БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 107 - год. VII.
Севлиево, 5 декември, 1934 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Великата битка (Нина Рудникова - продължение от брой 106)
Творчеството (Г. С. Г.)
Словото на Учителя. Пътят на новия живот (продължение от брой 105 - Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г.)
Тайните на живота и смъртта. Астралният свят (продължение от брой 106 - Макс Хайндел)
Хиромантия. Линия на живота
Хранителната стойност на плодовете (М. Едрев)
Молитва на дете (Из „Weisse Fahne“)
Сом, белевичка и рибари (басня - Дядо Благо)
Книгопис (Любомир)
Бюлетин
Великата битка
(продължение от брой 106)
Що е това, което ще ни помогне да претворим съзнанието, да намерим ключа към единството, да се обединим във великата битка за бъдещето, което ще ни заведе към решителна победа?
— Враговете на човечеството са избрали за свое оръдие интелекта, защото той, предоставен сам на себе си, става проводник на диференциращото, разделящото начало, което злата воля превръща в разложение. Да противопоставим здравия интелект на болния — това значи само да изравним шансовете, а не и да осигурим победата. Затова във великата битка, която да не спечелим значи да загинем, ще ни заведе към победа не ума, не интелекта, а Сърцето. Сърцето е недостъпно за врага, защото гдето е неговата сила, там не съществуват призраците на злото. Всеобединяващо и синтетично е по своята природа Сърцето. При това — пътят към синтетичното съзнание минава през стремящото се към единство сърце, а не през кристализиращия самоопределящите се разновидности мозък. Интелекта, когато не е подкрепен от Сърцето, служи за разпознаване, различаване, класифициране и създаване на формули, накратко, той върши познавателно диференциращата работа, действайки чрез аналитичната мисъл. Под ръководството, обаче, на синтезиращото сърце, интелектът почва да създава не кухи абстрактни формули, тъй удобни за умственото акробатство, но в същност незадоволителни, а живи, деятелни Идеи-синтези или идеали, — слънчеви указатели за по нататъшно развитие; мисълта става творчески-синтетична, без да губи и своята познавателна способност, а наопаки, засилва я.
Не мозъка, а сърцето се стреми към единство и го вижда през външните различия; не мозъка, а сърцето се стреми към обединение в името на общото сътрудничество за създаване на нови духовни ценности; не мозъка, а сърцето предчувства абсолютния Синтез, наречен Истина и подтиква ума към търсене; не идеите на мозъка, а тия на сърцето ни водят към мир и мъдрост.
В днешното време на свръх-производство на всякакви интелектуални диференциации във всички области на живота, особено ни е нужен мъдрия Синтез на всичко, което е разработено от ума. В нашето време на крайна индивидуализация, е необходим Синтеза на сърцето — обединение за сътрудничество в името на общото Благо,— иначе интелекта заплашва да се превърне в сила на разложението. Нещастието не нашето време е в това, че с развиването на интелекта хората са забравили сърцето и искат да го водят по капризите на разсъдъка; а вследствие на това се явява ограничението на сърцето в симпатии към един предвзето ограничен. от разсъдъка кръг явления: явява се привързаност към тези или онези форми на Учението, към еднакво настроените лица и т. н. — изключвайки всичко останало. Синтетичното сърце, независимо от разсъдъка, живее и действа не с привързаности към отделни, ограничени неща и схващания, а с Любовта. А Любовта не познава нито различия, нито изключения, нито ограничения. Тя, по своята природа, е най-възвишения проявен Синтез. Вярна е вдъхновената мисъл: Бог е Любов.
Любовта носи със себе си приемане на всичко и всички, за нея не са важни родените по кармически начин различия в методите за достижение. Любовта носи разбиране На всичко, проникване в самите дълбини на чуждата душа, живот във цялото, пълен с радостно самоотричане. Любещото сърце е пълно се благословения за всичко, стремящо се към възвишеното духовно творчество, и — с деятелна помощ за отклоняващите се. Силата на сърцето, която е самия живот, а не придобивките на ума, дават в края на краищата Мъдрост и Власт. Защото силното сърце, открито за всички, без страх да изгуби себе си, ни помага да не се отъждествяваме с отделните частности, а чрез синтеза ни спасява от робството на ограничените формули и представи. А понеже в космоса съществуват безкрайно множество формули, и всички те са живи двигателни сили, а не кухи абстракции, — то сърцето, синтетично обгръщайки ги според тяхната същественост, наистина ни избавя от опасността да се привържем всецяло към една от тях и да станем „храна на боговете“, наопаки, то ни прави властелини над тях. И, спасявайки ни от ограничение, всеутвърждаващото Сърце ни носи с потока на истинския Живот в света на чистия Дух, на неизменната и вечна Същност, с която се сливаме, познавайки я като наше истинско „Аз“ …
Сърцето, едничко знаещо тайната на Живота, трябва да ръководи и Разума и Волята. А Разума, станал синтетичен под това ръководство, ще запали сияещите факли на живите идеали за идващите отпосле ... Волята, претворена от сърцето в един постоянно напрегнат стремеж, не ще остави да отслабне обединяващата сила ...
„Откажете се от светилниците, а се научете до мислите със сърцето си и да чувствате с главата си —тогава ще познаете Истината“ — това е съвета на старата като света Мъдрост ...
И, по тоя начин, Меча на интелекта, разсичащ единството в името на познанието, подчинявайки се на обединяващата всичко Чаша на сърцето, ще ни доведе до Жезъла на духовната власт, който се достига чрез сливане с космичния Дух ...
Да пробудим и да развием сърцето. това значи да почнем да живеем истински духовен Живот, то значи да добием безсмъртие и да намерим неизчерпаемия източник на творческа сила. Принципа на Сърцето, кой то е ключа към тайните на Единния Вечен Живот, — ще бъде ръководното начало в новата епоха на съзнателното космическо сътрудничество. Животодаващата синтетична сила на Сърцето е скритата пружина на цялото творчество на Разума. Затова и най-издигнатия Разум трябва да се съедини с възвишеното Сърце, иначе той не представлява нищо, той е една сянка и творчеството му е призрачно ...
В древността символ на Синтеза е било Слънцето и борците за Истина и за Общо Благо са наричани деца на Слънцето. Символът е прекрасен и точен, защото в животодаващето Слънце — сияещото Сърце на нашата система — се намират всички възможности, проявени в планетната система и в нейните отделни светове. Нека всички, които се считат деца на Слънцето, т. е. търсещи Истината и борци за Общото Благо, си протегнат взаимно ръка и сплотят редовете си. Нека мъдрото Сърце им подскаже, че разделящите ги построения на ума и догматическите и други различия не са толкова важни, и че същественото е техния общ стремеж към единствената цел. Нека те разберат, че появяването на книгата „Сърце“ *) като духовна ос на Учението, показва, че във великата битка са се намесили най-висши сили, за да осигурят победата на човечеството. Но може да се помогне само на тези, които пожелаят да хванат протегнатата към тях ръка.
Будното сърце е най-доброто оръжие в тази борба и най добрия щит, защото този, който е пробудил сърцето си, той се е отъждествил с потока на Вечния Живот, единен и непрестанен, когото не можем нито да спрем, нито да унищожим. И тогава никакъв враг не е страшен. Но, без обединяващата дейност на сърцето, не ще достигнем до победа и до изграждане на новото, Великата Битка ще бъде изгубена, а това означава всеобща гибел.
Затова обединете се чрез Сърцето, всички вий, пръснати по земята воини, — не е време сега за спорове и препирни,— и завладейте с общи усилия правото на съзнателно космично сътрудничество за себе си и за цялото човечество, което вий ще поведете след себе си, осветлявайки пътя му с личния си пример.
Нина Рудникова.
Из сп. „Окултизъм и Йога“
________________________
*) Книгата „Сърце“, излязла в 1932 год., първоначално на руски език, е дадена от Учителя Мориа и представлява отделен номер от серията „Агни Йога“. Б. ред.
* * *
Живият огън е най-доброто противозаразно средство Най-висшата проява на огъня е огъня на сърцето, който се явява като най-добър очистител и пазител. Затова вместо различните съмнителни и често отровни антисептически препарати по-добре би било да имаме не само огъня на огнището, но и да раздухаме огньовете на сърцето.
„Сърце“
ТВОРЧЕСТВОТО
Когато човек ще гради една къща, необходимо ли е той сам да създаде по алхимичен път всички материали, потребни за нейното съграждане? Достатъчно е той де го намери, сортира, преработи и постави в такъв последователен ред и зависимост, че да отговарят на предшестващата ги идея. Не е важно мястото от гдето се черпят материалите, важно е тяхното качество да е по възможност най-доброто с което може да се разполага при дадените условия.
Не е важно от къде са взети елементите или материалите, нито е важно къде лицето е учило това изкуство. Важно е само това, което се създава, да обединява в себе си всички отделни срещащи се качества в други групи или отношения.
Семето се посева в земята; там то ще прояви всичката своя сила и умение да използва дадените условия за своя растеж.
Художникът рисува една картина: важно ли е в случая от где той е купил, взел или направил боите — тоновете? Единствено важното в случая е, как той е проявил своята индивидуалност, в съчетанието на тоновете. в пропускане нишки от светлина в общия колорит на картината.
Важно ли е за този, който чете или слуша, от где писателя, художника или музиканта са черпили своите идеи?
Важно ли е колко удара е употребил скулптора, за да извае изящната статуя? Важно ли е времето употребено за това.
Важното в случая е това: с какви средства и колко сполучливо са изразили онова субективно чувство или преживяване.
В всички случаи критикът се интересува само от едно: какво е направено, и каква ценност представлява то.
* * *
Кое е онова което радва човека? Не са ли придобивките,—положителните резултати, предшествани от безброй усилия и неуспехи?
Отиваш на изложба, опера или концерт и се връщаш доволен, след като си видял или чул нещо хубаво. Радостта ти е толкова по-голяма, колкото видяното или чутото е по-сполучлив израз на една предшестваща идея, или на едно дълбоко вътрешно преживяване. А още повече, ако тази идея е възвишена и благородна.
Всеки един творец. бил той поет, писател, художник, скулптор или музикант, бива толкова по-велик, колкото по-сполучливо е предал, въплътил или изразил това благородното и възвишеното, което е носил в своята душа.
Когато почнеш нещо, постарай се — делото ти да бъде най-сполучлив израз на цялото твое умение, разбиране и можене.
Постарай се това, което правиш сега, да е най-близко или дори едно с онова, което трябва да бъде т. е. с идеалното.
След като знаеш, че това което правиш, действително заслужава жертви, тогава концентрирай всичките си усилия и не щади ни време, ни сили, ни средства, защото това. което ще излезе изпод твоите ръце, само ще проговори; то ще бъде най-добрата препоръка за теб. То е като огледало, в което ти пръв ще се огледаш й там ще видиш какъв си ти „сега“ в действителност.
Човек не е.това, което предполага че, а това, което може и което прави днес.
Г. С. Г.
Словото на Учителя
Пътят на новия живот
(продължение от брой 105)
Съществата от всички планети и системи взаимно си влияят. Но хората от другите планети и системи не са организирани като хората на земята. Хората на Юпитер са другояче организирани, хората, които живеят на Марс, Венера и пр. са другояче организирани. Най-висшите типове от човешката раса са на Слънцето. А земята се намира на най-ниското положение, тя се намира в най-гъстата материя и следователно хората на земята са най- оплетени в материята.
Ще кажете - всичко това, което говориш, вярно ли е? - Съществува едно философско положение, според което не можем да твърдим, или да отричаме неща, които не съществуват. Ако нещата не съществуват, те не могат нито да се твърдят нито да се отричат.
Та казвам,
че влиянието на всяка звезда се определя от степента на развитието на съществата, които живеят на нея.
Така юпитеровите типове имат нещо много благородно и възвишено в себе си. И сега настава една епоха, когато Юпитер започва да има по-голямо влияние върху земята и хората ще станат по-благородни и по-справедливи. А досега човечеството се е развивало главно под влиянието на Марс, който е свързан с желязото и механичната енергия, затова и съвременната култура, както и предшестващите я, са все култури на желязото, където хората постоянно се бият и воюват. Но както казах, земята и човечеството постепенно вече излизат из сферата на влияние на Марс и дохождат повече под влиянието на Юпитер, а Юпитер минава за миролюбив, справедлив и развива вече Божественото съзнание у човека. Следователно, хората, които живеят на Юпитер, не са тъй дребнави като хората на земята. Сега астрономите може да говорят, че на Юпитер и другите планети и Слънцето няма живот, защото или са изстинали или са още много горещи, но няма условия за живот на тях. Това са само техни предположения, а окултните изследвания говорят, че те са населени и както казах, живите същества в различните планети и слънца са различно организирани - според космичните условия на тези небесни тела. Сегашните хора мислят, че животът може да съществува само при тези условия и в тази форма, каквито ги намираме на земята. Но според изследванията на окултната наука, човек е живял едно време и върху земята при една температура от няколко хиляди градуса, но разбира се, че при друга организация, а не със сегашната. При сегашната наша организация, човек има 37 градуса нормална температура и като се повиши температурата до 41-42 градуса той заминава вече за другия свят. Питам тогава: Един човек, който не може да издържи една температура от 42 градуса, каква сила има той и къде се крие причината затова? - Човек може да се дисциплинира и да издържи и по-висока температура. Как издържаха тримата момци, за които се говори в Библията, че били хвърлени в огнената пещ? - Това зависи от силата на човешката мисъл.
Има едно състояние, при което човек не може да гори.
Направете един малък опит. Дръжте концентрирано съзнанието си, че вие сте господари на огъня. Вземете един въглен в ръката си и при това концентрирано състояние, без да има раздвоение в мисълта и съмнение, ще може да пренесете въглена от едно място на друго, без да се изгорите. Ако се изгорите, това показва, че вашето съзнание не е концентрирано. Ако съзнанието е концентрирано изгаряне не може да стане.
Сега законът е следният: Ние на земята сме под ръководството на известни наши братя, които са минали по този път, по който ние сега вървим и които сега ръководят хората. Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни. Ще кажете: Каква е тогава целта на идването на Христа на земята? Че Христос е един от старшите братя на човечеството. Той е Един от най- старите братя. И Той казва: Преди да беше Авраам, Аз бях. А щом е бил преди Авраама, в Него е имало знание, разбирал е законите и е знаел как да се справи с всички положения в живота. Именно защото има най-големи знания, затова Той се заема да слезе на земята да постави началото на една нова епоха. Той се постави на известен изпит и каза: Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема. И всичко стана както го каза. Но и досега хората не са уверени, че Христос е възкръснал. Най-голямото доказателство, че Христос е възкръснал, е, когато всеки сам възкръсне.
Три неща се искат при възкресението: една любов, на която връзките не са били късани, едно знание, което никога не е било опетнявано, и една истина, която никога не е отстъпвала от своя път. Това е пътят на възкресението.
Представете си, че имате една твърдост на тялото си, която е хиляди пъти по-голяма, отколкото на диаманта - питам тогаз - каквото и да е тяло, което би дошло в съприкосновение с вас, би ли могло да ви проникне? То ще се разбие. И сега, къде седи силата и на млади и на стари?
Силата ви се изпитва чрез страданията.
Всички страдания, през които минава човечеството, са нарочно определени. Сега цялата бяла раса се определя на каква степен на развитие се намира и колко може да издържи. Болестите и страданията са един опит да се види колко може да издържи човек. Всяка душа се поставя на изпит, за да се види колко може да издържи. И според това, което може да издържи, й се туря бележка - оценява се силата на всеки един. Всички противоречия, които възникват в живота и отношенията на хората, са, за да ги изпитат, да видят колко могат да носят. Така че, всички хора на земята са на изпит, понеже земята е едно опитно училище. Всички положения, които заемат хората, всички отношения, които си създават, са все места където хората се изпитват. Когато човек издържи изпитите, на които е поставен, той добива сила и знание и може да се справя с всички условия в живота.
Сега вие искате да бъдете господари на съдбата си. Но човек сам не може да бъде господар на съдбата си. Само двама души като се съюзят, могат да станат господари на своята съдба. Една права линия може да бъде господар, ако има две точки. Между две точки може да има права линия. Квадратът е образуван между четири точки. Това са четирите основни точки, за да бъде човек господар на съдбата си, той трябва да съедини в себе си двата принципа - мъжът и жената и да се е родило тяхното дете, „Азът“ - Божественото в човека. Само тогаз човек ще има ясна представа за Бога. И всеки човек, за да бъде човек, трябва да има една своя ясна представа за Бога. Той трябва да познава Бога не тъй, както философите го определят, a тъй както Бог се открива на него. Защото на всеки човек Бог се открива по специфичен начин, според степента на неговото развитие. Затова всеки трябва да бъде верен на онова, което има в себе си.
Когато бъдем верни на Този Бог, Който ни се разкрива в нашия живот, ние ще можем да примирим и разрешим всички противоречия и спорове. Когато хората в една страна се намират в бедствие, може да им помогне само онзи, който има живата вяра в Бога. Ако той може да им помогне, той е най-нужният човек. Онзи човек, който урежда положението на всички хора, той е нужният човек, а не онзи, който урежда своите работи и работите на своите домашни. Не да ги направи всички богати, но задоволява техните съществени нужди в даден случай. Да задоволяваш нуждите на всички същества и на всички хора - това е една велика философия. И този въпрос не може да се разреши с един замах. Това е един вътрешен процес.
И за да се разрешат всички въпроси, които смущават съвременните хора, трябва да се реши въпросът за човешкото тяло. Човек, за да може да живее разумен живот на земята, трябва преди всичко да има едно добре организирано тяло, в което силите да могат да функционират правилно. Само тогаз няма да има място за негативните състояния в живота и животът ни ще се осмисли. Но докато дойдем до тази организираност на човешкото тяло, ще минем през страданията и изпитанията. А изпитанията са необходими - чрез тях природата ни освобождава от ненужния багаж, който ни спъва в пътя на прогреса.
В процеса на изпитанията човек ще познае своите приятели и ближни. Онези, които са ваши приятели и ближни, те винаги, когато дойдат при вас, ще внесат светлина във вашия ум и са готови да направят всичко, каквото ви е необходимо в даден момент. Те са онези, които ви обичат, които винаги ви дават нещо от себе си, и в тяхно присъствие се чувствате спокоен и радостен. У всеки човек има един Божествен човек, който се проявява и който е неизменен. Разчитайте на Божественото, което се проявява у всеки човек. Когато човек е неразположен, когато се дразни и пр., това не е човекът. Обаче, в дълбочината на вашето Битие има едно същество тихо и спокойно, което не се смущава от нищо. Външният човек постоянно се безпокои и обезсърчава, иска да се убие и пр., а онова тихо и спокойно същество вътре в него му казва: Ще се оправи тази работа. Това е Божественото. Всеки от вас има този вътрешен глас. Ако Божественото във вас е пробудено и слушате гласа му, тогава вашият външен живот ще се уреди. Не изведнъж, но постепенно ще се уреди.
Животът трябва да го обичате в цялото негово разнообразие. И да обичаме всичко в света - и добрите и лошите хора; ще гледаме на тях тъй, както Бог гледа. Няма да си давате мнението, кой какво върши. Вие не сте пратени на земята за съдия. Кой какво върши, това си е негова работа. Но вие, ако искате да прогресирате, не се занимавайте с това, което вършат другите, но от всичко, каквото става в живота, ще се учите. Не искайте да знаете защо е злото в света. И Писанието казва, че Бог ще превърне злото в добро за онези, които Го обичат. Следователно, злото е само онова, което след време ще стане причина, за да дойде някаква добродетел. Но ако този въпрос не се разбере в неговата дълбочина, ще се дойде до едно криво разбиране на живота, ще се дойде до индиферентност и безразличие към страданията и нещастията на хората. Ще кажете, не трябва ли да се помага на бедните? На бедните трябва да се подобрят външните условия. Но трябва да се разбират законите и пътищата, по които ще се подобрят тези условия.
Най-първо хората трябва да изменят насоката на своята мисъл.
И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта, да желаят доброто на другите хора, тъй както го желаят на себе си. Да желаят другите да имат здраво тяло и светла мисъл. Когато се пробуди това съзнание у хората, те са в пътя на възкресението, в пътя на ново раждането. Когато дойдете в туй състояние, ще можете да влезете във връзка с всички хора по лицето на земята, които се подвизават в този път и ще обикнете ближните си, а нашите ближни са тези, които се подвизават в пътя, в който се подвизаваме и ние. Ако направите тази връзка с всички ваши ближни, ще можете да помогнете и на себе си и на външния свят. Защото само този, който е здрав, може да помага. Днес хората не се нуждаят толкова от материални блага. Блага има много. Но спънката е в разположението и желанието да помагате. Блага има изобилно, но в хората няма разположение да изпълнят волята Божия на земята. Не са хората, които ще оправят света, но хората трябва да станат проводници на Божествената воля, която ще оправи света. Като станат проводници, те ще се повдигнат. Това е едно условие за всеки човек; неговата душа да се повдигне в една по- висока степен и да забогатее в знание и сила, а изпитанията и страданията са нещо временно. Тогава ще се прояви Божественото, което всеки носи в себе си и на него трябва да се разчита. Но когато човек дойде до това положение, има друга опасност, той казва тогава - аз нямам нужда вече от другите хора. И грехът е произлязал оттам. Като каже човек, че няма нужда от другите хора - в това е грехът. Когато богатият каже, че не го интересуват другите хора - това е вече грехът. Бедният като се страхува и казва - кой ще се грижи за мен - и той влиза в пътя на греха. Който му е дал душата, тялото, ума и сърцето, той ще се грижи за него. Мислите ли, че Бог няма да се грижи за бедните?
Във всички ви трябва да се роди едно желание да не бъдете страхливи, но при всички положения, в които се намерите, благодарете на Провидението, че ви е удостоило с това състояние. Защото всяко едно състояние и положение, в което човек се намира, са едно предметно занимание за него в училището на живота.
Човек непрестанно трябва да се учи - това е неговото предназначение.
И след като човек обиколи всички планети в слънчевата система, ще отиде да учи на Слънцето. А след като завърши учението си на Слънцето, ще замине за Сириус; след това ще отиде на друга система, докато обиколи всички системи във видимата вселена. Но това са далечни перспективи.
Да се върнем назад към това, което сега ви е необходимо. Благодарете за всичко, което ви се случи; благодарете, че имате едно тяло, на което можете да се радвате. Дръжте винаги тялото си в изправност и не разрушавайте вашите капилярни съдове. Дръжте мозъчната и симпатичната нервна система в изправност, защото симпатичната система е свързана с чувствата и сърцето, а главно-мозъчната система е свързана с вашата мисъл. И всички отрицателни мисли разрушават вашата мозъчна система. Всички горчиви и нисши чувства разрушават симпатичната система. Затова ви казвам: За да не разрушавате вашата нервна и симпатична система, за всичко благодарете - за да не се даде път на отрицателните мисли и чувства, които разрушават човешкия организъм. А когато човек благодари, той дава път на положителните и светли мисли и благородни чувства, които го свързват със същества по-напреднали от него и с по-възвишени творчески сили в природата.
Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г.
Макс Хайндел (5)
ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА
Астралният свят
(продължение от брой 106)
Всяко нещо, което става във физическия свят, се отразява във всички други царства на природата и, както видяхме, изгражда една подобна форма и в астралния свят. Когато ние даваме вярно описание за една случка, с това ний изграждаме една нова форма в астралния свят, напълно еднаква с първата астрална форма на случката. Тия две форми се взаимно подкрепят и засилват. Ако обаче ние дадем една невярна представа за един факт, явява се една различна и противодействаща форма на първата или истинската. Понеже и двете се отнасят за един предмет, те се свързват помежду си, но тъй като вибрациите им са различни, те действат разрушително една върху друга. Следователно, злото и лъжата могат да унищожават доброто, ако са силни и често повтаряни. Но и обратно, стремежа на злото към доброто (с цел да се бори с него и да го унищожава) по силата на самото съприкосновение, след време го изгоня и превръща в добро. Ако формата, която е създадена с цел да ограничи злото, е слаба, тя на може да се справи с него и бива разрушена от формата на злото; но ако бъде силна и често повтаряна, тя ще предизвика изчезването на злото и заместването му с добро. Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото.
Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване.
Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване). Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат. Впечатлението (възприятието) е неутрално само по себе си и представлява дейността на втората област от астралния свят, гдето образите, картините се създават от силите на възприемателните центрове в жизненото тяло на човека.
В третата област на астралният свят взема надмощие силата на привличането, изграждащата и обединяваща сила, която напълно превъзхожда тук силата на отблъскването, с нейните разрушителни тенденции. Когато ние схванем, че основната пружина на тази сила на отблъскването е себеутвърждението, отхвърлянето на всичко, с което може да се дели място, ще ни стане ясно, че тя лесно дава достъп на желанията за притежаване на външни неща. Поради това субстанцията на третата област от астралния свят се владее предимно от силата на притеглянето на външни неща и то по един себелюбив начин и затова тя е област на желанията.
Областта на страстите на чувствеността, може да бъде сравнена с областта на твърдата материя във физическия свят, областта на впечатленията, възприятията, отговаря в такъв случай на течното състояние на физическата материя, а областта на желанията — на газообразното й състояние. Тези три области ни снабдяват с материята, нужна за образуване на астралните форми, които, чрез придобитата от тях опитност, спомагат за душевния растеж, за еволюцията, отхвърляйки постепенно всичко отрицателно и задържайки това, което може да се употреби за нашия прогрес.
Четвъртата област на астралния свят е областта на чувствата. От нея идва чувството, отнасящо се към възприетите форми в областта на възприятията. И от характера на това чувство зависи живота на тия форми и действието, което те ще могат да упражнят върху нас. Дали предмета или идеята в този случай са добри или лоши, това няма значение. Единствено нашето чувство на интерес или индиферентност към нещо, определя неговата съдба.
Ако чувството, с което ний посрещаме впечатлението от един предмет или идея е интересът, това чувство има същото влияние върху въпросното впечатление, каквото слънчевата светлина и въздуха имат върху едно растение. Тази идея ще расте и ще се развива в нашия живот. Ако, обаче, ний посрещнем едно впечатление или идея с индиферентност, те ще чезнат като растение, поставено в тъмна изба.
И по такъв начин от тази централна област на астралния свят идва потика, подбудителната причина да действаме или пък решението да се въздържим (последното също е действие за окултизма). Защото в сегашния стадий на нашето развитие именно двете тези чувства, интерес и индиферентност, ни подтикват към действие и затова те са пружините, които движат света. При една по-висока степен, тия чувства изгубват своето значение. Решаващият фактор тогава ще бъде дългът.
Интересът привежда в действие силите на привличането и отблъскването.
Индиферентността просто прави да се изгубва предмета или идеята, към които се отнася.
Ако нашия интерес към един предмет или към една идея предизвиква отблъскване, това естествено ни кара да изхвърлим в живота си всека връзка с това, което я причинява; но има голяма разлика между силата на отблъскването и чувството на индиферентност. Следния пример може би ще изясни по-добре действието на двете чувства и на двете сили.
Трима души вървят по един път. Те виждат едно болно куче, което е покрито с рани и видимо страда от болки и глад. Това е очевидно и за тримата — те го виждат. Сега идват чувствата. В двамата се явява „интерес“ към животното, но в третия се явява чувството на „индиферентност“. Той отминава, оставяйки кучето на неговата съдба. Другите се спират. Те и двамата са заинтересувани, но всеки от тях проявява своя интерес по различен начин. Интереса на единия е проникнат със симпатия и желание да помогне, което го кара да се погрижи за бедното животно, за да облекчи болките му и да Го възвърне към здраве. В него чувството на интерес е извикало силата на привличането. Интересът на другия човек е от друг род.. Той вижда само една противна гледка, която го отвращава и пожелава да освободи себе си и света от нея колкото е възможно по-скоро. Той поръчва да се убие веднага животното и да се зарови. В него чувството на интерес предизвиква разрушителната сила на отблъскването.
Когато чувството на интерес предизвиква силата на привличане и тя е отправена към нисши обекти и желания, последните действат в нисшите области на астралния свят, където действа и съответната сила на отблъскването, според както я описахме. От борбата между тези две сили — привличането и отблъскването — се пораждат всички мъки и страдания, предизвикани от неправилно насочените или насочените към зло усилия, безразлично дали са съзнателни или не.
От това се вижда колко важно е чувството, с което ний посрещаме всяко нещо, защото от него зависи характера на астралната атмосфера, се която с ограждаме. Ако обичаме доброто, ний ще пазим и ще подхранваме като ангели-пазители всичко добро около нас; а в противен случай, ний ще населяваме пътя на своя живот с демони, които са наши собствени създания.
Имената на трите висши области в астралния свят са област на душевния живот, област на душевната светлина и област на душевната сила. В тях пребивават изкуството, човеколюбието, взаимопомощта и всички прояви на висшия душевен живот. Докато ние схващаме тези три области като радииращи качества, съответстващи на имената им, то в трите нисши области ние трябва внимателно да правим разлика между висши и нисши прояви. Душевната сила, обаче, може да бъде употребявана, за известно време, и за лоши цели, тъй както и за добри, но в случая силата на отблъскването, предизвиквайки страдания, разрушава порока, а силата на привличането изгражда добродетелта върху нейните развалини. Всичко, в края на краищата, работи за доброто.
Физическият и астралният светове не са разделени един от друг чрез пространство. Те са „по-тясно свързани отколкото ръцете с краката.“ Не е необходимо да се движим за да влезем от единия в другия, нито от една област в друга. Също както твърдите, течните и въздухообразните вещества съществуват заедно в нашето тяло, взаимно прониквайки се, така и различните области на астралния свят са вътре в нас. Ний можем също така да сравним силовите линии според конто се образуват ледените кристали, са невидимите причини, идващи от астралния свят, които се проявяват във физическия свят и ни дават потик да действаме в една или друга посока.
Астралният свят, с неговите безчислени обитатели, прониква физическия свят както силовите линии проникват водата, — невидим, но всепроникващ и мощен, защото е причина на всичко, което става на физическия свят.
Хиромантия
ЛИНИЯ НА ЖИВОТА
Човешката воля, макар че в много случаи е безсилна против съдбата, все пак, много може де измени и отстрани. Има неща, за които може да се каже, че са абсолютно неизбежни в живота ни, но, също така, има и много неща, които с усилията на едно пробудено и бдящо всеки момент съзнание, ние можем прекрасно да избегнем. Нашата съдба е лично наше дело — дело на нашето минало. С постъпките си, с живота си в миналите си съществувания ний сме създали причините, които обуславят днес нашето настояще. Обаче и сега ние с живота си, и постъпките си, можем да създаваме и наистина създаваме нови причини, които влизат във взаимодействие с тия от миналото, и могат или да засилват или да намаляват и даже да неутрализират напълно, да унищожат тяхното действие. Намесвайки се съзнателно и активно в процеса на нашата съдба ние можем, до известна степен, да я моделираме, да я видоизменим, да я насочваме, стъпка по стъпка, в друго направление. Дори когато въпроса се касае до т. н. неизбежни неща — грамадно значение има за нашия живот начина, по който ние ще ги по-срещнем. Защото има случаи, когато известни неизбежни нещастия и изпитания, ни дават възможност да се и дигнем високо над тях, да калим своята воля, да просветлим своя разум, да придобием, понасяйки с търпение всичко, свободата си за действие в бъдеще. А има и такива случаи, когато същите изпитания и нещастия, поради нашето неразумно държане, ще станат причина да се оплетем още повече в живота, да се заробим в настояще и бъдеще. И едното и другото зависят от нас — от нашата воля и разум и от вътрешния огън на нашето сърце, които неща са нашата истинска и вечна собственост, безценния ни дар от Бога, когото можем да разработваме и развиваме или пък да изоставим и парализираме тяхното спасително действие с порочния си живот по лекия път на наклонената плоскост.
И тъй, когато ние говорим за съдба, за неща, които трябва да ни се случат в бъдеще, за трайността на живота ни и т. н., нека се има винаги пред вид, че разумната и съзнателна воля на човека винаги има възможност да с намеси в действието на съдбата, да приложи нови сили във взаимодействието на силите вложени в миналото и по такъв начин да измени повече или по-малко посоката на резултатната.
Линията на живота е тази, която обкръжава хълма на Венера, започвайки между палеца и показалеца.
Когато тя е дълга и обкръжава напълно хълма, това означава добро здраве и дълъг и успешен живот. Когато тя е бледна и широка, това противно на горното, означава лошо здраве и инстинкти.
Ако линията е къса, това означава кратък живот.
Ако на едната ръка линията на живота е скъсана, а на другата е слаба, това е знак на опасна болест.
Когато линията е прекъсната и на двете ръце, това означава ранна смърт.
Двойна линия на живота засилва доброто влияние на първата.
Линия във форма на верига — труден и болезнен живот.
Широка и тъмночервена линия — показва жестокост.
Острови на линията на живота означават болести.
Линия на живота съвсем без клонки, означава несполучлив Живот.
(следва)
Хранителната стойност на плодовете
Освен общопознатите хранителни вещества — белтък, въглеводи и тлъстини (белтъчини, въглехидрати, мазнини), има още разни други вещества, които с необходими за поддържането на телесната сила и здраве. Тука спадат, преди всичко, тъй наречените хранителни минерални соли. Те изграждат важни части от нашето тяло: Калция—костите и белодробните тъкани; желязото — червените кръвни телца; фосфорът — мозъкът и нервите. Други пък соли с необходими за пречистването на кръвта, каквито с калциевите и натриевите соли. Главния източник. обаче, на хранителни соли с растителните хранителни продукти и особено богат такъв източник с плодовете. Нашите плодове съдържат тези хранителни соли в една леко усвоима форма и лесно преминават в кръвта. Ябълките и черешите с богати на желязо, крушите — на вар (калций), ягодите — на желязо и натрий и пр.
Освен това, всички видове плодове съдържат по-голямо или по-малко количество захар и то в такава удобна форма, че тя без особено сложно храносмилане може да премине в кръвта.
После плодовете съдържат киселини и ароматични вещества. Тяхното значение се състои преди всичко в това, че те приятно възбуждат вкусовите нерви и засилват с това по-изобилното отделяне на храносмилателни сокове (слюнка, стомашни и чревни сокове) и така подпомагат храносмилането. Тези киселини именно придават свойството на плодовете да утоляват жаждата.
Други важни съставни части на плодовете с тъй наречените витамини т. е. жизнено важни вещества, които не трябва да липсват от храната, ако искаме човешкото тяло да е здраво. Тъкмо тези с хранителните вещества, които липсваха в храната през гладните военни и следвоенни години. Ако след това искахме да подобрим здравето си, то плодовете трябваше да станат главна храна. Плодовете са също незаменимо предпазно и лечебно средство, против болестите на обмяната на веществата (ревматизъм, ишиас и пр.), един добър резултат на храносмилането и отличен лечител на нервността. Ето защо, хиляди пъти по-добри и по-евтини са плодовете, отколкото разпространяваните и препоръчаните с гръмки и лъжливи реклами химически, изкуствени лечебни препарати, от които полза имат фабрикантите, лекарите и аптекарите, но не и болните.
В подкрепа.на горните мисли могат да се приведат още много доводи, но това не е в нашата задача. Важното е да се знае, че за да има човек добро и дълго здраве, плодовете трябва да съставляват главната негова храна, особено през сезоните, когато ги има в изобилие. А през останалото време, трябва да се консумират плодови сокове или продукти, които да с по своя състав по възможност най-близки до тези на пресните плодове.
М. Е д р е в
Молитва на дете
Както е хубаво слънцето,
Както е чисто небето.
Така и аз светъл и чист
ще расна в живота.
Аз вярвам
Че ще раста във всичко добро,
В сила и в разумност,
И всичко в мене ще порасне,
Докато стана голям и способен
За моето добруване
И за доброто на моите близки.
Из „Weisse Fahne“
Сом, белевичка и рибари
(басня)
Сомът стоял неподвижно на дъното сред дълбокия речен вир. Грамадната му уста била полуотворена, като запънат капан, а двете му мустачки, които приличат на същински глисти, се мърдали във водата.
Беловичката, малка и игрива рибка, съгледала сомовите мустачки, и се зарадвала с радост голяма.
— Ето, помисли си тя, гозбица и за моята трапеза! Една глистица от тези — предостатъчна ще ме насити. Без да мисли много, спуснала се да си хване мнимата онази глиста. Уви, сомът смръкнал в устата си водата, заедно с белевичката, след което изцедил водата, а рибката погълнал.
— Пържи се рекъл сомът, сега в моя тиган, за да станеш по-умна!
След това, той пак застал неподвижно с полуотворена уста да мърда меснатите си мустачета и да чака друга „глупава“ рибка.
Но не минало се много, за голямо чудо на лакомеца, паднало от невиделица във водата току пред него едно хубаво късче прясно месо. То било толкова ревниво, щото сомът побързал да го лапне. преди да помисли откъде е и що значи. А то било примамка (стръв) на рибарска въдица. Щом глътнал месото, нещо остро се забило в гърлото му, а в устата му се провлякъл някакъв канап който го заопъвал. Сомът се опитал да бяга, но здравият канап на въдицата го принудил да върви към брега. След пет минути сомът вече бил на сухия пясък, за да отиде той пък в тиганя на риболовците.
* * *
Незавършена е тази басня. Който иска, още нещо нека драсне. И за риболовците жестоки правдата е съдба отредила, но часът й вещо в бъдещето скрила. Кой каквото прави — ще намери, на къпони* ще му се отмери.
Дядо Благо
_____________________
* къпони - везни
Книгопис
Бъдещето верую на човечеството, 4 беседи от Учителя, цена 12 лв. Доставя Ж. Панайотов, Опълченска № 66. София 3
Бъдещето верую е и бъдещето човечество, защото това. в което човек фактически вярва - това е и той сам. Не е важно в какво казва на себе си или другите че вярва, а това което прави или наистина вярва и реализира в своите отношения. Който разбере това, не може да се не отнесе съзнателно с всичката сериозност към преоценка на досегашните си ценности — верую върху което е градил живото си.
Да даде насока на това търсене и улесни намирането, - ето цял, която тая книга достига. В нея се изнасят дълбоките процеси а живият човек, които съпровождат тава търсене и се достига до ония основни свещени принцип, които могат да сближат хората, да обединят умовете, да съчетаят усилията на всички сърца за да се реализира Божията Воля на земята. Да се опитат нещата, да се вкусят плодовете — това е живото знание, истинската наука.
„Вярвам в Единия Свещен хляб. който ядат всички хора и без който никой човек на може да живее. Вярвам в единната Свещена вода от която всички хора пият. Вярвам в свещения въздух, от който всички хора дишат. Вярвам в единната свещена светлина, която всички хора възприемат.“
Единния свещен хляб — това е най-простото понятие за Бога. Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се храни добре и не е разбирал добре. Последиците са много и разнообразни, но причината е една. И ако тя се отстрани — и други ще бъде резултата.
„Сегашния живот е резултат на досегашното ви верую. Ако страдате, ако боледувате, ако умирате, ако имате противоречия — сменете го с Новото Верую. Не ви казвам да вярвате, а да направите каквото и ние направихме — да опитате.“
Любомир
Бюлетин
Градски и селски кооперации
Управителният съвет на Земеделската и кооперативна банка е изпратил до клоновете си едно окръжно, в което изтъква, че правилното ръководство на кооперациите ще бъде възможно само при основно познаване на живота, характера и развитието на отделните кооперативни сдружения. Тяхна първа грижа трябва да е преуспяването на българското кооперативно движение, което е сигурен залог за подобрение на народното стопанство и подпомагане на икономически слабите слоеве в земеделието, занаятите и труда.
Електрификация на страната.
На 22 ноември Министерският съвет прие окончателно наредба — закон за електрификация на страната. България ще се раздели на няколко електрификационни области, които ще представят отделни предприятия, включващи всички частни инициативи от подобно естество. Тъй ще се поевтини електрическата енергия. Друга важна задача на закона е да поощри обществените предприятия за електрификация.
Комитет по алкохолизма
При Дирекцията на народното здраве се уреди, по заповед на г. Министъра на вътрешните работи, един комитет по алкохолизма, с научно — съвещателна цел по всички въпроси, засягащи употребата на спиртни питиета. Този комитет ще изучава всички данни засягащи консумацията, производството и търговията на спиртни питиета: ще анкетира влиянието на спиртните питиета върху човека; ще проучва международното законодателство по алкохолизма: ще проучва също тъй възможностите за безболезнено приспособяване на лозарството, овощарството и др. при ограничаване на производството на спиртни питиета.
Новата държава цели с това да създаде здрави, трезви, бодри и нравствени личности.
Из Дирекцията на обновата
Дирекцията на обновата съобщава, че никого не е натоварвала да събира от нейно име материали и реклами за някакъв рекламен филм. Умолява се гражданството да предава на полицията тия, които се осмеляват да злоупотребяват с нейното име.
