БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 110 - год. VII.
Севлиево, 26 декември, 1934 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Пред новата година
Език без думи (от есперанто)
Съдба и щастие (Влад Пашов - продължение)
Словото на Учителя. Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. - продължение от брой 109)
Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел - продължение от брой 109)
Бръшлян и топола (басня от Дядо Благо)
Хиромантия. Слънчева или Аполонова линия
Мозъчните излъчвания
Книжнина
Към нашите читатели (Братство)
Редакционни
Пред новата година
Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот. Не си успял още да се огледаш добре наоколо, да започнеш тази или онези важна работа. каквито има много в живота ни. не си успял да се справиш с известни трудности, да разрешиш тази или онази задача, и ето вече старата година е отлетяла и новата с пред прага на живота ни.
Времето лети. не спира. Нашите грешки, нашето бездействие, пропуснатите от нас благоприятни моменти не се връщат вече. Изгубеното е изгубено и то не ще се върне. Безмаслено е да тъгуваме и плачем по него. Нека. по-добре. ние твърдо решим за напред, започвайки от днес, а не от утре. да не пропускаме благоприятните моменти, каквито имаме винаги за най-важната, най-съществената работа в живота ни —духовния растеж , върховната задача, за чието разрешение сме дошли тук, на земята.
Новата година идва, но тя ще ни завари стари и ще ни остави такива, ако ние не се обновяваме всекидневно чрез непрестанния вътрешен растеж, който е стимулиран от силата на Божествения Дух в нас. Всеки идващ ден е един съвършено нов ден за нас. Това, което е било вчера, не се повтаря вече. Условията днес са други, възможностите са други, космичните въздействия, близките и далечни влияния върху нас не са вече същите, каквито са били вчера. Всеки ден носи своето ново със себе си — своите възможности, своите благоприятни условия, своите шансове, и, престъпление е от наша страна ако не ги използваме за нашето обновяване.
И нека се има пред вид, че обновата винаги е вървяла и винаги ще върви от вътре навън. а не обратно. Да обновим себе си, да обновим душите си, да засилим волите, характерите, да просветлим умовете, да издигнем и разширим нашето съзна ние — това са задачите на истинската, трайна и плодоносна обнова, защото без вътрешната обнова на човека външният живот завинаги ще остане стар.
Велико нещо е човекът! Безкрайно велико нещо е той! Той е върховната, абсолютна, неизмерима ценност — една човешка душа струва много повече отколкото всичките земни богатства, събрани вкупом.
О! Ако ние можехме да държим постоянно е съзнанието си идеята за величието, безграничността, красотата и силата на истинския човек — на човешкия Дух! Ако ние можехме да запечатаме в нашето ограничено земно съзнание светлия образ на това, което човекът в своята същина е! Ако ние чрез това пуснехме да тече свободно в нашия живот великия, благодатен, обновяващ и съграждаш източник на Духа! Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа. които са: мир, радост, любов, вяра, надежда и всички добродетели, биха съответствали на един красив, успешен. благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка.
Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух. който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни.
Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа.
Да посрещнем с будност новата година!
Съдба и щастие
(продължение)
Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието. А творчеството подразбира участие в дейностите на възходящите сили и енергии, които строят формите. Психологически този процес на творчеството е свързан с положителните и възходящи мисли и стремежи и благородни чувства. Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж. Трябва да се научим да трансформираме негативните състояния, и да внесем положителното, което е свързано с финна и организирана материя, която е устойчива и може да послужи за градеж. Човек. който мисли за щастието си. той никога не държи едно отрицателно състояние в ума си. Той няма да се спира никога върху един дефект в живота на хората, върху една дисхармонична форма. Тъй съзнателно избягва да ги внася в ума си, като елементи на неговия психичен живот, защото те ще внесат груба и неорганизирана материя в организма му и с това го спъват в неговия прогрес. Това не ще да рече, че той си затваря очите за фактите в живота; не, той схваща живота с всичките му противоречия, но за да не даде възможност на негативните сили да действат, той не ги държи в ума си. като същевременно търси методи за тяхното премахване. Той държи в ума си положителните и възходящи мисли и състояния и с това се свързва с положителните сили в природата, които градят. Тогаз този резултат, който го имаме като противоречие в индивидуалния и социалния живот ще изчезне.
Така че причината за нещастието на хората е в това, че участват в разрушителните процеси на смъртта, която отнема всички придобивки. А за да бъдат щастливи трябва да участват в творческите процеси на живота, където всека дейност носи придобивка, и където всички придобивки се запазват.
Ето как Учителя определя нещастието и несполуката: „Това което наричаме нещастие и несполуки не са нищо друго, освен упойки насъбрани в човешкия организъм. От хиляди години насам, със своя лош живот, със своите лоши мисли и чувства, човек е натрупал в организма си известни утайки, които днес създават неговото нещастие и несполуки. Съвременните хора наричат това наследственост. Различните пороци и страсти, които създават човешкото нещастие, са резултат на тези утайки. Те са образувани във време и пространство. А щастието и сполуките са извън времето и пространството. Следователно, произхода на щастието е от далечното минало и представлява един вътрешен процес в Битието. Щастлив може да бъде само онзи, който е във връзка със същества по-разумни от него. Който е в съприкосновение със същества по-долни от него, той живее в несполуките на живота“.
Такова е дълбокото обяснение на щастието и нещастието, което не е една спекулативна теория, а самата действителност!. И окултната наука се отличена именно по това. че не си служи с хипотези и теории, а изследва действителността такава каквато си е, и ни я представя
Съвременните хора, когато им дойде някакво щастие или нещастие в живота, задоволяват се обикновено с обяснението, че съдбата им е такава; че съдбата име е определила това щастие или нещастие. А източните народи казват, че кармата им е такава. Общо взето това е вярно, но какво конкретно се разбира под тези думи? Преди всичко съдбата не е един механически процес, тя не е сляпа, както я представят. Под понятието „съдба“, се разбира онзи целокупен комплекс от условия и възможности, при които е поставен да живее един индивид или общество. И съобразно с използването на тези условия, които са външни и вътрешни, и възможностите, се определя и това, което наричаме съдба. Външните условия, това е средата, при която човек е поставен — външната при рода и обществото, хората с които е в контакт; вътрешните условия това са онези психически сили и способности, с които разполага; а възможностите са онези граници на дейност, в които оперират неговите сили и способности. И всичката тази съвкупност от сили и елементи е в зависимост от един велик закон, който регулира всички отношения. Значи, съдбата се определя от начина на използване условията и възможностите на даден живот, т. е. от начина на живота.
Тогаз имаме две положения: едното положение, при кое го съдбата е господар на човека, т. е. външните и вътрешни условия на живота не са във властта на неговата воля, а са в зависимост от една воля извън него. която може да прави всичко с него. В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот. Но понеже в света има и същества, които не са настроени тъй благосклонно към човека, и когато човек е под тяхно влияние, той се отклонява от законите на разумния живот, защото тяхната цел не е да бъдат полезни на човека, а гледат да ограбят неговите придобивки. При такова едно състояние на живота човек не е господар на положението и всеки момент е изложен на изненади, а изненадите могат да донесат и нещастие и щастие, но това щастие е преходно. При второто положение, когато човек напълно съзнателно използва условията и възможностите на живота си, той винаги направлява живота си в съгласие със законите на Природата и в неговия живот няма изненади — той е господар на положението; за него се казва че е господар на съдбата си, т. е. има съзнателно отношение към условията и възможностите на живота. За него щастието му е в неговите ръце, а не в зависимост от някаква външна воля. Той е господар на съдбата си.
Така че да може да бъде човек щастлив, трябва да бъде господар на съдбата, т. е. да може съзнателно да използва и нарежда условията, при които живее. Това подразбира, човек да живее така, че да използва разумно благата на живота, и да не отнема благата, които живота е дал на другите, да не ограничава тяхната мисъл и свобода, а напротив — да им бъде полезен с всичко, с което разполага. И второ, може съзнателно да използва вътрешните си възможности, т. е. той съзнателно развива всичките си сили и способности и ги развива за свое благо и за благото на другите. В тази фаза човек може да регулира всички сили и отношения, и тогаз всички процеси в живота му ще бъдат под контрола на неговата воля. Това значи човек да бъде господар на съдбата си; той се отличава по това, че съзнателно участва в творческите процеси на Природата, и не взема кредит от Природата, за да живее, но внася в нейната съкровищница всичко, каквото придобива в живота. Той се счита като гражданин на природата, който разполага с всичките й сили и средства. Само при тези условия човек може да бъде щастлив, т. е. само когато стане съзнателен служител на Природата.
Така че. стремежа на човека към щастие е реален и уместен. Но щастието е резултат на разумния живот, на (? – не се вижда) безсмъртието. Значи, за да реализираме щастието, трябва да станем преди всичко господари не съдбата си и на смъртта, за да не може никой да ни отнеме, това, което придобиваме.
За да бъдем щастливи трябва да станем съзнателни служители на Природата, и да работим за реализирането на Царството Божие на земята, което е царството на братство, хармония и свобода.
В. Пашов
Словото на Учителя
Закона за причинността в човешкия живот
(продължение от брой 109)
Мисълта е причината, която поражда едни или други следствия в живота, съобразно с естеството си. И ако вие вложите една неестествена мисъл или едно неестествено желание в съзнанието си, след време те ще произведат своя резултат. При стечението на известни външни условия, те ще ви подтикнат към една престъпна дейност. По този начин, чрез неестествени мисли и желания, хората се подлагат на ред изпитания, и само разумния човек, човека който прави подбор на мислите и желанията си, може да се избави от нещастията, които висят над главата му.
Има нещо в нас, което ни предупреждава,
и ако го слушаме, ще се избавим от много противоречия и страдания. Нека туй, което сега ви изнасям, не бъде в стълкновение с вашите сегашни възгледи, защото от тях вие не можете да се освободите, тъй като те се дължат на далечни, минали причини. За да се изменят възгледите на хората, трябва ред поколения да изменят преди всичко начина на храненето си. А сега с векове вашите прадеди са били месоядци и вие сега с една-две години вегетарианство мислите че сте изменили живота си. И 20-30 години не са нищо. Трябва ред поколения да се хранят с растителна храна, та да изчезне всяко желание за ядене месо, защото всяка една храна създава ред органически навици, които много трудно се изменят. Месната храна трябва да ви стане неестествена, да не ви привлича — това е вегетарианството. Във всяка една храна се съдържат известни отрови, но в месната храна има отрови в много голямо количества, и то силни отрови.
Когато се убиват млекопитаещите се образува една ужасна отрова;
и след това става гниене в самата храна, което създава още отрови. Също и от гниещите плодове трябва да се пазим. Аз се чудя някой път на вегетарианците, които ядат гнили плодове, в които има толкова нечистотии и са толкова вредни, колкото и месната храна. Като вземете един плод, ще го разгледате да няма нищо нечисто в него. Нищо нечисто не трябва да позволявате да влиза във вас, когато се храните. Ако имахте едно увеличително стъкло и погледнете през него на храната, ще се изплашите. За да се пречисти храната трябва да се прокара върху нея един електрически ток от няколко хиляди волта и тази храна тогаз ще бъде здравословна.
Ще ви наведа на друга една мисъл, която е във връзка с тази: Храната напълно се определя от човешката мисъл и от човешките чувства. И каквато е вашата мисъл и вашите чувства, такава ще бъде и вашата храна.
Не може да измените храната си, ако не измените вашите мисли и вашите чувства.
Съществено да ги измените. А щом не можете да измените храната си, не можете да измените и живота си. А щом не можете да измените живота си, нищо не можете да постигнете.
Както ви казах, старият начин на хранене е свързан с ред стари навици. Ще оставите тия навици, и редом с тях, с новия начин на хранене ще си създадете нови навици. Старите навици ще ви бъдат като условия, при които вашата воля ще може да се развива. Тези стари навици са допуснати от природата, за да могат да послужат като метод за усилване на човешката воля, подобрение но човешките чувства, и организиране на човешката мисъл. Ако не бяха болестите, които са свързани със старите навици, ние може да се каже, нищо нямаше да знаем за човешкия организъм. Но хората още много работи не са проучили. Има много жлези, на които функциите не са известни, и други, които не са още открити. Над бъбреците например има една жлеза, на която учените не знаят функциите. Но когато тя заболява, в човек настава една определена болест. В мозъка има известни жлези, които направляват човешката мисъл.
Много сложно е устроен човешкия организъм, и има още много да се проучва. И когато проучим човешкия организъм от едно по-дълбоко гледище, ще се доберем до много от великите тайни на Битието, защото
човешкият организъм е обективен израз на динамиката на Битието.
И когато проучим силите, които строят органите ще дойдем до конкретното познание на нещата. Няма да познаваме нещата като понятия и символи, но ще ги познаем сами по себе — ще познаем реалността такава, каквато е. Ще разберем законите по които функционира живота, ще знаем как да използваме благата, които природата ни дава — и ще избегнем болезнените състояния.
Сегашните хора запример са много нервни. Това се дължи до голяма степен на малкото количество въздух, което хората приемат, вследствие на което малко кръв се окислява и пречиства, и в организма се натрупва повече венозна кръв. А това става по единствената причина, понеже чувствата са взели надмощие върху човешката мисъл, и тя е paзсеяна, вследствие на което нервната енергия се разпилява. По този начин се ражда едно раздвоение в човека, но по този път нищо не се постига. Най-после човек се обезсърчава и казва „като отида в онзи свят“. Но онзи свят е така хубаво организиран, че никакво престъпление в мисъл, чувство и постъпка не е възможно. Абсолютна чистота се изисква в онзи свят. Онзи свят често го представят такъв, какъвто не е. Този свят в който живеем, е подобен на онзи свят. Този свят е огледало на онзи свят. Ще попитате тогаз може би: „как живеят там, женят ли се?“ Има нещо подобно на жененето, но не е като тук на земята. Там живеят при друга обстановка на нещата, и вие мъчно можете да разберете техните отношения.
Да кажем, че разглеждате пеперудата и си кажете, има ли отношение между нея и гъсеницата? Пеперудата я занимават други идеи и мисли. Но гъсеницата е една фаза на пеперудата. Гъсеницата се стреми към пеперудата, а пеперудата като не може да създаде по-велико нещо от себе си, пак създава малките гъсеници. Тя по-високо не може да отиде. Има постоянно една смяна, но по-високо не може да отиде. Това показва, че еволюцията на животните е спряла. Единствен човека е, на когото еволюцията не е спряла. И всеки човек, който се спре в своята еволюция, остава като една незавършена форма, която се върти като едно механическо колело. За да не се обърне в такова колело, преди всичко човек трябва да се храни добре.
Сега вие може да възразите: — Как да се храним добре, при тези лоши условия?
Условията на живота не са толкова лоши, колкото вие си ги представяте.
Ако ние с нашия ум. с нашето сърце и воля не можем да преобразим до известна степен малкото неблагоприятни условия, къде е и нашата интелигентност, къде е нашата разумна воля? Човешката воля и интелигентност се познават по това, доколко могат да се справят с окръжаващите ги в природата сили. Има един закон за отразяването, който се състои в следното: Да речем, че аз съм миролюбив човек, но идва един господин към мен, и в мен се заражда желание да му ударя една плесница. Това е неговият характер, отразен в мен. Или яви се друго подобно желание — то е също така отражение на средата, и трябва да зная как да се справя с него. Всеки който идва при мен, отразява характера си в мен както в огледало. Същия закон е верен и за вас.
Ако във вас се зароди едно лошо желание, това показва че около вас има някое същество, което ви праща тази мисъл.
Трябва да се научите как да се освободите от тези чужди мисли и желания. Аз никога не търся от къде иде злото. И вие не търсете произхода на злото. Но от влиянието на злото човек може да се освободи — турете доброто, което е свързано с правата мисъл. И единственото нещо, което може да измени човешкия живот, то е човешката мисъл — това което природата е вложила първоначално в човека. Тази мисъл е създала всички други възгледи. Религиите които имаме, хората са ги създали. Ще кажете, че Мойсей е писал тъй и тъй. И Мойсей беше човек. До толкова, до колкото едно учение е в съгласие със законите на природата, до толкова може да ни бъде полезно. Ама Христос бил дошъл и спасил света. В какво седи Християнството? —
Християнството седи в побратимяването.
Най-първо всички хора трябва да се побратимят. Христос казва: „Един е вашия Отец“ един е Бащата. Също така в света има само един Учител, който има много помощници — помощници на единния Учител. Великата космична Мъдрост. В света има само една Мъдрост, — това е Мъдростта на природата. Има само една Любов — това е Любовта на природата. На ваш език ви говоря. Религиозните ще кажат — кажи Божията любов. Туй което виждате, — природата това е Бог, който се проявява в нея. Ако вие природата не разбирате. Бога никога не можете да разберете. Ако не можеш да обичаш един човек, който е при теб, как ще обичаш Бога? Ще попитате: къде е Бог? На всякъде, където хората са разумни, там е Бог, но където хората са глупави, там не е Бог. Бог е в чистия живот, Божествената мисъл, Божествената разумност е вътре в нас, но Той не е вътре е нас. Той е някъде където, никой не го е видял. Той е близо и далече. За Него казват, че е създал и светлината и тъмнината. Той е създал тъмнината, за да можем да си почиваме, създал е и светлината, за да можем да работим. Допуснал е злото, за да можем да мислим. И създал е доброто, да можем да го приложим.
Сега вие искате да бъдете щастливи, да бъдете здрави и да се подигнете в света. Отлични са тези желания. Но за да ги постигнете, трябва да дадете път на онази мисъл, която първоначално е сложена във вашето Битие, и с която се раждате. Вие сте родени с мисълта как да се храните. как да дишате и как да мислите — туй е основното, а всичко друго трябва да дойде на втори план.
Когато отивате на някой концерт, тогаз за пръв път ли се ражда у вас това музикално чувство? Не. то е вложено във вас. Всички чувства и способности, с които разполага човек, го свързват с различни родове разумни енергии в природата, които изграждат неговия организъм и с това спомагат за Божественото съзнание в него да се прояви.
Като ви говоря сега. не искам да изменям вашите възгледи, защото всеки един от вас според степента на своето развитие. си има свои възгледи, и те са прави по отношение на вас. Но след време самият процес на развитието ще измени вашите възгледи и убеждения, ще измени и вашата вяра. Но каквото и верую да има човек, то трябва да го ползва, защото то ще определи начина на неговия живот, а този последния ще определи неговата съдба. Затова човек трябва да пази своите възгледи, но същевременно да се вслушва и в гласа на космичната Мъдрост, която му говори чрез неговата интуиция отвътре, и чрез гениите и великите учители отвънка. Само по този начин той ще излезе от ограничителните условия на живота.
Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г.
(„Оставете да растат наедно и двете!„)
Макс Хайндел (6)
ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА
Смърт и чистилище
(продължение от брой 109)
Човек гради и сее до момента на своята смърт. Дойде ли тя, времето за сеитба, растеж и зреене е вече минало. Настъпило е времето на жетвата и костеливата фигура на смъртта идва със своята коса. Това е един добър символ. Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло. Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух.
Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя. Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения. Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло.
Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела.
През 1906 год. Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта. За тая цел той приготвил специални извънредно чувствителни везни, от едната страна на които поставял умиращите. При всеки един смъртен случай, той установил, че тъкмо при издъхването на умиращия, другата страна на везните с едно внезапно движение надтежавали, показвайки с това, че нещо невидимо, но все пак имащо известна тежест, е напуснало тялото. Впоследствие, вестниците с крещящи заглавия известиха, че Д р Мак Дугал бил „измерил тежестта на душата“.
Окултизмът посреща с радост откритията на днешната наука, тъй като те постепенно и непрекъснато потвърждават това, което окултната наука от дълги години учи. И тъй, експериментите на Д-р Мак Дугал показаха, че наистина нещо невидимо за обикновеното око напуска тялото при смъртта, също както опитния ясновидец твърди н както е описано в окултната литература много преди откритието на Д-р Мак Дугал.
Но това невидимо „нещо” не е душата. Между тях има голяма разлика. Душата принадлежи на висшите светове и никога не може да бъде измерена на физически везни, ако ще би те да отбелязват разлика и от една милионна част от грама. Това. което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят.
По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло.
Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят.
Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат.
Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет.
Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред. Започва се първом със събитията на деня, непосредствено предшестващи този на смъртта и постепенно с мижат събитията назад, през зрялата възраст, младостта и детинството. Всяко нещо се припомня.
Човек стои като наблюдател пред движещата се панорама на своя живот. Той вижда картините, които се нижат пред него и ги отпечатва в своите висши тела, но в това време те не са придружени с каквито и да било чувства от негова страна. Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията. За сега той е още в етерната област на физическия свят.
Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава.
Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал.
Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло.
(следва)
Бръшлян и топола
(басня)
Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива. И край вадичката се заселила тополка тънка, права и широколиста, рекъл би си, че е дошла да допълни красотата на водата бистра. От фиданка — тя се бързо извисила, напълняла хубава топола. И стояла като воин на гранична стража. Повече за хубостта й нямам що да кажа.
Но един прекрасен ден по-пътя кандил-мандил тук пристигнал някой си посръбнал годешар със бъклица в ръката с вараклия китка на калпака. И отбил се тук по привичка, да се отпочине, да се поизмие, пък от бъклицата — ей така, пред извора да пие. Па като се мантаркосвал горе-долу, паднала му китката във водата. А то било клонче от бръшлян, което вадичката затъркаляла надолу. И забил се във калта бръшлянът близо до тополата красива. Тука се съвзел и ободрил, а през пролетта покарал тънко стъбълце. което се полюшвало насам-натам, подобно онзи пътник. който го донесъл като китка на калпака си. След туй пък и осмелил се да повика:
— Хубава тополке, бяла и висока, аз съм стрък бръшлян до тебе. Малък и невзрачен съм сега, но моля те повярвай ми, че съм способен скоро да достигна твоя ръст. Съгласи се да се съюзим с тебе за взаимопомощ. Ти ще ме подпираш, а пък аз ще те опаша, ще те облека от кореня до върха, да ти стана броня срещу всяка напаст неизбежна. Бури, сняг и мраз — ще посрещам само аз. Ти не знаеш, че от никого не се страхувам. Никому не клатя шапка. Зиме, лете — все зелен, няма втори като мен.
Тополата се позасмяла, поизгледала го снизходително, па отвърнала му — бива!
Тутакси бръшлянът се навел и започнал де обвива бялата и гиздава топола, а освен това и да забива в сочната й гладичка кора ocoбните си смукала. Към третата година вече той до върха й достигнал, хубавичко я прегърнал, плътно се до нея залепил. Изсмуквал и мъзгата и само той поглъщал тлъстината. Горката топола! Почнала от ден на ден да съхне, но й било вече невъзможно да се отърве. Бръшляна в този случай бил за нея като някой приказен вампир. Един случаен пътник, като видял и разбрал нещастието на красивата топола от бръшляна хищник. грабнал брадвата, та и двамата отсякъл.
— Само тъй се прекратява туй нещастие голямо! — Корените на тополата ще пуснат нова хубава фиданка, ще се подмлади. А хищника бръшлян ще засадя на празната поляна, сам насъщния си да изкарва. Този им съюз бе незаконен,
* * *
Сестро моя, недей взема
мъж кат тоя бръшлян,
ще оплакваш живота си
дордето си жива.
Дядо Благо
Хиромантия
Слънчева или Аполонова линия
Тази линия означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие.
Слънчевата линия започва или от животната линия или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст.
Колкото по-дълга, права и ясно очертана е слънчевата линия, толкова по-големи дарования има човек в областта на изкуствата и толкова по-големи успехи ще постигне.
Великите хора на изкуството имат линията на Аполон извънредно дълга и добре очертана.
Така известно е, че Гьоте е имал слънчева линия, която е преминавала по цялата ръка и е достигнала до върха на Аполоновия пръст.
Когато началото на слънчевата линия е в линията на живота, успехът в изкуството се достига с упорит труд и прилежание.
Когато началото е в лунния хълм, успехът е свързан с фантазията, с пътешествия или протекция.
Когато началото е в хълма на Венера, за успеха съдействат лица от другия пол.
Когато начелото е в линията на съдбата, тогава успеха в изкуството се достига самостойно — съдбата е свързана с изкуството.
Когато началото е в долната част на ръката, около гривната, — необикновени способности, успех и богатство.
Начало в Марсовата долина — успех след преодоляване на редица пречки, след дълга борба и настойчивост.
Начало в умствената линия — успеха в изкуството е свързан с и направляван от ума.
Начало в сърдечната линия — късен успех.
Понякога слънчевата линия не върви направо, а се отклонява в ляво или в дясно. В такъв случай отклонението към Меркурий означава търговски, меркантилен елемент в изкуството, а отклонението към Сатурн означава влияние на философското разсъждение върху изкуството.
Паралелни линии към слънчевата линия — разностранна дейност; ако тия линии са много и не добре очертани — разхвърляност, при която не може да се постигне сериозен успех.
Книжнина
Житно Зърно, месечно списание, кн. 9, 10. год. VIII със следното съдържание: Основни принципи не мировата държава; Най- важният въпрос — из беседите на Учителя; Мисията на славянството и новата култура — Б. Боев: Новите хора на новото време — Д-р Ел. Р. Коен; Мълчанието — Г Събев; За изкуството и за човека на изкуството — К. Ин.; Физиогномична картина — г; За същността на космическите сили, изразени в ръката — Д р Р. Ломер: Учителят говори — Светлината; Притчи и приказки; Установения строй в природата — Б Боев; в памет на нашит загинали мили приятели — Ели; Вести, книгопис и др.
С тези двойна книжка сп. „Житно Зърно“ завършва своята осма годишнина. Хвърляйки, по този случай, бегъл поглед назад, ние констатираме едно постоянно развитие и подобрение на списанието. Особено тази последна двойна книжка прави впечатление на безупречна издържаност в подбора на материала и ценността на поместените статии. От особено значение са: уводната — „Основните принципи на мировата държава“ и двете статии на Боян Боев — „Мисията на славянството и новата култура“ и „Установеният строй в природата“, в които се говори за идващите, по силата на естествения ред на нещата, нов живот, нов строй, нова култура, при изграждането на които ще вземе особено участие славянската раса. Не можем също така да не отбележим статията „За изкуството и за човека на изкуството“, в която виждаме ясно и категорично изразени схващанията на новия свят за истинското изкуство, за неговата същина, произход и задачи и — отношението му към това, което днес минава за изкуство.
„Житно Зърно“ е напълно достоен изразител на окултното движение и заслужава пълна и безрезервна подкрепа от всички окултисти в България, безразлично към кое общество принадлежат. Открита е подписка за записване абонати за деветата му годишнина.
Пожелаваме му пълен успех, много по-голям отколкото до сега.
Годишният абонамент е 60 лв.
Адрес: пощ. кутия 270 — София.
Беседа, 6р. 1 — 7, седмичник за просвета, вестник на българското семейство. редактор Е. Г. Консулова-Вазова. Год. абонамент 80 лева. Адрес: ул. Цар Крум, 45, София
КЪМ НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ
Драги приятели,
Вие редовно четете нашия вестник и затова не се съмняваме че разбирате добре неговото значение неговата необходимост, неговата голяма задача в живота.
Въпреки това. че „Братство“ все още не е достигнал своето пълно развитие, че той все още има недостатъци, което до голяма степен се дължи на факта, че неговите редактори извършват всичката работа около него — от набирането на всяка буква, до занасянето му на пощата — все пак, той безсъмнено е един духовен светилник. който трябва да продължава да свети все по- нашироко, все на по-много хора.
Помнете, обаче, че „Братство“ ще може да излиза редовно и да изпълнява с успех задачата си само когато е навременно и акуратно подкрепен от своите редовни абонати, защото той разчита само на тях.
За съжаление, изминаха вече няколко месеца от започване новата годишнина на вестника и все пак той е още слабо подкрепен — малка част от нашите абонати са изплатили досега абонамента си.
Драги приятели,
Никога не забравяйте, че за редовното излизане на един седмичник като „Братство“ са нужни много средства за хартия, мастило, експедиция, поддържане на персонала — които трябва да бъдат посрещнати навреме всяка седмица. Не мислете, че ако вие отлагате изплащането на абонамента, то вестника пак ще може да излиза редовно и безпрепятствено. Редовното излизане на вестника зависи от вас — от вашата навременна подкрепа и затова не изпускайте първата възможности да изплатите абонамента си.
В- к „Братство“ разчита само на вас - подкрепете го, за да може да върви винаги напред!
Братство
РЕДАКЦИОННИ
Обръщаме се към тези от нашите приятели от всички краища на страната, които имат по-големи познания и умеят да боравят успешно с перото, — да не ни оставят сами в списването на вестника.
В-к „Братство“ е и винаги трябва да бъде дело на колективен труд. Колкото повече способности и сили се обединят около него, толкова по-издържан, по-интересен ще бъде вестника и толкова по-добре ще извършва своята работа.
Драги приятели, които се чувствате способни да дадете интересни и съдържателни статии, дописки, разкази, стихове и др., не чакайте специална покана — дайте своя принос за делото на „Братство“, приобщете своите усилия към нашите за да направим вестника напълно достоен и съвършен изразител на окултното движеше в България.
Нека никой да не ни се сърди за непоместването на изпратен материал, или за забавяне неговото поместване. Всичко, каквото се праща, не може да се печата. Материалът трябва да се подбира. защото в противен случай стойността на вестника много би се понижила, а това не ще ползва никого.
Редакцията
Предупреждаваме неплатилите абонати да побързат с изплащането на абонамента си, за да не се затруднява излизането на вестника. На тия, които не платят, в-ка ще бъде спиран.
От следния брой започваме да печатаме редовно уроци по есперанто по метода на Д-р Захарий Захариев. (Бележка: уроците няма да бъдат поставени за четене в сайта. Желаещите могат да ги видят в сканираните в pdf броеве на вестника)
Език без думи
Под думата език обикновено разбираме изразяването на мислите ни чрез думи или звукове. Но това определение е недостатъчно. Съществуват и езици без думи, които са много по-изразителни и съвършени, а поради това и по-силни от нашия несъвършен майчин език. Най-забележителните от тях са, езика на очите, езика на сърцето, езика на тоновете или на музиката, езика на картините и езика на природата или на творението. Да разгледаме накратко тези различни езици.
Без съмнение, езикът на очите е познат на всички читатели. Кому от вас не се е случвало да прочете нещо в очите на човек или животно? Кой не е чувал да „говорят“, бихме казали, прозрачните, чистите, безгрешни очи на детето, когато то се радва, виждайки баща си, майка си, или когато се моли или плаче за нещо? Как сладко се усмихва то, когато езикът на неговите тъй чисти очи бива разбиран! Всеки човек, при среща с други хора, първом спира погледа си върху очите им и чете в тях, дали те са зли, като тези на Каин, или пък излъчват доброта, като тия на Авел (Битие 4:6). Езикът на очите, безразлично дали той изразява радост или скръб, любов или омраза, пожертвувателност или завист, рядко лъже. Да, често ний можем да изразим чрез очите си много, което с думи не бихме могли да изкажем. И затова този език е много употребяван от тия, които се обичат.
Тясно свързан и родствен с езика на очите е езика на сърцето, защото очите са „огледало на душата“ или на сърцето. Затова Христос казва: „Светило на тялото е окото; и тъй. кога е окото ти чисто, и всичкото твое тяло е осветлено ... Ако прочие всичкото твое тяло е осветлено, и нема некоя тъмна част, то цялото ще бъде светло, както когато светилото те озарява със сиянието си.“ Лука 11; 34 — 36. Но, за да бъде ясно разбрано, ще отбележим, че тук, под думите „език на сърцето“ не трябва да се разбират желанията на нашата душа, изразявани чрез очите, но — езикът на Духа, който въздейства — за добро или за зло — на сърцето ни, седалището на нашите мотиви и решения. И затова прави са тия, които ни говорят за некакъв „вътрешен глас“, който ни говори нещо. Често ний чуваме нашето сърце да ни казва: „не прави това“ или „направи това“, и често ний не знаем дали постъпваме правилно, следвайки тоя глас. Защото ний лесно можем да се излъжем, дори когато сме християни, надарени с Божествения Дух, тъй като, поради нашето несъвършенство, ний често смесваме внушенията на Сатана с потиците идващи от Божествения Дух. Постоянен молитвен стремеж към Отца и към Спасителя ще ни направи способни да познаваме, дали да послушаме гласа на сърцето си или не, което ще бъде резултат на продължителни усилия да запазим чисто сърцето си. Затова пророкът казва: „Повече от всичко пази сърцето си; защото от него изтича живота“ (Притчи: 4 — 23) Други вид език е този на тоновете или на музиката. За музикалния инструмент се казва, че той има „лек изговор“. Кой не познава „песните без думи“? Изглежда че нема друго средство, с което да можем да изразим тъй-ясно чувствата на нашата душа, както музиката. Най „говорящият“ от всички инструменти е цигулката. Тя разказва за минало, настояще и бъдеще („Легендата“ на Венявски, „Traumerei“ на Шуман и т н.) Тя говори за радост и страдание, за любов и омраза, за скърби и болки. Вий я чувате да тържествува или да стене, да плаче, когато се намира в ръцете на артиста. Това е език, който влияе на нашето сърце по-силно от много други. Но само цигулката не е достатъчна за образуване езика на тоновете Нежният тон на флейтата, любовният език на виолончелото, войнствената музика на тръбите и на духовите инструменти, тихият. нежен и деликатен, отправен към сърцето глас на арфата, очарователната и весела музика на цитрата, величествената, затрогваща и тържествена музика на органа, — всеки един инструмент може, когато се свири правилно, да говори на този прекрасен език и да изразява това, което е най-дълбоко в нас. Майстори във владеенето на този език бяха Бетовен, Лист, Вагнер, Шопен, Хендел, Брамс, Моцарт, Шуман и други, повечето от тях заминали. След възкресението, те отново ще ни говорят на този език, но вече не за слава но хората, а за слава на Вечния, на Бога.
Друг вид език. езикът на картините, както са го разбирали по свой маниер Рембранд, ван Дайк, Тициан и други, също ни говори чрез действащи на сърцето рисунки и скулптурни произведения, макар че до известна степен е мъртъв и затова мнозина не могат лесно да го разбират. Обаче, когато го свържем с „езика на природата“, на творението, той ни отправя към един Майстор, художник и скулптор, чиито произведения и форми са живи и ни говорят на език, който по съвършенство и изразност превъзхожда всички други езици. Който разбира този език, него той облагородява и очиства, нему той дава мъдрост и го изпълва с любов, защото Бог, нашият Баща, ни говори на този език. Христос го разбираше и извлече от природата своите най-известни притчи. Той обясни на учениците си езика на природата — как той ни говори за суетността и тщеславието на човека, за любовта на Бога и за Неговото величие. Той им показа как природата напомня за идването на Царството Божие чрез пролетта, идваща след зимата, чрез деня идващ да смени нощта. Колко хубаво би било, ако хората някога се научат да разбират този красив и чуден език на Твореца, като с това се научат да познават и обичат Бога! След Исуса, цар Давид, този обожател на природата, разбираше нейния език най-добре и го наричаше „език на мълчанието.“ Но за това, което най-дълбоко го вълнуваше, той казва:
„Небесата разказват славата Божия.
И твърдта небесна възвестява делото на ръцете му.
Ден на ден казва слово.
И нощ на нощ изявява знание.
Без говорене, без думи,
Без да се чуе гласът им.
По цялата земя се носи зовът им.
И до краищата на Вселената словата им;
В тях постави Скиния на слънцето.“
Псал. 19:1 — 4.
(от есперанто)
Мозъчните излъчвания
Известният всред научните кръгове на целия свят американски учен д-р Джек Крайл тия дни се е изразил описателно за резултатите от своите изследвания, като е заявил, че „във всяка протоплазма сияе слънце“. В потвърждение на своите думи той е направил публични опити в университетската лаборатория на Кливеналд и показал, че мозъчното вещество на животните излъчва, действително светлина. В непрогледната тъмнина на лабораторията тая светлина имала зеленикав оттенък и ставала все по-ярка в зависимост от хода на опита. Когато стъкленицата, съдържаща мозъчното вещество, била разклатена, светенето станало още по-силно.
Д-р Крайл заедно със своите асистенти отдавна е произвеждал опити, за да покаже, че жизнената енергия се кондензира от слънчевата енергия, която поглъщаме чрез растителната храна. Ползвайки се от сложни и точни инструменти, построени от самия него, включително галванометър, можеш да изгори една квадрилиона част от ампера, Крайл установил, че излъчването се произвежда от протоплазмата във формата на вълни с различна дължина.
Химически катализатори са в състояние да изменят яркостта на светенето. По такъв начин става нагледно демонстриране на влиянието на някои лекарства върху човешкият организъм. Любопитно е да се отбележи, че всички лекарства, които намаляват светенето или го унищожават съвършено, принадлежат към физиологическите отрови. Светенето намалява и при употребата на анестезиращи средства.
Същевременно Крайл е показал, че излъчването на инфрачервените лъчи и на ултравиолетовите се намалява или прекратява в зависимост от степента на съзнанието, в която се намира животинския организъм. Алкохолът в малки количества увеличава излъчването, а в големи — го унищожава. Пироидинът, който се извлича от щитовидната жлеза и адреналинът увеличават излъчванията.
Най-сетне американският учен заявява, въз основа на опити над хиляди животни, че количеството на жизнената енергия и проявата на живота се намира в пряка връзка с размера и характера на деятелността на щитовидната и надбъбречната жлези.
У животни, които реагират бързо, например като у лъва и тигъра, надбъбречната жлеза и нейната система са извънредно развити и сложни. Щитовидните и надбъбречните жлези у бавни животни, подобно на крокодилите, се развиват много слабо.
