БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 100 - год. VII.
Севлиево, 7 октомври, 1934 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Сто броя
Към обединение! (Т. Чаушев)
Към дело!
Труд, работа и духовен живот (В. Пашов)
Словото на Учителя. Новите разбирания на човека (Из беседата от Учителя, държана на 29 юли 1934 г.)
И свет во тме светится (Житен клас)
Новата основа на медицината (Д-р Стефан)
Заяк и ябълка (басня – Дядо Благо)
Нови усилия (Редакцията)
Седмичен бюлетин
СТО БРОЯ!
Този е стотният брой па в. „Братство“, от началото па неговото съществуване. По този повод нека разменим няколко думи с нашите редовни читатели.
В „Братство“ започна скромно, извънредно скромно, като малък периодичен лист, конто се поддържаше само от доброволните пожертвувания на своите читатели. Беше време, когато той излизаше едва веднъж в месеца, а понякога и по рядко. Беше време, когато всичката работа по списване, печат, експедиция и кореспонденция, се извършваше само от един човек. Беше време, когато мнозина се съмняваха в неговия живот и не вярваха, че ще може да направи тази или онази крачка напред.
Днес вече не е така. Вестника излиза всека седмица в 4 страници. В работата около него са заети повече хора и никой не се съмнява в неговата жизнеспособност. Ето тайната па неговия успех:
Ограничавайки се в една съвършено скромна форма, ний пазехме в душата си непокътнат постоянния стремеж да вървим напред. Започвайки от малко, ние, обаче, имахме една голяма идея. Тази именно идея е, която ни движеше напред, като караше малката форма постоянно да расте. Тя е. която даваше възможност на в-ка всяка година да постига нови успехи — повече абонати, по често излизане, по голям формат. Тя е. която ще го движи и занапред в неговото развитие.
Ние имаме една свещена идея: да разнесем колкото се може по-нашироко Божествената светлина на Всемирното Братство; да работим влагайки всичките си сили, за изграждането на Царството Божие на земята. Затова в-к „Братство“ няма да спре там, гдето се намира днес. Той ще продължава да върви постоянно напред; да расте и да се развива всестранно; да прониква все по-нашироко всред нашия народ, сочейки му пътя към истински възход.
На работа, за неговото широко разпространение!
Към обединение!
Духът на разединението владее днес навсякъде. Дели се човечеството на държави. Делят се държавите на партии и класи, на религии, вери и секти. Делят се партиите, класите, верите, и сектите. на леви и десни, на такива и онакива. Делят се хората навсякъде. И враждата дълбае между тях все по-дълбоки и по-широки пропасти. И тук е нещастието на човека и човечеството. Защото силите и средствата, материални и морални, нужни за благото и щастието на всички хора. тия сили и средства се прахосват в борби, насилия, във войни и революции.
Защо е това така?
Защото егоизма и себелюбие то служат като ръководна нишка в живота на човека. Всеки постъпва и живее тъй, както за него да бъде по-добре, без да иска да знае дали с това не вреди на другите. Дошли сме до там, че всеки прави лошо на другите и всекиму другите правят лошо. Така е било преди Христа, така е и днес, две хиляди години след Него. Въпреки че Христос донесе ново учение и призова хората към нов живот: „Не правете на другите това, което не искате и вам да правят“. Това е новото, което е точно противно на старото. Но уви, ние се ръководим все още от старите правила и напразно носим името християни. И тук е нашето нещастие.
Изхода от това лошо положение, в което се намираме, е само един: да изпълним Христовото учение, да заживеем с дадените от Него правила и методи. Христовото учение е дадено за живота. дадено е да го изпълним и приложим, за да се подобри живота ни, а не само да го четем и пеем в църквите.
Да заживеем според изискванията на Христовото учение, това ще рече да се променим, да се възродим и обновим. От алчни себелюбци, от груби и жестоки егоисти, да станем смирени човеколюбци, да станем творци на общо благо; от болнави и хилави, от негодни за разумен и свободен живот, да станем здрави и силни, де станем щастливи и доволни; от безволни и разпуснати деца на греха и престъпността, от роби на плътските желания и страсти, да се извисим и проявим като любещи души.
Това значи да бъдем християни на дело, а не само на думи. И само така ще дойдем до надуваното щастие в живота. Защото тогава всички ще се обичаме и всеки ще прави на другите само това, което иска и нему да правят. Защото тогава всички ще бъдем единни, всеки ще вижда в себе си частица от едно цяло, капка от морето на общия живот и всеки ще работи за общото благо и щастие.
Чрез Христа да вървим към обединение. Защото Христос е един и същ за всинца ни: за всеки човек. за всека партия и класа, за всека религия, вяра и секта, за всяка държава, за делото човечество. Христос е един и е нужен за всички хора също тъй, както слънцето е едно и е еднакво нужно за цялото човечество, за цялата земя. Христовата любов ще сближи и съедини всички ни. за да работим и живеем едни за други, а не едни против други, както е сега.
Христос — това е ръководната нишка, водеща от ада към рая; това е пътя от нещастието за щастието. Да хванем тая Божествена нишка и до следваме тоя светъл път! И ще дойдем до братство и мир, до щастие и свобода. Ще заживеем в съгласие и взаимоломощ, като любещи се братя и сестри.
Т. Чаушев
Към дело!
Затихват последните отзвуци от голямото вълнение във връзка с посещението на България от Т. В. югославянските Крал и Кралица. Стар обичай е на вестниците да-вдигат шум до Бога за всяко голямо или малко събитие на деня, да пълнят цели страници с подробности и перспективи за бъдещето и след това, на другия ден още, да го забравят, като че ли не е било. Казаното казано, било и отминало, а сега —да търсим нови сензации!
Не е така, обаче, и с нас. Без да дигаме много шум, ние искаме да призовем към дело. Сближението между българския и югослааянския народи, за което се създадоха напоследък такива благоприятни условия, требва да се изгражда смело, разумно. постоянно За него трябва да мислим винаги. То трябва да бъде постоянно пред очите ни. То трябва да диктува постъпките ни, а не да бъде за нас само една вестникарска сензация.
Защото — ясно е като бел ден — мирът, благоденствието и бъдещето на южното славянство зависят от това сближение — от неговата сериозност и трайност. Нужно е сближение органическо, а не механическо, външно. Нужно е истинско, пълно сближение, в което да участват целите народи отсам и отвъд границата, за да се опознаят и свържат отблизо. Нужно е единство на южното славянство — пълно преливане на духа, мисълта, идеите, знанията, силите и стремежите във всички южни славяни.
Едно от съществените условия, необходими за да се реализира и закрепи това духовно т. е. истинско сближение и единство, е: цялата литература, включително периодичния печат, всички книги, вестници и списания, които се издават от едната страна на границата, да станат общодостъпни за населението от другата й страна. за да се приобщят и обединят усилията към културен и икономически възход.
Но как ще стане това, когато ние не знаем сърбо-хърватския език, а и сърби, хървати и словенци не знаят българския?
Ето защо, налага се, българите от една страна и сърбо-хървато-словенците от друга, да изучават взаимно езиците си. Това най-добре ще се осъществи като се възприеме и осъществи идеята на проф. Михалчев, подхвърлена преди няколко години, за взаимно въвеждане в училищата на двата езика, застъпвайки ги поне с един час седмично. Но понеже това, по ред причини, не може да стане изведнъж, то на първо време повече от наложително е да се издадат и в двете страни речници и учебници за взаимното изучаване на езиците, а също така да се направят всички възможни усилия за взаимното проникване на литературите. Двата езика са толкова близки, че само няколко месечен труд ще даде възможност на всеки българин да се ползва свободно от сърбо-хърватския език и литература и обратно, всеки сърбин, хърватин и словенец — да се ползва от български. Така ние ще дадем на сърбо-хървати най-ценното от нашите постижения и ще вземем от тях най-ценното, което те имат.
В тая насока трябва да се правят сериозни съзнателни усилия и от двете страни. Не само да се даде пълна свобода, но и да се направят всички улеснения за проникването, чрез литературата и печата, на духа и идеите от едната страна в другата и обратно. Така ще познаем брата си и той ще ни познае. А да се познаем истински, то значи да се уверим, че сме едно.
Затова ние казваме: българи, учете сърбо-хърватски! Сърби, хървати и словенци, учете български !
ТРУД, РАБОТА И ДУХОВЕН ЖИВОТ
Учителят определя три степени в дейността на човека, а именно: мъчение, труд и работа. Всяка дейност, в която човек е заставен насила да вземе участие, а не от добра воля, е мъчение; всека дейност, в която човек взема участие по необходимост,— не че е заставен от другите — но необходимостта на живота го заставя, за изкарване средства за живеене, е труд. А всека дейност. която човек върши от любов. за благото и подигането на цялото човечество, е работа.
Мъчението е насилие, труда е дълг, а работата е дейност от любов. Мъчението принадлежи на миналото, макар че не е изключено и днес от живота на човечеството; трудът принадлежи на настоящето, а работата на бъдещето.
Труда е дълг на всеки човек. Всеки човек, роден на физическия свят, е длъжен да си изкарва сам прехраната и въобще средствата за поддържане на физическия си живот, който е основата, върху която се съгражда духовния живот на човека. От физическия свят човек взема необходимите материали и енергии за изграждането на духовните си тела, с които ще може да живее в по-висшите, свръхчувствени светове. Но за да може да живее на физическото поле, всеки човек трябва да си изкарва средствата за живот, за да няма робство. Защото, ако някой не си изкарва прехраната, а трябва други да работят за него, така ще се яви робството, макар и в най-модерна форма. Не е въпрос да си изкара човек прехраната с лукавство, подлост, кражба, лъжа и ред други долни средства, но всеки трябва с труд да си изкара прехрана. И Учителят казва, че в новата епоха всеки човек ще работи само по три часа за прехраната си, а останалото време ще го употреби за своето културно развитие. Защото човек е едно същество тройно по природа. Човек има ум, сърце и воля. Умът се проявява чрез мозъка; сърцето се проявява чрез белите дробове, а волята се проявява чрез цялото тяло. И всеки човек трябва да работи за да подържа и трите страни на своята природа, защото всеки орган. който не работи, се изражда и атрофира. Всеки орган, който не се храни, умира.
Тъй че човек не е само едно физическо същество, за да има нужда само от хляб, но той е и едно духовно и умствено същество, което има и духовни и умствени нужди. И затова човешката деятелност не трябва да бъде само физическа, но трябва да засяга и другите две страни от човешкото естество. Човек трябва да доставя храна на своя ум, като се учи да мисли; а мисълта е един метод за привличане на умствените енергии, които хранят ума. Човек трябва да храни чувствата си, за да живее неговото сърце.
Нормалното състояние на живота е, когато човек упражнява едновременно и трите дейности, за да доставя храна и на трите страни на своето естество. Затова именно Учителя казва, че три часа физическа дейност е достатъчна да изкара човек прехраната си за физическото тяло, а другото време да го употреби за развиване на своя ум и своето сърце, за удовлетворяване на своите културни нужди, и да се учи да работи. Но при днешните социални условия това е трудно осъществимо. Днес, когато хората не разбират законите на живота, по-голяма част от тях са роби на физическия труд, който достига до мъчение. Те работят денонощно само за хляба, като занемаряват своя ум и своето сърце. Други са отдадени само на чувствата си, а трети живеят само със своята мисъл. Това показва на едно дълбоко неразбиране на живота, на една посредственост на ума, лишен от светлина и мъдрост. Неразбирането е стигнало чак до там, че хората, отдадени уж на духовен живот, започват да чувстват едно отвращение към физическата работа, считат че е унижение и не е достойно за тях да работят. Те мислят, че е достатъчно човек да се занимава само с духовна работа. Като резултат на това заблуждение са се явили аскетизма и калугерството в различните религиозни общества. Но това говори не за една духовна култура, но за един силно развит личен егоизъм. Само съвършените, учителите на човечеството, които ръководят съдбините на цялото човечество, са свободни от дълга, и следователно, са свободни от труда. Това положение си има своето дълбоко окултно основание, за което не му е мястото тук да се спирам. Дейността на съвършените е дейност от любов. Цялата тяхна дейност е работа и служене, така че няма място за труд. Но при все това един Учител не се отчуждава от живота, и никога не учи учениците си да запуснат живота, и да се отдадат само на съзерцание и размишление, което е едно пагубно състояние. Учителят постоянно настоява, че който иска да бъде ученик в школата на Бялото Братство, трябва да си изкарва прехраната с честен труд.
Необходима е интегралност на труда. т. е. труд, който да застъпва и трите страни на човешката природа. Всеки, който се отказва от труда, в каквато и да е форма, той обезателно лежи на гърба на другите. А с това унижава себе си и ограничава и заробва своите ближни. За да не унижава себе си, и да не заробва ближните си, той трябва да даде на другите това, което той има, трябва да им даде от своето духовно богатство. Но може да даде само който има и който обича. А имат и обичат великите души, съработниците на природата. А всеки, който не се е научил да работи, не е свободен от дълга, следователно не е свободен и от труда. Само онзи, който знае да работи, живее истински духовен живот, или както Учителя го нарича божествен живот, а който се учи да работи, който се стреми да живее божествения живот, не е свободен от дълга. Всеки такъв. който мисли, че е свободен от дълга, следователно чака другите да работят за него, никога не може да има постижения в духовния път, защото такъв човек е егоист, а висшите светове са затворени за егоизма. Закона, който разкрива и прави достъпни висшите светове за стремящите се, е:
ще поставиш интересите на човечеството, на своите близки, по горе от личпите си интереси.
Когато човек по един или друг начин, заставя другите да му дадат от своя труд, и не може в замяна на това да допринесе за тяхното духовно развитие, с това той отнема тяхното време за духовна работа над себе си, с това той поставя своите интереси над техните, а това вече говори за неговото погрешно разбиране на духовния път.
Така че труда е дълг на всеки човек, който се намира в процеса на човешкото развитие, който уважава себе си като човек и цени свободата на своите братя. А работата е дейност от любов за служене на природата и за повдигане на цялото човечество, което е право и привилегия на всеки съзнателен човек.
Само когато така се разбере живота, ще могат да се създадат братски и приятелски отношения между хората, ще се създадат отношения на почит и уважение и ще могат да се създадат братски задруги и комуни, които ще послужат за изграждане на новото свободно общество, в което ще се разрешат всички противоречия, които съществуват в днешното общество.
Всеки, който, навлизайки в духовния живот, поставя интересите си над интересите на другите и се отказва от труда, става един мечтател и фантазьор, който не само че не е полезен за себе си и другите, но е даже и вреден.
В. П а ш о в
Словото на Учителя
Новите разбирания на човека
Природата е жива и разумна. Има много неща в нея, на които трябва да се направи превод на обикновен човешки език, за да станат достъпни за човешкото съзнание, защото хората не са запознати още с езика на Природата. Ако биха били запознати с нейния език, нямаше да имат толкова нещастия и противоречия в живота си. А понеже има много криви преводи, които невярно представят законите на Природата, затова много пъти хората влизат в стълкновение с нейните закони и затова страдат. Съвременните учени правят опити да превеждат от езика на Природата, но тези преводи още не са дали задоволителни резултати, защото те смятат Природата като мъртва и неразумна. За да може да се дадат верни преводи от езика на природата, трябва да се знае, че тя е жива и разумна и че тя не е само това, което схващаме с нашите пет сетива. Това, което схващаме с нашите сетива, е само външен израз на онази вътрешна разумност, която действа в Битието и създава всички форми. Затова
всяка форма е един символ
- външен израз на една разумна вътрешна деятелност. И по външната форма, онези които разбират, разкриват вътрешната страна на природата и човека.
Така че, и в Природата и в човека имаме външна и вътрешна страна, като външната е израз на вътрешната. И когато се проучва човек и законите на неговия живот, трябва да се проучва и неговата целокупност, за да имаме вярна представа за него. Но проучването на човека е едни обширен въпрос. Човек е най-интересното същество на земята. И ако човек би проучил човека, не себе си, както казват някои - той би се добрал до законите, до вечния, безсмъртния живот. Думата „човек“ включва целокупността на Битието. Един човек и Цялото съставят едно. Съзнанието, животът, който функционира, е един. Сега, като казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в противоречие. Но да изясня мисълта си с един пример. Ако имате едно голямо езеро, което няма изход, вие можете да направите хиляди вадички, които да текат в разни направления, да имат различни форми и големини. Езерото е едно, но изтичанията са хиляди. Всички тези рекички по форма и направление може да се различават, но във всички водата е една. Тъй и във всички хора има нещо общо, колкото и да се различават външно.
Във вътрешния човек процесите са завършени и той няма нужда да учи. Той знае. А у външния човек процесите са незавършени и той трябва да учи. Когато външният човек се учи от вътрешния, животът е красив, разбран и има смисъл, а когато външният човек остане сам, той не разбира езика на природата, не разбира и законите на живота, и тогава животът е тежък и безсмислен. Само когато има връзка между външния и вътрешния живот, човек може да бъде щастлив. А сегашните хора, които схващат живота механически, мислят че за да бъде човек щастлив, трябва да бъде богат. Това е вярно до известна степен. Богатство, което е органическо, което е резултат на хармоничното отношение между вътрешния и външния живот, носи щастие на човека, защото той знае да го използва за свое благо и за благото на ближните си. Той знае да бъде и богат и сиромах едновременно, затова може да бъде щастлив. А на земята човек трябва да може да бъде едновременно и богат и сиромах, и добър и лош, за да бъде щастлив. Ще кажете, че това не е в съгласие със сегашния морал.
Сегашният морал не разрешава всички противоречия в живота.
От хиляди години се казва на хората да не крадат, да не лъжат, но те все си крадат, все си лъжат. От хиляди години се казва, че хората трябва да се обичат, но те не се обичат. Къде е причината за всичко това? - Причината е в това, че няма връзка между външния и вътрешния човек. Външният човек, оставен сам, понеже процесите в него са незавършени, още не е оформен, сега се създава и не може да асимилира тази духовна храна. Външният човек сега е в процеса на създаването, и страданията, които има показват, че се работи над него, че се пече като гърне, за да стане годен за работа. Вътрешният човек е направен по образ и подобие Божие, а външният човек сега се създава. Три неща има, които трябва да легнат в основата на живота на всеки човек. Вътрешният или Божественият живот, туй, в което противоречия няма. Вътрешното или Божественото знание, знание, в което няма никакви противоречия и върху което почива цялата природа, целият миров порядък. И трето, вътрешната свобода, т.е. това, което хората наричат Истина или Божествена мисъл. Тези неща трябва да залегнат в душата на всеки човек.
Вътрешният живот изключва всяка болест, всяко вътрешно страдание. Страданията може да дойдат отвънка. Вътрешното знание изключва всяко невежество и всяка заблуда. Няма по-голямо невежество за човека от това да си представя природата такава, каквато не е. После, съвременните учени внушават една идея в ума на хората, че природата трябва да се победи. Започнала се е една борба между природата и човека и човек иска да излезе победител в тази борба. Това е също така едно заблуждение.
Човек не може да победи природата и няма защо да се бори с нея.
Човек е дете на природата и ако разбира езика й, всичките й богатства и сили ще му бъдат на разположение. Човек трябва да бъде готов да стане съработник на природата, да стане неин служител и ще има на разположение всичките й блага. А борбата му с природата ще бъде само в негова вреда.
Друго едно заблуждение, което се поддържа от древни времена, е положението, че човек трябва да победи себе си. Човек няма какво да побеждава нито природата, нито себе си. Но човек трябва да влезе в хармония с природата и със себе си и да обикне природата в себе си. Ще кажете, не обичаме ли себе си? Не, съвременните хора не обичат себе си. Да се удоволства човек и да се храни по един неестествен начин, да кара стомаха си от сутрин до вечер да работи, това не е обич. Стомахът, сърцето, дробовете и мозъкът се нуждаят от почивка. Някой път казвате, че не можете да мислите. Вие не разбирате закона. Тези условия, при които човек не може да мисли, показват, че мозъкът си почива. Но съвременните хора, които нямат ясна представа за голямата разумност и целесъобразност в Битието, не разбират законите на всички тези процеси. Те не разбират и не подозират онази зависимост на тези функции от разумните същества в Космоса, които са завършили своето развитие преди нас и които са
Строители на Вселената.
И на еврейски думата „Господ“ е дадена в множествено число и означава една колективност. Така че, не един е построил Вселената, но мнозина са я строили. И след като са мислили милиарди години, те построиха сегашната Вселена и създадоха сегашните хора. С това твърдение не отричаме принципа на единството в Битието. Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце. Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа. Туй, което ние схващаме с ума си е само отражение на онези, които са построили Вселената. Нашата грешка е в това, че ние искаме да схванем Бога външно, обективно, като една форма. Това е невъзможно. Но има един начин, по който човек може да схване отношенията, които има към туй Същество. Питам: Кое е по-хубаво, да имате отношения с един милиардер, а пък той да няма отношение към вас, или пък нищо да не знаете за него и той да ви помага? По-добре е с помощта, която ви се дава. И хората в света се намират в същото положение. Туй същество, което не познаваме и не можем да разберем, е така нагласило, че е предвидяло всичко от което се нуждаем. И ако ние сме нещастни и недоволни, това зависи от нашето невежество. Благодарение на това невежество хората не се разбират и си създават нещастия.
Мъжете се съблазняват от жените; жените се съблазняват от мъжете. Но мъжът и жената не са завършени; вътрешно са завършени, но външно не са завършени и може да се изкушават. Днес има едно неразбиране между мъжа и жената.
Жената е противоположния полюс на мъжа.
Мъжът обективно може да види себе си само в жената. И жената може да види себе си обективно само в мъжа. Мъжът е едно огледало за жената, за да се види какво представлява. Какво има да се изкушавате? А жената е едно огледало за мъжа, да се види обективно, какво представлява. Жената е обективен израз на мъжа, а мъжът обективен израз на жената. Когато така се разбере човекът, тогава мъжете и жените няма какво да се съблазняват и да са недоволни едни от други, но ще се подпомагат в пътя на прогреса.
Когато се възстанови хармонията между мъжа и жената и между външния и вътрешния човек, хората ще дойдат до все по-дълбоко и по-дълбоко познание и ще разберат, че
Бог прониква цялото Битие.
Той е в светлината, във въздуха, в храната, във водата. И като дойде човек до това познание, той ще се отнася с дълбока почит и уважение към всички същества, и към храната, водата и всички блага, които ни дава Бог. Така ако мислим, ще настане един нов свят в нас. Може да направите един опит, за да опитате Бога. А опитът е необходим, за да се научи човек да различава Истината от заблужденията. Заблужденията се различават от Истината по следните качества: когато човек върви в пътя на заблуждението, умът му се помрачава и недоволството му се увеличава; а когато върви по пътя на Истината, умът му просветва, душата му се разширява и тялото му расте и става по-красиво. Като върви човек в този път на истината, той разбира смисъла на богатството и сиромашията; разбира смисъла на живота и смъртта.
Единственото нещо, което смъртта не може да пипне, това е човешката душа.
Когато умре човек, смъртта освобождава душата от нейния ненужен багаж. Тя е един келнер на душата и й носи багажа. Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни. Данните, че това е така, може да ги намерите навсякъде у тези, които се занимават с този въпрос. Има ред учени на Запад, които правят опити в това направление и имат отлични резултати. Ще кажете, че те са заблудени. Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота. Западните хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят поука и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот. А новата раса, която иде, ще върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде сега, върви по съвсем нов път.
Християнството дойде в света, за да даде метод да се примирят външният и вътрешният човек. И ако намерим път, по който да примирим тези двама човеци, тогава нашият живот ще се оправи. Единственият път, по който можем да уредим живота си - индивидуално, семейно, обществено, държавно, то е да проучим природата и нейните закони и да постъпваме тъй, както тя постъпва. И задачите на живота трябва да се разрешат във всичките му области. Разрешението в света на мисълта, трябва да се приложи във физическия свят, защото ние живеем в него, а в него хората искат да ядат, искат да имат семейство, да имат деца. Това са все въпроси, които трябва да се разрешат. Сега една майка ражда десет деца и всички умират. Каква полза от това? По-добре да роди едно дете и да го отгледа и възпита добре, отколкото десет души, които ще умрат. Знанието трябва да бъде в услуга на живота. Защо ни е едно знание, което не може да ни донесе известна полза? Без знание не може, но то трябва да се употреби за работа. Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в живота ни и ни дава възможност да се ползваме от всички блага на живота, които любовта е вложила в него. А любовта е основата на живота.
Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на Бога, поставени вътре в природата. Христос учеше хората първо, да имат любов към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия.
И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си. Но кой ще Го послуша? За да се избягнат войните, хората трябва да имат любов помежду си. Как ще влезе любовта в света?
Жената трябва да дойде на фронта на живота, за да спаси света.
Мъжът проповядва, но жената трябва да реализира това, което мъжът проповядва, за да се спаси светът. И така, всяка жена трябва да си постави следната задача: Няма да се женя за един мъж, който не обича Бога с всичкото си сърце, ум, душа и дух; няма да се женя за един мъж, който не обича ближния си като себе си; няма да се женя и за един мъж, който не обича себе си. И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича ближния си като себе си и която не обича себе си.
Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде любовта. Аз ви говоря за една любов, при която хората не умират, а оживяват. Това, от което хората умират е безлюбие. А когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е законът на любовта. Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли, и ще бъдете готови да слугувате. Ще кажете: Нима това може да бъде? Има вече хора на земята, които живеят по този начин. Но за да дойде човек до това състояние, той трябва да намери метод да примири и хармонира външния и вътрешния човек.
Из беседата от Учителя, държана на 29 юли 1934 г.
И свет во тме светится
Най после надеждата му да специализира се осъществи. Не го задоволяваше учителството, защото мислеше, че е кариера за посредствени хора: лумпени. що търсят само да се доловят до хляба. И затова най-после Стругов напусна гимназията, гдето преподаваше химия и се готвеше за път да специализира пиротехника в Германия — страната на чудесата, земята на изобретенията. Какво са за него опити по химия пред децата — играчка, която не можеше да го увлече и да даде спокойствие на неговия нескончаем порив към овладяване на висша наука и към велики открития. За него това беше химията. С нея лягаше и ставаше и за нея приказваше. И всеки, що не разбираше нищо от нея, беше за него жалко човече на тоя свят. А пиротехниката смяташе за всичко на света. Например, шепа сив прах, сложен в подземието или в желязната топка, прави чудеса само под напора на една искрица. И огън и трясък раздират скали и планини, пробиват земните дълбини и стигат чак до сърцето на земята.
И един ден Стругов остави стара майка, хубава жена и петгодишно дете и отпътува за Берлин. И дълго плакаха те и дълго тъгуваха за него. Но той бе радостен, пълен с щастие, че ще осъществи своето изобретение и ще вземе докторат. Експреса го носи през Тирол, лети по Рейн и гони Берлин. Гледа във влака разни хора, туристи, и се чуди що търсят по планините. Камъни, дървета, мъртва природа и нищо повече. Губят само златно време безцелно да качват върховете, а после пак да слизат в равнините. Само в науката се качваме все към нови закони и никога не слизаме. Природата на нищо не учи човеците. Само опита и човешкия ум откриват истината, увеличават знанието и носят щастие и благоденствие, — казваше често той и сега се подсмиваше на своите спътници.
Поглежда през прозореца и се радва как само химията е могла де пресече тия планини и по техните пазви да лъкатуши днес тоя трен, провиращ се под стотици върхове и съединяваш две земи. Погледа му съзира негде далеч силуети на прегърбени селяни, които знаят само де орат и копаят.
И се чуди на техния прост живот. Колко са жалки тия същества, колко нещастни са, които не знаят физиологична химия, нямат понятие от анализ на почвата и живеят като животни.
Влака лети с крилата на вятъра, плъзга се по желязото, фучи и тресе долини и рътлини, преминава през чудни панорами на заснежени върхове и островърхи скали, над бездънни пропасти. Но нищо не може да спре окото му. да завладее душата, за да изпита насладата, що изпитват тия. които се трупат по прозорците, стоят часове прави, само и само да притежават едно парче стъкло от вълшебното прозорче, що като голямо око открива прелестите на най-великата книга — природата, разгърната тъй-щедро сега пред тях. И нервно трака Стругов по пода, сърди се защо влека върви така бавно и как не може изведнъж да го отнесе при стъклениците, при епруветките, в лабораторията. С тия мисли той прекара своето пътуване, не говори с никого във влака, не потърси сродна душа за да прекара по-лесно голямото си пътуване. На всички околни той гледаше като на по-долностоящи от него, прости, неуки. Мразеше ги, презираше ги и никога не отбягваше да ги подиграе и вътрешно да им се надсмиваше.
Най-после Берлин блесна с грамадните си бетонени здания, влака въздъхна за сетен път и спря на голямата източна гара. Милионен град, шум, вик и тревожни сигнали на трамваи и автомобили. Но нищо не смущава Стругов. След един час той е в Техникума, предава документи, разговаря накъсо и намята престилка в лаборатория № 18.
Цялата му душа е вече препълнена от радост, че свободно, при всички технически удобства, при такива усъвършенствани лабораторни и известни професори по пиротехника, ще може да прояви всичките си способности като химик и някога името му, като това на Нобела, ще знаят всички хора. И когато изяви на света своето откритие, като бомба ще тресне неговото име вред по земята и подобно на светкавица ще озари пътя към нови експлозивни постижения. А после патенти, ще го молят десетки фирми с милиони, милиони! ...
Дълго време работеше Стругов над масата. Преливаше различни течности в епруветките, загряваше, кристализираше, пишеше химически формули, изчисляваше и никога не се уморяваше. Стоеше прав по цели дни, ядеше и спеше в кабинета и никого не пускаше освен своя лаборант. За минутка не оставяше своя химически свят, може би ще влязат и ще откраднат неговото откритие, ще извадят патент германците, та после къде ще отиде славата му. Нямаше вяра на никого в тоя свят и всички хора сметеше за врагове, готови да се нахвърлят върху епруветките му и да ги откраднат.
Един ден лаборанта му съобщи, че Тагор дошъл и ще говори за съвременната култура. Стругов се усмихва и промълвя: „Тагор ли? Индийски философ да иде да разправя на Европа, сърцето на света, за Бог и за някаква велика любов! Кой ли ще си губи времето да го слуша!“ И пак почна реакциите си. Друг път Шаляпин пееше, но Стругов слушаше не музиката на сърцето, а кипенето и избухването на стъклениците. И сияеше, че още няколко дни и труда му ще бъде увенчан с успех. Живачният фулминант трябваше само да изкристализира в разтвора, за да го подари на човечеството.
Но един ден техникума беше осъмнал след страшен гръм. Химиците тичаха към лаборатория № 18 и бяxa поразени от нещо страшно. Стругов лежеше прострян на пода, обгорян и задушен от черния дим. Беше вече ден, слънцето грееше и хората като жив поток течаха из улиците, но Стругов не виждаше нищо. Пълен мрак го беше обгърнал. И той видя само в мрака, когато стана експлозията, как всички стъкла и епруветки се раздвижиха, запушалките изхвръкнаха и от тях заскачаха из въздуха хора с разкъсани меса и разчупени черепи. Сакати, без ръце и крака, що страшно го гледат и му се заканват. Тавана и стените опръскани с кръв и човешки мозъци, с разбити сърца. А зад всичко това кротко пристъпя Исус, с бяла риза, закрил лице с длани, плаче, плаче! … После показа ужасната картина на Стругов и промълви: „Ето края, ето венеца на твоята наука!“ Два дни вече как лъжеха Стругов в клиниката, че очите му са здрави. С превързано лице, той още не може да разбере как стана всичко. Помни само Исуса и разкъсаните тела. Те още го следят в мрака и той си мисли, че ще изчезнат кога отвържат очите му. Трети ден идваше и все още не му снемаха превръзката. Няма ли да ги промиват най-после, си мисли. А страданията в тия дни бяха ужасни, той взе да не вярва и на лекарите. Може би го лъжат че не е ослепял. И издебна часа, когато сестрата беше в превързочната и разкъса бинтовете. Пипа по лицето, няма ги вече, пък светлина не идва, нищо не вижда ...
— Очите ми, очите ми дайте! Чувате ли вий, тук, тук да ги сложите! — показва с пръсти зиналите орбити на лицето си, става и тръгва да излиза. Но спъва се в креватите и пада немощен на пода. Всички са в трепет и се чудят какво ли ще стане с нещастния химик. Но той плаче и охка, иска да върви, но го спират и поставят на леглото.
— Значи, сляп съм. И що ще правя аз сега! … мисли Стругов. Да, да умреш е нищо, но да си сляп и да живееш е ужасно. И да имаш толкова отрови, пълни шкафове, и да не можеш сега да си вземеш поне частица, за да свършиш със своя живот. Посяга до вземе отровата, пък я няма. Сляп е, пък вижда да го следят две сини очи, които молят: „Татко, какво правиш? Къде оставяш малката си Оля ?“ И две слаби ръчички кротко снемат ръцете му на леглото и тайнствено смиряват възраждащата се вече негова душа. Той почувства, че е друг и че не е сам в света.
(Следва)
Житен клас
НОВАТА ОСНОВА НА МЕДИЦИНАТА
Думата „окултно“ значи скрито. Затова мнозина считат, че то означава и нещо неподатливо на обективно изследване, нещо ненаучно. В същност, изразът е стар и има чисто условно значение. Защото природата има много лица и в нея няма нищо „скрито“. Всичко си е просто и естествено, а за човека нещо може да бъде „скрито“ само докато го не познава. Много от причините на болестите са били някого „скрити“. Когато медицината ги разкрива, те й стават „явни“. Но съвсем не е научно да се отхвърли нещо само затова, защото не ни е още явно.
Колкото и да се старае да държи сметка за целокупния организъм и него да активизира за борба против болестотворния фактор, официалната медицина все още гледа на болестите като на частично явление — проява на заболяване на даден орган. Тя признава заболяване на ръката, крака, белия дроб, сърцето, бъбреците — като че това са отделни, независими едно от друго царства, които трябва да се лекуват отделно. А това точно и отговаря на основното схващане залегнело в основата на матер. мироглед на лекаря. Тлялото е сбор от молекули, а нима не е и сбор от органи? Обединяващата връзка — съзнанието, душата, — се отхвърля по начало, или се оспорва — което е все едно. Молекулите се събират в органи, органите — в тяло, органите функционират и се явява мисълта, съзнанието, душата, ако щете. Е, добре, оздравете органа и душата ще бъде здрава!
Мнозина лекари, увлечени в своята практика, даже не помислят за абсурдността към която водят „седемте загадки“ на „науката“, легализирани под знака на материализма. И когато някой се опита да надзърне през загадките, бива счетен за ненаучен еретик.
Но времето бързо върти колелото на живота. И ето, все по мощно се чува гласа на окултизма.
Преди да бъде човек тяло, той е съзнателна монада, психична величина, която разумно — чрез своите дълбоко подсъзнателни, вегетативни, центрове — изгражда своите клетки и органи — като започва от една първична — максимално пластична, получила максимално потенциална материя и енергия зародишева клетка.
Всеки орган, всяка клетка са интимно свързани с душата, обединяващата нишка на всички бясно танцуващи в своите биохимически процеси молекулни комплекси. Една радост, една скръб, едно волево напрежение се проектира до най-малкото ъгълче не тялото и го гради или руши, според своето отношение към жизнените процеси.
Не молекулите и органите създават душата, а напротив душата е изходната точка на събраните и организирани в строен порядък от нея молекули и органи. Тя е алфата и всичко следва само по себе си, по силата на природните закони, на които и тя, разбира се, безусловно се подчинява.
Събуди дремещите сили на душата, събуди в нея волята за живот, посочи й пътищата на природните закони, на които се подчинява животът, дай й условия и материали да пресъздаде тялото, тя ще смогне да го направи.
И може би „чудните“ оздравявания, приписвани на най-големия окултист — Христос — след време ще бъдат научно обяснени възможности, нито легенди, нито абсурди.
Какви големи перспективи се разкриват пред очите на човечеството, когато без предубеждение посегне да направи свое достояние това, което счита днес за „окултно“ — и в областта на медицината!
Д-р Стефан
Заяк и ябълка
(басня)
Беше есен. Младата ябълка пълна с червени ябълки превиваше клоните си от тежест. Всяка сутрин рано изскачаше из шубраците заек и дотърчаваше под ябълката. А тя му пущаше зърно след зърно и той хрупкаше вкусните и ароматни ябълки. Когато добре се насищаше, с радост отприпкваше обратно в гората. Но минаха дни, свършиха се ябълките, дойде зима. Нямаше какво да се търси под ябълката, ала заекът по навик продължаваше да дохожда тука. След като изиграваше своите обичайни гимнастически упражнения, той се приближаваше до дънера и почваше да ръба с острите си зъби кората на ябълката. Къртеше късче след късче и ги ядеше, или ги плюеше. И това вършеше той почти всяка сутрин. Ябълката спеше, но сънят й беше един от най-ужасните, особено в онези минути, когато заекът се залостваше до дънера и започваше да забива острите си зъби в кората й. От време на време тя отваряше очи. изглеждаше го с трепет, но нищо му не продумваше.
— Безумен е този мой брат, казваше в себе си тя, когато го гледаше. — Татко наш небесни не му е дал такава повеля. Това той върши по своя воля, от незнание, от невежество, от глупост. Ако той знаеше, че така аз ще загина, че никога вече няма да получи от мене ароматна ябълка, сигурно не би правил това. Нека аз да умра, та той да научи един урок, по-умен да стане!
На втората есен, когато заекът се надяваше да яде пак сочни ябълки, с голяма изненада забележи, че на ябълката няма ни ябълки, ни листа дори, а дънерът й — бял и сух. Тогава едвам заекът се замисли дълбоко и с въздишка промълви: — Не съм ли аз причина на всичко това?!
Като тази ябълка, доброто жертва става — възпитава и безшумно, но разумно, то се умножава
Дядо Благо
Нови усилия
Правейки тази решителна крачка напред, като удвояваме формата на вестника, ние си даваме точна сметка за многото нови и големи усилия, които ще ни са нужни за неговото редовно излизане: списването и печата се удвояват, а затова и усилията трябва да бъдат двойни. Същевременно ние имаме предвид известен риск — възможността някои абонати да се откажат да го получават поради увеличаването на абонамента му с 20 лв. Всичко това, обаче, не е в сила да ни застави да се откажем от тази крачка, която е необходима и се налага от естественото развитие на вестника. Излизайки редовно в 4 страници, едва сега в. „Братство“ навлиза в пълната си възраст. Едва сега в него може да се създаде по-голямо разнообразие, да се застъпят повече области на живота, да стане той, изобщо, по-ценен. Едва сега ний можем да кажем, че „Братство“ е наистина вестник.
Поради това. наложително е всички наши съчувственици да ни подкрепят, всеки според силите си, в нашата трудна задача. Въпроса е, преди всичко, за разпространението на вестника — за записването на пови абоната и за навременното изплащане на абонамента от всички. С удвояването на вестника и разноските се удвояват. а ние увеличаваме абонамента само с 20 лв. вместо с 40 лв. В замяна на това, необходимо е да се увеличи числото на абонатите.
В тая насока требва да бъдат обединени и отправени общите усилия на редакция и абонати. Нека всеки абонат си постави за задача да запише поне един нов абонат. Тогава ние ще имаме двойно число абонати и ще можем много да подобрим вестника. като дадем по-вече приложения и увеличим страници му, при същия абонамент. Нека този, който може, да направи повече — да запише повече абонати, да подари едно годишно течение на някое читалище или на някой свой познат и т. н. Нека всички направим по нещо и в резултат ще имаме много.
„Капка по капка вир става“! Вашето малко усилие да запишете един нов абонат, повторено от всички наши досегашни абонати, ще даде в резултат един мощен в. „Братство“, с широко разпространение, с повече страници, с повече приложения, при същия абонамент!
И, кай-малкото, което ний настоятелно искаме от всички наши абонати, то е: да си плати те на време абонамента, а също така — да ни изпратите веднага адресите на 5 или повече лица, които би интересувало съдържанието на в-ка ни, за да им изпратим по един пробен брой.
С дружни усилия, на работа за широко разпространение на в. „Братство“.
Редакцията
Седмичен бюлетин
Плевенски областен театър
При Плевенската област е учреден Областен Драматичен Театър, със задача да сътрудничи на далото на новата държава в създаването на културната ни и национална обнова и да удовлетворява художествените и театрални нужди на населението от областта.
Формирането на областния художествен театър е възложено на известния театрален деец г. Ангел Сладкаров.
„Нови Дни“
Към края на м. август т. г. в гр. София, започна да излиза новия всекидневник „Нови Ден“, чиято главни задача е да изяснява политиката и мероприятията на правителството и чрез който вестник ще се прокарват и пропагандират идеите на новата държава, както и всички стопански, обществени и културни прояви на нашия живот.
За да бъде вестника верен изразител и тълкувател на народните желания, уредена е кореспондентска служба във всички по-големи градове в царството.
Вестникът урежда специална кореспондентска служба и във всички столици на съседните държави, както и на другите Европейски държави.
По техника и идейно списание в. „Нови Дни“ ще има вида и значението на голям истински народен ежедневник от европейски мащаб, ще излиза всеки ден в 8 до 16 страници. Годишен абонамент 280 лв. полугодишен 160 лв., за 3 месеца 90 лв. адрес на вестника „Нови Дни“ държавна печатница, София.
За новия държавен бюджет
Министърът на финансите г. Петър Тодоров е отправил писмо до всички останали министри, в което ги моли да наредят да се подготвят материалите за новия бюджет. За напред финансовата година ще съвпада с календарната. Новите бюджетопроекти трябва да се представят във финансовото министерство най-късно до 15 октомври. Заплатите ще се предвидят на базата на сегашните чисти заплати, като се има предвид, че няма да се допускат никакви увеличения. Кредитите за веществени разходи и особено за доставки от странство ще бъдат сведени до миниум.
