Андрей Андреев
ЕДИН МУЗИКАНТ НА БЪДЕЩЕТО
Не са много днес хората, които познават добре делото и светогледа на един голям музикант на нашето време — Александър Николаевич Скрябин, един музикален гений, който тепърва ще бъде разбран. Днес на концертните подиуми неговите големи по замисъл, размах и дълбочина творби се изпълняват от най-видните диригенти и големи представители на клавирното изкуство. Защото музиката на Скрябин не е за всеки изпълнител. Тя предполага разбиране на тоновото изкуство и слушатели с музикално чувство. Радостно е, че днес Скрябиновата музика има вече свои слушатели. Не бе така, обаче, при живота на тоя вдъхновен музикант-философ (за живота и делото на Скрябин в току-що излязлата студия за Скрябин. — Музикална библиотека, г. I. кн. 10).
Александър Николаевич Скрябин (1871—1915 г.) е роден в Москва, но е космополит по душа. Противно на компонистите от руската национална школа, Скрябин е майстор, който в своята музика поставя философски проблеми, достигайки до музикален мистицизъм и символизъм. Още от малък у него е очертан музикантът и мистикът. Цял живот Скрябин бе обладан от чиста мистика. Отдал се всецяло на музиката, сам отличен пианист, композитор и музикален теоретик, той е първият голям музикант на двадесетия век, който с познанията на учен не само заговори, но и се помъчи да докаже, че всеки тон има свой цвят. До това схващане Скрябин идва по свой път, без някой да му го натрапва. Мисълта, че тонът има цвят, е много стара. Позната в Египет и Месопотамия, за нея говорят Питагор, Платон, Боеций и др. В наши дни Скрябин иска с реалните средства на днешното столетие да докаже, че всеки тон има свой цвят, който цвят действува на човешката душа. Има добри и лоши цветове. Следователно, има положително и отрицателно действие на тона. Чистият тон има чист и светъл цвят. Скрябин обичал да казва на близките си, че когато свирил, той виждал цветове. Към края на живота си (1914 г.). Скрябин пише от Лондон на свой приятел в Москва: „Всяка моя работа има и цветове. Тя изразява една моя съкровена идея."
Скрябин е писал много. Оставил е 74 големи опуса. Всички те са напоени с една човечност и широта. По-важни от тях са: „Божествена поема" (в нея рисува отвлечения човек), „Прометей" (поема на огъня) за симфоничен оркестър, пиано, хор и clavier a lumieres (пиано със светлини). „Поема на екстаза" за симфоничен оркестър (с текст към нея), много клавирни пиеси (сонати, прелюдии, поеми, етюди и др.). В „Поема на екстаза" Скрябин говори за човека в космоса. По негово указание било приготвено пияно с малки цветни крушки. Всяка крушка била прикачена към отделен клавиш. Удряйки клавиша, тя светвала. Скрябин определил, какъв цвят има всеки тон и съобразно с това наредил крушките. Ефектът бил голям. Имало, обаче, музиканти, които напълно отричали мисълта на Скрябин за цвят на тона. Руският критик Голомийцев написал остра критика против тая смела мисъл. Интересното е, че същият тоя Голомийцев по-късно става един от добрите последователи на Скрябинг.
Бах, Моцарт, Бетховен, Вагнер и другите тонови гении не бяха добре разбрани от своите съвременници. Днес ние вече добре разбираме дълбокия смисъл на деветата симфония, идеята на Парсифал за смисъла на човешкия живот и т. н. Не беразбран и Скрябйн. Ще дойде и тоя ден.
Напълно отделно от Скрябин в това направление работи живият унгарски компонист Александър Лаело (род. 1895 г,). Той е ратник на така наречената „цветосветлива музика", т.е. музика, изпълнението на която се придружава не само с цветисти петна в хармонично последствие, но успоредно с това и от отвлечени картини. За тая цел той построява едно „цветно-светлинно пиано" (sonchromatoscop) и една нова нотация, в която движението на цветовете, направено от художник, върви успоредно с хармониите. Същността на това свое разбиране Лаело е изложил в книгата си „Цветосветлива музика" (1925 г.).
