БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 113 - год. VII.
Севлиево, 6 февруари, 1935 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Нагоре! (Пламен)
Бъдещето на славянството и неговата подготовка (Пламен)
Словото на Учителя. При какви условия е възможно всичко в живота (продължение от брой 112, Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г.)
Тайните на живота и смъртта. Междинната област. Първото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 112)
Доброто настроение (Д. Апостолов)
Тайнственото. Един сън (М. И. Остин)
Химнът на новата ера (стих. – Мирчо)
Новият живот (Димо Желязков)
Мравките и Истината (басня от Дядо Благо)
Книжнина
Хроника
Нагоре!
Ужасно замърсена е днес атмосферата. Дори до планинските върхове достига тежестта на сгъстените нисши вибрации.
„Сърце“
Ако очите ни бяха отворени да виждаме всичко, което ни заобикаля и което се върши около нас; ако ушите ни бяха способни да чуят всичко, което се говори и което звучи около нас; и ако съзнанието ни беше достатъчно будно да схване, да проникне и обгърне, в тяхната същност, явленията, които стават в живота днес, то ние бихме се ужасили, бихме изтръпнали пред това, което ни заобикаля.
Нечувано замърсена е днес духовната атмосфера, в която ний, хората, живеем. Тъмните сили на ада са напрегнали всичките си способности и употребяват всички достъпни им средства да сковат, да задържат човешкия род в блатото на дребнавостта, егоизма и порока, да му попречат да мине напред, влизайки в една нова фаза на развитие и да направят още за дълъг период от време човешката душа своя робиня, а от човешката воля и човешкия ум — свои послушни оръдия. И като резултат на тяхната усилена, планомерна и непрестанна дейност, навред по лицето на земята гъмжат нечисти мисли и желания, низки страсти и амбиции, животинска похот и егоистични стремежи, злоба, коварство, лъжа, лицемерие, предателство, омраза, завист. Този мътен поток се разлива навсякъде. Той ни увлича, подема и тласка като безволна и безсъзнателна вещ с буйните си вълни. Нечистите му струи проникват, протичат и вътре в самите нас и измърсяват нашата душа, преспиват, заслепяват нашия ум, оскверняват нашето сърце. парализират нашата воля.
Няма въздух! Няма чист въздух за душата! Тя е безжизнена, като че ли напълно мъртва. Да! Спи непробуден сън душата човешка, защото бурните страсти са я хипнотизирали и поставили в мъртвешко вцепенение, като че ли за винаги.
Но тя чувства всичко. Тя вижда всичко. Тя съзнава всичко. Душата — светлата гостенка от далечни светове, — безпомощна пленница в земния затвор, вижда всичко и за нея то е извор на ужасни страдания. Чезне душата човешка непрестанно, скована в тежките земни вериги.
Тя въздиша, тя ридае, тя плаче, тя стене! …
Но кой ще я чуе? — Умът, възгордян от „многото“ придобити знания и успехи, е в същност сляп и не вижда най-близкото и най важното. Сърцето, обгърнато от пламъка на нисшите страсти, е самото то поробено, осквернено, завладяно от тъмните сили. Волята е или парализирана или тласната по крив път, служейки като оръдие на врага.
Кой ще помогне? …
Малките, слаби пориви за издигане гаснат, щом се появят, като незакрита свещ пред дъха на бурята. Гаснат моментално, още в своя зародиш, още не видели бял свят, бляновете на душата за великото, светлото, красивото, възвишеното.
В тоя свят на стръвна гонитба и остра жажда за груби наслаждения, за материални богатства, за сила, власт и външен блясък, в тоя свят на безумна, жестока борба на всички против всички, кой ще остави душата свободно да се проявява?
О! Нека тя мълчи. Нека тя потъне в мрак. Нека тя бъде скована завинаги. Защото иначе нейният глас ще попречи на нашите користни сметки; ще осуети нашите егоистични планове; ще наруши нашето спокойствие и самоувереност, когато вършим злото. О! Нека тя мълчи! … Ние не искаме да чувстваме в себе си раздвоение, вървейки по пътя, по който стремително сме тръгнали. (А той ни води главоломно към бездната!)
* * *
Но нека обърнем и следната страница.
Човешката душа се пробужда I
Пролет, пролет идва за човешката душа. Идва светлина, идва топлина, идва освобождение. Със безброй цветя ще се обкичат градините на човешката душа. Безброй чудно красиви блянове ще цъфнат и ще заживеят в светлината и топлината на Новия Ден.
Пролет идва! …
Пролет за душата! Пролет за човечеството! Пролет — съживяване и възраждане за всичко онова светло, възвишено и красиво, което до сега е било възпирано, потискано и убивано! …
Душата чувства това. Тя разбира езика на Божествения слънчев лъч, който я погалва. Радостна тръпка прекъсва вцепенението и душата се възправя. Събира сили. Готова е да литне.
Но и враговете на душата чувстват това. Те бдят зорко на поста си и се силят да осуетят на всека цена нейните опити за освобождение. Те напрягат всичките си сили, за да запазят своята власт над нея …
В тоя критичен и съдбоносен момент, в който се намираме днес, има един лозунг, едно знание, една истина, едно върховно повеление за всяко пробудено съзнание:
Нагоре!
Нагоре! Защото, чувствайки приближаването на своя край, тъмните сили мобилизират и напрегнат до крайния предел всичките си средства и възможности.
Нагоре! Защото нападенията стават все по-силни, все по-страшни, все по-стремителни.
Нагоре! Защото никой не знае какви врагове го заобикалят, какви изпитания му се готвят, и — в кой момент ще го нападнат.
Нагоре! Защото най-главните сили и най-мощните нападения ще бъдат отправени към тия, чието съзнание е будно и чиято светлина свети в нощта. А ако и те бъдат победени, ако и тая светлина загасне, то ще настъпи завинаги царството на нощта.
Нагоре! Защото милионите наши братя чакат нас. Ние сме свързани неразривно и всека наша крачка ще бъде последвана от тях, както и всяко наше падане ще бъде гибелно за тях.
Нагоре! Защото авангардът от армията на Светлината трябва винаги да върви напред и .да проправя пътя на идващите след него.
Нагоре, нагоре, нагоре!
Да се издигнем високо над дребнавото, низкото, нечистото, защото всичко това изсмуква нашите сили и ни прави играчки в ръцете на врага.
Нека всеки пристъп на тъмните сили ни послужи като повод да литнем високо нагоре. Защото борба ужасна се води. А докато потока на бурните земни страсти облива нозете ни, ние не ще можем да победим, не ще можем да съберем сили, за да надмогнем злото. Във висините на Духа е източника на Светлите Сили. От там ние ще почерпим нужните ни сили, от там ще вземем непроницаемата за вражеските нападения броня, там ще намерим огнения меч на Духа, който ще ни дарува победа.
Нагоре — към, светлото, възвишеното и красивото; нагоре — към Божествените Любов. Мъдрост и Истина; нагоре — към чистотата на снежните планински върхове, към възвишените светове, които гледат към нас с очите на звездното небе.
И. почерпили от там сили, станали неуязвими и непобедими, ние ще слезем долу, при нашите братя и сестри, които ни чакат да им помогнем, да ги избавим от ноктите на греха и смъртта.
Будни да бъдем всеки момент, когато навлизаме в живота на всекидневието. Да отбиваме старателно пристъпа на всяка нечиста мисъл и желание, които враговете ни изпращат. И по-често да възлизаме към висините на Духа. Там, горе, техните стрели не ще ни докоснат.
Нагоре! …
П л а м е н
Бъдещето на славянството
и неговата подготовка
III
Армагедонската битка е вече започната. Крея на тридесет и първата година ознаменува началото на Великата Борба. И днес не може да има спиране на сражението преди да до-стигнем до окончателна победа.
„Сърце“
Великата Духовна Война, която ще реши съдбата на човечеството като цяло и на всеки един от нас, неговите членове, като индивиди, се развива пред очите ни — пред нас, около нас и в самите нас.
Армагедон, за който говори Откровението, по своята същност, е преди всичко една вътрешна, духовна борба, между силите на доброто и тия на злото, която се извършва върху арената на човешката душа.
Да ! — Човешката душа .е онова бойно поле, в което днес бушуват сили много по-страшни и по-опасни за човека отколкото всички сили и средства за физическо разрушение, притежавани в такова изобилие от днешните армии. И, настъпил е вече важният, съдбоносен момент, когато върху това вътрешно бойно поле се развива при най-голямо ожесточение и свръхнапрежение великата борба, която ще реши съдбата ни.
Победа — или поражение за човека и човечеството. Тържество в светлината на Новия Ден. който ще ни води към Новата Култура на братството, единството и любовта. Или пък триумф на тъмните сили, които ще оковат с нови и по-тежки вериги човешката душа и ще задържат, ще спрат за дълъг период от време еволюцията на човечеството.
За да стане по-ясно на читателя фактическото положение на нещата, ние ще се поясним. Досега човечеството, и специално това от нашата пета раса, е живяло и учило при един обикновен ред на нещата, при един по-спокоен темп, своите уроци във великото училище, което представлява за нас земята. Това е като една учебна година, или като един курс на обучение, в края на който се преценяват постигнатите от учениците резултати — държат се изпити от всеки един ученик.
Днес се намираме тъкмо в това именно време на изпити за човешката душа. Завършен е вече един курс от учение, края на учебната година е дошъл, и всеки ученик ще трябва да държи своя изпит.
Който го издържи, ще премине напред. А който не успее — ще изостане назад от общата човешка еволюция, и ще чака нови благоприятни условия, за да се издигне. Но периодите в човешката еволюция не се състоят от десетици и стотици години, а от хиляди, и затова неиздържалите изпита си души ги очакват дълги, като че ли безконечни страдания, пълен мрак, и са изложени същевременно на върховната и най-страшна опасност (ако отидат до крайност по пътя на злото) — да бъдат напуснати завинаги от Божествения Дух, да скъсат напълно връзката си с него и да се превърнат в едни отпадъци, обречени на гибел, потъмнели същества, в които не свети вече искрата на Божествения Дух. (Това е втората смърт за която говори Писанието).
През сито ще минат всички човешки мисли, постъпки, чувства и стремежи. Всичко ще бъде претеглено и поставено на местото му. Ще се отдели житото от къклицата. Овците от козите. И тази борба, тези бури и изпитания, на които е изложена днес човешката душа, представляват тъкмо -този процес на отделяне, на окончателно определяне, на човешката душа — към доброто или към злото.
Защото само тия души, които издържат своите изпити, ще бъдат натоварени с великата мисия на носители — работници и творци на Новата Култура, която идва. Те ще влязат да живеят в Светлото Царство на бъдещето, което е обещано на човечеството още от пророците на древността.
По един напълно естествен ред на нещата, по силата и волята на Божественото Провидение и Предопределение, на славянската раса е определено да играе извънредно важна роля при изграждането на тази идваща, лъчезарна Нова Култура. Елементите, дълбоките стремежи, вътрешните тежнения на славянската душа, обгорена в пламъците на великото страдание, я правят годна да стане носител и проводник на висшите божествени сили, които работят за изграждането на Новата Култура. Оня мек, нежен и пластичен елемент, който може да възприеме, да усвои и оползотвори благодатта на Великия Божи Дух, за благото на всички, се намира днес преди всичко в славянството. Не че тази благодат е предназначена само за него — тя е предназначена за цялото човечество — но тя трябва да бъде възприета от чисти ръце, от подготвени души, защото иначе рискува да бъде отблъсната, да бъде разляна в калта на живота от сухия, закоравелия, ожесточения материалистичен интелект, което би било най-големия позор, трагедия и катастрофа за човечеството. Защото — така е било и така ще бъде — винаги големи страдания идват върху главата на всички, които отблъскват Божествените блага на живота.
И тъкмо тука е важното условие, поради което днес трябва да бъде извикан към интензивен живот, към усилена деятелност, един необикновено важен, но систематично изоставян, забравен и отритван досега елемент в човешкото същество — Сърцето. Тъкмо сърцето е, което е годно да почувства, да разбере, да възприеме и да пожертва за благото на всички божествената благодат. която е определена за човечеството.
А ролята на Сърцето въобще човешкия организъм играе именно славянската раса. Сърцето е, което със своята мекота, пластичност, любвеобилност и отзивчивост, ще възприеме Божиите блага, без да ги задържи за себе си, а ще ги разпрати мигновено към всички части на организма на човечеството. Сърцето е Слънцето на организма. То храни със своята светлина, със своята чиста артериална кръв всички, и най-отдалечените, клетки на организма. Сърцето е извора на живота. То е проводник и връзка с Божествените сили. Чрез него тупти в нас пулса и се отразява цялото многообразие на единния живот в безграничната Вселена. Чрез Сърцето и само чрез него ние сме едно със Всемира, с Върховната Реалност. с Бога.
И днес, когато Учителят Мориа дава на славянството и на човечеството книгата „Сърце“ — това е, несъмнено, едно необикновено предзнаменование.
Защото „Силата на сърцето преодолява решително всичко. Сърцето може да знае смисъла на далечните събития. То може да лети и закрепва нужните връзки. Сърцето ни приобщава към далечните светове. Опитайте се да достигнете това само със силата на волята и ще видите каква е разликата между тях. Векът на Майтрейя е Век на Сърцето“.
В периода на бурния натиск и на ожесточените нападения на тъмните сили, който преживяваме днес. нищо друго, а само сърцето може да помогне на бедната човешка душа да се спаси, да се избави от нападенията на врага, да победи злото, което я е пленило. Ум, сърце и воля — това са трите страни на човешката природа, но днес в сърцето е заложена последната надежда за спасение на човечеството. Без помощта на сърцето, без неговата светлина и топлина, И умът е изгубен и волята е изгубена. Само сърцето, само любовта, на която то е проводник, може да им даде правилно направление, да ги отклони от пътя на разрушението и да ги отправи по тоя на творчеството. Ум без сърце и воля без сърце — това са отличителните белези на тия, които имат за задача да спъват общочовешката еволюция.
И за това именно човешкото сърце трябва да бъде издигнато, облагородено, очистено, тъй като в него лежи залога за победата. А днес сърцето на човека е сковано в ледовете на омразата, то е жертва на низки страсти и желания. Сърцето на днешния човек е роб на злото и вместо храм. се е превърнало във вертеп на тъмни сили.
Да спасим сърцето, да освободим сърцето, да издигнем и очистим сърцето — това е първата и най-належаща задача на човека в настоящия решителен и съдбоносен момент. Защото само чистото сърце има силата да се справи с нападенията на враговете.
Представител на Сърцето във взаимните отношения на половете е жената. Затова издигането и очистването на сърцето означава преди всичко издигането на жената.
Да издигнем жената! —този повик, който Учителят Дънов надава в книгата си „Новата Ева“, е същия, който Учителят Мориа надава в книгата си „Сърце“.
Сърцето — Жената — Любовта — от там и само от там човечеството може да очаква своето спасение!
И казва Писанието: „Ще ви дам нови сърца“. За това ново сърце — храм, в който вечно гори огъня на Божествената Любов, говори Учителят Мориа. За тоя жертвеник, на който човешката душа слага всичките си придобивки, за да се очисти, да се приближи и съедини с Бога. За тази съвършена Божествена антена, в която се отзовава всичко, и която ни свързва с всичко, защото в нея се отразява безграничния кивот на необятната вселена.
Да издигнем Жената — да издигнем и очистим Сърцето на човечеството! Да очистим всяко човешко сърце за да може през него да протече свободно струята на великата Божествена Любов! Това е задачата на днешното време — Това е задачата на Славянството.
Бъдещето на славянството, въпреки всичко, въпреки мрачните облаци, които днес виснат над хоризонта му, е светло, славно, велико.
Славянската душа е, която намира в себе си силата да се пожертва за благото на всички.
Великите страдания и изпитания ще донесат и велика благодат.
Светът ще бъде озарен от Сърцето на славянството, което се отдава в жертва за да осветили пътя на всички.
Бъдещето за едни, е настояще за други. Ние го чувстваме, ние го виждаме, ние го съзерцаваме в редките трепети на сърцето си. Ние живеем в него — в кратките моменти, когато времето изчезва и настояще и бъдеще се сливат.
За това бъдеще, което е бъдеще и на цялото човечество, работят и днес Великите Учители. Светлината, която те дават в своето слово, в своите книги, е творческият фактор, който го изгражда — бавно, разумно. системно, целесъобразно.
Божествените мерки не са мерки на хората!
Тази слаба, от малцина за сега виждана светлина, ще се разгори във сияние, което ще озари целия свят.
В това, което днес хората отритват, е вложен залога за тяхното спасение.
Щастливи са тези, които навреме оценят и възприемат великото благо, което им се дава.
П л а м е н
Словото на Учителя
При какви условия е възможно всичко в живота
(продължение от брой 112)
Когато се организира една държава или един народ, трябва да се започне от младото поколение. Трябва да се намерят всички онези методи, по които да се възпитава това поколение. Ще кажете - да се възпитава в бащината религия. Че в какво вярваха бащите ви? Тяхната религия е религия на убийството. Човек, който може да убие едно животно, по същия начин той ще убие и човека. Който е научен да убива, той навсякъде убива. А Любовта изключва всяко убийство. Никой няма право да отнема живота на едно същество, което Бог е поставил да живее в света. Не говоря за нещата направени от хората, но за онова, което Бог е направил. Никой няма право да изменя Божествения ред на нещата.
Никой няма право да изменя постановленията на свободата,
понеже ако ги измени, ще има лоши последствия и ще влезе в закона на невъзможното. А всичко е възможно, когато човек живее по закона на Любовта. Всичко е възможно, когато човек работи по великия закон на Знанието и Мъдростта. Всичко е възможно, когато човек работи по закона на Истината и Свободата. Тази свобода трябва да включи всички разумни същества, в които пулсира единният пулс на Битието. Това са бъдещите основи за съграждането на държавата, обществото, семейството, религията, културата и каквото и да било. И ако се поставят тези основи, всякога ще има един отличен резултат. А ако едно общество или семейство, не се постави върху тази основа, няма да имаме очаквания резултат. Всякога, когато едно общество изгуби онези живи принципи и закони, които го организират и се прекъснат теченията на строителните сили, то се изражда и умира. И тогава повърхностните мислители и изследователи ще търсят причините за нещастието там, където не са. Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина. И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа.
И днес пак се повтаря същата история с нашето движение.
Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата. Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1. Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист? Но преди всичко това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек да върви в пътя на Любовта и братството и да върши убийства и престъпления. Аз оставам на страна думата „дъновист“, защото тя е употребена тенденциозно, с цел да се очерни и злепостави едно учение, но поставям въпроса принципно: Един човек, който върви по пътя на Любовта, може ли да извърши убийство или каквото и да е престъпление? - Не може.
А нашето учение е учение на Любовта и братството, които изключват всяко насилие.
Питам тогава: Къде е логиката на тези журналисти? Или искат да ни изкарат лицемери и хора с маски, които едно говорят, а друго вършат? Нека проверят и проучат. Ние нямаме нищо скрито-покрито. В Любовта не могат да се вършат престъпления. В Любовта не може да стане престъпление по следната причина: когато Любовта дойде да управлява в света, преди всичко няма да пусне престъпниците да се въплътят на Земята, че после да ги убива. Нито Мъдростта може да върши престъпления. И в науката се доказва какви ще бъдат резултатите, ако известни хора, които не са за женене, се женят. Мъже и жени, които не могат да дадат здраво поколение, в интереса на общочовешкото благо, не трябва да се женят. Аз отивам по-далеч и казвам: Мъжът, на когото ума не е светъл и чист, да не се жени; и жена, на която сърцето не е изправено, да не се жени. Да не се женят дотогава, докато не се изправят нейното сърце и неговия ум. Тогава поколенията ще се подобрят и цялото общество, и цялото човечество ще се повдигнат. И ще изчезне този хаос, който сега съществува в живота. Ако се съберат мъж и жена с лоши наклонности, какво ще родят? Преди раждане на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание. При днешното състояние на ума и сърцето на мъжа и жената правилни отношения са невъзможни. Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената. Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството. Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух.
А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят.
Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще.
Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината. И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят.
Всички трябва да бъдем носители на тези мисли. И всички добри хора трябва така да мислят. Това учение и разбиране трябва да се възприеме от целия народ. Всички трябва с един ум да схващаме и да живеем с тези разбирания.
Най-първо всички религии в света трябва да си подадат ръка
и да престанат да делят народите на лагери. Те трябва преди всичко да осъзнаят, че всички те са пратени в света от единия жив Бог, който пребъдва в сърцата и умовете на всички живи същества и ги стимулира към светли и възвишени мисли и благородни чувства и постъпки. Те всички трябва да осъзнаят, че вършат най-голя- мото престъпление, като разделят народите в името Божие.
Всички религии са от Бога, и са дадени като методи за възпитаване на човечеството в различните фази от неговото развитие.
Понеже и днес още хората се намират на различни степени в своето развитие и са необходими различни методи за тяхното възпитание, то всички религии са си на мястото. Но всички те, без изключение, трябва да се отърсят от праха и заблужденията, натрупани в тях през вековете и да остане първичното учение, дадено от великите Учители в различните епохи на човешкото развитие. Както твърди окултната наука, всички религии в тяхната първоначална чистота са вдъхновени и дадени от Христа, който под различни имена е говорил на основателите на различните религии. И, всички тези религии са имали за задача да подготвят човечеството, за да може сам Христос да слезе във физическо тяло на Земята и да даде един обрат на цялата еволюция на човечеството. И учението, оставено от него преди 2000 год., което е учение на Любовта и братството, е последният метод даден от Него на човечеството. Но хората взимаха само името „християни“, като изоставиха принципите и методите на Христа. И днес Христос пак говори на света чрез умовете на всички учени хора и ги подтиква към братство, в което ще се разрешат всички наболели въпроси, които тормозят съвременното човечество. Само по този начин на братско разбирателство и единение може да се разреши социалната криза, която съществува сега в света. Само по този начин могат да си помогнат народите. Хубави са и временните мерки, които сега хората употребяват, но те ще дадат временно разрешение на въпросите. На съвременното човечество преди всичко трябва да се създава работа. А работата в света не може да се създаде без Любов. Българската дума „работа“ има много хубав смисъл. „Ра“ значи Бог на Слънцето, „бо“ е мястото на Бога, а „ти“ значи ти - човека. И тогава думата „работи“ значи да си едно с живото слънце, с живия Бог и със себе си. Това значи: работи, когато Бог работи. И когато Бог се пробуди в човека, той почва да работи.
Всичко е възможно за онези, които вярват в Бога; всичко е възможно за онези, които обичат Бога; всичко е възможно за онези, които изучават законите, които Бог е вложил в света; и всичко е възможно за онези, които обичат Истината в света.
Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г.
-------------------------------------------------------------------------------------
1 По време на убийството на крал Александър, в някои вестници се появиха съобщения, че убиецът бил „дъновист“. Но това е една лошо скроена лъжа, защото преди всичко дъновистът не убива животно, още по-малко човек! /Бел.ред./
Макс Хайндел (9)
ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА
Междинната област
(продължение от брой 112)
Чистилището обхваща трите нисши сфери на астралния свят. Първото небе пък, обема трите висши сфери (области). Централната област е нещо като междинно, погранично място, което не е нито небе, нито ад. В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот. За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност. Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени. Всичко това за деловия човек е едно твърде неприятно състояние, през време на което той се учи да мисли за неща по-възвишени вместо за греди и полици. Човекът, който мислейки за живота, е дошъл до заключението, че „смъртта туря край на всичко“; й тоя. който отрича съществуването на неща вън от чувствения материален свят — тези хора също чувстват една ужасна монотонност и еднообразие. Те са очаквали унищожение на съзнанието си, но вместо това се намират в една засилена способност да схващат и да узнават нещата и лицата, които са около тях. Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв сън, и често ще ги чуете да въздишат в дълбоко отчаяние: „Кога ще свърши това ? Кога ще свърши това ?“
Такива хора наистина са в едно окаяно положение. Те са обикновено отвъд границата, където да може да ги достигне каквато и да било помощ и са подложени на тия страдания много продължително време. При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка. Техните мисли се кристализират в това тяхно бъдещо физическо тяло, което поради това има често лошите склонности и предразположения, от които, колкото и да се бори, човек мъчно може да се избави през земния си живот.
Понякога страданията, които непременно са свързани с едно такова тяло, стават причина човек да обърне мислите си към Бога и тогава неговата еволюция може да продължи; но в материалистичния ум лежи най-голямата опасност за човека, а именно да скъса връзката с Духа и да стане един отхвърленик, — същество изостанало от човешката еволюция. Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не западния свят. И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото. Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана.
По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите.
Първото небе
Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят. Тук резултата от страданията, преживени в чистилището, се въплътява като известни определени тенденции в атома-семе в астралното тяло. В следното земно съществувание той ще се прояви като стремеж към доброто и към правилни мисли и чувства и като предпазване и отблъскване от злото. Тук в първото небе, отново започва да се развива последователно, в обратен, ред филма на миналия земен живот, но с тая разлика, че сега изпъкват най-ясно, именно добрите дела, сторени през земния живот на човека и те са, които служат за основа на преживяванията и чувствата тук. Когато идваме до сцените, когато ние сме помагали на другите, ние чувстваме отново всичката радост, която тези ни действия са ни причинили приживе и при това получаваме всичкото благословение, което се излива върху нас от тия, които са получили нашета помощ. Когато идваме до положенията, при които ние пък сме били подпомогнати от другите, ние отново преживяваме благодарността и любовта към тези, които са ни помагали.
Така ние виждаме голямото значение на благодарността, на това да оценяваме доброто, което ни е направено от другите. Благодарността ни подтиква напред. тя ускорява духовния ни растеж. Нашето щастие на небето зависи от радостта, която ние причиняване на другите.
Ние трябва винаги да помним, че способността и възможността да се дава не е достояние предимно на богатия човек, Безразумното, непридруженото с разум и чувство, даване на пари може често да се яви дори като едно зло. Добре е да се дават пари за една цел, за която ние сме уварени че е добра, но служенето, в широкия смисъл на тая дума, е нещо хиляди пъти по-добро. Така Уайтман казва: „Ето! Аз не давам поучения, нито дребна милостиня; Когато давам, аз давам себе си.“
Един мил поглед, израз на доверие, едно изпълнено със симпатия и обич съчувствие, — могат да бъдат дадени от всеки, независимо от това дали е богат или беден. При това, най-важното нещо в случая е да научим нуждаещия се на това сам да помага на себе си, сам да се справя със задачите си, били те физически, парични, морални или умствени, а не да го направим зависим от нашата помощ или от тази на другите.
Етиката не даването, заедно с въздействието му върху този. който дава, като един духовен урок, са прекрасно обрисувани в поемата на Лоуелс „Видението на Сър Лоунфалъ“.
Младия т и амбициозен рицар, Сър Лоунфал, облечен в блестящо въоръжение и яздещ на великолепен кон, е напуснал своя замък и се е отправил да търси Светата Чаша. На неговия щит блести кръста, символ на благостта и жертвата на нашия Спасител, смиреният и любящият, но сърцето на рицаря с изпълнено с Гордост и презрение към бедните и нуждаещите се. Той среща един прокажен, който моли за милостиня, и с презрителен вид му хвърля една монета, както някои хвърлят кост на домашното куче, но:
„Прокаженият не взе златото от праха: и
По-добра е за мен кората на бедняка.
По-добра е благословията на немощния,
Макар и да се върна с празни ръце от неговата врата.
Истинската милостиня не е тази, която може да се даде с ръка;
Тя дава само бездушното злато,
Но този, който дава от малкото, което има.
И го дава с нежно чувство и доброта.
Тази нишка на всеподържащата Красота,
Която минава през всичко и всичко обединява,
Ръката не може да поеме пълнотата на неговия дар,
Сърцето простира своите пламтящи пръсти,
Защото един Бог върви с него и дава преизобилието
На душата, гаснеща в мрака преди“.
При своето връщане Сър Лоунфал намира че друг е обсебил неговия замък и бива изпъден при вратата му:
„Един стар, прегърбен човки, окъсан и слаб.
Той се връща назад, след като е търсил Светата Чаша;
Малко го е грижа за загубата на неговия графски дом,
Няма вече на дрехата му да е извезан кръста — златния герб,
Но дълбоко в сърцето му е заседнал знака, който той носи,— Печата на страданието и скръбта“
Отново той среща прокажения, който пак поисква милостиня. Но този път рицаря отговаря другояче:
„И Сър Лоунфал каза:
„Аз виждам във теб образа на Тогова, който на кръста умре:
Като Него ти носиш трънения венец.
Като Него търпиш човешките удари и глуми,
И в твоя живот аз виждам раните, които
Ти носиш на ръцете и нозете
Сине на Мария, аз ида при Тебе!
Ето, чрез него, аз давам на Теб!“
Един поглед в очите на прокажения го кара да си припомни миналото и да го познае:
„Сърцето му пламна и превърна в прах
Твърдата покривка, която го бк обвила:
То стопи леда, сковаващ буйния поток
И даде ма прокажения да яде и пие“
И тогава става следното преображение:
„Прокаженият не е вече същия немощен старик. Но възстава пред него във величие и слава.
- - - - - - - - - - - - - - - -
И Гласът, който е по-тих и от мълчанието казва:
„Виж, това съм Аз, не се страхувай!
Из много страни, без всякакъв успах.
Ти цял живот търси Сектата Чаша:
Ето, тя е тук! — Тази, с която ти ми даде
Да пия вода от потока сега:
Тази кора хляб е моето тяло, разчупено за тебе,
Тази вода — кръвта, която на кръста пролях!
Светото Причастие наистина седи
в това, което разделяме с нуждите на другите;
Не това, което даваме, но това, което раздкляме —
Защото даденото без даващия е нищо;
Който дава себе си заедно със своята милостиня храни трима — Себе си, своя гладуващ брат и Мене“.
Първото небе е място на радост без най-малка следа на огорчение. Духът е свободен от въздействията на материалните, земните условия и усвоява всичко добро, съдържащо се в миналия живот, като го преживява изново. Тук всички благородни цели, към които човек се е стремил, се осъществяват напълно. Тук е място на спокойствие и почивка, и колкото по бурен е бил преживения земен живот, толкова по-сладостна ще бъде последвалата го почивка. Болест, мъка и скръб са непознати тук. Това е Слънчевата страна на Духовидците. Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим. Прекрасни жилища, цветя и т. н. са наследието на тези, които се стремят към тях; те просто ги изграждат с мислите си от най-фината астрална материя. Въпреки това, обаче, тия неща са тъй истински, реални и осезаеми за тях, както са материалните неща за нас, тук, на физическия свят. Всички придобиват тук това, към което са се стремили, но което земния живот не им с дал.
(Следва)
Доброто настроение
Обикновено доброто настроение се явява, когато се измием и почистим. То се явява и тогава, когато сме направили едно добро дело, по което дълго сме копнели и мечтали. В добро настроение сме, когато работата ни върви добре, когато сме преодолели пречки, преминали опасности и достигнали победа, чрез усилие и постоянство.
Но в повечето случаи доброто настроение на хората се определя от добрата храна, жената, приятелите, чистия въздух, здравето и доброто материално положение. На други пък доброто настроение се определя и от упоителните питиета и тютюня. Но тази външна обстановка не винаги може да се намери, приятелите може да ни изменят, здравето е непостоянно, богатството е несигурно: молци и ръжда го ядат и крадци го подкопават и крадат. Та доброто настроение на всички, който уповават на материалното, е несигурно и непостоянно, защото винаги може да се яви ангелът и да каже: защо си натрупал и приготвил всичко това за да ядеш и пиеш, понеже сега ще ти взема душата?
Но и да не се яви ангелът, нещо обикновено е да виждаме хора в лошо настроение поради стомашни разстройства. Най-често стомаха се разстройва от неестествено живеене, от претрупване, от недобро сдъвкване и от неразбиране коя е най-добрата, най-подходяща храна. Стомашните разстройства водят към главоболие и повреждане зъбите. Човек с разстроено здраве и зъби започва да се храни по бавно и внимателно. Страданията и мъките го подтикват да поема въздух по-дълбоко и да мисли по здраво. Дълбокото дишане развива дробовете, пречиства кръвта и прояснява мисълта. Мислещият, страдащият човек търси и намира причините на стомашните разстройства, поправя разрушените си зъби., започва да подбира и сдъвква по-добре хранената си. Той разбира, че човек не живее за да яде, а яде за да живее. Постепенно стомаха се му поправя, кръвта пречиства, здравето подобрява, мисълта усилва, волята уякчава, душата успокоява и доброто настроение се възобновява. Човек, минал през страдания, започва да търси, да съзнава и да се подчинява, на един по виеш ред, закон.
Но освен тия разстройства вътре в нас, явяват се и такива вън от нас. Хората не винаги ще ни разберат и оценят лесно. Често ще ни хулят и клеветят несправедливо, а може би ще поискат да опитат вярата, любовта и търпението ни. Ако не проявим малодушие, ако притежаваме достатъчно героизъм и мъжество да устоим, ние вече придобиваме онова, което се казва присъствие на Духа. И тъй, доброто настроение в най-съвършения си вид е плод на Духа. На отчаяните и разколебани свои ученици Христос казва: „Бъдете будни и се молете: Духът е бодър и могъщ, а плътта е немощна.“
Често природата ни поставя на изпитания, прекарва ни през ред мъчения, за да се пробуди и усили у нас Божественото. То е, което ни издига над условията, което заповядва на бурята и морето и ги завладява и укротява. Ние ставаме съзнателни, когато любим Божественото, когато знаем защо живеем и защо страдаме? Защото верни са думите: „Блажени са страдащите, защото те ще се утешат.“ Мъката, която изпитваме при скръб, после се обръща в радост. Добре е да бъдем търпеливи и да разбираме смисъла на нещата. Страданията и скръбта ни отварят вратата към духовния, Божествения живот. Скръбта е построяване на човека. Цигулката също търпи мъки, когато я нагласява цигуларя-майстор, но после свири тъй, че всеки се радва и чуди на хубавата свирня.
Понякога у нас се явява особена, „безпричинна“ скръб. Ние търсим причините тук, там, но не ги намираме и още по-вече се измъчваме. В такива моменти не сме любезни към всекиго, не сме склонни към услуга и отстъпки. Тази скръб някои обясняват с особеното разположение и влияние на планетите върху човека Други обясняват, че в тия моменти сме лишени от благотворното влияние на светлите духове Но дали ние не сме сторили нещо което е подействало да се оттеглят от нас светлите духове и да се лишим от благотворното им влияние, което е подържало доброто ни настроение? Ако заживеем напълно съзнателен живот, ние лесно ще разберем, че тия моменти на мъчителна скръб са вследствие на тъмни мисли и желания — на грехове. Тия грехове изглеждат нищожни, но добре е да се знаят, за да заживеем напълно съзнателно и да можем да поддържаме у себе си винаги доброто настроение.
Тия грехове изглеждат малки пред хората, но пред Бога и светлите духове са големи. Напр. ти имаш, можеш да намериш здрава вегетарианска храна, но предпочиташ месната и то не от крайна нужда, а по навик и глупаво подражание. Пред Бога това е грях, тъмно желание: предпочиташ храна добита чрез жестокост.
Други случай, когато срещнеш нуждаещ се и не му помогнеш, а имаш възможност, това е също грях, нарушение закона на Любовта. Трети случай: отиваш в гората и без да се помолиш и размислиш доколко е необходимо и добро това което правиш, започваш да сечеш суровите дървета в желанието си да се осигуриш и удоволстваш през зимата. Ти не се потрудваш да по търсиш сухи дърва, нито да правиш икономия, и понеже се смяташ силен и прав да живееш за себе си, при употреблението и на ум не ти минава да благодариш за жертвата на дърветата. И това е грях. Изобщо егоизма и неблагодарността са грях. Възгордяването, забравянето да изповядаме, да освещаваме и прославяме Бога. чрез когото живеем, мислим, работим и успяваме; твърдението: „аз направих това и това,“ е лъжа и грях, понеже отричаме подкрепата на светлите духове. И за да ни вразумят и накарат да познаем себе си, те ни лишават временно от благотворното си влияние и ни потапят в скръб, за да се смирим и заемем правилно становище: да се настроим.
В живота съществуват големи тайни. Между хората постоянно става обмена на енергии, на мисли, чувства и настроения. Нещо ни влече към тоя или към оня, това е защото трябва да вземем или дадем нещо, за да се допълним, споделяйки блага, радости и скърби. Необходимо е да става тая смяна на енергии, за да се въдворява хармония и подържа нарушеното у някой добро настроение. Ако някой има знания или блага и не ги използва, не ги дава на нуждаещите се, той ще изгуби доброто си настроение. Животът иска хора, които да съдействат за общото добро настроение и напредък. Децата, без да съзнават, внасят радост и обнова. Здравите хора привличат болните и им влияят благотворно. Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро настроение, трябва да има чувство за мярка, да знае колко да яде, колко да работи физически и колко умствен труд, колко да почива, колко да говори, колко да спи, колко да прави милостиня и даже колко да се смее. Смехът спомага на храносмилането, но многото смях изтощава душевните сили. Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени мисли и чувства, към благородни постъпки.
Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала.
Доброто настроение е най-красивото и желано нещо. То е мъдростта, за която Соломон казва, че е по-скъпа от много злато. То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие. То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни. Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни.
Често са необходими големи, свръхчовешки усилия за да пребъдваме в доброто настроение. Но всеки познал себе си, своето безсилие, търси чрез молитвата и намира подкрепата и покровителството на по-напреднали братя, на светлите духове, на Христа. „Елате при мене всички обременени и утекчени и аз ще ви успокоя“, казва Христос в своята блага вест. В думите на Господа Христа и неговите апостоли има думи на живот вечен.
Доброто настроение е искрица любов, която ни едини с Всемира, тя е вяра и упование в Бога живаго. То не е постоянен страх и грижа: какво да ядем, какво да пием и какао да обречем. Доброто настроение предполага любов към истината, търсене първо и, като нещо най-важно, Царството Божие и неговата правда, мирът и радостта в живота на Любовта.
Д. Апостолов
Тайнственото
Един сън
Аз бях на двадесет и няколко години, когато ръководех едно народно училище. Погълнат всецяло в моята работа във връзка с училището, аз мислех често за нея дори и нощем, през време на сън, също както през време на работните часове.
Една нощ аз сънувах, че съм в залата на училището и че току що привърших приемните изпити, когато чух неколко удари на вратата. Отворих и видях един господин с две деца, едно момиче на единадесет години и едно момче на осем год. Посетителят влезе и ми обясни, че като последствие от войната за независимостта, той напуснал дома си в Нови Орлеан и довел семейството си в областта, гдето е моето училище. Желанието му бе да повери децата на моите грижи относно тяхното възпитание и образование. Той ме запита също какви учебници са необходими и аз му дадох списъка им. който той взе със себе си. На другия ден децата бяxa вписани в списъка на моите ученици.
Сънят спре до тук. Но той ми направи силно впечатление и образа на бащата и на двете му деца бе тъй живо отпечатан в моята памет, че бих ги познал всред тълпата на най-големия град.
И какво бе моето учудване, когато, на другия ден след този сън. точно в момента когато привършвах приемните изпити на училището, аз чух на вратата същите тия удари, които бях чул на сън, отворих и видех същия посетител и неговите две деца! Останалото последва: ний имахме същия разговор, какъвто бе тоя през време на съня.
Ще прибавя към това, че този господин ми беше съвършено непознат. Нови Орлеан е на повече от 2000 километра от тук, а до тогава аз не бях се отдалечавал повече от 160 километра от моето жилище.
М. И. О с т и н
мирови съдия
Мидълтаун, Ню Йорк
ХИМНЪТ НА НОВАТА ЕРА
От векове далечни аз следя как в’ефира
Върви във вихрен танец на Феба дъщерята.
През зодиака как тя стъпки си пробира —
От минало незнайно без шум бдя над земята.
Познато е на мене нейното отклонение
пътя й начертан от силите небесни,
И нейните мечти и леко поведение,
Злини и добрини на мене са известни.
Какво тя е вършила и синовете нейни,
Потънали цели в своите пороци,
Как скитали са дълго по пътя безидейни,
Аз зная и нея и нейните отроци.
А виждала съм също как плаче и страда,
В скърби непосилни и мъки жестоки,
Душата на светлите земни чада,
Прикрили от взор чужди рани си дълбоки.
И унеса дивен на тоз танц в простора.
Наблюдавам мълком от епохи древни.
Що вършат растения, животни и хора,
В дела разпознавам велики и дребни.
Преценявам аз всичко без страст и зла мисъл ь,
И глупеца невеж, що се шири в палати,
И героя тих, кой в жертва е принесъл
Дор живота свой за човешки дни благати.
Кат гостенка нова при вас аз пристигам,
Непозната на никой, изучила всички,
Решена неотклонно веч булата да вдигам,
Да претеглям всички по отделно самички.
Не ще избегне никой от погледа ми буден,
Затуй, преди да почна аз първия акорд
На хармонията, що кося в химна си чуден,
Към човека паднал, престъпен и горд,
Кои петни земята със невинни кърви,
Въздухът с лъжи и лежи разположен
Забравил да мисли, наместо такт първи
Тръбя велегласно сигнала тревожен:
ВРЕМЕ Е!
Да, дошло е вече време тука на земята
Да се тури край сетен на зло що се шири,
Защото със себе аз нося благата,
С които доброто всички ще примири.
Аз нося страдания и мълнии ужасни,
Що от сън ще събудят всеки заспал
И болести ехидни във вина прекрасни
За всеки човек, кой на разврат се е отдал.
В ръка си аз нося и чук неотклонен,
С която ще сковавам нови сърца.
И отговор ще искам от всички непреклонен:
Къде остаха ваш’те Божествени лица?
Щот аз първа нося от гор, от висините,
Зародиши чудесни за светли бъднини,
А хората там долу, зарени в низините,
Не щат сами черта велики съдбини.
Светът все да се влачи аз не ще оставя
Както се е влачил дори и до сега
С разум ако не, със скърби ще заздравя,
На човечеството нервно болната снага.
Огромните богатства, в които ще разраснат
Семената малки, що нося ви аз,
Са за хора смели, които ще пораснат
От чистите, светли души между вас.
Но ето аз вече започвам да сея
Семето на братство, към всички в света,
Над него непрестанно на струи ще лея
Живата вода що нося с любовта.
И както градинарят в своята градина
С трепет следи растежа на цветята —
Над вас ще бдя аз, Новата Епоха,
За да покълне туй семенце в сърцата.
И в този още ден от мойта ранна младост
На живота що ми е даден в тоз Божи свят
Разхвърлям обилно аз семето на радост,
На вяра, надежда и на благодат.
На знаньето сияйно в мен скрити са лъчите.
Които ще предам на тез, що се стремят
Безспирно да творят, да въплотят мечтите,
Които с’изпитания от висини ловят.
Огърлици от бисер и камъни безценни,
На мъдростта старинна прикрити плодове,
Най-щедро ще даря тез дарове нетленни
На събудените, бодри и чисти умове.
За туй аз ви приканвам от този ранен час
С първия си химн, пред вас който аз пея,
Бъдете доволни! изпратена при вас,
С честите хора сал честито ще живея.
Забравете вече свади и дележи!
Аз нося край сетен на туй разединение.
А всички, сплотени от високи копнежи.
Работете смело, с жар, с вдъхновение.
Строете, градете, без ропот, без спир,
Окриляни севга от високи идеали,
Щот нежния зародиш аз нося на мир,
Що силите небесни на мене са предали.
С внимание следете тоз разсад от Небето,
Що с мъки и терзания запазила съм здрав
За коренче му нежно разтворете си сърцето,
Не питайте вий вече кой е крив и кой прав!
А почнете смело и с мисли спокойни
Разорете дълбоко своите души,
Ненужно що има нек слънцето знойно
Проникнало във всеки — само да руши.
И на силите кръпки, закрити отколе
На могъщия, забравен човешки дух,
Простор дайте вий и широкото поле,
С целувки що обсипва пресния въздух.
Раздвижете най-после вси сокове скрити
В ъглите потайни на човешкия ум!
На кръгозори тесни разтворете вратите!
Света с’сила тласнете по светлия друм I
Стига вече вопли и скитане безплодно,
Ил чакане помощ от тук и от там!
Скритото в тебе високо, благородно
Съдържа обилно Божествений плам,
С който в миг сал в злато мож обърна
Светата земя що тъпчиш без свян
И мъки непосилни в щастие мож превърна:
Осъществен да видиш бленуваний блян.
На работа всички, вий творчески сили,
Впрегнете се здраво в труд непринуден!
Разпуснете се пак сърца що сте се свили!
Свободно туптете в тоз народ събуден!
Наместо в низините с’мисли разпилени
В ламтежи безмерни и облачни цели
Започнете най-после в'светлина облени
С вяра в гърди този поход смели.
Поход към доброто, на който ви зова
Да начнете в себе с бодри чела,
През дните що нося напред кат вървя,
Нек млъкнат устата, говорете с’дела!
Творете, творете, създайте в’света
Условия годни за дни по-честити.
От душите терзани вдигнете гнета!
Веч смрази и кърви нек бъдат измити!
Щот с’идването свое живот нося ви нов
Вам, старите познати, на новата Ера
Живот в мир и братство, изпълнен с любов,
Щот плана ще прилагам за земния рай.
И още от сега нек всеки туй да знай
Аз първата съм стъпка към вечен земен рай.
Мирчо
Новият живот
Новият живот ще бъде живот на любов, на братство, на знание и свобода. За да дойде новия живот се изисква една хигиена на ума, на сърцето и тялото на човека. Трябва една хигиена на ума на съвременния човек, на този ум който досега е бил поставен в услуга на отрицателни и разрушителни сили в природата. Трябва една хигиена и на онова покварено .сърце, което до сега е било седалище на нисши желания и похоти, които убиват човека и го изместват от неговото предназначение. Най-сетне, трябва една хигиена и на тялото на човека, което, поради неправилния начин на живеене се е изродило до такава степен, че представлява отклонение от типа на истинския, идеалния човек.
Чистите, правите мисли осветляват пътя на човека, или по-право, осветляват посоката и направлението, по които той се движи. Иначе, той остава в една безпътица, в една тъмнина, която не носи също освен страдания и противоречия в живота. Затова, необходимо е човек да познава себе си, да се взре дълбоко в недрата на своето „аз“, в което са вложени от природата всички възможности, вложени са всички добродетели, дарби и таланти на свършения човек. Тъкмо това е предназначено на човека на земята — да разрови бисерите, които са вложени в него, да върви към съвършенство и да познае природата, която го обкръжава. Всичко това може да стане само като се върви по един единствен път, когото едни наричат природосъобразен, други — естествен, а други — Божествен.
Лъжат се хората, ако мислят, че вън от този път ще могат да оправят живота си.
Христос е дал пълна светлина по най важните въпроси в живота. С думите си: „Търсете първом царството Божие и правдата Негова и всичко друго ще ви се даде.“ Той отдавна, преди 2.000 год. е показал истински начин за разрешение не всички противоречия в живота. Царството Божие — онези благоприятни условия за човешкото развитие, са вътре в нас и вън от нас — природата. Остава да разберем тази велика истина и да я приложим. От това зависи щастието на хората. Щом така човек разбира и прилага живота, той ще се изпълни с дълбока и непреодолими вяра в положителното, в творческите принципи на живота. Тази вяра за него ще бъде най-мощния стълб, о които ще се опира в живота. Само такъв човек може да бъде полезен, както за себе си, така също и за общото благо. Такъв човек ще бъде един идеален проводник на човешкия дух, който, черпейки сила от Великия извор на Живота, твори, изгражда и носи благата в този живот.
Зимата на един измъчен живот си отива. Идва пролет! Идва нов живот! Зора е. Изгрява новия ден! Иде новия човек на любовта, на мъдростта и на истината. Този новият човек носи нова култура, в която думите на Христа: „Аз съм пътя, истината и живота,“ ще намерят пълно приложение.
Новият живот идва! Нека улесним неговото идване, нека го ускорим! Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм! Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя.
Това, което е било като блян в книгите на учените и в песните на поетите, да стане реалност, да го приложими! В това се заключава новия живот, който иде.
Хората на новия живот ще бъдат деца на Любовта носители на светлината и свободата.
Да бъдем съработници на новото, което идва. Да бъдем творци на новия живот I
Димо Желязков
Мравките и Истината
(б а с н я)
Някога си Мравките не били ей таквиз, каквито днес ги виждаме тъдява. И живеели далеч от нашата земя, на друга някоя планета. Те тогава били бели като сняг, едри като гъски, хубави и благородни, хвъркали отлично, имали език и разговаряли се като хора. Още — пеели чудесно и, за чудо, всякое изкуство идело им отръки и лесно.
Ала всички добрини нали се не събират на едно и също място! Отредено било и за мравките едничко зло. Разбира се, потребно пак за техния напредък. Туй е най-красивото в живота: всекиму е дадена задача, разреши ли я — ще скача, сбърка ли я — ще плаче.
Злото им било лъжата. Лъжели бащите, лъжели началниците, майките, слугите, лъжели дори децата. А лъжата, туй е сама Сатаната. Този враг ужасен се присламчил и се укрепил на мравките в сърцата. Знаели и можели, горките, всичко, а пък все им работите не вървели. Що да хванат, що да предприемат — краят все оплетен и без полза.
Истината пък е сам си Господ, който грее като слънце, пари като огън и се носи като въздух, а милее всъде всичко, както никой не милее.
Гледал Господ хубавите мравки от небето, па му домилели, заболяло го сърцето. И поискал Той да ги научи на туй малко, що им било нужно: да изхвърлят от сърцата си лъжата, за да им се подобрят делата. Искал, но при тях не можал да отиде като слънце, че ще ослепеят, нито като огън, че ще изгорят, а да идел като въздух, нямало да го видят И решил Премъдрий като мравка да отиде. Само като мравка би им казал всичко и те биха го разбрали. Мравка и то не пристигнала от някъде си, да го мислят чужденец неверен, или съгледател с лошо намерение. А да се роди в известен род, от родители почтени мравки, за да го не познават, те да няма що да му придават.
И родил се Господ мравка в най почтено мравчино семейство. И родил се и за време възрастил се. И тогава по мегдани, черкови и читалища започнал да ги учи и да проповядва, че причината за гдето не успяват е лъжата, че от нея страдат и ще страдат. Че лъжата е пред Бога мерзост, сатанинско дело. Че е грехота бащата майката да лъже, майката — бащата, а синът — и двама. Че е срамота слугата господаря си да изневерва. Че е недостойно отвратително дори, началникът с лъжа да среща и изпраща подчинените си, както и високо благородните и първи граждани на мравчиното племе Че тъй ако продължават, ще заслужат укор и презрение — Изхвърлете, казвал, из сърцата си лъжата, да ви се засели мир в душите и да ви огрее светлина челата! Мравките, обаче, като се намерили виновни, не рачили грешката си да изправят, а решили да се защищават. И, понеже туй пък било невъзможно, наговорили се да убият новият учител, като го нарекли „невменяем“, „пакостен размирник“ „неправеден изобличител“, който щял да разврати народа. И, когато той отишъл на разходка по полето, те се вдигнали по него, всички мъже въоръжени със всякакво оръжие, там да свършат престъплението си ужасно.
Господ, като видял глупавия поход, литнал пред тях като че уж бяга, и потънал във небесния лазур. Те усилили летенето си да го стигнат, но усетили внезапно, че са без крила и че не хвъркат, а стремглаво падат, падат ... Най подир намерили се на земята, ала черни, дребни и безкрайно бедни.
* * *
Който гони Истината и живее със лъжата, ще се види дребен. беден и нещастен на земята.
Дядо Благо
Книжнина
Ирисовп диагноза
(Очна диагноза)
от Д-р М. Мадаус
Превод от трето допълнено немско издание. Превела Иванка Д-р Кадиева. С 105 изображения в текста и 14 цветни картини. Издателство“ Водолей“ — София, ул. „Врабча' № 1, Суми чрез пощенска чекова с/ка 1385, Цена 100 лева.
Първо впечатление от книгата е, че издателството е направило всички жертви, крито заслужава едно рядко по своето значение, ценно и интересно научно произведение, каквото е Ирисовата диагноза от Д-р М. М а д а у с. Направено е всичко, за да се даде един точен превод на оригинала, да бъдат възпроизведени точно и съвършено множеството негови изображения, както и изобщо за да бъдат задоволени и изискванията даже на един взискателен естетически вкус.
Въпросът за ирисовата диагноза е привлякъл в последно време вниманието на редица учени изследователи, между които е и авторката на горното съчинение Д-р М. Мадаус, която много години наред в своята широка медицинска практика е изучавала тая диагноза, проверявала е резултатите и е разширявала своя опит и своите наблюдения. Нейния труд по тоя начин се явява като резултат на дългогодишни опитни проучвания.
Известно е от какво решаващо значение е да се определи на време естеството на дадено заболяване и да се узнаят истинските му причини. Човешкото око, което играе толкова важна роля в живота не организма, ни осигурява по един чудесен и най-съвършен начин тая възможност, защото всяко заболяване на кой и да е орган на тялото е съпроводено с появата на характерни за него и за самото заболяване изменения (знаци, оцветявания и пр.) в ириса, които се явяват винаги на строго определено място. Тия изменения имат толкова по-голямо значение, че посредством тях можем точно да установим не само непосредствената причина на болката, а и нейната по-дълбоко и по-първична причина в случаите, когато болестта или разстройството е резултат на болестното състояние на друг някой орган с когото първия е в хармонични органическа връзка.
В същото съчинение на Д-р М. Мадаус са дадени подробни и много ценни указания за разпознаване на болестните предразположения и състояния и по всички други лесно различими и достъпни за наблюдения външни признаци — по измененията на останалите части на лицето, по шията и врата, по чертите и измененията на ръката и пр.
По тоя начин книгата добива голямо значение за всички ония. които се интересуват за доброто си здраве и за своите болестни предразположения с цел за вземане на навременни предохранителни мерки.
Според авторката на книгата, свикваното да се установяват болестите и болестните предразположения на самия ирис не представлява такива трудности както това може да се струва на пръв поглед и може да се придобие при една непродължителна практика. Това е от първостепенно значение особено за медика. Диагнозата по ириса осигурявана всеки лекар най-широка възможност за установяване на болестта и нейните причини.
Книгата на Д-р М. Мадаус представлява голям интерес и поради това, че тя повдига булото на крайно сложното, разумно и хармонично устройство на човешкото тяло — тоя дивен микрокосмос, който отразява в себе цялата еволюция на живота върху нашата планета, и в когото се разкрива естеството на действащите сред природата творчески сили, но в когото също тока са скрити и най-великите тайни на тая природа. От това гледище книгата може да интересува и всички Хора на научната, философската и особено духовната мисъл.
Д р Т. А.
Сп. Житно Зърно. кн. 1 год. IX. е следното съдържание: Живот за делото. Закон за социализиране на благата — ***: Душата на нашето време — Д-р Ел. Р. Коен; Подсъзнателното и саърхсъзнтелното — Б. Боев; Два натюрела; Ядка на Божественото учение — Учителя; Айнщайн за света и себе си — Ели и др.
Редакцията на сп. „Житно Зърно“ съобщава, че измежду многото книги, които би могла да даде като премия за тази година, тя се спира на една, която ще бъде практически полезна на читателите. именно книгата на:
А. Осборн Иивс:
Лекуване чрез цветните лъчи
— Хромотерапия —
Изложението с общодостъпно.
Хромотерапията е една окултна наука, върху която на български няма нищо печатано. Тя е една от ония пътеки, посредством които животът на човека може да стане слънчев, пълен със здраве, радост и смисъл.
За получаването на премията, трябва всички абонати да внесат немедленно своя абонамент с 80 лв. за IX. год. на списанието.
Адрес; сп. „Житно Зърно” пощ. кутия 270 — София.
Хроника
На 22 януари т. г. почина Иван М. Калименов, бащата на нашия редактор. Покойният с живота си остави добри спомени на своите близки и познати.
По стечение на ред обстоятелства и този брой на в. „Братство“ закъсня твърде много. Молим за извинение от читателите.
