно, страданията в живота не са нищо друго. освен икономия на природата — мерки за подобрение на вашия живот. Радостите и веселията са пък за растене в живота. Когато животът расте и строи, това е здравето. Страданията и болестите, това са вътрешен строеж, а радостите и придобивките са външен строеж.

Когато човек разбере тека живота, той може вече съзнателно да учи. По този начин ще се пречисти неговия ум, неговото сърце и неговата воля. А пречистеният ум, сърце и воля, са три връзки с Бога. И когато искате да знаете имате ли връзка с Бога, вижте облачно ли е вашето небе. Ако небето ви е мрачно, това показва, че имате някакви заблуждения, от които мъчно можете да се освободите.

Когато човек мине през големите страдания и изпитания в живота и възстанови връзките си с Бога, той ще се научи да влиза в положението на хората. Когато животът ви се обезсмисли, намерете един човек, който страда повече от вас и го посетете. Като ходиш пък години наред при страдащите, ти ще дойдеш до едно правилно разбиране на живота. Само по този начин ще разберете, че има нещо дълбоко в живота. Само така ще разберете каква роля играе любовта в света. Любовта ще ви свърже с всички хора и те ще ви станат близки и ще можете да влизате в положението им. Великата любов отваря умовете и сърцата на хората, за да могат едни други да си помагат или да бъдат проводници на великите божии блага, които циркулират из целия свят. Но за да може Любовта да се прояви чрез вас, вие трябва да хармонирате енергиите в организма си — а това става чрез гимнастическия упражнения.

Сега ви пожелавам да бъдете проводници на божественото.

Писмо от Полша

Четем беседите на Учителя и превеждаме на полски. Пеем песните но Братството на есперанто и български, вече привършваме: La mondo de la grandaj animoj — четене и превод.

На 4. XI. сказка: „България — страната на розите“ — със светливи картини — а Д-вото на младите славяни, а на 5. XI. първият урок по български език — в курса на който аз ще бъда лектор (при същото Д-во). На есперантския курс имах 14 ученици, а по български език ще имам повече 25 — 26 души. По-голямата част учиха есперанто, а и български ще учат заради беседите.

Освен това имам курс по вегетарианство — цикъл сказки. 1) Научни основи на вегетарианството. 2) Религиозни и нравствени основания, 3) Вегетарианство и възпитание и пр.

Тук в Полша има малко убедени, съзнателни, идейни вегетарианци — на етична основа. Сказките се посещават и все повече привличат хора от идейни и духовни групи.

Досега — всяка седмица 2 пъти — в четвъртък и неделя — цикъл беседи — Новата култура — върху учението на Всемирното братство. Напоследък в неделя — в 10 часа сутринта вече както у нас правим събрания с писни. Jasiewicz е отличен брат, помага — с всички средства, пише плакати и афиши и пр.

Всичко отива добре. Изглежда ще остана още няколко месеци, а може и година. Уча полски език. Ще изпратя и редица статии за полските месианисти.

Тука се създава вече още един кръжок — на Всемирното Братство, по-активен. Бог ще благослови посятото. Всички ние работим кой колкото може. Вие бодро стоите на своя пост. Братство — има велико бъдеще. Ще израсне бъдеще като орган на Всемирното Братство за цялото славянство. Тъй го виждам. Великото се започва с малкото. Възложено ми е да работя за полско-български учебник и речник.

П. Г. П.

Изучаване на човешкия характер

(продължение от бр. 172)

Всяко огъване навътре на линията, било по-леко или по-силно, сочи на известен недостиг на сили или пък неблагоприятни условия в развитието на индивида, както в сегашния му живот, така и изобщо в неговото развитие в миналото.

Когато вдлъбнатината е в горния край, то отговаря на съответна промяна в умствения сват. В средата —на света на чувствата и в долния край —на промени свързани с физическия свят.

Bratstvo_9g_009.jpg?fbclid=IwAR2DbbcPTt0

Тогава тия носове може да ги разглеждаме като смесени форми, които са по-сложни. Големината на линиите a, b, c, до линията „А“ са числови данни, които изразяват фактория, които се проявя-ват. Тези числа са елементите на една крива, която изразява границата на уравновесения сили. (Може да се измерят отгоре върху повърхността на носа).

Върхът на носа е също значителен характерен белег. Колкото е по-широк. масивен, толкова е израз на физическото надмощие. Много широките носове долу, сочат на натрупана материя, болни органи (особено бъбреци) преимуществено физически живот, скрити недъзи от нравствено естество, но и добряци хора, които гледат снизходително на своите и чужди погрешки.

Ненормално разширените върхове на носовете натрупани с материя са признак на изобилие във физическия свят, което ако няма достатъчно воля да бъде регулирано може да мине в „наводнение“ във физически прояви, бой, нападения, неестествени нарушения на етически закони и физиологически разстройства от невъздържание. Но по-често такива хора са милостиви и лесно влизат в положението на другия, освен когато такова разширение е извънредно и сочи на дегенерация в някоя област с всичките отрицателни, физически и нравствени последици.

Тънкият връх на носът е в някои случаи опасен. Той сочи на малко корени и връзки с живота, на фин остър ум, който (особено ако е остър целия гръб на носът) е израз на фин остроумен, но егоистичен интелект, който може, ако стане нужда, да си изработи цяла философия, но няма да жертва нищо. Той обича физическите удобства, но не в грубата им форма, а в най-фината, и е склонен към някаква своего рода собствено измъдрувана философия, която в главни черти оправдава изобилието, когато е в неговите ръце. Такива хора имат много проницателни умове (разбира се в съчетание със съответно чело), но са умни за себе си и търсят изгодата си във всичко, но крайно деликатно и прикрито. Жени с такива носове, (прави с остри върхове) са често фантазьорки, които в умът си държат всевъзможни картини, а външно минават за благочестиви. Често мислят за безсмислието на живота и говорят за самоубийство. Имат финна мисъл, предпочитат външна та деликатност, изисканост, красивите форми. Изобщо те са носители на идеал на външна красота и финни чувства, Склонни към мечти, в които те сами искат да носят ролята на неземни същества. Обичат силно и се превързват за дълги години въпреки даже обикновения здрав смисъл. Работливи са много, но имат нужда от импулсиране — инак падат в едно безразличие, което граничи с ексцентричност.

Мъжете с такива носове са почти негодни за живота. Тях не могат да ги разбират. Чувстват се като сакати. Занимават се със себе си и мъчно могат да си пробият път в света. Склонни са към изучавания на окултни неуки и търсят в своя вътрешен свят онова, което външният не им дава. И те съчувстват с думи и желаят да работят много, но не са практични. Когато дойде да се проявят, често са фанатици и действат без милост в името на правдата и някои идеали и истини, които смятат за неизмерни пред които всички трябва да се прекланят.

Л. Лулчев

(следва)

ВТОРА МАЙКА

Бях на шест години, когато майка ми я изнесоха обкичена с цветя и облечена в ней-хубавата й бяла рокля — и после тя никога не се върна. Малкото ми братче, също го бяха изнесли малко по-рано от нея, пак обкичено с цветя. Помня, тогава майка ми много плака — и то никога не се завърна.

Аз останах самичка с татко, който сутрин отиваше на работа и вечер се завръщаше. Идваше една жена да ни шета в къщи, но аз знаех, че тя е чужда и не можех да се привържа към нея.

Когато излизах на улицата да играя, а това бе почти постоянно, чувах децата да говорят за майките си, да разправят какво им купили, ушили, а аз нямах майка — и когато се връщах дома, горчиво плачех.

Вечер, като се завръщаше татко, аз плачех и го молех да имам мама, той ме прегръщаше и плачеше ведно с мене.

Таке мина дълго време. Когато почнах училище, беше още по-тежко. Аз виждах как другарките ми ги изпращат майките им до улицата, преглеждат дрешките им, а мене татко ме обличаше, т. е. аз се обличах, той само ме поглеждаше и караше да бързам да не закъснея. И мен ми ставаше все по мъчно и по мъчно, копнежът ми да имам майка растеше заедно със самата мен.

Когато децата си приказваха и някое запиташе за мене, сякаш беше необходимо най-напред да кажат: — не, тя няма майка . . . Тези думи ме пробождаха и обикновено отивах някъде самичка да плача.

А жената, която работеше у дома, постоянно ме плашеше, щом като нещо според нея не съм послушна, с мащехата. Тя винаги ми викаше високо да чуя, че когато дойдела тя, втората ми майка, тогава щяла съм да видя и разбера. И в моята малка душица се преплитаха и стриех и копнеж по тая майка, която чувах, че щяла да дойде незнайно за мене от где.

Моята майка аз твърде малко помнех, освен все над леглото на по-малкото ми братче, което боледуваше постоянно и затова тя никога не ме милваше и целуваше, а аз тъй много жадувах някой да ме помилва, както виждах да гладят и целуват моите другарки.

Моите тетрадки никой не преглеждаше. Татко, още преди да му покажа решените си задачи, ми казваше: — добре, добре, много добре, — и бързаше за нещо, а аз пак плачех и нямаше кой да ме утеши.

Веднаж татко отпътува и го нямаше повече от две седмици. Бях вече във второ отделение. Връщах се един ден от училище и жените от нашата улица ме посрещнаха с думите:

— Имаш майка, татко ти ти доведе майка.

Едва не се вкамених от вълнение. „Майка, о! как съм копняла ден и нощ за нея! Но коя е тя? Каква е тя?“ — И аз полетях изведнъж като стрела към дома да я видя.

Когато влязох в двора, татко ми, облечен в новия си костюм, ме посрещна и искаше да ме целуне, но аз цяла горяща от нетърпение го запитах:

— Къде е мама?

— Там, в къщи.

И аз, без да чакам, се втурнах в стаята на татко. Там видех една млада, много, много хубава жена, не жена, а момиче.

— Ти ли си моята мама? — попитах я плахо аз.

— Да, аз съм, каза ми тя, дойде при мен прегърна ме и ме помилва по косите.

Аз я гледах с широко отворени очи и сърцето ми тупкаше тъй силно, като да изхвръкне. — Мама, мама, имах си вече мама, си повтарях непрестанно на ума си аз.

Татко в това време дойде при мен и ме попита: — харесваш ли мамичка?

— О! да, много, много, казах аз и в тези си думи изглежда съм вложила всичкият ентусиазъм на сърцето си, защото те и двамата се засмяха и ме помилваха.

През целият ден аз търсех случай да й казвам за нещо „мамичко“ — и цялото ми сърчице трепереше от радост.

Тя ме уми, о! колко отдавна не е бивало това, облече ме с нова хубава рокля, която бе ми донесло, нови чорапи и аз отърчах на улицата, където се бяха събрали много деца и жени и извиках в изблик на радост.

— Вижте, вижте и на мене мамичка какво ми донесе.

Те, жените, ме оглеждаха, приказва ха, но аз нищо не чувах и разбирах. Пред очите ми бе светлата, хубаво, много хубава майка, която ми бе донесла много подаръци, освен новата рокля и чорапи.

Вечерта не помия как и кога съм заспала с блажената мисъл че си имам майка, но утринта никога няма да забравя. Както спях, усещам, че някой ме целува по челото. Отварям очи и виждам нея, хубавата ми мама. Какво изпитах в тоя момент от тоя тъй хубава целувки не мога да опиша с думи, само помня, че аз обгърнах шията й с ръце и плаках, много плаках. Тя също плака, не зная защо, но ме целува, много ме целува, а аз не исках да се отделя от нея.

От тогава, тя ме изпращаше до пътните врата, посрещаше ме с десетки въпроси за как и какво сме имали в училището, преглеждаше ми тетрадките, изпитваше ме за уроците и ме милваше, галеше, целуваше.

И всяка сутрин тя идваше в моята стая да ме събужда с целувка по челото като ми казваше: — мило дете, време е за училище, но аз никога няма да забравя оная първа утрин, когато в полусън почувствах устните й на челото ми, а заедно с това и чувството, че моята майка се завърна. . .

Н. Неделчева

Словото Божие

„Ето, идат дни, казва Господ Бог, и аз ще изпратя глад но земята. Не глад за хляб и жад за вода, но жад за слушане но Словото Божие“

Слушането на Словото Божие зависи от слуховия орган и от някой божествено посветен Учител (наставник)

Истината за хората не е изгубено. Тя е скрита за обикновения поглед и самото любопитство — както е било през всички времена. „Когато се изпълни времето, Бог ще изпрати сина си, роден от жена и под закон“, за да открие на хората Божествените Мистерии и да отвори но всички верующи Царството Небесно.

Еврейската църква не познаваше Мистериите. Тя обожаваше символите. Тя бе просветена за буквата на закона, но се отказа от Духа на Закона. Тя бе невежа за Мистериите, макар че символите бяха отредени да служат като секрет.

Знанието за Бога и даването на Божествената Мъдрост бяха далеч от свещеничеството, поради течната неготовност да получат. Те не търсеха Бога. Те обожаваха някакъв Бог, според своето сърце. Христос им доказа кой е техния бог и баща. Лъжепророци и наставници се бяха явили в страната. Ключа на Знанието бе отнет и вратата на Царството бе заключена от ония, които сами не влизаха, а пречиха на влизащите. Многото организирани религии в света днес се критикуват за веруютата си; но дали някоя от тях има ключа на Знанието? Знаят ли те нещо за мистериите, или те са скрити за тях зад установени от хора правила?

Защото целта на Христос е да възстанови Мистериите и да направи да прогледат слепите, следва прочие, че Неговото учение, ако то се съдържа в неговото слово, е пазач на Мистериите.

Неговите служители би трябвало да бъдат винаги готови наставници и разпространители на светлината към всички, които се стараят да напредват в Мистериите, готвещи се да станат благочестиви съдове, годни за Великото.

Като говори за деянията, които Отец е направил чрез Него, Христос каза: Който вярва в мене, той ще прави същите дела които Аз правя; и Той ще преви по-големи от тези, понеже аз отивам при Отец си.

Где са носителите на светлина в днешните религиозни системи?

Где са училищата на ученичеството?

„Който има моите заповеди и ги съблюдава, той е Възлюбен от Отец ми, и аз ще го обличам и ще му се изявя. Ако някой Ме обича, той ще съблюдава словото Ми и Отец ми ще го обича. И Ние ще дойдем и ще направим жилище в него.“

Човекът, в който живее Бог Отец и синът Христос, е буден дух. Той има знание за Истината. Той е ново създание. Умът Христов функционира в него и чрез него живеейки в Духа на Истината и имайки знания за всички тайни, той не спори с хора за религиозни подробности (въпроси). Ето относителността на децата на света. Със своите аргументи те се мъчат ла убедят другите за своите добродетели и просветеност.

Човешката идея за целта на Бога в света не изменя Неговата определена цел. И на никои, освен на учениците Христови, не се открива тая цел. Когато се възприеме Христос, като Път, Истина и Живот, - „нищо покрито не ще остане неоткрито и нищо скрито, което не ще се разгласи.“

(следва)

Percy Knight

Солта

Един от хубавите образи, които великият Учител ни дава, е тоя за солта.

Може би тя не е точно самата ни храна. Не ни снабдява нито с масти, нито с белтъци, нито с калории. Не може да замести нито хляба, нито зеленчука, нито водата.

И при все това, без нея нито хлябът, нито зеленчукът, нито най-хубавата гозба имат някакъв вкус.

Учехме някога, че старите траки са продавали децата си в робство срещу няколко бучки сол. Това никому не се виждаше чудно. Солта днес не струва толкова скъпо, защото я получаваме по-лесно. Но тя и днес е еднакво важна и необходима, като преди три хиляди години.

Не е необходимо солта да бъде видима, в гозбата на бучки, да се проявява като големи, величествени храмове, пред чиито камбанарии да пада шапката на смаяния чужденец. Не е необходимо Христовите ученици, или хората с просветнало съзнание, с усложнен духовен живот, да се отличават със своите облекла, бели, колосани забрадки, качулки, поясни въжета, брошки или с каквото и да било външно отличие. Не е необходимо те да носят каквото и да било име или видима форма.

Духовността на един народ трябва да се чувства в самия въздух, който той диша.

Тя трябва да се добавя от покривите на къщите, от улиците, от обществените учреждения и заведения. Тя трябва да се чувства в обноските на хората, в техните разговори, в техните веселби, в техните конфликти. „Солта“ трябва да проникне и да осоли отношенията на мие и жени., родители и деца, учители и ученици, началници и подчинени, управители и поданици. Тя трябва да се усеща, както в приятелските общения, така и в голелите стълкновения на народните маси.

„Солта“ е една необходимост и днес. Твърде много е необходимо тя особено на нашия народ.

Духовността, човечната любов, която Христос нарича „сол на земята“.

Стефан