БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 74 - год. VI.
Севлиево, 19 ноември, 1933 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 40 лева
За странство - ½ долар
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Основният закон на здравето“
от Е. Г. Оуен
----------------
Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Сава Калименов
Съдържание:
Силният човек
Елате да ни видите! (Т.Ч.)
Да се борим против войната! (Ж. Узунова)
Съобщения
Словото на Учителя. Пътят на доброто (Из беседата, държана от Учителя на 22. окт. 1933 г.)
Силният човек
„Силните хора, според нас, са болни хора. Те изнасят идеите на своята личност и заявяват, че могат да оправят света. Но това са само моментни афектации на тяхната мъничка личност, която се е самозаблудила и мисли, че е някакъв фактор в света“
„По пътя на силата винаги се достига до ограничаване творческата свобода на човека и тогава вместо да се оправи света, още повече се забърква".
„Светът днес има нужда от хора, които да служат от любов на своите братя, като ги научат на разумния живот, а не от управници. Който иска да управлява, той трябва да дава от себе си, т. е. да служи, а управляваният трябва да взема, а сега е обратно, и затова е този хаос в обществения живот.
Учителя
Всеобщ е днес повикът, че трябва да дойде някоя силна личност, която да оправи света или даден народ. Много хора считат, че само една „силна ръка“ ще може да извади България от този хаос, стопански и духовен, в който се намира тя днес. На силната личност се възлагат големи надежди, по подобие на някои други европейски страни, където такива силни личности са взели вече всичката власт в ръцете си.
Напразни надежди! Жалки илюзии са те, които животът ще разбие в прах и вместо щастие, ще донесат още по-големи разочарования и страдания за хората.
Какви са днешните диктатори или претенденти за такива, хората на силната ръка. които претендират че могат да оправят света или народа си? — Това са проводници на демонски сили, които под маската на националното сцепление и добруване, тласкат своите народи и цялото човечество към неминуема гибел.
Силата на днешните силни хора е сила, която обсебва, изсмуква и канализира всички жизнени сокове на своя народ, хваща ги здраво в своята ръка, за да ги хвърли утре във вихъра на разрушението и самоизтреблението.
Следователно, това е една сила фиктивна, сила на момента, която утре ще се саморазруши, ще се самоизяде. Това е силата на насилието, силата на меча, която cеe смърт и разрушение, която покрива земята с гробове и накрай сама себе си погребва.
Силният човек, който днес иска да се наложи в България и в света, идва за да отнеме свободата и живота на хората. Той идва с явното намерение да унищожи всичко, което се стреми към светлина, към истина, братство и човещина и да въведе култа на сляпото подчинение и прекланяне пред единствения негов бог — кръвожадния идол на слепия национализъм, който е винаги жаден за човешка кръв
Понеже малко са били досега за нас две национални катастрофи (тъй като и до днес не поумняхме), силният човек идва да ни хвърли в трета, много по-ужасна такава, за да можем най-после да се опомним и свестим като хора и като народ, — да видим пътя си, определен ни от Бога, да разберем, че той не е в проливане на кръв за разширение на граници, за достигане на земно величие, да научим истината, че само по пътя на духовното издигане, по пътя на правдата, истината, на мира и любовта, ние можем да достигнем това, което ни е определено от съдбата.
Силният човек идва ! А след него мълком се движи сянката на смъртта, жадна за човешка кръв.
Все още има време. Все още можем да избегнем катастрофата. Все още можем да се справим с този бяс който обхвана Германия и който се стреми да овладее и нас. Съумеем ли да направим това ние, сме спасени. Пред нас се отваря светлия път на мира, братството, любовта и всестранния възход. Не успеем ли, обаче, — „силният човек“ идва и той ще ни вразуми.
Елате да ни видите!
Слушайте, властници и управници, — вие, които се наричате народни представители и министри! Чуйте вие, които сте застанали на мястото на духовни водачи — вие, владици и свети старци от Синода! Чуйте вие, офицери от най-горните чинове, вие полковници и генерали!
Всички горни, чуйте гласа, който иде отдолу, и елате да ни видите!
Елате да видите тия, които се трудят от ранно утро до късна вечер; тия, които изработват вашите дрехи по няколко костюма за всеки сезон, които произвеждат продуктите за вашата храна, за вашите десетки порции за всеки обяд и вечеря, тия, които чрез труда си, под форма на данъци, плащат вашите големи, по хиляди левове на ден заплати, плащат вашите пътни и дневни за разходките ви из Европа и по скъпите курорти, плащат вашите скъпи автомобили, плащат всичките ви забави и развлечения, плащат всичко, що вашата ръка харчи и прахосва.
Елате да ни видите!
Елате да видите тия, които всичко дават за вашия живот, за вашия разкош и охолство. Да видите как мнозина от тях са боси през късна есен, когато мраз земята сковава. Да видите как мнозина от тях имат само по една скъсана дреха и риза на гърба си, които им служат за делник и празник, за земен и летен сезон. Да видите как мнозина от тях по цели месеци нямат двадесет лева в джоба си, за да купят сол и газ за в къщи, за да купят тетрадки, моливи и учебници за децата си. Да видите как мнозина минават своите oбеди и вечери с оскъдния царевичен хляб и картофи.
Елате да видите нашата мизерия, нашето тегло, машите скърби и неволи. Да видите как живеят тия, чийто труд е обилен източник за вашите блага. Да видите какво става в техните сърца и души. Де видите как мизерията и теглото, причинени им от вашето убийствено равнодушие, от вашия безумен и престъпен егоизъм, будят в тях злоба, ненавист и ги карат да поглеждат към вас със стиснати юмруци. Да видите как нещо тъмно се надига в тях, което може след време да се изрази в страшна, гибелна за вас и за тях, в унищожителна буря ...
Елате да ни видите, та дано тогава се ужасите от своето престъпно себелюбие. Дано трепне, дано се пробуди във вас малко милост и обич. Дано се засрамите от себе си и не вземате и не прахосвате тъй безумно последните левове на бедните и отрудени селяни и граждани, които все повече изнемогват, страдат и умират, под тежестта на вашето охолство. Дано се надигне, дано оживее във вас човека-брат, който не желае повече да прави на другите това, което не желае и нему да правят.
Всички вие, заслепени от власт и величие, що заемате високи постове, вслушайте се в гласът, който иде от низините и ви предупреждава за страшната буря, която се надига едва забелязано и застрашава да унищожи човешкия живот!
Т. Ч.
Да се борим против войната!
Страшната политическа комедия, която се разиграва, възмущава будната и чиста съвест на цялото миролюбиво човечество. Призракът на войната, черният злокобен призрак от ден на ден като че ли изпъква все по-ясно и по-наложително. Мълвата за една бъдеща война се носи не само в пресата, но и надникна със силата си в недрата на народа.
Още не е изсъхнала кръвта от миналата война, още се разлагат хиляди трупове по долините на полесраженията, още плачат майките за загубени и мили чада, още бедстват жени, останали без подкрепа в живота, още страдат деца, останали без скъп баща. Но въпреки това от горе се готвят, кроят чудовищни планове за нова касапница.
Защо тия, които стоят на върха, тия, които водят човечеството към новото, към красивото, тия, които той е избрал да го учат, забравиха тъй скоро, тъй непростено бързо ужасите на световната война? Tе не хвърлят поглед надолу, в низините на живота, където се раждат и живеят тия които ги създадоха, тия които ги откърмиха, тия които ги издигнаха, за да видят тяхното тегло, тяхната мизерия, тяхното отвръщение от най-голямото зло в света — войната!
Защо? Защо ?
Върховните избраници на народите днес кроят страшни планове за избиването им, днес всички политически кръгове са готови за война и с гигантски крачки летят към осъществяването на адския план — избиването на предназначени за живот, за работа, за щастие човешки същества.
Но, ще се реализира ли тоя дяволски план? Не. защото днес мощно се издига фигурата на пострадалото от миналата война човечество, водено от своите истински водачи, които зоват народите не към избиване, не към унищожаване, не към смърт, а към братство, към живот, към щастие.
В тоя именно момент когато се води вътрешна, скрита за окото борба между двете сили — Доброто и Злото в живота — не е ли престъпление да стоим далеч от редовете на величествената армия на Доброто?
Ратниците за мир, братство и любов между хората трябва да бъдат на първата линия и с всички сили, с всичката си енергия, с цялата си душа, да се отдадат на тая съдбоносна борба, за да се спечели веднъж за винаги вечния мир между всички народи.
Прочие, нека в тоя критичен момент се изпълним с повече вяра, с повече съзнание и разтръбим мощно по света:
Не искаме нова война, не желаем повече да бъдем проводници на низки, долни и не човешки инстинкти, не бива повече да правим от тоя тъй хубав и хармоничен свят, място на кървави разпри, не небивали вакханалии.
Ж. Узунова
Съобщения
Погрешно сме съобщили (в брой 72 на в. „Братство“), че цената на първия том от X. серия беседи, под заглавие „Мнозина казваха“ е 25 лева. Действителната цена е 30 лева.
Под печат е и тия дни излиза първият брой от втората годишнина на есперантския вестник „Frateco", с интересно съдържание. Годишен абонамент 10 лева. Писма, статии и пари се изпращат до Атанас Николов, гр. Севлиево.
Нека се положат по-големи усилия за записване абонати на вестниците „Freteco" и „Братство“. С това ще се подкрепи Братската задруга и ще се улесни в работата й, а същевременно ще се помогне за разпространение словото на Учителя навред в България и света.
Тези от нашите приятели и съчувственици, които желаят да помогнат за разпространението на в-к „Братство“, могат да получат безплатно 10, 20, 30,50 или повече екз. от в-ка, при условие да ги раздадат па свои близки и познати, като се постараят да ги абонират.
Пишете веднага колко екз. ви са нужди.
Наскоро ще почнем да изпращаме квитанции на неплатилите абонати. Понеже са съпроводени с повече разноски и труд, нека тези, които могат, да изпратят абонамента си, без да чакат квитанции.
Доста абонати от миналата година още не са си платили абонамента. Нека не се отлага повече, защото издаването на вестника ни струва много разноски и труд и не може да бъде безвъзмездно. Ако има такива, на които „Братство" е излишен, нищо не им струва да повърнат по пощата един брой.
Мнозина от тия, които ни пишат, са принудени често да чакат доста време за отговор на своите писма и запитвания. Нека това не ги учудва, нито пък да се сърдят някому. Всички в Братската задруга са постоянно заети с бърза, неотложна работа, твърде малко време ни остава за кореспонденция и затова приятелите да извиняват. За сега имаме още някои трудности, но всичко отива на добре, та и въпроса с редовността на кореспонденцията не ще закъснее да се уреди.
Словото на Учителя
Пътят на доброто
Да се прави добро е цяло изкуство, но трябва да знаем, как да го направим. Тъй както се учи музиката, тъй се изучава и науката за доброто. Има ред закони, правила и методи, които трябва да се проучат, за да можем да правим добро. Много правила и методи има, по които доброто може да се прави за всеки случай и момент. И трябва да знаете, по кой именно начин да го направите. В доброто има един закон: не можете да направите едно добро два пъти по един и същи начин, защото във всеки момент и случай съвкупността на условията е различна. Затова и всеки човек се ражда при специфични само за него условия и затова човек не прилича на никого другиго, а прилича само на себе си. При все това, той не може да съществува сам за себе си в Битието, а е една част вътре в цялото.
Хората по естество не са нито добри, нито лоши, но се раждат с възможности да станат добри или лоши. Затова казваме, че правенето на добро е изкуство, чието изучаване изисква обширни познания. От начина на живота си човек става или добър или лош; това са резултати. А как ще живее човек, зависи от неговата мисъл и разбиране. Така че, за да използва възможностите за добро в себе си, човек трябва да работи над себе си. За да стане човек добър, дълго време трябва да учи и да работи. А сегашните хора, които имат статична мисъл, вземат доброто и злото като дадени неща.
В новата мисъл, в новата философия на живота, се изискват нови разбирания. Сега всички хора умират от старите си разбирания. Докато човек измени своите разбирания, той все ще се намира в трудни положения и противоречия. За човека със старите разбирания животът е тежък и непоносим; за човека с новите разбирания, животът е много приятен. Грехът, страданията и противоречията хората ги създават със своите стари разбирания и по такъв начин изгубват и разпиляват силата си и животът им става тежък. Досега хората са искали да станат силни по механически начин, затова винаги са губили силата си. Силата на човека седи в най-слабите подбуждения, които той има. Силата на човека седи в неговите най-слаби мисли, най-слаби чувства и най-слаби постъпки. Тъй гласи великият закон в света. И онези същества, които са живели преди нас и които достигнаха една висша култура в света, която сегашният човешки ум не може и да си представи, си помислиха, че са най-силни, но от този момент почнаха да губят своята сила и сега минават за паднали духове. Причината на тяхното падение седи в това, че те помислиха, че силата им седи в най-силното. А законът е следният: Нещата, които слизат отгоре, са слаби, но като слязат на земята стават силни. Силните неща в света, които излизат от земята и отиват към Бога, там отслабват; а слабите неща от Бога идват и към земята се засилват. Като говоря да възприемем слабото, разбирам да възприемем онзи принцип, който излиза от Бога и организира нещата. Силното всякога от човека излиза. Това е ново разбиране на живота: така като се разбира, ще почне да се гради в живота. А съвременните хора искат да градят по методите на силата и какво са постигнали досега? - Силата, която придобиват и използват за разрушение, тя събужда в тях гордостта и надменността и дохождат до смешните положения в живота да отричат Бога като основа на живота и да се гордеят със своите „научни разбирания“. Но това не е никаква наука, защото животните и преди тях не вярваха в Бога и даже и не мислеха за това. Но днес и верующите и неверующите живеят по един и същи начин. И съвременните верующи да не мислят, че ще могат да заблудят Бога със своите своеобразни вярвания.
Необходимо е разбиране и прилагане на законите на живота, които са израз на Божията воля. И когато говорим за доброто, ние разбираме именно, това разбиране и прилагане на тези закони. Доброто за нас е един метод, чрез който можем да добием силата, която искаме в света и чрез която ще се повдигнем. Само по пътя на доброто ще се повдигнем в света и ще разберем смисъла на живота. Това е практичната страна в живота. Всеки сам трябва да съзнава, че трябва да бъде добър и никой няма право да казва на другите, че трябва да бъдат добри. Аз зная, че всеки може да бъде или добър или лош, но индиферентен той не може да бъде. Той трябва да избере или пътя на доброто, или пътя на злото, няма друг изход. Или нагоре, или надолу трябва да върви. Ако се качвате, ще имате един резултат, ако слизате ще имате друг резултат. Съвременните хора като не разбират този закон, че посоката на тяхното движение ще определи резултатите, които ще имат, искат като се движат надолу да имат резултатите и постиженията на едно движение нагоре. И затова те казват : Трябват ни силни хора, които да оправят света.
Досега все силните оправяха и управляваха света по своему, но светът не се оправя. Че Наполеон, Юлий Цезар, Александър Македонски и др. не бяха ли все силни хора, които идваха да турят ред и порядък? Аз се чудя как съвременните хора могат да вярват, че един човек ще оправи света. Това е невъзможно. Силните хора, дотолкова могат да допринесат за оправянето на света, доколкото са изразители и проводници на една идея, която съществува в природата и има предвид благото на всички същества: Когато всички приемат тази обединяваща идея, тогава ще се внесе ред и порядък в света. А затова ни трябват слаби хора, не болни но слаби т.е. такива, които отстъпват идеите на своята личност пред общочовешките идеи, и които поставят себе си на втори план т.е. остават служители на идеите за общочовешкото братство, без да искат те да изпъкнат като фактори. Силните хора според нас, са болни хора. Те изнасят напред идеите на своята личност и заявяват, че те могат да оправят света, но това са само моментни афектации на тяхната мъничка личност, която се е самозаблудила и си мисли, че тя е някакъв фактор в света. Силата на човека седи в неговата разумност и тя прогресивно се увеличава и никога не отслабва, а се развива едновременно и в трите свята. Само по този път на разумността и прогресивно увеличение на силата ни, можем да се издигнем индивидуално и колективно. А това е именно необходимо, това е великата ни задача в света, да се повдигнем в по-висока степен на развитие. Ние не трябва да чакаме изправлението на целия свят изведнъж, а всеки като работи за своето индивидуално изправление и издигане, допринася и за общочовешкото повдигане и оправяне. Защото да чакаме оправянето на целия свят да стане, че тогава да се оправим и повдигнем ние, то би значело да чакаме или някой „силен човек“, който да оправи света или пък да чакаме Бог да оправи света по механически начин. Но нито едното може да стане, нито другото. Нашият свят ще се оправи тогава, когато всички възприемат идеята за всеобщото благоденствие и всеки почне да работи сам за своето повдигане, докато дойде денят, когато милионите хора по цялото земно кълбо, които говорят за тази идея си подадат братски ръцете и премахнат всички прегради, които са отделяли човек от човека и народ от народа. Тогава ще настъпи денят на общочовешкото братство. Тогава ще влезем във връзка с по-напредналите същества, които също живеят на тази земя. А сега, както искат някои да оправят света по пътя на силата, това е чисто механически път и няма да има очаквания резултат. По пътя на силата винаги се достига до ограничаване творческата свобода на човека и тогава вместо да се оправя, светът още повече се обърква.
Новата култура ще започне с особеното правене на хляба и начина на храненето, защото яденето е цяла наука, която досега не е разбрана добре. След яденето иде пиенето на вода, после ще учим правилно да дишаме и възприемаме светлината. Ако не приложим всички тези неща в живота си, ще почнем да се оплакваме от лошата си съдба. Индуските посветени, които знаят тази дълбока наука, започват с правилното възприемане на храната, водата, въздуха и светлината. И които следват техните школи и научат тези работи, стават адепти, посветени, йоги, а които не ги научат и разберат, стават факири. Мощна сила се крие в храната, и науката седи в това, да знаем как да възприемем тази храна. Никога на вземайте храна, която ви се дава от престъпник.
За да можем да правим добро, трябва да разбираме великите сили и закони на живота. А няма нищо по-силно от това, да обичаш живота в себе си, и в другите, и във всички същества. И в най-малките същества има известна интелигентност, която е неразделна от живота и която трябва да ни радва. Един ден те ще проявят тази интелигентност. И за да се прояви интелигентността, трябва да се приготви човешкото тяло, човешкото сърце и човешкия ум. Трябва да знаете как се е ограничавала човешката душа. Затова се изискват хиляди години проучване. Когато започнем да ценим живота на всички същества като своя, ние ще разберем дълбокия вътрешен смисъл на доброто; Защото доброто е израз на онази любов, която е основата на живота. И за да разберем и оценим доброто като израз на любовта, трябва да бъдем крайно интелигентни. Защото, ако срещнете един човек, който е готов да се жертва за вас, а вие почнете да се съмнявате в това, дали ви обича, вие причинявате смърт на себе си. Щом се съмнявате в неговата обич, вие се съмнявате в обичта на Бога, защото в дадения случай, когато един човек ви обича, тази любов е на Онзи, Който ви е дал живота. Съмнението показва, че нямаш достатъчно светлина, интелигентност, за да схванеш истинското положение на нещата. И тогаз се оплаквате от съдбата си. Вие трябва да знаете, че човек е господар на съдбата си, но благодарение на невежеството си, робува на съдбата. Човек може да стане, каквото пожелае. Това значи да е господар на съдбата си. Има една свещена идея, която може да върши всичко в човешкия живот. За да изразите тази велика идея, трябва да дадете ход на светлите мисли да проявят своята сила; трябва да дадете ход на благородните желания да се изпълнят. И всяка разумна постъпка трябва да бъде направена навреме. В това седи силата на новите идеи в сегашния век.
Идва нещо много хубаво в света, каквото никога не е идвало; и туй, което никога не е ставало, сега ще стане. Никоя власт и сила в света не е в състояние да го спре. Но всички трябва да бъдем готови и разумни, за да сме изразители на Божественото в себе си, като му служим. А служенето на Божественото, това е пътят на доброто, затова сме пратени на земята. И когато се научим да служим, тогава ще бъдем от щастливите хора. Всички трябва да бъдат щастливи, а щастливи могат да бъдат само свободните хора, които са избрали пътя на доброто. И светът днес има нужда от хора, които да служат от любов на своите братя ида облекчават техния живот, като ги научат на разумния живот, а не от управници. Управлението трябва да бъде един вътрешен закон. Който иска да управлява, той трябва да дава от себе си, т.е. да служи, а управляваният трябва да взема; а сега е обратното и затова е този хаос в обществения живот. И когато на единия дотегне да взема, ще заеме мястото на управляващия, а управляващия - мястото на управлявания, разменят се; това е тъй както се сменят ден и нощ.
Този е пътят на доброто и служенето, който ще изведе човечеството към по-светли хоризонти и към по-щастлив живот, където единствения закон ще бъде любовта и хората ще живеят като братя.
Из беседата, държана от Учителя на 22. окт. 1933 г.
